Определение по дело №570/2020 на Апелативен съд - Пловдив

                                   О   П   Р   Е   Д    Е   Л   Е   Н   И   Е № 260121

                                          гр. Пловдив, 20.11.2020 г.

 

            Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                             Председател: Вера Иванова

                                                                    Членове: Катя Пенчева

                                                                                    Величка Белева

 

            като разгледа   докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 570/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производство по чл. 274 ал. 2 предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба от Б.А.А., ЕГН – ********** против  протоколно Определение от 08.10.2020 г. г., пост. в открито съдебно заседание от същата дата по в.гр.д. № 1560/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на производството.

            От ответната по частната жалба страна – О.П.е депозиран отговор за нейната неоснователност.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е в срок, от надлежна страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима, тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното запитване съд.  Следователно е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството, в което е постановено обжалваното определение е образувано по въззивна жалба на О.П.срещу Решение от 24.06.2020 г. по гр.д. № 21347/2019 г. на РС - Пловдив, с което О.П.е осъден да заплати на ищеца А. възнаграждение за положен от последния в периода 30.12.2016 г. – 30.12.2019 г. извънреден труд от 249 часа, получен след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху това възнаграждение, считано от предявяването на иска и мораторна лихва върху същото за периода 01.04.2017 г. - 30.12.2019 г..

            Спирането на производството по спора от въззивния съд е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз / СЕС /, образувано по преюдициално запитване от Районен Съд – Луковит.

В частната жалба като довод за неправилност на определението се поддържа че въпросите по преюдициалното запитване, предмет на образуваното пред СЕС Дело С – 262/2020 не са относими към настоящия спор, съответно отговора по тях на Съда на ЕС не е във връзка и не обуславя разрешаването на спора по спряното дело.

Възражението е неоснователно.

Основният спорен между страните по делото въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М.през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до възникване правото на служителя в М.да иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.

Факта на отправеното от РС – Л./ Б./ преюдициално запитване не се оспорва и се и установява от извършена служебна справка – Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. -  VB / Г.Д.„ П. „ към М.– въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 262/20 с предмет следните преюдициални въпроси:   „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня? Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“

Поставените за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на основание чл. 633 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български съд. Правното основание на спирането в настоящия случай е нормата на чл. 229 ал. 1 т.7 във вр. чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. На това именно основание е и постановеното с обжалваното определение спиране на производството по делото.  

           Предвид изложеното подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът

 

 

                                                    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 08.10.2020 г., пост. в открито съдебно заседание на 08.10.2010 г. по в.гр.д. № 1560/2020 г. по описа на Окръжен Съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

            Председател:                                               Членове: