Р Е Ш Е Н И Е
№ 12 25.01.2023 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и четвърти януари година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 6 по описа за 2023
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на Е.В.В.
ЕГН ********** ***, чрез а.. И.И. *** със съдебен адрес:*** кант. 1 против
Решение № 2153-25-63/ 21.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с
което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-516/28.11.2022 г. за определяне на
личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят сочи, че постановеното
решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон,
като излага подробни съображения.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, а се представлява от а.. И.И. ***, който изразява становище за отмяна
на процесния адм. акт като незаконосъобразен. Пледира за присъждането на
разноски, за което представя списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
се явява лично директорът г-н П.С., който изразява становище за основателност
на жалбата поради предстояща законодателна промяна, непубликувана в ДВ.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят на 23.09.2022 г. е подал заявление за отпускане на пенсия поради
ОСВ (стр. 11 от делото), като представил набор от документи, сред които и удостоверение
№ 7064/19.08.2008 г. от дирекция “Държавен военноисторически архив“ гр. Велико
Търново (стр. 15б от делото) според което жалбоподателят е бил на наборна
военна служба в частите на Българската армия от 15.01.1974 до 15.01.1976 г.
На 28.11.2022 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище издал разпореждане № 2140-25-516 (стр. 23б от делото), с което отказал
отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя В. поради липсата на
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО – 15 години.
На 15.12.2022 г. жалбоподателят В. е оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 2140-25-516/28.11.2022 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище.
На 21.12.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с решение № 2153-25-63 от същата дата (стр. 29 и 30 от делото), с
което приел жалбата на жалбоподателя В. за неоснователна и потвърдил
разпореждане № 2140-25-516/28.11.2022 г. Решението е получено от процесуалния
представител на жалбоподателя на 29.12.2022 г. (стр. 31 от делото).
На 30.12.2022 г. жалбоподателят оспорил пред АС –
Търговище решение № 2153-25-63/21.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 2153-25-63/21.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението
е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на писмен адм. акт
съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия адм. акт.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 15.01.1974
г. до 15.01.1976 г. оспорващият е бил на наборна военна служба като срочнослужещ
в Българската армия. Спорният въпрос е дали тази служба следва да бъде зачетена
за действителен осигурителен стаж или не следва да бъде зачетена. Съдът не
споделя извода на административният орган, че не следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 до 31 декември 2016 г., те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2022 г., когато е
подадено заявлението за пенсия, изискуемата възраст по тази разпоредба за
мъжете е 66 години и 10 месеца, която оспорващият е имал навършена към датата
на подаване на заявлението – 23.09.2022 г.
Допълнителната
разпоредба на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен
стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от
01.01.2015 г. Като материално правна норма нейното действие е за напред.
В настоящия случай
се разглежда стаж, придобит през периода от 15.01.1974 г. до 15.01.1976 г.,
поради което на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно
действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1
и чл. 3
от същия закон. Разпоредбата на чл. 9
ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна
служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужащи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По
отношение на редовната военна служба в чл. 21
ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички
български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни
да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. По силата на
разпоредбата на чл.
81, ал. 1 от ППЗП (отм.), в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.),
за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна
служба или трудова повинност. Това третиране на редовната военна служба е
продължено и със сега действащите разпоредби на чл. 9,
ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и чл.
44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория
се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти
и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени.
Следователно в
процесния период 1974-1976 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия В.
трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той не е работил по трудово правоотношение, но който по
силата на закона е признат за действителен стаж. След като военната служба,
съгласно чл.
21 от ЗВВСНРБ в редакцията през периода 1974-1976 г. (отм.) е задължителна,
и времето на службата за процесния период, се зачита за действителен трудов
стаж, съгласно действащата към този период норма на чл. 81
от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9,
ал. 1 от КСО, тази служба следва да бъде призната за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Като не е сторил това, административният
орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е и
трайната съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806 от
17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по
адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016
г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446
от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по
адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018
г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524
от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 г.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по
адм. д. № 2957/2019 г.; Решение
№ 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от
24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от
01.12.2020 г. по адм. д. № 6666/2020 г., Решение № 9933 от
1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2021 г., Решение № 5451 от
7.06.2022 г. по адм. д. № 707/2022 г. и Решение № 6152 от 22.06.2022 г. по
адм. д. № 1422/2022 г.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172, ал. 2 от АПК. На основание чл.
173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на
административния орган – ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Търговище за ново
произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с
настоящото решение.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски, които са заявени
своевременно и доказани в размер на 300 лв., за производството пред АС – Търговище.
Воден от горното и
на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-63
от 21.12.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Търговище, с което е потвърдено с него Разпореждане №
2140-25-516 от 28.11.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Търговище.
ВРЪЩА
административната преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ – Търговище за ново произнасяне по същество, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище да
заплати на Е.В.В. ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: