РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Перник, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500504 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Н. Т. З., ***
ЧРЕЗ адвокат Б.В. от АК ***
съдебен адрес: ***.
ПРОТИВ: Решение № 260783 от 01. 07. 2021г. постановено по
гр. д. № 1097 / 2021г. описа на Пернишкия районен съд.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като недопустимо,
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се моли да бъде постановено решение,
с което да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е неправилно и необосновано, че не може чрез декларация, подадена по реда на чл. 134 от
ЗМДТ, да се докаже право на собственост, поради което не е доказано нито правото на
собственост, нито обстоятелството, че ответницата е носител на ограниченото вещно право
на ползване, по отношение на процесния апартамент и следователно и главния иск за
главницата и акцесорния иск за лихви за забава се явяват неоснователни. Моли да му се
присъдят направените разноски пред Пернишкия районен съд в пълен размер и тези
направени пред Пернишкия окръжен съд.
В законноустановеният двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба.
1
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по съображенията, изложени във въззивната жалба
Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Възразява срещу размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед материални
интерес и сложността на делото.
В съдебно заседание въззиваемата страна, с писмена молба депозирана преди датата
на съдебното заседание, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалбата,
моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане направените разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, въззивния съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
С Решение № 260783 от 01. 07. 2021г. постановено по гр. д. № 1097 / 2021г. описа
на Пернишкия районен съд първоинстанционния съд по предявените от “Топлофикация -
Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, срещу Н. Т.
З. Н. Т. З., *** е признал за установено по отношение на Н. Т. З. *** Аб.№ *** на името на
Е.Д.З. същия адрес, че ДЪЛЖИ на дружеството: по направено ПРИЗНАНИЕ на ответницата
още във Възражението по запов.производство : Обща сума 277.10лв. Сумата 264.80лв.
главница за периода 01.10.2017-30.04.2018 Сумата 12.30лв. лихва за периода 08.12.2017-
230.10.2018г. и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 09.11.2020г. до окончателното й изплащане, като е
ОТХВЪРЛИЛ като погасени по давност: За обща сума 221.87лв. от която Сумата 178.62лв.
главница за периода 01.05.2016-30.09.2017 Сумата 43.25лв. изтекла лихва за периода
10.07.2016-23.10.2018г.,
Със заявление от 06.11.2020год., „Топлофикация Перник“ АД е поискала издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Н.Т. Д. за сумата от 443,42 лева,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2018 год., както и сумата от
55,60 лева, представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от
10.07.2016 г. до 23.10.20218 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.11.2020 г.
Искането е уважено и за сумите по заявлението е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260433/10.11.2020год. по ч. гр.дело № 05990/2020год. по описа на
ПРС, ведно със сумата от 25 лева държавна такса и сумата от 50лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В законноустановения едномесечен срок длъжникът Н. Т. З. е подала възражение по
чл.414 от ГПК, с което е посочила, че не дължи изпълнение на вземането за сумите погасени
по давност и признава дължимостта и неоспорва сумата от 264.80 лева главница за периода
от 01.10.2017 – 30.04.2018г. и на сумата 12.30 лева лихва за периода от
08.12.2017.23.10.2018г.
В изпълнение указанията на съда заявителят –„ Топлофикация Перник“ АД е
предявил иск по чл.422 от ГПК за цялото вземане по заповедта за изпълнение. С
2
постановеното по иска Решение № 260783 от 01.07.2021г. по гр. д. № 1097 / 2021г. районния
съд е уважил предявения иск по чл.422 от ГПК за Обща сума 277.10лв. Сумата 264.80лв.
главница за периода 01.10.2017-30.04.2018 Сумата 12.30лв. лихва за периода 08.12.2017-
230.10.2018г. и е отхвърлил иска за разликата до пълния размер на главницата и лихвата, За
обща сума 221.87лв. от която Сумата 178.62лв. главница за периода 01.05.2016-30.09.2017
Сумата 43.25лв. изтекла лихва за периода 10.07.2016-23.10.2018г., като погасена по давност.
За да уважи частично иска, съдът се е позовал на установеното от фактическа страна
по делото, а именно, че ответника е признал, респективно дължи доставена и потребена
топлинна енергия за него.
В съответствие със задължителните разяснения в т.5а от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че възражението по чл. 414 ГПК
е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК,
за наличието на която, съдът следи служебно през целия период на висящността на спора,
до приключване на делото във всички инстанции.
Касателно настоящият казус размерът на задължението на длъжника е установим и
този размер на дълга не е оспорен от жалбоподателя, а изрично е признат от него, то следва
извод, че предявеният против него установителен иск за неоспорената сума и период е
недопустим. Заповедта, с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК, в невъзразената й част, влиза в
сила и подлежи на изпълнение. Т.е. след като е призната дължимост на конкретно вземане,
то и заявителят няма правен интерес да предяви иск за това вземане. Посоченото във
възражението, че признава дължимостта и неоспорва сумата от 264.80 лева главница за
периода от 01.10.2017 – 30.04.2018г. и на сумата 12.30 лева лихва за периода от
08.12.2017.23.10.2018г., преценено във връзка с направеното признание за дължимост на
тази част, по съществото си съставлява оспорване на заповедта в останалата й част и по
отношение на нея заявителят има интерес от предявяване на иска.
В случая установителния иск е предявен за цялата сума по заповедта за изпълнение,
като районния съд го е уважил за сумата в общ размер на 277.10лв. от която сумата
264.80лв. главница за периода 01.10.2017-30.04.2018г. и сумата 12.30лв. лихва за периода
08.12.2017-230.10.2018г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане,
разгледано във връзка с мотивите на съдебния акт, а именно „ т.е. е налице признание и за
тази обща сума ответницата дължи заплащане на ищцовата страна, поради което в тази част
заповедта за изпълнение следва да произведе действие и за тази част да се издаде ИЛ. Тъй
като това е следвало да стане своевременно още на фаза заповедно производство – то няма
пречка и след влизане в сила на настоящето решение, заповедния съд да издаде ИЛ за
дължимата сума“ налага извода, че искът е уважен именно за тази част от вземането по
заповедта за изпълнение, за която длъжникът е направил признание за дължимост. Поради
което съдът намира, че след като за сумите, за които е уважен иска по отношение на Н. Т. З.
няма възражение по чл. 414 ГПК, исковата претенция се явява процесуално недопустима,
поради което решението в частта му в която е уважен предявения против него иск е
недопустимо, поради което в тази му част следва да се обезсили, а производството в тази му
част следва да се прекрати.
В останалата си обжалвана част решението е влязло в сила, тъй като жалбоподателя
– ответник в първоинстанционното производство няма правен интерес да обжалва изгодно
за него решение, такъв би имал въззиваемия – ищец, но доколкото в настоящото същият не
е подал въззивна жалба, решението в частта в която първоинстанционният съд е отхвърлил
исковата претенция не подлежи на въззивна проверка.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода от спора и на основание осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.4 от ГПК на
ответника - жалбоподател в настоящото производство се дължат направените пред
3
въззивната инстанция разноски. Това е така, тъй като иска по чл.422 от ГПК за част от
сумата по заповедта за изпълнение е предявен въпреки липсата на оспорване, тоест при
липсата на възражение по чл.414 от ГПК, поради което не може да се приеме, че е станал
причина за завеждане на делото. Същия претендира и доказва разноски във въззивното
производство в 28.00 лв. заплатена държавна такса в размер на 25.00 по сметка на ОС
Перник и 3 лв. преводна такса., които следва да бъдат възстановени изцяло.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260783 от 01. 07. 2021г. постановено по гр. д. № 1097 /
2021г. описа на Пернишкия районен съд, в ЧАСТТА в която е признато за установено по
отношение на Н. Т. З. *** с аб. № *** на името на Е.Д.З. същия адрес, че дължи на
дружеството: по направено признание на ответницата още във възражението по запов.
производство: Обща сума 277.10лв. Сумата 264.80лв. главница за периода 01.10.2017-
30.04.2018 Сумата 12.30лв. лихва за периода 08.12.2017-230.10.2018г. и законната лихва
върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
09.11.2020г. до окончателното й изплащане, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази му ЧАСТ, поради липса на възражение за тези суми по чл.414 от ГПК подадено от Н.
Т. З. с адрес ***.
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение №
260433/10.11.2020год. по ч. гр.дело № 05990/2020год. по описа на ПРС, в ЧАСТА й в която
е разпоредено Н.Т. Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на
управление: град Перник, ж.к. „Мошино”, ТЕЦ “Република”, представлявано от Я. П. К. –
Изпълнителен директор сумата 264.80 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 12.30 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2017 г. до 23.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 264.80 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.11.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ Н. Т.
З.,ЕГН: ********** *** сумата от 28.00 лв. / двадесет и осем лева/, представляваща
сторени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр.
първо ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ заверен препис от настоящото решение за прилагане по ч.гр.д. №
05990/2020 г. по описа на РС Перник, като същото бъде върнато в деловодството на съда и
докладвано на съдията-докладчик издал Заповед № 260433 / 10.11.2020год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5