№ 73
13.04.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно
заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Велислава
Ангелова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 52 по
описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от О.Н.Х. *** срещу Наказателно постановление № 19-1253-001335/
14.01.2020 г. на Началник Сектор ПП при
ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба от 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДвП .В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила .Оспорва и по същество изложените в АУАН и НП фактически
положения по извършване на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован,се явява лично ,като чрез
пълномощника си по делото – адв. Т.Н. , заявява, че поддържа подадената жалба и в
хода по същество развива аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 28.12.2019 г. служителите на РУ на МВР - Хасково св.И.М. и Р.Т. били на работа ,като със служебния автомобил извършвали
патрулна дейност в град Хасково . В около 22.25 часа на 28.12.2019 г.
забелязали по ул. "Пещера " движение на пътно превозно средство,лек
автомобил марка „***********“ с рег.№*********** в посока ул. „Балатон" в град Хасково.Патрулния
автомобил на органите на МВР, последвал автомобила и непосредствено преди
заведение „Глинени гърнета“ , подали на
водача звуков и светлинен сигнал и след спирането му , установили, че то било
управлявано от жалбоподателя О.Н.Х. . На контролните органи от състава на РУ на
МВР –Хасково им направило впечатление, че водачът имал леко разширени
зеници ,поради което поискали съдействие
от органите на Сектор "ПП" при ОД на МВР –Хасково за извършване на
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества.За целта жалбоподателят бил отведен в РУП-Хасково.Там пристигнал и екип Сектор "ПП" при ОД
на МВР –Хасково , включващ в състава си св.Ж.К.И. , "мл. автоконтрольор"
в Сектор ПП при ОД на МВР –Хасково ,който поканил водача на превозното средство
да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози,но същият
отказал. При направена справка в масивите на МВР св.Ж.И.
установил,че жалбоподателят има
наложено наказание глоба ,незаплатена в срока за доброволно плащане. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу
жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от св.Ж.И. Акт за установяване на административно
нарушение серия Д, № 117393 за нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДвП и нарушение по 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал
да подпише съставения и предявен акт за
установяване на административно нарушение,както и да получи екземпляр от него, според отразеното
в приложената разписка,който отказ бил удостоверен от св.Т. И. П. . В хода на проверката, след съставяне на акта, бил издаден Талон за
медицинско изследване № 0051154, връчен в 23.18 часа,в който бил отразен отказа
на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества ,но
желанието му да даде кръвна проба
.Жалбоподателят се явил в СО при
МБАЛ-Хасково в съответното време да даде кръвна проба за изследване дали е
употребил наркотични вещества или техни аналози,където отказал да даде кръвна
проба, според направената в талона отметка и твърденията на актосъставителя и свидетелите
по акта в дадените пред съда показания. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл.185 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП наложил процесните
административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.М. ,Р.Т. и Ж.И. относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране
на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .Съдът
кредитира с доверие и показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя
свидетели Е.Д.А. и Н.Х. Ю. ,които принципно изнасят обстоятелства , предхождащи
извършената полицейска проверка ,понеже
никой от двамата не е бил очевидец на действията на полицейските органи по
спиране на жалбоподателя като водач на МПС и отказа му да бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества.
При така установените факти
съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП предвижда,че наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.Според чл.185 от ЗДвП За нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.,
изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв. Следователно, деянията , за които на жалбоподателя са
наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал,отказвайки да подпише и получи екземпляр от АУАН. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушение. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т. 2.11 от
приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са формата и редът за издаването му, като
представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По т.1 от НП актосъставителят, а след него и АНО са квалифицирали деянието, вменено на
жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
която е наказващата норма, но също така
в диспозицията си съдържа
състава на административно нарушение от
гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. В случая е налице разминаване при описание на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на
задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН е посочено, че водачът "отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000“ за установяване употребата на наркотични
вещества “ -изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3
пр.1 ЗДвП.
В НП освен отказа да бъде изпробван с
технически средство е посочено още,че водача отказва кръвна проба ,с
което е прието ,че : "Отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му ". Макар и да е останало в рамките на същата правна
квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с
въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато
надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което
изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността му , както и за да се
обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото
обвинение за преценка на съответствието му
с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на
ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което
го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и
съставлява основание за отмяна на санкционния акт. Следва да бъде изтъкнато, че
обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Т. е. създава се впечатление, че
водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на
само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо
средство, респ. да не изпълни предписание за установяване на употребата на наркотични
вещества с доказателствен анализатор или медицинско
изследване , с оглед употребата на съюза "или" в цитираната
разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че
противоречи на смисъла на закона, чиято цел е да се създадат гаранции за
възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат
контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП
под страх от административно-наказателна отговорност и отчитайки, че и трите способа,
визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на наркотични
вещества . В потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на
техническото средство/ от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от
несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да
се подложи на медицинско изследване .
Налага се извода за субсидиарния характер на този подход /чрез
техническо средство / за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и
от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Всъщност, редакция на нормата на чл. 3а,
т. 1 от цитираната наредба сочи на извода на така предложеното тълкуване на санкционната
разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на
водача за проверка с техническо средство е основание употребата на наркотични вещества да се
установява с доказателствен анализатор или
с медицинско изследване. Такова
изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки
че е приел талона, издаден му за медицинско изследване.
Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се
в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно
административно-наказателно обвинение. В обобщение, допуснато е несъответствие в описанието на деянието в
съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод
предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган
за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера
и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.Горното
налага атакуваното НП да бъде отменено в
тази му част ,заради допуснати от страна на АНО
нарушения на процесуалните правила.
По
отношение на второто от нарушенията съдът намира следното: Жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл. 190 ал. 3 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба /в приложимата редакция/, наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване . В случая от фактическа страна в
наказателното постановление е посочено, че на обективираната дата и място жалбоподателят
е управлявал моторно превозно средство
при наличие на неплатени глоби. Конкретни глоби и съответните актове ,с които
са наложени (фиш или наказателно постановление) не са обективирани. Този подход
при описание на нарушението от АНО, е довел до нарушение на правото на защита
на наказаното лице, тъй като същият е поставен в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.
Това е така, тъй като предмета на доказване касателно това административно
нарушение е свързан не само с факта на налагане на глоба, респ. че същата е
неплатена, но и че тя подлежи на изпълнение, т. е. основанието от което тя
произтича е влязъл в сила санкционен акт.Горното води на извод, че санкционният
акт в тази му част е издаден в нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН-основание за отмяна на същия поради допуснато нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените такива.При това положение не може да се
приеме, че нарушението по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП е установено
по категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 185 от ЗДвП следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон. По тези
причини НП следва да бъде отменено и в тази му част.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001335/14.01.2020
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.