Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 524 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са евентуално
съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ; чл. 646, ал. 2, т.
3 ТЗ; чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 645, ал. 4 ТЗ.
Ищецът твърди, че с решение от 07.03.2019 г. по т.д. №
3864/2018 г. на САС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „С.Е.Д.М.“
ООД. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение от 27.12.2019 г.
Посочва, че на 10.09.2014 г. между „С.Е.Д.М.“ ООД *** е сключен договор за
спогодба, с който Община Карлово се задължава да заплати на „С.Е.Д.М.“ ООД общо
сумата от 486 750 лева, в уговорени в споразумението срокове. На
11.09.2018 г. между С.Е.Д.М.“ ООД като цедент и „К.“ АД като цесионер са
сключва договор за цесия, с който се прехвърля възмездно на цесионера вземането
на цедента към Община Карлово, на обща стойност 486 750 лева,
представляващо редуцирана неустойка по договор № 5 от 03.02.2007 г. и договор
за спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „С.Е.Д.М.“ ООД ***, ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности включително с изтекли лихви.
Срещу цената от 486 750 лева „К.“ АД се договоря до погаси свое вземане от
„С.Е.Д.М.“ ООД в качеството на купувач, представляващо задатък по предварителен
договор за покупко-продажба от 10.09.2018 г., регламентиран в чл. 5, т. 5.1 от
цитирания предварителен договор. Твърди, че по повод същия договор, на
12.04.2019 г. е постъпила молба за предявяване на вземане на основание чл. 685 ТЗ от „К.“ АД в размер на 1 657 680 лева, представляващо неустойка,
претендирана на основание чл. 10 от предварителния договор за покупко-продажба,
сключен на 10.09.2018 г. между „Копие“ ЕАД като продавач и „С.Е.Д.М.“ ООД като
купувач. Предявеното вземане не е прието от синдика и в последствие с
определението на съда по несъстоятелността е оставено в списъка на неприетите
вземания. В същата молба „Копие“ ЕАД твърди, че предварителният договор е
прекратен, поради което е възникнало задължението за заплащане на неустойка и
като предпоставка се сочи обявяването на „С.Е.Д.М.“ ООД в несъстоятелност.
Ищецът посочва, че към момента на подписване на договора за цесия от 11.09.2018
г. и предварителния договор за покупко-продажба от 10.09.2018 г. „С.Е.Д.М.“ ООД
е било в процес на откриване на производство по несъстоятелност. Счита, че
дружествата – страни по договора, са свързани лица и действително са знаели за
финансовото състояние на дружеството длъжник и инициираната спрямо него
процедура. Твърди, че извършеното прихващане от 11.09.2018 г. е недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД /в
несъстоятелност/. Посочва, че с процесното прихващане длъжникът постига
изпълнение на парично задължение, което е възникнало преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, но без да има данни за
неговата изискуемост и ликвидност. Прихващането е направено преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, с дата 11.09.2018
г., т.е. извършеното погасяване попада в срока по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Отделно от това счита, че извършеното прихващане попада и в срока по чл. 646,
ал. 3 ТЗ, предвид факта, че към момента на сключване на предварителния договор
по отношение на „С.Е.Д.М.“ ООД вече е била подадена молба за откриване на
производство по несъстоятелност, което е било известно на „К.“ АД, с оглед
съществуващите търговски отношения между дружествата и свързаните лица в
управлението на двете дружества. Счита, че по отношение на прихващането от
11.09.2018 г., което задължение е на стойност 486 750 лева, са налице
всички предпоставки на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, поради което същото е
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“
ООД /в несъстоятелност/. Поддържа, че прихващането е недействително и в
хипотезите на чл. 645, ал. 2 ТЗ и на чл. 645, ал. 4 ТЗ. Предвид изложеното иска
да се обяви за недействително по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, евентуално по чл.
646, ал. 2, т. 3 ТЗ прихващането, извършено с договор за цесия от 11.09.2018 г.
между „С.Е.Д.М.“ ООД като цедент и „К.“ АД като цесионер, чрез който се
прехвърля възмездно на цесионера вземане към Община Карлово, на обща стойност
486 750 лева, представляваща редуцирана неустойка по договор № 5 от 03.02.2007 г. и договор за спогодба от
10.09.2014 г., сключен между „С.Е.Д.М.“ ООД ***, ведно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности включително с изтекли лихви. При условията
на евентуалност да се обяви за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД прихващане от 11.09.2018 г. на основание
чл. 645, ал. 3 ТЗ, евентуално по чл. 645, ал. 4 ТЗ.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „С.Е.Д.М.“ ООД /в
несъстоятелност/ поддържа, че исковата молба е подадена извън преклузивния
едногодишен срок, който е изтекъл на 07.03.2020 г., поради което производството
следва да бъде прекратено. По същество посочва, че договорът за цесия от
11.09.2018 г. и извършеното с него прихващане не попадат в периодите относими в
хипотезите на чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ. По отношение исковете по чл. 645,
ал. 3 и ал. 4 ТЗ посочва, че в постигнатите договорки за плащане в
предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2018 г. и договор за цесия
от 11.09.2018 г., волеизявлението на „С.Е.Д.М.“ ООД е с характер на
обективирано в условия на равнопоставеност съгласие за извършване на
прихващането. Същото е елемент от завършения фактически състав на сключения
между ответниците предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2018 г. и
не може да бъде разглеждано извън контекста на договора като едностранно
волеизявление. Твърди, че към момента на сключване на договора за цесия по
отношение на „С.Е.Д.М.“ ОД не е било открито производство по несъстоятелност,
още по-малко е било налице оповестително вписване в търговския регистър, поради
което „К.“ АД не е имало как да знае, че за дружеството „С.Е.Д.М.“ ООД е
настъпила неплатежоспособност или свръхзадълженост или че е поискано откриване
на производство по несъстоятелност.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „К.“ АД счита
исковата молба за недопустима и неоснователна. Излага аналогични съображения на
заявените от първия ответник.
На 29.12.2020 г. по делото е постъпило становище от А.Т.,
като постоянен синдик на „С.Е.Д.М.“ ООД /в несъстоятелност/, което не представлява
допълнителна искова молба по смисъла на чл. 372 ТЗ.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2018 г. е сключен договор за цесия между „С.Е.Д.М.“
ООД в качеството на цедент и „К.“ АД в качеството на цесионер, с който цедентът
прехвърля възмездно на цесионера вземането си към Община Карлово на обща
стойност 486 750 лева, представляващо редуцирана неустойка по договор № 25
от 05.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „С.Е.Д.М.“
ООД ***, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително с изтекли лихви. Съгласно чл. 3, ал. 1 цесионерът се съгласява да
придобие вземането на цедента към Община Карлово в размер на 486 750 лева
срещу цена от 486 750 лева. Предвидено е, че цената ще бъде изплатена по
следния начин: Плащането на цената се извършва чрез прихващане на задължение на
„С.Е.Д.М.“ ООД и „К.“ АД в размер на 486 750 лева, представляващо задатък
по предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2018 г., сключен между „К.“
АД в качеството му на купувач и „С.Е.Д.М.“ ООД в качеството му на продавач /чл.
3, ал. 2/.
На 10.09.2018 г. между „К.“ АД като продавач и „С.Е.Д.М.“
ООД като купувач е сключен договор за покупко-продажба, с който продавачът се
задължава да прехвърли на купувача правото на собственост върху конкретно
описани дълготрайни материални активи. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 цената на
ДМА по чл. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 е в общ размер на 381 600 лева с ДДС, а по
т. 4 е в размер на 16 682 000 лева без ДДС. В чл. 5 е предвидено, че
купувачът ще заплати на продавача цената на ДМА по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 по
следния начин: чл. 5.1 задатък в размер на 486 750 лева платим в 3 дневен
срок от подписването на договора по следния начин: „С.Е.Д.М.“ ООД има ликвидно
и изискуемо парично вземане в размер на 486 750 лева от Община Карлово,
представляващо редуцирана неустойка по договор от 05.02.2007 г. и договор за
спогодба от 10.09.2014 г., сключен между „С.Е.Д.М.“ ООД ***, което купувачът се
задължава да цедира на продавача. 5.2. Сума в размер на 16 576 850
лева платима не по-късно от 10.09.2024 г.
На 10.09.2014 г. между „С.Е.Д.М.“ ООД *** е сключен договор
за спогодба, съгласно който Община Карлово се задължава да заплати на „С.Е.Д.М.“
ООД в определени срокове общо сумата от 486 750 лева.
Не се спори, че молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД е с вх. № 107685 от
17.08.2016 г. по описа на Софийски градски съд.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците, че исковата молба е подадена извън предвидения в чл. 649, ал. 1 ТЗ
преклузивен едногодишен срок от откриване производството по несъстоятелност на
„С.Е.Д.М.“ ООД. Решението, с което е открито производство по несъстоятелност
спрямо посоченото дружество е от 07.03.2019 г. Едногодишният срок изтича на
07.03.2020 г. – събота, неприсъствен ден. Исковата молба е изпратена по пощата
на 09.03.2020 г. – понеделник, който е първият следващ присъствен ден.
Следователно срокът не се счита за пропуснат.
Предмет на разглеждане са предявени при условията на
евентуалност преферентни искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ и чл. 645,
ал. 3 и ал. 4 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността.
От изложените фактически твърдения в
исковата молба и формулирания петитум се установява, че ищецът атакува
единствено и само прихващането от 11.09.2018 г., обективирано в договора за
цесия от 11.09.2018 г., в изпълнение на предварителния договор за
покупко-продажба от 11.09.2018 г.
По
исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ:
С исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и
т. 3 ТЗ ищецът атакува изпълнение/погасяване на неизискуемо/изискуемо парично
задължение на „С.Е.Д.М.“ ООД да заплати задатък по предварителния договор от
10.09.2018 г., което задължение е изпълнено от несъстоятелния търговец чрез
прихващане към вземането му по договора за цесия от 11.09.2018 г. Твърди, че
изпълнението/погасяването чрез прихващането от 11.09.2018 г. е действие, което
следва да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД.
В чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е
предвидено, че могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
в посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на
изпълнението, извършено в едногодишен срок.
Съгласно чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ могат
да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в
посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625: погасяване
на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на
изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
Атакуваното изпълнение/погасяване
чрез прихващане са извън релевантните периоди, посочени в чл. 646, ал. 2, т. 1
и т. 3 ТЗ. Определената с решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД дата на неплатежоспособност е 22.12.2014 г.,
а молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 17.08.2016 г.
По първия иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ могат да
бъдат атакувани действия и сделки, извършени от несъстоятелния длъжник в
периода от 22.12.2014 г. /датата на неплатежоспособност/ и 17.08.2015 г. /една
година преди датата 17.08.2016 г., на която е подадена молбата по чл. 625 ТЗ за
откриване производство по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД/. В случая
атакуваното действие е от 11.09.2018 г., което е извън определеният преклузивен
срок.
По втория иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
релевантният период е от 22.12.2014 г. до 17.02.2018 г. Атакуваното погасяване
на задължението на длъжника чрез прихващане е от 11.09.2018 г. и не попада в
цитирания период.
Предвид изложеното предявените
искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3 ТЗ следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По исковете
с правно основание чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ:
С евентуалните искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ
се атакува прихващане от 11.09.2018 г., но съдът счита, че същото, при
съобразяване развилите се отношения между страните, няма самостоятелен
характер.
Видно е, че страните са искали да обвържат плащането
на задатъка по предварителния договор от „С.Е.Д.М.“ ООД с наличието на вземане
от последното дружество от Община Карлово, което вземане да бъде цедирано на „К.“
АД, което дружество вместо да извърши плащане на цената по договора за цесия да
се погаси задължението на „С.Е.Д.М.“ ООД по предварителния договор, съгласно
чл. 5.1. Следователно извършеното прихващане не може да бъде разглеждано като
едностранно волеизявление извън сключените между страните договори, които не са
атакувани от синдика.
Предвид изложеното, прихващането от
11.09.2018 г. не попада в приложното поле на чл. 645 ТЗ, тъй като не се
атакуват сделките между страните, а погасяване по двустранна сделка, което е
различно от атакуването на едностранни прихващания, каквато е хипотезата на чл.
645 ТЗ.
В разглеждания случай едно и също прихващане от
11.09.2018 г. се атакува от синдика едновременно и по чл. 645, ал. 3 ТЗ и по
чл. 645, ал. 4 ТЗ, като същото е във връзка с развили се двустранни отношения
между страните по предварителен договор от 10.09.2018 г. и по договор за цесия
от 11.09.2018 г., които не са атакувани. Ето защо исковете по чл. 645, ал. 3 и
ал. 4 ТЗ следва да се оставят без разглеждане като недопустими.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
649, ал. 6 ТЗ от масата на несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД трябва да се
събере в полза на Софийски градски съд сумата от 19 470 лева за дължима
държавна такса.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията
на евентуалност искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ от синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД срещу „К.“ АД, с ЕИК********, с адрес: *** и „С.Е.Д.М.“ ООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, Оранжерии Петрич, за
обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“
ООД извършените от длъжника плащания на неизискуеми задължения, съответно за
погасяване на изискумо парично задължение на длъжника в размер на 486 750 лева, като неоснователни.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
при условията на евентуалност искове по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ от синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД срещу „К.“ АД, с ЕИК********, с адрес: *** и „С.Е.Д.М.“ ООД, с ЕИК: ********с адрес:
***, Оранжерии Петрич, за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „С.Е.Д.М.“ ООД на прихващане от 11.09.2018 г., извършено с
договор за цесия от 11.09.2018 г. между „Си Енд Джи Марица“ ООД като цедент и „К.“
АД като цесионер, чрез който се прехвърля възмездно на цесионера вземане към
Община Карлово, на обща стойност 486 750 лева, представляващо редуцирана
неустойка по договор № 5 от 03.02.2007 г. и договор за спогодба от 10.09.2014
г., сключен между „С.Е.Д.М.“ ООД ***, ведно с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности, включително с изтеклите лихви, като недопустими.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „С.Е.Д.М.“
ООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, Оранжерии Петрич, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 19 470 лева /деветнадесет
хиляди четиристотин и седемдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: