Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 65
гр.Шумен,23.ІV.2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд ,в открито съдебно заседание на девети април 2013г. в състав
Окръжен
съдия:Лидия Томова
и секретар:Н.И.,като разгледа докладваното от окръжния съдия
т.д. №768/2012г. за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана пред ШОС на 5.ХІІ.2012г.от
ищеца “УЛТИМА” ЕООД - гр. Шумен, с ЕИК – ..., с адрес на управление и седалище
– гр. Шумен - 9700, обл. Шумен,
общ. Шумен, ул. „...” № 45, вх.І, ет.VІІ, ап.№16, представлявано от С.Д.С., в качеството й на Управител на търговското дружество и
адвокат Д.Л.Н. от ШАК, с предявен в
исковата молба положителен установителен иск по чл.415 от ГПК,за
установяване съществуването на вземане на ищеца против ответниците:
1/В.Н.М. с ЕГН – **********,*** и
2/. П.Н.М. с ЕГН – **********,***,
в размер на
28000/двадесет и осем хиляди/ евро,което вземане произтичало от непогасено
менителнично задължение по запис на заповед от 30.12.2009 г., издаден от първия ответник, обезпечен
с менителнично поръчителство от страна на втория ответник, който запис на
заповед бил предявен на 30.І.2010 година.
Ищецът
излага в исковата си молба,че на 03.Х.2012 г. депозирал пред Районен съд – Шумен заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, приложено под №1 към исковата
молба, срещу двамата ответници, при режим на солидарност, за сумата от 28
000.00 /двадесет
и осем хиляди/ евро, ведно с лихва върху цялата
главница на основание
чл.214, ал.ІІ от ГПК от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист до изплащане на главницата по вземането,
съгласно разпоредбата на
чл.214, ал.ІІ от ГПК.Процесното парично
вземане произтичало от
облигационно задължение на ответниците по сделка-паричен заем, която била
материализирана в запис на заповед от 30.12.2009 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично
поръчителство от страна на втория ответник,който запис на заповед бил предявен на 30.01.2010 г.
Районен съд
– Шумен издал по гр.ч.д. № 3346/2012 г., Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 1987 от 5.Х.2012 г.
и изпълнителен лист от същата дата 05.Х.2012 г., приложени под №3 и №4 към
исковата молба.
Въз основа
на издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист ,по депозирана от ищеца, молба вх. №
23399/17.Х.2012 г., приложена под №5 към исковата молба, било образувано
изпълнително дело № 2012... по описа на кантората на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...с район
на действие ШОС.
В срока по
в чл.414, ал.ІІ от ГПК, ответниците
депозирали писмени възражения против издадената заповед за изпълнение,което
обусловило правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия положителен
установителен иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
С оглед и
във връзка с всичко изложено в исковата молба,ищецът моли съдът да постанови
решение,с което да бъде признато за установено,че същият ищец има изискуемо
вземане при условията на солидарност срещу ответниците - В.Н.М. с
ЕГН ********** и П.Н.М. с ЕГН
**********, в размер на 28 000.00 евро /двадесет и осем
хиляди евро, вследствие на неизпълнение на сключен Договор за потребителски
кредит под формата на Договор за заем № 11915 - 4381/30.12.2009 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 1987/05.10.2012 г. от Районен съд
Шумен в рамките на гр.ч.д. № 3346/2012 г.,ведно със законната лихва върху
претендираната главница,считано от датата на завеждане на
иска-5.ХІІ.2012г.,както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца
направените от него деловодни разноски.
Приложените към исковата молба писмени
доказателства са приети от съда с определение по чл.374 от ГПК,постановено на
30.І.2013г.
Ответниците не депозират писмен отговор по реда и в
сроковете на чл.367 от ГПК . В хода на съдебното производство,както и в
писмена защита от 5.ІІІ.2013г. оспорват
иска,като възразяват,че не са получили никакви парични суми от ищеца,а
взаимоотношенията им с него касаели предоставен на лизинг лек автомобил,който
ищецът си прибрал,след като ответниците не заплащали редовно вноските си по
лизинговия договор.
Окръжният съд
с определение по чл.374 от ГПК от 30.І.2013г. внесе исковата молба за
разглеждане в открито съдебно заседание на 26.ІІ.2013 година. В проведеното
съдебно заседание бяха изслушани
страните и беше прието заключение по СИЕ
,след което съдът приключи съдебното дирене,изслуша пренията на страните и
обяви, че ще се произнесе с решение.
В срока за произнасяне съдът намери,че делото не е
напълно изяснено откъм фактическа страна
и не са налице условия за постановяване на решение по съществото на спора.Съдът
намери за необходимо да бъдат изяснени твърденията на ответниците за наличието на друга каузална
сделка,свързана с процесния запис на заповед,а именно-договор за продажба на
МПС на лизинг,както и възраженията им,че не са получавали никакви пари по
кредитния договор,който се
обезпечава с процесния запис на заповед. Съдът установи,че не са събрани доказателства
за реално предоставяне от ищеца на ответниците на процесната сума по
заема, което следва да са установи и докаже със съответните документи. Вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза също за първи път поднесе пред съда
факта,че процесното паричното задължение на ответниците по получения от тях
заем от ищеца не било в евро ,а в лева,което обстоятелство също следваше да бъде изяснено.В писмената си защита ищецът по делото също определи вземането си на
28000 лева. Частично заплатените суми от ответниците към ищеца,за каквито
плащания има представени по делото писмени доказателства и които плащания не се
оспорват от самия ищец,не са взети в предвид от последния при формиране размера на исковата му претенция по главницата.Тъй като в
определението по чл.374 от ГПК от 30.І.2013 г.,както и в първоначалния доклад
по делото изложен в с.з. от 26.ІІ.2013 г.,посочените по-горе нови обстоятелства
не са разисквани и не бяха дадени указания на страните за доказването им,респ.за разпределяне доказателствената тежест за
установяването на тези релевантни факти,с
определение от 8.ІІІ.2013 г.съдът отмени постановеното в с.з. от 26.ІІ.2013 г.
определение за приключване на съдебното дирене по делото и постановяване на
решение ,като върна делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
доизясняването му ,респ.събирането на
допълнителни доказателства.
С това определение беше указано на ищеца,че следва да
представи писмени доказателства за реалното предоставяне
на ответниците на претендираната сума от
28000/двадесет и осем хиляди/ лева/ по процесния Договор за паричен
заем,респ.за получаването на същата сума от ответниците,както и първични
писмени документи за постъпилите при ищеца заплатени от ответниците суми по
същия заем/ако има такива плащания/,както и да уточни размера на претенцията си
,респ.вида на валутата,в която се претендира/в лева или евро.
На ответниците
бяха дадени указания,че следва да представят писмени доказателства за
направени от тях плащания по процесния договор за заем,ако има такива ,които се
оспорват от ищеца,както и писмени доказателства в подкрепа на твърденията им,че
между тях и ищеца са съществували правоотношения по повод Договор за лизинг на
МПС.
След анализ и преценка на всички събрани по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,както и на заключението на
вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза,съдът прие за установено откъм фактически и правна страна следното:
Исковата
молба отговаря на изискванията по 127ал.І, чл.128 от ГПК вр. с чл.378 от
с.з.,поради което е редовна и допустима.
Разгледана по същество ,исковата молба с предявения
по нея положителен установителен иск,са неоснователни и недоказани поради
следното:
Безспорно е откъм фактическа страна,като се
установява и от приетите по делото писмени доказателства,че на 30.ХІІ.2009г. в
гр.Шумен е сключен Договор за потребителски кредит под формата на договор за
потребителски заем № 11915/4381/л.27/,наричан по-нататък за кратко Договора
,между „Ултима”ЕООД-Шумен,ищец в настоящото призводство/ като кредитор и
В.Н.М.,първият ответник по делото ,като
потребител.
По
силата на чл.1 и 2 от този договор кредиторът се задължава да предостави на
потребителя в заем парична сума в размер на 28000/двадесет и осем хиляди/
евро,за срок от 48/четиридесет и осем/ месеца,като последният съгласно клаузата
на чл.1 и чл.6,пр.първо от Договора се задължавал да върне получената сума в
уговорения срок,на определени вноски,чието изплащане започва един месец след
сключване на договора,по схема,представляваща неразделна част от същия
договор,както и по ред и условия,предвидени в договорните клаузи.
Като гарант/поръчител /за редовното
изплащане на вноските по договора от потребителя, като солидарен
длъжник,обезпечаващ договорните задължения на потребителя, се подписал П.Н.М.,втори ответник по делото и
брат на първия ответник.
В
клаузата на чл.9,р.ІІІ от Договора е предвидено,че ако потребителят не погасява
задълженията си,те се поемат солидарно и от поръчителя,вкл. и по реда на
предходната клауза по чл.8 от Договора,според която в случай на неплащане на три поредни месечни
погасителни вноски от страна на потребителя,заемът става предсрочно изискуем и
кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист за цялата заета
сума,както срещу потребителя,така и солидарно срещу поръчителя,като последните
поемат тежестта на съдебните разходи по
принудителното изпълнение на договора.
Безспорно е по делото,че едновременно с
подписването на процесния Договор,на същата дата 30.ХІІ.2009г. първият ответник
и потребител по Договора издал в полза
на ищеца,кредитор по с.договор Запис на заповед,без право на протест,за сумата
28000/двадесет и осем хиляди/ евро,с който се задължава при предявяване на
записа да заплати на кредитора сумата по него.В същия запис на заповед вторият
ответник се задължил с подписа си да плати всички суми по записа на заповед
изцяло като поръчител с оглед разпоредбата на чл.537 вр. с чл.483 от ТЗ.Записът
на заповед е предявен по надлежния ред на ответниците на 30.І.2010г.,което е
отбелязано в него и което предявяване за
плащане ответниците са удостоверили с
подписите си.
На 3.Х.2012 година кредиторът подал до
Районен съд-Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл.417 от ГПК против двамата ответници като длъжници,като към
заявлението като основание за вземането е представен процесният запис на
заповед.
Районен съд – Шумен издал по гр.ч.д. №
3346/2012 г., Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК под № 1987 от 5.Х.2012 г.
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от същата дата ,сумите
по който са 28000 евро главница и 2640
лв разноски по делото,от които 1095лв държавна такса и 1545 лв-изплатен
адвокатски хонорар.
На базата на издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на депозирана от ищеца,
молба вх. № 23399/17.Х.2012 г.е образувано изпълнително дело № 2012... по описа
на кантората на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...с район на действие ШОС.
В срока по в чл.414, ал.ІІ от ГПК,
ответниците депозирали писмени
възражения против издадената заповед за изпълнение,което довело и до предявяване на положителния установителен иск за съществуване на вземането по издадените
процесни заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
С изменената си искова молба вх.№ 567 от 29.І.2013г.ищецът претендира установяване на вземането по
процесния запис на заповед само за
главницата ,като му се
присъди и законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата
молба/л.56/,поради което предмет на разискване и установяване по делото следва
да бъде само тази искова претенция.
Според заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза,прието от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните,в счетоводните записвания в счетоводството на
ищеца размерът на паричния заем по
процесния Договор ПОГРЕШНО е записан в евро,но действително заемът е договорен
в български лева,т.е размерът на този заем е за главница 28000 лева .Това
обстоятелство било потвърдено пред вещото лице от счетоводството и Управителя
на ищцовото дружество. В самата искова молба непогасената главница по договора
за заем също е посочена в лева,като в лева са и всички останали претендирани от
ищеца към ответниците суми по Договора-лихви,транспортни
разходи,персонал,обезщетение за неизпълнение,пропуснати ползи-общо с
главницата-68148 лева./л.9 и 10 /
Ищецът в писмената си защита до съда с
вх.№ 1215 от 27.ІІ.2013г.,на л.4 също твърди,че между него и първия ответник е
сключен на 30.ХІІ.2009г. в гр.Шумен Договор за потребителски кредит под формата
на заем № 11915-4381 за сумата 28000/двадесет и осем хиляди/ лева.Погасителният
план към Договора също е в лева.
Отразените в счетоводството погасителни плащания от ответниците към
ищеца,внесени по банков път в ДБАНК АД,както и еднократно с ПКО на 18.ІІІ.2010г.,възлизат
общо на 7415,20 лева.Така постъпилите суми са разнесени по погасителен
план,неразделна част от Договора ,като
всички отразени в счетоводството
на ищеца постъпили и оставащи за изплащане суми са в лева,а не в евро.
Съдът намира,че не отговаря на
действителното положение между страните и е недоказано твърдението по исковата
молба,че „в клаузата на чл.6,пр.ІV от р.ІІ е предвидено поемане на менителничен
ангажимент чрез издаване на запис на заповед,ОБЕЗПЕЧАВАЩ И КОМПЕНСИРАЩ ВСИЧКИ
ВРЕДИ,ПРЕТЪРПЕНИ ОТ ИЩЕЦА,ВСЛЕДСТВИЕ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИЦИТЕ”. Договорният
ангажимент на потребителя по посочената клауза на чл.6,пр.ІV,р.ІІ е да издаде в
полза на кредитора с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗПК,на гаранционен запис на
заповед В РАЗМЕР НА ЗАЕТАТА СУМА,като обезпечи авалирането й и от поръчителя.Нещо повече, договорено е в
същата клауза, „при плащането на всяка отделна погасителна вноска,издаденият
запис на заповед да се връща на кредитора,като последният издава нов запис на
заповед,удостоверяващ реалния остатъчен размер
на задължението по договора”.Данни за такива действия на
страните по делото няма.
Според клаузата на чл.7 от Договора потребителят отговаря за вредите,причинени от кредитора,АКО
представените при сключването на договора документи от първия са неверни или
неточни,а също така и непълни.По делото
няма твърдения от ищеца за претърпени вреди във връзка с извършени от
потребителя действия,визирани в чл.7 от
Договора.
С оглед и във връзка с изложеното по-горе,съдът
не приема за установено,че издаденият
запис на заповед от 30.ХІІ.2009г.
обезпечава освен договорната и
ДЕЛИКТНАТА ОТГОВОРНОСТ на
ответниците вследствие неизпълнение на сключения процесен Договор за
потребителски кредит от 30.ХІІ.2009г. Съгласно
чл.6,пр.ІV,р.ІІ потребителят се е задължил да издаде в полза на кредитора с
оглед разпоредбата на чл.20 от ЗПК,на гаранционен запис на заповед В РАЗМЕР НА
ЗАЕТАТА СУМА,като обезпечи авалирането й
и от поръчителя.Потребителят по Договора
не е имал договорно задължение да
обезпечи с издадения запис на заповед нито някаква деликтна отговорност за
неизпълнение,нито изплащането на санкционни суми под формата на лихви или
неустойки за просрочено неизпълнение,нито други претърпени от кредитора
вреди,нито транспортни и други разходи
във връзка с обезпечаване на изпълнението,респ.изплащането на взетата в заем
сума.Съдът приема за установено,че така
издаденият въз основа на чл.6,пр.ІV,р.ІІ от Договора запис на заповед обезпечава само размера на
сумата 28000/двадесет и осем хиляди/ лева,която ищецът се задължил да
предостави в заем на първия ответник по силата на сключената между страните двустранна сделка,
защото такава е ДЕЙСТВИТЕЛНАТА изрична
ДОГОВОРЕНОСТ МЕЖДУ СТРАНИТЕ.Сумите,които
ищецът е включил КАТО ГЛАВНИЦА в исковата си претенция,произтичащи от
претърпени вреди,осъществени разходи, такива за неустойки и лихви и др.не се
обхващат от обезпечителните предели на
процесния запис на заповед,който менителничен документ в разглеждания случай
несъмнено има гаранционно обезпечителен характер на съпътстващата двустранна сделка между страните-сключения
договор за заем и е издаден В ИЗПЪЛНЕНИЕ на Договора за заем. Независимо ,че
страните по Договора са се договорили и за заплащане на претърпени от
неизпълнението му вреди,разходи,както и за дължими лихви и неустойки за
просрочие на погасителните вноски,в същия договор е предвидено,че потребителят
се задължава да издаде в полза на кредитора гаранционен запис на заповед само В
РАЗМЕР НА ЗАЕТАТА СУМА
Съпътствуващото записа на заповед каузално
правоотношение следва да бъде доказано
по делото.Това произтича от обезпечителния характер на процесния запис на
заповед,което се твърди и от самия ищец .
Съдът
намира,че това съпътстващо каузално правоотношение не е
доказано по делото.Ответниците са издали в полза на кредитора записа на
заповед, за да се обезпечи с него изплащането/връщането / от тях на паричната
сума,която е следвало да получат по силата на сключения на същата дата Договор
за потребителски кредит под формата на договор за потребителски заем №
11915/4381.Въпреки изрично дадените от съда указания до ищеца и
предоставената му възможност да докаже
с надлежни доказателства,каквито в
случая могат да бъдат само писмени платежни документи,че реално ,в изпълнение
на процесния договор,е предоставил на първия ответник изцяло или отчасти
паричната сума по договорения заем,такива
надлежни писмени доказателства по делото
не са ангажирани. Договорът за заем е реален договор и поражда действие само
ако вещта,която е негов предмет,бъде реално предадена от кредитора на
кредитополучателя ,а за паричните заеми следва да бъдат спазени и нормативните изисквания на ЗПК/отм./,действащ
по време на сключването на Договора за заем между страните.Ето защо само представеният по делото писмен договор
за заем не е доказателство за реално
предоставяне на договорените в него парични суми,т.е. за да породи той
действието си между страните,е следвало
да има реално предоставяне и получаване на договорената паричната сума. Несъстоятелно
е твърдението на ищеца ,че този Договор имал характера на разписка за получени
по него суми.Той би могъл да служи и като такъв документ,ако в него изрично е
посочено,че ищецът кредитор е дал,а ответника кредитополучател е получил
реално/в брой или по банков път/ договорената
сума.Такива изявления в процесния
Договор не се съдържат и видно от
съдържанието му,с него само са поети от страните насрещни задължения за
предоставяне на парични сума в заем и за връщането й.
Безспорно е,че ответникът е извършил
частични плащания към ищеца,общо в размер на 7415,20 лева,които са отразени в
счетоводството на ищцовата страна.Тези плащания
са доказателство,че между страните са съществували правоотношения по
повод на сключена между тях сделка,но по никакъв начин не установяват,че тази
сделка е процесният договор за заем в
размер на исковата сума,претендирана от ищеца,респ.че ответникът реално е получил в заем тази сума и частичните му плащания представляват погасяване именно на този заем.В
разглеждания случай самият ищец въвежда в исковата си молба обстоятелства за
съществуването на причина за издаването
на процесния запис на заповед,т.е.за наличието на каузално правоотношение с
ответника-издател на записа на заповед,произтичащо от договор за заем.Ето защо
ищецът е този,който следваше да докаже съществуването на такова валидно
възникнало заемно правоотношение с ответника ,респ.на вземането си и неговия конкретен размер,а това
не е сторено.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе съдът намира,че предявеният
положителен установителен иск е изцяло неоснователен и недоказан,поради което той
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като
неоснователен и недоказан предявения по
искова молба ,депозирана пред ШОС на 5.ХІІ.2012г.от ищеца “УЛТИМА” ЕООД - гр. Шумен, с ЕИК – ..., с адрес на управление и
местоседалище – гр. Шумен - 9700, обл. Шумен,
общ. Шумен, ул. „...” № 45, вх.І, ет.VІІ, ап.№16, представлявано от С.Д.С., в качеството й на Управител на търговското дружество и
адвокат Д.Л.Н. от ШАК,
положителен установителен иск по чл.415 от ГПК,за признаване за
установено,че ищецът има изискуемо вземане при условията на солидарност срещу ответниците: 1/В.Н.М. с ЕГН – **********,*** и
2/. П.Н.М. с ЕГН – **********,***,
в размер
на 28000/двадесет и осем хиляди/ евро, ведно със законната лихва върху
претендираната главница,считано от датата на завеждане на иска-5.ХІІ.2012г. което
вземане произтича от непогасено менителнично задължение по запис на заповед от 30.12.2009 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично
поръчителство от страна на втория ответник, който запис на
заповед е предявен на 30.І.2010 година,вследствие на неизпълнение на сключен Договор
за потребителски кредит под формата на Договор за заем № 11915 -
4381/30.12.2009 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с № 1987/05.10.2012
г. от Районен съд Шумен по гр.ч.д. № 3346/2012 г.и изпълнителен лист от с.дата,по
който изпълнителен лист е образувано ИД
№ 2012...,по описа на ЧСИ Д.З.,рег.№ 876 на КЧСИ.
Решението подлежи на апелативно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
При
влизане в сила на настоящото решение делото да се докладва на съда по гр.ч.х.д.
№ 3346/2012г.по описа на Шуменския районен съд,за обезсилване на издадения
изпълнителен лист и за предприемане действия по прекратяване на изпълнителното производство съгласно разпоредбата на чл.422 ал.3 ГПК.
Окръжен съдия: