Р Е Ш
Е Н И Е №260 040
Гр.Варна, 06.10.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на петнадесети септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 296 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗК „Л И“ АД със седалище
гр.София срещу решение № 1094 от 04.12.2019г. по търг.дело № 16/19г. по описа
на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на Д.П.Г. *** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейната внучка Ж Ж С,
починала на 10.01.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие на
09.01.2014г., причинено от Ж К С при управление на л.а.“Шевролет“ с рег.№ Х
ХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
разликата над 3 000лв. до присъдените 60 000лв., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане.
В жалбата
на ЗК „Л И“ АД се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди че
при определяне на размера на обезщетението съдът е следвало да приложи нормата
на чл.493а от КЗ и § 96 от ПЗР ЗИД КЗ. Сочи че тези процесуална норми уреждат с
обратна сила заварените до влизането в сила на чл.493а от КЗ случаи, касаещи
предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл.493а ал.4 от КЗ за
периода от 21.06.2018г. до 07.12.2018г., както и до влизане в сила на наредбата
по чл.493а ал.2 от КЗ.
Сочи че
настоящият иск е предявен на 04.01.2019г., преди да бъде издадена наредбата по
чл.493а ал.2 от КЗ, поради което и обезщетението за неимуществени вреди не може
да надхвърля сумата от 5 000лв.
Оспорва
извода на съда че при определяне на размера на дължимото обезщетение са
приложими единствено нормите на част ІV на отменения КЗ, които не предвиждат
лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в § 27 ал.1 т.2
от ПЗР на КЗ /отм./ Твърди че е неправилно и незаконосъобразно приетото от
първоинстанционния съд противоречие между европейското и националното право,
при което следва да намери приложение общностното право. Сочи че ако съдът е
преценил че разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР ЗИД КД противоречи на действащо
право на ЕС, уреждащо застрахователните отношение, по-конкретно на Директива №
2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС е следвало в рамките на своята компетентност
да направи преюдициално запитване по съответния законов ред до СЕС.
Оспорва
приетия от съда размер на обезщетението, като твърди че по делото не са
установени вреди, които да обосноват присъждане на такова значително по размер
обезщетение.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да
постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен за разликата над 3 000лв. до присъдените 60 000лв. Претендира
направените разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява
представител, не изразява становище.
Въззиваемата
страна Д.П.Г. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. В съдебно заседание, редовно
призована, не се явява, не изразява становище.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Д.П.Г. срещу ЗК
„Л И“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Ж Ж
С при пътно-транспортно произшествие на 09.01.2014г., причинено виновно от Ж К
С, при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна
лихва от датата на увреждането. Решението в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди до размера на сумата 3 000лв., ведно със законна лихва 04.01.2016г.
е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо,
въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция са установени
предпоставките за реализиране отговорността на застрахователя. Установено е
настъпването на пътно-транспортното произшествие и вината на водача С. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с
който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща
към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на
застрахователя за причинени от С вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорна родствената връзка между
починалата при произшествието Ж, на 22 години, и въззиваемата Г. – нейна баба.
С оглед влязлата в сила осидителна част на първоинстанционното решение
въззивният съд приема за установено съществуването на изключителност в
близостта между баба и внучка, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена
връзка, легитимираща въззиваемата Г. да получи обезщетение, съобразно
разрешението дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК
на ВКС, задължително за съдилищата.
Спорно пред въззивния съд е
приложението на нормата на чл.493а от КЗ и § 96 от ПЗР ЗИД
КЗ и размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
С нормата на § 96
ал.1 от ПЗР ЗИД КЗ /ДВ бр.101/18г. от 07.12.2018г./ е определен максимален размер от 5 000лв. за
обезщетяване на разширения кръг лица, между които баба и внук. Съставът на въззивния съд намира,
че тази норма е неприложима
в процесния случай на
основание § 22 от ПЗР КЗ. Застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е сключена с полица от 26.04.2013г. Съобразно § 22 от ПЗР КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ - 01.01.2016г. се прилага част ІV от КЗ /отм./, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по
делото няма. Ето защо при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение са приложими единствено нормите част ІV от КЗ /отм./, които не предвиждат лимит на
обезщетения за неимуществените вреди. Обратното действие на съдебните
претенции, предявени след 21.06.2018г. се разпростира по отношение на
произшествията, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г.
В отношение
на евентуалност на следващо място, дори и да се приеме, че разпоредбата на § 96
ал.1 от ПЗР ЗИД КЗ е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователното правоотношение, настоящият състав намира, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като въвежда предел на
застрахователна сума. Въвеждане на предел на застрахователна сума в националния
закон, която е под уредения минимален размер на застрахователна сума в
Директива 2009/103/ЕО – част от правото на ЕС, означава по същество ревизиране
на минималния размер на отговорност на застрахователите, съобразно общностното
право, тъй като при настъпване на застрахователното събитие не би бил преценим
действителен обхват на търпимите вреди в случаите, в които надхвърлят сумата от
5 000лв., в разрив с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалите,
в съответствие с който са определените с Директивата лимити. Именно в този ясен
смисъл е и постановеното Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12, макар
по тълкуване на разпоредби - чл.3 пар.1 от Директива 72/166 и чл.1 пар. 1 и 2
от Втора директива 84/5, последващо възпроизведени в кодифицираната Директива
2009/103/ ЕО: „Не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в
чл.1 пар.2 от Втора директива 84/5 на която съответства понастоящем чл.9 ал.1
от Директива 2009/103/ЕО. Решенията на СЕС по
преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в това число и
у нас съгласно чл.633 от ГПК.
При
констатиране на противоречие между европейското и националното право съдът е
длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право. Ето
защо приложими спрямо ищцата по отношение на претендираното обезщетение са
нормите на чл.266 и сл. КЗ /отм./, тъй като както те, така и общностното право
не съдържат ограничение в размера на дължимото обезщетение.
По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелката П А, майка на починалата Ж и дъщеря на въззиваемата Г., преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително, и кредитирани от въззивната инстанция
при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелката, съдът приема за
установено, че между баба и внучка е имало силна емоционална връзка. Живели са
в едно домакинство и от раждането и Ж е била отглеждана от баба си. След
завършването на училище Ж се е отделила, но е продължила близката си връзка с
баба си, с редовни обаждания по телефона и посещения. Двете са били в прекрасни
отношения. След внезапната и смърт баба и е била съкрушена, обострили са се
хроничните и заболявания, станала е затворена и необщителна, постоянно е
изпитвала тъга и болка. Свидетелката сочи че и към момента това състояние не е
отминало.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на
неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният
съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните
от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения
и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Ж Са е починала на 22г. в
резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 09.01.2014г.
травми, несъвместими с живота. Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства сочат категорично, че между починалата и нейната баба са
съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и
привързаност, трайни духовни и емоционални връзки. След внезапната смърт на
внучката си баба и е претърпяла морални болки и страдания с висок интензитет. Съгласно
постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от
критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд
приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение за понесените от Д.П.Г. неимуществени вреди от смъртта на нейната
внучка е в размер на 60 000лв. Събраните доказателства по делото сочат на
претърпени болки и страдания с висок интензитет, като болката от загубата на
внучката, която е внезапна и при трагични обстоятелства, ще остане завинаги в
живота и.
С оглед на така изложеното и поради
съвпадане на извода на крайния извод решението в обжалваната му част следва
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2
от ЗА и направеното искане в полза на адв.С. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 762.67лв. за процесуално
представителство във въззивното производство, определена от съда по реда на
чл.9 ал.1 във връзка чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение и съобразно предмета на въззивно обжалване и изхода
на спора.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1094 от 04.12.2019г. по
търг.дело № 16/19г. по описа на Окръжен
съд – Варна, в частта му, с която ЗК „Л И“ АД със седалище гр.София е осъдено
да заплати на Д.П.Г. *** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейната внучка Ж Ж С,
починала на 10.01.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие на
09.01.2014г., причинено от Ж К С при управление на л.а.“Шевролет“ с рег.№ Х
ХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
разликата над 3 000лв. до присъдените 60 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 04.01.2016г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА ЗК
„Л И“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ 67А, ЕИК ********* да заплати на адвокат Я.М.С. *** на основание чл.38
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 680лв. /хиляда шестстотин и
осемдесет лева/ за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: