Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №3803 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът „К.А.Е.” ЕООД твърди, че е
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, като собственик
на фотоволтаична централа, въведена надлежно в експлоатация. Твърди още се, че
по силата на сключен договор с „ЧЕЗ Електро България” АД е продавал
произведената енергия от възобновяем източник по преференциална цена, като от
началото на 2014 г. с § 6 т.2 и 3 ЗРЗДБРБ за 2014 г. са създадени разпоредбите
на чл.35а ал.1, 2 и 3, чл.35б ал.1, 2, 3 и 4, чл.35в ал.1, 2 и 3, чл.73 ал.1,
2, 3 и 4 ЗЕВИ, с които е въведена 20%-на такса, породила действие от 01.01.2014
г., удържана директно от производителите на електрическа енергия от слънце и
вятър. Поддържа, че с решение №13/31.07.2014 г. КС на РБ обявил за противоконституционни
измененията на ЗЕВИ и с оглед разпоредбата на чл.22 ал.4 ЗКС, НС е органът,
който следва да уреди възникналите правни последици от акт, обявен за
противоконституционен, но такива не са уредени от НС, доколкото не е приета
нова уредба на отношенията и противоконституционния закон, останал във висящо
състояние. С оглед обявените за противоконституционни разпоредби, ищецът твърди,
че е търпял вреди, изразяващи се в заплащането на въведената 20%-на такса, а при
условията на евентуалност заявява, че е налице неоснователно обогатяване –
процесната сума е получена без основание. Претендира заплащане на сумата от
217 284,34 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в
удържана през периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. 20%-на такса по чл.35а ЗВЕИ
от цената на произведената ел. енергия, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като предпочитан
ответник е Р.Б., представлявана от М.НА Ф., а евентуален – Народното събрание
на Р.Б.. При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени предявените искове
за вреди, сумата се претендира от ответника Р.Б., представлявана от М.НА Ф.,
като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Р.Б., представлявана от М.НА Ф., в
срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове. Сочи, че
държавата не е възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД на Народното
събрание на Р.Б., както и че до отмяната на процесните разпоредби от ЗВЕИ
същите са били валидни и законосъобразни. Оспорва наличието на виновно
поведение на лица, на които е възложил работа, както и наличието на
причинно-следствена връзка между соченото виновно и противоправно поведение и
сочените от ищеца вреди. Твърди и че държавата е удържала процесната такса на
валидно правно основание. Претендира разноски.
Ответникът Н.С.на Р.Б. в срока за отговор по чл.131 ГПК
оспорва предявения иск. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговоря по
предявения иск. Сочи, че не е възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД,
както и че до отмяната на процесните разпоредби от ЗВЕИ същите са били валидни
и законосъобразни. Оспорва наличието на виновно поведение на лица, на които е
възложил работа, както и наличието на причинно-следствена връзка между соченото
виновно и противоправно поведение и сочените от ищеца вреди, както и размера на
същите. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Представен е по делото договор №347/22.08.2012
г., сключен между ищеца, като продавач, и „ЧЕЗ Електро България” АД, като
купувач, съгласно който продавачът се е задължил да доставя на купувача в места
на продажба, а купувачът да купува произведената от продавача ел. енергия по
цени и условия, определени в договора, като срокът на договора е до 29.06.2032
г.
По делото са представени фактури за
процесния период, отчетни протоколи за процесния период и извлечения от сметка.
От приетото по делото заключение на
ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че за процесния период
01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. ищецът е издал фактури с получател „ЧЕЗ Електро
България“ АД за произведена ел. енергия на обща стойност 1 480 337,22
лв., като удържаната сума от „ЧЕЗ Електро България“ АД, представляваща удържана
такса по чл.35б ал.1 ЗЕВИ, е в общ размер на 217 284,34 лв., като „ЧЕЗ
Електро България“ АД е превел удържаната такса по чл.35б ал.1 ЗЕВИ в полза на
Комисията за енергийно и водно регулиране на 14.04.2014 г. /за първи
тримесечие/, на 15.07.2014 г. за второ тримесечие/ и на 24.09.2014 г. /за трето
тримесечие/, а постъпилите в КЕВР средства са прехвърлени към централния
бюджет.
Други относими доказателства не са
ангажирани.
По
исковете с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
Основен принцип в правото
е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 ЗЗД е предвидено
изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
негово противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по
чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът
е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на
вредата да има вина за причиняването и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи на които са: деяние /действие или бездействие/, вредата,
противоправността на деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна
норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се
предполага до доказване на противното, а основният елемент на непозволеното
увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и
унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и психическо
състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички
останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
По делото не се спори,
че със ЗИД на Закона за бюджета за 2014 г. е въведена такса от 20% върху
приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи.
Съгласно чл.35а ал.1 и ал.2 ЗЕВИ, за производството на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20% от преференциалната
цена /без ДДС/ на количеството изкупена електрическа енергия от обществения
доставчик/крайните снабдители. Задължени за заплащане на таксата са
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
Изменението на ЗЕВИ е влязло в сила от 01.01.2014 г.
По
делото не е спорно между страните, че процесната сума е заплатена от ищеца по
сметка на КЕВР, а това се установява и от приетото по делото заключение на ССчЕ.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че сумата съставлява въведената с
нормата на чл.35а ал.2 ЗЕВИ 20%-на такса. Разпоредбата е действала в периода от
01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., с оглед последващото и обявяване за
противоконституционна с решение №13 по к.д. №1/2014 г. на КС на РБ, влязло в
сила на 10.08.2014 г. по арг. на чл.14 ал.3 ЗКС. На решенията на КС на РБ не е
придадено ретроактивно действие, а същите имат действие занапред по арг. на
чл.151 ал.2 КРБ. Периодът от време, за което ищецът претендира обезвреда за
причинените му вреди като времеви отрязък съвпада с периода, през който тази
разпоредба е действала, т.е. била е част от обективното българско
законодателство. Законодателната дейност е правомерна такава, респ. законите са
задължителни за всички правни субекти, поради което не е налице противоправно
поведение от страна на ответниците за процесния по делото период, с оглед
твърденията за противоречие с КРБ.
Поради изложеното, съдът
намира, че след като не е налице елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, предявените искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло без да се
изследват останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените
права.
По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД:
Искът по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД предполага
установяване в условията на кумулативност на две предпоставки: разместване на
имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и липса на
основание за получаването, като в хипотезата на първия фактически състав
на чл.55 ал.1 ЗЗД тази липса следва да е начална.
Според дадените в ППВС
№1/28.05.1979 г. указания, връщане на даденото при начална липса на основание
предполага неправомерно преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго още в момента на това разместване. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт. В случая нормативният акт, от който е произтичало вземането на ответника,
не е нищожен, а е бил част от действащото право. За разлика от нищожността,
която е порок на основанието към момента на неговото възникване и поради това
препятства настъпването на правните последици, към които е насочена волята на
страните, решението на КС има действие за в бъдеще и даденото въз основа на
действал нормативен акт не е било при начална липса на основание по смисъла на
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и с оглед на изрично направеното
искане, на ответниците на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от по 450,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.А.Е.“
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, срещу Р.Б., представлявана от М.НА Ф., адрес:
гр. София, ул. „Г. С. ********, иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 217 284,34 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди - удържана
през периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. 20%-на
такса по чл.35а ал.2 ЗЕВИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.А.Е.“
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, срещу Н.С.на Р.Б., адрес: гр. София, пл. „********иск
с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 217 284,34
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - удържана през
периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. 20%-на
такса по чл.35а ал.2 ЗЕВИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.А.Е.“
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, срещу Р.Б., представлявана от М.НА Ф., адрес:
гр. София, ул. „Г. С. ********, иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 217 284,34 лв., представляваща получена без
основание през
периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. 20%-на
такса по чл.35а ал.2 ЗЕВИ.
ОСЪЖДА „К.А.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Р.Б.,
представлявана от М.НА Ф., адрес: гр. София, ул. „Г. С. ********, и Н.С.на Р.Б., адрес: гр. София, пл. „********на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от по 450,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: