Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/29.08.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като
разгледа т. д. № 2914 по описа за 2017г., намери следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Д.Б.“ ООД, с
която се иска осъждането на ответника
„П.“ ООД, дружество, учредено съгласно законите на Люксембург, да му заплати на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 951 715,42 лева – представляваща
неустойка за недоставеното в пълен обем количество природен газ за периода м.06
- м.08.2017г съгласно чл. 14, ал.2, предл.2 от договора за покупко-продажба на
природен газ от 24.08.2016г. и 2 броя приложения и анекс №1 към него, ведно със
законната лихва считано от 13.10.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира разноските за
производството, както и разноските за обезпечителните производства.
Качеството си на кредитор
по съдебно предявеното вземане ищецът извежда при твърдения, че ответникът като
добивно предприятие-продавач съгласно договора за покупко-продажба на природен газ от
24.08.2016г. не е изпълнил точно задължението си и за периода м.06 - м.08.2017г
не е доставил природен газ в общ размер на 2 599 450,00 куб.м. За
неизпълнението съгласно чл.14, ал.2, предл.2 от договора за покупко-продажба на
природен газ от 24.08.2016г. ищецът счита, че има право да получи като
неустойка цената на недоставените количества газ, съгласно действащата пределна
цена на природен газ при продажба на обществения доставчик на потребители,
присъединени към газопреносната мрежа, утвърдена от ДКЕВР. За недоставените 1 529 062,00
куб.м. природен газ за месец юни 2017г, съгласно цената на 1000 куб.м. газ за
второто тримесечие на 2017г, утвърдена с решение №Ц-5/31.03.2017г на ДКЕВР, е
дължима неустойка в размер на 555 447,07 лева. За недоставените 491 888
куб.м. природен газ за месец юли 2017г, съгласно цената на 1000 куб.м. газ за
третото тримесечие на 2017г, утвърдена с решение №Ц-16/01.07.2017г на ДКЕВР, е
дължима неустойка в размер на 182 101,86 лева. А за недоставените 578
500,00 куб.м. природен газ за месец август 2017г, съгласно цената на 1000
куб.м. газ за третото тримесечие на 2017г, утвърдена с решение
№Ц-16/01.07.2017г на ДКЕВР, е дължима неустойка в размер на 214 166,49
лева. Или общо неустойка в размер на сумата от 951 715,42 лева. По изложените съображения се иска осъждането на ответника.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът, депозира отговор. Не оспорва
твърденията в исковата молба: че е страна по договора за покупко-продажба на природен газ от
24.08.2016г., 2 броя приложения и анекс №1; че за периода м.06 - м.08.2017г не
е доставил природен газ в общ размер на 2 599 450,00 куб.м. Оспорва
претенцията за заплащане на неустойка за недоставените количества природен газ
при възражения за нищожност на договора от 24.08.2016г. Твърди, че е въведен в
заблуждение от страна на ищеца за сключване на договора, както и че сделката е
сключена с цел да се прикрие незаконния произход на използваните парични
средства, придобити от предшестваща незаконна дейност и чрез легална стопанска
операция да се преобразува имуществото в легално такова. Отделно от това
нищожността на сделката се извежда и при твърдения, че бившия управител на
ответното дружество е сключил неизгодна сделка с ищцовото дружество, чийто
собственик на капитал е, с цел извличане на нерегламентирана печалба, което
налага извод за противоречаща на закона цел на процесния договор. Твърди се и
въвеждане в заблуждение, с оглед на което се иска унищожаването на договора.
Оспорва се валидността на неустоечната клауза като противоречаща на добрите
нрави. Евентуално се твърди, че не е налице неизпълнение на договора, тъй като
доставените количества отговарят на заявените от страна на ищеца, както и че
последният с подписването на протоколите за доставено количество се съгласява,
че изпълнението е точно. Твърди се, че престацията на ответника по договора за
доставка на газ е незаменима, с оглед качествените характеристики на добивания
газ, поради което и точното изпълнение по договора налага ответникът да достави
газ добит от експлоатираното от него находище. Такава доставка не е била
възможна, респ. е била възможна в частичен обем, поради настъпила последваща
обективна невъзможност за изпълнение в периода 08.06.2017г – 16.06.2017г и
28.06.2017г – 03.07.2017г. Причините довели до твърдяната обективна
невъзможност (непреодолима сила) са посочени като: намален производствен
капацитет, поради загуба на налягане; загуби в потока и увеличени количества
вода. Тези причини са довели до намаляване на доставките до всички клиенти на
ответника. До обективна невъзможност за изпълнение се твърди да води и особения
залог на търговското предприятие на третото за процеса лице „П.Б.“ ЕООД към
посочените в отговора трети лица, без да се посочват конкретните факти, които
са довели до това. Твърди се и неизправност на кредитора, който не е изтеглил
договорените и доставени количества газ и не е заплатил цената. Релевира
възражение за прихващане с насрещното си вземане за цената на газа в размер на
880 336,76 лева.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника. Твърди, че не е налице
„пране на пари“ и въвеждане в заблуждение, както и че нито една от разпоредбите
уреждащи забраната за „пране на пари“ не определя като последица от нейното
нарушаване нищожност на сделката. Не е налице и нищожност поради заобикаляне на
закона, тъй като няма съзнание на участниците по сделката да постигнат забранен
от закона резултат. Твърденията относно унищожаемостта на сделката не покриват
нито грешка, нито измама, защото не касаят нито фактическите обстоятелства,
предмет на договора, нито нейните правни последици. Клаузата за неустойката не
е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като обезпечава евентуалните
вреди, които ищецът може да претърпи от неизпълнението на ответника. Вредите са
под формата на: дължимата от ищеца такса за причинен дисбаланс в преносната
мрежа в Република България, Република Гърция, Република Румъния; неустойка
спрямо „Б.“ ЕАД по действащия хармонизиран договор за пренос при непренасяне на
заявените за пренос количества и за заплащане при неизползване на закупен
капацитет за пренос, поради недоставка, след въвеждането на входно/изходен
тарифен модел; пропуснатите ползи от нереализираната печалба от продажбата на
закупения газ. С договора страните са определили обема на всяка месечна доставка
за целия срок на договора и не е необходимо да бъде допълнително заявяван с
отделен протокол. Възражението за непреодолима сила е неоснователно, защото:
няма писмено уведомяване на кредитора съгласно чл. 306, ал.3 от ТЗ;
представените с отговора писма няма данни да са получавани от ищеца; не са
връчени и сертификатите за форсмажор; не е доказана обективна невъзможност за
изпълнение за другите два концесионни обекта, стопанисвани от ответника; за
процесния периода от тези находища е добит газ, който е достатъчен, за да се
изпълни точно задължението по договора с ищеца; газът, добиван от ответника;
няма специфични технически характеристики, поради което договорът не е за добив
на газ от конкретно находище и престацията не е назаменима; договорът е за доставка
на родово определена вещ, поради което изпълнението може да бъде направено и с
газ от алтернативен източник; твърдяната непреодолима сила обхваща периода от
15 дни, а неизпълнението е за период от 3 месеца; няма изложени конкретни
факти, които да се квалифицират като обективна невъзможност за изпълнение; аварийно спиране на газо-турбинни компресори
не е изключително събитие, тъй като повредата на производствен ресурс може да
произтича от производствен дефект или неполагане на дължима грижа; за последваща
доставка на недоставеното поради непреодолима сила количество газ, не е
необходима допълнителна покана. Твърди, че не е в неизпълнение на договора да
плати цената, тъй като с последния е уговорена поредност на престациите. Първо
е дължима доставката на газа, а след това следва да бъде заплатена цената. За
доставеното количество газ цената е платена. За неизпълнението да се достави
пълния обем на уговореното количество газ, цената не е платена, но за него тя
не е и дължима преди доставката. При тези съображения се оспорва и възражението
за прихващане, като се твърди, че насрещното вземане, предявено за прихващане
не е възникнало към подаване на отговора.
С допълнителния
отговор се посочва, че за ответника описаните в допълнителната искова молба
вреди, обосноваващи валидността на неустоечната клауза, са непредвидими към
сключване на договора. Те не е могло да бъдат съобразени и от ищеца, защото
такава клауза за неустойка фигурира и в предходни съглашения между страните,
когато не е имало възможност за извършване на износ на газ към Гърция. Отделно
се твърди, че към сключване на процесния договор за доставка на газ и уговаряне
на клаузата на чл. 14, ал.2 е била налице крайно ограничена във времето
принципна възможност да бъдат сключвани договори за износ на газ към гръцките
клиенти на ищеца. Споразумението с румънския оператор не е било подписано към
дата на сключване на процесния договор за доставка на газ. Ищецът не твърди и
не доказва закупуване на прекъсваем капацитет за пренос (възможност за ползване
на определен капацитет от входно-изходната точка на междусистемно свързване
Кулата-Сидирокастро). Доставките на природен газ при прекъсваме капацитет са
свързани с повишена несигурност, поради което при сключване на такива договори
обичайно се уговаря ограничаване на отговорността при неизпълнение на
задължението за доставка на договорените обеми. Заличеното съдържание на
представените с допълнителната искова молба договори е в този смисъл. Дисбаланс в преносната мрежа не може да бъде
причинен, тъй като при подневно подаване на заявки, от продавача (ищец) зависи
каква информация ще подаде към системата на двата оператора, т.е. той може да
ограничи вредите като не подава заявление за пренос на газ за РГърция към
българския оператор, с какъвто не разполага. Вреди за ищеца не могат да
настъпят и от заплащане на дисбаланси на „Б.“ ЕАД, тъй като методиката влиза в
сила едва на 01.10.2017г, но и към настоящия момент няма ефективно балансиране
на дисбаланси. Договорът с „Б.“ ЕАД обхваща период от един месец, през който е
изпълнил в пълен обем доставките на природен газ, отделно от това касае
по-малък обем пренос на газ от описания в допълнителната искова молба. Твърди,
че престацията му по договора е индивидуално, а не родово определена, защото:
договорът е сключен с добивно предприятие; точката на доставка съгласно
договора е ГИС „Провадия“, до която технически не е възможно добивното
предприятие да достави газ от трето лице; за ответника е обективно невъзможно
да осигури и закупи газ от алтернативни източници, с което да се осуети
настъпването на дисбаланс в следствие на неизпълнение на доставка.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По делото не е спорно, че
на 24.08.2019г между „П.“ ООД, дружество учредено и съществуващо съгласно
законите на Люксенбург, в качеството му на „добивно предприятие“ и „Д.Б.“ ООД,
в качеството му на „купувач“, е сключен договор за покупко-продажба на природен
газ, по силата на който добивното предприятие се задължава да доставя и продава
на купувача в точката на доставка природен газ, в количества и периодичност на
доставките, съобразно договорения между страните график, неразделна част от
договора, срещу насрещното задължение на купувача да го приеме и заплати. Договорът
е сключен за срок до 31.12.2017г. Годишното количество природен газ е уговорено
в размер на 36 млн. кубични метра, доставяно съгласно график, представляващ
Приложение №1 към договора (т.5.1). Графикът е предвидено да може да бъде
изменян по взаимно съгласие на страните изразено писмено, в което се определя и
датата на влизането му в сила (т.5.3). Доставяния природен газ следва
задължително да отговаря на договорените качествени характеристики, определени в
техническите условия на договора (т.4.1), неизпълнението на което дава право на
купувача да откаже да приеме цялото или част от него, до отстраняване на
неизпълнението или да го приеме при съответно намаляване на цената. Количествата
газ доставени от добивното предприятие и приети от купувача в точката на
доставка се измерват по договорения от страните начин и се отчитат чрез
съставяне на протокол в първия работен ден след изтичането на всеки календарен
месец. Протоколът съдържа информация за: заявеното количество; неприетото и
недоставено по вина на страните или поради непреодолима сила; отказано или
доставено с влошено качество (т.7.1 и т.7.3). Цената на всички количества
природен газ се образува, както следва: пределната цена на природен газ при
продажба на обществения доставчик на потребители, присъединени към
газопреносната мрежа утвърдена от ДКЕВР за съответното тримесечие намалена с
7.5% търговска отстъпа и намалена с утвърдената от ДКЕВР цена за пренос на
природен газ по газопреносната система на преносното предприятие за съответното
тримесечие, като при въвеждане на „Входно-изходен тарифен модел“ от преносното
предприятие, след приспадане на търговската отстъпка, цената ще се намалява с
всички дължими разходи в това число такси за достъп/пренос/капацитет, дължими
от купувача на преносното предприятие за осъществяване на преноса до изходната
точка на газопреносната мрежа/краен потребител. (т.8) Купувачът заплаща
авансово в срок от 7 работни дни от началото на доставките стойността на 18 млн.
куб. метра природен газ. След извършване на тези доставки, фактурирането и
заплащането на останалите обеми се извършва в срок до 10-то число или следващия
работен ден на месеца, следващ месеца на доставката (т.9). Съгласно чл. 14, ал.2 от договора в случай, че в даден месец
добивното предприятие не достави част или цялото количество природен газ,
съгласно графика на доставките, купувачът има право да поиска заплащане на тези
количества недоставен газ на цени съгласно действащата пределна цена на
природен газ при продажба на Обществения доставчик на потребители, присъединени
към газопреносната мрежа, утвърдена от ДКЕВР за съответното тримесечие.
Не е спорно, че за периода м.06 - м.08.2017г
ответникът не е доставил на ищеца природен газ в общ размер на
2 599 450,00 куб.м., както и че стойността на неустойката определена съгласно
чл. 14, ал.2 от договора за покупко-продажба на газ от 24.08.2016г за
недоставените 2 599 450,00 куб.м. възлиза на 951 715,42 лева.
Ответникът оспорва
валидността на договора за покупко-продажба на природен газ от 24.08.20.16г при
възражения, че същият е нищожен, тъй като противоречи на закона, евентуално го заобикаля.
Възраженията за
нищожност на договора съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Нищожността се
извежда от твърдения, че предходният управител на ответното дружество Д.А.посредством
неизгодни сделки сключени чрез ответното дружество „П.“ ООД (Pertoceltic
S.A.R.L) и „П.Б.“ ЕООД със свързани с него дружества е „източвал“ последните.
Такова контролирано дружеството е и ищцовото, което заплаща закупения природен
газ по процесния договор със средства, акумулирани от предшестващата незаконна
дейност, а процесния договор е сключен единствено с цел изпиране на незаконно
придобитото имущество (да се преобразува това незаконно придобито имущество в
такова с привидно законен характер чрез видимо обичайна стопанска сделка,
каквато е покупко-продажбата на природен газ).
Отделно от това нищожността на сделката се извежда и при твърдения, че
бившия управител на ответното дружество е сключил неизгодна сделка с ищцовото
дружество, чийто собственик на капитал е, с цел извличане на нерегламентирана
печалба, което налага извод за противоречаща на закона цел на процесния
договор.
В първата си част
възраженията сочат на фактическия състав на престъплението „пране на пари“
съгласно чл. 253 от НК. Сама по себе си, сделката сключена в условията на
престъплението „пране на пари“ не влече недействителността й, поради
противоречието й със закона, тъй като нито една императивна законова норма,
уреждаща престъплението „пране на пари“ или мерките за борба срещу него, не
определя като пряка последица нищожност на сделката.
Такава сделката не
е нищожна и поради заобикаляне на закона. Съгласно ТР№5/2012г на ОСГК на ВКС, за
да бъде прогласена за нищожна една сделка поради заобикаляне на закона,
участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или
непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки,
всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на
закона. В случая по делото не се твърди и не се доказва предварително сговаряне
между страните по процесния договор за постигане на такава цел.
Отделно от това, "прането
на пари" е вторична, последваща престъпна дейност, която изисква
първоначалното престъпление да бъде извършено и довършено, за да може
придобитото от него да е по-нататък предмет на престъплението по чл. 253 НК. В
случая по делото няма данни за извършено първоначално престъпление.
Представеното от ответника дело № СА83/17 по описа на Върховния граждански съд
на Шотландия е търговско, а не наказателно. Следователно то не доказва
осъществяване на престъпление от страна на предходният управител на ответното
дружество Д.А., а цели ангажиране на гражданската му отговорност като управител
за сключване на неизгодни сделки. На следващо място, описаната фактическа
обстановка в представения съдебен акт е оскъдна и не може да обоснове извод, че
делото пред Шотландския съд касае именно отношения свързани с тези по
конкретния правен спор. По делото няма данни и за действия от страна на ищеца (поредица
от трансфери или сделки), целящи да прикрият източника на средствата за
закупуването на газа.
Възраженията за
унищожаемост на договора за
покупко-продажба на природен газ от 24.08.20.16г. се извеждат при твърдения, че той е сключен при въвеждане
в заблуждение на ответното дружество за дълготрайност, коректност и
добронамереност на търговските отношения с ищцовото дружество и връзката на
дружеството купувач с крайния собственик – Газпром, Швейцария. Въвеждането в
заблуждение е осъществено, за да се увери ответника в добрата търговска
репутация на ищеца с цел сключване на процесния договор. Тези твърдения са
квалифицирани от ответника едновременно като възражения за унищожаемост на
договора поради грешка в личността на ищцовото дружество (квалификацията е
дадена с посочване на разпоредбите на чл. 27, пред.3 и 4 ЗЗД) и поради измама
(квалификацията е дадена с думи). За пълнота на изложените съдът намира за
необходимо да изложи съображенията си, при които намира и двете възражения за
неоснователни.
Волята на страната
е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна
представа за съдържанието на насрещните престации, съществени качества или
количеството на предмета на договора, както и в лицето на насрещната страна,
което е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен
начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал
невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена от
измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна или от трето лице, но насрещната страна
е знаела или не е могла да не знае за съществуването й (възползвала се е).
Когато релевантната погрешна представа е предизвикана по друг начин, е налице
грешка - насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа
без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама
е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. /така
Решение № 245 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 585/2017 г., IV г. о., ГК/.
За да се допусне
унищожаване на сделката поради грешка в субекта, сделката следва да е сключена
с оглед на личността. Това е възможно само при договори, при които личността
има съществено значение за извършване на сделката, поради необходимите особени
качества на договарящия за изпълнение на поетите задължения. Процесния договор
за покупко-продажба на природен газ не е договор intuitu personae по отношение
личността на купувача, тъй като за продавача е без значение на кого ще продаде
добиваната от него газ, стига от продажбата да покрива производствените разходи
и да реализира заложената печалба. Следователно дори и да се приеме, че при
сключване на договора ответникът приема, че договаря с друго лице, различно от
ищцовото дружество, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата, тази
грешка не влече унищожаемостта му на посоченото основание.
Не е налице и
измама, тъй като въвеждането в
заблуждение относно „коректността, репутацията и добросъвестността“ на ищцовото
дружество, би имало значение относно действителността на процесната сделка само
и единствено в случай, че същите касаят и се отразяват на последиците от нея, и
въз основа на тях ответникът погрешно счита, че типичните правни последици на
сделката няма да настъпят или че от нея ще настъпят и други правни последици.
Такива твърдения в отговора на исковата молба не са изложени. С оглед на което
следва да се приеме, че възражението е неоснователно само по твърдения.
Ответникът оспорва
валидността на клаузата на чл. 14, ал.2 от договора за покупко-продажба на природен газ от 24.08.20.16г, като
счита същата за нищожна поради противоречието й с морала.
С ТР №1/2009г на ОСТК на
ВКС се прие, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
В процесния случай
задължението, което неустоечната клауза обезпечава е главното, основното, задължение
на ответното дружество по договора, в качеството му на продавач. Следователно
неустойката, уговорена между страните има за цел да обезпечи точното изпълнение
на основното задължение на продавача по договора. Точното изпълнение не е обезпечено с други
правни способи. Допуснатото неизпълнение на
задължението, е на съществена част от него, т.к. от уговорените за доставка 4
млн. куб. метра газ за м.06.2017г. са доставени едва 2 470 938 м3,
от уговорени за доставка 2 млн.куб.м. газ за м.07.2017г са доставени
1 508 112 м3, а от уговорени за доставка 2 млн.куб.м. газ
за м.08.2017г са доставени 1 421 500 м3).
Основния спор между
страните се концентрира относно съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
Според ответника клаузата е
нищожна, тъй като очакваните вреди за ищеца при недоставяне на каквото и да е
от договореното количество газ, реално биха съставлявали не повече от 7.5%,
което представлява пропусната печалба, която ищецът би реализирал, ако
природния газ му бе доставен, респ. беше препродал същия. Останалите вреди описани в
допълнителната искова молба се оспорват при възражение, че не са преки и
непосредствени и че са непредвидими към сключване на договора. Оспорва се и че
ищецът е могъл да съобрази тези
обстоятелства при уговаряне на неустойката.
Според ищеца описаните
вреди са очаквани и са предвидени от него към момента на сключване на договора.
Първият спорен момент касае
въпроса, кой са очакваните от неизпълнението вреди? Според ответникът
очакваните вреди са предвидимите такива към сключването на договора, а според
ищеца в тях се включват и други преки и непосредствени вреди.
От общото правило на чл. 82 ЗЗД следва, че предвидимите вреди са
вредите, които длъжникът може да предвиди при сключване на договора, защото тези
обстоятелства са му били известни или са могли да му бъдат известни, при
полагане на дължимата грижа, освен ако е недобросъвестен. В последния случай той
би отговарял за всички преки и непосредствени вреди, които настъпват от
неизпълнението и за които последното е необходимото и достатъчно условие за
настъпване, независимо от обстоятелството дали ги е предвиждал или не при
сключването на договора.
За разлика от чл. 82 ЗЗД, разпоредбата
на чл. 92 ЗЗД не ограничава отговорността на длъжника единствено до
предвидимите вреди, които поначало са по-тесен кръг от преките вреди. А с оглед
свободата на договаряне, следва да се приеме, че е допустимо с неустоечната
клауза страните да включат и други, или дори всички преки и непосредствени
вреди /така и Решение № 216 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 861/2017 г., I
т. о., ТК/. Включването на такива вреди в клаузата не води до накърняване на
обезпечителната функция на неустойката, даже напротив, разширява се кръга на
обезпечените от неизпълнението вреди, което засилва тази й функция. Уговарянето
на такива вреди в неустойката не съставлява нарушаване и на обезщетителната
функция на неустойката, тъй като целта е да се компенсират вредите на
кредитора.
Разпоредбата на чл.92 ЗЗД
не изисква за пораждане на вземането за неустойка вредите да са действително
настъпили, а да е възможно да настъпят, ценено към момента на сключване на
договор.
Относно въпросът, кой
следва да установи очакваните вреди, практиката е категорична, че ответникът носи
тежестта да установи своето възражения, т.е. фактите, на които основава
възражението си за противоречие на клаузата с добрите нрави. Съдът може да
съобрази и други наведени в производството факти, но при всички случаи длъжен
да ги разгледа като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши
преценка за основателност на възражението. Това, че тежестта на доказване се
носи от ответника, не лишава ищецът от правото да проведе насрещно доказване по
тези факти.
От твърденията на страните
следва, че към сключване на договора, всяка от тях е очаквала, че при
евентуалното неизпълнение на задължението на ответника да достави уговореното
количество газ, купувачът би търпял вреди в размер най-малко на уговорената
търговска отстъпка от 7,5%.
Останалите описани в
допълнителната искова молба очаквани вреди са спорни, което налага да бъдат
обсъдени поотделно.
По отношение на вредите от ангажиране на гражданската отговорност на
ищеца за покриване на вредите на негови гръцки съконтрагенти за причинен дисбаланс в преносната мрежа на Република Гърция са спорни, както обстоятелствата по
сключване на такива договори, така и: възможността ищеца да изнася газ към
Република Гърция, предвид ограниченото действие на споразумението за пренос;
липсата на закупен прекъсваем капацитет; възможност за уговаряне на клаузи ограничаващи
отговорността на ищеца при неизпълнение на задължението за доставка на
договорените обеми; възможност за ищеца да ограничи вредите от дисбаланс в
преносната мрежа с оглед подневното
подаване на заявки за пренос, при липса на газ за такъв пренос.
Въз основа на
представеното по делото Споразумение от 24.06.2016 г. за междусистемна
свързаност, сключено между „Б.“ ЕАД и ДЕСФА, съдът приема, че преди сключване
на процесния договор за продажба на газ, е налице възможност за износ на газ от
Република България към Република Гърция през точката за междусистемна
свързаност Кулата/Сидирокастро. Споразумението е сключено с тестови тримесечен
период, но по делото няма ангажирани доказателства за преустановяване на
действието му, нито след изтичане на трите месеца, нито към приключване
действието на процесния договор за доставка на газ. Въз основа на това съдът
приема, че последното действа през целия срок на действие на процесния договор
за доставка на газ. Отделно от това, видно от представената от „Б.“ ЕАД справка
на лист 896-897 от делото се установява, че непосредствено след подписване на
споразумението за междусистемна свързаност започва пренос на природен газ на
точката на междусистемна свързаност ГИС Кулата/Сидирокастро, в посока от Република
България към Република Гърция, като такъв износ е извършван през всеки от
месеците посочени в справката.
От справката на „Б.“ ЕАД на
лист 894 от делото се установява количеството природен газ пренесено от „Д.Б.“
ООД на точката на междусистемна свързаност на границата на Република България с
Република Гърция на ГИС Кулата/Сидирокастро за периода от м.10.2016г. до
м.12.2017г. Въз основа на тази
справка съдът приема, че ищцовото дружество е закупило прекъсваем капацитет за
пренос на газ на ГИС Кулата/Сидирокастро за процесния период, както следва: за
м.10.2016г – 155 хил.м3; за м.11.2016г – 800 хил.м3; за
м.12.2016г – 100 хил.м3 ; за м.01.2017г – 1 736 хил.м3 ; за
м.02.2017г – 2 555 хил.м3 ; за м.03.2017г – 3000 хил.м3 ;
за м.04.2017г –5 066 хил.м3; за м.05.2017г – 0 хил.м3; за
м.06.2017г – 187 481 м3; за м.07.2017г – 131 579 хил.м3.
А от представените от ищеца
8 броя договори за покупко-продажба на газ (виж лист 605-729), се установява,
че те са сключени от ищеца за продажбата на газ на гръцки клиенти, с място на
доставка - точка на междусистемна свързаност ГИС Кулата/Сидирокастро.
Договорите са сключени в периода 15.09.2016г, - 09.06.2017г., т.е.
непосредствено след и по време на изпълнението на процесния договор за доставка
на газ от 24.08.2016г. Видно от цитираната по-горе справка на „Б.“ ЕАД е
извършен и реален пренос на газ от ищеца към Република Гърция от предаденото за
пренос количество на ГИС Галата (предишно наименование ГИС Провадия, която
обслужва единствено ответното дружество). Горното кореспондира и с представените
по делото фактури към договорите и извлечения от сметката на „Д.Б.“ ООД за
получени преводи за цената на продадените обеми природен газ по всеки от тези
договори (виж лист 605-729).
Съвкупната преценка на тези
доказателства налага извода за неоснователност на възражението на ответника за
симулативност на договорите с гръцките контрагенти на ищеца, както и тези за
липсата на фактическа възможност за пренос на газ от Република България към
Република Гърция през времетраенето на процесния договор за покупко-продажба на
газ, поради липса на прекъсваем капацитет, респ. незакупуването на такъв от
ищцовото дружество. Обстоятелството, че договорите са представени с частично
заличаване на съдържанието не е аргумент за приемане на извод за тяхната симулативност.
Съгласно чл.178, ал.2 ГПК съда е длъжен да ги цени в съвкупност с останалите
доказателства по делото. Именно при съпоставянето им с останалите доказателства
по делото (част от които представени от трети неучастващи по делото лица, които
са и незаинтересовани от спора между страните) се налага извода, че ищецът е
имал търговски отношения с гръцки контрагенти, на които е доставял газ от
закупеното от ответника количество, а закритата част от съдържанието на
договора касае единствено количеството, цената и имената на съконтрагентите му,
което може да се приеме за чувствителна търговска информация.
За неоснователно следва да
се приеме и възражението, че тези договори и евентуалните вреди, които могат да
настъпят за ищеца при неизпълнението им, не са за последният очаквани вреди,
тъй като са сключени след сключване на процесния договор за доставка на газ. По
делото не е спорно, че ищцовото дружество е търговец на газ, а не краен
потребител. Следователно последният купува газ с цел неговата препродажба на
трети лица, а не за лична употреба. Следва да се отчете и обстоятелството, че
за сключване на какъвто и да било договор е необходимо технологично време,
както за проучване на пазара, така и за намиране на възможни съконтрагенти,
размяна на предложения и приемането им, подготовка за неговото изпълнение. При
търговията с газ подготовката за изпълнението на доставката налага намирането
на газ (което при неликвиден пазар е много трудно, като и двете страни по
делото нямат спор по този въпрос), закупуване на капацитет за пренос, които при
търговията с Република Гърция е прекъсваем, (т.е. включва допълнителен риск, по-голяма
несигурност за купувача, предвид възможността да бъде прекъсната доставката по
всяко време за изпълнение на твърдия капацитет). Не без значение и е фактът, че
сключване на такива договори е възможно за първи път едва след и въз основа на
сключеното споразумение за междусистемна свързаност, т.е. тази дейност е новост
за ищцовото дружество и неговите потенциални съконтрагенти в Гърция. Тези
особености на договорите за покупко-продажба на газ според съда изискват един
сравнително по продължителен период на водене на преговори за сключване на
договор за доставка. Видно от договорите с гръцките клиенти на ищеца и
справката на „Б.“ ЕАД, последните са сключени в сравнително кратък срок след
сключване на процесния договор и са обслужвани с газа, който ищецът е получил
от ответника именно по силата на процесния договор. Въз основа на това съдът
приема, че макар договорите да са сключени след процесния договор, те са
свързани с него, тъй като сключването на последния е с цел обслужването им.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че ищецът е могъл да ограничи евентуалните вреди от
неизпълнението на договорите с гръцките клиенти, позовавайки се на уговорената
в договорите „специална клауза“. Видно от съдържанието на договорите, в тях няма
клауза за изключване на отговорността на ищеца при недоставяне на уговореното
количество газ. Отговорността на ищеца като продавач е предвидено да може да се
изключва единствено в случай, че договорените количества природен газ не са
доставени поради прекъсване на прекъсваемия капацитет от преносния оператор, за
изпълнение на непрекъсваемия капацитет.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че евентуалните вреди на ищеца за причинен дисбаланс в преносната мрежа на
гръцкия оператор са косвени, тъй като са
нетипичен резултат за неизпълнението и биха били по-скоро следствие от собственото
му поведение или от такова на трети недобросъвестни лица, а не дължащи се на
поведението на ответника, т.е. са без причинно-следствена връзка с неизпълнението.
Страните не са в
спор, че балансиране на пазара на природен газ представлява компенсиране на
разликите между количеството природен газ, подадено от даден ползвател на
газопреносната мрежа на входните точки, и количеството природен газ, изтеглено
от този ползвател през изходните точки на мрежата за един газов ден. Дисбаланс
е налице, когато количеството природен газ, подадено в мрежата от даден
ползвател, се различава от изходящото количество природен газ от същия
ползвател през съответния ден. Следва да се посочи, че всеки участник в преноса
има задължението да осигури
съответствие между количествата природен газ, които подава в газопреносната
мрежа, и количествата, които изтегля от мрежата през съответния ден, така че да
се минимизира необходимостта от предприемане на действия по физическо
(остатъчно) балансиране на газопреносната мрежа от страна на оператора на
газопреносната мрежа (така чл. 4 на Регламент № 312/2014 на Комисията от 26
март 2014 година за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на
газопреносните мрежи). Следователно дължимата грижа, както от страна на ищеца,
така и от страна на гръцките му съконтрагенти, е да не допускат настъпването на
дисбаланс, както в българската, така и в гръцката газопреносна мрежа. Преносът
се осъществява въз основа на дневни заявки, подавани в деня предхождащ деня на
преноса. Тези заявки следва да отговарят на предварително уговорения и одобрен
с транзитиращото дружество график за изпълнение, но могат и да го коригират. В
рамките на закупения капацитет лицето може да увеличава или намаляване
транзита, включено и след започването му. Нещо повече, видно от представените
от ищеца договори за пренос на природен газ на листове 730-776 от делото (т.6.6,
респ. 6.9.) при спиране или намаляване на подаването на газ в точките на
предаване транзитиращия газ е длъжен незабавно да уведоми преносното дружество
за причините и очакваната продължителност, включително може да изиска
принудително спиране изтеглянето на газ на изходната точка (виж чл.13 от
договора). Следователно дължимата грижа според настоящия състав налага, в
случай на неизпълнение от страна на добивното предприятие, ищецът да предприеме
активни действия по коригиране на дневните заявки за пренос, като едновременно
с това предварително уведоми съконтрагентите си, че е в невъзможност да достави
уговореното количество, именно за да се избегне изтегляне на газ от гръцката
преносна система без съответно на него подаване на газ на входа на системата.
Видно от Споразумението
от 24.06.2016 г. за междусистемна свързаност, сключено между „Б.“ ЕАД и ДЕСФА, заявките
за пренос за следващия ден се подават от всеки търговец (български и гръцки) от
двете страни на граничната точка към неговия преносен оператор, в деня
предхождащ извършването на преноса. Заявките следва да съвпадат по отношение на
заявените за транзит обеми, защото при несъответствие, бива одобрена заявката с
по-малък обем. Така с оглед неизпълнението на ответника да достави на ищеца
уговореното количество газ, последният не следва да заявява пренос, по
предварително одобрения график, а да заяви корекция в количеството поради липса
на капацитет, като уведоми за това преносното дружество. Според настоящия
състав ищецът е длъжен да уведоми и гръцките си съконтрагенти, за да избегне
настъпване небаланс на двете системи. Така дори гръцките съконтрагенти на ищеца
да заявят пренос на газ, поради несъвпадане на заявките, двата оператора ще
одобрят нулев обем за пренос за следващия ден или пренос в намален обем. Нещо
повече, добросъвестността в поведението на страните (която поначало се
презумира), налага извода, че при своевременно уведомяване на гръцките съконтрагенти,
от страна на ищеца, за настъпилата невъзможност за изпълнение, последните не би
трябвало да предприемат активни действия по изтегляне на недоставения газ на
изходната точка, защото в противен случай те, а не ищецът или ответника биха
причинили дисбаланс на гръцката газопреносна система, респ. биха дължали
неговото отстраняване. С оглед изложеното дори и да се приеме, че вредите от
недобаланс на системата на гръцкия оператор е предвидима вреда за ищеца, тя е
косвена по отношение на неизпълнението на ответника, или резултат от
поведението на трети, недобросъвестни лица. След като такива вреди не са преки
и непосредствени, те не могат да бъдат обезпечавани и обезщетявани с
уговорената неустойка, тъй като ответникът поначало не би бил отговорен за
тяхното настъпване. Да се приеме обратното означава да се приеме, че с неустойката
на ответника е било възложено да носи отговорност за чуждо противоправно
поведение (чуждо неизпълнение), което за да е допустимо, следва най-малкото да
е изрично уговорено.
По отношение на вредите от ангажиране на гражданската отговорност на
ищеца за покриване на вредите на негови румънски съконтрагенти за причинен дисбаланс в преносната мрежа на Република Румъния са спорни, както обстоятелствата по
сключване на такива договори, така и възможността ищеца да се изнася газ към
Република Румъния, поради липсата на споразумение за пренос към сключване на
договора.
Въз основа на
представените към допълнителната искова молба и допълнителния отговор извадки
от публикации в медии и електронната страница на „Б.“ ЕАД се установява, че
месец преди сключване на процесния договор е тиражирана информация за
предстоящо въвеждане в експлоатация на газов интерконектор свързващ Република
Българи с Република Румъния. Очакван пусков срок е края на календарната 2016г.
Видно от представените договори на лист 456 и 460 от делото на 19.12.2016г и
14.01.2017г ищецът сключва договори за доставка на газ с румънски клиенти, с място на доставка - точка на
междусистемна свързаност ГИС Русе/Гюргево. А видно от справката на „Б.“ ЕАД на
лист 897 от делото и 901, преносът на количества природен газ на точка на
междусистемна свързаност Русе/Гюргево в посока Република България – Република Румъния
започва през м.01.2017г.
Съвкупната преценка на тези доказателства налагат извода за
неоснователност на възражението на ответника за симулативност на договорите с
румънски контрагенти на ищеца, както и за липсата на фактическа възможност за
пренос на газ от Република България към Република Румъния през времетраенето на
процесния договор за покупко-продажба на газ. По отношение на предвидимостта на
сключването на тези договори към момента на сключване на процесния договор за
доставка на газ с ответника, важи изложеното по отношение на договорите с
гръцките съконтрагенти на ищеца, относно спецификата на този вид договори и
обстоятелството, че последният е един от първите търговци на газ към Румъния,
както и че доставките са извършени (видно от справката на Б. ЕАД на лист 894 от
делото) с газ закупен от ответното дружество.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че евентуалните вреди на ищеца от дисбаланс в преносната мрежа на
румънския оператор са косвени, тъй като са
нетипичен резултат за неизпълнението и биха били по скоро следствие от
поведението на ищеца или трети лица, а не дължащи се на поведението на
ответника, т.е. са без причинно следствена връзка с неизпълнението, за което важи
изложеното относно
недобаланса на газопреносната система в Република Гърция, като съдът не намира
за нужно да го преповтаря.
По отношение на вредите от заплащане на такса за
дисбаланс при причинен отрицателен дисбаланс в българската газопреносна мрежа
на „Б.“ ЕАД е спорно дали са
били приети или не Правилата за търговия с газ, респ. Методиката за определяне
на таксата за дисбаланс.
Правила за търговия
са обнародвани Държавен вестник бр. 59 и са в сила от 04.08.2015г., като от
приемането си, а и към сключване на процесния договор за доставка, те
предвиждат изчисляване на размера на дневния дисбаланс, както и на цените за
положителен и отрицателен дисбаланс по методика, предложена от балансьора и
одобрена от КЕВР.
Между страните не
е спорно, а това се установява и от Методиката за определяне на таксата за дисбаланс,
че същата е приета от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.
99 от 13.12.2016 г. и е в сила от 01.01.2017г.
От представеното
към допълнителната искова молба извлечение от интернет страницата на „Б.“ ЕАД се
установява, че през м.април 2016 г е изготвен и обявен за публично обсъждане
проект на Методика за определяне на дневна такса за дисбаланс и проект на
Правилата за балансиране на пазара на природен газ. Проектите на тези два акта,
както и окончателното им съдържание, с което са обнародвани в ДВ, са с
идентично на съдържание обсъжданото през м.04.2016г. Нещо повече, в представения
от ищеца договор за пренос на природен газ от 28.12.2015г. сключен с „Б.“ ЕАД е
предвидена клауза в чл. 6.12., че режимът за балансиране по договора е приложим
до влизане в сила на Правила за балансиране на пазара на природен газ и
Методика за определяне на такса за дисбаланс.
Въз основа на тези
доказателства съдът приема, че към сключване на процесния договор страните са
очаквали предстоящото въвеждане на дневна такса за дисбаланс, както и при какви размери и
алгоритъм ще се изчислява тя. Въпреки това видно от сключения с „Б.“ ЕАД
договор за пренос на природен газ от 17.02.2017г., (чл.6.17, чл.6.18, чл.6.19),
че ищецът е знаел, че режим на балансиране няма да се прилага реално, а тестово
до 01.10.2017г. С оглед на което съдът счита, че последният не е уговарял
включването на такива вреди в процесната неустойка, тъй като не е очаквал
тяхното настъпване преди 01.10.2017г.
Дори да се сподели
тезата на ищеца, както се посочи по-горе, за да настъпи дисбаланс в системата
следва да е налице проявено бездействие от страна на ищеца да коригира дневните
си заявки за транзит, както и да уведоми своевременно („незабавно“ е изразът
използван в представените хармонизирани договори за пренос) транзитиращото
дружество (така чл. 11, ал. 5 Правила за търговия с природен газ). Ищецът
следва да уведоми за разликата в транзита и крайните потребители на газа, за да
се избегне изтегляне на по-голямо количество газ на изхода от входираното. Така
след като настъпването на недобаланс в системата е резултат не само от
неизпълнението на ответника, а от неизпълнение на задължения на ищеца, както и
от поведението на трети лица, следва да се приеме, че тези вреди не са преки и непосредствени,
и тяхното обезпечаване и обезщетяване с процесната неустоечна клауза е
недопустимо.
По отношение на вредите от възникване на неустоечно
задължение за ищеца по хармонизиран договор за пренос с „Б.“ ЕАД при
непренасянето на заявените за пренос количества природен газ.
Видно от чл.8.5 от
договора за пренос на природен газ от 28.12.2015г ( лист 730-751 от делото), в
случай че „Д.Б.“ ООД предаде за пренос на преносния оператор количество природен
газ, по - малко от 60 % от общо заявеното за пренос за периода на договора при
подписването му, то ищцовото дружество ще следва да заплати 15 % от стойността
на преноса от общото (цялото) заявено за пренос количество газ за периода на
действие. Договорът е с типизирано съдържание, приложимо за всички ползватели
на газопреносната мрежа (арг. от чл. 7, ал.2 от Правила за предоставяне на
достъп до газопреносните и/или газоразпределителните мрежи и за достъп до
съоръженията за съхранение на природен газ). Следователно може да се приеме, че
ищецът е очаквал подобна неустойка да има и в договора за пренос на газ
обслужващ процесния договор за доставка на газ от 24.08.2016г. Този извод се
подкрепя и представения договор за пренос на природен газ, сключен с „Б.“ ЕАД
17.02.2017г., обхващащ периода от 17.02.2017г до 01.10.2017г. (т.е. в рамките
на действие на процесния договор за доставка), в който има идентична неустоечна
клауза.
Хармонизираният
договор се сключва за период от една година, в който търговците включват общия
сбор на обемите, които ще закупят и пренесат през газопреносната мрежа.
Следователно, за да се приеме, че настъпването на вредите от тази неустойка
могат да бъдат предвидени към сключване на процесния договор е необходимо още,
уговорения обем на доставката по процесния договор за доставка от 24.08.2016г.
да съставлява най-малко 60% от общо заявеното за пренос за периода на действие
на хармонизирания договор количество. Това е така, защото ако уговорения обем е
по-малък, дори ответникът да не изпълни изцяло договора си за доставка (а не
частично, както в процесния случай), в резултат на което ищецът не успее да го пренесе,
за последният не би се породило задължение да плати неустойката по чл.8.5.
Хармонизираните договори
за доставка и в частност този от 17.02.2017г не са представени в цялост, тъй
като не са представени приложенията, в които се посочва общо заявения пренос за
периода на действие. Представеното приложение 3Г (лист 778) е с частично
заличено съдържание, поради което не може да се направи преценка, дали количествата
газ, договорени за доставка с ответника по процесния договор, съставляват
повече от 60% от общо заявените количества газ за пренос от ищеца по Хармонизирания
договор от 17.02.2017г. При това положение следва да се приеме, че по делото не
се установява, предвидимостта на настъпването на вреди от пораждане на
задължение за плащане на неустойка за ищеца.
По отношение на вредите от заплащане на такси за пренос и
достъп при неизползване на закупен капацитет за пренос, поради недоставка, след
въвеждането на входно/изходен тарифен модел.
Видно от т. 8 от процесния
договор за доставка на газ от 24.08.2016г страните са предвиждали възможността през
време на действие на договора преносното
предприятие да въведе „Входно-изходен тарифен модел“, като са
уговорили намаляване на цената на газа с всички дължими разходи в това число
такси за достъп/пренос/капацитет, дължими от купувача на преносното предприятие
за осъществяване на преноса до изходната точка на газопреносната мрежа/краен
потребител. Следователно страните са предвидили ред за компенсиране на по-големите
разходи за пренос на купувача, при евентуалното въвеждане на „Входно-изходен
тарифен модел“, който е различен от уговарянето на неустойка за неизпълнение.
По този начин те са приели, че ще охранят точното изпълнение на договора като
избегнат натоварването на ищеца с допълнителни тежести.
Дори да се приеме, че
неустойката обхваща и вредите от увеличените такси от новия тарифен модел, тяхното
настъпване не може да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на ответника. На участниците в търговията с газ е известно, че въвеждането на
новия „Входно-изходен тарифен модел“ става освен с изменения в нормативната
уредба, още и с изменение и/или сключване на хармонизиран договор за пренос.
Това е видно както от обсъдените вече нормативни актове, така и от
представените по делото храмонизирани договори за пренос. И в двата представени
от ищеца договора за пренос съществуват клаузи, които уреждат отношенията между
преносното дружество и транзитиращото газ дружество, при евентуална промяна в
модела на балансиране, а в последствие и на тарифиране на преноса – виж чл.
20.11 от договора от 2015 и чл.20.10 от договора от 17.02.2017г. Следователно ищецът
би могъл при предоговарянето да заяви за пренос количество газ, което не
обхваща обемите по неизпълнения от ответника договор за доставка, като по този
начин ограничи вредите от неизпълнението. Ако въпреки предоговарянето на
хармонизирания договор при въвеждане на „Входно-изходен тарифен модел“ ищецът
не изключи обемите по процесния договор, той ще бъде отговорен за заплащането
на таксата за пренос, а не ответника.
По отношение на предвидимостта на вредите от заплащане на обезщетение на
съконтрахенти на ищеца в РБългария за дължимата от последните на „Б.“ ЕАД
неустойка по чл. 7.3. от договор за доставка на
природен газ, задължението за която неустойка е възникнало поради недоставка от
страна на ищеца, последвала от неизпълнението на ответника.
Съгласно чл. 7.3. от
представения хармонизиран договор на „Б.“ ЕАД за доставка на природен газ на
негови клиенти (л.861-874), клиентите на общественият доставчик (каквито са
крайно присъединените към газопреносната мрежа и крайните снабдители), които
имат нужда от непредвидени допълнителни обеми природен газ, които надхвърлят
105 %, дължат заплащането на допълнителни 10 % от цената на газа в месеца на
приемане. Този договор е типизиран, еднакъв за всички клиенти на “Б.“ ЕАД и е
публикуван на страницата на Обществения доставчик, със съобщението, че същият
ще действа за периода 01.01.2016 г. — 31.12.2018 г. Следователно към датата на сключване на
процесния договор за доставка на газ през м.08.2016 г. ищецът е знаел, какво ще
бъде съдържанието на този хармонизиран договор, който са сключили към м.08.2016
г. и ще сключат през периода на действие на процесния договор клиенти на ищеца,
вкл., че част от съдържанието е уговорка със съдържанието по чл. 7.3., посочено
по — горе. Поради това, ищецът е можел да предвиди, че при недоставка от негова
страна на природен газ на негови клиенти, които са пряко присъединени към
газопреносната мрежа или са крайни снабдители, която недоставка се дължи поради
неизпълнението на ответника, то ищецът ще отговаря спрямо своите клиенти за
вредите им в размер на 10 % от регулираната цена на газа за месеца на приемане,
които тези клиенти ще дължат на „Б.“ ЕАД, поради това, че следва да набавят
именно от обществения доставчик допълнителните количества, които са очаквали да
получат от ищеца. „Б.“ ЕАД като обществен доставчик на газ има задължението да
достави природен газ само на клиенти, крайно присъединени към газопреносната
мрежа и на крайни снабдители. Поради това, тези клиенти на ищеца, които са
крайно присъединени към газопреносната мрежа и са крайни снабдители, предвид
силното ограничение на предлагането на природен газ на българския пазар е ясно,
че ще се снабдят със заместваща престация чрез покупка от „Б.“ ЕАД. Тази
заместваща доставка винаги би била над дневното уговорено с обществения
доставчик количество, за което ищецът ще дължи неустойка на „Б.“ ЕАД, съгласно
хармонизирания договор, която би била вреда за ищеца, предвид ангажирането на
договорната отговорност на последния за вреди от недоставка на тези клиенти, по
причина неизпълнението на ответника.
По отношение на предвидимостта от ищеца на вредите, които би претърпял
във формата на пропуснати ползи от реализиране на печалба при препродажба на
газ, която печалба остава
нереализирана по причина на недоставката от страна на ответника.
Както в правната доктрина,
така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза
се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора
би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, а
не да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването
(ТР №03/2012г на ОСГТК на ВКС). Вярно е, че съгласно цитираната клауза на представения
хармонизиран договор за доставка на природен газ на „Б.“ ЕАД, всички клиенти на ищеца, които не са търговци и които биха могли да
набавят заместваща доставка чрез покупка от „Б.“ ЕАД и които имат нужда от
допълнителни обеми, които надхвърлят 105% и поначало биха дължали на
обществения доставчик допълнително 10% върху цената на газа за месеца на
приемане, могат да го закупят и от ищеца в размер на пределната, определена от
КЕВР, заедно с надбавка в размер до 9,99 % над тази цена. Те обаче, могат да закупят това количество
от всеки търговец на природен газ, включително
и от ответника. Отделно от това противоречи на търговската логика и на логиката
при воденето на преговори тези трети лица да заявят пред ищеца, че са на път да
надхвърлят уговорените с „Б.“ ЕАД количества или са ги надхвърлили, поради което
са склонни да заплатят цена в размер на цената към „Б.“ ЕАД плюс надбавка от 9,99%.
Не на последно място, ищецът не представя доказателства, за сключване на такива
договори и обема на търгувания газ в такава хипотеза в периода непосредствено
преди и по време на сключване на процесния договор за доставка. При това
положение макар такива вреди поначало да са възможни и да са преки и
непосредствени, съдът приема, че те не е могло да бъдат предвидени и не са
включени в обема на уговорената неустойка по договора.
Въз основа на така
събраните и обсъдени доказателства се установява, че размера на уговорената
неустойка (951 715,42 лева) надхвърля няколкократно размер на очакваните
от неизпълнението на задължението вреди (166 554,08 лева = (951715,42х10%)+(951715,42х7,5%)).
Видно от съотношението уговорената неустойка има основно санкционен характер, и
по-малко обезпечителен и обезщетителен такъв. От значение е и че ако
неустойката бъде присъдена, ищецът би получил стойността на насрещната
престация, без той на свой ред да е изпълнил нещо насреща. Изложеното налага
извода, че присъждането на неустойката би обогатила ищеца за сметка на ответника,
което според съда противоречи на принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, изискващ всяко имуществено разместване да е правно
оправдано. С оглед изложеното съдът намира клаузата на чл. 14, ал.2 от договора за покупко-продажба на природен газ
от 24.08.20.16г, за нищожна като противоречаща на морала. След като клаузата е
нищожна, тя не може да породи вземане в полза на ищеца за заплащане на
претендираните с иска по чл. 92 ЗЗД суми.
По изложените съображение
исковете по чл. 92 ЗЗД са неоснователи и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на делото
право на разноски има само ответникът. Последният доказва разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и производството по ч.гр.д. №
1214/2017г на ВОС в общ размер на 37 990,77 лева с ДДС.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Д.Б.“ ООД, ЕИК *****и съдебен адрес: *** предявени срещу „П.“ ООД, дружество, учредено и съществуващо
съгласно законите на Люксембург, регистрационен номер В39351, със седалище и
адрес на управление на дейността: *****, БУЛСТАТ *****и съдебен адрес:*** с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 951 715,42 лева – представляваща
неустойка за недоставеното в пълен обем количество природен газ за периода м.06
- м.08.2017г съгласно чл. 14, ал.2, предл.2 от договора за покупко-продажба на
природен газ от 24.08.2016г. и 2 броя приложения и анекс №1 към него.
ОСЪЖДА „Д.Б.“ ООД, ЕИК *****и съдебен адрес: *** да заплати на „П.“ ООД, дружество,
учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, регистрационен номер
В39351, със седалище и адрес на управление на дейността: *****, БУЛСТАТ *****и
съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 37 990,77
лева – разноски за настоящото производство и
производството по ч.гр.д. № 1214/2017г на ВОС.
Решението може да се
обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: