ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500455 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е определение № 467/14.01.22г.,постановено по гр.д.№ 7750/21г.по описа
на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от адв.С.Н. като
пълномощник на ищеца по делото Н. ХР. С.,ЕГН-********** за изменение на решение №
2425/07.12.21г. в частта за разноските за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2,т.2
от ЗА в размер на 300лв.и за ДТ в размер на 50лв.в полза на ищцата.
Недоволна от определението е останала Н. ХР. С.,ЕГН-**********,която чрез
пълномощника си адв.Сл.Н. счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени
в частната жалба съображения.Моли съда да го отмени,като измени решението в частта му
за разноските и се присъдят претендираните ДТ и адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от
ЗА.Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Ответникът по частната жалба- „Сити кеш“ООД,ЕИК-*********,гр.София изразява
становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен
отговор.Претендира разноски.
ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на
жалбоподателя,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Делото пред ПдРС е образувано по искова молба на Н. ХР. С. против „Сити
кеш“ООД по предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД
за прогласяване за нищожна на клауза по договор за кредит,сключен между страните на
11.01.21г.,предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 326,98лв.
С писмения си отговор ответното дружество признава иска за основателен и моли на
основание чл.237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.Моли на
осн.чл.78,ал.2 от ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски,тъй като с
поведението си не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът постановява решение № 2425/07.12.21г.при признание на иска и в мотивите си
1
относно разноските приема,че са налице условията на чл.78,ал.2 от ГПК,като ответникът не
е дал повод с поведението си за завеждане на иск за несъществуване на претендираното
вземане срещу него и е признал иска,поради което за него не възниква отговорност за
разноските.
Ищцата депозира молба по чл.248 от ГПК,с която иска да се измени решението в
частта за разноските,като се присъди адв.възнаграждение в полза на пълномощника й
адв.Сл.Н. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 300лв.и 50лв.за платена ДТ.
С атакуваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата,тъй като е налице
хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК,доколкото по делото не е установено извънпроцесуално
поведение на ответника,изразяващо се в предприемане на действия по реализиране на
правата му по оспорената от ищеца клауза за неустойка,както и поведението му пред
съда,изразяващо се в извършено признание на иска.
Поставеният за разрешаване пред въззивния съд процесуалноправен въпрос се отнася
до приложението на чл.78,ал.2 от ГПК и какво е правното значение на извънпроцесуалното
поведение на ответника по предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането за отговорността за разноски в производството.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,когато искът е
уважен,са посочени в чл.78,ал.2 от ГПК и са две: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал.Тези предпоставки са кумулативно дадени и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.Смисълът на разпоредбата е,че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски,когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска,нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца.
В случая е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на клауза за
неустойка в договор за кредит,т.е. за несъществуване на претендираното вземане.
Ответникът твърди,че не е претендирал от ищцата заплащането на неустойка-не е изпращал
покани,уведомления или други съобщения,с които да изисква заплащането на договорената
неустойка.Данни за такова извънсъдебно поведение на ответника няма по делото,не се и
твърди от ищцата.
Изводът,до който е стигнал първостепенният съд,че ответникът не отговаря за
разноски по иск за несъществуване на вземането по чл.78,ал.2 от ГПК е направен в
съответствие с трайно установената съдебна практика,(определение № 95/22.02.18г. по
ч.гр.д.№ 510/18г.на ВКС,определение № 318/25.07.18г.по ч.гр.д.№ 2828/18г.на ВКС и
др.),според която отговорност за ответника-кредитор възниква,ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането.В случая не
е констатирано извънпроцесуално поведение на ответното дружество,което да се изразява в
предприемането на действия по реализиране на правата му по оспорената от ищцата клауза
за неустойка.Налице е и другата предвидена в разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК
предпоставка-извършено признание на иска от ответника пред съда.
Цитираното от жалбоподателя определение № 709/28.12.12г.по ч.гр.д.№ 592/12г.на
ВКС не намира приложение в случая,тъй като касае разноски по предявен конститутивен
иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД с предмет вещни права.Настоящият иск не е нито осъдителен,нито
конститутивен и ответникът не дължи разноски при уважаване на този отрицателен
установителен иск,ако не е дал повод за завеждането на делото и ако го е признал.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното
определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство не следва да се
присъждат независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна
практика в производството по разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за
2
разноски за адв.възнаграждение,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира
приложение.(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.).
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 467/14.01.22г.,постановено по гр.д.№ 7750/21г.по
описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от адв.С.Н. като
пълномощник на ищеца по делото Н. ХР. С.,ЕГН-********** за изменение на решение №
2425/07.12.21г. в частта за разноските за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2,т.2
от ЗА в размер на 300лв.и за ДТ в размер на 50лв.в полза на ищцата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3