Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 12.04.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Симона Цикова, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело № 594 по описа за 2020 г. на КнОС и , за да
се произнесе, взе предвид :
Производството
е по искане за отмяна по чл. 240, ал.
1 от ГПК .
Образувано
е по молба, депозирана от А.Я.Р., с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:***,
за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение №232 от 16.03.2020 г.,
постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. № 462 по описа на съда за 2019 г.
С
посочения съдебен акт КнРС е признал за
установено в отношенията между страните, че Я.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***,
Г.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, и А.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
като правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., дължат на „*******“
ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ № ***, Бизнес Парк ****.,
сграда ***, суми в общ размер на *****лева, в т.ч. *****лева – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 10.07.2016 г. – 09.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; ****
лева за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 10.07.2016 г. – 09.10.2016 г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането; ******лева за неплатени лизингови вноски
за отчетен период 10.07.2016 г. – 09.12.2016 г. по Договор за лизинг на
устройство марка ***********, с предпочетен номер +**********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането, за които суми в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 2090/2018 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1068/2019 г. по чл. 410 от ГПК; съответно осъдил е молителя заедно
с Я.Г.Р. и Г.Я.Р., като правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., да
заплатят на „*******“ ЕАД, сумата от ******лева, представляваща деловодни
разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на ******лева –
деловодни разноски, направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
2090/2018 г. на КРС.
С
молбата по чл.240, ал.1 ГПК, депозирана от А.Я.Р., се иска отмяна на така постановеното
неприсъствено решение. Твърди се, че ответникът е бил лишен от възможността да
участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и от
призовките за съдебно заседание, както и поради невъзможността да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба и от призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства. Изтъква
влошените отношения между него и останалите ответници по делото.
Сочи доводи за ненадлежно и извършено в
нарушение на разпоредбите на ГПК връчване на съобщението с исковата молба и
приложенията до него, което съобщение е било връчено на баща му Я.Р., който
живее на друг адрес ***, като посочва, че първоинстанционният съд в нарушение
на закона е приел, че той е получил надлежно исковата молба и книжата към нея и
е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК. Твърди, че залепването на
уведомление на входната врата на имота в с. Д. е извършено в нарушение на
разпоредбата на чл. 47 от ГПК, тъй като имало данни, че имотът не се обитава от
него. Сочи, че не е бил открит по време на производството, а едва след
постановяване на атакуваното неприсъствено съдебно решение е бил открит адресът
му и решението е връчено на жената, с която живее на семейни начала, като
твърди, че това е можело да бъде сторено и по време на производството по делото
и по този начин да не бъде лишаван от правото да участва в същото и да се
защити.
Моли
постановеното срещу него неприсъствено решение да бъде отменено и делото да
бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
След
извършена проверка въззивния съд е счел, че производството неправилно е
образувано пред КнОС, доколкото посочената молба за отмяна на неприсъствено
решение не е била надлежно администрирана от първоинстанционния съд – препис от
нея не е бил връчен на останалите страни, като същите са били лишени от
възможност за отговор по тази молба, която се предоставя от закона с оглед
характера на производството.
С
определение от 07.10.2020 г. КнОС е прекратил производството по делото и е
върнал същото на Кюстендилския районен съд за изпълнение на процедурата относно
връчване на преписи от молбата за отмяна.
В срока по
чл. 306, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „*******“ ЕАД,
чрез пълномощника адв. Н.Ш., в който се излага становище за неоснователност на
молбата за отмяна на решението на РС – гр. Кюстендил, тъй като твърденията в
нея не са подкрепени с доказателства и не съответстват на фактическата
обстановка по делото. Посочва се, че препис от исковата молба за А.Р. е бил
връчен на адреса, на който живее баща му Я.Р. на 16.09.2019 г. чрез кмета на с.С.,
след което е установено от справка на съда, че адресът на А.Р. ***, а в с. Д.,
ул. „*****“ № ****, където на три различни дати са му били изпращани призовки,
които са се връщали като непотърсени. Обстоятелството, че това е адресът на А.Р.
се признава и от самия него в подадената молба за отмяна на неприсъствено
решение, поради което насрещната страна не споделя становището за ненадлежно връчване. Твърденията на А.Р. за
влошени отношения между него и баща му определя като голословни и неподкрепени
от доказателства. Изтъква се и непосочването от страна на молителя на каквито и
да било „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 240, ал. 1,т. 2
от ГПК. Доводите на молителя приема за неаргументирани и не счита, че молителят
е бил лишен от възможност да участва в делото в резултат от извършено от
районния съд процесуално нарушение.
Иска се
молбата за отмяна на неприсъствено решение да бъде отхвърлена и постановеното
решение да остане в сила. Прави се възражение за прекомерност в случай, че
молителят претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което надвишава
установения минимум и моли то да бъде намалено до предвидения в наредбата
минимум.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника по иска Я.Р. – адв.К.Т.,
изразява становище за основателност на молбата.
Кюстендилският
окръжен съд намира следното:
В
производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за
законосъобразност на влязло в сила решение.
Молбата за отмяна на влязлото в сила
неприсъствено решение е подадена във визирания в разпоредбата на чл. 240, ал.1
от ГПК едномесечен преклузивен срок, тъй като атакуваното решение е връчено на
молителя на 04.08.2020 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 04.09.2020
г.
В молбата са
формулирани основания за отмяна- ненадлежно връчване на препис от исковата
молба и от призовките на ответника за съдебни заседания- чл. 240, ал.1, т. 1 от ГПК; отделно се сочи невъзможност на
същия да подаде отговор на исковата молба, поради липсата на предаване на
книжата от получателя /баща на молителя/
, с който са във влошени отношения.
По същество окръжният
съд приема следното:
С решение № 232/16.03.2020 г. по гр. д.
462/2019 г. на Кюстендилския районен съд
е уважен иск по реда на чл.422 ГПК , предявен от *******“ ЕАД, гр.С., с
ЕИК *******, срещу молителя А.Я.Р. с посочен адрес ***, Я.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, и Г.Я.Р.,
ЕГН: **********, с адрес ***- тримата- в качеството им на правоприемници по
реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., относно дължими от последната суми.
Решението е постановено при условията на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК след констатация на съда,
че ответниците не са представили в срок
отговор на исковата молба, не са се явили – лично или чрез процесуален
представител в съдебното заседание при разглеждане на делото, въпреки редовното
призоваване, и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие, а ищецът своевременно е поискал произнасяне по иска с неприсъствено
решение. Предвид разпоредбата на чл. 239, ал.
4 от ГПК, решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с
постановяването му.
Искането за отмяна на влязлото в сила
неприсъствено решение е основано на твърдения за лишаване на молителя - в
качеството му на ответник по уважения с решението иск, от възможност да участва
в разглеждането на делото вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила
относно призоваването му, довело до невръчване на препис от исковата молба и на
призовки за съдебните заседания.
Лишаването на страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, от възможност за участие в делото поради
ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на призовките за съдебно
основание е въведено с разпоредбата на чл.
240, ал. 1 от ГПК като самостоятелно и специфично основание за
отмяна на неприсъственото решение.
Преценявайки твърденията и доводите, с които
е аргументирано искането за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. №
462/2019 г. на Кюстендилския районен
съд, настоящият съдебен състав приема, че
е налице едно от
сочените основания, а именно - ненадлежно връчване на призовката на
ответника за съдебно заседание на 04.03.2020г.- чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК.
Съгласно чл. 40 от ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение
на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени, като за тези последици страната
трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
В
случая по делото на Кюстендилския
районен съд се установява, че съобщението до А.Р. по чл. 131 от ГПК е връчено
чрез неговия баща Я.Р. на адрес, който не е постоянен или настоящ за молителя, на 16.09.2019г.
Липсват
данни обаче, на молителя да е било надлежно връчено /лично или чрез друго
лице/ и определение №1343/21.10.2019г., в което именно се
съдържат подробни указания за предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение , както и за последиците в случай, че страната е била редовно уведомена
и е променила адреса си впоследствие.Такива указания липсват при връчване на
преписа от исковата молба, а впоследствие – до посоченото открито съдебно
заседание , в което е приключило разглеждане на делото, съобщенията/призовките/ до молителя са връщани в цялост.
В съдебното заседание на
04.03.2020г.Кюстендилският районен съд е
приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК / не е прилагана хипотезата на
чл.47 ГПК/.
Предвид изложеното по-горе, Кюстендилският окръжен съд намира, че КнРС неправилно е приложил разпоредбата на
чл. 41, ал.2 от ГПК, позовавайки се на същата, за да приеме, че А.Р. е редовно призован
, тъй като този ответник не е бил предупреден за последицата, произтичаща от
неуведомяването на съда за новия адрес, доколкото липсва такова вписване в
съобщението, което е получено от неговия
баща , респ.такова уведомяване не е било доведено до знанието на молителя и впоследствие. Тази последица е следвало да
бъде задължително вписана в съдържанието на съобщение до страната и доколкото
не е сторено това, то районният съд неправилно е дал ход на делото на 04.03.2020
г., тъй като ответникът е бил нередовно призован, а това е основание за отмяна
на влязлото в сила неприсъствено решение.
Предвид
установяване
наличието на едно от сочените основания за отмяна по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК,
то постановеното неприсъствено решение срещу ответника – молител в настоящото производство,
следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав на
Кюстендилския районен съд, като разглеждането започне от призоваване на
страните за първо съдебно заседание. В същото би могло да се обсъди наличието
на предпоставките за пропускане възможността за депозиране на отговор с оглед
разпоредбата на чл.133 ГПК, ако такова се поддържа.
Окръжният
съд счита, че неприсъственото решение следва да се отмени само спрямо молителя,
тъй като е
налице обикновено, а не необходимо задължително другарство в процеса на
страната на ответниците, конституирани като правоприемници на мястото на
починала в хода на производството пред районния съд ответница.
В производството по посочения текст(чл. 240, ал. 1 ГПК) , касаещо
първоинстанционно неприсъствено решение, въззивният съд преценява само
основанията за отмяна по чл.
240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК и не прилага правилата за въззивното
производство по глава ХХ ГПК. Тъй като
тази инстанция не функционира по правилата на посочената глава ХХ и настоящият съдебен акт не съставлява
въззивно решение, постановено съобразно чл. 270 - 272 ГПК, то същото не подлежи и на касационно обжалване по реда на глава ХХII, като липсата на възможност за
обжалване е и с оглед разпоредбата на
чл.280,ал.3 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 240, ал.1 във вр. с
чл. 307 от ГПК, КОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА влязло в
сила неприсъствено решение №232 от 16.03.2020г.,
постановено по гр.дело №462/2019г.на
Районен съд –Кюстендил- по отношение на А.Я.Р., с ЕГН **********,***, и с настоящ адрес:***, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на съда, като
същото започне от призоваването на страните за първо открито съдебно заседание.
Настоящото решение на КнОС не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.