Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8169 по описа на
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8169/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Н.Г. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №443256
от 03.07.2018 г постановено
по гр.д.№68713/15 г на СРС , 142 състав ; с което
са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.124 ал.5 ГПК да бъде
признато спрямо Т.Г.Т. ЕГН ********** ; В.Г.Т.
ЕГН ********** ; С.Т.Й. ЕГН ********** /като наследник на Т.Т.Т./ , И.П.М. ЕГН ********** /починала в течение на настоящото производство
с наследници Р.М. Б.ЕГН **********, Л.М.И. ЕГН ********** , С.Х.С. ЕГН **********
, Ц.С.Г. ЕГН ********** и Х.С.С. ЕГН **********/ ; Р.М.
Б.ЕГН **********, Л.М.И. ЕГН ********** , С.Х.С. ЕГН ********** , Ц.С.Г. ЕГН **********
, Х.С.С. ЕГН ********** /като наследници на М.Л.М./
; Н.К.К. ЕГН ********** , Р.К.Р. ЕГН ********** и П.К.Ц.
ЕГН ********** /като наследници на К.Ц.П./ ; за установяване на следните
престъпни обстоятелства : че свидетелите М.Л.М., Т.Т.Т.
и К.Ц.П.са дали неверни показания при разпита си пред съда по гр.д.№659/93 г на
Районен съд – Ботевград .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй като са налице множество писмени и гласни доказателства , че
земеделските земи на В..Г. не съществуват и са налице неистински показания .
Свидетелите са починали и не следва да се доказва от ищеца , че те съзнателно
са затаили истина или са казали неистина /чл.290 НК/ . СРС е трябвало да
изследва дали свидетелските показания ще доведат до друг извод по иска по чл.14
ал.4 ЗСПЗЗ. По делото не са представени доказателства , че В..Г. е получила
земите от своя баща , а и такива твърдения липсват по делото . Не е доказано от
ответниците В..Г. да е станала член на ТКЗС , да е
живяла в с.Липница и да е обработвала свои земи .
Въззиваемата страна П.К.Ц. е подал писмен отговор
, в който оспорва въззивната жалба . Наследниците на В..Г. имат права върху
земеделските земи .
Въззиваемите страни Т.Г.Т. и В.Г.Т. са подали
писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Всички свидетели по делото
са категорични , че В..Г. е придобила 24 дка земеделски земи въз основа на давностно владение преди образуване на ТКЗС в с.Елов дол .
Ищецът също е наследник на тези земи и няма интерес да твърди , че те не съществуват
. Няма значение дали В..Г. е живяла постоянно в с.Елов дол , а емлячните регистри са унищожени .
Въззиваемата страна С.Т.Й. е подала писмен отговор
, в който счита , че решението на СРС е недопустимо. Й. не е процесуално
легитимиран ответник , няма никакво отношение към земеделските земи , а ищецът
се опитва да заобиколи закона .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 03.08.2018 г и е обжалвано в срок на 31.08.2019 г /по пощата , пред август 2018 г
сроковете са били спрени /.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания
не се констатират
.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че според протоколи от съдебни заседания от 03.02.1994г. и
от 02.04.1996г. по гр. д. № 695/93г. по описа на Районен съд – Ботевград
свидетелски показания са дали свидетелите М.Л.М., Т.Т.Т.
и К.Ц.П..
Минов е посочил, че В.., съпруга на Т.М.е
имала над 30 дка около дома си, с които е влязла в ТКЗС, като малко след
09.09.1944г. е живяла в Червен Бряг. Твърди, че след като В..е напуснала Елов
дол друг не е владял имотите и не знае кой е подал декларация за влизане в
ТКЗС.
Т.е свидетелствал , че В..е имала
около 20 дка имоти - ниви една до друга, ливади, градини, пасище и лозе. И той
не знае кой е внесъл тези имоти в ТКЗС.
П.е свидетелствал , че В..е имала
имотите като наследство от баща си и че е живяла на различни места, но не е
напускала Елов дол и си е работила имотите. И той не знае кой е внесъл имотите
в ТКЗС.
В проведеното второ съдебно заседание
пред РС-Ботевград са разпитани свидетелите: М.М.и К.П..
От представените по делото копия на протокола от 02.04.1996г., не се виждат в
цялост показанията на тези двама свидетели , а във видимата част показания да
са неясни.
С Решение от 13.03.2000г. по гр. д. №
1435/1999г. по описа на ВКС, V отделение, е оставено в сила решение от
20.04.1999г. по гр. д. № 815/1998г. по описа на Софийски окръжен съд, с което
частично е отменено решението, постановено по гр. д. № 695/1993г. по описа на
Районен съд -Ботевград и по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи е признато за установено по
отношение на Н.Г.и И. Д., че към момента на включването им в ТКЗС В..Г. е била
собственица на описаните в исковата молба имоти. В мотивите си ВКС е посочил,
че са правилни мотивите на Софийския окръжен съд, с които е прието, че В..Г. е
придобила собствеността върху земите по силата на наследство от баща си и давностно владение, продължило повече от 20 години.
Пред СРС са представени писма от Община
Ботевград рег.№ АБ-КД-24/29.04.2009г., в което е вписано, че в емлячните регистри на с.Липница от 1947-1949 г лицето В..Тодорова
няма подадени декларации за земеделски земи; рег.№ АБ-КД-88/22.10.2014г., в
което е вписано, че не е открита декларация от емлячния
регистър на с.Липница на името на В..Г. ***-000-296/23.12.1993г., в което е
вписано, че в Община Червен бряг и
по-конкретно за територията на с.Липница за времето 1936-1957г. няма
регистрирани на името на В..Г. земи, сгради и др.
Пред СРС са представени следните
удостоверения: от Община Враца с №6260/07.05.2009г., в което е вписано, че В..Г.
е записана като преселена от с.Липница с обр. № 2 от 01.09.1948г. и изселено за
Червен бряг обр. № 4 № 8549 от 12.05.1950г.; от Община Червен бряг с №
44-Н-80(1)/07.05.2009г., в което е вписано, че В..Г. е записана като преселена
от гр.Червен бряг в с.Липница с тяхно
писмо № 2201/19.03.1957г., потвърдено с писмо от с.Липница с № 652/10.04.1957г.
На 05.03.2012г. е издадена служебна
бележка от кметски наместник на с.Елов дол, в която е вписано, че ТКЗС в с.Липница
е образувано през 01.08.1957г., а е ликвидирано през 1997г.
Пред СРС е разпитан свидетеля Х.Т. ,
според която В..Г. е имала земя около своята къща. На този свидетел не му е
известно В..Г. да е имала друга земя, освен тази около къщата си. Според Т. ,
въпреки че не е била там, знае, че около 1957-1958г. е било образувано ТКЗС-то.
С определения от 15.08.2016 г и от 18.01.2018 г на СРС са конституирани
наследниците на починалите свидетели М.Л.М., Т.Т.Т. и
К.Ц.П..
С протоколно определение от 05.06.2018
г ищцата И.Г. е конституирана и като наследник на Й.И.Г. . И двете са
наследници на първоначалния ищец Н.М.Г..
Според СРС искът е допустим. Съгласно чл.124 ал.5 от ГПК може да се предяви иск за
установяване на престъпно обстоятелство , което е специално средство за
защита на интересите на лице, чиито права и законни интереси са нарушени от
извършеното престъпно обстоятелство и което лице не може да получи защита на
нарушените си интереси поради настъпване на обстоятелства осуетяващи
развитието на наказателното производство и произнасянето на съда по
наличието или липсата на извършено престъпление. Абсолютни процесуални
предпоставки за разглеждане на предявеният иск по чл.124, ал.5 от ГПК са
престъпното обстоятелство да е от значение за едно гражданско правоотношение
или за отмяна на влязло в сила решение и наказателното производство да не може
да бъде възбудено или да е прекратено на някое от посочените основания. В
случая е налице абсолютна процесуална пречка - настъпила абсолютна давност по
смисъла на чл. 81, ал. 3 НПК. Свидетелските показания, които се претендира да
са неверни, са депозирани в съдебно заседание, проведено на 02.04.1996 г., поради което давността за
ангажиране на наказателна отговрност пред наказателен
съд е изтекла.
За да бъде уважен предявен иск по
чл.124 ал.5 ГПК , в тежест на ищеца е да докаже наличието на всеки един от съставомерните
елементи на състава по чл. 290 НК, а именно: качеството на лицата ,
дали показания пред съд като свидетели (образуване на съдебно производство по
гр. д. № 659/1993г. по описа на РС-Ботевград, събиране на свидетелски показания
в това производство от лицата, посочени в исковата молба), съдържание на
свидетелските показания, че с тези показания свидетелите съзнателно са
затаили истина, или че са казали неистина, относно обстоятелствата, имащи значение
за решаване на спора, предмет на делото.
Производството, по което са събрани
свидетелските показания, за които ищците твърдят, че са неверни, е образувано
по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Предмет на изследване
при този иск е кой е бил собственик на имотите към датата на включването им в
ТКЗС. Според СРС съдът не трябва да изследва
въпроса кой е внесъл тези земи в образуваното ТКЗС и съответно дали това лице е
живяло в селото, където е образувано ТКЗС-то. Следователно и установяването на
тези два факта, които не са предмет на правния спор, не е повлияло при
формиране на изводите на съда по предявения иск с правно основание чл.14, ал. 4
от ЗСПЗЗ т.е. и в настоящото производство не е нужно да се изследва дали
действително са събрани доказателства,
опровергаващи събраните и посочени в исковата молба свидетелски показания
относно тези факти, тъй като това не би довело до промяна в правните изводи на
съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
От представените протоколи от
проведени съдебни заседания по гр. д. № 659/1993г. по описа на РС-Ботевград се
установява, че само първият и вторият от посочените в исковата молба свидетели
(М.М.и тома Т.) са посочили пред съда, че В..Г. е
имала имот с площ - първият свидетел посочва - над 30 дка, а вторият от около
20 дка. Във връзка с оборване на така събраните и посочени свидетелски
показания, ищците са ангажирали посочените по-горе писма на общински органи .
Те обаче не доказват , че дадените пред РС-Ботевград показания са неистински. В
свидетелските показания не се твърди , че са подадени декларации в емлячните регистри . В решението на СОС е прието, че
собствеността на В. Г. е възникнала на
основание давностно владение, при което липсата
на подадени от същото лице декларации относно процесните по гр. д. № 659/1993г.
по описа на РС-Ботевград имоти не може да опровергае процесните свидетелски
показания, които са в смисъл, че това лице е владяло тези имоти до включването
им в ТКЗС. Писмото от Община Червен бряг
с рег. № 91-000-296/23.12.1993г. също не оборва процесните свидетелски
показания , защото в него е вписано, че в
Община Червен бряг и по-конкретно за територията на с.Липница за времето
1936-1957г. няма регистрирани на името на В. Т. Г. земи, сгради и др., а
обратното не се твърди в процесните свидетелски показания, които ищците в
настоящото производство навеждат, да са неистински. Вписаните в писмото
отрицателни факти не могат да опровергаят процесните свидетелски показания,
които са в смисъл, че В..Г. е владяла процесните имоти, получени по наследство
от баща си (св.К.П.), обработвала ги е (св.К.П.) и друг освен нея не ги е
владял (св. М.М.), доколкото в посоченото по-горе
съдебно решение, постановено от СОС и потвърдено от ВКС е прието, че
собствеността на В..Г. е възникнала на основание давностно
владение – повече от 20 години. Другите представени писмени документи
установяват, че лицето В..Г. е живяла за определени периоди от време и
съответно регистрирана в други населени места, извън с.Липница . Сам по себе си този факт не е бил от значение
при формиране на изводите на СОС и ВКС по предявения иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ .
Според СРС , за
да се владее един имот, не означава непременно да се живее в него постоянно от
владеещото го лице. Достатъчно е това лице да е завладяло имота и да го държи с
намерение да го придобие, като друго лице не установи свое владение. Също така
владението може да бъде осъществено и чрез друго лице, а не само с фактически
действия на владелеца.
За това дали лицето В..Г. е имала
имоти в с.Липница до образуването на ТКЗС в селото, в настоящото производство е
разпитан свидетеля Х.Т. . Според нея от 65 години е омъжена извън селото -от
1952г., и от тогава не е виждала В..Г. . Знае обаче че ТКЗС – то е образувано
1957г., без да е била там към този период. Съобщава че В..е имала земи, около
къщата, без да уточнява колко са и какви, както и без да й е възможно да каже дали същите са внесени в
ТКЗС- то или – не, не и е обаче известно ли ѝ е да има други земи, освен
тази около къщата си.
От ищците не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи,
че друго лице е владяло процесните по гр. д. № 659/1993г. по описа на
РС-Ботевград недвижими имоти, за които е признато, че са собственост на В..Г. през
периода, за който е прието, че същата ги е владяла или, че друго лице е
придобило собствеността на тези имоти по друг начин. Посочените клетвени декларации
не могат да се ценят като доказателства. Писмената декларация от трети на спора
лица не е допустимо доказателствено средство по ГПК и по своето естество
представлява свидетелски показания дадени не по установения в разпоредбата на
чл. 163 и сл. ГПК процесуален ред. Процесуалният закон не допуска даването на
свидетелски показания в писмен вид /така решение № 224/02.07.2010 г. на ВКС по
гр.д.№177/2010г. на II ГО.
Ищците се позовават на дадени пред 30
– ти с-в на СРС гр.д. № 44936/2010г.
свидетелски показания ( чието Решение е обезсилено от ВКС и делото върнато за
разглеждане от нов съдебен състав – настоящото производство) като настоящия
съдебен състав счита, че не е допустимо да обсъжда показания, дадени в друго
производство и пред друг съдебен състав, което противоречи на принципа на
непосредственост, още повече, че всички новоконституирани
ответници не са имали правната възможност да участват в провежданите разпити
на свидетелите, дадени пред 30 – ти с-в на СРС/.
Според СРС не се установява по безспорен начин , че събраните по гр. д. № 659/1993г.
по описа на РС-Ботевград и посочени в исковата молба от ищците в настоящото
производство свидетелски показания са неверни относно посочените в тях факти,
поради което предявените искове следва да бъде отхвърлен. Отделно , според решение
№508/22.01.2013, ВКС, ІV ГО :
„Когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда
на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички
елементи на фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективните – знанието на
определени факти от претендирания извършител. Доказване на субективния
елемент от фактическия състав на престъплението по чл.290, aл.1 НК в
производството по реда на чл.124, ал.5 ГПК следва да се обоснове с действията и
бездействията на дееца след анализ на всички установени по делото факти
включително и тези предхождащи деянието. От доказаното поведение следва да се
съди за наличието на вина под формата на умисъл. Подобно доказване не бе
проведено в настоящото производство.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Незаконосъобразни са опитите на
въззивника за изместване предмета на
спора – от действителния спор за това налице ли е лъжесвидетелстване от лицата М.Л.М., Т.Т.Т. и К.Ц.П.към „подновяване на спора по чл.14 ал.4
ЗСПЗЗ“ – дали са съществували земеделски земи на В..Г.. Спорът по чл.14
ал.4 ЗСПЗЗ /“съществували ли са земите на В..Г. “/ е приключил с влязло в сила
решение и няма как настоящият съд да го преразгледа , било и чрез формално
допустим иск по чл.124 ал.5 ГПК .
Предмет на разглеждане по делото е дали
е имало лъжесвидетелстване на М.Л.М., Т.Т.Т. и К.Ц.П.,
което е напълно различен спор , макар и косвено свързан с този по чл.14 ал.4
ЗСПЗЗ . Например , фактите дали В..Г. е получила земите от своя баща , дали е
станала член на ТКЗС , къде е живяла и дали е обработвала земите , са пряко относими към приключилия спор по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ ,
но не и към разглеждания спор .
Ищецът не е ангажирал преки доказателства с убедителна доказателствена
стойност , с които да
докаже лъжесвидетелстване на посочените по-горе лица . Нещо повече , във
въззивната жалба въззивникът на практика признава
, че не е доказал исковете си , като счита , че не трябва да доказва умисъл
при лъжесвидетелстването .
В пълно противоречие на трайната практика
на ВКС - решение №265 от 10.09.2012 г по гр.д.№703/11 г
на ВКС , IV ГО – са твърденията на въззивника , че тъй като свидетелите са
починали , то не следва да се доказва от него , че те съзнателно са затаили
истина или са казали неистина / чл.290 ал.1 НК /. Както е посочено в Тълкувателно
решение №20 от 01.03.1968 по т. д. № 20/1968г на ОСГК на ВС с решението по
иска по чл.124 ал.5 ГПК се установява
престъплението, извършено от дадено лице , както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите
наказателното преследване причини . Щом лицата са починали релевантните факти
трябва да се докажат спрямо техните наследници . Съдът трябва да се произнесе
по наличието или отсъствието на всички
елементи на фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективните – знанието на
определени факти от претендирания деец , както това се прави в един наказателен
процес . Не е допустимо ищецът да се домогва до последиците на влязла в сила
присъда , като същевременно отрича приложението на основополагащи принципи на
НК и НПК и се дистанцира от доказване на собствените си искове .
Правилно първоинстанционният съд посочва , че дори
показанията на свидетелите М.Л.М., Т.Т.Т. и К.Ц.П.да
са обективно неверни и това да беше доказано по безспорен начин по делото /
а то не е доказано /, това пак е недостатъчно , за да се уважат процесните
искове . По делото няма никакви доказателства , че „неверните“ свидетелските
показания са дадени при наличие на умисъл от страна на свидетелите ,
според изричното изискване на чл.290
ал.1 НК . Липсата на доказан умисъл е напълно достатъчно за отхвърляне на
исковете .
Отделно , само с косвени доказателства - писма
за местожителство на В..Г. и за деклариране в емлячни
регистри не може да се отрече нито собственост на Г. , нито да се установи при
условията на пълно доказване лъжесвидетелстване на свидетелите . Показанията
на свидетеля Х.Т. са непълни и в голямата си част са неотносими
по настоящия спор . Други свидетели не са разпитани пред СРС или пред
настоящия съд.
Недопустими доказателствени средства са показанията на свидетелите
разпитани при първото разглеждане пред СРС. Не е имало искане на ищеца тези показания да се
съберат повторно от съда , при положение , че ВКС е обезсилил решенията и на
СГС , и на СРС , а с това и всички процесуални действия по събиране на
доказателства . Дори да се вземат предвид показанията и на други свидетели ,
отново се констатира , че с тях се цели да се докаже , че В..Г. не е имала земи
, но не и че свидетелите умишлено са лъжесвидетелствали .
Налага се изводът , че като е
отхвърлил исковете СРС е постановил правилно решение , което трябва да бъде
потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемите страни Т.Т. и В.Т. .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №443256 от 03.07.2018 г постановено
по гр.д.№68713/15 г на СРС , 142 състав .
ОСЪЖДА И.Н.Г. ЕГН
********** от гр.София да заплати на
всеки от Т.Г.Т. ЕГН ********** и В.Г.Т.
ЕГН ********** по 400 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.