Р Е Ш Е Н И Е № 121
Гр. Сливен, 07.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 77 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 58 ал. 6 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредба № 8
от 2011 г.).
Образувано е по жалба от Я.А.Б. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Заповед № РД06-24 от
21.01.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико
Търново, с която на основание чл. 58 ал. 1 т. 3, във връзка с чл.
57 т. 8 и чл. 52 ал. 1 т. 1 и чл. 52а ал. 8 от Наредба № 8 от 2011 г. е
обезсилено Позволително за сеч № 0649730 от 14.01.2022 г. за отдел 177,
подотдел „р“, землище И. р., община Елена, имот с № 32593.79.1 – общинска
горска територия.
В жалбата си оспорващият релевира доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваната административна
заповед, както и противоречие на същата с целта на закона. Твърди, че
административният орган не е изпълнил задължението за уведомяване по чл. 26 от АПК; посочените в оспорената заповед констативни протоколи не са били връчвани
на оспорващия; горскостопанският план (ГСП) на горските територии, собственост
на Община Елена в района на дейност на ТП ДГС „Буйновци“ бил утвърден със
Заповед № 472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, от която
дата планът влязъл в сила и съответно - започнал да тече 10 - годишният срок за
неговото прилагане. Заявява още, че неправилно е прието от административния
орган, че ГСП влиза в сила от 01.01.2012 г., а и
видно от общите бележки към ГСП, същият бил изготвен през периода от 26.05.2011
г. до 31.05.2012 г.; процесното позволително за сеч се
явявало издадено въз основа на действащ ГСП, тъй като действието на плана,
считано от датата му на утвърждаване, би изтекло на 21.12.2023 г.
Жалбоподателят твърди още, че планът е действащ и съгласно § 4 от ПЗР на
Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските
територии (Наредба № 18 от 2015 г.) и доколкото това е така, няма възлагане на
изработване на нов ГСП за процесните територии от
Община Елена и не е сключван договор за изработка на нов план. Още повече, че определеният
в действащия ГСП допустим размер на ползване на горските ресурси не е
достигнат. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, оспорващият, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. П. Н. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и
излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Счита, че в
случая нормата на чл. 26 от АПК е неприложима; независимо, че ГСП е одобрен на
21.12.2013 г., като начална дата, от която започват да текат определените в ГСП
срокове, следва да се приеме 01.01.2012 г., както е
посочено в самия план на стр. 44. Твърди още, че § 4 от ПЗР на Наредба № 18 от
2015 г. е тълкуван неправилно от оспорващия. В съдебно заседание се
представлява от упълномощен процесуален представител, който изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение,
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата, моли разноските за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер. В писмени
бележки застъпва становище за законосъобразност на атакувания административен
акт и при подробно изложени доводи моли съда да отхвърли жалбата.
Заинтересованото лице В.К.Л., редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата
доводи, становищата на оспорващия и на административния орган, и събраните по
делото относими към спора доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 472 от 21.12.2013 г., издадена от Директора на РДГ–
Велико Търново на основание чл. 13 ал. 8 т. 2 от ЗГ бил утвърден ГСП на
горските територии, собственост на Община Елена в района на дейност на ТП ДГС
„Буйновци“ с обща площ 2148.1 ха, изработен от „Агролеспроект“
ЕООД гр. София. Видно от Обяснителната записка към ГСП, планираните мероприятия
за възобновителни и отгледни сечи са за период –
десетилетие (Таблица 17 на стр. 23; б. „б“ от т. 1, глава VI, на стр. 24). В
Общите бележки на Обяснителната записка към ГСП (стр. 44) е посочено, че ГСП е
изготвен през периода от 26.06.2011 г. до 31.05.2012 г.; ГСП влиза в сила от
01.01.2012 г., след утвърждаването му от РДГ – Велико
Търново и ще се прилага в продължение на 10 години.
На 14.01.2022 г. инж. Я.Б. издал Позволително за сеч № 0649730, с което
е разрешено на „Елба-99“ ЕАД с нает регистриран л. В.Л. да извърши добив в
отдел № 177, подотдел „р“, имот с № 32593.79.1 – общинска горска територия, находящ се в землище И. р., община Елена. Позволителното за
сеч било издадено на основание чл. 108 от ЗГ и Заповед № 472 от 21.12.2013 г.
за утвърждаване на ГСП.
На 21.01.2022 г. служители на РДГ – Велико Търново извършили проверка
по документи на имота, за който е издадено горепосоченото позволително за сеч.
Проверяващите констатирали, че инж. Я.Б. е издал позволителното за сеч, без за
имота да има утвърден ГСП или одобрено план - извлечение. Резултатите от
проверката били обективирани в Констативен протокол сер. В, № № 008887 и 008888/21.01.2022 г.
На 21.01.2022 г. Директорът на РДГ – Велико Търново издал оспорената в настоящото производство Заповед №
РД06-24 от 21.01.2022 г., с която на основание чл. 58 ал. 1 т. 3 във връзка с чл.
57 т. 8, чл. 52 ал. 1 т. 1 и чл. 52а ал. 8 от Наредба № 8 от 2011 г. обезсилил
Позволително за сеч № 0649730 от 14.01.2022 г. за отдел 177, подотдел „р“,
землище И. р., община Елена, имот с № 32593.79.1 – общинска горска територия. Съгласно
мотивите на административния орган, утвърденият със Заповед № 472 от 21.12.2013
г. на Директора на РДГ – Велико Търново ГСП е влязъл в сила на 01.01.2012 г. и се е прилагал в продължение на 10 години – до
01.01.2022 г., като към настоящия момент няма
утвърден нов ГСП; след извършена служебна се установило, че в РДГ – Велико
Търново няма депозирано и одобрено план - извлечение за имот с № 32593.79.1,
попадащ в отдел 177, подотдел „р“, землище И. р., община Елена – общинска
горска територия. Издателят на акта приел, че позволителното за сеч е издадено
в нарушение на чл. 52 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 52а ал. 8 от Наредба № 8 от
2011 г. - без за имота да има утвърден ГСП или одобрено план - извлечение и
постановил обезсилване на същото.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия на 21.02.2022 г. Жалбата
срещу заповедта е подадена като пощенска пратка на 01.03.2022 г.
В хода на съдебното дирене е представено и приобщено по доказателствата
писмо от 24.03.2022 г. от Кмета на Община Елена, съгласно което през 2021 г.,
както и през 2022 г. - до датата на писмото, Община Елена не е възлагала
изработка на нов ГСП за горските територии, собственост на Община Елена в
района на дейност на ТП ДГС „Буйновци“; Община Елена няма сключен договор с
изпълнител за възлагане изработването на нов ГСП за горските територии,
собственост на Община Елена, в района на дейност на ТП ДГС „Буйновци“; съгласно
действащия ГСП на Община Елена, утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 г. на
Директора на РДГ – Велико Търново, общият допустим размер на ползване в
общинските горски територии, собственост на Община Елена в района на дейност на
ТП ДГС „Буйновци“, е 60 705 пл. куб.м. дървесина, които следва да се добият
през времето на действие на ГСП; към 21.03.2022 г. по ГСП са добити и
транспортирани 3 968 пл. куб.м. дървесина, а са маркирани и планирани за добив
18 716 пл. куб.м. дървесина, за част от които има издадени позволителни за сеч.
По искане на административни орган са разпитани като свидетели В.Д.Ц. – и. „Горско стопанство“ в РДГ – Велико
Търново и С.П.Д. – л. в „Калко 2014“ ООД, чиито
показания съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите нямат
качеството на свидетелски показания по смисъла на процесуалния закон, а
представляват коментар на нормативно регламентирани процедури и дейности.
По делото са представени от административния орган и множество
документи, касаещи горски територии – държавна собственост, в района на дейност
на ТП ДГС „Буйновци“, които документи съдът намира за неотносими
към спора, тъй като се отнасят за горски територии, различни от процесните.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 149 ал.
1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Жалбата е подадена и от надлежна страна – при наличие на правен интерес.
Оспорващият е издател на позволителното за сеч, което е обезсилено с оспорената
заповед. Съгласно чл. 58 ал. 4 т. 2 от
Наредба № 8 от 2011 г., издателят на позволителното за сеч е едно от лицата, на
които се връчва заповедта за обезсилване на позволителното, тъй като актът
поражда преки задължения за него, съгласно чл. 58 ал. 5 от Наредба № 8 от 2011
г. Оспорването на заповедта за обезсилване на позволителното за сеч е и процесуален
способ за издателя на позволителното за сеч да се защити от възможни неправилни
констатации в заповедта за обезсилване на позволителното и по този начин да
осуети евентуално отписване от публичния регистър по чл. 235 от ЗГ, с оглед
разпоредбата на чл. 239 ал. 1 т. 6 от ЗГ. В този смисъл е Определение № 10951
от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11546 / 2015 г.,
V о.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по
смисъла на чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 8 от 2011 г. Спазена е и установената
от закона форма – заповедта е писмена и мотивирана, като са посочени
фактическите и правните основания за издаването й. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити.
В административното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни.
Действително административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на производството. На
заинтересованите лица не са връчени и констативните протоколи, в които е обективирана проверката на имота, за който е издадено процесното позволително за сеч. Но съдът счита, че
допуснатите нарушения не са от категорията на съществените. Съгласно правната
теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, а именно - такова нарушение,
недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В разглеждания случай тези признаци не са
налице. Административният орган е изяснил относимите
факти и обстоятелства, поради което евентуалната възможност на заинтересованите
лица да представят свои обяснения и възражения не би могло да доведе до
установяване на различна фактическа обстановка и съответно до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос.
Предвид изложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но е постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност и е отменително
основание по чл. 146 т. 4 от АПК, при следните съображения:
Между страните няма спор относно следните обстоятелства: процесното позволително за сеч е издадено от надлежно оправомощено лице с висше лесовъдско образование,
регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика;
горските територии, за които е издадено позволителното, са общинска собственост;
за процесните горски територии е изработен ГСП,
утвърден със Заповед № 472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико
Търново.
Основният спорен въпрос между страните е от коя дата следва да се счита
за започнал да тече 10-годишният срок за прилагането на ГСП, утвърден със
Заповед № 472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико Търново.
Административният орган е приел, че към датата на издаване на процесното позволително за сеч за имота няма утвърден ГСП,
както и няма одобрено план - извлечение, поради което е счел, че са налице
основанията на чл. 57 т. 8, във връзка с чл. 52 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8 от
2011 г. за обезсилване на позволителното за сеч.
Условията и редът за издаване на позволителното за сеч са определени от
Наредба № 8 от 2011 г., като в чл. 52 ал. 1 т. 1 от същата е предвидено, че сечите се провеждат след издаване на писмено позволително
от лицата по чл. 108 ал. 1 от ЗГ въз основа на утвърден горскостопански план
или програма или одобрено план-извлечение. Съгласно чл. 13 ал. 4 от ЗГ,
горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването
на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските
територии за срок 10 години.
От доказателствата по делото е установено, че утвърденият със Заповед №
472 от 21.12.2013 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, ГСП е изготвен през
периода от 26.06.2011 г. до 31.05.2012 г., като предвидените с него дейности са
за период от 10 години.
В относимата нормативна уредба липсва
разпоредба, която да определя датата, от която ГСП следва да се счита за
действащ. Съдът, след анализ на разпоредбите, включени в Раздел II
„Инвентаризация на горските територии и горско планиране“ от ЗГ, намира, че
срокът от 10 години за предвидените с плана дейности следва да обхване периода
от изработване на плана до изтичането на едно десетилетие. В този смисъл са и
планираните с процесния план мероприятия. Доколкото в
плана е указано изрично, че е изработен в периода от 26.06.2011 г. до
31.05.2012 г., следва да се приеме, че 10-годишният срок, за който е определен
допустимият размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане
целите на управлението на горските територии, е от 31.05.2012 г. до 31.05.2022
г. В тази връзка съдът счита за неправилно приетото от административния орган,
че ГСП се е прилагал от 01.01.2012 г. до 01.01.2022 г. Макар и в общите бележки на Обяснителната
записка към ГСП да е посочено, че същият влиза в сила от 01.01.2012
г., е обективно невъзможно да бъде възприета тази дата, доколкото към 01.01.2012 г. планът все още не е бил изработен.
С оглед на изложеното и при съобразяване с обстоятелството, че процесният ГСП е утвърден от Директора на РДГ – Велико
Търново, на 21.12.2013 г., съдът приема, че процесното
позволително за сеч е издадено въз основа на утвърден ГСП, определящ допустимия
размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на
управлението на горските територии за периода от 31.05.2012 г. до 31.05.2022 г.
Следователно, процесното позволително за сеч е
издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8 от
2011 г., поради което и не е налице приетото от административния орган
основание за обезсилването му.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че § 4
от ПЗР на Наредба № 18 от 2015 г. (обн. ДВ, бр. 82 от
23.10.2015 г.), на който се позовава оспорващият, би бил приложим при условие,
че към датата на издаване на позволителното за сеч – 14.01.2022 г. 10-годишният
период, за който е извършено планиране с процесния
ГСП е изтекъл. По изложените по-горе съображения, този 10-годишен период не е
изтекъл към 14.01.2022 г., поради което и не е започнало осъществяване на
елементите от фактическия състав на посочената разпоредба.
По изложените съображения, оспореният административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е
основателна. Общият размер на действително направените от оспорващия разноски
по делото е 260,00 (двеста и шестдесет) лева, от които 10,00 (десет) лева –
внесена държавна такса, и 250,00 (двеста и петдесет) лева – договорено и
платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението
на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
последното е договорено между страните и заплатено в размер под минимално
предвидения такъв в разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да се присъди в пълен размер. По тези
съображения, РДГ – Велико Търново, следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващия направените от него по делото разноски в общ размер на 260 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,
Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД06-24 от 21.01.2022 г., издадена от Директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с която е обезсилено
Позволително за сеч № 0649730 от 14.01.2022 г. за отдел 177, подотдел „р“,
землище И. р., община Елена, имот с № 32593.79.1 – общинска горска територия.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново, да заплати на Я.А.Б.
с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 260,00 (двеста и шестдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен съдия: