по НОХД № 235 / 2015 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Н.Д.М. за това, че на 17/18.08.2015
година в село Градина, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - е причинил на И.В.Г.
***, средна телесна повреда - черепно-мозъчната травма, представяща се със
счупване на черепната основа, контузия на мозъка (доказана с образно изследване)
и наличие на въздух в черепната кухина, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление
по чл. 131а във връзка с чл. чл.
129, ал. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет граждански иск в размер на 18000 лева, предявен
от И.В.Г. ***, чрез адвокат В.Д.Б. *** срещу подсъдимия Н.Д.М. - обезщетение за
причинените от престъплението по чл.131а във връзка с чл.
129, ал. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК неимуществени вреди –
претърпени в резултат на деянието болки и страдания - ведно със законната лихва
от 17/18.08.2015 година - датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата,
както и претенцията за разноски, а пострадалият е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител с процесуален представител адвокат В.Д.Б. ***.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл.131а
във връзка с чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1,
буква Б от НК и
фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, като намира, че извършеното
следва да се преценява при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Изтъква, че
осъщественото при условията на пряк умисъл от Н.Д.М. деяние следва да се
преценява, като се вземат предвид като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанията и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство
за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи – високата обществена
опасност на престъплението, с оглед на грубото посегателство и демонстративно
незачитане на личната неприкосновеност, предвид начина на извършване на
деянието.
Изразява становище да се наложи
наказание по чл.131а във връзка с чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54,
ал. 1 от НК лишаване от свобода в
размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст и съответно
намалено с една трета, което да се изтърпи реално при първоначален строг режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Предлага да се приспадне времето,
през което подсъдимият е задържан, считано от 18.08.2015 година, когато е
задържан със заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а впоследствие с
постановление на Районна прокуратура – Първомай за срок 72 часа и с Определение
№ 93 / 21.08.2015 година по Д ЧНД № 152 / 2015 година на Районен съд –
Първомай, с което му е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.
По отношение на гражданския иск
намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта и установената
практика на съдилищата.
Моли още подсъдимият
да заплати направените по делото разноски.
Адвокат В.Б. споделя фактическата
обстановка на държавното обвинение, но изразява становище наказанието на
подсъдимия да бъде наложено при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и да бъде завишено до максимален размер, за което излага доводи.
Гражданския иск счита за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен изцяло.
Гражданският ищец и частен обвинител
И.Г. се присъединява към казаното от процесуалния си представител.
Процесуалният представител на
подсъдимия адвокат В.Д.М. *** не оспорва квалификацията относно това дали е
налице средна телесна повреда, или няколко леки по смисъла на закона. Пледира,
ако Съдът приеме, че по делото има доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подзащитния му, и не го оправдае по чл. 304 от НПК, да бъде
наложено наказание в рамките на минимума, а именно в размер на пет години лишаване от свобода, което да бъде
ефективно изтърпяно, както и да бъде приспаднато задържането му от датата на
деянието до влизане на присъдата в сила. Намира за недоказан по категоричен
начин размера на действително причинените неимуществени вреди, гражданския иск
- за прекомерно завишен.
Вторият защитник на подсъдимия –
адвокат Н.З.И. ***, се присъединява към колегата си, а подсъдимият Н.М. се присъединява
към казаното от защитниците си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Н.Д.М. е роден на *** ***, ЕГН **********,
българин, български гражданин, разведен, с основно образование, работи като
шофьор в *, с постоянен адрес:***.
Същият е осъждан с
влезли ви сила съдебни актове, както следва:
1.
С Присъда № 4 от 28.01.1997 година по НОХД № 3 / 1996 година по описа на
Районен съд – Първомай, изменена с Решение от 10.04.1997 година по НОХД № 58 /
1997 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 10.04.1997 година, за
престъпление по чл. 170, ал. 2, предложения 1 и 3 във връзка с ал. 1 от НК,
извършено на 12.04.1994 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на една година при първоначален лек режим, за престъпление по чл. 142,
ал. 1 във връзка с 2, ал. 1 от НК, извършено на 12.04.1994 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на десет
месеца при първоначален лек
режим и за престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение 3 във връзка с ал. 1 от
НК, извършено на 12.04.1994 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на две години при
първоначален лек режим. На основание
чл. 23 от НК е определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода.
2.
С Присъда от 18.03.1997 година по НОХД № 96 / 1995 година по описа на Окръжен
съд – Пловдив, частично отменена с Решение № 69 от 13.03.1998 година по НД № 204
/ 1997 година на Върховен касационен съд, влязла в сила на 13.03.1998 година,
за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 27.06.1994 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на седем години и за
престъпление по чл. 150, предложение второ от НК, извършено на 27.06.1994
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на две години и десет месеца. На основание чл. 23 от НК е
определено едно общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, като е зачетено
предварителното задържане, считано от 27.06.1994 година до 09.08.1994 година.
Видно от отбелязването
върху бюлетина за съдимост, с определение от 29.08.2001 година по ЧНД № 1317 /
2001 година на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 06.09.2001 година, на
основание чл. 70 от НК Н.М. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка в размер на 8 месеца и 18 дни лишаване
от свобода с изпитателен срок от 8 месеца и 18 дни.
Видно от
отбелязванията върху двата бюлетина и справката за съдимост, с Определение от 12.07.2005
година по ЧНД № 1512 / 2005 година на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 20.07.2005
година, Н.М. е реабилитиран за осъжданията си по НОХД № 3 / 1996 година и НОХД
№ 96 / 1995 година.
3. Със Споразумение
№ 51 от 19.10.2009 година по НОХД № 166 / 2009 година по описа на Районен съд –
Първомай, влязло в сила на 19.09.2009 година, за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, извършено на 03.10.2009 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на три
месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание
чл. 67, ал. 2 от НК е възложено полагане на възпитателни грижи, на основание
чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от
определеното наказание лишаване от
свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан от 23:30
часа на 03.10.2009 година до 10:00 часа на 04.10.2009 година на основание чл.
63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а на
основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което е лишен по
административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява
моторно превозно средство, считано от 03.10.2009 година до влизане на
споразумението в законна сила.
4. Със Споразумение
от 24.11.2011 година по НОХД № 389 / 2011 година по описа на Районен съд –
Чирпан, влязло в сила на 24.11.2011 година, за престъпление по чл. 234, ал. 1,
предложение 2 от НК, извършено на 10.03.2011 година, му са определени наказания
лишаване от свобода в размер на три
месеца, което да се изтърпи ефективно в затвор или затворническо
заведение от закрит тип при първоначален строг
режим, и глоба в размер на 500 лева.
Видно от отбелязванията върху
бюлетина по НОХД № 166 / 2009 година и справката за съдимост, с Определение от 24.11.2011
година по НОХД № 389 / 2011 година на Районен съд – Чирпан, влязло в сила на 09.12.2011
година, наказанието лишаване от свобода
в размер на три месеца по НОХД № 166 / 2009 година е приведено в
изпълнение, като е постановено да се изтърпи ефективно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим отделно от наказанието, наложено по НОХД № 389 / 2011
година на Районен съд – Чирпан.
По справката за съдимост с Писмо № 694
/ 2011 Затворът - Пловдив уведомява, че на 08.03.2012 година е изтърпяно
наказанието по НОХД № 166 / 2009 година, а с Писмо № 694 / 2011 Затворът -
Пловдив уведомява, че на 08.06.2012 година е изтърпяно наказанието по НОХД № 389
/ 2011 година и осъденият е освободен по изтърпяване.
Подсъдимият Н.Д.М. ***, а
свидетелят И.В.Г. ***, също има къща в село Градина на улица „С. Г.” № 64.
От края на 2014 година подсъдимият
и пострадалата живеят заедно. Н.М. работи като шофьор на товарен автомобил и
извършва курсове извън страната, като И.Г. два пъти пътува за по около седмица
с него.
В началото на месец март 2015 година
двамата заминават на курс в Германия, но през месец юни И.Г. иска да се прибира,
защото й омръзва този начин на живот. Подсъдимият на два пъти уговаря по
телефона превоз с българи, които пътуват за страната си, но когато отива с жена
му на срещите, заявява, че няма време да чака и пострадалата остава с него.
Така двамата се прибират в село Градина на 15.08.2015 година.
По молба на И.Г. отиват в
нейната къща, защото е решила да се раздели с Н.М. и смята да му го съобщи там –
чувства се по-спокойна у дома си, понеже е чувала, че подсъдимият е биел
бившата си съпруга и се притеснява как ще приеме новината. Брат й обаче
телефонира и двамата му отиват на гости в град Чирпан, откъдето се връщат късно
вечерта.
Сутринта на 17.08.2015 година (инкриминираната
дата) подсъдимият и пострадалата са в дома на първия и И.Г. му казва, че се
разделят, че не желае да живее повече с него и иска да си отиде до своето
жилище. Н.М. й отвръща, че това си е нейна работа, да прецени и реши, но иска
да я придружи. Двамата отиват на улица „С. Г.” № 64, където пострадалата вижда
калъфчето с документите си в задния джоб на подсъдимия. Пита го защо ги е взел,
но той не отговаря и на свой ред пита ще живее ли с него. Жената съобщава, че
не желае, а Н.М. спокойно й казва да си вземе багажа от дома му и я моли да го прибере
обратно.
Около 14:00 часа е, когато двамата
се връщат на улица „Л.Д.” № 26, където пострадалата оставя колата си с включен
двигател и влиза в дома на подсъдимия, за да си събере багажа, но чува как той
заключва вратата. Това я плаши, тъй като досега Н.М. не го е правил, а и се
сеща, че в началото на връзката им той й е заявил, че ако не живеят заедно, ще
я убие, но тогава не е обърнала внимание.
Подсъдимият се насочва към жената,
издърпва дамската чанта от рамото й и изсипва съдържанието на масата.
Пострадалата си иска телефона и документите, но получава отговор, че няма да й
трябват, след което Н.М. я хваща с ръце в областта на шията, хвърля я на
леглото, заплашва я и й нанася удари с ръце в областта на главата, включително
и по лицето. И.Г. припада.
През нощта на 17 срещу 18 август
2015 година пострадалата се събужда и подсъдимият продължава да я бие – нанася
й удари както в областта на главата, включително по лицето, така и по цялото
тяло. Тя не може да се защити по никакъв начин, нито да избяга от къщата, тъй
като изпитва много силни болки, цялата е в кръв, губи ориентация, повръща й се,
а е и много изплашена.
Сутринта на 18.08.2015 година И.Г.
все пак успява да излезе навън и прави опит да се качи в автомобила си,
паркиран от предната вечер пред къщата, но подсъдимият я следва и тъй като
ключът за колата е у него, тя се връща бързо обратно, което забелязва
свидетелят П.Т.М., който в това време отива до магазина.
По-късно същия ден И.Г. казва на
подсъдимия, че вече няма намерение да се разделят, а след това го убедждава да
излезе от къщата, за да й купи нещо, и около 13:30 часа Н.М. тръгва с
автомобила на пострадалата, а тя напуща дома му.
По улицата „Л.Д.” опитва една
след друга входните врати на къщите с надежда някоя от тях да е отключена, за
да влезе и да намери помощ. Успява с входната врата на дом № 13 и влиза в
къщата на свидетеля П.Т.М., където е той със съпругата си. Пострадалата е с
насинено тяло, подпухнало и посинено лице, облечена е само с рокля и плаче. Домакинът
я пита какво й се е случило, тя му разказва, че приятелят й й е нанесъл побой
през нощта. Свидетелят П.М. й дава мобилния си телефон и тя сигнализира на спешен
телефон 112.
Малко по-късно на място пристигат
служители на Бърза помощ, между които свидетелят А.Д.А., и полицейски патрул –
свидетелите Т.В. и А.М., на които пострадалата разказва за случилото се. Впоследствие
е откарана във Филиала в град Първомай на Центъра за спешна медицинска помощ -
Пловдив, а по-късно е транспортирана в болница в град Пловдив, където е лекувана.
Полицейските служители откриват
подсъдимия пред дома му и го отвеждат до сградата на РУ на МВР - Първомай,
където е задържан със заповед по реда на ЗМВР. Пред полицаите Н.М. разказва, че
е упражнил физическо насилие спрямо пострадалата, тъй като му била откраднала
голяма сума пари.
От
заключението на извършената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза се установява, че при нанесения на 17/18.08.2015 година побой от Н.Д.М.
на пострадалата И.В.Г. са причинени счупване на черепната основа, контузия на
мозъка, наличие на въздух в черепната кухина, счупване на носни кости,
кръвонасядания по клепачите двустранно (тип „травматични очила”), оток по гърба
на носа и скулите, кръвонасядания по шията, гърдите, двете мишници, дясна
предмишница, дясно бедро, контузия на главата и тялото. Черепно-мозъчната
травма, представяща се със счупване на черепната основа, контузия на мозъка (доказана
с образно изследване) и наличието на въздух в черепната кухина водят до разстройство
на здравето, временно опасно за живота на пострадалата - т.е. средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Счупването на носни кости води до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - т.е. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Останалите травматични
увреждания довеждат до болка и страдание без разстройство на здравето, т.е.
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху тъп
предмет и е възможно да са получени така, както се съобщава в приложените
медицински документи - при нанесен побой, като е налице причинно-следствена
връзка между установените травматични увреждания по пострадалата и нанесения й
побой.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка
за съдимост с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 55
– л. 61 от делото), Удостоверение за постоянен адрес на подсъдимия (л. 73 от
делото), Епикриза от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив (л. 74 от делото), Съдебномедицинска
експертиза (л. 19 – л. 22 от дознанието), медицинска документация за
пострадалата (л. 27 – л. 49, л. 62 – л. 63 от дознанието), Характеристична
справка (л. 72 от дознанието), от обясненията
на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното
производство (л. 6 от дознанието), от показанията
на свидетелите на досъдебното производство (л. 9 – л. 10, л. 13 – л. 17 от дознанието)
и от тези на и
свидетеля М.Х.Я. в съдебно заседание относно здравословното състояние на И.В.Г. след инцидента – всички
приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на
чл. 373, ал. 3 от НПК, както и по чл. 18 от НПК.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт,
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа
на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Съдемномедицинската експертиза се кредитира като компетентно изготвена с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и
съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
При постановяване на
крайния си акт настоящият състав не взема предвид показанията на И.В.Г. в
съдебно заседание, тъй като не са свързани с предмета на доказване.
В кредитираната доказателствена
съвкупност няма противоречия, които да касаят обстоятелства по предмета на делото
и да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на
подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под
наказателна отговорност.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието
си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 131а във връзка с чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй
като на 17/18.08.2015 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, в
условията на опасен рецидив – след
като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като за никое от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.
66 от НК, причинява на И.В.Г. ***, средна телесна повреда – черепно-мозъчна
травма (представяща се със счупване на черепната основа, доказана с образно
изследване контузия на мозъка и наличие на въздух в черепната кухина), довела
до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От
обективна страна
подсъдимият с действията си - нанасяне на множество удари в областта на
главата, включително лицето, и тялото на пострадалата И.В.Г., й причинява
съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, като
освен средната телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в черепно-мозъчната
травма, представяща се със счупване на черепната основа, контузия на мозъка
(доказана с образно изследване) и наличието на въздух в черепната кухина, с
противоправното си поведение подсъдимият причинява и лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – счупване на носни кости, както и леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК – кръвонасядания по клепачите
двустранно (тип „травматични очила”), оток по гърба на носа и скулите, кръвонасядания
по шията, гърдите, двете мишници, дясна предмишница, дясно бедро, контузия на
главата и тялото, но деянието му се квалифицира по по-тежкия престъпен състав,
тъй като според практиката на Върховния съд е налице поглъщане на по-лекия.
Особеност от обективна страна е, че деянието
е извършено в условията на опасен рецидив
– влезлите в сила горепосочени съдебни актове по НОХД № 166 / 2009 година и НОХД
№ 389 / 2011 година са за умишлени престъпления от общ характер, наказанията по
които не са отлагани по чл. 66 от НК (с оглед на привеждане на първото в
изпълнение) и не са изтекли 5 години от изтърпяването им по смисъла на чл. 30,
ал. 1 от НК, което квалифицира престъплението на лицето, предмет на настоящото
дело, по чл. 29, ал. 1, буква Б от НК.
От
субективна страна
подсъдимият осъществява деянието виновно при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено
опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на
обществено опасните му последици.
С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на
извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна
отговорност, за да определи неговото наказание, предвид целите по чл. 36 от НК,
както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът
отчита следното:
Налице са смекчаващи отговорността
обстоятелства - подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в
съдебно заседание и обяснява механизма на деянието си, макар и да омаловажава
действията си с думите, че е ударил само два-три шамара на пострадалата и я е
бутнал на леглото и то защото го е обиждала, но с признанието си съдейства за
разкриване на обективната истина. Отчитат се още трудовата му ангажирансост и че
за първите две осъждания е реабилитиран (другите две са отчетени при
квалификацията на деянието). Но тези обстоятелства настоящият състав не намира
за изключителни или многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като
отчита и отегчаващи отговорността обстоятелства - че от действията на
подсъдимия на пострадалата са причинени повече от едно травматично увреждание (освен
средната телесна повреда са причинени и множество леки) и че подсъдимият осъществява
деянието си със заничително интензивен побой върху пострадалата.
Оценени в цялост,
горните обстоятелства характеризират конкретното деяние с висока степен на обществена
опасност, а подсъдимият Н.Д.М. се характеризира като лице със средна към ниска
степен на обществена опасност.
С оглед на посоченото
Съдът е на мнение, че предвиденото в чл. 131а във връзка с чл. 129, ал. 1 във
връзка с ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК наказание лишаване от свобода следва да се
определи към минимума, но над него, а именно шест години.
Предвид реда на съдебното следствие
и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така
определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с една трета, а именно на четири години лишаване от свобода и тъй като подсъдимият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, редуцираното
наказание следва да бъде изтърпяно реално от него в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при
първоначален строг режим на
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
На
основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание четири
години лишаване от свобода следва
да се приспадне времето, през което подсъдимият Н.Д.М.
е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от НПК, считано от 18.08.2015 година.
Определено по този начин,
наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното
от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята
поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини
за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния
интегритет на гражданите.
Приетия
за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Н.Д.М. граждански иск за
неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание. Причинените
болки и страдания на пострадалата са пряка и непосредствена последица от
престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и
съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от
кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.
За
да определи размера на предявения неимуществен иск, Съдът взема предвид множеството
телесни увреждания, наложили хоспитализиране на пострадалата, и необходимия
оздравителен период за възстановяването й, както и факта, че няма данни за
настъпили впоследствие усложнения, за което претендираната сума в съответствие
с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е справедливо
да се уважи в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева – обезвреда за
причинените от престъплението неимуществени вреди: претърпени в резултат на
деянието болки и страдания, ведно със законната лихва от 18.08.2015 година (датата
на увреждането) до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен
размер от 18000 (осемнадесет хиляди) лева искът се явява завишен и следва да се
отхвърли като неоснователен.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да
заплати на пострадалата И.В.Г. и направените в хода на наказателното производство
разноски в размер на 2100,00 лева (две хиляди и сто лева) за
адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Областна дирекция на МВР –
Пловдив – сумата от 122,36 (сто двадесет и два лева и тридесет и шест стотинки)
за съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай – сумата от 600,00
лева (шестстотин лева) лева за държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и сума от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По
гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ / АГ
