Определение по дело №1809/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3662
Дата: 5 октомври 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20223100501809
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3662
гр. Варна, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501809 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми
Приморски полк“ №43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, действаща чрез
юрисконсулт М.Б., против Решение №1881/12.06.2022г. по гр.д.№16822/2021г. на PC Варна,
с което е уважен предявеният от Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А,
представлявано от Мария Масларова-Гъркова и Павел Димитров, действащи чрез
юрисконсулт Н.Г., иск с правно основание чл.410 от КЗ като е осъден жалбоподателя, да
заплати сумата от 1227.19лв., представляваща изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско“, обективирана в Застрахователна
полица №93001810057927, валидна от 14.07.2018г. до 13.07.2019г., по Щета №0003-1261-18-
451599, за нанесени материални щети на л.а.“БМВ Х3“, с рег.№В1524СА, в следствие от
ПТП настъпило на 14.08.2018г. по вина на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-24.11.2021г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Поддържа се, че неправилно съдът е приел за установени елементите на
фактическия състав по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.45, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва
се факта, че процесният автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана по
нормативно установения ред дупка на пътното платно, в резултат на което, е получил
материални вреди. Оспорва се и че е налице виновното поведение на Община Варна,
изразяващо се в бездействие, което да се намира в пряка причинна връзка с ПТП и
1
нанесените материални вреди. Поддържа се, че ангажираните по делото доказателства не са
достатъчни да се установи механизма на процесното ПТП, настъпването на вредите и
неизправността на пътния участък. В тази връзка се оспорва доказателствената стойност на
представеният протокол за ПТП, като се сочи, че същият не е годен да установи, че причина
за инцидента, е необезопасена дупка на пътното платно. Сочи се, че въпросният констативен
протокол не установява настъпването на застрахователното събитие-ПТП, а възпроизвежда
изявление на лице, направено пред орган на власт в рамките на неговата компетентност.
Сочи се още, че протоколът има стойност на косвено доказателство за твърдените от
ищцовата страна обстоятелства и не се ползва с обвързваща доказателствена сила за
механизма на ПТП, тъй като произшествието не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице. Твърди се, че доказателствената сила на протокола за ПТП, не обхваща
направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие
или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт, поради
което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствена
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства.
Поддържа се, че в случая не е проведено пълно доказване на факта на настъпване на ПТП,
неговият механизъм и произтеклите вреди. На следващо място се поддържа, че не са
ангажирани и доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на
попадане в дупката, както и дали тази скорост е била съобразена със състоянието на пътя и
на превозното средство, с интензивността на движението и с метеорологичните особености,
обстоятелства, при доказването на които биха настъпили различни правни последици.
Относно изготвеното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се поддържа,
че същото съдържа принципно становище за възможния механизъм на събитието, като се
базира единствено на доказателства, представени от застрахователя. Сочи се, че вещото
лице е отговорило на въпроси за обстоятелства, които не е възприело лично и за които е
ползвал данни от документи представени от ищеца, които нямат материална
доказателствена сила. В заключение се поддържа, че ищецът не установил с надлежни
доказателствени средства механизма на настъпване на ПТП, настъпилите вреди и дали
същите са в пряка причинна връзка с настъпилото вредоносно деяние, съответно че
претенцията се явява недоказана.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателя за неправилност на атакуваният съдебен акт и за недоказаност на
претенцията, като се поддържа, че в съвкупност събраният по делото доказателствен
материал установява, че виновното бездействие на служители на ответника, е довело да
настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че
ответникът не е изпълнил вменените му по закон задължения за поддръжка по пътя и
настъпилото ПТП, е в пряка причинно-следствена връзка с това неизпълнение. Сочи се, че
протоколът за ПТП, е официален свидетелстващ документ за всички факти и обстоятелства,
възприети от длъжностното лице в рамките на неговата компетентност и като такъв следва
2
да бъде кредитиран напълно, в който смисъл е трайно установената съдебна практика. Сочи
се, че съставения от контролния орган протокол за ПТП, чието съдържание е законово
заложено в Приложение към чл.З, ал.1 от Наредба 13-41/09г., се съставя от длъжностно лице
/служител на МВР/ в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. Твърди се, че процесното ПТП, е посетено на място от компетентните
органи на Пътна полиция, в следствие от което последните непосредствено, са възприели
фактите и обстоятелствата около настъпване на произшествието. Твърди се, че с
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, е установен механизма на ПТП,
както и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и щетите по процесния
автомобил. Ето защо се моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Община Варна, против
Решение №1881/12.06.2022г. по гр.д.№16822/2021г. на PC Варна, с което е уважен
предявеният от Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, иск с правно основание чл.410 от
КЗ, като е осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 1227.19лв., представляваща
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка “Каско“,
обективирана в Застрахователна полица №93001810057927, валидна от 14.07.2018г. до
13.07.2019г., по Щета №0003-1261-18-451599, за нанесени материални щети на л.а.“БМВ
Х3“, с рег.№В1524СА, в следствие от ПТП настъпило на 14.08.2018г. по вина на ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-24.11.2021г. до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1809/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 02.11.2022г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4