№ 199
гр. Перник, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104169 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. ХР. АЛ. срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че
ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2124,70 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г.,
сумата от 591,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.11.2003 г. до 03.11.2009г., както и законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане,
както и направените разноски в размер на 54, 33 лева за ДТ и 25 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8130/2011 г. на
Пернишкия районен съд.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК.В съдебно заседание оспорва предявените искове.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Представена е по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.12.2011 г.,
издадена по ч.гр.д. № 8130/2011 г. по описа на РС-Перник, с която е разпоредено
длъжникът К. ХР. АЛ. да заплати на ответното дружество сумата от 2124,70 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г.,
1
сумата от 591,55 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.11.2003 г. до 03.11.2009г., както и законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане,
както и направените разноски в размер на 54, 33 лева за ДТ и 25 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Представен е изпълнителен лист от 25.10.2012г. за посочените суми, издаден
след констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.
Установява се от представеното изп. дело, че въз основа на посочения изп. лист
от 25.10.2012г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД от 05.08.2013г. е
образувано изп.д. № 536/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. По делото са извършвани
множество справки в различни институции за установяване имущественото състояние
на длъжника. С молба от 02.04.2015 г. взискателят е поискал при наличие на данни за
получавана от длъжника лична пенсия или регистриран трудов договор да се наложи
запор върху тези вземания, а при наличие на недвижимо имущество – възбрана. С
постановление от 14.01.2020 г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е прекратено изп.
производство. Въз основа на молба от 17.08.2021г. на „ Топлофикация Перник“ АД е
образувано със същия изп. лист изп. дело № 2009/2021г. по описа на ЧСИ А.В.. С
молбата е поискано налагане на запор и съдебният изпълнител е овластен на осн. 18
ЗЧСИ. Изпратени са съобщение за налагане на запори върху вземания на длъжника по
банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, „ Юробанк България“ АД и „Изипей“ АД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземания, основаващи се на факти, настъпили след съдебното им
установяване.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 2013 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело №
536/2013 г. на ЧСИ Е.Д., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
2
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай, тъй като изп. дело № 536/13
г. не е било прекратено при постановяване на ТР решение. /в същия смисъл е и
решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. Подадената молба от
02.04.2015 г. от взискателя е подадена преди изтичане да две години от образуване на
делото и същото към онзи момент не е било перемирано. От приемане на ТР № 2/2015
г. е започнала да тече нова давност за принудително събиране на вземането.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно приложимия давностен
срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС - решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по
гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая действие, годно да прекъсне давността - подаването на молба от
17.08.2021г. за образуване на изп. производство пред ЧСИ А.В., с която се иска
налагане на запор, е предприето след като давността вече е била изтекла 27.06.2020г..,
поради което правото на принудително изпълнение е погасено и предявените искове са
основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски
за ДТ в размер на 120,82 лв. и адв. възнаграждение в размер на 450,00 лв., чието
заплащане е удостоверено в представен договор за правна защита и съдействие от
3
03.08.21 г. или в общ размер от 570,82 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че К. ХР. АЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата в размер на 2124,70 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г., сумата от 591,55 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 03.11.2009г., както и
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 54, 33 лева за
ДТ и 25 лв. за адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 8130/2011 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
К. ХР. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр. ***** сумата в размер на 570,82 /петстотин и
седемдесет лева и 0,82 ст./ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на решението приложената към делото в оригинал заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.12.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 8130/2011 г. по
описа на РС-Перник да се върне в архив.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4