РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Силистра, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101102 по описа за 2020 година
Ищецът Г. З. М. твърди, че чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА №
., т. .по описа на СВ – Д., придобил правото на собственост върху недвижим имот –
широколистна гора с площ от 14,100 дка, съставляваща имот № ......, находящ се в м. „П. е.“
в землището на с. В., общ. Д., шеста категория, като преди сключването на сделката той
многократно посещавал имота и мотивиран от желанието си да го закупи, издирил неговите
собственици. Няколко месеца след придобиването ищецът случайно узнал от горския
надзирател, че цялата му гора е изсечена, в което се уверил и при посещението си на място,
където била поставена табела, че това е обект за добив на дървесина, собственост на „Дари –
Лес 2010“ ООД. След извършена допълнителна проверка ищецът узнал, че гората му е
изсечена въз основа на разрешение за гола сеч № .............от 11.09.2015 г., издадено от ИАГ –
РД – Р., а управителят на ответното дружество се оправдал, че е извършил сечта въз основа
на предоставено пълномощно от собствениците на имота. Първоначално управителят
предложил да му заплати причинените вреди, но впоследствие се отметнал от това
предложение, поради което ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
14869,13 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди в резултат на
неправомерното поведение на служителите на ответника, изразяващо се в изсичането на
гората в притежавания от него имот без негово съгласие, законна лихва върху тази сума
14.09.2017 г. до 14.09.2020 г. в размер на 4530,96 лв., както и законна лихва върху горната
сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2020 г., до окончателното й
плащане. В условията на евентуалност претендира сумата по главницата като стойност, с
която ответното дружество се е обогатило за негова сметка от добива на 261,06 куб.м.
дървесина от неговия имот заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
1
исковата молба в съда – 14.09.2020 г., до окончателното й плащане, както и направените по
делото разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът „Дари – Лес 2010“ ООД изразява становище, че предявените искове са
неоснователни, тъй като сечта в имота била извършена въз основа на редовно издадено
позволително за сеч и въз основа на пълномощно за извършването на сечта, предоставено от
предходните собственици на имота, за чието предоставяне им била заплатена сумата от
3500 лв. Твърди също така, че цената, на която ищецът закупил имота, съгласно
нотариалния акт възлизала на сумата от 6345 лв., поради което именно тази сума се явявала
критерий за обедняването му, а не стойността на изсечения дървен материал. Счита, че дори
да се приеме за основателна, претенцията на ищеца е погасена по давност.
С разпореждане от 17.12.2020 г. съдът е конституирал като трети лица – помагачи на
страната на ответника, СТ. Н. АЛ. и Т. ИВ. Т., а с разпореждане от 19.01.2021 г. е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство обратните искове, предявени от „Дари –
Лес 2010“ ООД срещу СТ. Н. АЛ. и Т. ИВ. Т., предявени чрез искова молба от 07.01.2021 г.
за заплащане на сума, равна на обезщетението, които „Дари – Лес 2010“ ООД бъде осъден за
заплати на ищеца по делото.
Ищецът по обратните искове „Дари – Лес 2010“ ООД твърди, че чрез пълномощно от
21.01.2015 г. първият ответник СТ. Н. АЛ. му учредил право на сеч по отношение на имота,
в замяна на което ищецът му заплатил сума в размер на 3500 лв. Въпреки така
предоставените правомощия след 5 месеца този ответник прехвърлил правото си на
собственост върху имота в полза на купувача Г.. З. М.., с което си действие накърнил
правата, предоставени на по – ранен етап на „Дари – Лес 2010“ ООД. На свой ред вторият
ответник, бидейки лицензиран лесовъд, издал позволително за сеч № ..........., без да изпълни
задължението си да провери материално – правните предпоставки за неговото издаване по
чл. 54, т. 1 от Наредбата за сечите в горите и по – конкретно принадлежността на правото на
собственост върху имота. Поради изложените причини „Дари – Лес 2010“ ООД моли съда
да осъди ответниците по обратните искове да му заплатят солидарно сумите, които самият
той бъде осъден да заплати на ищеца по първоначалните искове, включително и такива за
лихви и разноски.
Обратните искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ответникът СТ. Н. АЛ. счита, че предявеният срещу него иск е неоснователен, поради
което моли съда да го остави без уважение. Счита на първо място, че искът е неоснователен,
тъй като и основният иск е такъв поради погасяването му по давност. Твърди, че във връзка
с изсичането на гората в имот № ..........са съставени 2 пълномощни от 21.01.2015 г. в полза
на „Дари – Лес 2010“ ООД и лицето В. П. К. и от 22.01.2015 г. в полза единствено на „Дари
– Лес 2010“ ООД. Твърди, че чрез тях посочените лица били упълномощени единствено да
организират сечта на гората в имота, съответно продажбата на дървесината, но счита, че те
не представляват договори за продажба на тази дървесина, въз основа на които
2
упълномощените лица да придобият собствеността върху нея. Твърди, че от подписването
на пълномощните до продажбата на имота изминал период от пет месеца, през който никой
от пълномощниците не му дал отчет за стореното и не отговарял на телефонните му
повиквания. В края на пролетта на 2015 г. ответникът успял да се свърже с В.К., като му
заявил, че оттегля пълномощията и че е взел решение да продаде гората, като го помолил да
предаде тази информация и на управителя на дружеството, който ангажимент той обещал да
поеме. След време В.К. го уведомил по телефона, че е съобщил на управителя за решението
да се разпореди с имота си и че не съществува проблем за неговата продажба. Оспорва да е
получавал твърдяната от „Дари – Лес 2010“ ООД сума от 3500 лв.; заявява, че от исковата
молба става ясно, че сечта е извършена след продажбата на имота, но самият той не е
получавал изсечената дървесина, което означавало, че с нея се е разпоредил „Дари – Лес
2010“ ООД, като по този начин е реализирал облаги за самия себе си.
Твърди също така, че пълномощното от 21.01.2015 г. е съставено под въздействието
на В.К., който не прочел на ответника цялото му съдържание, а самият той не бил в
състояние да стори това поради зрително заболяване, водещо до почти пълна слепота.
Поради изложени в писмения отговор доводи изразява съмнения в истинността на този
документ, поради което заявява, че оспорва същия. При отхвърляне на обратните искове
претендира направените по делото разноски.
Ответникът Т. ИВ. Т. също счита, че предявеният срещу него иск е неоснователен,
поради което моли съда да го остави без уважение. Присъединява се към възраженията за
нередовност на първоначалната искова молба, сторени от „Дари – Лес 2010“ ООД, както и
към направените от него възражения срещу основателността на иска. Твърди, че въз основа
на договор за възлагане от 22.01.2015 г. и след като му било представено пълномощно и
актуална скица на имота той изготвил горскостопанска програма; след като тя била
одобрена от РДГ – Р., той маркирал насажденията в имота за сеч и издал позволително за
сеч в полза на „Дари – Лес 2010“ ООД, като междувременно отново поискал актуална
скица, в която фигурирали имената на собствениците – упълномощители. Счита, че е спазил
изцяло процедурата по издаването на позволителното, поради което не следва да носи
отговорност дори в хипотеза, в която първоначалният иск се явява основателен, тъй като в
този случай такава отговорност следвало да поеме другият ответник, предоставил
пълномощното за сеч, получил сума за извършването на сечта, а след това прехвърлил
правото си на собственост върху имота.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
От показанията на свидетелката Г. А.а, съпруга на ответника по обратния иск С.А.,
става ясно, че нейният съпруг решил да се разпореди с притежаваните от него земеделски
земи и гори в землището на с. В., общ. Д., като за тази цел се свързал с лицето В.К., с чиито
координати се снабдил случайно от обява, залепена на автобусна спирка в гр. Р.. От
документите, събрани по ДП № 776 по описа на РП – Д. за 2015 г. е видно, че този ответник
е наследник на своя прадядо К. С. Д., както и че с решение № .от 25.09.1998 г на ОСЗТ – Д.
3
в полза на всички наследници на този наследодател е възстановено правото на собственост
върху две ниви с обща площ от 17 дка и процесната гора с площ от 14,100 дка,
представляваща имот № .........в землището на с. В.. От удостоверението за наследници на К.
С. Д. се установява, че ответникът е наследил 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху
възстановените земеделски земи и гори, като според свидетелката А.а тази идеална част от
земите била закупена от В.К., въпреки че от досъдебното производство се установява, че се
касае за договор за замяна, сключен на 28.10.2014 г. (съгласно показанията на това лице по
ДП № ....по описа на РП – Д. за 2015 г.). Тъй като не пожелал да закупи горите, В. К. се наел
да съдейства за продажбата им, за която цел ответникът му предоставил пълномощно през м.
януари 2015 г. От представените по делото доказателства става ясно, че на 21.01.2015 г.
С.А. упълномощил по нотариален ред “Дари – Лес 2010“ ООД, както и В. П. К. да го
представляват пред всички общински служби „Земеделие“ и всички поделения на ИАГ за
изготвяне на необходимите документи, свързани със сечта и реализацията на дървесината от
имот № .......в землището на с. В., както и да го представляват при снабдяването със скици,
удостоверения и всякакви документи във връзка с имота. На следващия ден 22.01.2015 г. той
изготвил второ нотариално заверено пълномощно единствено в полза на “Дари – Лес 2010“
ООД, което в по – редуциран вид обективирало същите правомощия, като включвало и
правото да сключва от негово име договор с лице, имащо право да упражнява лесовъдска
практика. Според свидетелката А.а след получаването на пълномощното К. не осъществил
никаква връзка с тях в продължение на месец – два, нито им заплатил някаква сума от
продажбата, поради което двамата съпрузи решили да потърсят съвет от приятел на сина си
по въпроса какви бъдещи действия да предприемат във връзка с подписаните до момента
документи. С такива намерения те се свързали със свидетеля И. И., приятел на сина им и
брокер на недвижими имоти, и по негово предложение организирали среща между него и К.
на 08.03.2015 г. в дома на ответника, на която последният с подкрепата на свидетеля Илиев
настоял за анулиране на подписаното преди време пълномощно. Първоначално К. спорел с
него и го разубеждавал, но накрая приел решението му и се свързал по телефона с
представител на фирмата, с която работел, за да го уведоми за оттеглянето на
пълномощното. След проведения разговор К. поискал от ответника сума от 200 лв.,
представляваща направени до момента разходи от страна на фирмата („където са ходили
насам – натам“), но последният заявил, че не разполага с такива средства и че би могъл да
възстанови сумата след като бъде осъществена продажбата на гората. Свидетелката заяви, че
въпреки оттеглянето на пълномощното В. К. не върнал на упълномощителя документа,
който го обективира, заявявайки, че не го носи със себе си, но обещал да му го предостави
след получаването на посочената сума от 200 лв. Сделката по продажбата се осъществила
на 08.05.2015 г. по инициатива на братовчеди на ответника, като на тази дата всички
наследници на К. С. Д. прехвърлили собствеността си върху спорния имот на ищеца чрез
договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ......, т. .по описа на СВ – Д. При
извършването на сделката присъствал и В.К., на когото по данни на свидетелката
ответникът А. заплатил сумата от 200 лв. след като получил полагащата му се част от
продажната цена. Присъствието на това лице се обяснява с обстоятелството, че на същата
4
дата пред същия нотариус в гр. Д. наследниците на К. С. Д. се разпоредили и със
земеделските си земи, като в тази сделка в качеството си на продавач участвал и К., който
бил съсобственик на земите на основание сключения по – рано договор за замяна от
28.10.2014 г. с ответника А. (тези факти се установяват от материалите по ДП № .....по описа
на РП – Д. за 2015 г.).
Същата версия на свидетелката А.а за събитията от 08.03.2015 г. бе потвърдена и от
показанията на свидетеля И. И., който пресъздаде по сходен начин фактите, свързани с
оттеглянето на пълномощното и постигането на уговорката за заплащане на сумата от 200
лв.
Свидетелят Д. А. заяви в показанията си, че още от учредяването на “Дари – Лес
2010“ ООД през 2010 г. той действал като негов пълномощник, като предоставените му от
дружеството правомощия били универсални, а от определен момент те били обективирани и
в писмена форма. Този свидетел заяви, че негов познат го свързал с В. К., предлагащ
дървостоя от процесния имот № ........срещу цена от 3500 лв., и след като управителят на
“Дари – Лес 2010“ ООД приел тази оферта, въпросната сума била осигурена от касата на
дружеството, а самият той на свой ред я предоставил на В. К., за което последният му издал
нарочна разписка. Свидетелят заяви, че тези действия изчерпали неговото участие в
дейността по изсичането на процесния имот, тъй като той нямал отношение към следващите
етапи от процедурата, които “Дари – Лес 2010“ ООД продължило да движи самостоятелно.
Междувременно чрез договор от 22.01.2015 г. “Дари – Лес 2010“ ООД възложило на
инж. Т. ИВ. Т., притежаващ удостоверение за лесовъдна практика, да изготви
горскостопанска програма за процесния имот, да извърши маркиране на насажденията за
сеч и да издаде позволително за сеч. Към този момент ответникът Т. бил снабден от
възложителя с документите, необходими за издаване на позволителното – документ за
собственост, удостоверение за наследници, скица, пълномощно, като съгласно неговите
показания по ДП № ........по описа на РП – Д. за 2015 г., както и писмените доказателства,
той изготвил горскостопанската програма на 28.01.2015 г., а след това тя била утвърдена от
РДГ – Р. със заповед от 30.03.3015 г. Към този момент той не издал позволително за сеч, тъй
като през периода от 1 април до 1 септември сечта на акация била забранена, но
междувременно поради промяна в нормативната уредба (чл. 111, ал. 8 ЗГ и чл. 54, ал. 1, т. 5
от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите) той поискал от възложителя нотариално
заверено съгласие за сечта и от другите съсобственици, формиращи квота, надхвърляща
половината идеална част от правото на собственост, като такова му било предоставено
заедно с презаверена скица на имота, в която не била отразена промяната в собствеността.
От материалите по ДП № .........по описа на РП – Д. за 2015 г. се установява, че такива
документи действително са налице, като единият от тях представлява пълномощно от
наследниците И. Н. Н., З. П. Т. и С.И. К. с нотариално заверени подписи на
упълномощителите от 21.01.2015 г., рег. № ........./24 по описа на нотариус Ю. Д., а вторият –
скица на имота, презаверена от ОСЗ – Д. на 25.08.2015 г., в която като собственици на
гората са отразени наследниците на К. С. Д., въпреки че към този момент правата им върху
5
имота вече били прехвърлени в полза на ответника. От служебна бележка, издадена от
нотариус Ю. Д., се установява, че в нотариалните му регистри не е открито нотариално
производство по удостоверяване на подписите на лицата И. Н.Н., З.П. Т. и С. И. К. под №
........от 21.01.2015 г., както и че подписът под пълномощното, положен от името на
нотариуса, не е нито негов, нито на лице от кантората му, което има правомощието да
удостоверява подписи. Това пълномощно се оказа непознато за всички участници в
процедурата по сечта – собственика на “Дари – Лес 2010“ ООД, Д. А., В. К., както и всеки
друг (въпреки че като бланка е идентично с второто пълномощното от С.А. в полза на “Дари
– Лес 2010“ ООД и съдържа същия текст, шрифт и правописни грешки), но затова пък се е
появило по чудодеен начин точно при възникване на необходимостта от него, спомагайки
за преодоляването на формалните пречки пред финализиране на процедурата за издаване на
позволителното за сеч. Много забележително е и обяснението на началника на ОСЗ – Д. Л.
И.за причините за презаверяване от тази служба на невярната към този момент (25.08.2015
г.) скица на имота - по този въпрос той изразява изумителното твърдение, че данните за
промяната в собствеността не се прехвърляли служебно в партидите на имотите, тъй като за
тази цел било необходимо заявление на заинтересуваното лице и заплащане на такса (които
разсъждения са плод на своеобразното тълкуване на норми от Наредба № 49 от 5.11.2004 г.
за поддържане на картата на възстановената собственост, включително и на недвусмисления
чл. 38 от същата).
В крайна сметка с наслагването на тези случайности възникнали всички
предпоставки, оправомощаващи ответника Т.Т. да издаде позволително за сеч, касаещо
процесния имот (позволително № 0264713), определящо вида на сечта – гола сеч, и срока на
провеждането - от 14.09.2015 г. до 28.12.2015 г., като същата била осъществена от “Дари –
Лес 2010“ ООД в периода от 14.09.2015 г. до 14.10.2015 г. видно от изисканите по делото
превозни билети на ИАГ. Според заключението на вещото лице пазарната стойност на
изсечената дървесина възлизала на сумата от 14869,13 лв., която сума е формирана след
приспадане на разходите за изсичането, чиято стойност е 5221,20 лв.
Съпоставяйки показанията на свидетелите А.а и И.с тези на ответника А., снети в
хода на ДП № .....по описа на РП – Д. за 2015 г., съдът установява, че същите не
кореспондират с версията на ответника, поддържана в това производство, която не съдържа
дори намек за оттегляне на предоставеното на “Дари – Лес 2010“ ООД пълномощно, за
провеждане на разговори и дебати в тази насока с В.К., за информиране на упълномощеното
дружество за прекратяване на пълномощията му, за заявената от К. претенция спрямо
ответника А. за заплащане на сумата от 200 лв., както и за реалното предаване от А. на К.
при подписване на нотариалния акт за продажба на гората. В показанията си С.А. твърди, че
е подписал двете пълномощни за изсичане на гората със съзнанието, че подписва
пълномощно за нейната продажба, като тази ситуация възникнала поради обстоятелството,
че никой не му прочел документите преди да положи своя подпис, а самият той не бил в
състояние да стори това поради сериозно увреждане на зрението, изразяващо се в пълна
слепота на дясното око и намалена зрителна острота на лявото око (това заболяване дало
6
основание на ТЕЛК да го освидетелства със 100 % намалена работоспособност). След време
В. К. му съобщил, че продал гората му, но без земята, върху която тя растяла, а самият
ответник се изненадал, че това е възможно; К. му предал като цена по сделката сумата от
1200 лв., която според ответника представлявала цената за неговата идеална част от гората,
като поради тази причина той не счел за необходимо да уведоми останалите съсобственици
на имота за предоставеното от него пълномощно за сеч. Участвайки в сделката по
продажбата на имота в полза на ищеца, С.А. не уведомил и него за съществуването на
пълномощното, считайки, че сечта вече е осъществена и че предмет на договора за продажба
се явява земята под изсечената гора. Впоследствие с ответника се свързал свидетелят Д. А.,
който поискал да узнае каква сума му е заплатил В. К., като му обяснил, че последният му е
продал имота и по този начин то измамил, тъй като се оказало, че всички дървета от гората
вече били отсечени (всъщност ответникът А. не разбрал ролята на свидетеля А. в
произтеклите събития). При това положение на 12.10.2015 г. той върнал на Д. А.
получената сума срещу разписка от същата дата, подписана от двете лица и приложена като
доказателство в досъдебното производство. Така пресъздадената версия на ответника е
изложена в едно сведение по досъдебното производство и в два протокола за разпит, като
тази позиция неминуемо е била известна на свидетелката А.а, която изписала ръкописно
текста на първото сведение предвид невъзможността на съпруга да стори това поради
зрителните си увреждания.
В голяма степен се разминават и показанията на свидетеля Д. А., дадени в
настоящото производство и в досъдебното такова, тъй като в съдебно заседание той заяви,
че ролята му в случая с изсичането на процесния имот се изразявала в посредничеството
между управителя на “Дари – Лес 2010“ ООД и В. К. и приключила с предаването на сумата
от 3500 лв. на това лице; в съдебно заседание той заяви, че не е запознат дали К. си е
удържал комисионна за сделката или е предал цялата сума на ответника А., както и че
процедурата по сечта била продължена от ищцовото дружество, без неговото последващо
участие и съдействие. В показанията си по ДП № ........по описа на РП – Д. за 2015 г. този
свидетел обяснява, че е бил уведомен от Т. Т., че следва да набави пълномощни за сеч от
още съсобственици, което изискване той предал на лицето Р. Р., снабдило го след няколко
дни с фалшивото пълномощно от И. Н. Н., З. П. Т. и С. И.К. (факт, който посоченият Р. Р. на
свой ред отрича); свидетелят също така презаверил и скицата на имота в ОСЗ – Д., а отделно
от това разговарял с ответника А., от когото узнал, че В. К. му е предал сума в размер на
1200 лв., чието възстановяване претендирал от него, когато след изсичането на гората
станало ясно, че тя има нов собственик. При тази ситуация С.А. отговорил, че такива пари
не му трябват и му предал сумата срещу разписка, а свидетелят я приел и я съхранявал,
включително и към момента на разпита му по досъдебното производство, осъществен на
10.04.2018 г.
В досъдебното производство са приобщени като доказателства и два документа –
разписка от 22.01.2015 г., чрез която В. К. декларира, че на тази дата е получил от
управителя на “Дари – Лес 2010“ ООД Г.Г. (но фактически от Д. А.) сумата от 3500 лв. в
7
качеството си на пълномощник на С.А., „за 1/6 ид.ч. от имот № ...........за реализация на
добитата дървесина“. Налице е и разписка от 23.01.2015 г., чрез която С.А. декларира, че е
получил от В. К. същата сума „за 1/6 ид.ч. от гора с № ............, която сума е получена от
“Дари – Лес 2010“ ООД за сеч и реализация на дървесина“.
Чл. 45, ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. С оглед изискванията на тази разпоредба ангажирането на деликтната отговорност
на “Дари – Лес 2010“ ООД изисква установяване на противоправно поведение, осъществено
от лице, действащо по възложение от този ответник, възникването на вреди от това
поведение, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и виновно
отношение на лицето, осъществило действията към тях и техните последици. В конкретния
случай противоправното поведение на ангажираните с дейността на дружеството лица се
изразява в изсичането на гората на ищеца без получаване на съгласие от негова страна, като
по делото стана ясно, че последният е претърпял имуществени вреди от тези действия под
формата на загуба, изразяваща се в невъзможността му да реализира изсечената дървесина,
т.е. да получи нейната цена. Чл. 45, ал. 2 ЗЗД гласи, че във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Стана ясно, че ответникът не
е бил запознат с промяната на собствеността върху имота, предмет на сечта, тъй като е
разполагал с документ за собственост върху него, както и актуална скица, в която не е било
отразено настъпилото след издаването на пълномощното правоприемство. Горното обаче не
изключва виновност в постъпките на лицата, действащи от името на дружеството, тъй като
по делото стана ясно, че за да си набавят документите за сечта, те са си послужили с
неистинско пълномощно, съставено от името на И. Н. Н., З. П. Т. и С. И. К., което доказва
намерението им да изсекат гората без съгласието на нейните собственици, макар и да не са
били наясно кои в действителност са те. Тяхната заблуда не променя обстоятелството, че
при изсичането на гората те са действали със съзнанието, че дружеството не разполага със
съгласие на собствениците на имота за извършване на сеч в него, като задвижвайки
процедурата въпреки липсата на съгласие, те несъмнено са възнамерявали да увредят
правата на тези собственици. При това положение става ясно, че вредите за собственика на
гората са настъпили по вина на служителите на ответното дружество или на натоварени от
него лица, с което се довършва състава на непозволеното увреждане по чл. 49 във вр. чл. 45
ЗЗД поради недобросъвестните им намерения да не зачетат правото на собствениците да
управляват имота си и да реализират доходи от неговото ползване. В тази ситуация съдът
намира, че искът за присъждане на сумата от 14869,13 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца загуби, произтичащи от невъзможността да реализира дървесината
от изсечената си гора, се явява основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва
от посочената в исковата молба дата, която е по – късна от датата на увреждането (чл. 84, ал.
3 ЗЗД) - 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
съобразно мораториума по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
8
преодоляване на последиците) в размер на 4419,44 лв., както и след тази дата до
окончателното плащане на сумата. Чл. 110 ЗЗД гласи, че с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния
случай става ясно, че първите етапи на увреждането за започнали на 14.09.2015 г., съобразно
действието на позволителното за сеч и видно от самите превозни билети, а исковата молба е
подадена по пощата на 14.09.2020 г., т.е. преди изтичането на последния ден на давностния
срок. Поради тази причина съдът намира, че възражението на ответниците за погасяване на
претенциите на ищеца по давност се явява неоснователно и като такова същото следва да се
остави без уважение. Поради уважаването на основния иск по чл. 49 ЗЗД, евентуалният
такъв по чл. 59 ЗЗД не следва да бъде разглеждан.
От изложените по – горе факти съдът приема, че ответникът А. е упълномощил
“Дари – Лес 2010“ ООД да извърши сеч в спорния имот, като в тази насока не следва да се
отдава съществено значение на твърденията му, че не е бил запознат със съдържанието на
подписаното от него пълномощно, тъй като след като узнал, че гората в имота е изсечена,
той приел предоставената му сума, представляваща цена на дървесината, с което е
потвърдил сделката, чието унищожаване би могъл да претендира поради грешка или измама
– чл. 35, ал. 2 ЗЗД. Стана ясно също така, че той не е оттеглял предоставеното на “Дари –
Лес 2010“ ООД пълномощно, тъй като не е споменал за подобно обстоятелство в нито един
от разпитите си по ДП № .....по описа на РП – Д. за 2015 г. и тъй като е приел изпълнение по
договора за сеч, поради което мъчно би могъл да се откаже от него. Същият не е уведомил за
учреденото право на сеч нито останалите съсобственици на имота, нито бъдещия му
купувач, което би било основание за ангажиране на отговорността му спрямо “Дари – Лес
2010“ ООД, при положение че дружеството е предприело сечта, без да е запознато с
промяната на титуляра на правото на собственост. В конкретния случай обаче “Дари – Лес
2010“ ООД носи отговорност спрямо ищеца заради виновните действия на собствените си
служители или натоварени от него лица, а не заради поведението на ответника А., поради
което отговорността за тези действия не следва да бъде прехвърляна върху ответника по
пътя на регреса, с оглед неизправното поведение на самото отправящото претенцията лице.
Възникването на хипотеза по чл. 45 ЗЗД поначало предполага лична вина у извършителя на
увреждането, поради което не е логично той да търси отговорност от други лица за
собствените си незаконосъобразни действия. В хипотезата по чл. 49 ЗЗД “Дари – Лес 2010“
ООД би могло да предяви регресни претенции единствено спрямо служителите, съставили и
употребили неистинското пълномощно, издадено от името на част от съсобствениците на
имота, но не и срещу трети лица, чиито действия не са причина за вменената му по основния
иск извъндоговорна отговорност, каквото трето лице се явява и ответникът А.. Поради
изложените причини съдът счита, че предявеният срещу този ответник обратен иск се явява
неоснователен и като такъв същият следва да се остави без уважение.
Поради същите причини се явява неоснователен и иска, предявен от “Дари – Лес
2010“ ООД срещу лесовъда Т. ИВ. Т. за възстановяване на присъдените в полза на ищеца
суми, евентуални лихви и разноски, поради което същият следва да е остави без уважение.
9
Отделно от това стана ясно, че при издаването на позволителното за сеч този ответник е
изпълнил вменените му от закона задължения, тъй като съгласно изискването на чл. 54, ал. 1
от Наредба 8 за сечите в горите е изискал документите за установяване на собствеността
върху имота, актуална скица, удостоверяваща липса на промени в правото на собственост,
удостоверение за наследници, както и съответните пълномощни от съсобствениците за
осъществяването на сечта.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът “Дари – Лес 2010“ ООД следва да заплати
на ищеца по съразмерност направените по делото разноски в размер на 771,54 лв. за
държавна такса, 1789,65 лв. за адвокатски хонорар и 289,28 лв. за експертиза. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на разноските, които
насрещната страна е направила за адвокатски хонорар на процесуалния си представител
(общо 1800 лв.), тъй като фактическата и правна сложност на делото предполага
възможност за уговаряне на по – високо адвокатско възнаграждение – предявени са няколко
иска, привлечени са допълнителни страни в производството, назначена е експертиза,
разпитвани са свидетели, а отделно от това са приложени материалите по досъдебно
производство, които също подлежат на преценка и анализ. Спорът между страните има
както фактически, така и правен характер поради което минималният размер на адвокатския
хонорар по чл. 7 от НМРАВ (1112 лв.) не е единствения критерий за адекватния размер на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, като сложността на делото по
мнението на съда оправдава конкретния уговорен между страните размер. Поради почти
пълното уважаване на първоначалните искове претенцията на ответника “Дари – Лес 2010“
ООД за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, а поради отхвърлянето на
обратните искове в полза на ответника С.А. следва да се присъдят разноски за адвокатски
хонорар в размер на 1200 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Дари – Лес 2010“ ООД с ЕИК ............и адрес на управление: гр. С., ул.
„О.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .., представлявано от Г. Д. Г., да заплати на Г. З. М. с ЕГН
********** от гр. Д., ул. „Ш. ш.“ № ...сумата от 14869,13 лв. (четиринадесет хиляди
осемстотин шестдесет и девет лв. и 13 ст.), представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца вреди от изсичането без негово съгласие на притежаваната от него широколистна
гора с площ от 14,100 дка, съставляваща имот № .........., находящ се в м. „П. ек.“ в
землището на с. В., общ. Д., шеста категория, обезщетение за забава върху тази сума в
размер на законната лихва за периода от 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г. (без периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.) в размер на 4419,44 лв. (четири хиляди четиристотин и
деветнадесет лв. и 44 ст.) и законна лихва върху главницата от 14.09.2020 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на
10
обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. и за сумата над 4419,44 лв.
ОСЪЖДА “Дари – Лес 2010“ ООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., ул.
„О.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., представлявано от Г. Д. Г., да заплати на Г. З. М. с ЕГН
********** от гр. Д., ул. „Ш. ш.“ № ....направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от иска в размер на 771,54 лв. (седемстотин седемдесет и един лв. и 54 ст.)
за държавна такса, 1789,65 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и девет лв. и 65 ст.) за
адвокатски хонорар и 289,28 лв. (двеста осемдесет и девет лв. и 28 ст.) за експертиза, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обратните искове, предявени от “Дари – Лес 2010“
ООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., ул. „О.“ № .., вх. ., ет. ., ап. ..,
представлявано от Г. Д. Г., против СТ. Н. АЛ. с ЕГН ********** от гр. Р., бул. „Л.“ № ..., вх.
., ет. .и Т. ИВ. Т. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „О.“ № ..., чрез които ищецът моли
съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумите, които той е осъден да заплати
по настоящото дело на Г. З. М., поради обстоятелството, че СТ. Н. АЛ. е учредил в полза на
“Дари – Лес 2010“ ООД право на сеч по отношение на имот № 013005, а преди
реализирането на сечта продал имота на Г. З. М., без да го уведоми за учреденото право, а Т.
И. Т. издал позволително за сеч без да се увери дали СТ. Н. АЛ. все още е собственик на
имота.
ОСЪЖДА “Дари – Лес 2010“ ООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., ул.
„О.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., представлявано от Г. Д. Г., да заплати на СТ. Н. АЛ. с ЕГН
********** от гр. Р., бул. „Л.“ № .., вх. ., ет. .направените по делото разноски в размер на
1200 лв. за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на “Дари – Лес 2010“ ООД с ЕИК ............и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „О.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., представлявано от Г. Д. Г., за
присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
11