РЕШЕНИЕ
№ 2103
29.05.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и девети
май две хиляди и
деветнадесета година
В открито
заседание на петнадесети май 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 15193 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
И.В.Г. твърди, че от 07.02.2012 г. бил в трудово правоотношение с ответното
предприятие – ОП“Градини и паркове“ – гр.Пловдив, на длъжност „*****“. Със
заповед № **/30.07.2018г. бил уволнен дисциплинарно на основание чл.187, т.8 вр. с чл.188, ал.3 от КТ с мотиви: във връзка със статия от
бр.175/ 30.07.2018 г. на в.“*****“ със заглавие „*****“ са поискани писмени
обяснения от И.Г. с писмо изх. № 233/ 30.07.2018 г. относно описаното в статията. Лицето Г. дало
писмени обяснения, като твърди, че описаните в статията павета са били
строителни отпадъци и са доставени в с.***** с цел подобряване на
инфраструктурата. Твърди, че цитираната заповед е незаконосъобразна, тъй като
обясненията му са били поискани формално, за да се окаже спазена законовата
процедура, без да се прави оценка и без
да се проверят обясненията му. Във връзка с това наказващият орган, вземайки
предвид само тях, приема, че поведението на ищеца било сериозно нарушение на
трудовата дисциплина, довело до уронване престижа и доброто име на
предприятието. Липсвала идентичност между обстоятелствата, по повод на които
работодателят изискал от него обяснения и изложените в заповедта основания за
налагане на наказание. В поканата за даване на обяснения било посочено да даде
обяснения по въпросите – защо и как е превозил павета от гр.*** в с.***** и за
какво са използвани паветата, т.е. за нарушения по чл.187, ал.1, т.8 от КТ, а в
заповедта било наложено наказание за нарушение по чл.188, ал.3 от КТ.
Нарушението
не било описано конкретно, ясно и точно. Не се разбирало при какви фактически
основания е наказан. Нарушението не било посочено по разбираем начин. В
статията ставало въпрос за бракувани павета. Заявява, че с действията си не е
засегнал правната сфера на работодателя си, нито е накърнил негови интереси. Не
било установено и неизпълнение на трудови задължения от негова страна.
Действията му не били и от обективно естество да уронят доброто име на
предприятието. В статията било посочено, че паветата са бракувани и не е
установен техният собственик. Заявява, че в случая действал добросъвестно и
добронамерено, изпълнявайки молба на кмета на с.***** за подобряване
инфраструктурата на селото. По този начин съдействал за доброто име на
работодателя. В случая не било посочено и времеизвършване
на нарушението в заповедта. Преди издаване на заповедта е изтекло време, което
погасило правото на работодателя да наложи наказание.
Заявява,
че е член на синдикалното ръководство на „Подкрепа“ в предприятието – бил
председател на секцията, като е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ,
защото предварително не е изискано съгласие преди издаване на заповедта.
С
оглед изложеното моли съда да признае за незаконосъобразна заповедта за ***, да
я отмени и възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради незаконното *** в периода 30.07.2018г. до 26.09.2018г. в размер
на 1986,44лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ангажирани
са доказателства.
В дадения му срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни, като оспорва и фактическите твърдения в исковата молба. Твърди,
че атакуваната заповед не е произвела действие. Тя не е прекратила трудовото
правоотношение на ищеца. Не била подадена информация в НАП. Ищецът бил в трудово правоотношение с ОП“Градини и
паркове“ – Пловдив до 25.09.2018 г., когато със Заповед № ***/ 12.09.2018 г. на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ било прекратено трудовото му
правоотношение. Ищецът бил на работа и в
болнични до 25.09.2018 г. за цялото това време били внасяни и осигуровки, тъй
като нямало прекратяване. Оспорва и иска по чл.225 от КТ, тъй като ищецът не
бил на работа.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства – допълнително споразумение към трудов договор и справка актуално
състояние на действащи трудови договори от НАП, се установява, че ищецът е
работил при ответника по трудово правоотношение от 07.02.2012 г. на длъжност “************”.
Спорно между страните се явява обстоятелството на коя дата и на какво правно
основание трудовото правоотношение е било прекратено. Ищецът заявява, че същото
е прекратено на 30.07.2018 г. по силата на Заповед № ** от същата дата на
директора на ответното общинско предприятие, а работодателят, че правоотношението
е било прекратено поради пенсиониране на ищеца, считано от 25.09.2018 г.
Ответникът заявява, че процесното уволнението не е
произвело действие, тъй като ищецът сам взел издадената заповед от документите.
От разпита на свидетелите А.Я.и Г.К.се установи, че заповедта е била връчена от
директора на предприятието на ищеца. Съдът възприема тези показания като
логични, последователни и съответни едни на други. Макар всяка от свидетелките
да е заинтересована от изхода на спора – св. Я. като съжителстваща на
съпружески начала с ищеца, а св. К. – като служител на ответното предприятие,
то съдът кредитира показанията им. Нелогично се явява твърдението на ответника,
че заповедта не е била връчена на ищеца, от една страна, тъй като подписана от
директора заповед се намира у Г., а от друга страна, липсва житейска и правна
логика директорът да е подготвил заповед за *** с посочената дата, която да не
бъде връчена на наказаното лице. Прави впечатление и че след тази дата Г. не се
явявал на работа, което кореспондира и с твърдяното от него ***. Неявяването на
ищеца на работа се установява и от представените присъствени форми от
работодателя, в които е отразено, че служителят е ползвал болнични, но документи,
отразяващи разрешен отпуск поради временна неработоспособност не са представени
от Г.. Същият сочи като причина за това прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя с налагане на дисциплинарно наказание
„***“. Нелогично се явява и поведението на работодателя, който заявява, че
ищецът не представил болнични, впоследствие работодателят посочил в
присъствените форми, че е налице самоотлъчка, но въпреки това не са поискани
обяснения и служителят не е наказан поради неявяване на работа. Неотразяването
на прекратяването на процесното *** в НАП е ирелеватно в процесния случай,
тъй като то се явява следствие от прекратяването и е задължение на
работодателя. Неизпълнението на това задължение не се отразява на факта на
прекратяването. Присъствените форми се водят от работодателя и предвид
оспорването им от страна на ищеца, същите не се ползват с материална доказателствена сила, а и те не установяват причината за
отсъствието на ищеца от работа.
С оглед изложеното, съдът намира, че
заповедта е била надлежно връчена на ищеца, поради което и е проявила правното
си действие, като трудовото правоотношение е прекратено със същата с налагане
на дисциплинарно наказание „***“.
Ищецът
оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че е нарушена
процедурата по уволнението, тъй като към момента на уволенението
се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.3 от Кодекса на труда, тъй като е бил
член на синдикално ръководство на КТ “Подкрепа”. Съгласно разпоредбата на
чл.333, ал.3 от Кодекса на труда в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и
11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който
е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато
заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален
орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация.
Ищецът е
представил учредителен протокол от учредително събрание на КТ „Подкрепа“,
проведено на 26.09.2013 г., от който се установява, че същият е бил избран за
председател, считано от същата дата. От представената служебна бележка от
„Синдикален регионален съюз“ към КТ „Подкрепа“ – Пловдив се установява, че към
30.07.2018 г. ищецът е председател на Синдикалната секция на КТ“Подкрепа“ в ОП
„Паркове и градини“.
Ответникът е
представил искане, което отправил до КТ „Подкрепа“ за предварително съгласие за
***то на ищеца, което е от 01.08.2018 г., т.е. след датата на уволнението
Съгласно
даденото в §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда,
определение, "синдикално ръководство"
е председателят и секретарят
на съответната синдикална организация.
Следователно, ищецът се е ползвал от предварителна закрила при прекратяване на
трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „***“. Съгласно
текста на чл.344, ал.3 от Кодекса на
труда, в случаите, когато за извършване
на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или
на синдикален орган и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено
преди уволнението, съдът
отменя заповедта за *** като незаконна
само на това
основание, без да разглежда трудовия
спор по същество. Предвид
неспазване от работодателя на процедурата по изискване и получаване на
предварително съгласие на синдикалния орган за уволнението и то преди то да е
извършено, то и същото ще бъде отменено, без да се разглежда спорът по
същество.
Предвид
уважаване на главния иск, следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът
има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това ***, но за не повече от 6
месеца, като същото е дължимо от датата на незаконното ***. От постъпилото
удостоверение от ТД на НАП - Пловдив се установява, че ищецът не е започнал
работа по друго трудово правоотношение след прекратяване на това, предмет на
разглеждане в настоящото производство, до 26.09.2018 г. Следователно
претенцията следва да бъде уважена изцяло за периода 30.07.2018г. – 26.09.2018
г. Съгласно издадената от работодателя служебна бележка, последното брутно
трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец, предхождащ уволнението,
възлиза на 1018,22 лв. с оглед изложеното, обезщетението за оставане без работа
възлиза на 1939,47лв./ изчислено за 1 работен ден през м.юли 2018 г., за пълен
работен месец за м.август 2018 г. и за 18 работни дни за м.септември 2018 г.,
на база еднодневно възнаграждение от 48,49 лв. за м.юни 2018 г. от 21 работни
дни/. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 1986,44лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Искът ще се уважи отчасти, наред с
обезщетение за забава, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, като предвид изхода на делото на същия ще се присъди сумата от
496,07лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете.
Ответникът претендира разноски, като съразмерно на
отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди сумата от 6,78 лв.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 237,58лв. /по 80лв. за уважените неоценяеми
искове и 77,58лв. – за уважения оценяем иск/ -
държавна такса.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № **/30.07.2018
г. на Директора на Общинско предприятие
“Градини и паркове” – Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ № 64а, с която на основание чл.187, т.8 вр.
с чл.188, т.3 от Кодекса на труда, считано от 30.07.2018 г., е прекратено
трудовото правоотношение с И.В.Г.,
ЕГН **********,***, с налагане на дисциплинарно наказание „***“ и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца И.В.Г., ЕГН **********, на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „************“, на основание
чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Градини и паркове” – Пловдив, с
административен адрес гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ №
64а, да заплати
на И.В.Г., ЕГН **********,***, на
основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, сумата от 1939,47 лв./хиляда деветстотин тридесет и девет лева и 47ст./,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението в периода 30.07.2018 г. до 26.09.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.09.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 496,07 лв./четиристотин деветдесет и шест лева и 7ст./ – разноски
по производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1986,44лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Общинско предприятие “Градини и паркове” – Пловдив, с
административен адрес гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ №
64а, сумата от 6,78лв. /шест лева и 78ст./ - разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Градини и паркове” – Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ № 64а, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив,
сумата от 237,58лв./двеста тридесет
и седем лева и 58ст./ – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 29.05.2019 г.,
като препис от същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД