РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2057/1.11.2021г.
Град Пловдив, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурор
КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1228 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, против решение №
260071от 06.04.2021 г. по АНД № 81/ 2021 г. на Районен съд – Асеновград, с
което е потвърдено наказателно постановление № 20-0239-000751/03.08.2020 г. на
началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на касатора
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания: "ГЛОБА" в размер на 200 /двеста / лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото да се отмени. Изразява
несъгласие с изводите на съда, тъй като управлението изисквало придвижване от
едно на друго място, а той се намирал пред личния си адрес. Посочва още, че актосъставителят не се убедил лично в извършването на
управлението на мотопеда, а е съставил акт въз основа на твърдението на своите
колеги. Твърди още, че скутерът му не подлежи на регистрация, като посочва
определенията в пар.11 от ПЗР на ЗДвП в т.11, т.13 и
т.18б. Посочва, че дори да се приеме, че от 07.07.2020
г., когато е изменена сочената норма и да попада в хипотезата на т.18б, следва
да бъде регистрирано превозното му средство, на него му се вменява нарушение от
14.05.2020 г. Освен това твърди, че дори да е налице нарушение, то същото е
маловажно. Закупил скутерът през 2014 г. заради лесната поддръжка и безопасно
придвижване, като от фирмата му казали, че същият не подлежи на регистрация.
Позовава се на приложените становището цитирани директиви. Твърди, че неколкократно бил спиран за проверка от служители на КАТ и
никога не му е указвано да регистрира скутера си. Позовава се на решение № 3 от
23.03.2021 г. по к.д.№ 11/ 2020 г. на Конституционния съд на Република България
относно правата на гражданите за придвижване. Претендира отмяна на решението на
районния съд и отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна
– РУ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
жалбоподателят е санкциониран за това, че
На 14.05.2020г. около
15.15 часа актосъставителят Б. в качеството си на мл.автоконтрольор бил изпратен по сигнал относно спрян от
полицейски служители водач управлявал нерегистриран електрически мотопед. На
място било установено, че колеги са спрели на ул. „Княз Борис І “ до №38 в гр.
Асеновград, касатора К., който управлявал ел.заряден 48 V мотопед, без регистрационни номера. Установено
било, че мотопедът не е регистриран по надлежния ред. Въз основа на резултатите
от извършената проверка на същата дата 14.05.2020г. на водача бил съставен АУАН
№ 628572 за административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди
издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд – Асеновград, като
е съобразил действащото към онзи момент и към момента на решението законодателство,
регламентиращо управляването и регистрацията на такъв вид превозни
средство-електрически двуколесни снабдени фабрично с
ел. двигател до 48V, позволяващ скорост
на движение до 25 км.ч., е приел, че същите подлежат на регистрация към всеки
един момент.
Районният съд се е
позовал на нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на посочените дата и час К. е
бил установен да управлява електрически скутер. Посочил, е че с ДВ, бр. 60 от
2020 г., в сила от 07.07.2020 г. в § 6 от ДР на ЗДвП
е била приета т.18б, съгласно която „Индивидуално електрическо превозно
средство” е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална
конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или
със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене),
ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела
или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с
три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.
Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички,
обслужващи лица с увреждания”.
Съдът е приел, въз
основа на представените доказателства, че към 14.05.2020г. обаче управлявания
от К. скутер понеже е бил оборудван фабрично с електрически двигател е следвало
да се квалифицира като моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР
на ЗДвП / в сила към настоящия моменти и към 14.05.2020г./. Позовал се е на
текстовете на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства относно обстоятелството кои превозни средства подлежат на
регистриране и какъв е реда за това, както и изключенията в чл.1, ал.4 от
цитираната Наредба. Така съдът е приел, че управляваното от касатора
К. превозно средство е подлежало на регистрация и към 14.05.2020г. , както и
след това. Съдът е посочил като относима и нормата на
чл. 1 от Директива 2002/24/ЕО, в която е посочено, че тя се прилага за всяко дву- или триколесно моторно превозно средство, с двойни или
единични колела, предназначено да се движи по път, както и за неговите
компоненти или технически устройства, като текстът на чл.1, т.1, изр.2 посочва
изрично които превозни средства са извън от приложното поле на директивата, а
към изброените не се изключени тези от категорията управляван от водача К..
Направил е извод, че доколкото в хода на проверката безспорно е установено, че водачът
К. е управлявал ел.заряден 48 V мотопед, без
регистрационни номера, като не е бил регистриран по надлежния ред, то същият е
осъществил състава на посоченото нарушение.
Настоящата
касационна инстанция намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно.
Районният съд е
извършил пълна и всестранна проверка на издаденият ел.фиш и събраните по делото
доказателства, възприел установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се споделя и от настоящия съд.
В настоящото
производство се изискаха доказателства за това дали лицето е подало заявление
за регистрация и причините, поради което не е било регистрирано. С писмо рег.№
103000-20311 от 03.08.2021 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив
се установява, че касаторът е подал заявление за
регистрация едва на 01.06.2021 г., т.е. едва след постановяване на съдебното
решение на Районен съд – Асеновград. Дори и да беше заявена от лицето по-рано
регистрацията на процесното МПС, това не изключва
задължението му да се движи по пътищата с регистрирано МПС, съгласно закона.
Посочено е в отговора също, че мотопедът не е бил регистриран, тъй като с
документите, необходими за регистрация, не е бил представен Евросертификат,
на основание на който се регистрирали чисто новите електрически МПС. Посочва
се, че отказ от регистрация не е направен, тъй като лицето не е представило
необходимите документи. В писмото се цитира Наредбата, посочена по-горе, както
и Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013
г.
Съдът намира, че от
представените доказателства по делото без съмнение процесният
мотопед е с електрически двигател за придвижване, поради което представлява
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а именно
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Законодателят в
тази норма не прави разлика между двигателите с вътрешно горене и
електрическите двигатели. Важното е в случая те да служат за придвижване на
преводното средство. Неправилно е позоваването от касатора
на нормата на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП, която посочва кое е "Индивидуално
електрическо превозно средство". Последното представлява пътно превозно
средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна
скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за
сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540
mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на
точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече
колела, със собствена маса до 50 kg. Не са
индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи
лица с увреждания. Видно от представената спецификация на процесното
ППС е с максимална конструктивна скорост до 25 кm/h и височина на седалката над 720 mm, поради което не попада в обхвата на §6, т.18б от ДР
на ЗДвП. От своя страна електрическите двигатели, съобразно конструкцията си нямат
работен обем, поради което превозното средство електрически мотопед не може да
бъде квалифицирано и под нормите на § 6, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗДвП.
Следва да се има
предвид, че в случая е неприложим Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 15.01.2013 г. /на който се е позовава отговорът на
Сектор „Пътна полиция“/, доколкото в чл. 1, т. 3, където се определя предмета
на приложението му, изрично е записано, че този регламент не засяга прилагането
на законодателството относно безопасността на движението по пътищата. Той
обхваща и установява изискванията за надзор на пазара на превозни средства,
системи, компоненти и отделни технически възли, които подлежат на одобряване,
но не и изискванията за безопасност на движението, които националният
законодател е уредил в ЗДвП. Следователно Регламент (ЕС) № 168/2013 урежда
друга правна материя, различна от тази по ЗДвП и не може да дерогира
приложението на правните норми на този закон и на подзаконовите актове издадени
въз основа на него.
Приложимият относно
регистрацията на превозните средства ЗДвП, в своя чл. 140, ал. 2 е предвидил,
че условията и редът за регистриране на МПС се определя с наредба на министъра
на вътрешните работи. Именно това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., като в чл.
1, ал. 4 от тази наредба са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация. Това са:
тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни
машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен
маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с
двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни
средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна
дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са
теглени от бавнодвижещи се превозни средства.
По делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства от страна на касатора
К., даващи основание да се приеме, че управляваното от него МПС е сред
визираните в чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. изключения за
превозни средства, които не подлежат на регистрация. При това положение,
правилно административно-наказващият орган е приел, че в случая се касае за
управление на нерегистрирано МПС, за което се изисква регистрация.
Съдът не споделя
изложените от касатора възражения, че не бил
установен да се движи. Видно е от събраните по делото доказателства, че лицето
е било спряно от колеги на актосъставителя, който
като компетентен орган, е бил извикан за съставяне на АУАН, в който
служителите, установили нарушителя, са били посочени като свидетели. В тази
връзка по делото е представена подробна докладна по случая от полицаите Т.Х.
и Д.С..
За изчерпателност
следва да се посочи, че посочената в представеното от касатора
становище на търговеца директива е от 1970 г., която е твърде остаряла и
неприложима, тъй като след нея във времето са приети и действащи множество регламенти, които уреждат материята
с ново, усъвършенствано законодателство, поради което позоваването от страна на
касатора на тази директива, а и на търговеца, е
неправилно.
При
извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания
за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 260071 от 06.04.2021 г. по АНД № 81/ 2021 г. на Районен съд – Асеновград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.