Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 641/07.12.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: С. Камарашка
при секретаря Димитрана Д., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 563 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка чл.121, ал.1, т.3 и чл.104, ал.1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано е по предявен иск от Т.И.Д. с ЕГН *
***, чрез пълномощника й адвокат С.Г. *** с ЕИК * , гр.Бойчиновци, обл.Монтана,
ул.”Г*** Генов”№* * с правно основание чл.104, ал.1
от Закона за държавния служител (ЗДСл). Претендира се обезщетение в
размер на сумата от 3480.00лева /три хиляди четиристотин и осемдесет/, за
период от 6 месеца, а именно от 23.02.2017год. до 22.08.2017год. вкл., през
които ищцата е останала без работа, поради незаконосъобразно прекратяване на
служебното й правоотношение, отменено с влязло в сила Решение № 217 от
31.05.2017 г. по Адм. дело № 86/2017 г. описа на АС - Монтана. Върху посочената
главница се претендира законната лихва считано от 20.09.2018год. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че поради
незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение с ищцата и на
основание чл. 104 от
ЗДСл ответникът дължи обезщетение за период от 6 месеца, през който
не е заемала държавна служба, като претендира и законна лихва върху сумата
считано от 20.09.2018год. – влизане в законна сила на Определение
№11137/20.09.2018год. по адм. дело №10678/2018год. на петчленен състав на ВАС.
В съдебното производство ищцата се представлява от адв. С.Г., която не се
явява, в писмено становище моли съда да уважи предявения иск, като представя
доказателства, че последната определена основна месечна заплата на длъжността
„финансов контрольор” в община Бойчиновци е от 580.00лева, каквато е нанесена и
в служебната й книжка, представя оригиналите на трудовите книжки за
констатации, ведно със справка от НАП с данни за осигуряването на ищцата, че за
претендирания период не е заемала държавна служба. По делото представя писмена
защита, претендира разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Община Бойчиновци,
чрез процесуален представител адвокат К*** А*** от АК - Монтана, в съдебно
заседание изразява становище, че не оспорва иска, така както е предявен, не
оспорва и размера на месечното трудово възнаграждение от 580.00лева, който е
послужил за изчисляване на претендираното шест месечно възнаграждение, както и
датата от която се претендира законната лихва върху обезщетението.
Исковата молба е подадена в
законоустановения тригодишен срок регламентиран в разпоредбата на чл.125 от ЗДСл
от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество исковата молба
е ОСНОВАТЕЛНА.
Административен съд - Монтана като
обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл.236, ал.2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 217 от 31.05.2017 г. по
адм. дело № 86/2017 г. описа на Административен съд – Монтана е отменена като
незаконосъобразна заповед № 50-Т от 22.02.2017год. издадена от кмета на Община
Бойчиновци, с която е било прекратено без предизвестие служебното
правоотношение на ищцата с Общинска администрация – Бойчиновци на длъжност
„финансов контрольор”. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд
- София, който с Определение № 5184 от 20.04. 2018 г., постановено по адм. дело
№ 8351/2017 г. е оставил касационната жалба на Община Бойчиновци без
разглеждане и е прекратил производството по делото. Това Определение е
обжалвано пред петчленен състав на ВАС и с Определение №11137/20.09.2018год. по
адм. дело №10678/2018год. е оставил в сила Определението по адм. дело
№8351/2017год. по описа на ВАС, тричленен състав, като е оставил и без
разглеждане частната жалба от кмета на Община Бойчиновци и е прекратил
производството в тази му част.
Основната заплата на ищцата Т.И.Д. към
датата на прекратяване на служебното й правоотношение е била в размер на 580.00
лв. - видно от приложената служебна книжка, явяваща се официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства свързани със
служебната дейност, съгл. разпоредбата на чл.110 от ЗДСл, както и от приложената
справка от ТД на НАП гр.Велико Търново с данни за осигуряването за периода от
01.02.2017год. до 31.10.2018год.
От приложената трудова книжка на
ищцата и извършените констатации в съдебно заседание с Определение от
04.12.2018год., разпореждане №111-00-560-1/08.03.2017год. на ТП на НОИ –
Монтана и справка данни за осигуряването по ЕГН * периода от 01.02.2017год. до
31.10.2018год. от ТД на НАП Велико Търново, се установява, че за времето от
23.02.2017 г. до 23.02.2018 г. ищцата е получавала обезщетение за безработица,
като след прекратяването на служебното й правоотношение с ответника - Община
Берковица не е обективирано наличие на друго служебно правоотношение в
претендирания период.
Гореописаната фактическа обстановка е
възприета от приетите по делото писмени доказателства, като същата е неоспорена
от страните.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 121, ал.
1, т. 3 във вр. чл. 104, ал.
1 ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК е предявен срещу юридическото лице – Община Бойчиновци с ЕИК * ,
гр.Бойчиновци, обл.Монтана, ул.”Г*** Генов”№* * в резултат на чийто
незаконосъобразен акт се претендира присъждане на обезщетение.
Съгласно чл. 39 от ЗДСл държавният
служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Предвид
разпоредбата на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
За основателността на иска по чл.121,
ал.1, т.3 ЗДСл, включително и по отношение на неговия размер, следва да се
преценява в зависимост от наличието на следните предпоставки: отмяна на
прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по
служебно или трудово правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото
основно месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на
служба или е получавало по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълъг от шест
месеца.
В процесния случай е налице
прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител – Т.И.Д., със
заповед № 50-Т от 22.02.2017год. издадена от кмета на Община Бойчиновци, на
длъжност „финансов контрольор” при Общинска администрация Бойчиновци, считано
от 23.02.2017год., отменена с решение № 217 от 31.05.2017 г. по адм. дело №
86/2017 г. описа на Административен съд – Монтана, оставено в сила с Определение
№ 5184 от 20.04.2018 г., постановено по адм. дело № 8351/2017 г. по описа на
ВАС, тричленен състав и Определение №11137/20.09.2018год. по адм. дело
№10678/2018год. по описа на ВАС, петчленен състав. Осъществена е първата
хипотеза на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл. По делото е безспорно установено, че ищцата не е заемала
друга длъжност по трудово и/или служебно правоотношение за периода от 23.02.2017год.
до 22.08.2017год. вкл., с оглед приетите по делото писмени доказателства от НАП,
НОИ и представените в оригинал трудови книжки и служебна книжка, явяващи се
официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства свързани със
служебната дейност.
Като основа за определяне на
претендираното обезщетение законодателят в чл.104, ал.1
ЗДСл е посочил основната заплата на служителя към момента на
признаването на уволнението му за незаконно. Съгласно писмените доказателства
приложени по делото за изплатено последно основна трудово възнаграждение
изхождащи от ищеца и неоспорени от ответника заплатата на служителя към момента
на признаване на уволнението й за незаконно е 580,00 лв.
Ответникът не оспорва размера на
обезщетението за шест месеца или общо сумата от 3480.00лева /три хиляди
четиристотин и осемдесет/.
Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната
лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменя
административния акт и следователно се дължи върху главницата от 20.09.2018г. –
датата на влизане в сила на решението, с което е отменено прекратяване на
служебното й правоотношение. Предвид направеното искане от страна на ищцата,
лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата до окончателното й
изплащане.
Поради което искът следва да се
прецени като основателен за размера на главницата за период от 6 месеца с
размер на основната месечна заплата 580,00 лева към момента на признаване на
уволнението за незаконно, и законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2018год. до окончателното изплащане на обезщетението.
При този изход на спора и съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1
от АПК, на ищеца следва да се присъдят действително направените и
претендирани разноски по делото съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК,
които са доказани в размер на общо 510.00лева /петстотин и десет/, от тях
адвокатско възнаграждение заплатено в брой в размер на 500.00лева /петстотин/ и
10.00лева /десет / заплатена държавна такса за образуване на делото, за които
разноски следва да бъде осъден ответника.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 172, ал.1
от АПК и чл. 104, ал.1
във вр. чл. 121,
ал.1, т.3 от ЗДСл., Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Бойчиновци с ЕИК * ,
гр.Бойчиновци, обл.Монтана, ул.”Г*** Генов”№* * ЗАПЛАТИ на Т.И.Д. с ЕГН * ***
сумата от 3480.00лева /три хиляди четиристотин и осемдесет/, представляваща
обезщетение по чл. 104, ал.1
от Закона за държавния служител за времето от 23.02.2017год. до
22.08.2017год. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.09.2018год. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Община Бойчиновци с
ЕИК * , гр.Бойчиновци, обл.Монтана, ул.”Г*** Генов”№* * ЗАПЛАТИ на Т.И.Д. с ЕГН
* сумата в размер на общо 510.00лева /петстотин и десет/, представляваща сторените
по настоящето производство разноски за заплатени държавна такса за образуване
на делото и адвокатско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: