№ 14232
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110140301 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от Н. В. В. ,ЕГН : **********,с която са предявени
искове против Столична община ,район Красно село ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ,т.2
от КТ - за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна ; за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност .
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск ,с правно основание
чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на сумата в размер на 10 366,44лв.,представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020год. -32 р.дни;2021год. –
32р.дни;2022год. – 32р.дн. и за периода от 01.01.2023год. до 14.05.2023год. вкл. – 11,48387
р.дни.
В исковата молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
Район „Красно село“ на Столична община по силата на срочен договор рег.№ РД-
15/30.12.2019год., сключен на основания чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ вр. чл. 39,ал.1 и чл.44,ал.1,т.3
ЗМСМА, по силата на което е изпълнявал длъжността „заместник-кмет“ ,до изтичане на
мандата на кмета на район „Красно село“ –СО Росина Георгиева Станиславова.
Сочи ,че с Решение № 1250-МИ/01.03.2023год. на ОИК-СО били прекратени
предсрочно пълномощията на Росина Станиславова като районен кмет.
С Решение №293 по т.34 от дневния ред на заседание №75/27.03.2023год. на
Столичен общински съвет ,с допуснато предварително изпълнение на акта по реда на
чл.60,ал.1 от АПК ,на основание чл.42,ал.7 от ЗМСМА,за кмет на район „Красно село“ – СО
бил избран неправомерно арх.Румен Атанасов Русев,общински съветник.
Незаконното си уволнение ищеца аргументира с доводи,че взетото решение на
СОС е в противоречие с обществения интерес,правни норми,невъзможен предмет
,неспазване на установената форма,съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,противоречие с материално правни
норми,несъответствие с целта на закона и злоупотреба с право,по-точно отстраняването му
като конкурент за длъжността „кмет“.Счита ,че заповедта за освобождаването му е издадена
1
от некомпетентно лице,същата се явява и немотивирана,не е налице и предизвестие за
прекратяването ,предвид ,че в трудовия му договор е предвиден срок на предизвестие от
един месец.Също така сочи ,че към момента на връчване на заповедта за прекратяване –
15.05.2023год. ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, предвид БЛ с рег. №
**********/11.05.2023год.,за времето до 23.05.2023год.
Ищецът сочи ,че за периода 2020-14.05.2023год.,вкл. не бил използвал полагащия
му се платен годишен отпуск ,който възлизал :за 2020год. -32 р.дни;2021год. –
32р.дни;2022год. – 32р.дн. и за периода от 01.01.2023год. до 14.05.2023год. вкл. – 11,48387
р.дни.
Сочи ,че последното му брутно трудово възнаграждение ,това за м.април 2023год.
е в размер на 2008,63лв.
Препис от исковата молба и уточняващите молби са връчени на ответника ,който в
срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.
Оспорва предявените искове ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ като
неоснователни ,като сочи ,че заповед № РКС23-РД15/25/09.05.2023год. е подписана от
Кмета на район „Красно село“ ,СО ,същата е законосъобразна и на валидни правни
основания.
Сочи и че с Решение №5024/24.07.2023год. на Административен съд София-
град,Второ отделение,77 състав е потвърдено обжалваното решение на заседание на СОС
,проведено на 27.04.2023год.,Протокол № 75,точка 34 от дневния ред,поради което оспорва
твърденията на ищеца ,че избора на кмет на район „Красно село“ –СО е в противоречие с
обществения интерес,правни норми,материално правни разпоредби,административно
производствени правила.
Оспорва и предявения иск по чл.224,ал.1 от КТ като сочи ,че на ищеца следва да се
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 работни дни за
2021год.,30 работни дни за 2022год. и за 2023год.,пропорционално до
15.05.2023год.Направено е и възражение за погасяване по давност ,предвид разпоредбата на
чл.176а,ал.1 от КТ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а това се установява и от приетите и
неоспорени писмени доказателства, че Н. В. В. е заемал длъжността „Заместник кмет“ на
СО – район „Красно село“ по силата на ТД № РД-15/56/30.12.2019год. ,сключен на
основание чл.68,ал.1,т.5 от КТ вр. чл.39,ал.1 и чл.44,ал.1,т.3 от ЗМСМА ,за срок до изтичане
на мандата на кмета на район „Красно село“ СО,за пълен работен ден от 8 часа,с уговорен
размер на платен годишен отпуск от 25 дни ,основен и 7 дни ,допълнителен платен годишен
отпуск.Уговорен е и срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор от един
месец и за двете страни.
С Решение № 293 от 27.04.2023год. на Столичен общински съвет ,на основание
чл.42 ,ал.7 от ЗМСМА за смет на столичен район Красно село е избран общински съветник
Румен Атанасов Русев ,като по т.4 от решението е допуснато и предварителното му
изпълнение,считано от деня на неговото приемане.
Видно от Решение № 5024/24.07.2023год. по адм.дело № 4151/2023год. по описа
на Адм. Съд –София ,са отхвърлени като неоснователни жалби на две физически лица
,заместник кметове , срещу решение № 293 на СОС от 27.04.2023год.,в частта ,в която е
избран кмет на район Красно село ,СО.Също така са представени и определения на АССГ и
ВАС ,с които са оставени без разглеждане други жалби срещу същото решение.
Установява се също, че със Заповед № РКС23-РД15/25/09.05.2023год. на Кмет на
2
район Красно село ,СО ,на основание чл.46,ал.1,т.4 вр. чл.39,ал.5 от ЗМСМА е прекратено
трудовото правоотношение на Н. В. В., на длъжност заместник кмет на район красно село
,считано от датата на връчване на заповедта,без да се дължи предизвестие.
На основание чл.224,ал.1 от КТ е определено за изплащане обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск : 30 работни дни за 2021год.;30 работни дни за 2022год.
и за 2023год.,пропорционално до датата на връчване на заповедта.
Последната е връчена срещу подпис на ищеца на 15.05.2023год. и съгласно чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ от тази дата настъпва прекратяването на трудовото правоотношение.
Съгласно представения от ищеца БЛ за временна нетрудоспособност от
11.05.2023год., за времето от 11.05.2023год. до 23.05.2023год. на същия е бил предписан
домашен режим на лечение за 13 календарни дни ,съответно отпуск за същия период.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда приема изцяло като
неоспорено ,пълно и обосновано ,за периода 02.01.2020год. до 14.05.2023год. ищецът не е
ползвал платен годишен отпуск,предвид ,че в трудовото му досие няма молби, нито
заповеди за това.Общият размер на неизползваните дни платен годишен отпуск за този
период е 108 дни,като размерът на обезщетението по чл.224 от КТ възлиза на 10 585,73лв.
Във връзка с въведеното от ищеца с исковата молба възражение за злоупотреба от
страна на работодателя с право ,по смисъла на чл.8,ал.1 от КТ са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св.Веселин В. Кирев ,заемал длъжността заместник кмет на
района в периода 2019год. до м.10.2023год.,сочи че в периода бил в дълъг отпуск по болест
,но му било известно ,че в средата на м.05.2023год. ищецът бил освободен от работа.Твърди
,че казусът около месец продължил след отстраняването на кмета Станиславова ,като ищеца
изпълнявал длъжността кмет докато на 27.04.2023год. общинският съвет не избрал Румен
Русев.Сочи ,че на общинския съвет лицето гласувало само за себе си ,поради което на
следващия ден подали сигнали до КПКОМПИ за конфликт на интереси.Твърди и че след
като Румен Русев се явил в СО ,заедно с ищеца го уведомили за подадените сигнали.В
показанията си сочи също ,че е възприемал и закани за уволнение ,както и че лицето след
това е извършвало продажба на имоти.
Също така свидетеля сочи ,че през 2020 г. били ограничени отпуските, заради
Ковид 19 ,работело се на смени през цялото време,като бил виждал заповед за отлагането на
ползването им ,до приключване на епидемичната обстановка.Сочи и че през 2021год. имало
заповед за ползване на такива ,преди да бъде изгубено правото като той също имал отложен
отпуск ,който ползвал през 2022год.
В показанията си св.Росина Георгиева Станиславова сочи ,че е била избрана за
кмет на район Красно село ,СО с мандат 2019год. – 2023год. ,като същия поради
предсрочното му прекратяване приключил на 01.03.2023год.Твърди че и било известно по
отношение на освобождаването на ищеца от работа ,че била налице незаконно проведена
процедура за избор на кмет след нейното освобождаване ,както и че има подадени сигнали
до КПКОМПИ за конфликт на интереси на Русев.Било и известно от споделени разговори с
Кирев и В. ,че след те го уведомили за сигнала ,това обострило отношения им,като
споделили и за негативното му отношение.Също така ищецът отговарял за строителството и
недвижимите имоти в района ,където били най-големите интереси.
Свидетелката сочи ,че през 2020-2021год. поради извънредната ситуация били
натоварени ,поради което на служителите било забранено да ползват отпуск,за което имало
заповед.Твърди ,че такъв се разрешавал само при извънредни ситуации.През 2021год. била
изготвена докладна записка от ЧР за това ,че доста хора не могли да си ползват отпуски
,поради което свидетелката разрешила с резолюция ползването им след м.04.2022год.
От правна страна съдът съобрази следното :
3
Предявени са консититутивни искове , с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 от
КТ - за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна ; за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност .
Въведените с исковата молба възражения за незаконосъобразност на процесното
уволнение са неоснователни поради следните причини.
Съобразно уеднаквената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС относно
характера и съдържанието на нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА и по конкретно представлява
ли тя специално основание за уволнение без предизвестие или е свързана с тези по КТ,
следва да се приеме , че правоотношението между заместник кмета и общината възниква на
основание чл. 39, ал. 1 ЗМСМА с едностранен акт на кмета, но то не е служебно, а трудово
правоотношение.
В настоящия случай със заместник кмета Н. В. е бил сключен трудов договор на
основание чл. 39, ал. 1 ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА съдържа специално
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община
заместник кмет. Поради наличието на специална уредба на прекратяване на трудовото
правоотношение на заместник кмета, приложима е тя, а не основанията по Кодекса на труда.
Нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА предвижда, че освобождаването се извършва без
предизвестие, със заповед на кмета, към която законът не въвежда допълнителни изисквания
за съдържанието й. Както назначаването на заместник кмета се извършва по политически
съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради
което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник кметът не би
могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не
е необходимо /така определение № 713 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 46/2013 г., III г.о.,
ГК/.
При оспорване освобождаването на това основание съдът следва да провери
единствено дали освободения е назначен на длъжността заместник кмет, за която е
приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за
това орган - кмета на общината.
Задължителната съдебна практика е константна в разбирането си, че съдебния
контрол за законност на уволнението на заместник кмета е допустим, но се разпростира само
в две насоки - относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта
/респ. дали заповедта е издадена от оправомощения орган - кмета на общината/; както и
дали освободеното лице заема длъжността „Заместник кмет“, за която е приложимо
специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Иначе самата преценка на работодателя за
освобождаване на заместник-кмета е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. В случая двете предпоставки са налице - атакуваната заповед е издадена от
компетентния орган – кмет и има за адресат ищеца, заемащ длъжността „Заместник кмет“, с
което предпоставките на специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА за законосъобразно
прекратяване на правоотношението между страните, са изпълнени.
В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователен доводът на ищеца ,че
атакуваната заповед е издадена от некомпетентен орган ,кмет на район Красно село ,СО
,поради незаконосъобразното му избиране.
По делото е представено решение от 27.04.2023год. ,с което е избран кмет на район
Красно село ,СО ,на основание чл.42,ал.7 от ЗМСМА ,като е допуснато и предварително
изпълнение на това решение от тази дата.
Същото е било атакувано пред административния съд, който е отхвърлил жалбите
на двамата заместник кметове срещу него.Т.е. ищецът е участвал в изборната процедура на
заседанието на общинския съвет ,а така също и в административното производство по
обжалването му.
4
Наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне
по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното
опровергаване по пътя на т. нар. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и
възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци,
които имат за последица нищожност на акта . След влизането в сила на този индивидуален
административен акт, той може да бъде атакуван инцидентно пред гражданския съд само
относно неговата валидност, както разпорежда чл. 17, ал. 2 ГПК, но съдът не е компетентен
да се произнася по неговата законосъобразност / Определение № 11/05.01.2015 г. по гр. д. №
5343/2014 г., IV г. о. на ВКС./
При служебната си проверка съдът намира, че решението е взето от СОС ,при
което не се установява липса на компетентност по чл.146,т.1 от АПК ,като в случая е
спазено е и изискването за форма на индивидуалния административен акт като условие за
действителност – чл. 146, т. 2 АПК. Възраженията за незаконосъобразността на избора на
кмет на района,по изложените по-горе мотиви , не могат да бъдат обсъждани от настоящия
състав.
Наведеното в исковата молба възражение на ищеца , че атакуваната е издадена в
нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, предвид ,че към датата на
връчването на заповедта ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност е
неоснователно.
Закрилата по чл. 333 КТ е неприложима в процесния случай, тъй като в тази
разпоредба се урежда т. нар. предварителна закрила при уволнение, но е приложима само по
отношение на някои от основанията за прекратяване на трудовия договор, които са
изчерпателно изброени, както и по отношение на посочените категории работници и
служители, за които тя се прилага.
Освен това за закрила в хипотезата на чл.333,ал.1,т.4 от КТ е необходимо
служителя да е започнал да ползва съответния отпуск ,докато според твърденията на ищеца
в исковата му молба ,той е бил на работното си място и е изпълнявал трудовите си
задължения към датата на връчването на заповедта ,респ. прекратяването на трудовото му
правоотношение.
Освен това не е основателно и възражението на ищеца за злоупотреба с право от
страна на работодателя ,по смисъла на чл.8 от КТ , при прекратяване на трудовото му
правоотношение , предвид основанието, на което това е направено / чл.39,ал.5 от ЗМСМА/
,преценката на кмета за освобождаване на заместник-кмет не подлежи на съдебен контрол и
е по целесъобразност.Както вече бе посочено , назначаването на заместник-кмета се
извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа
целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол.
За пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав напълно споделя
възприетото в последователната и константна практика на ВКС принципно тълкуване на
нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, аналогично на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ.
Възложената на кмета за изпълнение през мандата програма и цел несъмнено обуславя и
правомерността на предприета от него промяна в сформирания ръководен екип, по смисъла
на посочената законова разпоредба. Уволнението по този ред не е самоцелно, какъвто
наистина не е нито духът, нито целта на нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, осигуряваща на
кмета един благоприятен за него способ за едностранно преустановяване на съществуващата
трудовоправна връзка със заместник кмета. При този начин на сформиране на екип не се
ограничава правото на труд, нито правото на защита срещу незаконно уволнение /налице е
специален ред за осъществяване на такава/, нито в основата му е дискриминация на основата
на политическа принадлежност или убеждения или др. подобни . Смяната на екипа почива
на управленска целесъобразност. По този начин не се стига до отклоняване от принципа на
законоустановеност на основанията за уволнение нито до въвеждане на пълна свобода за
5
уволнения, а се създава по-голяма гъвкавост и либерализиране в режима на уволненията в
съответствие с динамичните социално-икономически условия /така определение № 713 от
6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 46/2013 г., III г.о., ГК/.
С оглед изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловения от него иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да се отхвърлят.
По иска по чл.224,ал.1 от КТ,съгласно която разпоредба при прекратяване на
трудовото правоотношение , служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Долколкото се установи прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на
15.05.2023год. ,предвид отхвърлянето на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ ,то са налице
предпоставките за разглеждането на този предявен осъдителен иск.
Съгласно уговореното в трудовия договор на ищеца се е полагал основен платен
годишен отпуск в размер на 25 работни дни ,а така също и допълнителен такъв в размер на 7
дни или общо 32 работни дни .
Не е спорно между страните ,а и по делото се установява от заключението на
вещото лице по ССчЕ ,че за периода 02.01.2020год. – 14.05.2023год. ищецът не е ползвал
платен годишен отпуск,предвид липсата на молби и съответно издадени заповеди за това .
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на правото на
ищеца да ползва отпуск за 2020год. по давност ,предвид разпоредбата на чл.176а,ал.1 от
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ ,когато платеният годишен отпуск
или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се
полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Алинея 2 на същия член обаче предвижда, че когато платеният годишен отпуск е отложен
при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването
му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е
отпаднала причината за неползването му.
В чл. 176, ал. 1 от КТ са предвидени две хипотези за отлагане на отпуска. Първата
е когато отлагането на отпуска е станало по нареждане на работодателя поради важни
производствени причини. Втората хипотеза за отлагане на отпуска е когато работника или
служителя ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
В случая е налице отлагане на ползването на отпуски за 2020год. ,предвид
действащата през същата година извънредна епидемологична обстановка.В тази връзка са и
показанията на свидетелите Кирев и Станиславова ,които сочат ,че отпуските в общинската
администрация били ограничени ,разрешавали се само при изключителни
обстоятелства.Според двамата свидетели през 2021год. било разрешено ползването на
отложените отпуски.
Впрочем, на основание чл.190 от ГПК съдът е задължил ответната страна да
представи актове ,издадени по време и по повод обявената извънредна обстановка ,за
ползването на годишните отпуски на служителите в администрация през 2020год.,което
страната не е сторила.Ето защо и на основание чл.161 от ГПК ,съдът приема за доказан
6
факта на отлагане на ползването на платените годишни отпуски на служителите ,вкл. и
ищеца през 2020год. ,което съответства на разпоредбата на чл.176,ал.1 ,т.1 от КТ.
При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ давността за
погасяване на отпуска за 2020год. е започнала да тече от 01.01.2022 г. /след края на 2021 г. -
годината която е отпадна причината за неползването му/. Към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца /15.05.2023год./ не е изтекъл двугодишният срок по чл.
176а, ал. 2 от КТ поради което същият няма погасен по давност отпуск.
След датата на прекратяване на трудовия договор правото на отпуск се
трансформира в право на парично обезщетение, за което е валидна разпоредбата на чл. 358,
ал. 1, т. 3 от КТ. Предвид което давността за паричното обезщетение е тригодишна и същата
не е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че за периода 2020год. – 2023год. ищецът има
право да получи обезщетение за 108 работни дни неизползван платен годишен отпуск,което
съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ възлиза на сумата от 10 585,73лв.
Ето защо претенцията на ищеца ,с правно основание чл.224,ал.1 от КТ е доказана и
основателна до предявения размер от 10 366,44лв.,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда 19.07.2023год. ,до окончателното й заплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на спора ,съгласно чл.78 от ГПК , право на разноски имат и двете
страни,но от страна на ищеца не е доказана направата на такива.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение ,
съобразно чл. 25 НЗПП ,съобразно отхвърлената част от предявените от него искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата от 414,66 лева, представляваща държавна такса, дължима върху
уважената част от иска по чл.224,ал.1 от КТ ,както и сумата от 250лв. ,разноски за вещо
лице.
Така мотивиран Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. В. В. ,ЕГН : **********, с адрес в
гр.София,ул.Димитър Хаджикоцев“ № 58а срещу Столична община ,район Красно село
,БУЛСТАТ 0006963270526 ,с адрес в гр.София,бул.“Цар Борис III“,№ 124 конститутивни
искове ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 от КТ - за признаване на уволнението му
,извършено със Заповед № РКС23-РД15/25/09.05.2023год. на Кмет на район Красно село
,СО ,на основание чл.46,ал.1,т.4 вр. чл.39,ал.5 от ЗМСМА за незаконно и неговата отмяна и
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Заместник кмет „ на СО –
район Красно село“.
ОСЪЖДА Столична община ,район Красно село ,БУЛСТАТ 0006963270526 ,с
адрес в гр.София,бул.“Цар Борис III“,№ 124 да заплати на Н. В. В. ,ЕГН : **********, с
адрес в гр.София,ул.Димитър Хаджикоцев“ № 58а ,на основание чл.224,ал.1 от КТ сумата в
размер на 10 366,44лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2020год. от 32 р.дни;2021год. от 32р.дни;2022год. от 32р.дн. и за периода от
7
01.01.2023год. до 14.05.2023год. вкл. от 11,48387 р.дни ,ведно със законната лихва от
19.07.2023год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Н. В. В. ,ЕГН : **********, с адрес в гр.София,ул.Димитър
Хаджикоцев“ № 58а да заплати на Столична община ,район Красно село ,БУЛСТАТ
0006963270526 ,с адрес в гр.София,бул.“Цар Борис III“,№ 124 на основание чл. 78, ал. 3 вр.
с ал. 8 ГПК сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична община ,район Красно село ,БУЛСТАТ 0006963270526 ,с
адрес в гр.София,бул.“Цар Борис III“,№ 124 да заплати по сметка на Софийски районен съд
,на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата в размер на 414,66 лева, представляваща държавна
такса, дължима върху уважената част от иска по чл.224,ал.1 от КТ ,както и сумата от 250лв.
,разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8