Р Е Ш Е Н И Е № 2153
гр.Русе, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в
публичното съдебно заседание на 17-ти декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1079 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, а в
условията на евентуалност искове по чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж“ клон България срещу Х.Р.К.,
в която се твърди, че между страните е сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, както и потребителски кредит под формата на
кредитна карта МаsterCard. На 19.07.2017г. ответникът активирал предоставената
от ищеца кредитна карта със лимит в размер от 1000.00лв. Същата сума
представлявала револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателя
усвоявал посредством всяка транзакция - теглене в брой от банкомат, плащане
чрез терминални устройства и други, осъществени чрез издадената му кредитна
карта. Върху изтеглените суми се начислявала годишна лихва и такса за
обслужване за използвания период съгласно определен годишен лихвен процент. За
кредитополучателя възникнало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението.Твърди се, че К. е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.10.2017г. когато било последното плащане
по нея и баланса по кредита бил в размер на минус 1228.37лв. Това принудило
кредиторът да блокира използването на картата. Въпреки многократни опити за
контакти с длъжника, отправени покани да погаси натрупалите се задължения,
ответника продължавал виновно да не изпълнява вземането си. По тази причина
ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК за следните суми: 980.74 лв.-
главница, 247.63 лв.-договорна лихва за периода 01.10.2017г.-17.05.2018г. и 48.69лв.-
мораторна лихва за периода 17.05.2018г.-11.11.2018г. Тъй като заповедта била
връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК и с оглед дадените от съда
указания, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество посочените суми, за които е издадена
заповед за изпълнение. В условията на евентуалност се претендира ответника да
бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендират се и направените в
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на
ответника Х.Р.К., назначен по реда на чл.47, ал. 6 ГПК, изразява становище за неоснователност
на предявените искове.
От
фактическа страна:
Видно от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, на 15.01.2016г. между "БНП Париба Пърсънал Файненс"
ЕАД в качеството на кредитор и Х.Р.К., като кредитополучател е сключен Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-12609501.
По делото е представено месечно извлечение за периода
16.03.2018г. до 13.04.2018г. по кредитна карта, предоставена
на ответницата, съдържащо информация за номер на картата, отчетен период,
кредитен лимит, използван кредитен лимит, минимална сума за плащане, падеж на
задължението , информация за формиране на последното и пр.
На 22.05.2018г. от ищцовото дружество – кредитор е
изпратена до ответника покана, с която е претендирало заплащане на дължимата от
него сума по предоставената й кредитна карта.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е
образувано ч.гр.д.№8001/2018г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите 980.74 лв.- главница, 247.63
лв.-договорна лихва за периода 01.10.2017г.-17.05.2018г. и 48.69лв.- мораторна
лихва за периода 17.05.2018г.-11.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 29.11.2018г. до окончателното й заплащане, както и разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
По делото е приета и неоспорена от страните
икономическа експертиза, от заключението на която се установява размера на
дължимите се по процесния договор суми.
От правна
страна:
Искът за установяване на вземането на ищцовото
дружество по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока
по чл. 415 ГПК и след като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени по делото писмени
доказателства установяват наличието на твърдяното в исковата молба облигационно
отношение между страните по договор за паричен заем, предоставен чрез кредитна
карта. Няма твърдения и доказателства от ответната страна /чиято е и
доказателствената тежест/, които да установяват изпълнение на претендираното
парично задължение или настъпването на други обстоятелства водещи до неговата
недължимост. В случая се претендира връщане на реално предоставена за ползване
парична сума, чиито падеж е настъпил. Счетоводното извлечение не е
оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно неговата редовност,
поради което и съгласно чл.182 ГПК има доказателствено значение за
отразените в него факти.Сумите по
него съвпадат с посочените в
експертизата.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен, а
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск не следва да бъде
разглеждан.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер на 124.46 лв. –
заплатена държавна такса за производството по делото, 100.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и по 300.00 лв.-възнаграждения
за особен представител и вещо лице. Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника следва да заплати на ищеца сумата от 75.54 лв. – разноски по ч.гр.д №8001/2018г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д. Т. Д., по
отношение на Х.Р.К., ЕГН ********** *** в размер на: 980.74 лв.-главница по Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-12609501/15.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.11.2018г. до окончателното изплащане, 247.63
лв.-договорна лихва за периода 01.10.2017г.-17.05.2018г. и 48.69лв.- мораторна
лихва за периода 17.05.2018г.-11.11.2018г., предмет на заповед за изпълнение от
30.11.2018г., издадена по ч.гр.д №8001/2018г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Х.Р.К., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д. Т. Д. сумата в размер на 75.54 лв. – разноски по ч.гр.д №8001/2018г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 824.46 лв.- разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: