Решение по дело №54/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване ( ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Медицински център – Авицена“ ЕООД, подадена чрез управителя на лечебното заведение. Оспорва се Заповед за налагане на санкции, № РД-21-21/ 08.01.2024 г. на директора на РЗОК – Кърджали, в частта по т.т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7, с която за шест случая, описани като нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, са наложени санкции финансова неустойка в размер на 50 лв. - за нарушенията по т. т. 2, 5, 6 и 7 и 100 лв. – за нарушенията по т.т. 3 и 4, или в общ размер на 400 лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорените части от административния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да са посочени конкретни пороци на административното производство по издаване на заповедта. Твърди се, че дейностите, описани в т.т. 2, 3, 4, 5, 6, и 7 от заповедта, са действително и реално извършени при спазване изискванията на НРД за 2020-2022г. и НРД за 2023-2025г., както и че са спазени изискванията за попълване на медицинската документация по описаните случаи.

Следващо посочено основание за незаконосъобразност на административния акт са съществени нарушения на процесуалните правила ( без да са изложени конкретни съображения за това), извършени от директора на РЗОК – Кърджали при извършената проверка, опорочаващи цялото административно производство и налагащи отмяна на административния акт без произнасяне по същество. Иска се да се отмени заповедта за налагане на санкции в оспорените части и се претендират деловодни разноски. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощник, редовно упълномощен от управителя на лечебното заведение. Излагат се допълнителни аргументи за незаконосъобразност на заповедта в оспорените й части с твърдение за наличие на отказ от диспансеризация от страна на ЗОЛ, удостоверен в медицинската документация.

Ответникът – Директор на РЗОК – Кърджали, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. В представена писмена защита пълномощникът на ответника изразява становище, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган; в предвидената форма и при съобразяване с посочените в нея разпоредби.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.76, ал. 3 от ЗЗО и от лице, за което оспорения акт създава неблагоприятни последици.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „Медицински център – Авицена“ ЕООД, [населено място], е лечебно заведение по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2, б. „в“ от Закона за лечебните заведения и в това си качество е сключил с НЗОК Договор, № ***/ *** г., както и Договор, № ***/ *** г., за оказване на болнична помощ по описани в същите клинични пътеки.

Със Заповед № РД-20-418/ 07.11.2022 г. директорът на РЗОК – Кърджали е наредил да се извърши проверка на лечебното заведение, определил е задачата и служителя от РЗОК – Кърджали, който да извърши проверката.

Резултатите от проверката са отразени в Протокол, № ПП-434/ 14.12.2023 г. на определения със заповедта за извършване на проверка служител в РЗОК – Кърджали. В Доклад, № ДЗ-33/ 03.01.2024 г. на проверяващия са описани установените нарушения. Отразено е, че изпълнителят на извънболнична медицинска помощ не е направил възражение по констатациите в протокола.

При така установените факти настоящият състав на съда приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Заповед за налагане на санкции, № РД-21-21/ 08.01.2024 г. на директора на РЗОК – Кърджали, е издадена от компетентен орган, като в оспорената част, за установените нарушения, описани в т.т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7, не се констатираха нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи нейната отмяна. Съображенията на съда за този извод са следните:

В т.т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от процесната заповед са описани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради неспазване на изискванията на диспансеризация. Посочени са шест случая на оказана медицинска помощ на шест ЗОЛ, при които лекаря-специалист е установил диагноза, включена в Наредба № 8 от 03.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и приложение № 13a към НРД за МД 2020-2022 г., съответно приложение №13 към НРД за МД 2023-2025 г., подлежаща на диспансеризация. След извършения и отчетен първичен консултативен преглед, отразен в съответния АЛ, лекарят специалист не диспансеризира ЗОЛ, не го включва в диспансерния регистър и не му осигурява регламентираното диспансерно наблюдение. Прието е, че в горните случаи е налице несъответствие между договорената и предоставената медицинска помощ.

