Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална данъчна дирекция гр.Кърджали – Елван Бехчед Гюркаш против Решение постановено по НАХД № 104/2005 година по описа на Момчилградския районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 0306/12.05.2005 година, издадено от жалбодателя, с което на ЕТ”Мери – КК”, гр.Джебел, със собственик Кирчо Чилов Койчев на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.55, ал.1 и 6 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5211 лева Решението се атакува като неправилно, поради необоснованост. Незаконосъобразен бил изводът на съда, че нарушението било установено на 02.07.2003 г., а АУАН бил съставен от данъчните органи след изтичането на тримесечния срок визиран в чл.34, ал.1 от ЗАНН и че при издаване на НП не били спазени реквизитите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На 02.07.2003 г. в обекта на проверявания данъчен субект били установени наличностите от стоки по видове и количество, а на един по-късен етап от извършването на ревизията – при съпоставка и извършено сравнение с данните по счетоводни документи се установявало дали има нарушение, какво е то и кога е извършено. Самата ревизия продължавала три месеца и приключвала с издаването на ДРА №481/19.09.2003 г., който бил отменен от Регионалния данъчен директор – Пловдив и преписката била върната в ТДД – Кърджали за извършване на повторна ревизия. Извършена била повторна ревизия на ЕТ”Мери – КК” и констатациите от нея намерили отражение в съставения АУАН. И първата и втората ревизия ползвали инвентаризационен опис, който оставал законосъобразно и правилно съставен. Издадения нов ДРА №20/06.04.2004 г. не бил обжалван по реда на ДПК пред РДД – Пловдив. При съставянето на НП административнонаказващия орган изчерпателно и точно бил описал в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН констатираното от данъчния инспектор административно нарушение, а именно, че ЕТ”Мери – КК” не е начислил ДДС за данъчния период 01.06.2003 г. – 30.06.2003 г. в размер на 2 605,99 лв. Посочено било обстойно и точно, извършеното нарушение, а именно: по време на извършване на данъчна ревизия на ЕТ в стая № 303 на ДП-Кърджали било установено на 06.04.2004 г., че ЕТ не е начислил ДДС за извършените от него неосчетоводени продажби на бира и безалкохолни напитки в търговския му обект. Като регистриран по ЗДДС данъчен субект ЕТ следвало да начисли ДДС за извършените продажби през месец юни 2003 г. Поради тези съображения моли съда да отмени решението на РС - Момчилград и да потвърди наказателното постановление, както и да бъде присъдени в полза на ТДД – Кърджали юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба така, както е предявена. Не представя нови писмени доказателства. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител – адв.Пенчева счита жалбата за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По делото било установено, че АУАН е съставен след изтичането на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, когато била преклудирана възможността на административнонаказващия орган законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на ревизирания данъчен субект за извършеното от него административно нарушение. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което моли да се отмени решението на районния съд като неправилно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Посоченото от жалбодателя касационно основание, което следва да бъде обсъдено от настоящата инстанция е неправилност на съдебното решение поради необоснованост, което представлява неотносимост на събраните по делото доказателства към направените фактически изводи на съда. Районният съд е събрал и обсъдил всички относими и поискани от страните доказателства необходими за преценка на законосъобразността на наказателното постановление, предмет на разглеждане в производството пред него. С обжалваното решение е отменено НП № 0306/12.05.2004 г., издадено от Директора на ТДД-Кърджали, с което на ЕТ”Мери – КК – 99 – Кирчо Койчев”, представляван от собственика си Кирчо Чилов Койчев е наложена “имуществена санкция” в размер на 5211.00 лева на основание чл.135, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл.55, ал.1 и 6 от ЗДДС. Съдът е приел, че датата на констатиране на нарушението е датата на съставяне на ДРА №481/19.09.2003 г., от която дата започвал да тече срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, т.е. съставянето на АУАН, а такъв бил съставен едва на 13.04.2004 г. – след изтичане на законоустановения срок. Въз основа на този просрочен акт било съставено и обжалваното НП, въпреки че била преклудирана възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ревизирания данъчен субект за извършеното от него административно нарушение. По този начин данъчният орган бил нарушил императивната разпоредба на чл.34 от ЗАНН, което нарушение представлявало самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Така постановеното решение на районния съд не е необосновано, тъй като от доказателствата по делото се установяват факти и се налагат изводи, каквито именно е направил районния съд. На ЕТ”Мери – КК – 99 – Кирчо Койчев” е била извършена данъчна ревизия в т.ч. по ЗДДС за периода – 17.01.2003 г. – 30.06.2003 г., която ревизия е приключила с издаването на ДРА №481/19.09.2003 г. В последния в раздела му административнонаказателна част – т.1 /л.53/ е описано, че при ревизията е констатиран неначислен ДДС в общ размер на 8385,25 лв. за данъчен период 01.06-30.06.2003 г., с което били нарушени разпоредбите на чл.55, ал.1-6 от ЗДДС и следвало да се състави АУАН. Установява се още от ДРА, че неначисления ДДС е от констатирани на база извършената инвентаризация неосчетоводени продажби на бира и безалкохолни напитки. След обжалване пред Регионалния данъчен директор ДРА № 481/19.09.2003 г. е отменен и данъчната преписка е върната на ТДД-Кърджали за извършване на нова данъчна ревизия по ЗДДС на ЕТ”Мери-КК-99-Кирчо Койчев” за данъчните периоди от 17.01.2003 г. до 30.06.2003 г. с цел правилно и законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС. Новата данъчна ревизия е приключила с издаването на ДРА № 20/06.04.2004 г., в който е описано, че е констатиран неначислен ДДС в общ размер на 2605,99 лв. за данъчен период 01.06-30.06.2003 г. произхождащ от констатираните на база извършената инвентаризация неосчетоводени продажби на бира и безалкохолни напитки. На 13.04.2004 г. е съставен АУАН срещу ревизирания данъчен субект за това, че по време на извършване на ревизия са били констатирани неосчетоводени продажби на бира и безалкохолни напитки, като били нарушени разпоредбите на чл.55, ал.1-6 от ЗДДС, за което следвало да се състави АУАН. На база така установената и от районният съд фактическа обстановка, направените от него изводи са правилни и обосновани и се споделят напълно и от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Безспорно по делото е, че неосчетоводените продажби от бира и безалкохолни напитки в размер на 13009,45 лв. и съответно неначислен ДДС върху тези продажби в размер на 2601,81 лв. за периода 01.06.-30.06.2003 г., в каквото се изразява описаното в НП административното нарушение е било констатирано при извършената данъчна ревизия, приключила със съставянето на ДРА 481/19.09.2003 г., където е отразена тази констатация с тази разлика, че е била за по-голям размер на неосчетоводени продажби и неначислен ДДС. Датата на съставяне на цитирания ДРА – 19.09.2003 г. е тази, на която е установено от административния орган нарушението, както е приел и районният съд, а не както неправилно се твърди в касационната жалба – съставянето на протокола за извършена проверка – 02.07.2003 г. Без значение в случая е, че при новата ревизия е коригиран размера на неосчетоводените продажби и неначисления ДДС, тъй като конкретния размер при положение, че няма влязъл в сила ДРА, може да бъде коригиран в процеса на административнонаказателното производство на базата на събраните по делото доказателства. Административното нарушение констатирано и с двата ревизионни акта се състои в неначисляване на ДДС върху извършени от данъчния субект продажби т.е. облагаеми сделки за данъчния период 01.06-30.06.2003 г., като това нарушение и конкретния размер на неначисления ДДС подлежат на доказване в производството по обжалване на НП. Коментираната по-горе разпоредба - чл.34, ал.1, предл.1 от ЗАНН, предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване – тримесечен и едногодишен, за спазването на които съдът следва служебно да следи. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя. В настоящия случай безспорно е установено, че органът овластен да състави акта е знаел кой е нарушителят при самото констатиране на нарушението, а за дата на констатиране на нарушението, както бе посочено се приема издаването на ДРА №481 от 19.09.2003 г. След като нарушителят е известен т.е. е открит, както е открито и нарушението, то компетентния орган е задължен в рамките на тримесечния законов срок да състави АУАН, а ако този орган е бездействал и не е съставил акт, би следвало да се приложи правилото на чл.34, ал.1, предл.1 от ЗАНН – да не се образува административнонаказателно производство. Това обаче в настоящия случай не е направено, макар да е изтекъл тримесечния срок за съставяне на акт от откриване на нарушителя. Напротив, производството е било образувано с надлежен акт – АУАН, съставен на 13.04.2004 год. /седем месеца след откриване на нарушението и нарушителя/ от компетентен орган, но след изтичане на предвидените в закона срокове, преклудиращи възможността на административнонаказващия орган законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място в закона на разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Това е така и с оглед на целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи, при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено. Действията по ангажирането на административнонаказателната отговорност, извършени след изтичането на срока за реализирането й, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на защита на нарушителя. Само констатирането на изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на едно наказателно постановление като незаконосъобразно. С оглед на изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на районния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/05.07.2005 година, постановено по НАХД № 104/2005 година по описа на Момчилградския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |