Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2140

 

град Пловдив, 23.11.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди  двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2316 описа за 2023 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от Г.П.Й., ЕГН **********, чрез адв. К.Г., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община Пловдив, с която ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 40 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане с фискален бон от 09.06.2022 г. на такса за освобождаване на автомобил- марка „Опел“, с рег. №  ***,  по повод приложена мярка „принудително блокиране“ /ПАМ/, посредством поставяне на техническо средство, за което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране № 0104045 от същата дата, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. - датата на влизане в сила на решението за отмяна на приложената ПАМ, до окончателно изплащане на обезщетението, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. С приложена по делото молба се поддържа исковата претенция, претендират се разноски.

Ответната Община Пловдив не се представлява. Постъпил е отговор на исковата молба, с който същата се намира за неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на предявения иск.

 Административен съд Пловдив, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че с влязло в сила на 27.06.2023 г.  Решение № 1611/26.09.2022 г., постановено по адм. дело № 1658/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменена принудителна административна мярка по принудително задържане на пътното превозно средство марка “Опел“ с рег. № ***, извършено на 09.06.2022 г. с техническо средство "скоба", обективирано в Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0104045 от 09.06.2022 г., издаден от блокиращ екип И.А.А.и Х.Т.М. към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.

Не е спорно между страните, че пътното превозно средство марка “Опел“ с рег. № *** е собственост на ищеца.

Така наложената ПАМ е обжалвана от Й., във връзка с което е образувано адм. дело № 1658/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело). По приложеното дело са налични доказателства, представени от ищеца копия на фискален бон № 007126 от 09.06.2022 г.  за заплатената сума от 40 лева, издаден от ОП "Паркиране и репатриране" Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съдът констатира, че както ищеца, така и ответникът Община Пловдив са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Община Пловдив съобразно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен бюджет и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата, респ. общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

С оглед изложеното, е необходимо да бъде съобразено следното по отношение на елементите на обсъждания фактически състав:

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че процесната ПАМ е отменена, с влязло в сила на 27.06.2023 г.  Решение № 1611/26.09.2022 г., постановено по адм. дело № 1658/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица от Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при Община Пловдив, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

С действията на своите служители по издаване на незаконосъобразната ПАМ ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на таксата в размер на 40 лева, с която сума ищецът е бил увреден, за да има възможността да управлява собственото си МПС, блокирано от незаконосъобразна ПАМ. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 40 лева за причинените имуществени вреди.

Основателна и доказана е акцесорната претенция в исковата молба за присъждане на законната лихва върху сумата от 40 лв. считано от 27.06.2023 г. до окончателното й изплащане. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, които се констатираха в размер на 10 лева внесена държавна такса. Претендира се и възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА). От представения договор за правна защита и съдействие (лист 4 гръб по делото) е видно, че в него е уговорено предоставянето на безплатна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъдят разноски съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева.

Воден от горното, Административен съд Пловдив,

                                                          Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Г.П.Й., ЕГН **********, сумата в размер на 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане с фискален бон от 09.06.2022 г. на такса за освобождаване на автомобил- марка „Опел“, с рег. №  ***,  по повод приложена мярка „принудително блокиране“ /ПАМ/, посредством поставяне на техническо средство, за което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране № 0104045 от 09.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. - датата на влизане в сила на решението за отмяна на приложената ПАМ, до окончателно изплащане на обезщетението,

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Г.П.Й., ЕГН **********, сумата в размер на 10 (десет) лева за държавна такса.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на адв. К.Д.Г., вписан в Единния регистър на адвокатите под № **********, от Адвокатска колегия - Пловдив, сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лева разноски по делото, съставляваща адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                     

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: