Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 08.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 10900 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 127666 от 29.05.2019 г., постановено по гр. д. № 65392/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 158-ми състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.В.М. искове за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата от 592.73 лева - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. за топлоснабден имот с абонатен номер 043949, ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 180.57 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 13.09.2017 г.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен при нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на районния съд, че претендираната сума е погасена по давност, като ищецът се позовава на чл. 33 от Общите условия, в който счита да е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва се, че сумата по обща фактура за период м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., издадена м. 07.2014 г., става изискуема съответно едва на 15.09.2014 г., като исковата молба е подадена на 15.09.2014 г., поради което и давността е прекъсната. С оглед изложеното се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответницата Р.В.М. е подала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Отправя се искане за потвърждаване на атакуваното решение.

Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразява становище по жалбата на ищеца.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

С ТР  № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

От представените по делото доказателства – договор от 24.03.1971 г. за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, се установява обстоятелството, че ответницата Р.В.М. е собственик на процесния недвижим имот – ап. 78, находящ се в гр. София, жк „*******, и в това си качество е клиент на топлинна енергия и съответно е обвързана от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от страните и във въззивното производство. Его защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

В нормата на чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

За установяване стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото и допълнително изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи,  въз основа на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия през процесния период. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице е установило, че стойността на цената на доставената топлинна енергия за процесния период без включване на суми за изравняване, корекции и просрочени задължения от преходни периоди е в размер на 1 185,49 лева. Съдът изцяло възприема експертното заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да разколебават доказателствената му стойност.

Ответницата своевременно е релевирала по делото – с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност. Същото е разгледано от решаващия съд, който правилно е приел, че всички вземания на ищеца за исковия период са погасени.

С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че  вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Предвид обстоятелството, че настоящият иск е предявен на 15.09.2017 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, то към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 15.09.2014 г., каквито в случая се явяват вземанията за стойността на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г.

По отношение на вземанията за периода м. 05.2013 г. – м. 02.2014 г. приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Давността за тях започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. По отношение на вземанията за периода м. 03.2014 г. – м. 04.2014 г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интернет страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 15.09.2017 г., към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 15.09.2014 г. Следва да бъде посочено, че издаването на общата фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне окончателния размер на консумираната топлинна енергия.

Предвид гореизложеното, за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба - преди 15.09.2014 г., или претендираните вземания за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. са погасени по давност. Съответно, правилно районната съдебна инстанция е отхвърлила изцяло исковите претенции на ищеца с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД като погасени по давност.

По отношение иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателността на последния предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По аргумент от чл. 119 от ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., с оглед което акцесорните претенции правилно са били отхвърлени от СРС като неоснователни.

Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖАДАВА решение № 127666 от 29.05.2019 г., постановено по гр. д. № 65392/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 158-ми състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1                                  2.