Р Е Ш Е Н И Е
№ 520/5.7.2019г.
05.07.2019 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 02.07 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 70 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД
против Й.И.М., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС – 214, 26 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
01.09.2016 – 31.01.2017 год., както и законна лихва и разноски в заповедното
производство, както и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 92, 97 лв. – договорна неустойка и
сумата от 319, 80 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор от 19.09.2016
год.
В исковата молба и уточнението се посочва, че по
заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от
предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между ищеца и ответницата бил
сключен договор за мобилни услуги от 23.03.2015 год., новиран
с ДС от 19.09.2016 год. По същия на ответницата били предоставени и незаплатени
услуги за периода 01.09.2016 – 31.01.2017 год. на стойност 214, 26 лв., обективирани в три броя фактури, кредитно известие и една
крайна фактура от 01.02.2017 год. Същевременно ответницата дължала неустойка,
съобразно чл. 11 от договора, пренесена и в ДС,като се вземе предвид спогодба
между КЗП и ищеца. Претендира се и осъждане на ответницата да заплати
незаплатени лизингови вноски в размер на 319, 80 лв., на основание договор за
лизинг от 19.09.2016 год., при новиране на
отношенията. Същите били дължими на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора
за лизинг. Описва се подробно как са изчислени исковите суми, какви са били
задълженията на страните по договорите, както и условията за прекратяването им.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В депозирания отговор исковете се оспорват по
допустимост и основателност на подробно изложени съображения. Иска се
отхвърлянето им със съответните законни последици.
В
съдебно, ищецът не изпраща представител. Излага становище за основателност на
иска в депозирана писмена молба.
Ответницата
се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумата от 1080, 53 лв. – главница- незаплатени
далекосъобщителни услуги, 185, 70 лв. – лихва за забава, както и 216, 50 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е депозирал в законоустановения срок
възражение по чл. 414 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 23.03.2015 г.,
по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна
част от него. Като с декларация – съгласие от 23.03.2015 год. потребителят е
декларирал, че му е връчен екземпляр от ОУ, както и е съгласен с тях. Прието е
още сключено между страните ДС към процесния договор
от 17.09.2016 год. , отново за срок от 24 месеца, при подписването на което
потребителят е получил устройство – мобилен апарат ***. Приет е и договор за
лизинг от същата дата сключен между същите страни, по силата на който ищецът се
е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване горепосоченото
устройство , за което лизингополучателят се е
задължил да заплати обща сума в размер на 367,77 лв. по начина посочен в договора, а именно
съобразно представения погасителен план на 23 вноски от по 15, 99 лв.представени са и ОУ км договора, както
и Приложение ценова листа.
Представени
са още фактура от 01.10.2016 год. с
получател ответника, на стойност 111, 39 лв. – разговори, данни и вноска лизинг - 1 от
24 ; фактура от 01.11.2016 за сумата 168,
10 лв. – разговори, данни и вноска лизинг – 2 от 24 , фактура от 01.12.2016 год. за сумата 206, 07 лв. – месечна такса, задължения от предходен
период и вноска лизинг 3 от 24, фактура № *** от 01.01.2017
год. за сумата от 214, 26 лв. – задължения от предходен период, , месечен
абонаментен план и вноска лизинг 4 от 24, Фактура № *** от 01.02.2017 год. за
сумата от 1080, 53 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договора – 546,
47 лв., задължения от предходен период, както и вноски лизинг 319, 80 лв.
Представено
е и копие от Спогодба от 2018 год. между КЗК и „Теленор
България“ЕАД , по силата на която страните са се споразумели по отношение на нови клиенти на оператора- физически лица,
т.е. за договори след 12.01.2018 год. , както и по отношение на съществуващите договори
с клиенти физически лица неустойката при предсрочно прекратяване на договора да
не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти.
Документът е оспорен от процесуалния представител на ответницата, включително и
с довода, че на същия липсват положени подписи.
По
искане на страните по делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото
лице по която посочва,че по процесните фактури не са
извършвани плащания. При изключване на начислените във фактурите лизингови
вноски и неустойки, размерът на дължимите суми за мобилни услуги е общо 150, 30
лв. с ДДС.Посочен е общият размер на лизинговите вноски, както по крайната
фактура, така и по предходните издадени такива, като вещото лице е уточнило, че
няма припокриване, т.е. едни и същи лизингови вноски не са фактурирани,
съответно претендирани два пъти. Посочен е размерът
на дължимата неустойка, както и подробно е описано, че сумата от 214, 26 лв. е
формирана като сбор от предходно издадените фактури и кредитно известие.
Договорът е едностранно прекратен от оператора на 21.12.2016 год.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК:
Искът
е допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. Така предявеният иск съдът намира за
допустим, а възраженията на процесуалния представител на ответницата за
неоснователни, предвид следното:Действително в заявлението по чл. 410 от ГПК е
посочено, че задължението произтича от договор за мобилни услуги от 23.03.2015
год. и за което е издадена крайна фактура № ***, като в исковата молба
посочените обстоятелства са доразвити, като е изложено, че отношенията между
страните са новирани с ДС към договора от 19.09.2016
год. , когато е и сключен лизингов договор, както и че преди посочената по-горе
крайна фактура са издадени предходни помесечни
такива. Неоснователно е възражението, че е налице предмет различен от предмета на спора в
заповедното производство. Предмет и на заповедното и на исковото производство
са неплатени задължения по една и съща крайна фактура, а именно № *** /В този смисъл Решение
от 26.03.2019 год. по в.гр.д.№ ***год. на ОС – Я./.Фактът,
че ищецът претендира по-малка сума от търсената в заповедното производство, без
да изменя основанието на претенцията отново не води до извод за недопустимост
на иска.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е
изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор
за предоставяне на услуги. Същият е валиден и поражда правни последици, като се
има предвид и че не е оспорен в съответните процесуални срокове, а именно с
отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на
услугите на ответницата ищецът установява с представените фактури, в които
подробно са посочени времето на разговорите, брой смс-
и, използван мобилен интернет и др. Фактурите
са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната
и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват
действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответницата
не е заплатила същите, което сочи на неизпълнение на поетите от нея договорни
задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема
предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури за
дължимите суми за процесния и с оглед на
обстоятелството, че ответницата, не е представила доказателства, че сумите са
недължими. /В горния смисъл отново горецитираното
решение на ЯОС/.Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените
услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно
възникналото вземане не е погасено. По отношение размерът на претенцията, съдът
приема, че от представените писмени доказателства – фактури и заключението на
ССЕ се установи, че за исковия период ответницата е потребила
и не е заплатила далекосъобщителни услуги на стойност общо 150, 30 лв. /включващи разговори, данни и абонаментна такса/. Претенцията над тази
сума до пълния предявен размер и на предявеното основание се явява недоказана,
т.к. сумата от 214, 26 лв. всъщност
включва и задължения от предходен период, които задължения от предходен период,
както беше изложено по-горе в настоящите мотиви включват и 4 бр. лизингови
вноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 319, 80 лв.
незаплатени лизингови вноски:
Така предявеният иска, съдът намира за допустим, а по съществото си за
основателен. Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за
лизинг от 17.09.2016 год. Същият е валиден и поражда правни последици, не е и
оспорен от ответницата. Не са представени доказателства за плащане на
уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да
е извършено плащане, включително на претендираните за
периода 02.2017 – 08.2018 год. Липсват и доказателства мобилното устройство
да е върнато на оператора от страна на ответницата.
Получаването му същата е декларирала с
подписването и на ДС и на договора за лизинг от 17.09.2016 год. Същата се е задължила да заплаща за ползването
лизинговата цена по инкорпориран в договора погасителен план.Следва да се има
предвид, че в депозираната молба – уточнение ищецът е конкретизирал, че в
исковата сума от 319, 80 лв. са включени освен лизинговите вноски до края на
срока на договора и крайна такса от 15, 99 лв. за изкупуване на устройството,
респ. претенцията намира основанието си в. чл. 1, ал. 3 от договора. В
цитирания член от договора обаче е предвидено, че ако не върне устройството лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума
в размер на 15, 99 лв. Такава претенция, обоснована с неизпълнение на договорно
задължение, пораждаща правото на лизингодателя да се
възползва от клаузата за неустойка по делото не е релевирана.
Ето защо и претенцията следва да бъде уважена само относно незаплатените
лизингови вноски за процесния период от 303, 81 лв. ,
а до пълния си предявен размер от 319,
80 - отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД:
При недоказване на извършено плащане в
срок, налице е виновно поведение на ответника, имащо значение за едностранно
прекратяване на договора от страна на ищеца. Самото му волеизявление за
прекратяване е обективирано и в крайната
фактура, с която е начислена неустойката.Претенцията за неустойка в процесния случай ищецът обосновава със сключено между него
и КЗК споразумение от 01.2018 год. Приложеното копие от този документ на първо
място действително не е подписано от нито една от страните по него. Извън горното
е и ирелевантно, т.к. същото предвид, че е сключено между
страна по делото и трето , неучастващо в настоящия спор лице по никакъв начин
не обвързва ответницата. Ето защо претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в намален размер, предвид частичното предявяване на претенцията и
частичното й отхвърляне, а именно – 25, 70 лв. Ответницата, която също е сторила разноски
в заповедното производство, за които има представени съответните доказателства
има право на такива, съобразно непредявената и отхвърлената част от иска или 176,
26 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 329,29 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответницата разноски- заплатено адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице в размер на 272, 59 - съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.М., ЕГН **********
, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: град С., сумата от 150, 30 лв. - главница , ведно със
законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.11.2018 г. до
окончателното изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 214, 26 лв. като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.И.М., ЕГН **********да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: град С. сумата от 303, 81 лв. – незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 17.09.2016 год., като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 319, 80 лв. като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: град С. против Й.И.М., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 92,
97 лв.
ОСЪЖДА Й.И.М., ЕГН **********
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *** със
седалище и адрес на управление: град С. сумата от 25, 70 лв. – разноски в заповедното производство и 329, 29 лв.
– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: град С. да заплати на Й.И.М., ЕГН ********** сумата от 176, 26 лв. – разноски в заповедното
производство и 272, 59 лв. - разноски
за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: