Определение по дело №214/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 147, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на Е.И.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, против Решение № 12/12.01.2024 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.И.А. срещу ревизионен акт № Р-16001622004115-091-001/28.06.2023 г. издаден от Г.П.Й.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С.М.И.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изложените доводи и мотиви на горестоящия административен орган. Твърди, че за първи път се е запознал с РА на 24.11.2023г., когато му било връчено копие от същия. Възразява, че не е спазена процедурата за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК, както и че представените протоколи за посещение на адрес от 06.07.2023г. и от 14.07.2023г. не съдържат реквизитите по чл. 50, ал. 2, т. 8 от ДОПК и в тях липсва описание на обекта, в който се помещава адреса. Жалбоподателят твърди неяснота в съобщението за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК № Р-16001622004115-С32-004/20.07.2023г. окачено на определеното за целта място в териториалната дирекция, като в него с печатни цифри е написана дата 20.07.2023г., а под нея ръкописно са изписани две дати – 21.07.2023г. и 07.08.2023г., като по този начин не ставало ясно на коя дата съобщението е окачено, съответно свалено. Оспорва обстоятелството, че посочения електронен адрес – ****е деклариран по реда и отговаря на изискванията на чл.28, ал.2 от ДОПК. Претендира се отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество.

Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:

Решение № 12/12.01.2024 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е връчено редовно по електронен път на 18.01.2024 г. на Е.А., а жалбата е подадена на 23.01.2024 г., т.е. в законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 152, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 147 от ДОПК, в установената писмена форма. В решението са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на оспорения акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК.

Няма спор по делото, че срещу Е.И.А. е издаден Ревизионен акт № Р-16001622004115-091-001/28.06.2023 г., против който А. е подал жалба пред директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с вх. № 25310/07.12.2023г. по описа на ТД на НАП Пловдив – офис Пазарджик, същата с вх.№ 20-30-29/15.12.2023г. по описа на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ - гр. Пловдив.

Последвало е издаването на оспореното Решение № 12/12.01.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.И.А. срещу РА № Р-16001622004115-091-001/28.06.2023 г. издаден от Г.П.Й.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С.М.И.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив. Ответния административен орган е приел, че жалбата е просрочена и е процесуално недопустима за разглеждане по същество.

Възраженията в жалбата се отнасят за това дали е спазена процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване чрез прилагане към досието.

С нормата на чл. 32 от ДОПК са регламентирани особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Това е извънреден способ, който се прилага в случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване и в частност по реда на чл. 29, ал. 1 от ДОПК на адреса за кореспонденция на субекта, като в случая това е постоянния адрес на физическото лице (чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. Според ал. 2 на същата разпоредба, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Изключение от този принцип е въведено с разпоредбата на ал. 3 на чл. 32 от ДОПК, според която изискването да се съставя протокол за всяко посещение на адреса не се прилага, когато са налице безспорни доказателства, че адреса за кореспонденция по чл. 32 е несъществуващ. По делото няма данни, а и не се твърди адреса да е несъществуващ.

От административната преписка се установява, че са извършени две посещения на адреса на жалбоподателя, документирани съответно с Протокол № 1905966 от 06.07.2023 г. и Протокол № 1905967 от 14.07.2023 г. и Е.А. не е открит на адреса. Установява се, че двете посещения са извършени през 7 дни (на 06.07.2023г. – четвъртък и на 14.07.2023г. – петък), като второто посещение е на осмия ден след първото посещение. Неоснователно е възражението, че протоколите за посещение на адрес от 06.07.2023г. и от 14.07.2023г. не съдържат реквизитите по чл. 50, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба протоколът се съставя в писмена форма и съдържа установените факти и обстоятелства. И в двата протокола са описани извършените действия, времето (час), град, адрес и изрично е посочено, че Е.А. не е открит. В ДОПК няма изискване в протокола да се описва обекта, в който се помещава адреса – дали е жилищен блок, къща или друго помещение. Нещо повече, жалбоподателят не твърди адресът му да е различен от този на който са извършени посещенията – гр. Пловдив, ул.“***“ № 4, като този адрес е посочен и в жалбата като адрес за кореспонденция. Поради изложеното не се констатира нарушение на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

Съобщението за връчване по чл. 32, ал. 4 от ДОПК № Р-16001622004115-С32-004/20.07.2023г. е поставено и на определеното за целта място в Териториална дирекция на НАП – Пловдив. В действителност както твърди жалбоподателя в съобщението по чл. 32 от ДОПК с печатни цифри е написана дата 20.07.2023г., а под нея ръкописно е написана датата 21.07.2023г., но не е основателно възражението, че по този начин не ставало ясно на коя дата съобщението е окачено, съответно свалено. Напротив ръкописната дата 21.07.2023г. е написана под „дата на поставяне“ под печатната дата 20.07.2023г., а ръкописната дата 07.08.2023г. е написана под „дата на сваляне“, което не води до съмнение коя е датата на сваляне на съобщението. Що се отнася до това, че към датата на поставяне има печатна и ръкописна дата с разлика един ден, то това очевидно се явява по-благоприятно за жалбоподателя с един ден. Отделно от това между датите 21.07.2023г. - 07.08.2023г. е изминал и нормативно установеният 14-дневен срок.

Съдът извърши служебна справка на интернет страницата на Национална агенция за приходите в раздел Бюлетин на съобщенията по чл.32 от ДОПК (https://nraapp02.nra.bg/saob32/main.html) и констатира, че съобщението е публикувано и в интернет страницата на НАП.

На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК до лицето е изпратено и писмо с обратна разписка, която се е върнала с отметка "отсъства".

Съобщението по чл. 32 от ДОПК е изпратено от ИС „Контрол“ на 20.07.2023г. до следния електронен адрес: ****Във връзка с възражението на жалбоподателя, че посоченият електронен адрес не е деклариран по реда и не отговаря на изискванията на чл.28, ал.2 от ДОПК, съдът е изискал от ответника да представи доказателства за деклариране от страна на Е.А. на посочения електронен адрес. В тази връзка е представено Заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от Националната агенция за приходите чрез персонален идентификационен код, което заявление е с вх.№ от 26.09.2019г. и в него Е.А. е посочил електронен адрес за кореспонденция именно: ****Съобразявайки разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК в редакцията й към момента на подаване на заявлението с вх. № от 26.09.2019г. следва, че така посоченият и вписан в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП се отнася единствено до ползването на електронни услуги, каквито връчването на РА не следва да се квалифицира. Разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК посочва, че органът по приходите изпраща електронно съобщение, но само в случай че лицето е посочило електронен адрес. Т.е. дори и да се приеме, че електронния адрес (****), на който е изпратено съобщението не е деклариран от А. по реда на чл. 28, ал. 2 от ДОПК, то доколкото не се твърди от страна на жалбоподателя, а и не се установява същият да е декларирал електронен адрес за получаване на съобщения, то не е налице нарушение на чл. 32, ал. 5 от ДОПК. След като лицето не е посочило електронен адрес, то органа няма задължение да изпраща електронно съобщение.

От всичко изложено се установява, че не е допуснато нарушение на процедурата по чл. 32 от ДОПК.

Изпълнението на визираните законови предпоставки правилно и обосновано са дали основание на приходните органи да направят извод за редовно връчване по чл. 32, ал. 6 от ДОПК - в случай, че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.

Подадената по административен ред жалба срещу РА съдържа възражения относно незаконосъобразността на издадения административен акт без да се иска прогласяване на нищожност, и правилно и законосъобразно е оставена без разглеждане с оспореното решение като недопустима – просрочена, поради неподаването й в преклузивния срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата Е.И.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „***“ № 4, против Решение № 12/12.01.2024 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.И.А. срещу ревизионен акт № Р-16001622004115-091-001/28.06.2023 г. издаден от Г.П.Й.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и С.М.И.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив.

На основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 88, ал. 3 от АПК определението не подлежи на обжалване.

Съдия: