№ 3999
гр. Варна , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
Секретар:Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20203110111440 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 50 СК, подадена от Т.И.Т.-М., ЕГН
**********, и М. Р. М. , ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „***,
за прекратяване на сключения между тях брак по взаимно съгласие.
Молителите излагат, че са съпрузи от 29.06.2002 г. и от брака си нямат родени деца,
ненавършили пълнолетие. Поддържат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за развод и със споразумение са уредили всички отношения помежду си.
По същество молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и да
утвърди постигнатото между тях споразумение.
В открито съдебно заседание молителите се явяват лично и поддържат депозираната
молба и постигнатото споразумение.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
От оригинал от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак (л. 7) се
установява, че молителите са страни по брачно правоотношение, възникнало с подписването
на акт за сключен граждански брак № 857/29.06.2002 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние в гр. Варна. При встъпването в брак съпругата Тодорка Иванова Т. е
заявила, че добавя към своето фамилно име това на нейния съпруг, респ. ще носи името
1
Т.И.Т.-М..
Молителите се явяват лично в проведеното по делото открито съдебно заседание,
като поддържат молбата си за развод, поради което може да се направи обоснован извод, че
помежду им е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се
издирват мотивите за прекратяването на брака.
Освен това сключеното между страните споразумение по чл. 51 СК не противоречи
на закона и има нормативно установеното минимално необходимо съдържание - със същото
са уредени въпросите относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име на съпругата за след развода.
С оглед на гореизложеното, молбата, с която съдът е сезиран, се явява основателна.
Същата следва да бъде уважена, като развода между двамата съпрузи бъде допуснат и
постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 ГПК във вр. чл. 50 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде определена окончателна
държавна такса за производството в размер на 40 лв., като всеки от молителите бъде осъден
да заплати сумата от 20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Т.И.Т.-М., ЕГН **********, и М. Р. М. ,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „***, сключен на 29.06.2002
г. с акт за граждански брак № 857/29.06.2002 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние в гр. Варна, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК;
УТВЪРЖДАВА, на основание чл. 51, ал. 2 СК, постигнатото между страните
Т.И.Т.-М., ЕГН **********, и М. Р. М. , ЕГН **********, споразумение в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к.
***, на М. Р. М. , ЕГН **********;
ПОСТАНОВЯВА след развода Т.И.Т.-М., ЕГН **********, да носи предбрачното си
фамилното име – Т.;
ОБЯВЯВА, че страните нямат претенции за издръжка един към друг;
ОБЯВЯВА, че придобитите по време на брака леки автомобили остават в режим на
обикновена съсобственост между страните, като те нямат друго движимо и недвижимо
имущество, придобито по време на брака, а притежаваните лични вещи всеки от тях е
2
получил и няма претенции към другия;
ОСЪЖДА Т.И.Т.-М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА М. Р. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса в размер на 20 лв. (двадесет лева), на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3