№ 6609
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110134556 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от ****със седалище и адрес на управление ****,представлявано
от ****против Н. Ц. Л.,ЕГН **********,с адрес *****,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 1472,73 лева незаплатени суми да ползвани
електронни съобщителни услуги в периода 12.02.2020 г. до 11.09.2020
г.,3061,54 лева незаплатени суми за продажба на устройство на
изплащане,2699,18 лева – неустойки в размер на три месечни стандартни
такси и за дадена отстъпка от цена на услуга,1132,04 лева мораторна лихва за
периода 14.03.2020 г. до 16.02.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор
********* от 15.12.2017 г. и партиден номер *** като по този договор са
предоставени различни услуги – мобилни услуги,мобилен интернет,домашен
интернет и телевизия,домашен телефон. Сочи се,че ответникът Л. е сключил и
договори за устройства на изплащане – таблети като за всеки от тях е ползвал
отстъпка предвид обвързването с тарифен план. Дружеството ищец
поддържа,че е изправна страна по договора и е изпълнявало точно своите
договорни задължения,докато ответникът Л. е допуснал неизпълнение на
своите договорни задължения като не е заплащал дължимите суми за
ползваните услуги,нито е заплащал стойността на предоставените на
изплащане устройства. В исковата молба се твърди,че неплатената сума за
далекосъобщителни услуги възлиза на 1472,73 лева,а неплатените суми за
устройства на изплащане са общо 3061,54 лева. В исковата молба се
1
твърди,че ответникът е допуснал неизпълнение на своите задължения за
период над 124 дни,поради което ищецът е начислил и претендира неустойка
в размер от 2699,18 лева. В исковата молба са изложени твърдения,че предвид
допуснатото неизпълнение за заплащане на задълженията в срок е начислявал
мораторна лихва и претендира такава в размер от 1132,04 лева. Исковата
претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице правен
интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е депозиран от
ответника Л..
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 17.02.2022 г. ****
претендира от Н. Ц. Л. сумите от 7233,45 лева,формирани като 1272,73 лева
за ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги,3061,54 лева неплатени
услуги за устройство по договор за продажба на изплащане,неустойки в общ
размер от 2699,18 лева,за което са издадени фактури в периода 12.02.2020 г.
до 24.07.2020 г.
Представен е договор № *********,сключен на 16.03.2018 г. между
**** и Н. Ц. Л.,както и приложение № 1 към същия договор.
Прието е приложение № 1 към договор № ********* за услуги
фискиран интернет и телевизия с месечна абонаментна такса от 33,99 лева.
Видно от приложение № 1 към договор № *********,с абонат Н. Ц. Л.
избраният тарифен план за мобилни услуги е *** без граници 2XL с месечна
абонаментна такса 25,99 лева.
От приложение № 1 към договор № *********,между Н. Ц. Л. и **** е
постигнато съгласие за ползване на мобилен интерент *** сърф L с месечна
такса 25,99 лева.
Приет е договор № *********,сключен между **** и Н. Ц. Л..
С приложение № 1 към договор № ********* са утвърдени условия за
тарифен план за мобилна услуга *** със срок на ползване на услугите от
20.06.2019 г. до 20.06.2021 г.
По делото са представени договори за продажба на изплащане №
*********,както и приемо-предавателен протокол за закупено крайно
устройство.
Представено е приложение № 1 към договор № *********,с което на
21.11.2019 г. между **** и Н. Ц. Л. е постигнато съгласие относно цени и
условия за ползване на услугата А1 смарт хоум.
Приет е договор № ********* от 21.11.2019 г. за продажба на
изплащане,както и договор за продажба на изплащане от 15.02.2020 г.
Представено е приложение № ********* от 12.03.2020 г.
Видно от приложение № 1 към договор № *********,между Н. Ц. Л. и
2
**** е постигнато съгласие относно ползване на услуга *** фискиран
телефон.
С приложение № 1 към договор № ********* между Н. Ц. Л. и **** е
постигнато съгласие относно условия за ползване на ценови пакети за пренос
на данни *** сърф.
Приет е констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на
оборудване.
Представени са фактури,издадени от **** с получател Н. Ц. Л. за
ползваните услуги и абонаментни такси.
Приети са общи условия на **** за взаимоотношениятас
потребителите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че съществуват договорни правоотношения между страните,както и
да бъде установен размерът на вземанията,произтекли от договорите – за
далекосъобщителни услуги и за устройства на изплащане. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска. В конкретния случай ищецът следва да
докаже,че съществува договорно правоотношение,да докаже уговорените
права и задължения по всеки от договорите,да бъде доказан размерът на
абонаментна такса,на устройство на изплащане,на предоставените услуги,а в
тежест на ответника Л. е възложено доказването,че е изпълнил точно своите
договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост
на паричните суми.Гражданският процесуален кодекс регламентира
фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. в настоящия случай
искът се счита предявен на 17.02.2022 г.
Софийският районен съд счита,че анализът на представените в хода на
производството доказателства позволява да бъде възприето,че исковата
претенция е доказана по основание и по размер и подлежи на уважаване в
частта за сумата от 1472,73 лева по договори за мобилни услуги и за сумата
от 3061,54 лева,представляваща дължима по договори за продажба на
изплащане. Договорът има силата на закон за страните,които са го сключили.
Когато е сключен договор,всяка от страните е длъжна да съобразява
уговорените съгласно договора права и задължения. В хипотезата на сключен
договор за далекосъобщителни услуги страната доставчик на услугите е
длъжна да осигури достъп до далекосъобщителните услуги,а страната
3
потребител е задължена да заплаща уговорената абонаментна такса,както и
стойността на ползваните далекосъобщителни услуги в уговорения срок.
Когато е сключен договор за продажба на изплащане,едната страна
предоставя устройство за временно ползване на насрещната страна,която е
длъжна да заплаща устройството на вноски съгласно утвърден погасителен
план,представляващ част от съдържанието на договорното правоотношение.
Съдът намира,че страните в производството – ищецът **** и ответникът Л. са
обвързани от договорни правоотношения по договори за мобилни услуги и
договори за продажба на изплащане,в която насока отчете представените
писмени договори. Както беше посочено,със сключването на договор всяка от
страните приема да изпълнява точно своите договорни задължения – в
съответствие с поетите задължения по договора. Когато е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги,клиентът на услугите,какъвто е
ответникът Л. следва да заплаща уговорените по договорите абонаментни
такси,както и действително ползваните услуги в съответствие с утвърдените
тарифни планове. В настоящия случай с исковата молба ищецът излага
твърдения,че ответникът Л. е допуснал неизпълнение на задълженията за
заплащане на абонаментни такси и на вноски за предоставени на изплащане
устройства. С иска за изпълнение на договорно задължение страната по
договора реализира правото си да получи изпълнение на
задълженията,възникнали за насрещната страна,когато липсва доброволно
изпълнение. Провеждането на доказване,че са заплатени абонаментните
такси,ползваните услуги и вноските по договорите за продажба е възложено
на ответника Л.,а в хода на производството не са представени доказателства
ответникът да е изпълнил своите договорни задължения. Същевременно
ответникът Л. не е подал писмен отговор,а с изтичането на срока за отговор са
преклудирани и възраженията,които ответникът би могъл да релевира по
предявените искове от дружеството ищец. За да приеме,че искът подлежи на
уважаване в частта за сумата от 1472,73 лева за далекосъобщителни
услуги,съдът взе предвид,че тази искова претенция е формирана като
стойност на абонаментни такси и предоставени услуги. Абонаментната такса
представлява уговорена парична сума,която се заплаща по време на действие
на договора от страната клиент,защото е осигурен достъп до мрежата на
доставчика и до предоставяните от доставчика услуги. Това означава,че
абонаментната такса е дължима независимо дали са ползвани услуги и какви
по вид и обем услуги са ползвани,т.е. абонаментна такса е дължима дори
клиентът да не е ползвал услуги. В конкретния случай по делото са
представени договори за мобилни услуги,всеки от договорите съдържа
уговорена конкретна абонаментна такса,а същевременно ответникът Л. не е
доказал плащане на дължимите парични суми – изцяло или отчасти.
Следователно исковата претенция в частта за сумите,начислени за
абонаментни такси следва да бъде уважена. Съдът,отчитайки липсата на
оспорвания от страна на ответника Л. относно начислените услуги,както и
относно цената,при която са начислени същите и с оглед липсата на подаден
отговор,а и като взе предвид,че не се доказва ответникът Л. да е упражнявал
правото си да оспори обема и стойността на начислените далекосъобщителни
услуги,приема,че искът за заплащане на далекосъобщителни услуги подлежи
изцяло на уважаване. Софийският районен съд намира,че и исковата
претенция за заплащане на паричната сума от 3061,54 лева също е доказана
4
по основание и по размер. Страните не спорят,а и от представените договори
за продажба на изплащане се установява,че дружеството ищец е предоставило
устройства,а ответникът Л. се е съгласил да заплаща цената им на съответен
брой вноски. Представените по делото приемо-предавателни протоколи за
устройства позволяват да бъде възприето,че дружеството ищец е изпълнило
своите задължения по договорното правоотношение,при което преценката
дали искът е основателен съдът следва да извърши въз основа на това дали
ответникът Л. е заплатил дължимата стойност за устройствата по договорите
за продажба на изплащане. Предвид обстоятелството,че ответникът Л. не
доказва да е изпълнил своите договорни задължения,съдът приема,че и
паричните суми,претендирани като неплатени вноски за устройства са
изискуеми и в тази част исковата претенция подлежи на уважаване изцяло за
сумата от 3061,54 лева.
Софийският районен съд намира,че паричните суми,претендирани като
неустойка също са доказани по основание и по размер и в тази част исковата
претенция също подлежи на уважаване. Съдът,отчитайки принципа на
договорна автономия намира,че не съществува пречка страните да уговорят
неустойка,дължима при прекратяване на договорно
правоотношение,основано на допуснато неизпълнение на договорни
задължения от една от страните по договорното правоотношение.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът претендира
неустойки,уговорени при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги,както и при съобразяване,че размерът на всяка от неустойките не
надвишава размера на три абонаментни такси по съответния договор за
далекосъобщителни услуги,приема,че исковата претенция в частта за
претендираната неустойка следва да бъде уважена. Липсата на проведено
доказване ответникът Л. да е изпълнил изцяло или поне частично своите
договорни задължения по договорите за мобилни услуги означава,че е
възникнало право на доставчика да прекрати правоотношението,респективно
да претендира уговорената при прекратяване на договора неустойка.
Неустойката се характеризира с три функции – обезпечителна,обезщетителна
и санкционна и само ако не съответства на тези функции клаузата за
неустойка се явява недействителна. Софийският районен съд,отчитайки
наличието на постановени съдебни решения по искове на КЗП срещу
доставчици на мобилни услуги,с които е възприето,че клаузата за неустойка
до размера на три месечни такси не е недействителна,приема,че исковата
претенция,предявена в размер на до три абонаментни такси подлежи на
уважаване. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че
прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения
на насрещната страна има санкционен характер,а и същевременно с оглед
това,че доставчикът извършва определени дейности,за да осигури достъп до
мрежата и до предоставяните от него услуги,съдът приема,че дължимостта на
неустойката съответства и на обезщетителния характер на същата. Така
мотивиран,съдът намира,че и в частта за претендираните неустойки исковата
претенция е доказана по основание и по размер.Софийският районен съд
намира,че ответникът Л. е пасивно легитимиран да отговаря и за
неустойката,претендирана като разликата между стандартните и
преференциалните цени по договорите. С оглед обстоятелството,че
ответникът Л. е получил устройствата при сключване на договорите,както и
5
като съобрази,че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по
договорите,за да ползва уговорените преференциални цени,съдът намира,че е
настъпило основание,предвидено в договорите за мобилни услуги ответникът
да заплати и разликата между преференциалната цена и стандартната такава.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция в частта за
претендираната мораторна лихва е частично основателен. Уважаването на иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума
не е заплатена,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение. Когато изпълнението на
задължението има падеж или е определен срок,считано от датата,следваща
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока длъжникът
изпада в забава и дължи мораторна лихва,а ако задължението няма определен
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да му
отправи покана. Софийският районен съд приема,че за изпълнение на
задълженията за заплащане на далекосъобщителните услуги и на вноските по
договорите за продажба на изплащане има срок,респективно ако тези
задължения не са заплатени в срок,длъжникът отговаря за заплащане на
мораторна лихва. Задълженията за неустойка,които са начислени предвид
прекратяване на правоотношението нямат предвид срок за изпълнение,а
същевременно по делото не е доказано дружеството кредитор да е канило
ответника Л. да заплати начислените неустойки,поради което върху
паричните суми за неустойка искът за мораторна лихва не може да бъде
уважен. По изложените съображения съдът приема,че искът следва да бъде
уважен за сумата от 370,81 лева,а за разликата до пълния претендиран размер
от 1132,04 лева подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение съдът
намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер на 195,98 лева за
заповедното производство и в размер от 265,20 лева за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Н. Ц. Л.,ЕГН **********,с адрес *****,че съществува вземане
на ****със седалище и адрес на управление ****,представлявано от ****в
размер от 1472,73 лева ( хиляда четиристотин седемдесет и два лева
седемдесет и три стотинки ) незаплатени суми да ползвани електронни
съобщителни услуги в периода 12.02.2020 г. до 11.09.2020 г.,3061,54 лева (
три хиляди шестдесет и един лев петдесет и четири стотинки ) незаплатени
суми за продажба на устройство на изплащане,2699,18 лева ( две хиляди
шестстотин деветдесет и девет лева и осемнадесет стотинки ) – неустойки в
размер на три месечни стандартни такси и за дадена отстъпка от цена на
услуга,370,81 лева ( триста и седемдесет лева осемдесет и една стотинки )
мораторна лихва за периода 14.03.2020 г. до 16.02.2022 г.,ведно със законната
6
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска -на 17.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 8366/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен за мораторна лихва в частта за разликата над 370,81
лева до пълния претендиран размер от 1132,04 лева.
ОСЪЖДА Н. Ц. Л.,ЕГН **********,с адрес ***** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ****със седалище и адрес на
управление ****,представлявано от **** сумата от 195,98 лева ( сто
деветдесет и пет лева деветдесет и осем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 265,20 лева ( двеста шестдесет и пет
лева и двадесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7