РЕШЕНИЕ
№
град София, 14.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести март
през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР Д.
при секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 4449/2019 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със
съдебно решение от 25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 87652/2017 г. СРС отхвърля
предявените от Д.И.М.-Г., ЕГН ********** и Д.Д.Г., ЕГН ********** срещу ЗАД “А.”,
ЕИК ******, искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 2 960 лв., представляваща обща застрахователна сума по настъпило на
23.09.2017 г. застрахователно събитие по риск „Отмяна на пътуване“, съгласно
застрахователна полица № 0153Е0000014368 за застраховка „Отмяна на пътуване“ от
14.02.2017 г., за невъзстановените извършени разходи за закупуване на два броя
самолетни билети за пътуване до Рио де Жанейро, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, като неоснователни.
Недоволни от съдебното
решение са останали ищците Д.И.М.-Г., ЕГН ********** и Д.Д.Г., ЕГН **********,
които са подали в срок въззивна жалба срещу него с твърдения за неправилност.
Представили са подробно становище в подкрепа на
твърденията си. Молят съда да отмени решението и да им присъди исковите
суми, както и съдебните разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на ЗАД “А.”, ЕИК ******,
с който се излагат доводи за нейната неоснователност. Иска се от съда да
потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд
съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на
разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира
подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът
налице ли е покрит от застрахователя застрахователен риск, съобразно сключения
договор за застраховка „Отмяна на пътуване”, когато пътуването е било отменено
поради наличие на нарковойна в държавата и конкретно в Рио де Жанейро, в която
е следвало то да бъде проведено.
Съобразно чл. 4 от Общите условия по
договора за застраховка застрахователят следва да заплати обезщетение на
застрахования за разходи за отмяна на
пътуване по изрично посочени медицински и немедицински причини. Немедицинските
причини, които могат да доведат до възникването на това задължение от своя
страна са посочени изчерпателно в чл. 53.8 от общите условия и други
форсмажорни обстоятелства, довели до отмяна на пътуването, не се покриват от
застрахователния договор. Сред договорените немедицински причини не е предвидена
хипотеза на влошаване на сигурността в държавата, в която следва да се проведе пътуването.
От това следва, че застрахователят не се е съгласил да носи риска от отмяна на
пътуване в такава хипотеза, независимо дали ситуацията е възникнала преди или
след подписването на застрахователния договор, както и дали тя е била известна
или не на застрахованите към този момент. В тази връзка неоснователни се явяват
твърденията на въззивниците, че доколкото пътуването е било отменено, тъй като
след подписването на договора, Министерство на външните работи е публикувало
официално предупреждение да се избягва
пътуването в Бразилия, поради възникнала нарковойна, застрахователят следва да
заплати обезщетение за направените от тях разходи. Застрахователния договор не
покрива такива събития, предвид което застрахователят не носи риска от тях.
Нещо повече, в общите условия към договора (чл. 5, т.12.13) е предвидено
изрично, че застрахователят не покрива риска от отмяна на пътуване, което е
било предприето въпреки наличието на официална препоръка на Министерство на
външните работи. В настоящия случай категорично е установено, че още преди
сключването на договора за пътуването и застрахователния договор,
Министерството е било публикувало официални препоръки да се избягва пътуването
до държавата, в която е следвало да се осъществи пътуването, поради опасност за
здравето и живота.
С оглед изложеното съдът намира, че
правилно първоинстанционният съд е заключил, че възникналата ситуация на
нарковойна в държавата, в която е следвало да се проведе пътуването, не
съставлява покрит риск по застрахователния договор, предвид което за отмяната
на пътуването по тази причина застрахования няма право на обезщетение.
Разноски:
С оглед изхода на спора въззиваемата
страна има право на направените от нея разноски във въззивното производство в
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр.
ал.8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 87652/2017 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА
Д.И.М.-Г., ЕГН ********** и Д.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на ЗАД “А.”, ЕИК ******
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр.
ал.8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.