Определение по дело №8746/2017 на Районен съд - Плевен

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                              №…..

                                               гр. Плевен, 18.01.2018 г.

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в закрито заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

                                      

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8746 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от М.Н.Г. ЕГН ********** *** срещу „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Йордан Василев с правно основание чл.124 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 1764,08 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 29.02.2016 г.

              В обстоятелствената част на молбата си ищецът сочи, че със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2038/2016 г, връчена му по реда на чл.47 ГПК, ответникът по делото се е снабдил с изпълнителен лист за процесната сума. Твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, поради което моли съда да уважи предявения иск.

С разпореждане № 18495/16.11.2017 г., както и с разпореждане № 19204/04.12.2017 г. съдът е дал редица указания на ищеца за обосноваване на правния си интерес от воденето на иск по чл.124 ГПК, с оглед на възможността предвидена в ГПК за депозиране на възражение по реда на чл.423 ГПК, както и за предявяване на искове по реда на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК.

С нарочни писмени молби ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че предявения иск е с правно основание чл.124 ГПК, като основава правния си интерес от започнало принудително изпълнение на процесната сума.

              Съдът, като се запозна с депозираната искова молба счита, че същата е недопустима, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК предвижда, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Водещото при преценка на допустимостта на исковата претенция е наличието на правен интерес от предявяването на такъв иск и за нея съда следи служебно.

          Съобразно фактическите твърдения на ищеца повод за предявяване на настоящия иск е започнало принудително изпълнение по издаден изпълнителен лист по образуваното преди това и приключило заповедно производство, за което е образувано ч.гр.д.№2038/2016 г. по описа на ПлРС. С оглед установяването на правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск съдът служебно е изискал ч.гр.д. №2038/2016 г. по описа на ПлРС, от което се установява, че: „Топлофикация Плевен“ ЕАД е подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което е било уважено и в нейна полза против ищеца е била издадена Заповед за изпълнение № 1373/24.03.2016 г.; че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, както и, че е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца на 18.07.2016 г. Такива са и фактическите твърдения на ищеца. При това положение - наличието на приключено заповедно производство, с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, настоящият съдебен състав счита, че ищеца не разполага с процесуалната възможност и за него липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК. Същият разполага на първо място с възможността да предяви иск по чл.424 от ГПК, а именно да оспори вземането по исков ред, но при наличието на определени хипотези: когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писменни доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. С оглед наведените фактически твърдения съдът приема, че настоящият случай не е такъв. От друга страна ищецът разполага и с процесуалната възможност предвидена в чл.423 от ГПК, за която също липсват данни да е била изполвзана от него за защита чрез възражение пред въззивния съд. Ищецът разполага и с възможност да предяви иск и по чл.439 ГПК, какъвто очевидно с оглед на наведените фактически твърдения не е настоящия случай. Изброените от съда процесуални възможности чл.423 от ГПК -чрез възражение и чл.424 от ГПК и по чл.439 ГПК -чрез предявяване на иск са единствените възможности предвидени в закона, чрез които ищецът може да защити своите права и законни интереси по повод приключилото заповедно производство. Посочените правни норми са специални и следва да намерят приложение в настоящия случай и тъй като специалните правни норми изключват приложението на общите такива, предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК- отрицателен установителен иск е недопустим, поради което производството по делото следва да се прекрати като недопустимо.

              Воден от горното съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 8746 по описа на съда за 2017г., по депозирана искова молба от М.Н.Г. ЕГН ********** *** срещу „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Йордан Василев с правно основание чл.124 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 1764,08 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 29.02.2016 г., като НЕДОПУСТИМО и ВРЪЩА исковата молба на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

   

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: