РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Пловдив, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300503197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „“Гиро ленд“ ЕООД против Решение №
2668/12.06.2024г., пост. по гр.д.№ 15403/2023, ПРС, поправено с Решение №
3778/24.09.2024г. по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л.
А. М. сумата от 5867,49лв., представляваща незаплатен наем за периода 22.10.2020г. –
21.11.2020г. по Договор за наем от ***г. за имот, находящ се в ***, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
23.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „Гиро ленд“ ЕООД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че
същото е недопустимо, евентуално неправилно. Счита, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, доколкото е бил сезиран с иск за присъждане на наем за периода
22.10.-21.11.2020г., а е присъдил такъв за периода ***-21.10.2019г. По същество моли
за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска, като поддържа, че
вземанията са погасени поради извършено прихващане с насрещно вземане. Посочва,
че с отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане с насрещно
вземане от 35 205лв. до размера на иска, като самото вземане произтича от
неоснователно обогатяване на ищеца от получени в брой при начална липса на
1
основание пари през м.10.2020г.. Поддържа, че първоинстанционния съд
неоснователно не е приел за разглеждане възражението. Поддържа, че има и други
дела между същите страни , но за други периоди, които обаче, са били подсъдни на
ОС и в тези производства възражението за прихващане е било прието. Прави
оплакване, че по този начин съдът е предрешил делото. Поддържа и становище, че
всички наеми са платени на ищеца до 21.04.2021г., като ключовете от обекта са му
предадени още през м.01.2021г. Излага и довод, че по искане на наемодателя всички
наеми са плащани на ръка, като той не е издавал никакви документи. Моли съда да
приеме за разглеждане възражението за прихващане и допусне събирането на гласни
доказателства за доказването му. Претендира разноски.
Постъпила е и нарочна жалба против решението за поправка на ОФГ, като се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развити са съображения
за правната същност на очевидната фактическа грешка, като се настоява, че в случая
не е налице такава, т.к. съдът не е формирал никаква воля или е допуснал грешка при
формирането й. Поддържа, че в случая е налице единство между мотиви и диспозитив,
поради което и не е налице ОФТ. Моли за отмяна на решението.
Въззиваемата страна Л. М. е подала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа нейната неоснователност. Развива доводи за допустимостта на
постановеното решение и на решението за поправка на ОФГ. Противопоставя се на
искането за събиране на гласни доказателства, като счита, че същите са недопустими.
Поддържа и че в твърденията на жалбоподателя се съдържат вътрешни противоречия
относно пращането – един път е твърдял, че е плащал наем, а след това, че е плащал
без основание. В отделен отговор развива съображенията си за правилност на
решението за поправка на ОФГ, като сочи, че съдът е формирал воля по предявения
иск, но неправилно е изписал диспозитива.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с обективно съединени осъдителни искове за заплащане на суми,
съставляващи неплатена наемна цена.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
2
Във въззивната жалба е наведено оплакване, че решението е недопустимо, т.к.
съдът се е произнесъл за различен от исковия период. Отделно се обжалва и
решението за поправка на ОФГ.
По отношение на жалбата против решението за поправка на ОФГ се установява
от мотивите на основното решение, че съдът е посочил твърденията в исковата молба,
с които е сезиран – „месечният наем за процесния период 22.10.2020-21.11.2020“, както
и че петитумът на иска е осъждане на ответника да заплати „месечният наем за
периода 22.10.2020-21.11.2020г.“ / виж стр.34 от първоинстанционното дело, ред 5 и
ред 2 от долу на горе/. В диспозитива, обаче е посочен друг период ***-21.10.2019г.
Очевидно е налице противоречие между мотивите и диспозитива, като периодът на
претенцията в диспозитива вероятно е сгрешен поради технически пропуск на съда. От
мотивите на решението, обаче се установява, че съдът е разглеждал иска за периода, за
който ищецът го е сезирал. Поради това е правилен извода на първоинстанционния съд
за наличие на основанията по чл.247 от ГПК и постановената поправка на очевидна
фактическа грешка е законосъобразна.
С извършената поправка на първоначалното решение се лишава от основание
възражението на жалбоподателя за недопустимост. С решението за поправка на ОФГ
се формира диспозитив съответстващ на петитума на исковата молба. Казано по друг
начин -–преодоляно е разминаването между диспозитива на съдебното решение и
петитума на исковата молба и не може да се твърди, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, респ. че е постановено решение без съдът да е бил сезиран с искане за
това.
По иска за заплащане на наемната цена:
Твърденията в исковата молба са, че между страните е сключен договор за наем
на ***г., като за периода 22.10.2020-21.11.2020г. наемната цена се равнявала на 3000
евро или 5867,49лв. Представен е договор за наем между страните, който е с
нотариална заверка на подписите. В чл.6 от същия е уговорено, че след 21.10.2019г.
наемната цена да се изчислява по посочена формула, но независимо от резултата
първоначално уговорената сума не може да се намалява. Доколкото в исковата молба
се претендира левовата равностойност на 3000евро, то е безпредметно да се изчислява
дали наема за процесния период не е в по-висок размер.
Първоинстанционният съд не е приел за разглеждане възражението за
прихващане, предявено от ответника поради нередовност при предявяването му,
свързана с противоречиво изнесена фактическа обстановка в обстоятелствената част.
Ищецът е отговарял на въпроси на ответника, постановени по реда на чл.176 от
ГПК, като изрично е отрекъл да е получавал суми за наем за процесния период.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
3
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже сключването
на наемния договор, условията по него, а ответникът – че е заплатил наемната цена.
По делото се установява сключването на наемен договор между страните и условията
по него. Макар ответникът да твърди, че е заплатил наемната цена , по делото не са
ангажирани никакви доказателства за подобно плащане. Не може да бъде споделена
тезата, развита във въззивната жалба, че с неприемане на възражението за прихващане,
съдът е предопределил изхода на делото. Това е така, т.к. след отказа да бъде прието за
разглеждане това възражение, то за страната съществува възможност да заяви
претенциите си по исков ред и това й право не е преклудирано. В същото време се
измества фокусът на доказване в процеса – ответната страна, която е имала качеството
наемател е следвало да докаже плащане на наемната цена. Доказателства за подобно
плащане в производството не са ангажирани. Исканите свидетелски показания пред
въззивната инстанция са целели доказване на възражението, което не е предмет на
производството, от една страна, а от друга – същите са недопустими и с оглед
забраната по чл.164, ал.1, т.4 и т.3 от ЗЗД.
Така, предвид доказване на съществуването на твърдяното облигационно
отношение, то е и налице възникнало задължение за плащане на наемната цена за
исковия период. Предявеният иск за заплащане на наемна цена за периода 22.10.2020-
21.11.2020г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, но и по делото не се
установява да са извършени такива.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2668/12.06.2024г., пост. по гр.д.№ 15403/2023, ПРС,
поправено с Решение № 3778/24.09.2024г. по същото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5