№ 14165
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря *** Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110158244 по
описа за 2022 година
Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
„***“ АД да заплати на „***“ ЕООД сумата от 200.00 лева, представляваща част от
обезщетение в общ размер на 400.00 лева за имуществени вреди по лек автомобил „***“ с
рег. № СВ *** СР в резултат от ПТП, настъпило на 27.04.2022г. в гр. София, на главен път
Е80, след включване на автомобила в движението по кръстовище- тип „детелина“, движейки
се в посока от с. Казичене към с. Чепинци, по вина на водача на товарен автомобил „***“ с
рег. № СВ **** ВР, чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена по силата на
сключен с ответника договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2022г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 27.04.2022г. в гр. София, на път Е80, след кръстовището- тип
„детелина“ с път *** настъпило ПТП между собствения му лек автомобил „***“ с рег. № СВ
*** СР и товарен автомобил „***“ с рег. № СВ **** ВР, чийто водач бил отговорен за
настъпване на инцидента, а гражданската му отговорност към датата на ПТП била
обезпечена от ответното дружество в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на конкретното МПС. Изяснява,
че непосредствено преди ПТП лекият и товарният автомобил се движили успоредно в
съседни пътни ленти на път Е80, като движението било интензивно и се осъществявало с
ниска скорост, при което водачът на товарния автомобил- А. С. Малинов, предприел
необезопасена маневра по навлизане в съседната- дясна, пътна лента, в която се намирал
лекият автомобил, при което между двете МПС настъпил удар. В резултат от него на лек
автомобил „***“ били причинени увреждания по задната броня и задния ляв панел. За ПТП
бил съставен двустранен констативен протокол от 27.04.2022г. С цел обезщетяване на така
настъпилите вреди ищецът отправил покана до ответника за заплащане на сума в размер на
400.00 лева, но последният отказал да заплати застрахователно обезщетение. При тези
съображения ищецът претендира процесната сума, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
1
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки верността на изложеното
в исковата молба, както и в представения от ищеца двустранен констативен протокол по
отношение на механизма на ПТП, като твърди, че обстоятелствата в протокола, касаещи
механизма, както и личността на сочения за виновен водач, били попълнени в отсъствие на
последния, поради което и били нанесени неверни лични данни, вкл. имена на водача, а
протоколът не носел подписа на действителния участник в ПТП- А. К. С., погрешно
индивидуализиран в документа като А. С. Малинов. Поддържа, че в случая изключителна
вина за настъпване на пътния инцидент има водачът на лекия автомобил, който, като
извършил маневра по престрояване в съседна лента, без да се съобрази с движещия се в нея
товарен автомобил, нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП и станал
причина за произшествието. В условията на евентуалност искът се оспорва по размер с
довод, че претендираното обезщетение е несъответно на действително претърпените вреди,
както и на правилата на методиката на Наредба № 24/2006г. за задължителното
застраховане.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя,
в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на водачите
на процесния товарен автомобил; 2/ реализиране в срока на действие на застрахователното
покритие на застрахователно събитие (ПТП) в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на
осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и
вредоносните последици.
Не е спорно между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелство с правно значение, че към датата на ПТП
гражданската (деликтната) отговорност на водача на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ
**** ВР е била обезпечена от ответното дружество.
Спорни по делото са въпросите, касаещи действителния механизъм на ПТП, респ.
конкретно осъщественото от водача на товарния автомобил поведение и възможността
същото да бъде квалифицирано като противоправно.
Съгласно представения от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП процесният
пътен инцидент е настъпил на 27.04.2022г. в гр. София, на път Е80, между лек автомобил
„***“ с рег. № СВ *** СР и товарен автомобил „***“ с рег. № СВ **** ВР, като и за двата
автомобила в графа 12 от протокола е отбелязано да са извършвали маневра завиване
надясно, а съгласно съдържащата се в графа 13 скица на пътната обстановка ударът между
двете МПС е настъпил в задната лява част на лекия автомобил и в предната дяснта част на
товарния.
Съгласно показанията на свидетеля П. Т., управлявал към момента на инцидента лек
автомобил „***“ с рег. № СВ *** СР, ПТП настъпило на бул. „Ботевградско шосе“, като
2
лекият автомобил се движил в най- дясната пътна лента, а товарният- в съседната, при което
и с цел извършване завой надясно към отклонението, предназначено за слизане към бул.
„Околовръстен път“, към което се били насочили и двамата водачи, водачът на товарния
автомобил се отклонил вдясно, навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил и между
тях настъпил удар. На поставени от съда въпроси свидетелят поддържа, че преди ПТП се
движил по бул. „Ботевградско шосе“, като отрича да е навлязъл по булеварда от
разклонението, което е изобразено на скицата в двустранния констативен протокол. Допълва
в тази връзка, че на скицата не била отразена отбивката, по която водачите се подготвяли са
слязат от главния път, а мястото на процесното събитие.
Водачът на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ **** ВР, от своя страна- А. К. С.,
твърди, че се движил в най- дясната лента за движение по бул. „Околовръстен път“ в гр.
София, при което пропуснал пред него да премине една кола, която идвала отдясно- от
кръстовището за включване в Околовръстния път . След като подминал последното
свидетелят видял още един автомобил, включващ се в движението по Околовръстния път от
същото кръстовище, като установил, че този автомобил е много близо до задната дясна част
на камиона му. След това двата автомобила- управляваният от свидетеля и вторият, включил
се в движението по главния път, подминали кръстовището- тип детелина, товарният
автомобил бил застигнат от другото МПС, което го изпреварило с включени аварийни
светлини и спряло пред него, поради което и водачът на товарния автомобил спрял. Водачът
на лекия автомобил и спътникът му разяснили на свидетеля, че същият бил ударил техния
автомобил. А. С. твърди, че непосредствено след ПТП водачите на автомобилите съставили
двустранен констативен протокол и го подписали, а вечерта след ПТП получил обаждане от
другия водач, който му казал, че нешо в първия протокол за ПТП е объркано, поради което
ще състави нов и ще го занесе на свидетеля да го подпише. Изяснява, че в крайна сметка
такъв нов протокол не му бил предоставен за подпис. В тази връзка поддържа при
предявяване на пришития на л. 24 от делото двустранен констативен протокол, че в същия
няма негов подпис, че имената му в протокола са объркани, както и че не този протокол бил
съставен на мястото на ПТП.
При проведена по реда на чл. 174 ГПК очна ставка между двамата свидетели всеки от
тях поддържа казаното при индивидуалния му разпит пред съда по отношение на механизма
и мястото на ПТП, като свидетелят Т. поддържа, че и двата протокола за ПТП били
съставени и подписани от участниците непосредствено след инцидентна на мястото на
настъпването му, като съставянето на втори се наложило поради допуснато объркване в
първия. А при запитването на свидетелите кой от двамата казва истината относно
съставянето на двустранните констативни протоколи свидетелят Т. заявява, че мисли, че
другият водач подписал и втория протокол на мястото на инцидента, а след това двамата се
чули по телефона за „допълнителни там неща, които се описват по протокола, по случката“.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, процесните увреджания
по лек автомобил „***“ биха могли да настъпят по всеки от механизмите на ПТП- така,
както същите са възпроизведени от свидетелите.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така приобщената
доказателствена съвкупност не би могъл да бъде формиран извод за проведено от ищеца
пълно и главно доказване на осъществено от водача на товарния автомобил виновно
противоправно поведение, което да бъде преценявано като причина за пътния инцидент.
Това е така, тъй като доказателствената стойност на показанията на свидетеля П. Т.-
водач на лекия автомобил, разпитан по искане на ищеца, е силно разколебана от останалата
приобщена доказателствена съвкупност, в т. ч. показанията на свидетеля А. С., както и от
приобщеното като писмено доказателство и неоспорено от ищеца уведомление за настъпило
3
застрахователно събитие, депозирано лично от П. Т. до ответното застрахователно
дружество, в което ден след пътния инцидент водачът на лекия автомобил изрично е
посочил, че ПТП настъпило при включването му „на ръкав за магистрала Е80“, в какъвто
смисъл са и показанията на водача на товарния автомобил, който заявява, че се движил по
главния път, а лекият автомобил дошъл от разклонение вдясно от него. Освен това, въпреки
че в показанията си пред съда водачът на лекия автомобил твърди, че не се е включвал в
движението на главния път от разклонение, т. е. от второстепенен такъв, същият
потвърждава, че скицата в протокола за ПТП отразява мястото на инцидента, а в нея е
отразено именно включването на лекия автомобил в главния път от намиращото се вдясно
отклонение. Нещо повече, нито в тази скица, нито в уведомлението до застрахователя е
отразено предприето от товарния автомобил отклонение вдясно.
Наред с това, показанията на свидетеля Т. са несигурни и вътрешно противоречиви и
по въпроса относно начина и мястото на съставяне на втория констативен протокол за ПТП,
като истинността на твърденията му в тази част се разколебава от съдържанието на
представения по делото протокол, в който обективно са допуснати грешки в имената на
водача на товарния автомобил, каквито съобразно правилата на житейската логика не биха
били допуснати, в случай че този водач бе подписал протокола на мястото на ПТП. Още
повече, че при предявяване на приобщения по делото протокол на свидетеля С. същият
отрича в него да има негов подпис.
Същевременно, по отношение на правдивостта на показанията на свидетеля А. С.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, за съда не възниква съмнение, тъй като същите са
последователни, вътрешно непротиворечиви, житейски логични, а и намират опора в
коментираното вече уведомление за настъпило застрахователно събитие, изхождащо от
водача на лекия автомобил.
Ето защо, твърденията на ищеца, че поведението на водача на товарния автомобил по
навлизане в съседната пътна лента- тази, в която се е движил соченият за увреден лек
автомобил, останаха недоказани в хода на настоящото производство при процесуално
задължение да установи пълно и главно твърденията, на които основава претенцията си,
принадлежащо на ищеца съобразно процесуалния закон, в частност нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК, и разпределената доказателствена тежест по делото.
Доколкото недоказано по делото е осъществено от водача на товарния автомобил
конкретно поведение, което да е предприето в отклонение на правно дължимото, само на
това основание предявеният пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски се следват
единствено на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от общо 500.00 лева, включваща заплатени депозити за възнаграждения на
вещото лице и на свидетеля, както и определено от съда на основание разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 200.00
4
лева, представляваща част от обезщетение в общ размер на 400.00 лева за имуществени
вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** СР в резултат от ПТП, настъпило на
27.04.2022г. в гр. София, на главен път Е80, след включване на автомобила в движението по
кръстовище- тип „детелина“, движейки се в посока от с. Казичене към с. Чепинци, по вина
на водача на товарен автомобил „***“ с рег. № СВ **** ВР, чиято гражданска (деликтна)
отговорност била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „***“
АД, ЕИК ***, сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5