№ 123
гр. гр. Добрич, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900167 по описа за 2022 година
Търговско дело № 167/2022 г. е образувано по молба вх. №
5033/26.09.2022 г., подадена от търговско дружество „АГРО ГРОУ
КЪМПАНИ“ ЕООД гр. Добрич, бул. „***“ № 51, ЕИК *** с искане за
откриване производство по несъстоятелност.
В обстоятелствата част на молбата са инвокирани доводи за
неплатежоспособността на търговеца с оглед невъзможността му да изпълни
изискуеми публичноправни задължения към държавата, свързани с
търговската му дейност в общ размер на 46 234.44 лв. ( главница в размер на
33 673.53 лв. и лихви в размер на 12 580.91 лв. ).
В петитума на молбата се съдържа искане за постановяване на решение
по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ , с което да се обяви неплатежоспособността на
„АГРО ГРОУ КЪМПАНИ“ ЕООД, да се определи началната й дата, да се
открие производство по несъстоятелност, да се допуснат обезпечителни
мерки, да се постанови прекратяване дейността на предприятието, да се обяви
дружеството в несъстоятелност и да се спре производството по делото.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на
основание чл. 235 ГПК приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1
Търговско дружество „АГРО ГРОУ КЪМПАНИ“ ЕООД гр. Добрич,
бул. „***“ № 51, ЕИК *** е вписано в Търговския регистър на 31.01.2017 г. с
капитал 20.000 лв. и с предмет на дейност: вътрешно и външнотърговска
дейност, включително внос, износ, реекспорт, бартерни и обменни сделки;
техническа и физическа охрана на лица и обекти; търговско представителство
и посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица;
маркетинг. рекламна дейност; производство, изкупуване и продажба на
селскостопанска продукция; вътрешен и международен туризъм; транспортни
и таксиметрови превози; разкриване и експлоатация на търговски. хотелски и
туристически обекти и заведения за обществено хранене и развлечение;
складова и спедиторска дейност; оказионна и комисионна дейност; търговия;
строителство; както и всяка незабранена от закона дейност.
Съдружници в „АГРО ГРОУ КЪМПАНИ“ ЕООД са лицата *** с
размер на дяловото участие: 2.00 лв.; *** с размер на дяловото участие: 2.00
лв. и **** с размер на дяловото участие: 16.00 лв.
Видно от писмените доказателства по делото – ревизионен акт № Р-
16002421006825-091-001/08.07.2020 г., изд. от НАП-ТП–Пловдив, данъчната
администрация е установила следните публичноправни задължения на „АГРО
ГРОУ КЪМПАНИ“ ЕООД: ДДС – 17 630.05 лв., лихви – 6 942.73 лв.;
корпоративен данък – 11 545.86 лв. и лихви – 3 902.62 лв.
Назначената на основание чл. 621а съдебно-счетоводната експертиза е
изследвала показателите за ликвидност на търговеца - коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на търговеца, коефициентът
за ефективност на разходите и приходите, коефициентите на Алтман и на
Бийвър.
Според експертното мнение на вещото лице, чието заключение е прието
то Съда като компетентно и безпристрастно дадено, показателите за
ликвидност на търговеца за изследвания период възлизат на следните
стойности, както следва: обща ликвидност: 2019 г. – 2.40, 2020 г. – 7.00, 2021
г. – 7.00, 2022 г. – 0.10; бърза ликвидност: 2019 г. - 1.75, 2020 г. – 5.14, 2021
– 5.14 и 2022 г. - 010; незабавна ликвидност: 2019 г. – 1.75, 2020 г. – 5.14,
2021 г. – 5.14. и 2022 г. – 0.10; абсолютна ликвидност: 2019 г. – 0.00, 2020 г. –
0.29, 2021 г. – 0.29 и 2022 г. – 0.00; коефициент за финансова автономност:
2019 г. – 1.40., 2020 г. – 6.00, 2021г. – 6, 2022 - -0.90; коефициент за
2
финансова задлъжнялост: 2019 г. – 071, 2020 г. – 0.17, 2021 г. – 0.17, 2022 г. - -
1.11; коефициент на Алтман: 2019 г.: 1.01., 2020 г. – 3.13, 2021 г. – 3.13, 2022
г. - -6.69; коефициент на Бийвър: 2019 г. – 0.30, 2020 г. – 2.00, 2021 г. – 0.00,
2022 г. - -1.78,
Вещото лице е констатирало следните финансови резултати на
търговеца за релевантния период, както следва: 2019 г. - -6 000.00 лв., 2020 г.
– 14 000.00 лв., 2021 г. – 0.00 лв., 2022 - -87 000.00 лв.
Финансовият резултат - загуба в размер на 86 990.42 лв. по счетоводни
данни е формиран за периода януари – август 2022 г., както следва: други
финансови разходи до размер 29 225-00 лв. ( 26 625.00 лв., реализирана загуба
до Договор за цесия от 16.05.2022 г., вземане от Доставчици от аванси –
5 000.00 лв. ), Отписани вземания от доставчици – 2 600.00 лв.; бракувани
к.стоки с отчетна стойност 12 661.80 лв., ДДС за период август 2022 г. за
бракувана стока – 2 532.36 лв., разходи за външни услуги – 2 550.00 лв.
разходи за начислени данъци и лихви по тях по горецитирания ревизионен
акт – 40 021.36 лв.
Експертизата не е констатирала наличието на ДМА и НДА по баланса
на търговеца, изискуеми задължения, произтичащи от търговски сделки,
както и задължения за изплащане на трудови възнаграждения към минимум
1/3 от работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два
месеца.
Вещото лице е установило, че размерът на публичноправните
задължения към датата на изготвяне на експертизата възлизат на 2 532.36 лв.
главница по ЗДДС и 46 748.97 лв. по ИД № *********/2018 г. ( 33 673.42 лв.
главници и 13 075.44 лв. лихви към тях ).
За финансовата 2021 г. търговецът е подал Декларация Приложение 11
от 21.06.22 г. за обстоятелството, че през 2021 г. не осъществява дейност по
смисъла на ЗСч.
Търговецът е дерегистриран по ЗДДС, считано от 01.09.2022 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По действащото българско право производство по несъстоятелност
3
може да се открие: 1. Спрямо определени лица; 2. По искане на определени
лица и 3. При наличие на определени материалноправни основания.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност са: 1. Търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на
публичните предприятия, упражняващи държавен монопол или създадени –
чл. 607а, ал. 1, чл. 612, ал. 1 ТЗ; 2. Неограничено отговорните съдружници в
търговско дружество, спрямо което е открито производство по
несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския
регистър – чл. 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ; 3. Починал или заличен едноличен
търговец – чл. 611, ал. 1 ТЗ; 4. Лице, което прикрива търговска дейност чрез
неплатежоспособен длъжник – чл. 609 ТЗ и 5. Сдружения и фондации чл. 14,
ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Кръгът на лицата, по искане на които може да се открие производство
по несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл. 608, ал. 1 ТЗ и включва:
1. Длъжникът; 2. Кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.
608, ал. 1, т. 1 ТЗ – породено или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й; 3. Националната агенция по приходите за изискуемите парични вземания
по чл. 608, ал. 1, т. 2 и 3 ТЗ – публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или частно държавно
вземане или 4. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за
изискуеми вземания по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ – задължения за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, които не са изпълнение повече от два месеца.
Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се
обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на
длъжника и 2. неплатежоспособност или свръхзадълженост ( при
капиталовите търговски дружества ).
Процесуалната ( формална ) предпоставка е обявителното съдебно
решение.
За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да
констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ
4
– длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед
разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност,
съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като
невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й
от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
неплатежоспособност – елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според
който молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника
са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 608, ал. 1 и чл. 631
ТЗ дава основание на теорията – вж. Попова, В. Коментар на ТЗ – част IV. С.,
1996, 65-83, Таджер, В. Несъстоятелност по ТЗ. С., 1996, 47-50, Стефанов, Г.
Търговска несъстоятелност. Велико Търново, 2011, 61-75, Григоров, Г.
Несъстоятелност. С., 2017, 172-191 и на съдебната практика – р. 64/23.03.2010
г. по т. д. № 959/2009 ВКС II ТО, р. № 115/25.06.2010 г. по т. д № 169/2010 II
ТО, р. 90/20.07.2012 по т. д. № 115/2011 г. I ТО, р. № 118/09.08.2013 г. по т. д.
№ 1042/2012 I ТО, р. № 54/08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. II ТО, р. №
201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. I ТО, р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. №
4254/2013 г. I ТО, да приемат, че неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ
изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално
5
ликвидни активи.
Неплатежоспособността е фактическо състояние на обективна
невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични
задължения.
Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти,
която се извършва от Съда.
Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години – чл.
608, ал. 2 ТЗ.
Общият режим на Търговския закон презумира неплатежоспособността
при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ. Спиране на плащанията е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти вземания на
определени кредитори – чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Спирането на плащанията
създава оборима презумпция за неплатежоспособността. Терминът „спиране
на плащанията” не е определен легално. В литературата се приема, че
спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което
длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията
си към кредиторите.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на последните
устни състезания по делото.
В практически аспект това предполага следната поредност на
изследване: 1. Дали към датата на последните устни състезания длъжникът
разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му
установени изискуеми парични задължения; 2. При отрицателен отговор –
дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. При втория
етап на изследване подлежи трайният характер на състоянието на длъжника,
което по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-
икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен
период от време назад.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични
задължения тогава, когато е във състояние да осигури парични средства за
6
пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира
или ако разполага с налични парични средства или ако разполага с такива
непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични
средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Активите са
ресурсите собственост на едно предприятие, придобити чрез стопанска
дейност, които следва да бъдат използвани за икономически цели. Активите
се групират на дълготрайни и краткотрайни. Дълготрайните активи участват
продължително в дейността на предприятието и икономическата изгода за тях
се ползва за срок по-дълъг от една година. От своя страна те се подразделят
на дълготрайни материални активи ( ДМА ), дълготрайни нематериални
активи ( ДНМА ) и финансови дългосрочни активи ( ФДА ). ДМА имат
материално-веществена форма, ДНМА са непарични активи, продукти на
интелектуален труд, които нямат материално-веществена форма, ФДА са
финансови средства, които са предоставени за ползване под формата на
финансови инструменти на други предприятия. Краткотрайните активи от
своя страна се подразделят на четири групи – материални запаси ( суровини и
материали, незавършено производство, стоки и готова продукция,
предоставени аванси ), краткосрочни вземания ( с падеж до 1 година ),
краткосрочни инвестиции ( акции,облигации, дялове и други, закупени със
спекулативна цел ) и парични средства ( в брой или по банкови сметки ).
Само по себе си притежанието на имуществените активи от всякакъв
характер, дори и на стойност надхвърлящи размера на изискуемите парични
задължения, не е достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на
длъжника. Относимо е единствено притежанието на парични средства или на
реално ликвидни от икономическа гледна точка активи – такива, които могат
да се преобразуват в кратък период от време в парични средства на цена,
близки до справедливата пазарна стойност. По правило тези ликвидни активи
следва да са такива, че тяхното преобразуване ( осребряване ) да не води до
нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т.е. до
преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило
интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания. По принцип
релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които
счетоводно се класифицират като краткотрайни ( текущи ). Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период ( 1 година ), участват еднократно
7
в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните,
съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
Формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е
достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника. В редица случаи начинът на
осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен е въпрос на
счетоводна политика на предприятието. Независимо от счетоводното
класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за
платежоспособността на длъжника единствено и само ако реално съществува
и и ако е реално ликвиден в обозрим кратък срок. Съответно длъжникът е
неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и реално
ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Анализът следва да се извърши въз основа на събраните по делото
доказателства, включително и на съдебно-счетоводната експертиза,
установяваща основните финансови показатели за дейността длъжника, по
специално – коефициентите за ликвидност и финансова автономност.
Показателите за ликвидност изразяват способността на предприятието
да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в
които не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за
ликвидност се определят като коефициенти, при изчислението на които се
съпоставят активи и задължения и отразяват възможността на предприятието
да покрие задълженията си в определен момент ( балансова дата ).
Финансовата автономност е свързана с общата уравновесеност а
финансовото състояние на предприятието и установява независимостта му от
кредиторите и способността му да посреща дългосрочните си задължения.
Анализът на финансовата автономност е посредством показателите
коефициент на автономност ( платежоспособност ) и коефициент за
задлъжнялост. Информация за анализа се получава от раздели А, Б и В на
пасива на Баланса от отчета на собствения капитал и допълнителни
счетоводни справки. Собственият капитал представлява стойностен израз на
имуществото на предприятието. Капиталът на търговските дружества има
следният състав: основен капитал ( формиран от парични и/или непарични
8
вноски на съдружниците/акционерите и вписан в търговския регистър ),
резерви ( формиран от печалбите през периодите на извършена стопанска
дейност ), текущ финансов резултат ( печалба/загуба за последната финансова
година ), други специфични резерви на основата на законодателството и
спецификата на стопанската дейност. Наличието на загуба за даден период е
израз на намалението на капитала. Поддържането на собствения капитал е
налице,, когато неговата сума в края на финансовата година е равна или по-
голяма от сумата му към началото на финансовата година. Промените в
собствения капитал се дължат на: увеличение – при положителен финансов
резултат ( печалба ), при вноски в капитала от собствениците, при преоценка
в посока на увеличаване на активи; намаление – при отрицателен финансов
резултат ( загуба ), при разпределение на печалбата, при преоценка на активи
в посока намаление, при намаляване на капитала по решение на общото
събрание на съдружниците/акционерите.
Коефициентът на финансова автономност показва степента на
финансова независимост от кредиторите и се изчислява като съотношение на
собствения капитал към пасивите, представени от дългосрочните и
краткосрочните пасиви. Коефициентът на финансовата автономност следва да
бъде със стойност не по-малка от 0.5. Над тази стойност може да се направи
извод за финансова уравновесеност на предприятието до 1 и пълна финансова
автономност над коефициент 1. В случаите, когато коефициентът на
финансовата автономност е под 1, е налице превишение на задълженията
спрямо собствения капитал, т. е. съществуващите задължения не са
достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Коефициентът на
задлъжнялост се изчислява като съотношение на пасивите към собствения
капитал и следва да бъде със стойност не по-голяма от 1. Под тази стойност
може да се направи извод за финансова уравновесеност, над 1 дава
информация за превишение на единица пасив спрямо единица собствен
капитал.
Коефициентите за обща ( съотношение на краткотрайните активи към
краткосрочните задължения ) и бърза ликвидност ( съотношение на
краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства
към краткосрочните задължения ) са обективен и сигурен критерий за
икономическото състояние на длъжника.
9
Коефициентът за обща ликвидност се явява основен показател за
състоянието на неплатежоспособността при действителна ликвидност на
всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му.
Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните
материални запаси или краткосрочните вземания, съответно е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение
за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив.
В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност ( бърза,
незабавна, абсолютна ), при изчисляването на който включените активи,
могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на
неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си
задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на
базовия за отрасъла, но стойността на коефициентите на бърза, незабавна или
абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се
установи конкретната причина за това.
Когато стойностите на коефициентите за обща ликвидност са под 0.5,
състоянието на неплатежоспособност е факт. Методиката за изчисляване на
коефициентите за ликвидност е била регламентирана в отменения
Национален счетоводен стандарт 13 „Отчитане при несъстоятелност и
ликвидация”, поради което може да се използва при установяване
състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
Един от най – популярните модели в световната практика ( САЩ и ЕС )
е за анализ на вероятността от корпоративни фалити е т. н. „Z – резултат на
Алтман” създаден през 1968 г. от Едуард Алтман – професор по финанси от
New York University, Stern School of Business. Моделът е базиран на
статистическия анализ ( мултивариантен дискриминантен анализ ), който се
свежда до единичен коефициент ( Z – резултат ), изчислен на база
претеглените стойности на пет коефициента за финансов анализ. Меродавен
за финансовият анализ на длъжника е коефициентът за непублични
производствени компании, изчисляван по следната формула: Z = 0.717 Х1 +
0.847Х2 + 3.107Х3 + 0.420Х4 + 0.998Х5, където Х1 = ( текущи активи –
текущи пасиви )/общо активи; Х2 = неразпределена печалба/общо активи; Х3
= печалба преди лихви и данъци за периода/общо активи; Х4 = собствен
капитал/общо пасиви; Х5 = приходи от продажби/общо активи. Получените
10
резултати се групират в следните три зони: Z >2.90 = „спокойна зона”; 1.23 <
Z < 2.90 = „сива зона”; Z < 1.23 = „стрес зона”.
Друг модел и индикатор за несъстоятелност е т.н. „модел на Бийвър”,
създаден през 1966 г. от Уилям Бийвър – професор по счетоводство в
Станфордския университет. Моделът на Бийвър се базира на съотношението
между оперативния паричен поток и общия размер на дълга. Коефициентът
на Бийвър следва да бъде 1, за да се квалифицира състоянието на търговското
предприятие като стабилно.
В разглеждания случай, релевантните коефициенти са, както следва:
обща ликвидност: 2019 г. – 2.40, 2020 г. – 7.00, 2021 г. – 7.00, 2022 г. – 0.10;
на бърза ликвидност: 2019 г. - 1.75, 2020 г. – 5.14, 2021 – 5.14 и 2022 г. - 010;–
0.00; коефициент на Алтман: 2019 г.: 1.01., 2020 г. – 3.13, 2021 г. – 3.13, 2022
г. - -6.69; коефициент на Бийвър: 2019 г. – 0.30, 2020 г. – 2.00, 2021 г. – 0.00,
2022 г. - -1.78.
Анализът на относимите коефициенти сочи, че в изследвания период
стойностите им са положителни величини, като едва през втората половина
на 2022 г. се отчитат отрицателни стойности, формирани от счетоводното
отразяване на договора за цесия и бракуване на стоки, които променят
балансовите показатели и коефициентите за ликвидност.
В процесния казус е налице тенденция към състояние на неспособност
на длъжника да погаси изискуемите си парични задължения, но която към
настоящия момент няма траен характер. В тази хипотеза, откриването на
производство по несъстоятелност на търговеца би било в противоречие на
установените от чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност –
осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за
оздравяване на предприятието.
Фактът на преустановяване на дейността и липсата на икономически и
финансов ресурс тя да бъде възобновена, на наличието на само на един
кредитор, сочат на извода, че макар и нежизненоспособно и неконкурентно
предприятие, търговецът не е заплаха за търговския обмен, съответно пазарът
не се нуждае от защита срещу него чрез откриване на производство по
несъстоятелност.
С оглед изложените съображения, подадената от търговеца молба за
откриване производство по несъстоятелност следва да се отхвърли.
11
С оглед изложените съображения и на основание чл. 631 ТЗ,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „АГРО ГРОУ КЪМПАНИ“ ЕООД гр. Добрич,
бул. „***“ № 12, ЕИК *** с искане за откриване производство по
несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В 7 –
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДАТАТА НА СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА
МОЛИТЕЛЯ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12