Така, по т. 2 от оспорената заповед е прието, че е налице нарушение на чл. 165, ал. 7, чл. 33, т. 1, във вр. с 165, ал. 1 от НРД за медицински дейности 2023-2025 г. и чл. 7, т. 1, 11, чл. 15, ал. 1 и ал. 7 от ИД, във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. По отношение на нарушенията по т.т. 3, 4, 5, 6 и 7 от заповедта на директора на РЗОК – Кърджали е прието, че описаното в тези точки представлява нарушение на чл. 158, ал. 7, чл. 30, т. 1 във вр. с чл. 158, ал. 1 от НРД за медицински дейности 2020-2022 г. и чл. 7, т. 1, 11, чл. 15, ал. 1 и ал. 7 от ИД, във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Посочено е, че нарушенията по т.т. 3 и 4 от заповедта са извършени в условията на повторност, поради влязла в сила Заповед за налагане на санкции № РД-21-107/ 05.04.2023 г. на директора на РЗОК – Кърджали.

В чл. 30, т. 1 от НРДМД 2020-2022 г. е предвидено задължение на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД. В НРД за МД 2023-2025 г. това задължение се съдържа в разпоредбата на чл. 33, т. 1.

Съгласно чл. 158, ал. 1 и ал. 7 от НРДМД 2020-2022 г., видът и честотата на дейностите по диспансеризация са посочени в приложение № 13 и в съответствие с Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 г. В случаите, в които при прегледа от лекаря специалист на база издадено от ОПЛ „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ се установи, че се касае за заболявания, включени в Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 13 или приложения № 8 и № 13, ЗОЛ подлежат на диспансеризация, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист. Съдържанието на тези норми е възпроизведено и в НРД за МД 2023-2025 г. - чл. 165, ал. 1 и ал. 7.

От приложените към административната преписка АЛ за извършени дейности по отношение ЗОЛ, посочени в оспорената част на заповедта, се установяват заболяванията, които лекарите специалист са определили на ЗОЛ при извършване на първичния консултативен преглед. При ЗОЛ по т. 2 от заповедта е установено заболяване „***“ с код по МКБ ***; при ЗОЛ по т. 3 от заповедта е поставена диагноза „***“ с код по МКБ ***; при пациента по т. 4 е установено заболяване „***“ с код по МКБ ***; при пациента по т. 5 – „***“, с код по МКБ ***; за ЗОЛ по т. 6 и т. 7 – „***“, с код по МКБ ***. Тези обстоятелства не са спорни по делото, като е безспорно също така, че всяко едно от установените заболявания са включени в Приложение № 10 /Списък на заболяванията, при които лицата над 18 години подлежат на диспансеризация/ към чл. 21, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.11.2016 г. Същите фигурират и в Приложение № 13А към НРДМД за 2020-2022 г., съответно в Приложение №13 към НРДМД 2023-2025 г.

Предвид горното ЗОЛ по т.т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от оспорената заповед са подлежали на диспансеризация от съответния лекар-специалист, извършил прегледа и установил заболяването. В случая обаче диспансерно наблюдение по отношение на всеки един от пациентите не е извършено, поради което е налице неизпълнение на задължението по чл. 158, ал. 7 от НРД.

Не може да бъде споделен довода на пълномощника на жалбоподателя, че ЗОЛ, посочени в оспорената част на заповедта, по свое желание са отказали да бъдат диспансеризирани, което било изрично отразено в медицинската документация. Според чл. 4, ал. 6 от Наредба № 8/ 03.11.2016 г. медицинският специалист, към който се обърне пациентът, е длъжен да го диспансеризира освен при изричен отказ на пациента, документиран пред този медицински специалист по ред на ал. 4. Пациентът документира в амбулаторния лист отказа си от диспансерното наблюдение, като декларира, че му е предоставена информацията по ал. 2 и му е предложено диспансерно наблюдение, което той отказва (ал.2). Видно от съдържащите се в административната преписка амбулаторни листове на шестима пациенти, липсва документиран по описания ред изричен отказ от диспансерно наблюдение. Следователно недоказано е твърдението за липса на извършено нарушение на условията и реда за оказване, поради неспазване на изискванията на диспансеризация.

Поради изложените съображения АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор не се следва присъждане на деловодни разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на „Медицински център – Авицена“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с [ЕИК], срещу Заповед за налагане на санкции, № РД-21-21/ 08.01.2024 г. на директора на РЗОК – Кърджали, в частта й по т.т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7, с която на изпълнителя на СИМП е наложена санкция „Финансова неустойка“ в общ размер от 400.00 лв. (четиристотин лева).

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.