№ 190
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000484 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260145 от 12.04.2021 година, постановено по т. дело
№ 1277 по описа за 2020 година на Окръжен съд – С., е отхвърлен
предявеният от Н. - гр. С., бул. „К.“ № 52 срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ № 71, ет. 4, ап. 8 и ЕЛК. Н.
П. - синдик на „С.“ ЕООД, с адрес гр. С., ул. „***“ № 119, ет. 3, офис 6,
установителен иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т.1 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „С.“
ЕООД публични вземания за републикански данъци, за задължителни
осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 089
801,95 лв., включващ главници и лихви, като обезпечени с наложен от
публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър на особените
залози, като неоснователен и недоказан.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Н.,
представлявана от В.П. – директор на дирекция „Държавни вземания“.
1
Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че процесните публични
вземания са обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ под № ***1, наложен с
постановление от 19.08.2016 година. Оспорени са изводите на
първоинстанционния съд, че така вписаният запор не осигурява привилегия
на кредитора при удовлетворяването на вземанията му, а само поражда
относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания
след налагането и вписването в ЦРОЗ. Изразено е несъгласие с мотивите и в
частта, с която позовавайки се на разпоредбата на чл. 724 от ТЗ съдът е приел,
че привилегия при удовлетворяването от цената на продадена вещ има само
кредитор, обезпечен с особен залог или ипотека, но не и такъв със запор,
наложен от публичния изпълнител в производството по индивидуално
принудително изпълнение по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ и че този запор
не обосновава поредност на удовлетворяване на вземането по чл. 722 ал. 1 т.
1 от ТЗ в производството по несъстоятелност в хипотезата, при която
имуществото е останало нереализирано от публичния изпълнител в
посочения в ДОПК шестмесечен срок от откриване на производството по
несъстоятелност. Според жалбоподателя липсвали аргументи относно
конкуренцията между правата на кредиторите при осребряване на
имуществото в производството по несъстоятелност. Посочено е, че според
разпоредбата на чл. 194 от ДОПК с право на предпочитание при
удовлетворяването били онези кредитори, чиито обезпечения предхождали
наложените от публичния изпълнител обезпечителни мерки. В
несъстоятелността като универсално принудително изпълнение при наличие
на различни по вид и време обезпечения за отделните кредитори върху
активите на несъстоятелния търговец, от значение за тяхното
удовлетворяване бил посочения в чл. 722 ал. 1 от ТЗ ред. В жалбата се
поддържа, че в чл. 722 ал. 1 т.1 не са въведени никакви допълнителни
критерии освен вписването на наложения запор в Централния регистър на
особените залози, без да се прави разлика в реда, по който е наложен запорът
и в органа на изпълнение, издал постановлението за неговото налагане.
Публичните вземания на Н. попадали именно в хипотезата на чл. 722 ал. 1 т. 1
от ТЗ. По тези съображения се иска отмяна на решението на
първоинстанционния съд и постановяване на ново решение по същество, с
което да се приеме за установено, че публичните вземания на Н., приети в
2
производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД за републикански данъци,
за местни данъци и такси, за задължителни осигурителни вноски, за глоби и
за държавни такси в общ размер на 1 029 797,23 лева, включващ 598765,27
лева главница и 431 031,96 лева лихви, дължими към 08.06.2020 година,
обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в ЦРОЗ, са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Претендират се
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Е.П. – синдик в
производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД, в който се изразява
становище за нейната неоснователност.
Пред въззивната инстанция не са Н.равени нови доказателствени
искания.
Апелативният съд намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а
именно от ищеца в първоинстанционното производство, който обжалва
решението за отхвърляне на предявения установителен иск по чл. 694 ал. 2 т.
1 от ТЗ. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259
от ГПК двуседмичен срок.
При проверката съгласно чл. 269 от ГПК, изречение първо, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в
едната си част.
С постановеното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на приети в производството по
несъстоятелност срещу „С.“ ЕООД публични вземания за републикански
данъци, за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси
в общ размер на 1 089 801,95 лв., включващ главници и лихви, като
обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в Централния
регистър на особените залози.
Нормативната уредба и съдебната практика допускат предявяване на
иск като настоящия, а именно иск за установяване поредност на
удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ на приетите в производството по
несъстоятелност публични държавни вземания. За да е допустим такъв иск
обаче, е необходимо да са налице предпоставките на закона. Вземането
3
следва да е предявено с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 от
ТЗ, да е прието като вземане с по-заден ред на удовлетворяване/ в случая по
чл. 722 ал. 1 т. 6, респ. т. 9 за лихвите след решението за откриване на
производството по несъстоятелност/, да е подадено възражение по чл. 690 ал.
1 от ТЗ, което да е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.
Тези предпоставки за допустимост са налице по установителния иск
на Н. до размера от 1029797,23 лева, включващ 598765,27 лева главница и
431031,96 лева изтекли лихви до 08.06.2020 година. В исковата молба, с
която е сезиран първоинстанционният съд, е формулиран петитум на иска по
чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ до този размер. С решението си съдът се е произнесъл
над него, което е основание за недопустимост на решението в частта над
размера от 1029797,23 лева до 1089801,95 лева.
Освен това подаденото възражение по чл. 690 ал. 1 от ТЗ се отнася
до определения реда на удовлетворяване на публични вземания в размер
от 1029797,23 лева, а не до всички предявени в производството по
несъстоятелност публични вземания, което също обуславя допустимост на
иска по чл. 694 от ТЗ само до този размер.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД е открито с решение
№ 325 от 26.06.2019 година по т. дело № 106/2019 година по описа на
Окръжен съд – С., с което след обявяване неплатежоспособността на
дружеството, производството по несъстоятелност е спряно. Същото е
възобновено с решение № 162 от 05.06.2020 година. След възобновяване на
производството по несъстоятелност Н. е предявила с молба от 02.07.2020
година публични вземания в общ размер на 1089801,95 лева. Въз основа на
тази молба са изготвени списъците на приетите и неприети вземания по чл.
685 ал. 1 от ТЗ / приложени на стр. 209-233 от първоинстанционното
производство/. С тях общият размер на приетите вземания е 1089745,14 лева,
включващ главници за неизплатени задължения за данъци, дължими съгласно
декларации, главници по ЗМДТ съгласно актове и декларации, задължения за
заплащане на осигурителни вноски съгласно декларация, неизплатени
държавни такси по изпълнителни листове, издадени въз основа на решения по
съдебни дела, неизплатени глоби, наложени с електронен фиш от МВР, както
и лихви от падежа на посочените вземания до датата на решението за
4
откриване на производството по несъстоятелност и лихви след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Със списъка
на приетите вземания е посочено, че публичните вземания за главниците и за
лихвите, изтекли от техния падеж до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност са с поредност на удовлетворяване по чл.
722 ал. 1 т. 6 от ТЗ, а лихвите след решението за откриване на производството
по несъстоятелност – по чл. 722 ал. 1 т. 9 от ТЗ.
Неприетите от синдика вземания са в общ размер на 56,80 лева и
представляват разлика между предявения размер и действителния размер на
дължимите лихви върху вземанията, включени в списъка на приетите
вземания, начислени до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
Изрично в списъка, изготвен от синдика е посочено, че не приема
претендираната поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ поради наличие на
обезпечения за част от вземанията на Н., които са предмет на предявения по
настоящото дело иск, тъй като вписването на запора, наложен от публичния
изпълнител, в ЦРОЗ не осигурява привилегия. Отделно от това е посочено, че
от представените документи не може да се установи дали вземанията, които
се предявяват като обезпечени, съставляват част от вземанията, които са
обезпечени с обезпечителните мерки, наложени от публичния изпълнител с
представените постановления.
Подаденото от Н. възражение по чл. 690 от ТЗ / стр. 234-235/ не касае
целия размер на предявените в производството по несъстоятелност
публичните вземания. То се отнася до удовлетворяването на вземанията в
общ размер от 1029797,23 лева / 598765,27 лева главница и 431031,96 лева
лихви до 08.06.2010 година/ с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, а не с
приетата от синдика такава по т. 6, респ. по т. 9, както и до включването в
списъка на неприети вземания на вземането за лихви в общ размер на 56,80
лева с искане да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност
по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ.
Така подаденото възражение е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с определение № 260222/21.10.2020 година по т. дело №
106/2019 година на ОС – С., с което са одобрени обсъдените по-горе списъци
на приетите и неприети вземания, обявени в ТРРЮЛНЦ под №
5
20200824131702.
Анализът на тези доказателства и формулираният с исковата молба
петитум налагат извода за недопустимост на първоинстанционното решение в
частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл. 694, ал. 1, т. 2 от ТЗ над
размера от 1029797,23 лева до общия заявен размер от 1089801,95 лева, като
го е отхвърлил. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено като произнесено извън искането, с което е сезиран съда .
Решението в останалата му част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съображения на съда са следните:
Видно от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства, в общия размер на исковата претенция от 1029797,23 лева се
включват публични вземания, за които се претендира че са идентични с тези,
обезпечени със запор, наложен с постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С160024-022-0019479/19.08.2016 година на публичния
изпълнител при ТД на Н. – П., офис С., по изпълнително дело *** година,
който запор е вписан служебно на основание чл. 4 от ЗОЗ в ЦРОЗ под №
***. По делото липсват доказателства за предмета на цитираното
изпълнително дело, по което е наложен запора, вписан в ЦРОЗ. В
постановлението на публичния съдебен изпълнител е посочено само, че
запорът се налага за изискуемо публично вземане по изпълнителното дело в
размер на 799553,03 лева, в това число лихва 200042,79 лева и главница
599510,26 лева. Както от представеното от ищеца постановление за налагане
на запора, така и от потвърждението в ЦРОЗ за неговото вписване се
установява само вида на наложената обезпечителна мярка, а именно запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в изброените банки.
За произхода и вида на обезпеченото по този начин публично вземане,
предмет на цитираното изпълнително дело, липсват доказателства.
Такива не са представени и в производството по настоящото дело,
въпреки че единият от мотивите за отказа на синдика да приеме поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 в списъка на приетите вземания, както и
на съда, постановил определението по чл. 692 от ТЗ е свързан именно с
6
невъзможността да се установи идентичност на вземанията, предявени в
производството по несъстоятелност с тези, предмет на изпълнителното дело
от 2014 година, обезпечени с вписания в ЦРОЗ запор.
Във възражението по чл. 690 от ТЗ, подадено от Н. срещу изготвените
от синдика списъци на приетите и неприети вземания, както и в
производството по делото пред първата инстанция има само твърдения и
позоваване на изготвени от самия ищец Н. справки. Не става дума за
посочени и представени доказателства по реда на ГПК, въз основа на които
да се приеме идентичност за предявените в производството по
несъстоятелност вземания с тези, обезпечени с обсъдения по-горе запор,
вписан в ЦРОЗ. Н. обосновават по делото тази идентичността с посочения в
постановлението за налагане на запора размер на публичното вземане –
599510,26 лева главница и 200042,79 лева лихви към датата на
постановлението за налагане на запора / 19.08.2016 година/, съпоставен с
размера на претендираните от тях в производството по несъстоятелност като
обезпечени вземания в общ размер на 1 029797,23 лева, от които главница 598
765,27 лева и дължими към 08.06.2020 година лихви в размер на 431031,96
лева. Според тях съпоставката на тези размери и фактът, че с
постановлението е наложен запор върху вземания с главница в по-голям
размер от този, заявен в производството по несъстоятелност, е достатъчен, за
да се Н.рави извода, че претендираните за удовлетворяване по реда на чл. 722
ал. 1 т. 1 от ТЗ вземания в производството по несъстоятелност са
вземанията, обезпечени с обсъденото постановление за налагане на запор от
публичния изпълнител през 2016 година. Приложената към молбата за
предявяване на вземанията и по делото пред първата инстанция справка / стр.
171-173/, изготвена от Н., съдържаща изброяване на обезпечените вземания
с техните основания, които съвпадат с тези, предмет на предявения иск,
също не може да служи като доказателство за идентичност, доколкото
справката е изготвена от самия ищец. Доводът, че всички декларации,
включен в справката на Н. за обезпечените вземания, са подадени в периода
2012-2014 година, а изпълнителните листове и електронните фишове са
издадени в периода от 2012 до 2015 година, също не е основание да се
приеме, че вземанията по тях са били предмет на образуваното през 2014
година изпълнително дело, респ. че са обезпечени с наложения запор през
2016 година. Идентичността на вземането по изпълнителното дело с тези,
7
предявени в производството по несъстоятелност за удовлетворяване по реда
на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ не може да се предполага въз основа на
съпоставките и твърденията, обсъдени по-горе, а е необходимо да бъде
установена с допустими доказателства по ГПК, каквито липсват в случая.
Дори обаче да се приеме, че по делото е установено, че процесните
вземания са идентични с тези, предмет на изпълнителното дело от 2014
година, за обезпечението на които е наложен запора от 2016 година от
публичния изпълнител, вписан в ЦРОЗ, това не е основание да се приеме
поредност на тяхното удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т.1 от ТЗ в
производството по несъстоятелност.
Съображения на съда са следните:
В правната доктрина и в съдебната практика се приема
непротиворечиво, че разпоредбата на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ следва да се
тълкува корективно в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване
на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ.
Приема се, че вписването на запора има за последица противопоставимост на
правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е
учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество / чл. 12, ал. 2
и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ/, като при принудителното изпълнение кредиторът има
качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Вписването на запор по реда
на ЗОЗ не дава право на взискателя на предпочтително удовлетворяване от
имуществото, върху което е учреден запора, поради което такова право не
може да има и кредиторът с прието вземане в производството по
несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на
ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а създаване
на предимство при конкуренция между различните способи на принудително
изпълнение върху същото имущество, тъй като вписването на насочването на
принудително изпълнение по реда на ГПК и ДОПК осуетява пристъпването
към изпълнение от страна на заложния кредитор съгласно чл. 32а от ЗОЗ.
Взискателят, който е вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и
привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. Аргумент за
това е разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изречение второ от ТЗ, според която
наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими
на кредиторите на несъстоятелността. В този смисъл са определение № 295
8
от 27.05.2021 година на ВКС по т. дело № 1585/2020 година на ІІ т.о. на ВКС,
определение № 60338 от 07.06.2021 година по т. дело № 2011/20 година на І
т.о. на ВКС, определение № 252/19.04.2021 година по т. дело № 552/2020
година на І т.о. на ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск
по чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ на Н. за публични вземания до размера на
1029797,23 лева. В останалата част решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено по изложените по-горе съображения.
Ето защо Пловдивския апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260145 от 12.04.2021 година, постановено
по т. дело № 1277 по описа за 2020 година на Окръжен съд – С., В
ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от Н. - гр. С., бул. „К.“ № 52
срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„***“ № 71, ет. 4, ап. 8 и ЕЛК. Н. П. - синдик на „С.“ ЕООД, с адрес гр. С., ул.
„***“ № 119, ет. 3, офис 6, иск по чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ за установяване
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на приети в
производството по несъстоятелност срещу „С.“ ЕООД публични вземания за
републикански данъци, за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за
държавни такси в размера над 1 029 797,23 лева, включващ 598765,27 лева
главница и 431031,96 лева лихви за забава, изтекли до 08.06.2020 година до
размера на 1 089 801,95 лв., включващ главници и лихви, като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260145 от 12.04.2021 година,
постановено по т. дело № 1277 по описа за 2020 година на Окръжен съд –
С., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от Н. -
гр. С., бул. „К.“ № 52 срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „***“ № 71, ет. 4, ап. 8 и ЕЛК. Н. П. - синдик на „С.“
ЕООД, с адрес гр. С., ул. „***“ № 119, ет. 3, офис 6, иск по чл. 694 ал. 1 т. 1
от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от
ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „С.“ ЕООД
публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни
9
вноски, за глоби и за държавни такси в размер на 1 029 797,23 лева,
включващ 598765,27 лева главници и 431031,96 лева лихви за забава, изтекли
до 08.06.2020 година.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10