Р Е Ш Е Н И Е
№:1838 23.11.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На единадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Гергана Славова
Прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2115 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на Регионална Дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК)-Бургас, против решение № 260870/25.06.2021г.,
постановено по НАХД № 966/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено
наказателно постановление (НП) № Б-64/14.08.2020г., издадено от началника на РДНСК-Бургас, с което за нарушение на чл.168, ал.6 от
Закона за устройството на територията (ЗУТ), на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, на А.Т.Д. е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Касаторът счита, че оспореното
решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
абсолютно необосновано районният съд е приел, че нарушението е маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото макар да не носи вредни последици за
обществото и юридическото лице, е необходимо участниците в проектирането и
строителството да съобразяват дейността си със закона. От касационната
инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт. В подкрепа на твърденията
не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт Йоана А., която поддържа жалбата на основанията
изложени в нея. Допълва, че ако деянието се приеме за маловажен случай,
нарушението следва да се преквалифицира по чл.234, ал.2 от ЗУТ и да се наложи
глоба от 100 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – А.Т.Д., ЕГН-**********, с адрес ***, чрез
пълномощника си адвокат Е.Б. от САК, представя отговор на касационната жалба с
който иска потвърждаване на оспореното съдебно решение. Излага допълнителни
мотиви за незаконосъобразност на НП. Обоснова неточно определено място на
нарушението, обуславящо и липса на компетентност у началника на РДНСК-Бургас да
издаде постановлението, защото окончателният доклад бил съставен в Стара
Загора. Счита, че е неясна датата на нарушението с посочването, че то е било
извършено на 17.12.2019г. със съставянето на доклада и довършено на
21.02.2020г., с входирането му в РДНСК-Бургас като приложение към искането на
„А1 България“ЕАД. В последното действие самата Д. не е и участвала, а с него се
санира твърдения порок на окончателния доклад. Намира, че е налице неприцизна
правна квалификация, защото нормата на чл.168, ал.6 от ЗУТ предвижда изготвяне
на доклад до възложителя, а Д. е санкционирана и за внасянето му. Заявява, че становището
в доклада – строителният надзор предлага на началника на РДНСК-Бургас да издаде
разрешение за ползване на строежа, не е в противоречие с изискванията на ЗУТ. Прави
възражение, че в НП е неясно кой е санкционираният субект – Д. или
представляваното от нея дружество „Геодет“ЕООД. Претендират се сторените
разноски пред първата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което пледира
атакуваното решение да бъде отменено. Счита, че неправилно районният съд е
приел, че е налице маловажен случай. Касае се за формално нарушение и в
съдебния акт липсват мотиви защо се приема, че деянието няма обществена
опасност или тя е изключително ниска.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна
по следните съображения:
Районен съд - Бургас с оспореното решение
№ 260870/25.06.2021г., постановено по НАХД № 966/2021г., е отменил НП № № Б-64/14.08.2020г., издадено от началника на РДНСК-Бургас, с което за нарушение на чл.168,
ал.6 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, на А.Д. е наложена глоба в
размер на 1000 лева. Поради изписването в диспозитива на НП само името на Д. и
налагането на глоба, няма съмнения кой е санкционираният субект.
Санкцията на А.Д. е за това, че в
качеството й на управител на „Геодет“ЕООД, упражняващо строителен надзор,
изготвила и подписала окончателен доклад от 17.12.2019г. до началника на
РДНСК-Бургас за издаване на разрешение за ползване на строеж „GSM/UMTS
приемно-предавателна станция Тополица, BGS0333.А000
на „А1 България“ЕАД, находящ се в ПИ с № 063014 в землището на с.Черноград,
общ.Айтос. Този доклад бил приложен към искане вх.№
ДК-06-337-00-621/21.02.2020г. на „А1 България“ЕАД за назначаване на държавна
приемателна комисия и въвеждане в експлоатация на този строеж. В доклада е
дадено становище, че строежът може да бъде ползван по предназначение и се
предлага на началника на РДНСК-Бургас да издаде разрешение за ползването му.
Административно-наказващият орган е посочил, че според чл.168, ал.6 от ЗУТ
докладът е следвало да бъде до възложителя, а вместо това в него предложението
е направено до началника на РДНСК-Бургас. С това Д. е изпълнила лошо
възложените й задължения по ЗУТ, което е довело до отказ за назначаване на държавна
приемателна комисия. Нарушението е започнало от датата на съставяне на доклада
– 17.12.2019г. и на мястото където той е съставен – гр.Стара Загора и е
довършено в гр.Бургас на 21.02.2020г. с прилагането на окончателния доклад в
РДНСК-Бургас към искането на възложителя „А1 България“ЕАД. При тези факти е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на
който е издадено и НП.
За да постанови решението си районният съд е приел, че при издаването
на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Те
изхождат от компетентни органи, при спазване на преклузивните срокове и
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тях правилно е описано
нарушението, с всички елементи от неговия състав. По същество обаче, съдът е
намерил, че извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Действително окончателният доклад е подписан от
жалбоподателката, като управител на дружеството-надзорник, но заедно с него е
депозирано и искането на възложителя. По тази причина нарушението е явно
незначително, тъй като такава е била и волята на самия възложител, който е
приложил доклада към искането си. Поради това определената глоба се явява
несъответстваща по размер на тежестта на деянието, което обуславя приложението
на чл.28 от ЗАНН, със следващите се от това правни последици.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на
Районен съд - Бургас, като допустимо и правилно, следва да се остави в сила.
Касационната инстанция споделя
изводите в оспореното решение за правилно описание на нарушението и елементите
от неговия състав, включително датата и мястото на нарушението. Последното обуславя
териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Точно е
индивидуализиран санкционирания правен субект – А.Д. който е
и отговорното длъжностно лице по смисъла на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Споделят се изводите на районния
съд за маловажност на нарушението. Вярно е, че посочването в окончателния
доклад от страна на Д., в качеството й на управител на „Геодет“ЕООД,
упражняващо строителен надзор в процесния инвестиционен процес, че „ … предлага
на началника на РДНСК-Бургас да издаде разрешение за ползване на строежа“,
представлява известно несъответствие с нормата на чл.168, ал.6 от ЗУТ. Тази
разпоредба предвижда, че докладът следва да бъде насочен към възложителя, а не
към административния орган. В процесния доклад обаче, никъде не е записано, че
той е насочен към субект различен от възложителя. Напротив, „А1 България“ЕАД изрично
е индивидуализиран като възложител с идентификационните му признаци.
Отправеното предложение към началника
на РДНСК-Бургас за издаване на разрешение за ползване може да бъде
квалифицирано и като становище за постигане на крайната цел на инвестиционния
процес, която е реализирането на законен строеж. Такова изпълнение задълженията
на управителя на дружеството-надзорник, макар в някои уговорки да може да се
квалифицира като лошо, не е от естество да опорочи процедурата. Това е така,
защото предложението от надзорника до началника на РДНСК-Бургас представлява
само негова лична преценка за законосъобразност на процеса, но фактически редът
за провеждането на процедурата е спазен с наличието на изготвен доклад,
физическото му предаване от надзорника на възложителя и представянето му от
последния на административния орган, ведно с искането за издаване на разрешение
за ползване на строежа.
Не може да бъде възприето
допълнително направеното възражение от касатора, че са налице условията за
преквалификация на деянието като маловажно по чл.234, ал.2 от ЗУТ и налагане на
глоба от 100 лева. Тази санкция може да бъде приложена само когато нарушението
е извършено повторно в срок до 3 години от влизането в сила на НП и второто
нарушение е маловажно. В настоящия случай не е налице повторно нарушение,
поради което при констатираната маловажност важат общите правила на чл.28 от ЗАНН, с ненаказуемост и предупреждение на нарушителя.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба на РДНСК-Бургас да се отхвърли като неоснователна.
Що
се отнася до искането на ответника по касация за присъждане на сторените
разноски пред районния съд, това не може да бъде извършено сега от настоящата
инстанция. Видно от материалите по делото, след постановяване на решението от
Районен съд - Бургас, в което липсва произнасяне по разноските, е постъпила
молба от Д. за допълването на решението по реда на чл.248 от ГПК. Препис от
тази молба е изпратен на другата страна за становище, но по нея няма
произнасяне от районния съд. Поради това след постановяване на настоящото
решение и връщане на делото на районния съд, той следва да се произнесе по
молбата по чл.248 от ГПК и една след това, ако определението му бъде оспорено
от някоя от страните, касационната инстанция може да се произнесе по
разноските, сторени пред първата съдебна инстанция.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в
сила решение №
260870/25.06.2021г., постановено по НАХД № 966/2021г. по описа на Районен съд -
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.