Решение по дело №327/2022 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 77
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20221250200327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Сандански, 02.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200327 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление ******** година, издадено
от Директора на Басейнова Дирекция Западнобеломорски район /БДЗБР/, с
което на жалбоподателя – О. С., ЕИК – ********, с адрес на управление –
обл.********, общ. ********, гр.******** ********, бул.“ ********“ №
********, представлявана от А. Сл. Ст., с което за нарушение на чл.48, ал.1,
т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от същия закон е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна, като се сочи, че липсва описание на
нарушението, а така описаната фактическа обстановка е неясна и непълна.
Иска се НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно на
посочените подробни аргументи в жалбата. В съдебно заседание жалбата е
поддържана от процесуалния представител на жалбоподателя. Представена е
писмена защита.
Представителят на административно-наказващия орган счита, че
1
жалбата е неоснователна и издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено, като излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и
своевременно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 пр.1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от легитимирано и заинтересовано лице –
изпълнителния директор на санкционираното дружество. Съдържа
изискуемите от закона реквизити и е подадена пред материално и
териториално компетентен съд, поради което делото е редовно образувано.
Жалбоподателят О. С .е титуляр на Разрешително за водовземане от
минерална вода № 41610025/15.08.2016г., с краен срок на действие до
15.08.2026 г.
На 10.02.2022 г. след извършен преглед на наличната в БДЗБР
документация, по Разрешително за водовземане от минерална вода
№41610025/15.08.2016 г., издадено от Директора на БДЗБР на община
******** и деловодната система „Акстър офис“ е установено следното:
След анализ на представената Декларация по чл. 194б от Закона за
водите с вх. №КД- 09-1081/01.02.2022 г. и копие от Дневник с отчет на
показанията на водомерното устройство, отчитащо общо ползваните водни
обеми минерална вода от Сондаж №1хг на НМВ - ИДС „********“,
гр.********, община ******** с вх. №КД-03-788/01.02.2022 г. за
водоснабдяването на „********“ и Балнеолечебница „********“ в гр.
********, за отчетния период от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. са ползвани 48
159 куб.м. Разрешения годишен воден обем, съгласно издаденото
разрешително е до 44 150 куб.м/год., като същия е разпределен по цели за
ползване на минералните води, както следва: за „Уч********“ до 34 690 куб.
м/год., и за Балнеолечебница „********“ до 9 460 куб. м/год. Констатирано е
2
превишение на разрешения годишен воден обем с 4009 куб. м/год.
Съгласно условията в гореописаното Разрешително за водовземане от
минерална вода, надвишаването на ползваните годишни водни количества е
нарушение на Раздел „Параметри на разрешената водовземане“, буква „в" -
,,Разрешен годишен воден обем" и Раздел 11 от Приложение към описаното
разрешително „Условия за контрол“, т.11.1.2 „Разрешен воден обем“ от
условия, при които е разрешено водовземането.
Извършеното превишение на разрешения годишен воден обем на
31.12.2021г. от община********, ЕИК - *********, представлява
неизпълнение на условие от Раздел „Параметри на разрешеното
водовземане“, буква „в“-„Разрешен годишен воден обем“ и Раздел 11 от
Приложение към Разрешително за водовземане от минерална вода №
41610025/15.08.2016 г. „Условия за контрол“, т. 11.1.2 ,,Разрешен воден обем“
от условия, при които е разрешено водовземането, с което АНО е приел, че е
осъществило състав на административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от
Закона за водите и подлежи на санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2
(Предложение 2) от същия закон.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол №ДП-01 -
58/10.02.2022 г.
На 02.03.2023г. до Директора на БДЗБР било изпратено писмо от името
на кмета на О. С., с което е приложена коригираща декларация, ведно с
дневник с показанията на измервателно устройство № ZR0340 по
Разрешително от минерална вода № 41610025/18/.08.2016г., издадено на О.С..
До О. С. била изпратена покана за явяване в офисите на БДЗБР за
съставяне на АУАН за констатираното нарушение на 10.02.2022г. На
посочената дата в офиса на БД"ЗБР" се е явил упълномощен представител на
О. С. – В. Х. и бил съставен АУАН № КД-04-11 в негово присъствие и
подписан от същия. Препис от АУАН бил връчен срещу подпис на законен
представител на жалбоподателя на, като в предвидения тридневен срок
постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН и изготвената при проверката
документация, както и при преценка на подаденото възражение АНО –
Директор на БД"ЗБР" издал обжалваното НП на 02.06.2022г. В НП била
описана идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка, като било
3
допълнено обстоятелството по подаване на възражение срещу съставения
АУАН, било посочено, че същото е неоснователно. Била обсъдена и
претенцията на санкционираното дружество за наличието на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН, като АНО решил, че не са налице основания
да се приеме нарушението за маловажен случай. АНО приел дадената от
съставителя на АУАН правна квалификация – нарушение на чл.48, ал 1, т.11
от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 то ЗВ наложил на нарушителя –
юридическо лице – имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
свидетелите на извършената проверка, свидетелите по съставяне на АУАН,
както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При образуването и провеждането на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до опорочаване на крайния акт и до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, като са спазени всички реквизити, посочени в разпоредбата на
чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. В съставения АУАН подробно е посочено в какво се
изразява нарушението, кога е открито и кой законов текст е нарушен и
следователно нарушителят още от самото начало е бил запознат с
нарушението и с правната квалификация на извършеното.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление също
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват
основание за неговата отмяна. Настоящият състав счита, че са спазени всички
императивните изисквания на нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е
описано подробно, както и обстоятелствата, при които е извършено, посочени
са датата и мястото на установяването му. Проверката е била извършена и
констативния протокол е приложен по делото. По никакъв начин в случая не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. НП е издаден въз основа на
съставения преди това АУАН и нарушителят е бил запознат с неговото
съдържание. В издаденото НП е посочена нарушената законова разпоредба,
както и основанието, на което се налага санкцията на жалбоподателя. В
4
заключение съдът не откри съществени нарушения на процесуалните правила
при издаването на обжалваното НП и АУАН, които евентуално биха довели
до незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, посочена като
нарушена, вменява в задължение на водоползвателите, титуляри на
разрешителни да изпълняват условията в издадените им разрешителни по
реда на ЗВ или комплексните разрешителни издадени по реда на ЗООС. В
настоящия казус е налично неизпълнение на едно от условията на
разрешителното.
Съгласно чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, наказват се с имуществена санкция в
размер от 2000 до 10 000 лева ЮЛ, които ползват водни обекти, в отклонение
на предвидените в разрешителното им.
При така установените факти по делото, административно наказващият
орган правилно е оценил значимите за определяне размера на санкцията
обстоятелства и е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в
закона, като размерът на наложеното наказание е съобразен с тежестта на
нарушението, средствата, с които разполага жалбоподателя за да изпълнява
условията на даденото разрешително. Съдът счита, че определянето на
наказанието в минималния размер е съобразен с обществената опасност на
деянието и счита, че е справедливо.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че случаят не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл. 28, б. а" от ЗАНН. В тази норма е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган
за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са
налице и наказващият орган не ги е приложил, той следва да потвърди
наказателното постановление поради издаването му в съответствие със
закона. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното
нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на
5
обществена опасност, поради което правилно административно наказващия
орган не е приложил тази разпоредба. Освен това жалбоподателят не може да
се позове на форсмажорни обстоятелства, тъй като те се вземат предвид при
всички случаи, в които се изключва вина. Тъй като жалбоподателят е ЮЛ
въпросът за вината е решен в закона, а тя е обективна безвиновна отговорност
и не може да намерят приложение обстоятелствата, които я изключват по
смисъла на НК.
Съгласно чл.63д от ЗАНН – в редакция към момента на постановяване
на решението – в производството пред районния и административния съд
страните имат право на присъждане на разноски съгласно АПК. В конкретния
случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
административно наказващия орган, като съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждение за юрисконсулт е в размера на
80 лева, което жалбоподателят следва да заплати на БДЗБР.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.
2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-
108/02.06.2022 година, издадено от Директора на Басейнова Дирекция
Западнобеломорски район /БДЗБР/, с което на жалбоподателя – О. С., ЕИК –
********, с адрес на управление – обл.********, общ. ********, гр. ********
********, бул.“ ********“ № ********, представлявана от А. С. С., с което
за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200,
ал.1, т.2, пр.1 от същия закон е наложена “Имуществена санкция” в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА О. С., ЕИК – ********, с адрес на управление –
обл.********, общ. ******** гр. ******** ********бул.********“ №
********, представлявана от Ат. С. С. , да заплати на Басейнова Дирекция
"Западнобеломорски район" /БДЗБР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7