Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши
съдия Киримов в.гр. дело № 1887 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение
от 30.07.2020 г. постановено по гр.д. № 65079/2018 г. по описа на СРС, ГО, 156
състав са отхвърлени изцяло исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, предявени от ищеца Е.Й.М. срещу „К.“
АД, за признаване на незаконно на уволнението наложено на Е.Й.М. със заповед за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 1501/08.08.2018 г., с която е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена от А.Й.К.– изпълнителен
директор на „К.“ АД и неговата отмяна, възстановяване на позицията „търговски
представител“, която Е.Й.М. е заемал преди уволнението извършено със заповед за
налагане на дисциплинарно уволнение № 1501/08.08.2018 г., с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за заплащане на сумата от 5570,71
лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение. С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.Й.М. е
осъден да заплати на „К.“ АД сумата от 1200 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
С определение от 10.12.2020 г. е оставена без
уважение молба на ищеца, по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта
за разноските.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
Е.Й.М., в частта с която съдът е отхвърлил предявените искове за признаване за
незаконно уволнението и неговата отмяна, както и е отхвърлил предявения иск за
заплащане на сумата от 5570,71 лева – обезщетение за оставане без работа.
Изложени са съображение за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че по делото не било установено, при условията на пълно и
главно доказване, фактическото основание, за което на М. е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание. Сочи се, че ищецът не бил запознат с докладна записка
на М.Д., която била причината за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди
се, че ищецът се е запознал с докладите и другите писмени доказателства, едва
след представянето им по делото с отговора на исковата молба, като част от
трудовото досие. Намира, че в случая работодателят не е дал достатъчен срок на
ищеца за подготовка преди даване на обяснения. Не се приема и извода на съда,
че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя. Излагат се и съображения,
че наложеното наказание не съответства на твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина. При така изложеното моли първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „К.“ АД, с който
оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно в обжалваната част. Счита, че е неоснователно
оплакването във въззивната жалба, че не била изпълнена процедурата по чл. 193
от КТ. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Постъпила е и частна жалба от ищеца М. срещу
определение от 10.12.2020 г., с което е оставена без уважение молба на ищеца,
по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозиран
отговор от „К.“ АД.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Според уредените в чл. 269
от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно
относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
СРС е
сезиран с искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Настоящата инстанция намира от фактическа страна
следното:
Липсва
спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства
– трудов договор № 30 от 20.05.2014 г. се установява, че между същите
е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор,
по силата на което ищецът е заемал длъжността “търговски
представител.
По делото не е спорно обстоятелството, че на ищеца
със заповед № 1501/08.08.2018 г. на А.К.– изпълнителен директор на „К.“ АД е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ.
От заповедта е видно, че същата е връчена на ищеца на 08.08.2018 г.
Съгласно мотивите на заповед № 1501/08.08.2018 г. на
09.07.2018 г. е постъпила Докладна записка от прекия ръководител на ищеца – М.Д.
за извършена проверка на 25.06.2018 г. за изпълнение на фирмен стандарт POCE/ME в обекти находящи се в
зона Запад, райони с. Мърчарево, с. Кладница, с. Рударци, с. Драгичево, за
периода 31.05. – 22.06.2018 г., за които отговаря ищецът, като търговски
представител. Съгласно докладната записка в посочените обекти е налице
съществено отклонение и нарушение на приетия в „К.“ АД POCE/ME стандарт, което от
обективна страна не съответства на отчетите на ищеца за тези обекти в системата
на отчитане на дружеството. Проверката е констатирала, че ищецът невярно е
отчитал представянето на изброените в докладната записка обекти, като
констатациите са описани подробно в заповед № 1501/08.08.2018 г. Въпреки
обективно установеното от проверяващите неспазване на минимално изискуемото
изпълнение според POCE/ME
стандарта, на посочените дати в системата за отчитане Hermes ищецът е отчитал, че в посочените
обекти е налице стандарта за минимално изискуемо представяне в обекта, а в
седем от тях е отчетено дори и брилянтно изпълнение, без да е налице такова.
Идентични нарушения, но отнасящи се до други обекти,
за които ищецът отговаря, са докладвани на 10.07.2018 г. от Ф.С.П.. Проверка на
изпълнението на фирмения стандарт е извършена на 19.06.2018 г. от П.В.в обекти,
находящи се в зона Запад, район гр. Мусачево, гр. Елин Пелин, гр. Петково, гр.
Столник, гр. Григорево, гр. Елешница, попадащи в определените маршрути на ищеца
и, за които обекти той отговаря, като същата е обхващала период 29.05 –
19.06.2018 г. Установено е, че в посочените обекти е налице съществено
отклонение и нарушение на приетия в „К.“ АД POCE/ME стандарт, както и че
при отбелязаните посещения на съответните дати, посочени изчерпателно в
мотивната част на процесната заповед, ищецът е съставил и представил на ответника
отчети с невярно съдържание относно представянето в обектите. Констатациите са
описани подробно в заповед № 1501/08.08.2018 г. Отразено е, че във всички
проверени обекти на администриран POCE/ME докладваното от ищеца в отчети изпълнение на фирмения
стандарт, за който същият отговаря по длъжностна характеристика, е невярно
отразено в системата за отчитане изпълнението на фирмения стандарт. В 10 от
обектите е докладвано брилянтно изпълнение, без да е налице такова. В
системата е отчетено минимално изпълнение в обекти, които въобще не
функционират.
Прието е, че изброените факти представляват системни
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в невярно отчитане спазването
на приетия от работодателя POSE/ME
стандарт по отношение на изпълнението в обектите, както и невярно отчитане на
данни относно изпълнението в обектите в системата за отчитане Hermes, които задължения са съществена
част от длъжностната характеристика на ищеца.
Съгласно мотивите на процесната заповед на
24.07.2018 г. е постъпила Докладна записка от М.Д., съгласно която, при
направена съпоставка по отношение на обектите, които ищецът е отбелязал като
посетени в системата Hermes
и данните, запаметени в GPS
– устройството, монтирано в служебния автомобил на ищеца са констатирани
множество несъответствия, които представляват нарушения на трудовите задължения
и трудовата дисциплина. На датите 11.06.2018 г., 12.06.2018 г., 08.06.2018 г.,
07.06.2018 г., 31.05.2018 г. ищецът е извършил нарушения при отчитането на
посетените от него обекти, като в системата за отчитане Hermes е посочвал, че е
посетил обекти, които попадат в определените му маршрути и за които отговаря, а
в същото време според данните от GPS
– устройството монтирано в служебния му автомобил, ищецът се е намирал в населени
места, различни от тези, в които се намират обектите, които е отбелязал в
системата Hermes. Конкретните
несъответствия са описани подробно в заповед № 1501/08.08.2018 г. От изброените съпоставки между
данните, отчетени в Hermes,
и тези отчетени в GPS
– устройството на автомобила, става ясно, че ищецът съзнателно е давал неверни
отчети в системата Hermes
като е отчитал като посетени обекти, възложени му по маршрут. Реално тези
обекти не са посещаване. По този начин е въвел ответника в заблуждение относно
изпълнението на неговите трудови задължения и е злоупотребил с неговото
доверие. В процесната заповед са изложени мотиви, че подобно невярно и
манипулирано отчитане от ищеца, от една страна дава погрешна представа на
ответника относно неговото представяне на пазара и не му позволява да провежда
адекватна пазарна политика, базирана на реалното му представяне на пазара, а от
друга страна същото нанася материални вреди на ответника, тъй като постигането
на минимално изпълнение е условие за получаването на месечен бонус от страна на
търговските представители.
Представена е длъжностна характеристика за
длъжността „търговски представител“, съгласно която сред задълженията за
длъжността и са и следните: осъществява редовни /на седмична основа/ търговски
помещения в търговските обекти по предварително ободрени от Зоновия Супервайзор
маршрут и честота; планира и осъществява търговските посещения според
стандартите на „К.“ АД; осигурява чрез активно вземане на заявки в търговските
обекти продуктите на „К.“ АД да са в оптимална наличност и с оптимално
качество; осигурява присъствието и следи за поддържане на оптимални наличности
от марките и опаковките на „К.“ АД в търговските обекти съгласно маркетинговата
политика и стандарта на „К.“ АД за съответната категория обекти; със средствата
на мърчандайзинга осигурява оптимална видимост на продуктите на „К.“ АД в
обекта с оглед максимално въздействие върху потребителя; отговаря за наличието
и правилното, според стандартите на „К.“ АД разположение на рекламни материали
в обектите; отговаря за правилното разположение на фирмени хладилници и
допълнителни точка на продажба /дисплеи/ с обекта с оглед максимална видимост
от потребителя, спазване на мърчандайзинг стандарта за асортимент и стокови
наличности в тях; да обхожда своя район при спазване определения му маршрут и
честота на извършване на посещения, които се залагат в автоматизираната система
Хермес. Препис от длъжностната характеристика е връчена на Е.М. срещу подпис.
Представено е искане на работодателя до работника за
даване обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, изх. № 1747/13.07.2018 г., връчено на
ищеца на 23.07.2018 г., във връзка с докладвана от М.Д. и извършената от Б.Н.проверка,
както и постъпили обяснения от Е.М..
Представено е искане на работодателя до работника за
даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, изх. № 1747А/13.07.2018 г.,
връчено на ищеца на 23.07.2018 г., във връзка с докладвана от Ф.П.и извършена
от П.В.проверка, както и постъпили обяснения от Е.М..
Представено е искане на работодателя до работника за
даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ от 31.07.2018 г., връчено на ищеца
на същата дата, във връзка с доклад от М.Д. за извършена съпоставка между
отчетени от ищеца като посетени обекти в система Хермес и данни от GPS устройство от управлявания от него
автомобил. Предоставен е еднодневен срок за предоставяне на писмени обяснения.
Такива са депозирани от ищеца, като в същите е посочено, че предоставения срок
е твърде кратък за упражняване правото му на защита. В тази връзка е
представено и уведомление за продължаване на срока с изх. № 1790/01.08.2018 г.,
с което на ищеца е предоставен допълнителен срок от още един ден за даване на обяснения
по искането от 31.07.2018 г. Същото е връчено на ищеца на 02.08.2018 г.
Представени са доклади от М.Д., Ф.П., с приложения
към тях, въз основа на които са изготвени мотивите на заповед № 1501/08.08.2018
г., чрез възпроизвеждане на текста на посочените доклади.
Представена е декларация, подписана от Е.М. на 02.08.2017
г., видно от която същият е запознат, че в представения му за ползване служебен
автомобил е инсталирано GPS
устройство, което непрекъснато /24/7/ да проследява движението на автомобила и
неговата локация.
Представен е приемно-предавателен протокол от
03.06.2014 г., съгласно който на ищеца е предоставен товарен автомобил „Пежо“,
модел „Бипър“, рег. № ******.
Представен е приемно – предавател протокол от
08.08.2018 г., с който ищецът връща на ответника товарен автомобил „Дачиа“,
„Докер“, с рег. № ******.
Представен е договор за покупко-продажба на лек
автомобил „Пежо“, „Бипър“, с рег. № ****** между ищеца и ответника за сумата от
3258 лева, както и преводно нареждане от 12.06.2018 г.
Представени са справки от GPS система за автомобил с рег. № ******,
с рег. № ******. От същите се установяват посочените в заповед 1501/08.08.2018
г. разминавания в маршрутите и часовете с отразеното в системата Хермес. В тази
връзка неоснователни са оплакванията на ищеца във връзка с кредитирането на
тези справки, доколкото истинността /в смисъл авторството/ на същите не е
оспорена.
Разпитан е свидетелят В.С.. От показаният му се
установява, че съшият е бил на същата позиция – търговски представител. Сочи,
че съгласно трудовата му характеристика е обикалял обекти по определен маршрут,
които е оценявал в система за оценяване. Твърди и, че извън задълженията по
трудова характеристика е изпълняван и много труди – нехарактерни такива- носил
хладилници и т.н.. Сочи, че „Пок“ стандарта е система за оценяване на ответника
на работата на търговските представители, която включва мърчандайзинг стандарт
за хладилници, рекламни материали поставени в обекта. Твърди, че за времето,
през което е работил с ищеца, последният не е наказван, а е бил награждаван.
Излага, че често е излизал с ищеца по райони, както и че му е помагал за
пренасяне на хладилници. Сочи, че преките ръководители са поставяли цели на
търговските представители, които последните трябвало да изпълняват.
Разпитан е свидетелят Ф.П.. От показанията му се
установява, че същият е работил при ответника, като регионален мениджър
„продажби“, а ищецът е бил негов подчинен. Сочи, че последната проверка, която
е правил на ищеца била в гр. Костинброд, като при нея установил, че всички
хладилни витрини били пълни с всякакви други продукти само не и с тези на
компанията, нямало е ценови етикети, плакати, общо взето е изглеждало сякаш
никой не е ходил там от много време. Излага, че са налице минимални стандарти в
зависимост от вида на обекта – един от основните критерии бил да има определени
видове бира „Каменица“, „Астика“, „Бургаско“, да има ценова комуникация на
продуктите, да има рекламен материал вътре в обекта, който да комуникира,
брандовете, ако има хладилна витрина, същата трябва да бъде подредена по
стандарта на компанията, бирите трябвало да бъдат на конкретни места в
хладилника. Тази информация търговски представител отразявал в таблета си, след
което супервайзорът му можел да го провери. По правилата на компанията, ако
търговският представител отбележи, че всичко е наред в обекта, то неговата
работа трябвало да издържи до следващия път, когато трябва да посещава обекта,
което било в период от три – четири дни. Сочи, че след проверката в гр.
Костинброд била извършена проверка на работата на ищеца в други обекти. След
проверките било съпоставено отбелязаното от проверяващите и отразеното от
ищеца, като разминаванията били съществени, в отрицателен аспект. Сочи, че
голяма част от бонуса на търговски представители идвал от минимум Execution и брилянтен Execution, който се постига. Търговският
представител можел да излезе от зоната си да помогне на колега, стига да имало
разрешение от прекия му ръководител. Всеки собственик на обект подписвал
договор за предоставен хладилник, в който било посочено, че същият трябва да
бъде подреден по стандарт. Една от основаните задачи на търговските
представители била да подредят хладилниците и да имат добри отношения с
клиентите. В тази връзка били давани бонуси на търговските представител и от
време на време на собствениците, като с последните в такива случаи били
подписвани договори. Ангажимент на собствениците бил да свали от рафта бирата с
изтекъл срок на годност и да я бракува за негова сметка, търговския
представител нямал право да маха бира с изтекъл срок на годност, а следвало да
уведоми собствени, че има такава бира.
Разпитана е и свидетелката Е.С.. От нейните
показания се установява, че е работила при ответника. Установява се, че
системата за проследяване на маршрути на служебните автомобили била обща за
ответника. Системата установявала две неща – кога колата е ползвана за лични
нужди и кога във връзка с осъществяване на трудовите функции. При търговските
представители лично ползване не е било допускано. Виждала е справка от
системата, която показва къде се е намирал служебния автомобил на ищеца по
времето, по което в системата Hermes,
която цели отбелязване на маршрутите на търговските представители или
посещението на търговски обекти е бил отбелязан друг маршрут, тоест било е
констатирано несъответствие. Сочи, че не е невъзможно един търговски
представител да отиде на друг обект да помогне на колега, като в този случай
излиза от своя маршрут, т.е. не посещава обекти, които са част от неговата
маршрутна карта, която е договорена с неговия пряк ръководител.
Показанията на посочените свидетели, по отношение на
техните обективни възприятия, следва да бъдат кредиритирани и от настоящата
инстанция, доколкото същите непротиворечиви, не се опровергават от останалия
доказателствен материал и допринасят за установяване на релевантната фактическа
обстановка. Оценъчните съждения на посочените свидетели не следва да бъдат
обсъждани.
Неоснователни са оплакванията на ищеца във връзка с
кредитиране показанията на свидетеля
Пиралков, доколкото същите са последователни и вътрешно непротиворечиви. Същият
излага обстоятелства, които са му станали непосредствено известни, както и
такива по отношение, на които е бил запознат от негови колеги /тоест в тази има
част показанията му са производни такива, но преки по отношение на главния факт
от предмета на доказване/. В тази връзка неправилно е позоваването, че с оглед
показанията на свидетеля следва извод, че за част от нарушенията, за които е наказан
ищецът, той не е имал задължения. Действително премахването на бира с изтекъл
срок на годност е било задължение на собствениците на обекти, но съгласно
длъжностната характеристика на ищеца същият е следвало да следи спазването на
срока на годност на продуктите в обектите, за което именно нарушение същият е
наказан.
По делото е депозирано и заключение по назначената ССчЕ
от вещото лице М.М., което настоящата инстанция кредитира, тъй като същото е
обосновано и е депозирано от вещо лице – експерт в съответната област.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите
свързани с това спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, действително
ли са извършени твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина и
съобразени ли са критериите, установени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно
неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му
трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или
приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното
нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. №
1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, преди
налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната
процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените
обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за
дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за
започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно
наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително
неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка
на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към
нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ.
изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура
средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо
от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в
разглеждането на спора по същество. В КТ не са въведени формални изисквания за провеждане
на процедурата по изискване и даване на обяснения. Целта е да се обезпечи на
работника или служителя реалната възможност да се защити, а работодателят да
вземе предвид обясненията му.
Настоящата инстанция намира, че в случая процедурата
по чл. 193 от КТ е проведена законосъобразно. Видно е от приложените по делото
три броя искания на работодателя до работника или служителя за даване на
обяснение, че същите в своята съдържателна част напълно съответстват в
описанието на фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание с
мотивите на заповед № 1501/08.08.2018 г. Описани са конкретните допуснати от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина - установените несъответствия между
отчитаните от него представяния в обектите и реалното състояние – съществено
отклонение и нарушение на приетия с „К.“ АД POCE/ME стандарт. Описани са и
несъответствията, при направена съпоставка между данните отбелязани от ищеца за
посетени обекти в система Хермес и данните запаметени в GPS – устройството, монтирано в
служебния автомобил на ищеца за конкретните посочени дати – 31.05.2018 г.,
07.06.2018 г., 08.06.2018 г., 11.06.2018 г. и 12.06.2018 г. На следващо място
видно от представените по делото доказателства е и, че ищецът е упражнил
правото си да даде обяснения и е депозирал такива, като е оспорил описаните
нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно възражението
във въззивната жалба, че на ищеца не била предоставена възможност да упражни
правото си на защита. Видно е, че се същият е депозирал обяснения по всички
отправения до него искания по чл. 193, ал. 1 от КТ, като ги е оспорил. В същото
време той е поискал допълнителен срок само във връзка с искането от 31.07.2018
г., като такъв му е бил предоставен, но ищеца не се е възползвал от същия.
Настоящата инстанция намира, че така предоставения допълнителен срок от един
ден не е прекомерно кратък, тъй като става въпрос за пет дати -31.05.2018 г.,
07.06.2018 г., 08.06.2018 г., 11.06.2018 г. и 12.06.2018 г., които не са и
отдалечени във времето, с оглед момента на искането на обяснения – 31.07.2018
г., а в същото време и ищецът е депозирал обяснения с вх. № 1087/01.08.2018 г.
по случая, в които е оспорил твърдените нарушения. Неоснователно
е оплакването на въззивника, че не бил запознат с докладна записка изготвена от
М.Д. и тази изготвена от Ф.П., тъй като както беше посочено по-горе, всички
данни съдържащи се в тези докладни записки са били инкорпорирани в исканията на
работодателя до работника или служителя за даване обяснения по чл. 193, ал. 1
от КТ.
На следващо място и самата процесна заповед №
1501/08.08.2018 г. отговаря на законовите изисквани за мотивиране визирани в
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, доколкото в нея дословно са
възпроизведени констатациите от докладите на М.Д. и Ф.П.. В заповедта са
посочени периода,л респ. датите /в т.ч. часовете/, на които работодателят
твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те
са извършени и в какво се изразяват.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че ищецът не бил злоупотребил с доверието на работодателя си.
Съгласно разпоредбата на чл.
126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Това задължение
изисква от работника или служителя да зачита интересите на работодателя, да не
създава условия за нелоялна конкуренция, да пази поверителна информация, да се
грижи и да утвърждава доброто му име сред трети лица и др. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл.
190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл.
187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. От
характеристиката на трудово-правната връзка следва, че по нея се предполага
отношение на лоялност между страните. Когато това отношение бъде накърнено, т.
е. при неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя, работникът
злоупотребява с неговото доверие. Нарушението може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица – независимо
от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна
облага. В този смисъл злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна
облага, е извършил действия компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. За да се квалифицира дадено поведение като
злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо от него да са
настъпили имуществени вреди за работодателя, като тяхното наличие обаче
утежнява дисциплинарната отговорност на работника и се преценява с оглед на
всички обстоятелства при определяне на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина – в този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК. В случая категорично се установи, че от
една страна, че ищецът е отчитал качество на изпълнение в поверените му обекти
несъответстващо на действителността, именно във връзка със съществуваща бонусна
система, а друга страна, че собствениците на обектите са се оплаквали от липса
на съответна посещаемост на търговски представител, както и че клиентите не
желаят да купуват продуктите на ответното дружество, с което несъмнено се
злепоставя дружеството – работодател пред трети лица, което рефлектира и върху
продажбите на неговите продукти на пазара.
Във въззивната жалба са изложени общи доводи, без
въведена конкретика, с които се оспорва преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ, тъй
като според ищеца наложеното наказание не съответства на извършените нарушения. Настоящата инстанция намира наведените доводи
във въззивната жалба за неоснователни.
При спор относно законността
на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен
контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение
и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят
преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.
189, ал. 1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя – в този смисъл Решение № 461 от 17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. №
626/2009 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 305 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
620/2009 г., III г. о., Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
34/2012 г., III г. о., ГК.
Преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
В случая настоящият съдебен
състав намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание - уволнение,
съответства на тежестта на установените по делото нарушения на трудовата
дисциплина. Касае са за неизпълнение на множество основни трудови задължения,
като преценката за характера на извършеното – действия в разрез с изискванията
за лоялност към работодателя, свързани със спецификите на неговата дейност,
преднамереност в извличането на облага, подвеждане на работодателя при
осъществяване на фирмената му стратегия, целяща да му осигури конкурентно
предимство в бранша, неизпълнение на възложената работа в изискуемите
качествени и количествени норми, обосновават достатъчна тежест на нарушенията.
От друга страна липсата на самокритичност и обстоятелството, че ищецът въобще
не се е опитал да изпълни точно трудовите си задължения, сочат на занижено
чувство за отговорност.
Съдът намира, че преценени според критериите на чл.
189, ал. 1 КТ – тежестта на всяко от нарушенията, обстоятелствата, при
които са извършени и поведението на ищеца, дисциплинарните нарушения, описани
по-горе в своята съвкупност представляват тежки нарушения на трудовата
дисциплина, поради което наложеното най-тежко дисциплинарно наказание уволнение
е съответно на нарушенията. В случая работодателят е упражнил законно правото
на уволнение, тъй като извършените от ищеца дисциплинарни нарушения в своята
съвкупност са тежки и наложеното наказание е съответно на нарушенията.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и за неговата
отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен е и искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ –за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа, поради незаконното уволнение.
Крайният извод на
настоящата инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд. Поради това
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
По частната жалба:
Настоящата инстанция
намира депозираната частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд
по чл. 248 от ГПК за неоснователна. Присъденото от първата инстанция адвокатско
възнаграждение е съответно на правилата на НМРАВ. В същото време следва да се
посочи, че производството по делото се отличава с фактическа сложност, с голям
обем доказателствена маса. От друга страна следва да вземе предвид и активното
участие в производството на процесуалния представител на ответника.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия
спор и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на
ответника действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лв., за които са представени
доказателства /л. 19/. Възражението на въззивника по чл.
78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно поради по-високата фактическа сложност
на делото – обстоятелство, което същият изрично признава, както и предвид
размера на претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение – 1 000
лв. .
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.07.2020 г. постановено по
гр.д. № 65079/2018 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, предявени от ищеца Е.Й.М., ЕГН **********
срещу „К.“ АД, ЕИК *****, за признаване за незаконно на уволнението наложено на
Е.Й.М. със заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволение №
1501/08.08.2018 г., “, издадена от А.Й.К.– изпълнителен директор на „К.“ АД и
неговата отмяна, както и за заплащане на сумата от 5570,71 лева, представляващи
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение.
Решението е влязло в сила в частта, с която е
отхвърлен искът на Е.Й.М. срещу „К.“ АД по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. № 25189746/21.12.2020 г., депозирана от Е.Й.М.., ЕГН **********,
срещу определение № 20273466 от 10.12.2020 г., постановено по гр. д. №
65079/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 156 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Й.М.,
ЕГН **********, да заплати на „К.“ АД, ЕИК *****, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 1200 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|
|