Р
Е Ш Е Н И Е
№ 272/ 14.07.2022 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на пети юли, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 269 по описа на съда за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „****“ ООД, ЕИК ****,
със седалище в гр.София, ул.“****“ № 73, представлявано от управителя Д.Д.В.,
подадена чрез адв.М.Д. *** срещу Решение № 76/21.03.2022 г., постановено по
нахд № 20213230200884/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 08-002146/98 от 25.06.2021г., с което на
дружеството - касатор е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда.
В касационната жалба са изложени оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение и
моли то да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. В
съдебно заседание се представлява от адв.Д., който заявява, че поддържа жалбата
и че по идентични спорове има постановени влезли в сила съдебни решения от
различни съдилища, с които било прието, че договорите, сключени между
дружеството и куриери-пешаци уреждали граждански правоотношения, а не трудови.
Касаторът имал оправдани правни очаквания, че и настоящия спор следвало да бъде
решен по същия начин.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, не изразява
становище, не се представлява.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за основателност на касационната
жалба най-вече заради посочената съдебна практика, включително решения на ВАС,
че конкретните отношения, които са били предмет на
административно-наказателното производство са гражданско правни и се уреждат по
гражданско правен ред, а не по реда на Кодекса на труда. Предвид това, че
решението и наказателното постановление били неправилни, моли да бъдат
отменени.
Административен съд –Добрич приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
В производството по оспорване на наказателното
постановление, с което на „****“ ООД на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена имуществена санкция от 1 500 лв. за нарушаване на чл. 62, ал.1 от КТ, въззивния съд е установил, че по повод жалба
от ****за некоректно отношение и незаплащане на възнаграждения, на дружеството
била извършена проверка на 16.03.2021 г.
При проверката в офиса на дружеството била заварена ****,
която писмено декларирала пред контролните органи факти и обстоятелства,
свързани с условията по наемането й на работа. Съдът обсъдил предоставените от
работничката данни и приел, че ****била наета чрез писмен договор, наречен граждански договор № 3992/01.03.2021 г., да
изпълнява функции, присъщи на трудово правоотношение.
Съдът е обсъдил и отхвърлил основното възражение за наличие
на гражданско правоотношение с аргументирани съображения, че всички представени
по делото налични доказателства
установяват наличие на трудово правоотношение. В мотивите на решението е
направена констатацията, че работата, за която е била наета ****, се състои в
организиране и извършване на доставка, получаване и пренасяне на пратки (писма,
документи, пакети и др.) до и от клиенти и контрагенти на дружеството, отчитане
на работата, текущ контрол от страна на дружеството, йерархична подчиненост на
мениджъра на офиса, повторяемост на гореизброените функции всеки ден без
събота, неделя и официалните празници, спазване на установените от дружеството
правила и механизми за разнос на пратки, периодичност на заплащането на труда.
Тези изводи въззивният съд направил след като е анализирал
събраните по делото доказателства – писмени и гласни и е приел, че те
установяват факта на полагане на труд от ****. По тези съображения съдът приел
за установено, че е доказано извършването на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ,
тъй като дружеството приело на работа работник без да сключи с него писмен
трудов договор.
Касационният състав намира, че решението е правилно
законосъобразно, подробно мотивирано, а не бланкетно, както се твърди в
касационната жалба, и не са налице основания за неговата отмяна.
В мотивите на решението са обсъдени всички направени от
процесуалния представител на дружеството възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения в административно-наказателното производство, които обосновано и правилно са отхвърлени
като неоснователни. Обсъдено и основното възражение на санкционираното
дружество, а именно, че правоотношението между него и ****било гражданскоправно
по гражданки договор.
Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на
районния съд, че всички събрани по делото доказателства, а именно дадените от ****
сведения, съдържанието на гражданския
договор, платежен фиш за м.февруари 2021г. и разходен касов ордер № 2309 от
29.03.2021г. водят до извод за наемане
на лицето с цел да осъществява трудови функции. Трудовият характер на
правоотношението се установява и от вида и характера на самата работа на куриер,
подробно описана в клаузите на представения по делото „граждански“ договор
сключен с ****. Обстоятелството, че
договорът е озаглавен „граждански“ не го прави такъв, тъй като цялото му
съдържание го определя като прикрит трудов договор. В този договор се съдържат
типичните клаузи на трудов договор, уреждащи трудови задължения на наетия
работник. Както правилно е посочил и районния
съд в мотивите на решението си, страните са уговорили престиране на работна
сила, на труд, чрез извършване на ежедневни доставки, отчитане на работата,
текущ контрол от страна на дружеството, йерархична подчиненост на мениджъра на
офиса, повторяемост на гореизброените функции всеки ден без събота, неделя и
официалните празници, спазване на установените от дружеството правила и
механизми за разнос на пратки, периодичност на заплащането на труда, установено
работно място – офисът на дружеството и територията, определена за разнос и
т.н.
Нещо повече, в чл.1, ал.2 от сключения договор е видно, че на
наетото лице не е предоставена никаква свобода да опредял как да извършва
възложената работа, тъй като дружеството е поставило условието че ще определя дори
и маршрута, по който наетото лице да разнася пратките и писмата. Обстоятелството,
че в чл.1, ал.3 от същия договор е посочено, че извършването на работата не
било свързано с работно време и работно място, не определя правоотношението
като гражданско-. Тази клаузи е без реално съдържание, понеже е в противоречие
с останалите писмени уговорки между страните и вида и характера на възложената
работа. Така в чл.1, ал.3 от договора е посочено, че възложената работа се
осъществява на територията на гр.Добрич, т.е. определено е място на работа. При
извършената проверка контролните органи са заварили служителката **** да работи
в офиса на дружеството, съобразно възложените й с чл.1, ал.2 от договора функции
по приемане, описване, сортиране, съхраняване и т.н. В чл.5, ал.2 от договора са
предвидени множество задължения на изпълнителя, т.е. на работника като това да
предава пратките в определеното време, да се отчита периодично пред офис-координатора,
да изготвя и предава на ръководството необходимите справки и отчети, свързани с
дейността, да отговаря писмено пред офис координатора, както и да спазва
стриктно установените от възложителя, т.е. работодателя, правила и механизми за
разнос на пратки. Договореният начин на заплащане на положения труд, също води
до категоричен начин, че с процесния гражданки договор дружеството е прикрило
наличието на трудово правоотношение, поради което правилно е била санкционирано
за нарушаване на трудовото законодателство с потвърденото от районния съд
наказателно постановление.
По тези съображения касационният състав изцяло споделя
мотивите на районния съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
изложеното в първоинстанционното решение, че на деянието е дадена правилна
правна квалификация, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения
и че законосъобразно наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Съдът решава споровете според закона и представените по
делото конкретни доказателства – в случая доказателствата, въз основа на които
следва да се прецени дали касаторът има качеството работодател или възложител.
Представените съдебни решения касаят други съдебни производства, в които са решени
различни спорове по фактите, а не по правото, затова резултатът от тези
производство няма значение за правилното решаване на настоящото дело.
В заключение настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд, с което е потвърдено
наказателното постановление, не страда от визираните в касационната жалба
пороци, законосъобразно е и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр.
с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/21.03.2022 г., постановено по
нахд № 20213230200884/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: