Решение по дело №1095/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260071
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20205630101095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Харманли  07.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и девети април  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

при секретаря Таня Чавдарова, с участието на прокурора ..........................., като разгледа докладваното от Председателя  Гражданско дело  № 1095 по описа на РС – Харманли за 2020г. за да се произнесе взе предвид :

 

 

Подадена е искова молба oт Водоснабдяване и Канализация" ЕООД- гр. Хасково, ЕИК: *****със седалище и адрес на управление: грХасково, ул. *****, представлявано и управлявано от Т.Р.М., чрез адв.  Н.Н. против Д.Г.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, като са  предявени  обективно кумулативни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на парични вземания.

В исковата молба се твърди, че на 19.05.2020 г. от ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.Г.М. за сумата от 1654.85 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатени доставени услуги от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД- гр. Хасково, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за периода от 30.11.2015г. до 24.02.2020г. и 328.90 лв, представляваща мораторна лихва от 31 декември 2015 г. до 11 май 2020 г., като претендираме и законна лихва за забава върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело номер 461/2020 по описа на PC -Харманли е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът в настоящото производство е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, съдията-докладчик по горецитираното дело им е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед на гореизложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК предявяваме иск за установяване съществуването на вземането ни за водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности срещу лицето Д.Г.М., като собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Симеоновград, ул. *****ПК: 6490.

По смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, лицето Д.Г.М., като собственик /ползвател/ на водоснабден имот, находящ се в гр. Симеоновград, ул. *****ПК: 6490, партида 627005, е потребител на В и К услуги. На основание чл. 3, ал.1, т.3 от Наредбата потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Ответникът Д.Г.М. е потребител на В и К услуги за битови нужди на основание Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Продажбата на тези услуги се осъществява от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД- гр. Хасково при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. Общите условия се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имат силата на договор между страните без да е необходимо приемането им от потребителите. Вземането на ищеца произтича от съществуващо между страните облигационно правоотношение, базирано на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на ВиК оператора „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, имащи смисъл и значение на сключен между страните договор. По силата на същите В и К операторът е предоставил на абоната /потребител/ Д.Г.М. В и К услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес Симеоновград, ул. *****ПК:6490, за който е открита партида с номер 627005 за период от 30.11.2015г. до 24.02.2020г. Въпреки, че „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Хасково е изпълнило точно своите задължения, абонатът не е заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените му услуги, за които доверителят ми е издал следните фактури:

 

 

дата

Номер на фактура

Сума с ДДС

  Лихва     остатък       общо          платено                        

 

30.11.2015

**********

49.68

3.17

52.85

15.07

37.78

 

30.12.2015

**********

24.84

10.47

35.31

0.00

35.31

 

28.04.2016

**********

134.14

52.06

186.20

0.00

186.20

 

30.09.2016

**********

173.88

59.99

233.87

0.00

233.87

 

31.10.2016

**********

14.90

5.01

19.91

0.00

19.91

 

30.11.2016

**********

24.84

8.15

32.99

0.00

32.99

 

30.12.2016

**********

19.87

6.35

26.22

0.00

26.22

 

31.01.2017

**********

19.87

6.18

26.05

0.00

26.05

 

28.02.2017

**********

19.87

6.02

25.89

0.00

25.89

 

26.07.2017

**********

221.08

57.91

278.99

0.00

278.99

 

24.08.2017

**********

32.29

8.20

40.49

0.00

40.49

 

29.09.2017

**********

37.26

9.09

46.35

0.00

46.35

 

25.10.2017

**********

27.32

6.47

33.79

0.00

33.79

 

23.11.2017

**********

27.32

6.25

33.57

0.00

33.57

 

20.12.2017

**********

27.32

6.04

33.36

0.00

33.36

 

18.01.2018

**********

29.81

6.35

36.16

0.00

36.16

 

21.02.2018

**********

24.84

5.06

29.90

0.00

29.90

 

25.05.2018

**********

91.91

16.34

108.25

0.00

108.25

 

25.06.2018

**********

37.26

6.30

43.56

0.00

43.56

 

20.07.2018

**********

37.26

6.04

43.30

0.00

43.30

 

27.08.2018

**********

24.84

3.77

28.61

0.00

28.61

 

26.09.2018

**********

32.29

4.63

36.92

0.00

36.92

 

25.10.2018

**********

37.26

5.04

42.30

0.00

42.30

 

20.11.2018

**********

37.26

4.77

42.03

0.00

42.03

 

21.12.2018

**********

37.26

4.45

41.71

0.00

41.71

 

23.01.2019

**********

37.26

4.11

41.37

0.00

41.37

 

27.08.2019

**********

206.17

10.37

216.54

0.00

216.54

 

24.09.2019

**********

9.94

0.42

10.36

0.00

10.36

 

24.10.2019

**********

32.29

1.10

33.39

0.00

33.39

 

26.11.2019

**********

37.26

0.93

38.19

0.00

38.19

 

18.12.2019

**********

37.26

0.70

37.96

0.00

37.96

 

23.01.2020

**********

37.26

0.33

37.59

0.00

37.59

 

24.02.2020

**********

24.84

0.00

24.84

0.00

24.84

 

1666.75

332.07

1998.82

15.07

1983.75

 

Предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията са ликвидни и изискуеми и тъй като абонатът не е погасил същите в уговорения срок, е начислена и се претендира мораторна лихва за забава върху всяка от главниците по фактурите за периода на просрочие, което е посочено в табличен вид по-горе. Абонатът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявана върху неплатената главница от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на дълга

Моли, съда на основание чл. 422 ГПК да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на дружеството ищец, сумите в размер на 1654.85 лв., представляваща главница за ползването на В и К услуги за период от 30.11.2015г. до 24.02.2020г., ведно с мораторна лихва върху главницата за период от 31 декември 2015 г. до 11 май 2020 г. в размер на 328.90 лв., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моля да ни присъдите всички съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал. 1 от ГПК в размер на 442.63 лв. съгласно Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от страна на ответника по делото. В него се твърди, че ищеца не е изпълнили договора си по пречистване на водата и поддържане на канализацията, поради което не дължи посочените суми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото се представиха и приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към настоящия правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Ищецът е издал на името на ответника процесните  33 броя ежемесечни фактури  по партида № 627005 за обект на адрес гр. Симеоновград, ул. *****За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 15.05.2020г., въз основа на което е образувано производство по ч. гр. дело № 461/2020 г. на РС- Харманли. По това дело със заповед № 293/30.06.2020г. е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 1654,85лв. главница и 328,90 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2015г. – 11.05.2020г.; представляващи неизпълнени парични задължения за плащане на цената на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други ВиК-услуги, които кредиторът е предоставил за имота на горепосочения адрес на длъжника в адрес гр. Симеоновград, ул. *****; за който била открита партида с № 627005  , за което са били издадени ежемесечни фактури в същия период; ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението 15.05.2020г.  до окончателното изплащане; и направените по делото разноски от 25,00 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобщение за заповедта е било връчено на ответника на на 07.07.2020г., като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК на 24.07.2020г. е депозирано възражение от него, в предвид на което на 18.09.2020г., заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 15.10.2020 г., изпратена по пощата.

По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице, неоспорено от страните се установява, че процесният имот в гр. Симеоновград, ул. *****е водоснабден. На името на Д.Г.М. е открита партида № 627/5. Показанията за доставената и консумирана вода за периода 30.11.2015г-24.02.2020г. е в размер на 656 кум.м. В експертизата е посочено, че за процесния период са платени само 15.07 лв. по ф-ра ********** от 30.11.2015 г. Плащанията по двете вносни бележки с № 10001544/14.11.2018г. в размер на 100 лв. и с № 1005603/ 30.04.2019 г. в размер на 100.00 лв. касаят плащания по стари задължения. Вносната бележка с № 1005604/30.04.2019 г.  с вносител Д.М., но е по партидата на Т.Г. Л. с № 623/60. Тези данни се съдържат във вносната бележка на л.95 и са разнесени в погашение на тази партида. При извършената проверка в счетоводството на дружеството- ищец, експертизата е установила, че с  останалите две вносни бележки са погасени стари задължения по партидата на Д. Г.М., № 627/5, а именно: Ф-ра **********/30.04.2015 г – 100.00 лв. частично погашение с вн.бел.  10001544/14.11.2018 г.; Ф-ра **********/30.04.2015 г – 10.41 лв – окончателно погашение; Ф-ра **********/ 29.05.2015 г -  24.84 лв.; Ф-ра **********/30.06.2015 г -  24.84 лв.;Ф-ра **********/ 31.07.2015 г -  24.84 лв.; Ф-ра **********/30.11.2015 г-   15 .07 лв. Погашението по горните фактури е с вн.бел. 1005603/30.04.2019 г. Задълженията на ответника Д.Г.М. са общото задължение е  1970.61 лв., в т.ч. : Главница – 1654.85 лв. и лихви в размер на  315.76 лв. за периода от 30.11.2015г. до 24.02.2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Настоящият състав намира, че предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, а и размерът на предявените обективно съединени искове не се оспорва от ответника. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е "В и К оператор", по смисъла на чл. 198о ал. 1 от Закона за водите, и като такъв предоставя В и К-услуги срещу заплащане на територията на гр. Симеоновград, където се намира и процесният имот с адрес  в гр. Симеоновград , ул. **********По делото не се оспорва ищцовото твърдение, че през процесния период именно ответникът е собственикът на този имот. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т. 1/; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т. 2/. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо, и предвид коментираните по – горе доказателства по делото, следва да се приеме, че ответникът има качеството на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния собствен имот, за което при ищеца му е била открита партида с номер 627/5 относно водоснабдяването и канализацията на имота. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при ОУ за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на ищеца потребителят е обвързан от ОУ на дружеството. ОУ са влезнали в сила, като според ал. 4 от същия текст, аналогичен на чл. 71, ал. 2 от ОУ, в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу ОУ. Тъкмо обратното, в рамките на процесния период и за настоящия имот на ответника, според неоспорените твърдения на ищеца за неизгодни нему факти - частично е била платена за процесния период само сумата от 15.07 лв. по ф-ра ********** от 30.11.2015г. Това плащане съставлява извънсъдебно признание на съществуващото правоотношение между страните по делото. Ето защо, съдът приема, че между тях през процесния период от време е налице договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 и ОУ на ищеца. Основното задължение на ищеца, като ВиК- оператор по това правоотношение е разписаното в чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 – да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение се съдържа и в чл. 7, т. 1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или пречиства отпадъчните води. Не се спори, а и от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че ищецът е изпълнявал това си основно задължение за водоснабдения процесен имот на ответника. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите, в тяхно или на техен представител присъствие, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета /чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ, вр. чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/. В настоящия случай, от съдържанието на самите фактури се установява, че са били отчитани показания на водомера за изразходваните количества, а така също и са начислявани служебно количества вода, които количества вода и тяхното правилно остойностяване от ищеца не се оспорват от ответната страна. Ответникът не доказва да е извършил плащания на търсените в настоящото производство суми за главници по фактурите. Както се посочи от общата дължима сума по фактурите от 1970,61 лв., платена е била единствено сумата от 15.07лв. по ф-ра ********** от 30.11.2015г. Ето, защо предявеният главен иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло за претендираната сума от 1654,85 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК  15.05.2020 г. до окончателното изплащане.

Относно акцесорния иск, според чл. 33, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му. Плащане, както се посочи в случая липсва, при което ответникът е изпаднал в забава и то на сочените от ищеца дати. Според чл. 40, ал. 1 изр. 2 от Наредба № 4 и чл. 44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК-оператора обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. В този смисъл и предвид датите на издаване на процесните фактури, ответникът е изпаднал в забава на датата, следваща съответния падеж, посочен във всяка от фактурите, първата от които дати на забава съвпада с претендираната от ищеца – 31.12.2015 г. Считано от тези дати и до 11.05.2020г., включително, той дължи обезщетение за забава на ищеца. Посочената крайна дата на обезщетението за забава е датата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК и началния момент на присъждане на законната лихва върху главницата. В този смисъл, доказан в своето основание е и акцесорният иск, като по делото не се оспори размерът му. Ето защо, съдът приема, че дължимото обезщетение за забава е в размерите посочени от вещото лице, неоспорени от ответника, а именно:  общо – 315,76 лв. обезщетение за забава за периода от 30.11.2015г. до 24.02.2020г. Ето защо, акцесорният иск следва да се уважи до този размер, като основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен период – 328,90 лева за периода от 30.11.2015г. до 24.02.2020г., като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

Предвид т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК. Предвид  уважаването на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в заповедното производство в съответствие с уважената част – 24,83 лв. за държавна такса и 49,67 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото производство – 76,00 лв. за държавна такса, 248,34 лв. за възнаграждение за вещо лице и 439,70 лв., за адвокатско възнаграждение. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр. 7 от 22.01.2019г./, според която дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е именно в уговорения и платен от ищеца на адвоката му размер. В този смисъл, неоснователно е ответното възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца, предвид на което съдът не го намалява.

 Водим от горното и на основание чл. 235, ал.5 от ГПК Харманлийският районен съд

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНОна основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и  чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  по отношение на Д.Г.М., ЕГН: ********** с адрес: ***«****че ДЪЛЖИ на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. ****, представлявано от управителя Т.Р.М.; неизпълнени парични задължения за плащане на В и К-услуги, предоставени за имот на адреса и в гр.Симеоновград, ул. *****, за който на нейно име е била открита партида с номер 627005 или 627/5; а именно – за главница сумата от общо 1654,85 лв., включваща неизплатени суми по общо 33 броя ежемесечни фактури, издадени в периода 30.11.2015  до 24.02.2020г.вкл; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 15.05.2020 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в общ размер от 315,76 лв., начислено върху всяка от дължимите суми  за периода 31.12.2015г. до 11.05.2020г.; като акцесорния иск за разликата до пълния предявен в размер на 328,90 лева за периода от 30.11.2015г. до 24.02.2020г., ОТХВЪРЛЯ;

за които суми е издадена заповед № 293/30.06.2020г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК   по ч. гр. дело № 461/2020 на РС- Харманли.

ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН: ********** с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. ****, представлявано от управителя Т.Р.М., сумата в размер на 24,83 лева за държавна такса  и сумата от 49,67 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед № 293/ 30.06.2020г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК   по ч. гр. дело № 461/2020 на РС- Харманли.

ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН: ********** с адрес: ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул."****, представлявано от управителя Т.Р.М. разноските в настоящото производство в общ размер на 764,04 лева, от тях 76,00 лв. за държавна такса, 248,34 лв. За възнаграждение за вещо лице и 439,70 лв., за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        

 

                                                                                        СЪДИЯ: