Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 4420 по описа за 2020г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от Д.Х.А. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София
обективно съединени осъдителни искове по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 28.01.2020г. до изплащането, и за сумата 1987.79лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
14.01.2020г. в гр.София пътно-транспортно
произшествие, причинено от виновното поведение
на А.Х.К.-водач на тролейбус от градския
транспорт „Шкода Соларис“ с инв.№ 1612, чиято гражданска отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. От произшествието
пострадала ищцата-пътник в тролейбуса с получено травматично увреждане-счупване на долен десен
крайник. Твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичното увреждане, и имуществени вреди изразяващи се в разходи във
връзка с лечението.
Ответникът оспорва застрахованият при него водач
да е осъществил виновно фактическия състав на чл.45 ЗЗД с твърдението да е налице случайно събитие. Оспорва ищцата да е претърпяла
неимуществени и имуществени
вреди, те да се намират
в причинна връзка с произшествието, както и иска за неимуществени
вреди по размер с доводи претендирания да е прекомерен. Релевира възражение за съпричиняване
с твърдението ищцата да е пътувала в тролейбуса права, без да се е държала
на предназначените за това места
и без да е взела мерки за
собствената си безопасност. Счита исковете за недопустими поради неспазване изцяло на процедурата по
чл.380 КЗ. От ищцата са били изискани допълнителни документи, необходими за
установяване основанието и размера на претенциите, каквито не представила.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо когото застрахованият
е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди.
Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал застрахователя с
искане за плащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 КЗ и при
наличие условията предвидени в чл.498, ал.3 КЗ.
Не е спорно преди подаване на
исковата молба ищцата да е отправила такава
претенция, по която липсва произнасяне от застрахователя в законовия срок,
поради което исковете са процесуално допустими. Доводите на ответника, че
непроизнасянето по претенцията се дължи на недобросъвестното поведение на
ищцата, защото не представила допълнително изискани документи във връзка с
установяване основанието и размера на вредите, са неоснователни. Към молбата от
28.01.2020г. е представила документи, доказващи полученото травматично
увреждане и направените разноски във връзка с лечението разходи, които са
достатъчни за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
По отношение произшествието, действително съставения от длъжностно лице при
СДВР констативен протокол не изяснява какви са причините за неговото настъпване
и от съдържанието му не може да се направи извод дали е налице противоправно поведение от водача на тролейбуса, предпоставящо необходимостта от събирането на още данни за да се произнесе по преписката /арг.чл.496, ал.3 КЗ/. Такива данни обаче застрахователят е
могъл и сам да събере. Разпоредбата на чл.107, ал.1 КЗ постановява, че за
установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него,
застрахователят има право да получи необходимата информация, съхранявана от
органите на МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват
настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато
исканата информация е част от материалите по досъдебно производство, прокурорът
разрешава достъпа до нея. В случая за произшествието е било образувано
досъдебно производство и това е било известно на ответника, видно от
представеното писмо от 29.01.2020г. /стр.73/. При проявена активност е могъл да
потърси съдействие от съответните органи за получаване нужните му документи, вместо
да ги изисква от ищцата. Следователно причина за неизясняване обстоятелствата
свързани с произшествието е бездействието на застрахователя, а не поведението
на ищцата по непредставяне на допълнително изискани документи.
По
делото не се спори сключена и действаща към деня на събитието застраховка
„Гражданска отговорност“ за тролейбус от градския транспорт
„Шкода Соларис“ с инв.№ 1612, собственост на „Столичен електротранспорт“,
покриваща отговорността на водача А.Х.К., страна по която е ответникът.
Отговорността
на застрахователя е функционално свързана с отговорността на застрахования за
причинени на трети лица вреди от деликт по чл.45 ЗЗД.
Уважаването на исковете
предпоставя установяване на противоправно
деяние от застрахования, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и
вредите, подлежащи на доказване от ищцата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината
на прекия причинител се предполага, поради което оборването на законовата
презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
От
фактическа страна не е спорно, а и установено, че на 14.01.2020г. ищцата била
пътник в тролейбуса, движещ се по бул.Цар Освободител от ул.Кракра към
бул.Васил Левски. Малко преди кръстовището с бул.Васил Левски водачът рязко натиснал
спирачки, в резултат на което ищцата паднала на пода на превозното средство.
По
делото е разпитан св.А.Д., също пътник в тролейбуса и очевидец на инцидента. Сочи,
че в този момент нямало много пътници, като част от тях били седнали, а други
прави. Ищцата била до втората врата в непосредствена близост до него, в
изправено положение и се държала за вертикалната тръба, предназначена за
хващане от пътниците. При рязкото спиране паднали няколко човека, включително и
ищцата. Тя залитнала направо по пътеката по посока на шофьора и се ударила в
облегалката на седалка пред нея, след което паднала на колене. Свидетелят и
други пътници й помогнали да се изправи. Шофьорът дошъл при тях и попитал дали
има нужда от помощ, при което ищцата заявила, че е добре и седнала на една от
седалките. След потеглянето на превозното средство се почувствала зле,
изпитвала силни болки и се наложило да бъде откарана в болница. Свидетелят
не разбрал причината за рязкото спиране, а и шофьорът не казал нищо за това.
Според
заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ от техническа гледна точка
непосредствената причина за произшествието са субективните действия на водача
на тролейбуса, който при управлението му задействал рязко спирачната система.
Вследствие на инерционната сила телата на пътниците политнали напред по
посоката на движение, при което ищцата паднала и получила травматично
увреждане.
Горното установява по безспорен
начин, че падането на ищцата-пътник се намира в причинна връзка с поведението
на водача на тролея по време на управлението, изразяващо се в рязко спиране. В
показанията си по делото водачът св.К. сочи, че друг автомобил го засякъл като
навлязъл в лентата му за движение и застанал пред него, което наложило да
натисне по-рязко спирачките за да избегне удар. Пред тролея имало и други
автомобили, но видял този едва, когато се мушнал пред него. Шофьорът дал сигнал
след като го засякъл, натиснал клаксона, а той дал десен мигач и изчезнал. От
други пътници разбрал, че ищцата е била права, не се е държала никъде и
падането е резултат от загубата на равновесие. Показанията му обаче съществено
се различават от тези, които е дал в хода на досъдебното производство, възпроизведени
в представеното заключение на САТЕ по същото /стр.28/, както и от данните от
видеозаписите в момента на инцидента, онагледени в това заключение. Там е
заявил, че при приближаването на кръстовището с бул.Васил Левски решил да се
преустрои от средната в лява крайна лента. В момента, в който предприел
маневрата в страничното огледало видял, че отзад в лявата лента се движи
автомобил, който бързо го застигал, но не намалявал скоростта за да го пропусне
и продължително натискал клаксона за да спре навлизането в нея. Това го
накарало да се върне в средната лента, в която в този момент имало спрели коли
и за да не се удари в тази пред него рязко натиснал спирачки. При така дадените противоречиви сведения
относно механизма на произшествието съдът намира показанията на водача за
необективни и заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК, поради което не ги
кредитира.
Съдът приема, че поведението му
е противоправно и в нарушение на чл.132, т.2 ЗДв.П изискващ при превозване на пътници по време на движение
водачът да осигури всички условия за безопасното им превозване, предпоставащо осъществяване фактическия състав на непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД. По делото не са събрани доказателства в оборване
презумпцията за виновност по чл.45, ал.2 ЗЗД и в частност твърдението на
ответника да е налице случайно деяние.
Възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Пътуването
на ищцата в тролея в изправено положение, а не на седалка не е противоправно и обективно не е допринесло за настъпване на
вредните последици при установеното от очевидеца св.Д. да се е държала за
вертикална тръба, предназначена за хващане от пътниците. Съдът не
възприема показанията на св.К. за
обратното, че не се е държала за нищо, доколкото не са основани на лични
възприятия.
По отношение вредите по делото
са събрани писмени доказателства, показанията на св.М. А. и заключение на вещо
лице по СМЕ, от които са установява, че като последица от произшествието ищцата
получила травматично увреждане-пертрохантерна
фрактура на дясната бедрена кост и контузия на дясната част на гръдния кош. В
деня на инцидента постъпила в болница със силни болки, където на 15.01.2020г.
извършена операция по закрито наместване на счупената бедрена кост и
стабилизиране на костните фрагменти с метален пирон. След изписването на
21.01.2020г. продължила лечението в домашни условия. Периодът на лечение и
възстановяване продължил 4 месеца, като в първите два не е можела да стъпва на
оперирания крак, а придвижването изключително затруднено и с помощта
първоначално на проходилка,
а след това с патерица. Не била в състояние да се грижи за себе си и
осъществява елементарни дейности от ежедневието, поради което била активно
подпомагана от своята дъщеря-св.А.. Изпитвала болки с подчертана интензивност в
първите 2-3 седмици непосредствено след инцидента и извършената операция, както
и в началото на проведената рехабилитация. В останалото време болките са били
периодични при преумора и при рязка промяна във времето, когато е трябвало да приема
седативни и обезболяващи медикаменти. Такива
спорадични болки изпитва и понастоящем. Според вещото лице по СМЕ към момента
общото здравословно състояние на ищцата е стабилизирано, счупената бедрена кост
е зараснала окончателно с остатъчен оперативен белег, представляващ траен
козметичен дефект. Придвижва се самостоятелно без помощни средства с щадяща и
леко накуцваща походка на дясно. Дясното бедро все още е в състояние на леко
изразена хипотрофия, която ще изчезне при
провеждането на допълнителна рехабилитация. Имплантираната метална остеосинтеза не е извадена, което може да бъде направено
след нова операция. Няма данни за усложнения и негативни последици, каквито и
за в бъдеще не се очакват.
Според показанията на св.А.
инцидента е повлиял негативно на емоционалното и психично състояние на
ищцата-поради продължителния престой в къщи и затрудненията в придвижването
ограничила социалните си контакти, изплашила се много от падането и понастоящем
изпитва страх и избягва да се вози в тролей. Усещала пирона в крака си и
изпитвала известен дискомфорт от това.
Въз основа тези обстоятелства и
след като съобрази възрастта на ищцата към деня на произшествието-65г., начина
на получаване на травматичното увреждане; естеството и тежестта му;
необходимостта от оперативно лечение; продължителността и интензивността на
претърпените болки и страдания, каквито изпитва периодично и към момента;
продължителността на лечебния и възстановителен период-около 4 месеца, в който
обичайният й начин на живот и ежедневие са били напълно променени, съпроводено
със значителни затруднения в придвижването и обслужването; негативното
отражение върху емоционалното състояние и психика, при отчитане настъпилото
възстановяване без усложнения и негативни последици, съдът намира за съответно на
неимуществените вреди и справедливо по чл.52 ЗЗД обезщетение от 20 000лв.,
до който размер искът по чл.432, ал.1 КЗ се явява доказан и подлежи на
уважаване.
Върху така определеното
обезщетение на основание чл.429, ал.3 КЗ следва да се присъди законна лихва от
датата на предявяване на застрахователната претенция /28.01.2020г./ до
изплащането.
Като доказателства по делото са приети фактура от 16.01.2020г.,
фактура от 17.01.2020г., фактура от 18.01.2020г. и 2бр. фактури от 21.01.2020г.
с фискални бонове към тях, видно от които ищцата е направила разходи за
закупуване на метална остеосинтеза, поставена в крака
й при извършване на операцията, за платени потребителски такси, закупени
превръзки и санитарни материали, общо на стойност 1987.79лв. Според заключението
на вещото лице по СМЕ тези разходи са във връзка с получените увреждания и са
били необходими за лечението, поради което съставляват имуществена вреда и
подлежат на възстановяване от ответника. Върху този размел следва да се присъди
законната лихва от подаване на исковата молба-28.05.2020г. до изплащането.
По разноските:
С
определение на съда ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и
разноски основание чл.83, ал.2 ГПК.
Представлявана е от адвокат
безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.К.Д.-САК
адвокатско възнаграждение от 1181.15лв. /369.15лв. за уважения иск за
имуществени вреди и 812лв. съобразно уважената част от иска за неимуществени
вреди/, определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и при съобразяване чл.2, ал.5 от същата.
Ответникът е направил разноски
450лв. за възнаграждения за вещи лица и свидетел, както и заплатил адвокатско
възнаграждение от 2507.60лв. с ДДС. Възражението на ищцата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Уговореният и
платен размер е съответен на минимално установения в наредбата с оглед броя на
предявените искове и тяхната цена. От общо направените разноски в размер на
2957.60лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва да се
възложат разноски от 1706.71лв. съобразно отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважените
искове от 879.52лв., както и 169.18лв. платени от бюджетните средства на съда
възнаграждения за вещи лица, или общо разноски от 1048.70лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Х.А., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к********, сумата от 20 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ПТП
на 14.01.2020г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на тролейбус „Шкода Соларис“ с инв.№ 1612, ведно със законната лихва от 28.01.2020г. до
изплащането, и сумата 1987.79лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението, ведно
със законната лихва от 28.05.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********,
гр.София, да заплати на адв. К.д.-САК с адрес ***,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1181.15лв.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, гр.София, да заплати на ЗАД
„ОЗК-З.“, ЕИК ********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1706.71лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********,
гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1048.70лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: