№ 17252
гр. ......, 08.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20211110173271 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания
по издаден изпълнителен лист от 04.03.2020 г. по гр. д. № 62673/2017 г. по описа на СРС,
123 състав, за събиране на които е образувано изп. дело № ........ по описа на ЧСИ Б.Б.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 62673/2017 г. по
описа на СРС, 123 състав в производство по чл.410 ГПК срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника за сумата 3991.33 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., от които 12.04 лв.
дялово разпределение за същия период, както и сумата от 1007.08 лв., обезщетение за забава
в размер на законната лихва за период от 15.09.2014 г. до 31.08.2017 г., от които 2.87 лв.
лихва върху главницата за дялово разпределение за същия период. Сочи, че не е подадено
възражение по чл.414 ГПК. Поддържа, че към датата на подаване на молбата за образуване
на изпълнителното дело на 29.05.2020 г. вземанията се явяват погасени по давност с
изтичане на тригодишна давност и същите не могат да бъдат предмет на принудително
изпълнение.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира, че предявените искове са процесуално недопустими по следните съображения:
Предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК и именно това
обстоятелство обуславя неговата недопустимост, тъй като, когато вземането на кредитора се
основава на издадена в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
заповедно производство законодателят е предвидил специален ред за защита правата на
длъжника.
Този специален ред изключва общата искова защита по чл. 124, ал. 1 ГПК. След връчване на
заповедта за изпълнение длъжникът може да оспори вземането чрез формалното възражение
по чл. 414 от ГПК.
1
Ако пропусне срока за възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът може да подаде
възражение пред въззивния съд при условията и сроковете на чл. 423, ал. 1 от ГПК. Ако
длъжникът не подаде възражение заповедта за изпълнение влиза в сила /чл. 416 от ГПК /.
С влизане в сила на заповедта се преклудират всички факти, обстоятелства и писмени
доказателства, които са относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.
Това обстоятелство преклудира възможността на ищеца да оспори вземането по общия
исков ред/ чл. 124, ал. 1 от ГПК/.
При влязла в сила заповед за изпълнение единствената възможност на длъжника е да оспори
вземането по реда на чл. 424 от ГПК.
Съгл. чл. 424, ал. 1 ГПК обаче, длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се
намерят на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване
на възражение.
Именно защото се касае за новооткрити факти и писмени доказателства законът не ги
преклудира с влизане в сила на заповедта, като дава възможност на длъжника да оспори
вземането по исков ред, като се позове на тези новооткрити факти, обстоятелства и писмени
доказателства в преклузивните срокове по чл. 424, ал. 2 от ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл. 424, ал. 1 от ГПК може да бъде предявен преди
образуването на изпълнителното производство/ в хипотезата на чл. 410 от ГПК / или след
образуване на изпълнителното производство / в хипотезата на чл. 418 от ГПК/. Искът е
приложим както в хипотезата на чл. 410 от ГПК, така и в хипотезата на чл. 417 от ГПК.
Искът по чл. 424 ал. 1 от ГПК има специален характер, не се изисква от длъжника да
обосновава правния си интерес от предявяването му, тъй като интересът се презумира от
закона.
В горния смисъл е и практиката на ВКС / виж Определение № 950/ 28.11.2011 г. по ч. т. д. №
550/ 2010 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 362/ 03.07.2015 г. по ч. т. д. № 1376/ 2015
г. на 2-ро т. отд. на ВКС; /, както и съдебната теория / виж "Българско гражданско
процесуално право", девето преработено издание и първо по новия ГПК, издание "Сиела" -
2012 г., стр. 912/.
Съгл. приетото в т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, преценката дали в исковата
молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на
вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата
основателност.
А в случая е установено по делото, че ищецът не е оспорил вземането по реда на чл. 414 и
чл. 423 от ГПК, при което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.
Предявеният отрицателен установителен иск не може да се квалифицира като такъв по чл.
2
424 от ГПК, тъй като не се основава на новооткрити факти и писмени доказателства, които
не са били или не са могли да бъдат известни на длъжника в срока за подаване на
възражение. Такива твърдения не се съдържат в исковата молба.
Горното обуславя извод за недопустимост на иска по чл. 424, ал. 1 ГПК в случая.
По приложението на чл. 439 от ГПК:
От обстоятелствата изложени в исковата молба не може да се приеме, че ищецът е предявил
и отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
За разлика от исковата защита по чл. 424 от ГПК исковата защита по чл. 439 от ГПК е
допустима само при образувано изпълнително производство и може да се основава само на
новонастъпили факти, т. е., настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Но искът не се основава на новонастъпили факти – след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а в исковата молба се твърди, че е изтекла давността по чл. 111 ЗЗД за
вземането на ответника, поради което и не същият може да бъде квалифициран като такъв
по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Затова производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на
предявения иск.
При направено изрично и своевременно искане от ответника и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК,
ищецът ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на
100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
Водим от всичко гореизложено, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 73271/2021 г. на СРС, 15 състав, поради
НЕДОПУСТИМОСТ на предявените искове.
ВРЪЩА исковата молба вх. № 113557/22.12.2021 г., подадена от К.Л. Ц., ЕГН **********
срещу .........
ОСЪЖДА К.Л. Ц. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ......, ............. ДА ЗАПЛАТИ на
........, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ......, ......., на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4