Присъда по дело №823/2012 на Окръжен съд - Бургас

П    Р    И    С    Ъ    Д    А

 

№ 107                             24.06.2014 година                                 гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският окръжен съд,

На двадесет и четвърти юни                две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание, в следния състав:

   

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

            ЧЛЕН: И. ДОБРЕВ

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Д.Р.                                                              съдебни заседатели: 1. Д.Р.

 2.В.К.

 3.таня петрова                                              

                                                       

Секретар: Павлина КОСТОВА

Прокурор: АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от съдия ДОБРЕВ

наказателно общ характер дело №  823 по описа за 2012 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. П., роден на ***г. в гр.В., гражданство - българско, семейно положение - разведен, съдимост – осъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.03.2008г., в ***, ж.к. “. ”, като извършител в съучастие с М.И. Х. ЕГН ********** - извършител и С.И. К., ЕГН ********** - подбудител отвлякъл С.Г. С., ЕГН **********, с цел противозаконно да го лиши от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел - престъпление по чл.142, ал. 2, т. 1, т.2 и т.7, вр. ал. 1, вр. чл.20,  ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 142, ал.2, т.1, т.2 и т.7,  вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.чл. 54, ал.1от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. П., ЕГН ********** за НЕВИНЕН  и  ГО ОПРАВДАВА по обвинението в това, че е бил подбуден да извърши престъплението по чл.142 от НК от Н. А. С., ЕГН **********, който от своя страна е бил подбуден да осъществи тези действия от Г. С. К., ЕГН ********** и С. Х. М., ЕГН **********, както и за това, че в резултат на деянието са настъпили значителни вредни последици по ал.3 на чл.142 от НК - смъртта на С. Г. С., ЕГН **********.

 ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. П., роден на ***г. в гр.В., гражданство - българско, семейно положение - разведен, съдимост – осъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.03.2008г. в местността “Г.” в ***, като извършител и в съучастие с М. И. Х., ЕГН **********- извършител и С. И. К., ЕГН ********** -подбудител умишлено умъртвил С.  Г. С., ЕГН **********, посредством прострелване в главата с огнестрелно оръжие – пистолет, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел - престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 ал.1от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. П., ЕГН **********  за НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по обвинението в това, че е бил подбуден да извърши престъплението по чл.116, вр. чл.115 от НК от Н. А. С., ЕГН **********, който от своя страна е бил подбуден да осъществи тези действия от Г. С. К., ЕГН ********** и С. Х. М., ЕГН **********.

НАЛАГА на основание чл.23, ал.1 от НК едно ОБЩО наказание  в размер на най-тежкото измежду така наложените на подсъдимия С.С. П., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок  от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ така наложеното общо най-тежко наказание на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимия П. е бил задържан под стража, считано от 09.06.2011г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С. Х. М., роден на ***г***, гражданство - българско, семейно положение - разведен, съдимост– неосъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., в съучастие с Г. С. К., ЕГН**********, подбудил и подпомогнал Н. А. С., ЕГН ********** и С. И. К., ЕГН **********, да подбудят и да подпомогнат С. С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН ********** да отвлекат в *** С. Г. С., ЕГН ********** с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деецът (извършителите С. С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН **********) е бил въоръжен, деянието е извършено от две лица, отвличането е с користна цел и са настъпили значителни вредни последици – смъртта на С. Г. С., ЕГН **********, като отвличането е осъществено на 06.03.2008г. и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3 (Ред., ДВ, бр. 50 / 1995г.), вр. ал.2, т.1, т.2 и т.7, вр. чл.142, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия С. Х. М., роден на ***г***, гражданство - българско, семейно положение - разведен, съдимост – неосъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., в съучастие с Г. С. К., ЕГН**********, подбудил и подпомогнал Н. А. С., ЕГН ********** и С. И. К., ЕГН **********, да подбудят и да подпомогнат С. С. П., ЕГН ********** и М. И.Х., ЕГН ********** умишлено да умъртвят С. Г. С., ЕГН **********, чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “. ” в ***, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.

    

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. К., род. ***г***, гражданство - българско, семейно положение - женен, съдимост – неосъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., в съучастие със С. Х. М., подбудил и подпомогнал Н. А. С., ЕГН ********** и С. И.К., ЕГН **********, да подбудят и да подпомогнат С. С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН ********** да отвлекат в *** С.Г. С., ЕГН ********** с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деецът (извършителите С. С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН **********) е бил въоръжен, деянието е извършено от две лица, отвличането е с користна цел и са настъпили значителни вредни последици – смъртта на С. Г. С., ЕГН **********, като отвличането е осъществено на 06.03.2008г. и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3 (Ред., ДВ, бр. 50 / 1995г.), вр. ал.2, т.1, т.2 и т.7, вр. чл.142, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С. К., род. ***г***, гражданство - българско, семейно положение - женен, съдимост – неосъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., в съучастие със С. Х. М., подбудил и подпомогнал Н. А. С., ЕГН ********** и С. И.К., ЕГН **********, да подбудят и да подпомогнат С. С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН ********** умишлено да умъртвят С. Г. С., ЕГН **********, чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “******** ” в ***, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

    

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И. К., роден на ***г***, гражданство- българско, семейно положение- разведен, съдимост- осъждан,с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., като подбудител и помагач в съучастие със С. С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН **********-извършители, подбудил и подпомогнал двамата да отвлекат на 06.03.2008г. в *** С.  Г.С., ЕГН **********, с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел -  престъпление по чл.142,  ал.2, т.1, т.2 и т.7, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, поради което и на основание чл.142 ал.2 т.1, т.2 и т.7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.54 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия С.И. К., ЕГН ********** за НЕВИНЕН и го оправдава по обвиненията в това, че е извършил престъплението в съучастие с Н.А. С., ЕГН ********** и след като е бил подбуден от Г.С. К., ЕГН ********** и С. Х. М.,  ЕГН **********, както и за това, че в резултат на деянието са настъпили значителни вредни последици по ал.3 на чл.142 от НК - смъртта на С. Г. С., ЕГН **********.

ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. К., роден на ***г***, гражданство - българско, семейно положение - разведен, съдимост - осъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., като подбудител и помагач в съучастие със С. С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН **********- извършители, подбудил и подпомогнал двамата умишлено да умъртвят С.Г. С., ЕГН **********, чрез използване на огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “*****” в ***, деянието е извършено предумишлено, с користна цел и в условията на опасен рецидив-  престъпление по чл.116, ал. 1, т.7, т.9 и т.12 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, поради което и на основание чл.116, ал. 1, т.7, т.9 и т.12 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия С.И. К., ЕГН ********** за НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по обвиненията в това, че е извършил престъплението в съучастие с Н.А. С., ЕГН ********** и след като е бил подбуден от Г. С. К., ЕГН ********** и С. Х. М., ЕГН **********.

   НАЛАГА на основание чл.23, ал.1 от НК едно ОБЩО наказание  в размер на най-тежкото измежду така наложените на подсъдимия С.И.К., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок  от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ така наложеното общо най-тежко наказание на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия К.е бил задържан под стража, считано от 09.07.2009г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. С., род.***г***, гражданство - българско, семейно положение – женен, съдимост – неосъждан, с постоянен адрес:***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН  в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като бил подбуден от Г. С. К., ЕГН ********** и С. Х. М., ЕГН **********, в съучастие със С. И. К., ЕГН **********, в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С.С. П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН ********** да отвлекат в *** С. Г. С.,***, с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деецът (извършителите С. С. П., ЕГН ********** и М.И.Х., ЕГН **********) е бил въоръжен, деянието е извършено от две лица, отвличането е с користна цел и са настъпили значителни вредни последици – смъртта на С. Г. С., ЕГН **********, като отвличането е осъществено на 06.03.2008г. и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 142,  ал. 3 (Ред., ДВ, бр. 50 / 1995г.), вр. ал.2, т.1, т.2 и т.7, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. С., род.***г***, гражданство - българско, семейно положение – женен, съдимост– неосъждан, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като бил подбуден от Г.С. К., ЕГН ********** и С. Х. М., ЕГН **********, в съучастие със С. И.К., ЕГН **********, в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С.С. П., ЕГН ********** и М. И.Х., ЕГН ********** умишлено да умъртвят С. Г. С.,  ЕГН **********, чрез огнестрелно оръжие – пистолет,  убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “*******” в ***, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

 

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П. и С.И. К. с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г.С. С., ЕГН********** обезщетение в размер на 170 000 /сто и седемдесет хиляди/ лева за претърпените от него вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.116, вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П. и С. И. К. с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 6 800 /шест хиляди и осемстотин / лева.

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П.и С. И. К. с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на М.М. Г., ЕГН********** обезщетение в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за претърпените от нея вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.116, вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П. и С.И.К. с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 3 200 /три хиляди и двеста/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П. и С.И.К.с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на М. М. Г., ЕГН********** обезщетение в размер на 3 265 лева за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П.и С. И. К.с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г. С. Г., ЕГН********** обезщетение в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за претърпените от него вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.116, вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното и изплащане, като за разликата до предявения размер ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П.и С. И. К.с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно държавна такса върху  уважения размер на гражданския иск в размер на 3 200 /три хиляди и двеста/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П. и С.И. К. с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г. С. Г., ЕГН********** обезщетение в размер на 3 265 лева за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

 

ВРЪЩА на Б.С. Д. 1 бр. сим карта на „МТЕЛ”  с № ************; 1бр.фонокарта на „Булфон” от 200 импулса с № **********; 1 бр. фонокарта с № ********** с изобразена на нея жена; 1 бр. бележка, на която ръкописно е изписано номер ******** - С.; бяло листче с изписани цифри **********; 1бр. фонокарта с надпис „с мобика на ски”, 1бр. киче, черно на цвят в горната си част и кафява в другата, 1 бр. бележник, черен на цвят, с твърди корици;  2 бр. пластмасови връзки „миши опашки”, черни на цвят;

ВРЪЩА на Д. Г. К. 1бр. кожен калъф за лични документи, съдържащ 27 бр. малки листчета с изписани на тях ръкописни имена, адреси, телефони и други, както и 2бр. визитни картички; 1бр. малко карирано листче с ръкописно изписани имена, адреси и телефони; 1бр. фонокарта на БТК от 25 импулса с № *********; 1бр. фонокарта с надпис „Telekom Srbija”; 1бр. фонокарта с надпис „Telekarte 50”; пластика с правоъгълна форма с № 3********; 8бр. различни по размер листи с ръкописно изписани на тях имена телефони и адреси; 1бр. СИМ карта на „МТЕЛ” с № ************; 1бр. СИМ карта „Prima”с № ***********, 1бр. бележник с твърди корици с надпис „министерство на  здравеопазването”; 1бр. надуваем дюшек, жълтеникав на цвят; 1бр. найлонова торба със специално обособени 2 бр. отвори на  разстояние от около 10 см от дръжката на торбата; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа” 1110, син на цвят, IМЕI ***********; 1 бр. флашка, черна на цвят с надпис „Vivatel” с № ************; 1бр. фонокарта на БТК от 25 импулса с № ***********; 1бр. тиксо със широчина 5-6 см, черно на цвят;

ВРЪЩА на И. Г. С. 1бр. диктофон, марка „Olimpus VN-3100PC Digital Voice Recorder”, съдържащ файл 31 686 КВ с продължителност от 00.48.59 часа, ведно с USВ кабел за връзка с компютър, 1 бр. микрофон, 1 бр. софтуерен диск;

ВРЪЩА на Д.К. Д. 1бр. флаш памет, черна на цвят; 1бр. бял плик, съдържащ 6 бр. стъкълца с правоъгълна форма; 1бр. черен сгъваем нож, 1 бр. лична карта с № ********* на името на А. С. Б., ЕГН **********; 1 бр. шофьорска книжка - италианска на името на В. Т. В.; 1 бр. електрошокова палка, черна на цвят с надпис 50XINGCHAOGAOYAMAICHOING, поставена в черен кожен калъф; 1бр. картонена кутия, съдържаща 5 бр. мобилни телефони – „Нокия 7373” с ИМЕЙ ***********, без СИМ карта;  „Алкател” с ИМЕЙ  **********,  „Нокия” с  ИМЕЙ  ***********,ведно  със СИМ карта № ***********,  „Сименс” с   ИМЕЙ *************,  „Нокия”   с   ИМЕЙ  ***********;  СИМ карта на „Глобул” с № ********************; СИМ карта № 89359050100411986186  и 2 бр. бели пластики с изписани на тях РIN код и РUК код; 1 бр. електронно устройство в картонена кутия, ведно със зарядно и 4 бр. антени; 1 бр. мобилен телефон „Моторола” с ИМЕЙ *************;

ВРЪЩА на Р. В. Р. 1бр. СИМ карта „Биканект” с № ************;1бр. СИМ карта № ********** с изписан на нея текст „Sim Sim”; Тефтерче с тъмносиня корица и надпис „Записная книжка” с поредни страници по азбучен ред и изписани текстове - имена и цифри на български език, латиница и телефонни номера, 1 бр. стелка с червено - кафяво петно в единия край на същата 1 бр. нож, железен; 1бр. СИМ карта „Биканект” с №   ***********и   надпис  с  черен фулмастер *********, 1бр. цилиндрично тяло с резба - ракетник за газов пистолет; бележка с телефонни номера; 1бр. касов бон от бензиностанция „Шел” с изписано от задната страна „Камен бряг”; 2бр. дискове;

ВРЪЩА на И. П. И. метална   телескопична   палка   с  дунапренена   ръкохватка   с дължина   при разпъване около 70-80см.; Хартиен плик ВД № 15; Хартиен плик ВД № 16; Хартиен плик ВД № 17 и ВД 17А, хартиени пликове, запечатани с надпис ВД 1- ВД 13 /вкл./, ВД 18 – ВД 20 /вкл./; 1бр. пакет в пощенски плик 17/20см., на който е изписано И.  И.;

ВРЪЩА на С. И. К. мобилен телефон „Нокия” ИМЕЙ **********, със СИМ карта *********; Мобилен телефон „Нокия 6300”, ИМЕЙ **********ведно със СИМ карта *************; 1бр. мобилен телефон марка „Нокия 2610” с ИМЕЙ **********, без СИМ карта; Документ със заглавие KAUFVERTRAG от дата 13.03.2008г. с изписан текст VW GOLF 1993 WVWZZZ14ZPB078389, подписан от страните; Документ със заглавие KAUFVEREINBARNG от дата 28.11.02г., подписан от страните; 1 бр. мобилен телефон „Моторола” с капаче с ИМЕЙ **********, без СИМ карта, ведно с допълнителна карта памет 64мв, черна на цвят; 1 бр. мобилен телефон „Нокия” с плъзгащ панел, син, модел 26805 - 2 с ИМЕЙ *************, без СИМ карта; Оригинал на данъчна фактура № ***********. за закупуване на мобилен телефон Нокия с ИМЕЙ 353192037179783 и гаранционна карта за закупения телефон от същата дата; Хартийка за пакетиране на пачка от парична суми, като същата е подпечатана с печата на банка ДСК - Варна и в печата е поставена цифра 14. - 100 къса по 500 лева - 50 000 лева; Картонена кутия от мобилен телефон „Нокия 2630” с ИМЕЙ ***********, Слънчеви очила - 26р., поставени в безцветен найлонов джоб и запечатани със слепки; Свидетелство за регистрация на МПС - Опел, модел „*******” 1.7 Дизел с рег. № *********; 2бр. регистрационни номера за моторно превозно средство - преден и заден с рег. № ********;

ВРЪЩА на С. С.П. 1бр. зарядно за мобилен телефон „Нокия”; 1бр. декоративен нож, като дръжката е оформена като глава на птица, с декоративен калъф - метален;  1бр. нож - тип военен с черно острие с надпис USA, с фенерче и компас, зелена дръжка, в текстилен калъф; 1бр. нож с дръжка, обособена като глава на тигър с извито острие, в кожен калъф; Японски меч с остър връх с калъф от кожа и пластмаса, с острие около 25см.; Картонена кутия от мобилен телефон Нокия 2626 с ИМЕЙ************; Заявление за смяна на лична карта от Т. П. П.; Слушалки светлосиви за мобилен телефон „Нокия”; Картонче от карта на „Глобул” с изписан № ************; 1бр. кутия от мобилен телефон „Сони Ериксон” с ИМЕЙ ************, ведно с упътвания за работа с телефона; 1 бр. кутия от мобилен телефон „Нокия 6300” с ИМЕЙ ************, ведно с упътвания за работа с телефона; 1бр. батерия за мобилен телефон „Сименс”; 1бр.кутия от мобилен телефон „Нокия 6111” с ИМЕЙ ************, ведно с упътвания за работа с телефона; Гаранционна карта „Панасоник” от дата 11.08.2008г. с № **********с номер изписан върху картата ************с изписан върху него с химикал номер *********; Копие на лична карта на Т. П. П., ЕГН **********; Временно удостоверение за категоризация № 220/01.07.2008г.; Удостоверение   по   фирмено   дело   №   ********.    на   „Информационно обслужване” АД на *****************; Батерия от мобилен телефон „Самсунг” ВSТ2518SЕ; Зарядни устройства за мобилни телефони – „Сони ериксон”, ”Нокия”, „Моторола”, 1бр. без марка със синя лепенка, „Саджем”, „Хай Тек”; Зелена пластмасова платформа за боеприпаси - празна от 16 гнезда; 1бр. часовник „Longines”с метална верижка и жълт циферблат; 1бр. часовник, марка „Джовани” с тъмносин циферблат; Стар часовник с марка „Quemex”с метална верижка; 1бр. глава от мраморна статуетка с бяло - бежов цвят; 1бр. бухалка дървена с дължина 80см, с облепена с текстилен изолирблант глави; 1бр. мобилен телефон „Моторола” с ИМЕЙ ***********, черен на цвят без капак на батерията, ведно със СИМ карта с № **********; 1бр. зарядно за телефон „Сименс”; 1бр. предплатена карта „Би канект” с цифров код за зареждане на картата *********** с № ***************.; 1 бр.СИМ карта с № ****************; 1бр. черен сгъваем метален нож с гравиран номер на острието 200720049228.5, 3бр. зарядни устройства за телефони;

ВРЪЩА на Н.А. С. задграничен паспорт на Н.А. С.; Талон за л.а. „Ауди” с ДК№ ********* на И.П.П.; Карта „Глобул” без Сим ПИН *******; Карта „Глобул” без Сим ПИН ******; Черно тефтерче с надпис „Black White” с изрисувана змия;  Тефтер с надпис Sweeet fruits; CD R SONY 700 МВ с червен кръст; Карта Биканект с ПИН *******; Кутия за мобилен телефон Нокия 7373, ИМЕЙ *********** - празна със зарядно за Нокия - черно; Компютърна конфигурация „DELUX”, 2бр. дървени бухалки - едната черна с надпис „LOUSSVILLE STUGGER”, а другата е къса с платняна дръжка; Палка с надпис ДАИ и КАТ; Талон за сметка в АСЕТ банк - клон Варна; Пластина на Глобул, без СИМ карта с изписан номер ***********; Клиентска карта Метро; Лист с телефонен номер ********** – С.; Лист с изписани на тях: ********* с Булстат и МОЛ, ********* , Булстат и МОЛ, ********* ЕООД, Булстат и МОЛ; Лист с изписан номер ********** - П.Г.; Фактура от 16.11.2004г. за пистолет „Walter”, 9 х19; Разрешение № **********. МВР; Удостоверение за прострелване от 25.11.2004г.; Разрешение № **********.; Квитанция от БТК на А.Х. С.с изписани на гърба телефонни номера; Ксерокопия от фирмени документи и скици, поставени в папка черна найлонова торба с надпис TRENDLIN; Кожен калъф за лични документи съдържащ лична карта на името на Н. С., КТ № ******** и карта ШЕЛ смарт; 1бр. мобилен телефон ^„Нокия”с ИМЕЙ ************, ведно със СИМ карта на Глобул с № ***********;  1бр. мобилен телефон „Нокия”, с повреден дисплей и ИМЕЙ ************, ведно със СИМ карта на Глобул с № ***************;1бр. мобилен телефон „Нокия” с ИМЕЙ *************, ведно със СИМ карта на МТЕЛ *************;

ВРЪЩА на Г.С. К. Наказателно постановление № **************, гр.София;Разписка за изтеглена сума от „Пиреус банк” от 16,10.2009г. на името на Г. С. К. за сумата от 3000 лева; Наказателно постановление № ***********. от гр.С. на името на Г.С.К. удължено до 30.10.2009г.; Връзка с 5 бр. ключове от бял метал с жълта пластмасова емблема без надпис; Флаш памет, ведно с 2бр. ключове от бял метал, единия тип „пеперуда”; Кожен портфейл от черна кожа, в него визитни картички и лична карта на името на Г. С.К., бележка с ръкописен текст от едната страна „Ж - 3600 - до 06.10., Д-2040 - до 05.10., Мол - ??” от другата страна - ръкописни бележки на цифри и текст към тях; 2 бр. кредитни карти /*************** - валидна до 08.2010г. и ************- валидна до 09.2011г./; Лист от тетрадка с ръкописен текст отгоре „1 П.С.” най – отдолу завършва със „съвместна дейност”; Малка бележка с ръкописен текст от едната страна „В. К., Жанет, Рора”, от другата страна – „********* *********”; Батерия за  мобилен телефон с надпис „Нокия” № *************; **********; Мобилен телефон марка „Нокия” ИМЕЙ *************** с абонатен номер **********; Мобилен телефон марка „Нокия” ИМЕЙ ************* с абонатен номер ************; Мобилен телефон марка „Нокия” ИМЕЙ ************** с абонатен номер **************; Мобилен телефон марка „Нокия” ИМЕЙ **************с абонатен номер ************;Мобилен телефон марка „Нокия” ИМЕЙ ************* с абонатен номер ************; Мобилен телефон марка „Нокия” ИМЕЙ *************с абонатен номер ************;Бяла найлонова торбичка с надпис „Сиела” в нея документи, както следва: пълномощно на български език, упълномощител Й. И. М.-К., ЕГН ********** - упълномощен Д. И. Б. за управление на МПС с рег. № ***********, ведно с превод на английски език - 3 листа; Пълномощно на български   език  упълномощител   З.  Б.  Ж. -  упълномощен Д.И. Б.  за  управление  на  МПС рег.   № „Нисан” рег.  № **********, ведно с превод на английски език - 3 листа; Пълномощно на български език с упълномощител З.Б. Ж. - упълномощен Г.С. за управление на МПС „Нисан” рег. № ************, ведно с превод на английски език - 3 листа; Пълномощно на български език упълномощител З. Б. Ж.- упълномощен Д. И.Б. за управление на МПС рег. № „Нисан” рег. № **********-1 лист; Пълномощно на български език упълномощител З. Б. Ж. - упълномощен Г.С. К. за управление на МПС рег. № „Нисан” рег. № ************* - 1 лист; Пълномощно от Й.И.М. – К. за преупълномощаване на Д. И.Б. за управление на лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № ********** Пълномощно от Й.И. М. – К. за преупълномощаване на Г. С.К.за управление на лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № ***********, ведно с превод на турски език - 3 листа; Копие от регистрационен талон на лек автомобил марка „Нисан” рег. № ************ на името на „*************; Копие от комбинирана застрахователна полица № ****************.; Анекс с № *************. към гореописаната полица; Копие на контролен „Гражданска отговорност” рег.№ *********** за лек автомобил рег. № **********, зелена карта за автомобил с рег. № *********** от 01.08.2008г.; 5 листа с разпечатки от Интернет, касаещи фондация „***********”, усъвършенстване на шофьорски курсове; Прозрачен джоб с епикриза на С.С. К. от МБАЛ „Александровска” ЕАД гр.София, роден на ***г., епикриза на същото лице от СБАЛАГ „Майчин дом” и 1бр. CD; Плик - джоб с искане вх. № 1549/08г. от 01.10.2009г. по описа на БОП с искане за изменение на мярката за неотклонение на Н. А. С.. Искането е от името на адв. Й. К.от САК - 2 листа с 3 идентични копия на това искане - 2 подписани и едно неподписано.

ДА СЕ УНИЩОЖАТ, тъй като представляват вещи без стойност, 1бр. стелка от багажник на л.а. „**********” с рег. № *********** и 1 бр. мушама, оранжева, за което да се състави надлежен протокол и направи отбелязване в книгата за веществените доказателства, водена в БОС.

ОСТАВЯ по делото част от яка на риза; пластмасов фрагмент с 5 бр. символи във формата на снежинки; емблема от текстил с надпис  „Ermenegildo Zegna”, „Si misura”; копче с диаметър 1 см.; етикет от сако с надпис от едната страна „Stoyan Stoyanov”.

 

ОСЪЖДА подсъдимите С.С. П. и С.И.К.с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на М. М. Г., ЕГН********** и Г. С. Г., ЕГН********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия С. С.П. с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 2 617 лева, от които 1965,61 лева по сметка на ОД на МВР гр.Бургас и 651.46 лева по сметка на Окръжен съд гр.Бургас.

ОСЪЖДА подсъдимия С. И. К.с установена по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 2 817 лева, от които1965.61 лева по сметка на ОД на МВР гр.Бургас и 851.46 лева по сметка на Окръжен съд гр.Бургас.

 

Присъдата може да бъде обжалвана пред Апелативен съд - гр. Бургас в 15-дневен срок.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                           

                                                                                              ЧЛЕН:

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                 2.

 

                                                 3.

 

 

     

МОТИВИ към присъда № 107/ 2014 г. и допълнителна                   присъда №116/2014г. по НОХД № 823/2012 г. по описа на

Окръжен съд – гр. Бургас

 

Производството по делото е образувано по внесен от Окръжна прокуратура - гр. Бургас обвинителен акт против лицата: С.С.П., ЕГН **********, с обвинение за извършени престъпления по чл.142 ал.3 вр. ал.2 т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.116 ал.1 т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, С.Х.М., ЕГН **********, с обвинение за извършени престъпления по чл. 142 ал.3 вр. ал.2 т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК и чл.116 ал.1 т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК, Г.С.К., ЕГН ********** с обвинение за извършени престъпления по чл. 142 ал.3 вр. ал.2 т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК и чл.116 ал.1 т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК, С.И.К., ЕГН ********** с обвинение за извършени престъпления по чл.142 ал.3 вр. ал.2 т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК и чл.116 ал.1 т.7, 9 и 12 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“от НК и Н.А.С., ЕГН ********** с обвинение за извършени престъпления по чл.142 ал.3 вр. ал.2 т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК и чл.116 ал.1 т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК.

По отношение на подсъдимия С.М. производството е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.2 НПК, поради невъзможността да бъде открит на територията на страната.    

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото от ОП – гр. Бургас обвинение, което счита за безспорно обезпечено, посредством събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени, включително и специални разузнавателни средства. Изразявайки мнението си за тяхната достоверност, БОП заема становище, че приобщените по делото материали не са компрометирани от допуснати процесуални нарушения. По същество, в съответствие с развитите в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения, прокурорът излага доводи относно инкриминираната деятелност на подсъдимите лица, по начина по който същата е установена в хода на съдебното производство. С подробни доказателствени аргументи  изразява мнението си, че участието на всеки от подсъдимите в извършването на вменените им деяния е безспорно установено, като за това са събрани необходимите относими към предмета на делото, данни, от които се установяват признаците както от обективната страна на изпълнителното деяние, така и на субективната страна. Посочва в какво според него конкретно се е изразявала подбудителската и помагаческа дейност, по отношение на всеки от подсъдимите с такова повдигнато обвинение. Излага доводи за несъстоятелност на направените възражения от подсъдимия К.и неговия процесуален представител по повод достоверността и годността на дадените от него самия обяснения. Изброява доказателствените източници, които недвусмислено налагат убеждението за подготвяна дейност и реализирани намерения да се извършат посочените по-горе престъпления срещу личността на С.. По смисъла на пледираното прокурорът моли подсъдимите да бъдат признати за виновни по възведените в обвинителния акт обвинения за извършените тежки умишлени престъпления, за което да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим за първото престъпление и наказания доживотен затвор без право на замяна за деянието по чл.116 вр. чл.115 НК, което да бъде изтърпяно при първоначален специален режим. Намира предявените граждански искове, като обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди за основателни, поради което предлага да бъдат уважени изцяло.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци от името на своите доверители заявява, че по делото са събрани всички възможни и относими доказателства, а обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази връзка пледира на подсъдимите да се наложи предложеното от прокуратурата най-тежко, предвидено в закона наказание, което ще бъде съответно на обществената опасност на деянието и останалите утежняващи вината обстоятелства. Моли съдът да уважи изцяло предявените от пострадалите Г.С., М.Г.и Г.Г. граждански искове за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, както и да присъди в полза на М.и Г.Г. сумите от по 3265 лева, представляващи понесените от двамата имуществени вреди в резултат от причинената смърт на сина им.

Резервният защитник на подсъдимия П. заявява, че макар и да е запознат с материалите по делото не е в състояние адекватно да осъществи защитата му, тъй като не е имал време да подготви същата. Подсъдимият П. по време на пренията заявява, че обвинението срещу него не е недоказано, като се спира на отделни детайли, които според него са останали непроверени от прокуратурата.

Защитата на Н.С. анализира фактите и обстоятелствата, по начина по който са описани в мотивите на обвинителния акт, както оспорва приетата фактическа обстановка, както и формулираните правни изводи на прокуратурата. Възползва се от правото си да коментира  доказателствата, приобщени по делото, включително гласните такива и тези, изготвени посредством използване на специални разузнавателни средства, достигайки до заключението, че срещу подсъдимия не са събрани никакви уличаващи го в извършване на вменените му престъпления доказателства, поради което моли съдебния състав да постанови оправдателна присъда.

 Процесуалният представител на подсъдимия М. излага доводи, че за да обоснове тезата на обвинението прокуратурата се доверява предимно на гласни доказателствени средства, в това число на обяснения на подсъдимия К.и показанията на свидетеля Й., но в първия случай се касае безспорно за уговор, а дори и най- внимателният анализ на свидетелските показания няма как да позволи формиране на мнение за каквато и да е съпричастност и връзка на подсъдимия М.с изчезването на пострадалия С.. Според адвокат Д.  описателната част на обвинителния акт възпроизвежда внушени на държавното обвинение от службите за борба с организираната престъпност връзки между фактите и събитията по повод на инкриминираното деяние, които не се потвърждават по никакъв начин от установеното в хода на съдебното следствие и приобщените по делото материали.    

Резервният защитник на подсъдимия К. намира обвинителния акт за необоснован и изготвен при допуснати нарушения на процесуалните правила. В направения кратък анализ на доказателствата по делото, заявява че голяма част от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, на които прокуратурата се позовава са дадени под натиск и след оказване на влияние върху разпитваните от полицейските служители, работещи по случая. Обвинителната теза на прокуратурата  не почива на никакви доказателства и е напълно голословна, като този извод се потвърждава от всички ангажирани доказателства, представени и приети в хода на съдебното следствие, включително от последно депозирания писмен документ/ бележката на С.П. до Г.К./, в която същият прави извън процесуални признания как не познавал подсъдимия К.. Счита, че трябва да бъде постановена оправдателна присъда.

Защита на подсъдимия К. е на мнение, че на първо място обвинителният акт не отговаря на изискванията на процесуалния закон. Налице са логически противоречия между диспозитива и обстоятелствената част на акта на прокуратурата. В него реално не е посочен мотив за извършване на престъплението, а този който е описан, влиза  в противоречие с твърденията на самия обвинител, изложени в акта. Липсва яснота относно времето и мястото на извършване на деянието, вменено на К., както и конкретика относно квалифициращото обстоятелство користна цел. Обсъжда се процесуалната годност на проведените специални разузнавателни средства. Мотивира се позиция, че по време на разпитите на подсъдимите е оказван натиск върху тях от органите на полицията и това прави негодни доказателствата, събрани по този начин. Прави се искане на основание чл.304 НПК, съдебният състав да постанови оправдателна присъда срещу подсъдимия К..

 Подсъдимите в последната си дума не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения и молят за оправдателни присъди.

За да постанови присъдата си съдът, като съобрази множеството доказателства по делото в тяхната цялост, прие за установено от фактическа страна следното:

През месец ноември 2007г. неустановено по делото лице се свързало с подсъдимия С.К.и поискало от него да организира отвличането на бизнесмен от гр.Бургас. К. имал нужда от финансови средства и се съгласил да съдейства при намиране на хора, имащи качествата и възможностите да изпълнят поставената задача. В хода на комуникацията му с възложителя на престъпното деяние, последният получил допълнителна информация за имената на бизнесмена, местоработата и местоживеенето му в посоченото населено място. Лично посетил град Бургас, за да узнае тези подробности, като наблюдавал от разстояние офиса на фирма „**********, представлявана от С.С.. Сградата се намирала в южна промишлена зона на населеното място до магазин „*********“, като К. придобил непосредствено впечатление за външния вид на управителя на дружеството. Подробни данни за навиците, включително стила на шофиране на наблюдаваното лице и марката на автомобила му, били също част от насоките и разясненията, дадени на подсъдимия, за да изгради максимално близка и вярна представа за ежедневните занимания на жертвата. Причините за възлагане на поръчението за отвличане не станали ясни, но при успешен завършек на начинанието К. щял да получи сериозна сума- 20 000 евро, част от която възнамерявал да раздели с физическите изпълнители на престъплението. Предварително му били дадени пистолет и мобилен телефон, както и аванс, за да започне подготовка и планиране на мероприятието. По време на последвалите разговори с инициатора на предстоящите събития, в един по-късен момент станало ясно, че С. трябва да бъде отвлечен, за да се срещне с определени хора и е много възможно след тази среща да се наложи физическото му премахване. Поначало К. нямал намерение да се заеме лично с осъществяване на подготовката и реализиране на престъплението затова решил да се обърне към приятели, които да участват или да му съдействат за намиране на такива хора. Предпочел да се свърже със свои близки от В., които познавал от времето, през което изтърпявал наказание лишаване от свобода в ***. Срещнал се със свидетеля Д.Д.с молба последният, от своя страна да поеме ангажимент за откриване и мотивиране на нужните хора. Дал му парични средства- сумата от 1000 евро, както и мобилния телефон и пистолета с неустановена марка. Д. от своя страна повикал двама свои познати, за да изпълнят задачата. Завел тези лица до гр.Бургас, показал им офиса, дома, гаража, леката кола и самия пострадал С., предал им също така мобилния телефон. Точното разположение на описаните места научил предварително от подсъдимия К., който старателно го запознал с всички тези посочени детайли, имащи важно значение, за да бъдат осъществени престъпните намерения на организаторите. Разпитани по делото като свидетели с идентификационни номера 1 и 2, двамата наемници на Д. подходили с желание да изпълнят възложената им работа- отвличането на С., но се разколебали в процеса на подготовката, наблюдението и  следеното на потърпевшия. Независимо от получените пари- сумата от 1000 лева и дадените им подробни указания от първия, включително относно това как трябва да процедират с жертвата, откъде трябва да минат и на кого да се обадят на мобилния телефон, двамата не се осмелили да престъпят закона, отвличайки човек и предавайки го на трети, непознати за тях лица. За невъзможността си да се справят с поръчението уведомили Д., а той от своя страна казал на К.. Върнал му пистолета и мобилния телефон, след което последният взел решение да се насочи към други лица, за да бъде отвлечен С.. С подсъдимия П. се познавали от съвместното им пребиваване в места за лишаване от свобода, като той бил следващия, на когото К. възложил да отвлече и премахне при необходимост пострадалия. Срещнали се в началото на 2008г., като на този ден П. изслушал предложението и приел задачата,  възнамерявайки да я изпълни заедно с М. Х.. Получил договорената предварително сума пари от възложителя, като без притеснения взел пистолета и мобилния апарат знаейки, че същите са предназначени и ще послужат за осъществяване на отвличането и убийството, както и за провеждане на необходимата комуникация, след извършване на първото и второто деяние. М. Х. бил близък приятел от затвора на П., който не се колебаел да участва в подобни начинания, затова веднага се съгласил с направеното предложение за отвличане и убийство на С..***, тъй като П. разполагал с информация за местонахождението на офиса и дома на жертвата и след като отново изследвали и се запознали с навиците на последния, взели решение, че най- удобният момент за осъществяване на престъплението ще бъде времето непосредствено след паркиране и излизане на жертвата от автомобила пред дома му. Разучили мястото, на което пострадалия спирал леката си кола обикновено, както и времето от денонощието, когато същия се прибирал в къщи. Така, вземайки със себе си пистолета и телефона и придвижвайки се с друг неоткрит лек автомобил на 06.03.2008г. вечерта двамата причакали С. пред жилището му. На този ден последният имал много натоварена програма, явявал се на дело в съда във връзка с палежа на складовата база на дружеството, провел важна среща с турски партньори от фирма „********“,  водил разговори със свидетелите Х., М.и Г., които приключили около 19.30 часа. Позвънил по телефона на свидетелката М., уведомявайки я за намерението си да се прибере направо в къщи, тъй като се чувствал изморен, след което си тръгнал от офиса. Потеглили, заедно със свидетелката Д., като всеки управлявал автомобила си и на кръстовището на МБАЛ- Бургас се разделили. С. паркирал леката кола марка „*******“ в гаража и веднага след като излязъл от превозното средство видял нападателите си. Направил опит да побегне, но след като го заплашили с огнестрелното оръжие се съобразил с желанието им да се качи в техния лек автомобил. Тримата заедно- П., Х. и С., пътувайки с колата се насочили към гр.О.. Междувременно първият провел телефонен разговор, за да обясни, че се придвижват в посоченото направление.  В това населено място неустановени лица провели среща с отвлечения и след приключване на разговора им, на който П.и Х. не станали свидетели, двамата получили нареждане да приключат задачата, ликвидирайки пострадалия. Потеглили обратно като близо до пътя в местността “********“, в ***, подсъдимият П. прострелял жертвата с пистолет от близко разстояние в областта на челото. Смъртта, с оглед мястото на попадението, настъпила веднага. За да прикрият следите от извършеното убийство двамата изкопали дупка в земята и заровили тялото на пострадалия. Част от десния долен крайник на жертвата останала над земята. Около  21.00 часа П. се обадил по телефона на К., за да му съобщи, че задачата е изпълнена, съгласно предварителната уговорка. По същото това време последният се намирал в заведение в гр.В., в компанията на приятеля си Ф.Ф., на когото също споделил, че са убили С.С.. Ф. бил наясно с намеренията на К. да търси хора за осъществяване на отвличането и физическото убийство на бизнесмена от Бургас, дори предложение за участие срещу съответно възнаграждение първоначално било отправено и към самия него. Направило му впечатление, че К. веднага след обаждането се притеснил и пребледнял, след което той от своя страна проявил любопитство дали убийството е извършено от близки на свидетеля Д., каквато била първоначалната уговорка. Получил обаче отрицателен отговор, а К. го уведомил, че сам се е погрижил да открие такива хора. Същият ден последният се видял със С.П.и му дал останалата сума пари за успешно свършената работа. П. от своя страна разделил част от парите с Х., който побързал да закупи автомобил марка „*******“, която регистрирал на името на жената, с която живеел- свидетелката Н.Х.. Скоро след убийството М.се почерпил и по повод на получените от него пари споделил на последната, че е участвал в отвличане на човек от друг град, когото гонили между блоковете, пребили, а след това заровили тялото му.

Още на следващия ден 07.03.2008г. сутринта свидетелката М.М., притеснена от обстоятелството, че С. не се е прибрал в къщи, се обадила по телефона на съдружника му- свидетеля А.Х., за да разбере дали той не е наясно с причините за отсъствието му. Последната се смутила най- вече от факта, че макар и да не живеели заедно със С. поддържали много силна връзка, чакали дете, като в дните, в които не се виждали се чували постоянно по телефона. Затова и се сторило странно, че приятелят и не е споделил нищо за намеренията си да отсъства от града. Още повече, че след проведен разговор по телефона с гледачката на детето на същия от първата му съпруга станало ясно, че и тя е в невидение относно липсата му. За отсъствието на пострадалия незабавно били уведомени полицията и прокуратурата, като започнали действия за издирването му.     

Х. поначало бил близък на подсъдимия П.и често търсил неговата компания, но след това извършено убийство отношенията им охладнели. Повод за влошаване на комуникацията помежду им бил навика на първия да консумира алкохол, след което да се хвали, че е участвал в акции, свързани с убийства и отвличане на хора. Притеснен да не изтече информация във връзка с престъплението срещу С., П. решил да ликвидира приятеля си. За да изпълни тези си намерения получил помощта на свидетеля Н.Д., който по същото това време- юли 2008г. излязъл от затвора и потърсил подсъдимия П.в заведението му на К.. В края на същия месец и началото на август 2008г. в ***, Х.бил убит от подсъдимия П.. Д. присъствал при извършване на престъплението и помогнал на приятеля си да скрие трупа на избрано от тях място. След това започнал да управлява автомобила марка „*******“, ползван от Х., без да се съобрази със съвета на П. да изгори превозното средство, с което пренасяли тялото на убития.

    Стартиралите издирвателни мероприятия в полицията доста време не давали никакъв резултат, макар че активно се проучвали лицата, имащи най- близък контакт със С.в дните преди изчезването му. Работило се по различни версии- съпричастност към случилото се на бившия мъж на свидетелката М.М.- свидетеля Т.С., обсъждали се влошени отношения между съдружниците в „********“, конфликтни бизнес отношения с други контрагенти, конкурентни фирми на пазара, но полаганите усилия не довели до установяване на подробности и получаване на информация, свързана с изчезването на пострадалия. Постепенно по метода на изключването били отхвърлени различните работни предположения за изчезването на С., до момента в който в полицията не постъпили данни, че две лица от ******** имат сведения за извършеното престъпление. Въпросните мъже насочили органите на реда директно към свидетеля Д.Д., описвайки го като лице което е поискало отвличането на С.. Проведените многобройни срещи с Д. дали резултат и последният разказал на разследващите всичко, което му е известно по случая. Посочил подсъдимия К. като лицето, имащо пряко отношение към извършване на престъплението, след което по оперативен път се получила информация за съпричастност на М. Х. към инцидента с потърпевшия на инкриминираната дата. Беседите с приятелката на Х., довели полицаите до извод за участие в извършване на деянието и на подсъдимия С.П.. Разследващите се постарали да проследят връзките и взаимоотношенията на С.К.и С.П.с други лица, като проучванията установили, че първият поддържа приятелски контакти с подсъдимия Н.С., а двамата заедно работят за подсъдимите Г.К. и С.М.. В хода на провежданите полицейски мероприятия, включително прилагани специални разузнавателни средства станало ясно, че С.К. и Н.С. изпълнявали различни поръчки и задачи, поставяни им от подсъдимите К.и М.- пътували по различни направления в страната, носили документи по техни указания, управлявали понякога предоставени им от тях автомобили. Тази близост между тях накарала служителите на Дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР да смятат, че последните двама са лицата поръчали на С.К.и според тях на Н.С. да потърсят и открият подготвени за отвличането и ликвидирането на С.С. хора. Комуникацията им с подсъдимия С.П., който по това време бил обвиняем, заедно със свидетеля Н.Д. по досъдебно производство, образувано в Окръжна прокуратура гр.Варна за убийството на М.Х., се свела до провеждане на няколко разговора по време, на които последният се съгласил да посочи мястото, на което било заровено тялото на жертвата.

На 08.10.2009г. в условията на експлоатация на СРС, с разрешение на прокуратурата, тъй като последният бил с взета мярка за неотклонение задържане под стража, в присъствието на свидетелите Р.Д.и В.Ц., придвижвайки се със служебен автомобил, П. отвел посочените полицейски служители до местността „********“ в ***. Там без колебания и забавяне показал мястото, на което бил заровен трупа на жертвата с обяснението, че точното местоположение е разбрал от М. Х.. Намерените костни останки били изследвани и идентифицирани като тялото на С.С..

Проучването на връзките и контактите на подсъдимите и конкретно тези на подсъдимия С.М., продължавало, като полицаите решили да се съсредоточат върху бизнес плановете и инвестиционните намерения на последния. Станало ясно, че М. проявявал интерес, чрез свои пълномощници и посредници към имот, съседен на парцела, на който се намирала складовата база на фирма „*********. Въпросният имот, собственост на Община- Бургас бил закупен през 1997г.***. През 2000г. едноличен собственик на дяловете и капитала на посоченото дружество станало ********* гр.В.. Същата година в Окръжен съд гр.Варна започнало производство по несъстоятелност на последното дружество, каквато през 2002г. била обявена, а през 2007г. делото прекратено и „********* заличено от търговския регистър. През 2007г. от офшорната компания „********“ с регистрация Вашингтон, САЩ се свързали със свидетеля С. М., уведомили го, че са придобили „**********- В.и го натоварили с пълномощията да влезе в контакт с ***. Последният трябвало да го упълномощи, в качеството на представител на дружеството да продаде земята на себе си като физическо лице. М., с дадената му представителна власт се свързал с ликвидатора на първото дружество- свидетеля С.Й.и му представил екземпляр от пълномощното с превод на български език. Последният от своя страна поискал да се консултира със синдика на „********** свидетеля Я.С.и след проведен разговор с него се съгласил на сделката. След като придобил парцела, М., съобразно дадените му указания трябвало да предложи имота на „************ и конкретно на управителя му С.С.. Подсъдимите К.и М. проявявали интерес към сделката и консултирали, включително нейните параметри с М.. Последният се свързал със С.и провел среща с ***, като се представил за собственик и предложил имота за продажба. Подсъдимият М. също присъствал на разговора между двамата, състоял се в магазин „М.“ до хотел „М.“. Насрочена била нова среща, вече в офиса на „********“, на която М. се явил сам, но присъствал съдружника на С. свидетеля Х.. Продажната цена от 200 евро на квадратен метър не удовлетворила С., който заявил че друг купувач на имота, освен представляваното от него дружество няма да се намери, но офертата е много висока. Разделили се без да уговорят нищо конкретно. Впоследствие С. потърсил начин да се свърже директно с продавачите на имота, като накрая разбрал, че подсъдимият М. е лицето, което в действителност проявява интерес към сделката, дори изпратил при него свой приятел свидетеля П.Г., тъй като имал желание да закупи земята, но считал, че го изнудват да даде нереално висока цена. Срещата не дала никакъв резултат и С. загубил интерес към предлаганата му продажба. След известно време М. получил указания от „********** да продаде имота на фирма „*****“, което и направил, получавайки от купувачите, по негови твърдения, сумата от 22 000 лева.

Разполагайки с тази информация полицаите стигнали да извода, че С.М.и Г.К. са били дотолкова амбицирани да продадат имота на потърпевшия, в качеството му на представляващ дружество, собственик на съседния парцел, че след провала на преговорите за покупко-продажбата му решили да отмъстят по най-жестокия възможен начин, като възложат на други лица отвличането и убийството му.

Свидетелят Д.Д. не е разпитан в хода на съдебното следствие, но показанията му са приобщени към приетия по делото доказателствен материал, след прочитането им по реда на чл.281 от НПК. Подробно, включително пред съдия е разказал за взаимоотношенията си със С.К.и конкретно за желанието му и проявена инициатива заедно да извършат отвличането и убийството на С.. Заявява, че убедил подсъдимия, който го потърсил през месец декември 2007г., да не участват лично в тези престъпления и същевременно му обещал да намери хора, които да реализират плана и намеренията му. Описал е в хронологичен ред спомените си, за това как К. му предоставил парични средства, мобилен телефон и пистолет, с които да бъдат осъществени престъпленията, включително го завел на работното място на пострадалия и до дома му в ***. Спомня си, че той от своя страна показал офиса и гаража на С.в същото населено място на двете лица- Д. Ч.и Б. от гр.*********, които първоначално се съгласили да изпълнят задачата за отвличане и убийство на бизнесмена. В показанията си посочва, че първоначално до гр.Бургас са пътували с колата на С.К., а след известно време, той от своя страна показал на тези две лица същите места. Твърди, че дал на двамата мобилния телефон и електрошокова палка, но те се уплашили и така и не изпълнили поставената им задача. 

Свидетелят Ф.Ф. се сеща как в края на 2007г. , Д.Д. му предложил да изкара пари, като отвлекат едно лице, което повече не бива да бъде намерено. Видели се втори път след около 15-20 дни, като този път Ф. посетил дома на Д.. Там вече бил пристигнал подсъдимият К.и станало ясно, че той е лицето, което ще финансира мероприятието. Споменава, че С.К.и Н.С. се обръщали към шефа си с израза „адвокате“ и фамилията му била К.. Разказва, че за времето 03- 08.03.2008г. посетили заедно с подсъдимия К. заведение в гр.Варна и около 20.30-21.00 часа последният получил обаждане на телефона си, провел разговор и след приключването му изглеждал силно притеснен. Тогава споделил на Ф., че С. е убит. Похвалил се, че не Д. е намерил хора за поръчката, а той лично е открил такива, които „оправили адашът му от гр.Бургас“. Не коментирали обаче кои са тези лица. По –късно отново обсъждали случая, когато излязла статия в пресата за отвличането на пострадалия. Всички протоколи за разпити на Ф. по досъдебното производство са прочетени, като последният потвърждава достоверността на изявленията си. Споделя, че при задържането му е употребена сила от полицаите, но не изнася данни показанията му да са дадени под натиск, независимо, че по време на разпитите му са присъствали и други лица, освен разследващия.

Н.Д.с прякор „М.“ твърди пред съдебния състав, че само той е убил М. Х. по лични причини и нарочно заявил пред полицаите, че били двамата със С.П., тъй като се почувствал излъган от неизпълнените техни обещания за по-леко наказание по повод, воденото срещу него в гр.Варна наказателно дело. Заявява, че не познава С.К.и го е набедил несправедливо в извършване на престъпление. Категоричен е ,че не познава бизнесмен от гр.Бургас, за който разказал, че С.и М. са отвлекли и убили. Заявява как преди датата на заседанието няколко пъти с него са разговаряли полицейски служители с молба да потвърди дадените пред разследващия показания. Не уточнява кои конкретно са тези лица. По време на разпита си на досъдебното производство е споделил, че през лятото на 2008г., веднага след като излязъл от затвора отишъл при С.П.. Твърди, че С.П. е убил М. Х. и той лично му е помагал да скрият тялото. Според него, конкретния повод П. да извърши това деяние били опасенията му, че Х. много приказва, след като консумира алкохол и ще сподели за извършено от двамата убийство на човек, който заровили в гората и единия му крак стърчал. Имал информация, че след този случай М. си купил лека кола „**********“, която впоследствие, след ликвидирането му и той самия карал. Показанията му са прочетени в хода на съдебното следствие, като е категоричен, че истината говори пред съдебния състав, а това което е разказал пред полицаите, направил по тяхно настояване, тъй като му обещали облекчен ред за разглеждане на друго дело, водено срещу него.

Ж. Д. пред съдебния състав споделя, че познава С.П.и М. Х. от затвора, където заедно са изтърпявали наказания. Сеща се, че последният бил споделял как спечелил сума от тотото и с нея закупил лек автомобил марка „*********“. След прочитане на показанията му твърди, че никой не е упражнявал натиск върху него за да каже нещо различно от това, което в действителност знае по случая. Пред разследващите е разказал, че от Х. знае за акция, в която същия участвал, заедно с подсъдимия П., свързана с отвличането на човек, когото гонили между блоковете, имали пистолет и това се случило през месец февруари или март 2008г. Твърди, че Х. получил от тази поръчка сумата от 3500 евро. Съдът не констатира процесуални нарушения при изготвяне на протоколите за разпит в качеството на свидетел на Д. по време на досъдебното производство.

Н.Х. живеела заедно с М. Х., като заявява, че в края на месец февруари 2008г. М. се появил с голяма сума пари, с част от които погасил дълг към банката, а с другата и купил лек автомобил марка „*******“. Спомня си, че същата вечер, когато купил автомобила, М. и показал пистолет сребрист на цвят със заглушител, а на другия ден, след като се напил разказал, че са отвлекли човек от друг град, пребили го и го заровили. Не уточнил с кого е бил обаче по време на извършване на престъплението. В друг свой разпит заявява, че паричната сума М.е получил от сестра си. Това твърди и пред съдебния състав. Пред съда се сеща, че Х. често и в нетрезво състояние е споделял, че е убивал други хора и заплашвал, че му предстои да върши престъпления. Разказва, че парите за колата получил от сестра си, която пък работила в чужбина. Твърди, че в полицията са и въздействали психически, като са провеждали многократни срещи с нея, а по време на разпитите и записвали неверни неща, но след прочитане на показанията и заявява, че отговарят на истината с малки изключения, а именно това как М.и разказвал за лице, което убили и заровили.

Свидетелят с тайна самоличност с идентификационен номер 1 си спомня, че в края на месец февруари 2008г. го потърсил свидетеля Д.Д., като му предложил срещу възнаграждение да отвлекат бизнесмен от гр.Бургас. Разказва, че завел него и приятеля му до офиса и до дома на жертвата в ***, като подробно описал външния вид на човека, показал им освен това лекия автомобил, управляван от него и гаража, в който паркирал колата си. Получили електрошокова палка, мобилен телефон и сумата от 1000 лева. Обяснението било, че жертвата дължи пари на сериозни хора. Дал им указания след като отвлекат мъжа да потеглят в посока към гр.Варна, минавайки през Дюлинския проход и да се обадят на записан в мобилния апарат номер на хора, които ще дойдат да приберат жертвата. Споделя, че направили опит да изпълнят поръчката и действително се опитали да проследят колата на бизнесмена в ***, но го изпуснали и малко след това взели решение да се откажат от изпълнението на тази задача. В съдебно заседание след прочитане на показанията, дадени на досъдебна фаза, потвърждава всичко което е разказал на разследващите.

Свидетелят с тайна самоличност номер 2 по време на разпита си потвърждава разказа на първия анонимен свидетел, като уточнява, че Д. е повикал него и негов приятел на разговор в гр.Варна. Посетили го в апартамента му в гр.Варна, намиращ се в нова кооперация по пътя за Златни пясъци и на терасата докато били тримата насаме последният им обяснил какво точно трябва да свършат. Потеглили малко след това за гр.Бургас, като по пътя станало ясно, че се иска отвличане на бизнесмен от гр.Бургас, който дължал пари на други хора. Свидетелят Д. ги завел до офиса на жертвата, направил много подробно негово описание, показал им освен това мястото, на което лицето живеело. Дал им 1000 лева, мобилен телефон и електрошокова палка, след което се върнали обратно във Варна. Трябвало пострадалия да се откара с автомобил в посока към гр.Варна, след което да се обадят на номера, записан в телефона за по нататъшни указания. Няколко дни по-късно двамата отишли в *** и направили опит да проследят жертвата, която управлявала лек автомобил марка „******“. Изпуснали го по пътя, тъй като шофирал много бързо, след което взели решение да се откажат от задачата и да съобщят за това на Д.. Не му върнали парите и останалите вещи. След прочитане на показанията дадени от него по време на разследването твърди, че не помни нищо, обиден е на полицията и не е сигурен, че това което му е прочетено са действително неговите изявления.

Съдебният състав намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д.Д., Ф.Ф., Н.Д., Ж. Д.,  както и тези на анонимните свидетели, дадени на досъдебна фаза, прочетени и приобщени в хода на съдебното следствие към материалите по делото. Съдът дава вяра на изявленията на свидетелката Н.Х., направени по време на първия, проведен от разследващите по делото разпит. Това е така защото фактите и събитията, предмет на доказване, които е следвало да бъдат установени в хода на разследването са били много по-близко и скоро случили се във времето и поради това спомените им по повод на инкриминираната деятелност на С.П.и С.К., както и на М.Х. са били по-ясни и детайлни. Без колебания и доста подробно всички тези лица са разказали за отношенията си с последните, проведените с тях разговори, свързани с престъпната им деятелност и то конкретно по повод отвличането и убийството на С.С., споделили са наблюденията си за притежаваните и придобити от тях вещи, една част от които са способствали и послужили за извършване на престъплението, друга част придобити, след получаване на възнаграждението по повод на неговото осъществяване.

Повечето от изброените лица, които са дали показания, уличаващи подсъдимите С.П.и С.К.в извършване на вменените им престъпления,  с изключение на Д., който не е изслушан лично и Ф., който изцяло потвърждава своите разкази от досъдебното производство, премълчават пред съдебния състав фактите и обстоятелствата, които са съобщили в полицията, свързани с убийството и отвличането на човек, осъществено от първите двама. В отговор на въпросите, възникнали по повод на констатираните противоречия в показанията им нямат обяснение за разминаването в техния смисъл и съобщените данни или пък поставят под съмнение добросъвестността на разследващите, които по тяхно мнение и според защитата не са записали вярно изявленията им. Правят се коментари, че спрямо тях е упражнен полицейски натиск, за да кажат каквото е необходимо по преценка на разпитващите ги. Съдът няма как да приеме за достоверни такива твърдения. Логично би било една част от свидетелите да забравят, част от казаното пред разследващите, но не и да загубят спомените си по толкова важен въпрос какъвто е този, представляващ основен предмет на доказване в наказателното производство. Разминавания в детайли и маловажни подробности биха прозвучали напълно разумно и нормално от дистанцията на изминалото време. Пълната невъзможност на тези свидетели да си спомнят пред съда в условията на публичен процес и пред страните именно тези факти и обстоятелства, които са от съществено значение за доказване на съпричастността на К.и П. към инкриминираното деяние поставя под сериозно съмнение тяхната достоверност и истинност. В тази връзка важно е да се отбележи, че информацията, изнесена по време на разпитите на свидетелите в хода на разследването не е оспорена по никакъв начин от подсъдимите и защитниците им, до момента на явяването на същите тези лица пред съда. За първи път в хода на съдебното следствие се твърди, че на свидетелите е внушавано какво да разкажат, върху тях е оказвано въздействие, като са им подсказвани отговори на въпроси, включително подробности във връзка с изчезването и убийството на жертвата. Такива обективни данни по делото не са събрани. Съмнение във верността и коректността на тези показания, дадени пред съда от изброените по- горе лица от друга страна внася и изтеклия голям период от време, през който не са предприети каквито и да е действия, които да подсказват дори индиректно, че в полицията някой им е повлиял по време на свидетелстване. Нещо повече, никое от тези лица не е направило възражения или поискало корекции, веднага след изготвяне на протоколите за разпит в досъдебната фаза, каквато процесуална възможност безспорно на всеки един свидетел е предоставена, след прочитане на съдържанието на същите и проверка на коректното записване на изявленията им. Такива оплаквания или искания за поправки не са направени, напротив отразено е, че записите в тези протоколи са направени под диктовката на свидетелите и отразяват вярно казаното пред разследващия полицай. Дори да приемем за верни изказванията на част от лицата, че са били притеснени в кабинета на разследващия, тъй като е имало повече лица и са казали и подписали това, което им е предоставено от него, не са съществували никакви пречки на по-късен етап такива възражения за невярно записване на техните разкази да се направят, както в полицията, така и в прокуратурата, наблюдаваща дейността на органите на досъдебното производство. До датата на съдебните заседания, в които същите са разпитвани такива оплаквания, за проявена прекалена инициативност от разследващия и оказване на натиск и влияние при задаване на въпросите и получаване на отговорите не са правени. По тези съображения съдът счита, че разпитите на всички, изброени по-горе свидетели, извършени по време на досъдебната фаза на процеса не са компрометирани, а действията по разследването са проведени в съответствие с правилата и нормите на НПК, за което свидетелстват подписите на участниците в тяхното извършване, положени в съответните протоколи.

В.Ц. си спомня ясно, че се е включил в работата по случая като служител на ГД БОП и първата информация за съпричастни към изчезването на С. лица постъпила от гр.Стара Загора. Разказва за двама мъже, наети от свидетеля Д.Д. да отвлекат С.. Тези лица, по негови спомени, споделили подробно в разговорите си с полицейските работници как Д. ги е извикал и им възложил да следят и отвлекат С., като на една от срещите им присъствало и лице на име С.. Заявява, че започнали да следят свидетеля Д.и след като го задържали той обяснил от своя страна как отвличането на С. е възложено от подсъдимия К.и подсъдимия Н.С.. Споделя, че след като стартирало наблюдението на подсъдимите К.и С. били установени контактите им с други двама подсъдими Г.К.и С.М., както и тяхна среща с подсъдимия С.П.. Известно време след това успели да убедят подсъдимия П. да съдейства на разследването и след като му обещали помощ за изменение мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека, която била взета по повод на образуваното в Окръжна прокуратура гр.Варна досъдебно производство за убийството на М. Х., последният се съгласил да отведе полицаите на мястото, на което бил заровен трупа на пострадалия. При условията на използване на специални разузнавателни средства П. бил изведен от Ареста в гр.Варна и отвел полицаите до мястото, на което се намирало тялото в Д.. Сеща се, че по време на пътуването П. давал подробни указания откъде да мине служебния автомобил- през две села и ***, след което да завие по черен път до мястото, на което е заровено тялото. Последният не се колебаел, макар и да твърдял, че на местопрестъплението го е завел М. Х., който пък по време на извършване на  отвличането и убийството, според обясненията на първия бил придружаван от лице на име В., неустановено по делото. Веднага след като им посочил мястото започнали да копаят с лопата  и открили костите на С.. П. продължил с разказа си, като обяснил как точно е отвлечен и убит пострадалия, как се е срещнал с подсъдимите К.и М.в гр.О., след което някой от тях дал разпореждане да връщат жертвата и да я „оправят“. П. по думите му не възпроизвеждал свои лични възприятия и наблюдения, а преразказвал чутото от М. Х.. С. бил прострелян от М. Х. отзад в областта на главата и починал. Ц. описва подробно разговорите си със свидетелката Н.Х., която от своя страна се сетила, че през февруари 2008г. приятелят и донесъл сумата от 2500 лева и купил „********“, а и освен това виждала у Х. пистолет, като той и споменал как отвлекли лице от гр.Бургас, което след това било убито. По време на беседите си със свидетеля Ф.Ф., последният се сеща, че С.К. е лицето, имащо връзка с отвличането на пострадалия както и за проведен от приятеля му телефонен разговор и реакцията му веднага след обаждането, приключила с изявлението „Адаша замина..“  Ц. е категоричен в изказванията си, че лично е провел срещи с посочените по-горе лица и пред него са разказали това което знаят по случая. Съдебният състав намира за достоверни показанията на свидетеля, като счита, че последният подробно е изложил спомените си във връзка с провеждане на разследването по повод изчезването на С., с изключение на частта им, в която се твърди, че Д. споделил как Н.С. е едно от лицата, възложили му отвличането на потърпевшия. Това негово изявление се опровергава от останалия, събран по делото доказателствен материал, включително от съобщените в показанията на свидетелите Д.и Ф. данни, както и от разказите на лицата от Стара Загора и заявеното от тях пред самия Ц., че на срещата им с Д. присъствало едно единствено друго лице на име С.. 

Р.Д. е работил по случая с изчезването на С. като твърди, че на 07.03.2008г. постъпил сигнал за това в ***, като са обсъждани много версии, които поетапно били изключвани до момента, в който двете лица от Стара Загора не насочили полицейските служители към свидетеля Д.Д.. Последният от своя страна обяснил, включително при условията на използвани специални разузнавателни средства, че С.К.и Н.С. имат пряко отношение към престъплението. По същото време постъпила информация за съпричастност към случая на лицето М.Х. и тъй като последният бил починал разговаряли с приятелката му свидетелката Н.Х..  По думите на Д., същата заявила пред разследващите, че Н.и С. са поръчали на Х. отвличането на С.С.и са му заплати определена сума пари, с която по-късно купил лека кола. Започнали мероприятия с насоченост С.К.и Н.С.и установяване на връзките им с Г.К.и С.М.. Тези полицейски дейности довели до извод, според него, че С.К.и Н.С. са получили задачата за извършване на престъплението от последните двама. Спомня си, че малко след това провели разговор със С.П., който пребивавал в ареста гр.Варна и в резултат на няколко беседи с него успели да го мотивират да им сътрудничи и ги заведе до мястото, на което е заровен трупа на пострадалия. Споменава как пътували заедно с П.и в условията на мероприятие показал мястото, на което се намирали останките от тялото на убития. Потвърдил, че поръчката била дошла от Г.К.и С.М., които от своя страна възложили на С.К.и Н.С. да намерят лица, които да отвлекат и убият жертвата, след което последните двама се свързали с него. П. разказал за среща в гр.О., на която присъствали К.и М.и след приключването и разпоредили на Х. да приключи със С.. Спомня си, че П. обяснил защо се наложило да бъде отведен до мястото, за да разбере къде се намирало тялото, тъй като Н.и С.К. искали да провери достоверността на съобщено от извършителите. Твърди, че от събраната в хода на проверката и разследването информация стигнал до извод, че повод за конфликта между подсъдимите М.и К.и потърпевшия С. бил имот, съседен на парцела, в който се намирала базата на „************- Бургас. Съдът оценява показанията на Д. като верни и обективни, с изключение на твърденията за съпричастност към извършваните престъпления на подсъдимите С.М., Г.К.и Н.С., каквато информация, по думите му е била съобщена от С.П.. Изявленията на Д. са в противоречие с всички, приобщени по делото гласни и писмени доказателства, включително се опровергават от приложените веществени доказателствени средства, изготвени след използването на специални разузнавателни средства, обективиращи разговорите между полицаите и П., по време на пътуването им до мястото, на което се намирал трупът.

З.К. е разпитван само в съдебно заседание, като е споделил подробно всичко, което е станало негово достояние и е от значение за обективната истина в настоящото производство. Конкретно е споменал извършените процесуално- следствени действия, в които лично е участвал- разговорите, които е провел с Д.Д.и С.П.и споделеното от тях във връзка с изчезването на пострадалия и тяхното отношение към случилото се, описва подробно и обстоятелствено какви действия са извършвали разследващите, на част от провеждането на които присъствал. Срещал се е освен това със свидетелката Н.Х., която споделила за признанието на М.как двамата със С. ***, после го заровили в земята. Казала му освен това, че е присъствала на разговори между М. и С.П., от които станало, че предстои сериозен разрив между тях. К. е убедителен в разказа си за проведен разговор и със свидетеля Н.Д., който от своя страна заявил, че бил чувал за престъпления, извършени от С.П.и М. . включително за отвлечено лице, заровено в *** и ***, на което единия крак стърчал извън гроба и затова се наложило да го покрият с храсти. Свързва тази получена информация с намереното тяло на С., показано от подсъдимия П.в изравянето, на което участвал лично. Това което му направило силно впечатление е факта,че подбедрицата на единия крак, заедно с обувката липсвали Обяснява, че поводът за конфликта е имот в ***, който предлагали на С. за продажба. Споделя, че са приложени множество специални разузнавателни средства и то най- вече след извършване на престъплението. Отделя внимание на това как е бил мотивиран да свидетелства по случая Д.Д.. В хода на работата стигнали до извод, че Н.С.и С.К. са свързани и работят за Г.К.и С.М., но от това което пряко е възприел и наблюдавал не може да квалифицира отношенията и поведението им като престъпни. Твърди, че към май месец 2009г. е имал информация за конфликта между пострадалия С.и подсъдимия С.М. по повод на съседния на „********** парцел. Заявява, че всички оперативни данни, които са получени посредством приложение на специални разузнавателни средства и са относими към предмета на доказване по делото са приложени към материалите по досъдебното производство. Същото се отнасяло за предметите и вещите, иззети по време на обиските и претърсванията на лицата, техните автомобили и жилища. Според съдебния състав К. е разказал подробно всичко, което му е станало известно по време на изпълнение на служебните задължения и има отношение за изясняване предмета на спора, включително е споделил собствените си виждания относно хронологията на разигралите се събития. По тези причини съдът приема изцяло, дадените от него показания, считайки ги за обективни и достоверни. 

Свидетелката М.М. споделя за близките си отношения с пострадалия, от когото имала дете, като дава подробности за проведената от нея комуникация със жертвата вечерта преди инцидента и с негови близки, съседи и съдружници на следващата сутрин. Разказва подробно за отношението на бизнес- партньорите на С. към нея, проведените разговори, веднага след изчезването му, направените предложения в един по-късен момент, свързани с детето, което още не било родено от тяхна страна. Твърди, че връзката и с пострадалия не била одобрявана от свидетеля Х., който смятал, че в основата на всичко стои бившия и съпруг свидетеля Т.С.. Състоянието на дружеството, според думите на С. било стабилно, предстояло създаване и на завод за цимент, съвместно с турска фирма. Разпитвана е многократно по време на досъдебното производство, както и в съдебно заседание.

 И.С. – брат на починалия С.С.в показанията си, дадени на досъдебното производство излага твърдения, според които съдружника на брат му в дружеството- свидетеля А.Х. е имал интерес от отстраняването му. Тези негови размисли били провокирани от държанието на последния, който от една страна не бил притеснен за собствената си безопасност, а от друга говорил за С., като за човек, с който няма да се види повече. Смята, че идеята за съпричастност на свидетеля С. не може да бъде споделена. В съдебно заседание подробно е отговорил на всички поставени въпроси. Спомня си, че брат му е разказвал за съседен парцел, до имота, в който се е намирал офиса на представлявана от него фирма и е имал желание да закупи същия, но така и не се стигнало до сделка. Твърди, че бизнесът на С. не е бил конфликтен, като това знаел както от брат си, така и от неговия съдружник- Х.. Заявява, че е контактувал само служебно с полицейските органи и срещите му с тях и разследващите са били в сградата на полицията. Категоричен е, че никога не е посещавал гр.Варна, заедно с полицаите, във връзка с изчезването на брат си и не се е срещал с представител на Окръжна прокуратура от същия град. Споделя, че не познава свидетеля Ц..

А.Х. разказва, че в деня преди изчезването на С. *** са водили двамата, като съдружници в „********* преговори с турската фирма „********“ и подписали договор за намерения за представителство на тази организация. Спомня си , че по късно същия ден разговарял със С., който му споделил, че се е видял последно със свидетеля П.Г.и ще си тръгва. На следващия ден сутринта 6 или 7 март 2008г., по негови спомени, му се обадила свидетелката М. притеснена от липсата на информация за приятеля си. Веднага след връщането му от Австрия започнали дни, в които роднини, приятели и партньори разсъждавали върху възможните причини за отсъствието на С.. Спомня си, че известно време след изчезването на С. при него идвали служители на полицията, които попитали за собствеността на съседния имот. В тази връзка разказва, че С. през 2007г. действително имал голямо желание да купи съседния парцел, за да разшири складовата база на „*********. По повод на тези негови намерения с тях се свързал представител на офшорна фирма, който в деня на срещата им пристигнал с автомобил марка „********* и в качеството си на пълномощник на продавачите поискал много висока цена от 200 евро на кв. метър. Веднага му отговорили със С., че това са нереални суми и пазарната цена в момента е не повече от 80-90 евро на кв.м, разменили реплики, но така и не се стигнало до покупка на имота на цена, която ги устройвала. По-късно коментирали, че въпросният посредник не им вдъхва доверие и няма да е зле да се свържат със собственика на имота лично. Имали желания да разширят базата и гледали на идеята за окрупняване на същата като на целева инвестиция. Споменава, че не е наясно какви проучвания и срещи е правил С. по този въпрос. Твърди, че не познава синдик, който има отношение към имота, нито е имал информация за оказван върху С. натиск, свързан с упражнявания от него бизнес в ***. В началото той лично имал своя версия, че е възможно участие и намеса на бившия съпруг на свидетелката М. във връзка с изчезването. Палежът в складовете на „*********“ се случил две години преди инцидента със С., като в тази връзка се водили дела, които продължавали във времето, но застрахователите платили около 80% от реалната стойност на щетите. Тъй като дейността на фирмата продължавала, банките имали претенции за плащане и обслужване на кредити, се наложило да инвестира свои лични средства, за да оздрави предприятието и същевременно платил на наследниците на С. дяла му в „********* в размер на малко повече от 600 000 лева. Дялът на наследниците на починалия, след неговото изплащане бил поет от свидетеля Б.К.и тъй като двамата съдружника имали по 50% от две търговски дружества решили да обединят усилията като влеят „********“ в първото свое дружество „***“. Така фирменото наименование било променено на „*************. Съдебният състав намира разказа на Х. за достоверен, като счита, че е изложил добросъвестно и коректно всичко, което му е известно по повод изчезването на пострадалия, като е споделил включително подробности относно бизнес намеренията и плановете на дружеството по това време и проведените разговори, във връзка със съседния имот.         

С.М. си спомня, че през 2007г. с него се свързали от офшорната компания „******“ с регистрация, гр.В., ***. Комуникацията първоначално вървяла по интернет, като го уведомили, че същата фирма е придобила „********“ **********. Последното дружество притежавало собствеността на „********, включително имот с площ 2000 кв.м., намиращ се в южната промишлена зона на гр.Бургас. Получил нареждания да се свърже с ликвидатора на „***********“- свидетеля Й., като му обясни, че следва да го упълномощи от името на дружеството да продаде въпросния парцел в *** сам на себе си, като физическо лице. След като сделката минала пред нотариус трябвало да предложи имота на С.С., в качеството му на представител на дружеството, стопанисващо съседния парцел. Провел две срещи с него, като на първата присъствал подсъдимия М., но само като негов придружител и приятел, без да участва в разговора. За конкретна цена станало дума на втората среща, която се състояла в офиса на „**********, в присъствието на свидетеля А.Х.. Двамата със С. реагирали с насмешка на предложената цена от 100 евро на кв.м., след което се разделили и така и не постигнали съгласие за продажба на имота. Споделя, че е в приятелски отношения с подсъдимите М.и К., както и с Н.С., но че никой от първите двама не е имал интереси или отношение към сделката с посочения по-горе парцел. Не познавал никого от „*****“, като в един по-късен момент получил указания да продаде имота на пловдивска фирма за сумата от 22 000 лева, каквато цена бил платил за неговото закупуване. Показанията му съдът намира за достоверни, поради което счита, че следва да бъдат ценени изцяло.    

Свидетелите И.Х., Н.Ш. са разпитани по време на съдебно следствие, като от показанията им единствено става ясно, че първият е познавал М. Х., а втората се е намирала в приятелски отношения с подсъдимия К., като същевременно не е подписвала документ, имащ отношение към представителството и управлението на „***********.

Свидетелката Н.Я. работила във фирма „**********“-Бургас и в качеството си на адвокат оказвала правна помощ на С. във връзка с дела, водени от дружеството за неплатени суми по фактури. По изключение извършила проучване на нотариален акт за собственост, тъй като С. възнамерявал да купува лично за себе си жилище.

Й.Т., обяснява, че пострадалият е негов племенник. Твърди, че са имали търговски отношения с „*********, но фирмата която представлява е контактувала и работила с множество други контрагенти. Заявява, че веднага след изчезването на С., заедно с неговите родители и свои приятели правил всичко необходимо, за да получи в лично качество информация за отвличането. Срещнал се с много хора, включително и полицейски служители, за да обсъждат версии и възможни причини за случилото се. Твърди, че за случилото се уведомил свидетеля П.Г., както и провел среща с ***-  А. А.. Целта била да помоли тези лица да съдействат по някакъв начин за разкриване на престъплението срещу племенника му. Показанията му са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги намира за достоверни.  

С.Й. подробно описва срещите и разговорите, водени във връзка с имота, намиращ се в активите на „*********“ за ликвидатор, на което дружество той бил назначен. Спомня си ясно за срещите си/няколко на брой/  със свидетеля М.и обявените му намерения от името на новото дружество, собственик на парцела да предостави на последния правото да го продаде и извършва разпоредителни действия с него. Това било съгласувано със синдика на „**********“- свидетеля Я.С.. Заявява, че е дал такова пълномощно на М.. Междувременно с него са свързал свидетеля М.К., който му предложил юридическите си съвети по молба на пострадалия С.. Обявил му намеренията на „********* да закупи мястото, но някъде по същото време станало ясно, че М. е продал имота. Обсъждали заедно ситуацията и решили да предявят иск, с който да оспорят валидността и действителността на извършените от последния разпоредителни действия, след което да прехвърлят имота на „*********. Освен това Й. предприел постъпки, за да уведоми компетентните органи, че не е внесена продажната цена на парцела от М., след което на 09.02.2007г. бил нападнат и ***. Категоричен е, че престъплението, извършено срещу личността му се дължи на поведението му по повод сделката с имота. В един от проведените разговори с пострадалия, С. му споделил, че С.М. е лицето, имащо интерес от продажбата на имота. Повече подробности за подсъдимия М. не знаел и това обяснил включително на разследващите. Свързвал обаче нападението над себе си с изчезването на С., тъй като по думите му отношенията между последния и М. били обтегнати.

Свидетелят З.Ж.в качеството си на адвокат бил помолен от представител на брокерска агенция да участва в търг, провеждан от синдик във връзка с продажба на дялове на дружество в несъстоятелност. Конкретно дяловете които трябвало да придобие били на друго дружество в ликвидация, но те били част от масата на несъстоятелността на „**********“. Наддавал до посочената от възложителя цена и купил от негово име дяловете. Спомня си, че трябвало да положи усилия да изкара от ликвидация дружеството и възобнови дейността му, което и направил, но същите не дали резултат, тъй като Окръжния съд в *** отхвърлил искането му за прекратяване на производството. Твърди, че се е намирал в приятелски отношения с подсъдимите К.и М., с които били колеги и в разговори помежду си споделяли, включително за работата, с която се занимавали и възникналите казуси.   

Свидетелят К.К. разказва, че е работил като охрана във фирма „*********“. На 06.03.2008г. управлявал личния автомобил на пострадалия С., като откарал него и свидетеля Х. до сградата на банка „********“ на среща с други лица и около 17-18 часа върнал пострадалия обратно в офиса. Не му е направило впечатление С. да е притеснен или уплашен и последният не е споделял да е имал поводи за безпокойство. Описва кооперацията, в която живеел пострадалия, като си спомня, че по принцип паркирал автомобила си в гараж, който се отварял с дистанционно управление. Едно и също място играело ролята на вход и изход от помещението. Влизането в кооперацията ставало посредством видеоконтрол и автоматично отваряне на вратата.

Я.С. бил назначен от съда да изпълнява длъжността синдик на „*******“. В това му качество констатирал, че първото дружество е собственик на капитала и притежава единствения дял на „********“. В активите на последното дружество влизал недвижим имот с площ около 2 декара, който се намирал в ***. За този дял на дружество „********“ провел два търга, като на първия не се явил никой, а на втория имало двама кандидати и наддаването приключило след като най-висока цена предложил представител на фирма „*******“. Обявил купувача и поискал от съда по несъстоятелността да възложи имота на същия. Преди провеждането на втората тръжна процедура с него се свързал подсъдимия С.М.. Поискал да види лично имота в *** и изпратил шофьор да вземе С. от Варна и го закара до гр.Бургас, където се срещнал с М.. Последният помолил за документите, свързани с имота и изпратил подсъдимия К. да получи заверени копия от тях. Освен това с него по телефона контактувало друго неизвестно лице, което също се явило на търга, но така или иначе най-висока цена дал представителя на „******“- свидетелят Ж.. След продажбата на имота се видял повторно с подсъдимия М., който му обяснил, че помолил Й. да свърши нещо, което той не направил, като в изказването му се съдържал елемент на заплаха и закана към личността на последния. Доста време след това Й. му споделил, че неизвестни лица му нанесли побой във входа на блока, в който живеел.    

Свидетелят Б.К. споделя, че познавал С.С. от 1997г., който по това време бил търговски директор на „*************“. С течение на времето освен работни отношения започнал да създава и приятелски такива с пострадалия. През 2002г. С. станал съдружник с А.Х., който пък от своя страна бил съдружник и на Б.К. ***. Работили заедно по различни теми, като се чували често по телефона. На 06.03.2008г. бил в гр.Пловдив и се чули няколко пъти с пострадалия. На 07.03.2008г. сутринта от свидетеля Х. разбрал, че С. не се е прибрал в дома си и притеснен от научената информация се обадил на свой приятел от служба БОП към ОД на МВР гр.Пловдив. Заявява, че С. е споделял с него както личните си преживявания и намерения, така и служебните си планове и предстоящи задачи. Разказвал му, че има желание да разшири базата на „********* и активно провеждал срещи със собственици на съседни имоти, като във връзка с последния имот, който възнамерявал да купи му разказал как първоначално се е срещнал с човек- синдик на дружеството, собственик на парцела, който му предложил цена от 40 евро на кв.м. Малко след това се появил посредник на лица, които твърдели,че са действителните собственици на имота и обявил цена от 200 евро на кв.м. Тази цена била много висока, поради което С. предложил по-ниска и след като офертата му не била приета и разговорът станал напрегнат разменили реплики и се разделили с това лице. По-късно първият продавач на имота бил набит във входа на блока ,в който живеел и С. се притеснил, тъй като смятал, че това се случва по повод на неуспешните преговори за продажба на имота. В последните разговори проведени помежду им на тази тема С. му обяснил, че зад тези преговори стои бивш директор на Агенцията за държавни вземания. Твърди, че познавал д-р П. *** в качеството му на съдружник във фирма „*********“, която се занимавала с конкурентен на „******* бизнес. Последният се изказвал по адрес на пострадалия С., разбирайки за намеренията му да придобие дялове на „**********“, като отправил заплахи към него в афектирано състояние. Твърди че въпросният имот бил собственост на „*********, но с конкретна и подробна информация не разполагал, като последно бил опреснил спомените си относно парцела, след разговор с М.Д.- секретарка на С.. Веднага след изчезването разсъждавал върху много вероятни причини за отсъствието на С.. Обадил се на свой приятел – полицай К. С.от гр.Пловдив и му споделил притесненията си. Водил разговори със съпругата си, която работила като прокурор и обсъждали случилото се. Разказва за появилия се проблем след изчезването на С. във връзка с управлението на дружеството и необходимостта от погасяване и взимане на нови кредити от банките и проведените многократни срещи с родителите на отсъстващия. Твърди, че не е участвал пряко в тази разговори, а това е правил А.Х..Успели да постигнат споразумение да бъде изплатен дяла на пострадалия в „Г.“, който възлизал на около 600 000 лева, която сума била приведена на вноски на името на детето на С. –Г..  Спомня си, че на 06.03.2008г. имало посещение на турска фирма „********“ по повод на възникналата идея за създаване на общо дружество с цел продажба и дистрибуция на цимент със съвместното участие на първата фирма от турска страна и на „*********“ и „********“ от българска. Знаел,че на тази среща е присъствал свидетеля Х.. Сеща се, че посочената по-горе парична сума е платена на Г.С. от оборотни пари на „***********, което след вливането си в „***“ променило фирменото си наименование на „***********. Вписването на тази промяна станало през 2012г.       

Свидетелката М.Д. работила през 2008г. като технически сътрудник в „********. Спомня си, че на 06.03.2008г. била на работното си място както всеки ден. На тази дата сутринта С. трябвало да се яви по делото за пожара в складовата база на дружеството, а след обед му предстояли важни разговори с представителите на „********“ След обяд пристигнал в офиса, заедно със свидетеля А.Х., който си тръгнал по-късно. С. имал насрочени срещи, последната от които със свидетеля П.Г.и сина му. След приключване на всички разговори около 19.30 часа, заедно със С. си тръгнали от офиса, всеки управлявайки своята кола, като на кръстовището до МБАЛ-Бургас пътищата им се разделили. На 07.03.2008г. я събудила свидетелката М., която изразила притесненията си от отсъствието на С., който не се бил прибирал вечерта. Обадила се на своите колеги от фирмата, които също нямали информация за него, а след като пристигнала на работа и обяснили,че трябва да се яви в близкото полицейско управление. Знаела за интереса на С. към имот, съседен на този, в който била разположена складовата база на дружеството. Съдействала на работодателя си да открие човек, който имал връзка със съседния имот, като първото му име било С.. Успяла да го открие и предала информацията на С.. Познавала свидетеля Г., който е вземал строителни материали от базата в ***, но не знаела заплащани ли са същите. Спомня си, че след изчезването на С. бил учреден комитет за събиране на средства за издирването му и в тази връзка били закупени два телефона с две СИМ-карти, на които да се получава информация. На един от било изпратено съобщение със съдържание по спомени на Д. “Ако искате да видите сина си жив, трябва да дадете някаква сума пари“. Телефонът предала в полицията.

През 2008г. свидетелят Г.Г. работил като мениджър- логистика в „*********. Има спомен, че С. проявявал интерес към съседни парцели, като присъствал на разговор между последния и адвокат М.К., от който шефа му искал съдействие в тази връзка, но подробности не помнел. Ходил в полицията, заедно с колегата си П.С.. Разказва, че в разговори със С. последният му разказал как някакви хлапета го натискали за по- висока цена на земята. Конкретни имена не споменавал, нито е споделял някакви други свои притеснения или страхове. 

 Свидетелят Ж.Н. си спомня за пожара, възникнал в складовата база на „**********, като в тази връзка и по повод на образуваното наказателно дело бил ангажиран да представлява дружеството пред съда. Тогава се запознал със С.и провел няколко срещи с него. Г.К.и С.М. познавал като състуденти от университета. Бил е адвокат и на С.М..

Свидетелят С. разказва, че за убийството на С. научил от секретарката на „********. Ходил на разпит следващия ден в полицията, тъй като бил служител на същото дружество. Спомня си ,че С. е споменавал за място, което желае да закупи, съседно на имота на фирмата. По време на разговор, на който присъствал и С., С. коментирал, че е заплашван по телефона от други лица, които обяснили, че живота му струва 20 хиляди лева. Организирали кампания за събиране на информация по случая, но нямало никакво развитие. Потвърждава показанията си от досъдебната фаза за получено съобщение на мобилните телефони, че за да получат информация за изчезването на С. трябва да дадат 200 хиляди лева.

Свидетелят М.К. се познавал със С. от 2006г. във връзка с отправена молба от последния да му помогне за придобиването на имот, съседен на складовата база на „********. С. му дал имената на фирмата, собственик на имота- „********“ в ликвидация. Срещнал се със свидетеля Й., който му обяснил, че е дал пълномощно на представител на новия собственик на фирмата и не е в състояние да контролира продажбата. На следващата среща със С. последният разполагал с копие на нотариален акт, от който се виждало, че свидетелят М., като пълномощник на собственика прехвърля имота сам на себе си. Оказало се, че Й. не е получил продажната цена на имота. Пострадалия му съдействал за образуване на дело за разваляне на продажбата в ***. Такова действително било насрочено, но в хода на съдебното дирене пълномощията на К. били оттеглени, тъй като се появил нов ликвидатор на дружеството, който по-късно и оттеглил иска. По това време С. успял да се свърже с М.и провел две срещи с него, но така и не постигнали договорка за цена, която да устройва всички. С. споделил на К., че подсъдимият С.М. стоял зад продавача на парцела и потърсил начин да се свърже с него, посредством свидетеля Г., като обявил, че има желание да закупи имота на цената, предложена му от М.. Последният от своя страна провел такъв разговор, също безуспешно, като по време на срещата им М. се държал арогантно, отправяйки заплахи към пострадалия. Свидетелят К., който също търсил начин да се свърже с М., получил информация от свидетеля Н., че собствениците на имота се чувствали обидени и не желаели да го продават.  

Свидетелят П.Г. твърди, че познавал пострадалия като възпитан и културен човек и добър бизнесмен. На 06.03.2008г., заедно със сина си провели среща със С. ***, като му направило впечатление, че последният се държи вяло и е притеснен. Сутринта на следващия ден му се обадила свидетелката М. уплашена от отсъствието на С., който по думите и не се прибрал вечерта. Той от своя страна се обадил на директора на ОД на МВР гр.Бургас- П.Д.и му обяснил за отсъствието на пострадалия. Последният поел ангажимент за предприемане на действия по издирването му. По-късно разговарял и със съдружниците на С. по този повод. След прочитането на показанията му дадени по време на досъдебното производство потвърждава тяхната истинност и достоверност. Пред разследващите е споделил освен това, че е познавал подсъдимия М., тъй като със съпругата му работили в АДВ, но последният бил труден за комуникация. Имал спомен, че дал телефона му на С.. Спомня си, че отношенията между партньорите в дружеството били колегиални и добри. Знаел за бившия съпруг на приятелката на пострадалия, но последния го уверил, че отношенията им са нормални. Изненадан бил, че лицето, което се свързва с изчезването на С.С. е С.М..

Свидетелят С.М. разказва пред страните и съдебния състав, че с пострадалия се е намирал в служебни отношения, тъй като работел в компания, която продавала складово оборудване. Около 17.00 часа на инкриминираната дата се видял със С. във връзка с обсъждане на сделка и евентуалното му назначаване на работа във фирма „**********.

Свидетелят П.П. познавал пострадалия, тъй като работили в един бранш. В качеството си на съдружник във фирма „***********- Стара Загора развивал търговска дейност и на територията на гр.Бургас, в който търгувал със строителни материали. Доколкото фирмите „*********“ и „**********“ били в конкурентни отношения се случвало да възникнат конфликти между тях, но не и сериозни скандали или заплахи, които да доведат до създаване на голямо напрежение.

Свидетелката С. Т. работила в „************ като главен счетоводител. Заявява, че изцяло тя е боравила с фирмените сметки на дружеството, но не и с лични такива на С.. Отношение към сметките на пострадалия се изразявало в това да захрани същите с парични средства. Предоставяла е на С.и пари в брой от сметките на дружеството, но в тези случаи издавала разходен касов ордер. Последният не възстановявал в брой получените от нея суми, но впоследствие същите били приспадани от дивидентите, разпределяни между съдружниците. Сеща се, че веднъж е дала пари, по настояване на С., за да бъдат предадени на бившия мъж на свидетелката М.. Фирмата на практика се е управлявала от С., но отношенията със съдружника му А.Х. били добри. Двамата съдружници заедно решавали кога и по какъв начин да стане изплащането на дивидентите, но всичко се оформяло документално. Издадените разходни касови ордери анулирала, след получаване на разпореждане за одобрен дивидент за разпределяне. С. освен полагащия му се дивидент получавал и възнаграждение по трудов договор, за това че управлява фирмата.

Свидетелят М. К. споделя за намеренията си, заедно с пострадалия да привлекат турски производители на цимент и да създадат обща фирма с наименование „*********“. Представляваното от него дружество „*********“ разполагало с ***, като идеята била да се създаде първия циментов терминал в пристанище в България. Съгласно предварителната уговорка турският партньор трябвало да участва с 50% от капитала, а „********** и „*********“ с по 25%. Пострадалият движил изцяло преговорите с турската фирма, които се водили близо година и половина. В деня, в който внесли капитала на учреденото дружество С. изчезнал. След като отсъствието му продължило провел среща със свидетеля Х., на която всеки изразил съмненията и подозренията си, свързани със случващото се. Първоначалните му предположения били насочени към хора близки до „********“, които , според него били научили за намеренията им и спрели доставките към неговата фирма. Реализацията на споменатия проект щяла да предостави сериозен пазарен дял на учреденото дружество в България, посредством внасянето на турски цимент и той считал, че определени среди имали желание да се противопоставят на техните намерения. Той лично се съмнявал включително и в съдружниците на С.в „*********“, но нямал конкретна причина за това. В крайна сметка дружеството не започнало да осъществява дейността, за която било създадено, тъй като от турска страна не осигурили инвестицията, която била необходима, за да се случи този проект.

Свидетелят Т.С. разказва, че свидетелката М. е негова бивша жена и макар да нямал сключен брак с нея от съвместното им съжителство се родили две деца. В периода 2005-2008г. изтърпявал наказание лишаване от свобода в ***, но по време на отпуските, които ползвал се виждал с децата си. Познавал се със С., като делови и служебни отношения, според него не са имали. Режимът на изтърпяване на наказанието бил лек и по този повод ходил на работа в автосервиз, който се намирал в ***. Не познавал служители от „***********.

Съдебният състав формира становище, че свидетелите А.Х., Б.К., И.С., Н.Ш., И.Х., Стилян М., П.Г., Й.Т., Я.С., С.Й., М.Д., Н.Д., М.К., Ж.Н., К.К., Г.Г., С.М., Ж.У., З.Ж., Т.С., П.П., С.Т. и М. К. са съобщили добросъвестно онова, което им е известно във връзка с общата и съвместна работа със С.,  разказали са подробно за служебните задължения, произтичащи от трудови правоотношения с „***********, които са изпълнявали, както и за тези, които определят като близки и приятелски такива. По тези съображения настоящия състав намира показанията им за достоверни и правдиви, искрени и без пристрастия. Изброените лица са разпитани във връзка с проверка на версиите, по които е работила полицията веднага след изчезването на пострадалия и в този смисъл в показанията им се съдържат данни, свидетелстващи за навиците, бизнес начинанията и бъдещите намерения на С.. Събрана е информация, включително за личния му живот, както и за предстоящите инвестиционни планове на “**********, като същата е съпоставена с факта на изненадващото отсъствие на бизнесмена от града и възможните причини за това. Посочените свидетели са изложили, включително своите подозрения и предположения относно причината за изчезването на С., с цел да бъдат насочени полицейските служители към конкретни лица или представители на организации, които биха били съпричастни към извършване на престъплението или пък са разполагали с конкретна информация по случая. 

Подсъдимите са дали обяснения в края на съдебното следствие. С.П. твърди, че се познава със С.К. от времето на пребиваването си в Затвора- Варна и че го срещнал в края на 2007г., разменили си телефоните и тогава или в началото на 2008г. К. му споделил, че трябва да се отвлече един човек и ***. Разказва, че имал две заведения и в едното в кв.”А.” често ходил  М. Х., който също познавал от Затвора. Предложил му да извърши посоченото деяние, след което се обадил на К.и отишли с неговата/на П./***, за да му покаже последният мястото, където работил пострадалия- мъж с прошарена коса и очила, шофирал „********” и офисът му се намирал до магазин „*************”. К. го упътвал и насочвал да кара към дома на лицето, което се казвало С.С., като включително му показал входа на кооперацията, в която същият живеел. На следващия ден П. се видял с М., който се съгласил да осъществи отвличането и се уговорили заедно да отидат в ***, за да му покаже П. от своя страна човека и мястото. След като това било свършено и М.се запознал с подробностите заявил, че възнамерява да извърши отвличането с човек на име В., лице което П. не познавал до този момент. По-късно П. се срещнал с К.в дома му в гр.Варна обяснил му, че е намерил хора, а последният от своя страна му дал пистолет от бял метал със заглушител и пълнител с патрони, с който да могат по-лесно да отвлекат човека. Потвърдил му, че ще му даде 5000 евро без да се интересува кой ще извърши поръчката. Дал му освен това и телефон, от който трябвало да се обади на К. веднага след отвличането, за да получи по нататъшни инструкции. Той от своя страна предал вещите на Манол, а няколко дни по-късно се появил в заведението му К.и съобщил, че С.С. трябва да изчезне и хората дават 30 000 лева за това. П. предал думите му на Х., като и на двамата им станало ясно, че се иска убийството на човека. Последният поискал по-голяма сума, срещнал се лично със С.К.в заведението на П., след което му разказал, че е договорил сумата от 30 000 евро и се разбрали жертвата да се отвлече, не да се убива. Един ден С.К. дошъл в заведението на П.с малка кола, взел М., който стоял постоянно там и тръгнали някъде. След три дни М. се върнал с нова кола и започнал да се хвали в заведението как отвлекли човек и го убили.  След това разказал подробности, като  обяснил, че двамата със С. *** и отвлекли пострадалия пред дома му. Заплашили го с пистолет и го вкарали в колата, като К. бил шофьор. Стигнали до О. и до хотела на „******” К. се обадил по телефона, като на срещата дошли двама души. Завели човека да говори с тези бизнесмени, но М. чакал в колата и не чул какво си говорили. След това К. му казал, че трябва да убият С., тъй като единият от двамата господа се разпоредил да го връщат и направил жест с ръка. По пътя си говорили и когато спрели, за да се облекчи С., М.го прострелял в главата. Заровили тялото в гората с една лопата. М. му разказал, че хвърлил пистолета и телефона в гората, а К. му дал 2000 евро. Обяснил на П. как му звънял през нощта, но последният не чул. Впоследствие М. завел П. на гроба на С.С.. П. от своя страна споделил на К., че знае къде е тялото, за да получи пари. Впоследствие отношенията между К.и М. се изострили. В съдебно заседание разказва подробно и детайлно от къде се познава с М. Х., как са учили заедно в едно училище, след което са лежали в Затвора съвместно и как след като си изтърпял наказанието се ориентирал към наемане на заведения, което и направил, разработвайки такова в кв.“А.“ на гр.В., близо до училище. В края на 2007г. харесал заведение в курортен комплекс К.. Уговорил се да го ползва за следващия сезон. Предплатил част от наема, започнал ремонт в началото на 2008г. Взел оборудване, поставил го и в началото на месец май 2008г. отворил. Лятото на 2008г. в заведението се появили М. и свидетеля Н.Д./М./. Последният обяснил, че е излязъл от затвора и си търси работа. Ж. Д. познавал също М. Х. и за определен период от време отглеждал негови агнета. Спомня си, че на 08.08.2008г. бил в заведението си и на този ден видял мокър Н. да излиза от морето, с обяснението, че си правил излет от В. до К.. Споделя, че няма нищо общо със смъртта на М. Х., но независимо от това на 08.01.2009г. е арестуван за извършване на това престъпление, като през месец август и септември е преведен в *** и давал показания по настоящото досъдебно производство. Там се срещал с хора- явно полицаи, които му казали, че трябва да натопи други хора, които въобще не бил виждал. Карали го да изрови труп, но той не се съгласил. На 07.10.2009г. го посетили трима души- свидетелите Р.Д., В.Ц.и трето лице, които му казали, че ги праща Б. Б.. Беседвали дълго и му обяснили, че ловджии открили нещо в гората и трябвало да сглобят пъзела. Полицаите му казали, че ако им съдейства ще го освободят от ареста и ще изпратят семейството му и него в чужбина. Малко след разговора им го запознали с трето лице, което обяснило, че е брат на С.С.- изчезнал бизнесмен, който пък обещал 200 000 лева ако им помогне да открият тялото на брат му. Записвали го с диктофон репортерски, който държали пред лицето му, обяснили му, че ще пътуват и тръгнали с автомобил. Спрели колата, близо до гориста местност. Там на място бил свидетеля К.. След това докато говорел с Ц., Р.Д. ги извикал и казал, че е намерил място в гората, където някой е копал. Намерили кости. В. намерил лопата, дал я на Р., който започнал да копае и междувременно пуснал емблема в дупката. След това се навел и извадил същата с надпис „Зенга“. След това тръгнали към О. и започнали да го уговарят как да натопи две лица, на които по-късно научил имената Г.и С..***, като свидетелите Ц.и Д. провели разговор с прокурора по варненското дело, който обещал, че ще измени мярката му за неотклонение, а свидетелят И.С.- брат на пострадалия му дал 1000 лева. На 08.10.-2009г. бил освободен под домашен арест от наблюдаващия прокурор. На 14.10.2009г. дал показания в ***, а на 26.10.2009г. получил сумата от 10 000 лева от свидетеля Р.Д., за да напусне със семейството си страната. Така и направил, но на 06.04.2010г. бил екстрадиран от Уелс до България. В Затвора в гр.София  на следващия ден в присъствието на наблюдаващия прокурор дал обяснения, в които натопил С.К.в извършване на престъплението. Бил заплашван обаче с физическото му ликвидиране, ако не каже това което искат полицаите. По- късно разбрал, че е привлечен в качеството на обвиняем по инициатива на Р.Д.и Ц., след което в присъствието на защитника си обяснил истината на разследващите. Уточнява че на полицаите   разказал как К. е инициатор на всичко, за да го натопи, тъй като те самите му дали да се запознае с обясненията на първия. След прочитане на обясненията му от досъдебното производство заявява, че вярно е това което разказал пред съдебния състав.

Съдът намира за достоверни обясненията на подсъдимия П., дадени на 07.04.11г. по време на досъдебното производство с изключение на твърденията му, че С.К. е участвал в самите изпълнителни действия, свързани с отвличането и убийството на С.. Това изявление съдът намира за израз на защитната му позиция по делото и не го кредитира. Останалата част от обясненията на подсъдимия П., от посочената по-горе дата, настоящият състав счита за достоверни, тъй като същите се подкрепят от данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Д., Ф.Ф., Н.Д., Ж. Д., Н.Х., Р.Д., В.Ц., З.К., както и в останалите приложени по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства. Не може да бъде споделено изказването, че тъй като подсъдимия С.К. натопил подсъдимия П., приписвайки му участие в извършване на престъплението, последният от своя страна решил да му го върне. Това е твърде елементарно и детинско обяснение, когато става дума за толкова сериозен въпрос какъвто е участието на лица в извършване на престъпление от една страна. От друга страна напълно недоказано остава твърдението, че разследващите са му дали възможност да се запознае с обясненията на подсъдимия К., тъй като за това следствено действие има определен процесуален ред /предявяване на материалите от досъдебното производство/. Логиката на събитията е съвсем различна- П. е разпитан веднага след пристигането си в България- в присъствието на прокурор и защитник, като точно в този момент е взел решение да сподели истината, прикривайки единствено собственото си участие в осъществяване на престъплението. Не са изнесени никакви данни, включително и от него самия за оказване на натиск или отправени заплахи по време или преди даване на цитираните и кредитирани от съда обяснения. Следващите обяснения от П. са дадени в един по-късен период, когато е имало достатъчно време да обмисли позицията и отношението си към всяко едно от подсъдимите лица, включително да се опита да влезе в контакт с тях/доказателства за такива опити са представени по делото/, както и да проведе нужните консултации със защитник. Верността на тези последващи обяснения, както и изявленията на подсъдимия в съдебно заседание е дискредитирана и оборена не само от информацията, изнесена по време на събиране на посочените по-горе гласни доказателства, но и от данните, отразени в съответните протоколи, отразяващи извършването на поредица от следствени действия, проведени съобразно изискванията на НПК- оглед на местопроизшествие, следствени експерименти, претърсвания и изземвания, обиски, веществени доказателствени средства.     

 Подсъдимият Г.К. отрича да е имал каквото и да е участие в извършване на вменените му престъпления. Твърди, че не познава лицето С.С., както и негови близки или бизнес партньори. Споделя, че е извършвал сделки с недвижими имоти, но е участвал лично, без да има нужда от посредници, още по-малко е било необходимо да ползва офшорна фирма. Заявява, че по молба на свои колеги от гр.София препоръчал свои близки и познати, между които свидетелите Н.Ш., Ж.У.и С. М. да представляват фирма от гр.Бургас. Подробности за дейността и функционирането на тази фирма не му били известни, а името „******“ научил едва след задържането си. Не познавал С.Й., С.П., Д.Д.и Ф.Ф.. Никога не е имал интерес към процесния имот, нито познавал лица които проявяват такъв. Подсъдимите К.и С. не са му били клиенти във връзка с наказателната му практика като адвокат, нито ги е използвал по някакъв начин при изпълнение на своите професионални ангажименти. Според него голяма е вероятността двамата с подсъдимия С.М., след участието си в търгове за имоти, намиращи се в централна градска част на гр.Варна да са засегнали сериозни икономически интереси. Малко след обявяването на търговете започнал официален и неофициален натиск срещу него и М. от служители на ГД БОП, ДАНС, Икономическа полиция, независимо от обстоятелството, че двамата участвали като пълномощници, а не в лично качество. Представя в оригинал писмена бележка, адресирана до него и изготвена от С.П.. Последният от своя страна потвърждава авторството на документа. Съдът кредитира изцяло дадените от К. обяснения като счита, че същите са последователни и логични, следват определена хронология и изразяват обективна позиция, поради което ги намира за достоверни. Дадените обяснения не са в противоречие с останалия, наличен по делото доказателствен материал и затова следва да бъдат ценени без резерви.

Н.С. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. В обясненията си разказва подробно как е бил задържан от органите на полицията и с кои полицейски служители се е срещал преди и след вземането на постоянна мярка за неотклонение спрямо него. Говори за множество срещи с представители на различни МВР служби, като конкретно споменава имената на свидетели Ц., Д.и К.. Сеща се, че многократно са го уговаряли да даде обяснения, с които да уличи подсъдимия М.в извършване на престъпление, като в замяна са му обещавали изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Споделя, че са правили опити за въздействие върху психиката му, описвайки незавидното бъдеще, което очаква него и семейството му, ако не съдейства на разследването. Искали са да разкаже това, което му е внушавано и конкретно, че подсъдимият М. е възложил отвличане и убийство на пострадалия С.С.. Изпращали са хора в ареста и затвора, които да го подпитват за отношението му към случилото се с пострадалия С.. Това според органите на реда, казано от него- близък на подсъдимия М. щяло да прозвучи правдоподобно. Обяснили му също така, че са арестували подсъдимия К., както и че С.К. вече е разказал всичко, което знае за останалите подсъдими и предстои изменение на мярката му за неотклонение. Това направил по думите им и анонимен свидетел, разпитан на досъдебното производство. Споделя за извършените претърсвания в автомобила и жилището, което обитавал в гр.Варна. До последно не се е съгласявал да потвърди неверни факти за подсъдимия М.. Смята, че разследващите са разполагали с достатъчно оневиняващи него самия доказателства/разпечатки, специални разузнавателни средства, но не са ги приложили към материалите по делото. По време на престоя в ***, К. му споделил, че действително е дал обяснения, тъй като върху него се оказвал сериозен психически натиск от полицаите. Категоричен е, че не е работил за К.и М., макар и да се е случвало да им помага понякога, но на приятелски начала, при пренасяне на вещи или багаж. Твърди, че никога някой от последните двама не му е възлагал отвличане и убийство на трето лице. Съдът цени дадените от подсъдимия С. обяснения, като намира, че същите представляват не само защитна позиция по делото, но са и важно доказателствено средство, още повече че в настоящия казус изявленията му не се опровергават от останалите, събрани по делото и ангажирани в хода на съдебното дирене материали, включително приобщените веществени доказателствени средства. На отделен коментар подлежи информацията, възпроизведена на хартиен носител от проведените специални разузнавателни средства и конкретно тази, която според държавното обвинение и представителите на полицията, съдържа уличаващи подсъдимите С., К.и М. данни. Подробен анализ на същата ще бъде извършен при обсъждане на представените по делото веществени доказателствени средства.        

Подсъдимият С.К. по прякор „Л.“ е дал обяснения по време на досъдебното производство в присъствието на наблюдаващия делото прокурор и двама защитници. Твърди, че С.М. е поръчал да намери хора за ликвидирането на С.С.,***, посочвайки му офиса, в който работи и кооперацията, в която живее пострадалият. Той от своя страна, приемайки задачата се свързал със свидетеля Д.Д., за да му съдейства при намиране на хора, които да извършат убийството. Д. поел ангажимента да открие такива лица, но преди това тримата, заедно със свидетеля Ф.Ф. отново ходили до гр.Бургас, за да им посочи К. места, на които потърпевшия работил, живеел и паркирал автомобила си. Разказва, че не е обяснявал от кого е поръчката, но М. му е дал пари– 10 000 лева и пистолет, които той от своя страна предал на Д.. Последният не успял да се справи с приетата работа и в тази връзка се наложило К. да търси нови лица, достатъчно опитни, които могат да я свършат.  На 21.07.2007г. се видял с подсъдимия С. ***, с който се познавали от времето, когато изтърпявали наказание лишаване от свобода в затвора. П. се съгласил да извърши убийството, което наложило отново К. ***, за да му покаже офиса, жилището и гаража на пострадалия. Разделили се, след като му дал същия пистолет и един мобилен телефон,  от който трябвало да му се обади, след като приключат мисията. В началото на март 2008г. взел 20 000 евро от подсъдимия М., представляващи уговореното възнаграждение за извършителите на престъплението. Няколко дни след това на 06.03.2008г. се чули по телефона с П., който го информирал, че работата е свършена и трябва да се видят, за да си получи парите. На телефонното обаждане присъствал и Ф.Ф.. Твърди, че не е казвал на подсъдимия П. кой е поръчителя, той пък от своя страна не му споделил с кого е бил по време на осъществяване на деянието, но че нещата са свършени и човекът е застрелян и заровен.

         Споменава, че познава С.М. от ученическите години и след като последния станал адвокат се е ползвал от услугите му. Категоричен е, че Г.К.и Н.С. не са знаели нищо за поръчката и не е говорил никога за това с тях.        По време на втория, проведен разпит по досъдебното производство отрича всичко казано, заявявайки, че по отношение на него е упражнено полицейско насилие- двама полицаи са го убедили да разкаже как С.М. е поискал да намери хора за убийството на С.С., като му обещали по-малко наказание и заплашили семейството му.

         В съдебно заседание твърди, че натискът срещу него от полицейските служители започнал веднага след преместването му в ***. Тогава с него се срещали свидетелите Ц.и Д., като му обяснявали, че трябва да разкаже на разследващите това, което те му кажат и по този начин много ще облекчи положението си и ще бъде полезен за семейството си. Желанието им било да посочи М., като човек който е пожелал убийството на С.С.и финансирал последващите усилия за намирането на хора, които да изпълнят тази задача. Срещите в *** се провеждали в стаята за разпити, обособена на това място. Твърди, че споделил това с адвокатите си, които го посъветвали да направи каквото искат от него полицаите, за да облекчи положението си, а след това щели да оправят нещата. Твърди, че е посетил със свидетеля Д.Д. гр.Бургас, но това било, за да се види последния с лице на име К. К., с което разговаряли и посетили място, намиращо се близо до магазин „*********“. След това ходене до Бургас, Д.Д. започнал да го уговаря да изпращат съобщения на мобилни телефони, за да получат пари от награда, която се давала за получаване на информация във връзка с изчезване на бизнесмен от същото населено място. К. от своя страна му отказал, тъй като знаел, че се занимава с незаконни дейности.  Заявява, че по същия начин са притиснали Д. да разкаже това, което са искали да чуят от него, както и свидетеля Ф., с който били близки приятели. Не познавал лице М. Х., а със С.П. търпели наказания в затвора Варна, но отношенията им не били близки, нито се виждали често. Не спори относно обстоятелството, че на 06.03.2008г. е бил заедно със свидетеля Ф.и съпругите им в заведение в гр.В., което се казвало “**********“ или „*********“, но отрича да е приемал телефонно обаждане, по време на което му е съобщено за смъртта на пострадалия С.. Твърди, че на въпросното място няма мрежа на нито един мобилен оператор. Подсъдимият М. познавал от дълги години, тъй като бил в една компания със сестра му. Впоследствие излизал с него по заведения, ходили на плаж, но служебни отношения с него не е имал. Познавал се с подсъдимия К. във връзка с работата му като адвокат, но конкретно с него служебни отношения не е имал. Подсъдимият С. познавал покрай М.и К., като в един момент се сприятелили и излизали често на кафе. Категоричен е, че полицейските служители са му показали офиса и дома на потърпевшия, а не той е завел тях на тези места.

         Съдебният състав кредитира обясненията на подсъдимия К., дадени на 23.10.2009г. по досъдебното производство с изключение на твърденията му, че подсъдимият М. е лицето, поискало убийството на пострадалия С., като предоставило оръжие и финанси за реализирането на поставената задача. Изявленията на К.в тази им част не се подкрепят от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, включително прилаганите по отношение на него специални разузнавателни средства. Съдът не дава вяра на обясненията му от 14.12.2009г. и тези, изложени в съдебно заседание, тъй като по време на съдебно следствие не са ангажирани необходимите материали, анализът на които би довел до мотивиран извод за оказано въздействие или натиск от страна на полицейските служители. Допълнителен аргумент в подкрепа на този довод е обстоятелството, че първите по делото обяснения са дадени в присъствието на двама защитници и прокурора и ако е имало оплаквания от страна на подсъдимия К. за упражнено влияние върху него същите би следвало да бъдат направени точно тогава и намерят отражение в протокола, удостоверяващ провеждането на това следствено действие. Участието на посочените лица по време на разпита е една допълнителна гаранция за спазване правата на подсъдимия, както и съблюдаване на процесуалните правила при провеждане на разпита. Това е бил момента, а не два месеца по-късно в присъствието на наблюдаващия делото представител на държавното обвинение да бъдат споделени всички притеснения и опасения на К. във връзка с отговорите на поставените му въпроси. От друга страна, според самия него, желанието на полицаите е било да посочи М. като инициатор на поръчката, което К. е направил, следователно дори и да се приеме, че такова въздействие, макар и недоказано по делото, е имало същото компрометира единствено разказът на последния, в частта му относно участието на първия подсъдим в подготовката и реализирането на деянието. Вече беше посочено по-горе, че точно тези негови изявления не се кредитират от настоящия състав, което означава, че няма никаква пречка обясненията му да бъдат ценени в останалата им част.     

Във връзка с уговорките между съучастниците за получаване на определени парични суми трябва да се отбележи, че както в обясненията на подсъдимите-К.и П., така и в показанията на свидетелите- Х., Д., Д.и тези с тайна самоличност по този въпрос е налице много сериозно противоречие най-вече относно размера на реално извършеното финансиране и получените суми от всеки конкретно. Други обективни данни, приобщени по делото посредством използване на други доказателствени средства и способи за придобиване на информация не са ангажирани. Ясно е обаче, че подсъдимите К.и П. са стимулирани достатъчно добре, за да предприемат описаната вече инкриминирана деятелност, довела като резултат до отвличането и смъртта на С..

Съдът е приел и приобщил към доказателствените материали заключенията на вещите лица, по многобройните, назначени по делото експертизи. В съдебно заседание е допуснал нова ДНК експертиза по писмени данни с цел проверка на заключението на вещото лице, изготвило веднъж такава по делото/починало към момента на заседанието/ за установяване на произход от родителите. 

В заключението си вещото лице д-р Я. е категоричен, че конкретната причина за смъртта на намерения труп е произведен от близко разстояние, с насоченост хоризонтално към жертвата изстрел. Според медицинския експерт престоят на трупа в земята е бил не по-малко от година, като с оглед на позата, при която са намерени останките, смъртта е настъпила в непосредствена близост до мястото на неговото откриване или това е станало другаде, но в рамките на един кратък период от 2 до 4 часа, след убийството, тялото е положено в открития гроб. Коментира, че една част от тялото и конкретно костта под коляното на единия от краката на пострадалия е намерена извън гроба, което означава, че или в бързината това се дължи на недоглеждане от страна на заровилите го или пък е изминал период от 6-8 часа от настъпване на смъртта, след изтичане на който трупното вкочаняване е много трудно преодолимо.

Изслушани са вещите лица, изготвили комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза, в която се посочват подробности относно вида и размерите на костните дефекти по черепа на пострадалия, както и причината за образуване на същите- проектил от огнестрелно оръжие. Обяснени са размерите на входния и  изходния дефект, като е мотивирано становище, че се касае за произведен изстрел от упор или непосредствена близост, от огнестрелно оръжие с неголяма мощност.

Приети и приобщени по делото са заключенията на вещите лица изготвили техническите експертизи- за изследване компютъра и автомобила на пострадалия и наличната в тях информация, на мобилните телефони, иззети от подсъдимите, неистинска банкнота от 200 евро, както и на компютърна конфигурация иззета от дома на подсъдимия Н.С.. Експертите, изготвили биологичните експертизи са прегледали внимателно обектите, предоставени им за изследване и с помощта на съответната апаратура са достигнали до необходимите крайни изводи. Годни за изследване следи от волана на автомобила, управляван от пострадалия също така не са установени и това е заключението на експерта извършил дактилоскопната експертиза. Вещото лице изследвало подписа на свидетелката Ж.К. е стигнало до извод, че същия не съвпада с предоставения му друг сравнителен материал.

П.М.в качеството си на експерт в ДНК лаборатория при БНТЛ- ОД на МВР-Бургас е извършила проверка на изводите на вещото лице, изготвило ДНК експертизата за установяване на произход от родители и изследвайки предоставените и писмени данни е стигнала до закономерен и обективен извод относно майчинството и бащинството на частните обвинители М.и Г. Г..   

Настоящият съдебен състав се присъединява изцяло към становището на вещите лица, изготвили допуснатите и приети по делото експертизи. Касае се за аргументирани и обосновани експертни мнения, формирани след обсъждане на приобщения по делото доказателствен материал. Вещите лица заемат мотивирана позиция относно механизма на извършване на престъплението и съответно липсата или не на следи от извършеното деяние върху жертвата или предоставените за изследване обекти. По тези съображения съдът кредитира становищата на всички вещи лица, намирайки същите за обективни, верни и точни, приобщавайки ги към съвкупния доказателствен материал, събран по време на съдебното следствие.

Съдът е приел освен посочените гласни доказателства и всички останали писмени материали, събрани на досъдебното производство. По време на разследването са извършени множество процесуални следствени действия- обиски на лица, претърсване в жилища и леки автомобили и изземване на вещи и предмети, които по преценка на разследващите са имали отношение към фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване по делото. За да бъде проверена достоверността на разказите на анонимните свидетели и подсъдимия К. са проведени разпознавания на лица по снимки по време, на които действия последният е посочил подсъдимия С.М. като лицето, за което се отнасят дадените от него обяснения, а анонимните свидетели разпознали Д.Д. по повод на твърдяното в техните разпити. Макар и приети и приобщени към доказателствения материал, веществените доказателства, иззети по време на тези организирани от органите на досъдебното производство мероприятия в по-голямата им част не са относими към предмета на доказване в настоящото производство, доколкото рамките на същия са дадени в обвинителния акт. По тези съображения съдът няма да обсъжда иззетите веществени доказателства по делото и процесуалните действия по повод на тяхното обезпечаване. Единствените вещи приложени по делото, които имат отношение към фактите подлежащи на установяване в производството са част от яка на риза, емблема от текстил и етикет от сако с надпис „*********“. Тези предмети, иззети по време на огледа на трупа на починалия безспорно носят важна информация, позволяваща да бъде направена връзка между откритите останки и личността на жертвата, във връзка с проверка на твърдението, че костите, намиращи се в местността „******“ са именно на пострадалия.

Отделно внимание следва да бъде обърнато на проведения оглед на местопроизшествие от 08.10.2009г. и извършените следствени експерименти с участието на анонимен свидетел №1 и подсъдимият К..

По време на проведения оглед на местопроизшествие са открити, фиксирани и подробно описани останките от трупа на пострадалия, включително вещите и предметите, намерени по време на разкопаването на гроба. Огледът е проведен в съответствие с правилата на чл.155, 156, 157 НПК за извършването му, за което е съставен по надлежния ред и протокол, съдържащ необходимите реквизити и в този смисъл представляващ годно доказателствено средство за осъществяване на съответните действия, имащи за задача разкриването и изследването на следи от престъплението, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.   

 Следствените експерименти са реализирани, за да бъде извършена проверка на данните, изнесени в разпитите на подсъдимия С.К.и анонимен свидетел 1, като при провеждането им са спазени правилата и включени реквизитите, посочени в нормите на чл.166-168 НПК. Ето защо изготвените по този повод протоколи представляват годно доказателствено средство за реда, по който действията са извършени и доказателствата събрани. Подсъдимият К., както и анонимният свидетел са показали на разследващите местата, на които се намирали офиса на „**********, дома и съответно гаража на пострадалия С.. Несериозно звучат твърденията на подсъдимия К., че самите полицаи са му показвали пътя и местата, на които се намирали посочените по- горе обекти. За това, че протоколът е изготвен в съответствие с процесуалните правила и отразява вярно и точно проведените действия, като хронология и място на извършване, всеки от участниците в тях, включително подсъдимия се е подписал, без да направи възражения относно спазване на процедурата или поведението на разследващите или полицейските служители, обезпечавали правилното провеждане на експериментите.

   Веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства са изготвени и подредени в общо тридесет и една на брой папки. Разрешения за ползване на специални разузнавателни средства са издавани след подаване на съответните писмени искания по предвидения в НПК и ЗСРС ред. Прилагани са както оперативни способи- наблюдение и подслушване на контролираните лица, така и използване на технически средства, които са служили за документиране дейността на същите. Специалните разузнавателни средства са ползвани в рамките на сроковете, за които прилагането им по отношение на посочените в тях лица е разрешено. Веществените доказателствени средства представляват отразената на хартиен носител, необходима за нуждите на разследването информация от приложените СРС. Съдът няма компетенциите да контролира действията на съответните полицейски служби и оперативни служители, свързани с преценката кое СРС да бъде предадено по делото, посредством прилагането на материален носител и съответно на хартиен такъв и кое не, независимо дали ще бъде пазено или унищожено, съобразно сроковете посочени в специалния закон. Според настоящия съдебен състав проведените мероприятия в по-голямата им част нямат отношение към предмета на доказване в настоящото производство, тъй като събраните чрез използването им данни не са относими към фактите и обстоятелствата подлежащи на установяване в наказателното производство. Това е така защото от една страна същите, макар и в много голям обем са прилагани след осъществяване на престъплението и в този смисъл биха могли да бъдат документирани или установени дейности на лицата, обект на наблюдение по прикриване на следи от извършеното или което е по-малко вероятно, с оглед тежестта на обвинението да се прихване комуникация между обектите на контрол, от която да се направят съответните изводи за случилото се на инкриминираната дата. Съдът счита, че една малка част от представените по делото ВДС съдържат данни за съпричастност на лицата, по отношение на които са използвани, към инкриминираното деяние, а друга част дава възможност за изграждане на изводи относно личността на подсъдимите, навиците им и степента на обществена опасност. Анализът на приложените ВДС потвърждава направения вече извод, че между подсъдимите и свидетелите, обект на мероприятия не са се водили подробни и обстоятелствени разговори на тема отвличане или убийство на пострадалия С.. В повечето случаи са документирани разговори на свидетели или обвиняеми с полицейски служители, по време, на които първите са разказвали онова, което знаят във връзка с отвличането и убийството на жертвата. Мероприятия, които да  документират пряко осъществяването му не са проведени, но има такива осъществени с насоченост установяване на следи от извършване на престъплението. По изложените вече съображения съдът ще се спре само на тези ВДС, анализът, на които би довел до формиране на изводи, имащи отношение към главния факт, подлежащ на установяване в производството.

В папка №4, свързана с прилагане на СРС и използване на оперативен способ подслушване, посредством тайно поставяне на съответните технически звукозаписващи устройства в дома на С.К. се съдържат данни за провеждани разговори между първия и други лица, от които става ясно, че финансовото състояние на подсъдимия и събеседниците му не е добро и в този смисъл, според тях един от възможните начини за набавяне на парични средства представлява отвличане на хора и искане на откуп за тяхното освобождаване. Изрично в тези разговори между К.и гостуващите му лица става ясно, че не е нужно жертвите да бъдат убивани, тъй като от това не печели никой. Според логиката и плановете на разговарящите трябва да бъде избран на първо място човек, който не е опасен и агресивен и освен това по-важното е същия да е платежоспособен, за да успеят близките му да съберат впоследствие искания откуп. Обсъждат се конкретни лица, без да се произнасят имена им, но с обявяване на достатъчно индивидуализиращи белези- местоживеене, управлявани автомобили, финансовото им състояние и това на близките им, за да могат по-лесно да пристъпят към реализиране на предварителните планове- страници 45-46, 92-93, 96, 102-104, 108, 113-114.

На 02.06.2009г. С.К. разговаря с мъж за отвличането на С.С.. Коментират статия във вестник по повод изчезването на жертвата и в тази връзка събеседникът на К. му дава съвет да провери хората си, за да не изтърват случайно информация. Макар и разговора между двамата да е проведен с откъслечни изрази и недомлъвки съвсем ясни са фактите, предмет на обсъждане, а именно говори се за отвличането на С.и свързани с подсъдимия К. лица, които последния трябва да контролира, за да не съобщят пред някого това, което знаят по случая. На въпроса дали същите са задържани К. отговаря отрицателно./стр.139-144/папка 4

На 09.06.2009г. К. отново разговаря с мъж по повод отвличането на С.С.и коментират излезлите статии в различни печатни издания и версиите във връзка с изчезването на пострадалия. Лицето, което разговаря с К. го приканва ако има някакви притеснения във връзка със случая да се укрие. Коментират, че роднините на С. дават голяма награда за предоставяне на информация за изчезналия, като госта на К. предлага да се опитат да спечелят пари по този начин, пита го не пази ли някаква вещ на жертвата, която биха могли да покажат на близките и да получат част от наградата. К. го уверява,че не пази нищо./стр.198-206/папка 4.

Вещественото доказателствено средство, съдържащо се в папка №10 отразява разговора на свидетеля Ф.Ф.и друго лице, проведен в лек автомобил, в района на Автогара гр.В.. Способът за събиране на това доказателство е подслушване, осъществено посредством извършен звукозапис с МР3 рекордер.

Свидетелят Ф. споделя за срещата си с подсъдимия С.К., проведена в заведение в гр.В. на 06.03.2008г. вечерта. В началото коментират отношенията на последния със свидетеля Д.Д., който не е успял да изпълни поръчката за отвличането на пострадалия С., но взел предоставената му от К. сума пари, след това Ф. разказва конкретни подробности относно поведението и реакциите на К. след позвъняването на телефона му. Разговорът бил съвсем кратък- само няколко секунди, но физиономията на подсъдимия се променила веднага след приключването му. Незабавно повикал Ф. извън заведението, тъй като на масата присъствали и съпругите им, където му преразказал съдържанието на разговора си, по време на който му съобщили за убийството на С.С., използвайки думите:“оправиха го адаша от Бургас“. На въпрос на Ф. дали хора на свидетеля Д. са извършили това, К. отговорил че той е намерил такива лица, които са го убили. Ф. е категоричен, че не е виждал и не познава подсъдимите С.М.и Г.К..

В папка номер 12 са обективирани отново разговори на полицейски служители с Ф., проведени на 07.07.2009г. Повтаря същите подробности за срещите си със свидетеля Д.и подсъдимия К., по време на които станало ясно, че се търсят хора за ликвидирането на пострадалия. Категоричен е ,че се е противопоставил на тази идея още от самото начало. Спира се за пореден път на реакциите на К., след проведения телефонен разговор вечерта на 06.03.2008г. Твърди, че подсъдимият Н.С. не е знаел нищо за тези техни разговори.

На 28.08.2009г. по описания вече по-горен начин е проведен и записан разговор със свидетеля Н.Д.- папка 31. Последният разказва, че подсъдимият С.П.и М.Х. са извършвали заедно убийства. Поръчките идвали от София и *** между лицата, които могат да свършат работа. Познавал и С.К.- „Л.“, който бил по- страхлив и не смеел да извършва убийства, по- скоро посредничил между лицата даващи поръчката и извършителите. Разказва, че знаел за случай, по време на който М.Х.и подсъдимия П. са убили човек, заровили го гората, близо до В. и в бързината не успели да покрият единия му крак, който останал да стърчи, извън гроба. Веднага след като излязъл от затвора посетил С.П., отивайки в заведението му на К.. Разказва с подробности за убийството на М. Х.- своето участие и ролята на подсъдимия П..

В папка №19 от ВДС са отразени разговори между подсъдимия С.П.и трети лица в сградата на Окръжен следствен отдел Варна, проведени на 08.10.2009г. Използвано е техническо средство МР3 рекордер, а способът е подслушване.

П. разказва за отвличането на С.С., което по негова информация е извършено от М.Х. и лице на име В.и споделя, че в момента единствено той знае къде е заровено тялото на пострадалия- в гората близо до гр.О.. Твърди, че са отвлекли човека и в гр.О. са го завели на среща с други лица, след което са получили указания да бъде ликвидиран и това е направил М. Х., като тялото е заровено съвсем близо до мястото на убийството. Мястото в гората му показал М. Х.., който според него е споделял на жена си за това убийство. Заявява, че не познава добре подсъдимия С., както и че не познава подсъдимите Г.К.и С.М., като е чувал за последния. Според него той бил изпратил адвокат, който да го защитава по делото за убийството на М. Х., водено във В.. Разбира се със събеседниците си- свидетелите Д.и Ц., че ще им покаже гроба на С.С.и потеглят към гр.О. с лек автомобил. По време на движението им отново се експлоатират СРС и се прилага същия способ със същото техническо средство. П. посочва пътя, по който трябва два минат и разговора продължава. Намират костите на човек, които според подсъдимия П. са от тялото на С.С.. Разговорът продължава на 13 и 14.10.2009г., като П. разказва как на М. и В. дали по 2000 евро, като той лично предал тази сума на Х., получавайки я от С.К., а Н. осигурил същата сума за В.. Твърди, че Н.С.и С.К. поискали от него да разбере къде точно е заровено тялото и тогава ходили на гроба с Х., за да му покаже мястото в гората. Не знаел кои са лицата, с които С. се е срещал в гр.О.. Според него поръчката е променяна няколко пъти от отвличане в убийство и обратно. Многократно по време на разговорите и след намиране на останките от трупа на жертвата му задават въпроси, на които трябва да отговори едносрично само с да или не, но същите са некоректно поставени и формулирани, тъй като съдържат отговори и предварителна информация за данни, които според полицията свидетелстват за участието в подготовката за отвличането и убийството на подсъдимите С.М.и Г.К.. В този смисъл положителните отговори, дадени на такива въпроси няма как да бъдат приети за годно доказателство, свързано с изнесените в тях факти, тъй като са получени след поставяне на такива, подвеждащи към определен отговор въпроси.  

С направеното по-горе уточнение съдът цени данните, съдържащи се в посочените и коментирани по-горе ВДС, като счита, че информацията, събрана посредством прилагане на СРС е придобита по реда и начините, посочени в специалния закон, поради което следва да бъде приета за достоверна.

По повод на направеното възражение от защитата, че тези факти и доказателства, придобити по време на извършваните полицейски мероприятия по принцип е следвало да се съберат по друг ред, посредством разпит на контролираните лица трябва да се отбележи, че не съществува законова забрана СРС да бъдат експлоатирани по посочения по-горе начин. Следователно използването им не е в нарушение на разпоредбите на НПК и ЗСРС.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА

 

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно безспорни и убедителни доказателства в подкрепа на извода, че подсъдимите С.П.и С.К., макар и при различна форма на съучастие с действията си са реализирали признаците от обективната страна на престъпленията по посочените по-горе текстове от НК, поради което се произнесе, както следва:

Призна С.С.П. ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.03.2008г., в ***, ж.к. “.”, като извършител в съучастие с М. И. Х. ЕГН **********- извършител и С.И.К., ЕГН**********- подбудител отвлякъл С.Г.С., ЕГН **********, с цел противозаконно да го лиши от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел- престъпление по чл.142 ал. 2 т. 1, т.2 и т.7 вр. ал. 1 вр. чл.20  ал.2 от НК, както и за това, че на 06.03.2008г. в местността “Горска нива” в ***, като извършител и в съучастие с М. И. Х., ЕГН **********- извършител и С.И.К., ЕГН **********- подбудител умишлено умъртвил С.Г.С., ЕГН **********, посредством прострелване в главата с огнестрелно оръжие – пистолет, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел- престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК

Призна С.И.К., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., като подбудител и помагач в съучастие със С.С.П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН **********-извършители, подбудил и подпомогнал двамата да отвлекат на 06.03.2008г. в *** С.Г.С.,***, с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел-  престъпление по чл.142  ал.2 т.1 т.2 и т.7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, както и за това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., като подбудител и помагач в съучастие със С.С.П., ЕГН ********** и М. И. Х., ЕГН **********-извършители, подбудил и подпомогнал двамата умишлено да умъртвят С.Г.С., ЕГН **********, чрез използване на огнестрелно оръжие– пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “**********” в ***, деянието е извършено предумишлено, с користна цел и в условията на опасен рецидив-  престъпление по чл.116, ал. 1, т.7, т.9 и т.12 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

 Анализът на всички, събрани по делото преки и косвени доказателства както по отделно, така и в съвкупност мотивира съда да приеме категорично становище за участието на подсъдимия С.П.в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Този извод се подкрепя от приобщените по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Ж. Д., Н.Х., Н.Д., кредитираните от съда обяснения на самия П.и тези на подсъдимия С.К.. Проведените огледи на местопроизшествие на мястото на намиране на лекия автомобил на жертвата в деня на изчезването и по-късно на мястото на откриване  трупа на пострадалия, посочено от подсъдимия П. кореспондират също с направената констатация, като по време на тяхното извършване са фиксирани и описани местности и предмети, имащи отношение към главния факт, подлежащ на установяване, иззети са веществени доказателства. Приетите по делото ВДС дават ясна представа за детайлното описание на мястото на заравяне на тялото, което П. е направил и липсата на всякакво колебание и съмнение при отвеждането на полицаите до местността, в която костите на С. са открити. Според съда такова подробно описание може да бъде направено само от лице участвало лично, като пряк извършител, в случилите се на инкриминираната дата събития. Съдебният състав намира за защитна теза, обясненията на П.в частта им, в която се твърди, че М.Х. и неустановено по делото лице са осъществили отвличането и след това убийството на С.. Налице са множество събрани доказателства, че именно С.П. е влязъл във връзка и контакт с подсъдимия К.. Той лично е получил пистолета и мобилния телефон, както и парите преди и след извършване на престъплението. Него конкретно К. е завел в ***, за да му покаже как изглежда жертвата и обичайните места, на които последният може да бъде открит. Неубедително е твърдението на П., че след това той показал на М. Х. същите тези места, за да може той да изпълни поръчката. П. е бил наясно, че приятелят му консумира алкохол и трудно би могло да се разчита на него самия да запомни такива подробности и организира, всичко останало. По делото има достатъчно данни, свидетелстващи за обстоятелството, че именно П. е заемал лидерската позиция при планиране и организиране на такъв вид мероприятия, а Х. по-скоро е помагал на първия и поддържал водещата му роля по време на извършване на противоправните деяния. С.П. е бил човекът, който се е ползвал в настоящия случай с доверието на К., създавайки нужния респект и увереност, че може да се справи с такава поръчка. Х. е участвал в конкретното извършено престъпление, но негов съучастник не е бил В.- неустановено по делото лице, а именно подсъдимият С.П.. П. единствено е знаел къде работи и живее жертвата, той е разполагал с оръжието на престъплението, факт потвърден от него самия и подсъдимия К., в него е бил мобилния телефон за връзка с поръчителите на отвличането. Негова следователно е била инициативата за осъществяване отвличането на С. *** на инкриминираната дата, която дейност се съпътствала от предварителна подготовка,     свързана с наблюдение на жертвата, за да бъде избран подходящия момент, което се вършили заедно с Х.. Водеща му позиция се е проявила и след провеждане на срещата в гр.О. по повод на физическото премахване на жертвата. Според съда точно П. е прострелял С., след което двамата с Х. са заровили трупа в местността „********“, недалеч от мястото на убийството. Участието на П.в дейностите по прикриване на следите от извършеното престъпление се потвърждава от собствените му обяснения и най- вече от обстоятелството, че съвсем уверено, без всякакви колебания е отвел полицейските служители на мястото, на което е заровено тялото. Освен ако не се отличава с изключително добре развита памет и чувство за ориентация, повече от година след извършване на деянието, няма как човек да си спомни подробности и детайли за местонахождението на тяло или вещи в ***, отдалечена от пътното платно. Много по- добре човек би могъл да добие представа относно разположението на конкретно място, ако лично е участвал при избиране на това същото и укриване на тялото, веднага след умъртвяването на С.. Няма логично обяснение на твърденията на П., че той разбрал къде е заровено тялото, тъй като К. искал да провери достоверността на разказа на преките извършители на убийството. Последният е гарантирал лично за осъщественото престъпление и веднага след убийството отишъл да си получи парите от К., който също потвърждава, че ги е дал на инкриминираната дата. Силно притеснен от това, че Х. може да сподели с някой информацията, свързана с неговото именно участие, П. решил да организира убийството му, което направил с помощта на свидетеля Н.Д.. Премахването на Х. единствено може да бъде обяснено със страха, който изпитвал П. от разкриване на истината за отвличането и убийството на жертвата и най-вече за неговото активно участие в изпълнителното деяние и на двете престъпления. Такъв сериозен мотив за премахване на Х. нямаше да бъде налице, според оценката на събитията и логиката на самия П., ако той беше просто един посредник по веригата и само е получил оръжие, телефон и парите за осъществяване на престъплението. Според разбиранията на последния е било съвсем в рамките на допустимото да посредничи и помага на извършителите, ако лично не участва в осъществяване на престъпленията. Такава версия именно е изложил и пред органите на полицията и разследването. Участието на П.в отвличането и убийството на С. се установява, макар и по-косвен път от показанията на свидетелите Д., Д. и Х.и конкретно споделеното от тях за съвместно реализирано убийство от подсъдимия П. ***, когото след това заровили в гората. Датата на извършване на престъплението отвличане се доказва по безпротиворечив начин от всички приети гласни доказателства, а тази на убийството на потърпевшия- от показанията на Ф.и обясненията на К.и П.. В конкретния случай при липса на преки доказателства за извършване на престъпленията, по мнение на съдебния състав са налице множество производни такива, които служат за разкриване и проверка на първичните и съответно ги заменят ако първите не могат да бъдат събрани. Действително доказателствата за осъществените от П. престъпления са предимно косвени, но според съда са в такъв обем и такава взаимовръзка помежду си и с основния факт, подлежащ на установяване, че водят до единствен извод, изключвайки всякакви съмнения относно авторството на деянията и елементите на престъпните състави по чл.142 и чл.115 от НК, както и на техните квалифициращи признаци.

   От обективна страна, на инкриминираната дата подсъдимият П.в съучастие с М. Х., като извършител, отвлякъл пострадалия С.. Престъплението е извършено с активни действия- с изявления на подсъдимия и М. изразяващи се в нареждане към пострадалия да се качи в автомобила им, принудителното му отвеждане и вкарване в същото превозно средство откарването му в гр.О., завеждането му при неустановените по делото лица за провеждане на среща, както и отвеждането му по обратния път до мястото на извършване на убийството. Касае се за отвеждане на С., против неговата воля, от мястото, на което той се намирал, на друго място. От началото на отвличането на пострадалия, до убийството му, същият е бил лишен от възможността да се придвижва свободно- да определя по свой избор местопребиваването си. По този начин жертвата противозаконно е била лишена и от свобода, като отвличането е осъществено от две лица П.и Х., извършителите са били въоръжени, ползвали са взетия от първия пистолет и са действали с користна цел, знаейки, че ще бъдат възнаградени за действията си.

За съучастието е без значение конкретният принос на всеки от участниците в престъплението за настъпване на крайния резултат, нито е задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, изпълваща състава на престъплението. От субективна страна, подсъдимият П. е извършил инкриминираното деяние при пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Наясно е бил, че в резултат на действията му и на действията на Хаджиев, пострадалият ще бъде отведен противно на волята му от мястото, където се е намирал на друго място и ще бъде лишен от възможността да се придвижва свободно, като е искал настъпването именно на този престъпен резултат. Подсъдимият е съзнавал, че извършва отвличането на С.в съучастие с Х., при общност на умисъла им, както и наличието на останалите посочени вече квалифициращи обстоятелства.

Съдът оправда П. по обвинението, че в резултат на извършеното престъпление са последвали значителни вредни последици. На първо място по делото не са ангажирани такива доказателства, свидетелстващи за конкретни настъпили такива в резултат на отвличането. Това е така, тъй като от извършване на първото деяние до осъществяване на убийството е изминал много кратък период от време/минали са само няколко часа/ и по делото не е проведено съответното доказване такива неблагоприятни последици в този конкретен отрязък от време да са възникнали за самия С. или близките му. Действително отвличането на лицето само по себе си е факт, който в голяма част от случаите предизвиква силни емоции под формата на страх и притеснения за живота и здравето на жертвата, такива данни обаче, свидетелстващи за състоянието на С. не са ангажирани.    

Съдебният състав възприе позиция, че П. е извършил вмененото му престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и 9 вр. чл.115 от НК. Една част от аргументите на съда в подкрепа на този извод вече бяха изложени по-горе и те са свързани с обстоятелството, че П. единствено е комуникирал с подсъдимия К.-***, за да възприеме непосредствено местата, на които жертвата обичайно пребивава. На него са дадени оръжието и мобилния телефон, както и паричните суми, обещани като възнаграждение след осъществяване на престъпленията. Отново той като организатор и водеща личност в отношенията му с Х.е планирал и избрал начина и мястото, на които да бъде извършено убийството. Деянието е извършено в ***, като физическото прострелване на лицето е станало недалече от мястото, на което е заровено тялото на пострадалия. Пистолетът е бил у П.и той е лицето, което го е използвало, за да произведе изстрел срещу С. от близко разстояние в областта на главата, което довело до неизбежната смърт на жертвата. Тялото било заровено по инициатива на П.в местността „************“, която била достатъчно отдалечена от пътното платно и се намирала далеч от обитавани селища и населени места. Следователно същото е избрано по такъв начин, че да се сведе до минимум вероятността тялото да бъде открито, дори и от случайно преминаващи хора. Няма съмнение по въпроса, че мястото на престъплението и заравяне на тялото са били предварително и много внимателно избрани от подсъдимия, като аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че тялото на С. е останало макар и недобре покрито и заровено повече от година незабелязано и ненамерено в планината до момента, в който самият П. не го показал на полицаите и разследващите. Престъплението е извършено с користна цел, тъй като за извършването му П. е имал такива подбуди- да получи материална облага, представляваща паричната сума, договорена предварително с подсъдимия К.и дадена веднъж авансово, с обещание за получаване на остатъка след извършване на убийството. Съдът намери за безспорно установено, че деянието е извършено предумишлено. За да е налице квалифицирано убийство по чл. 116, т. 9 от НК, е необходимо доказателствата да сочат, че деецът го е извършил по предварително решение, взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите за и против извършването му. В конкретния казус престъплението е планирано в един сравнително продължителен период от време, което означава, че подсъдимият П. е взел решение за осъществяването му в спокойна обстановка и след внимателно обмисляне на начина на осъществяване на замисъла. Фактът, че е потърсил помощник- съучастник, с който да разпределят ролите и задачите недвусмислено свидетелства за предварително взето категорично решение от подсъдимия за умъртвяване на пострадалия, веднага щом като получи указания за това. Отсъствието на свидетели, които пряко да са възприели убийството, е преодоляно с приобщаването на другите, събрани по делото и посочени вече гласни и писмени доказателства, които съдът внимателно  анализира заедно и поотделно, като същевременно ги съпостави с резултатите от проведените съдебно-медицински и ДНК експертизи. Заключенията на вещите лица потвърждават направения извод относно механизма на извършване на деянието, разстоянието между жертвата и нападателя, мястото на нараняването и настъпването на смъртта, оръжието на престъплението, както и произхода на трупните останки.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл- П. е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо според съда П.с поведението си е реализирал признаците от престъпните състави на деянията по чл.142 и чл.116 от НК, поради което следва да понесе своята наказателна отговорност.

Съдът призна П. за невинен в това, че е извършил престъпленията по чл.142 и 116 от НК след като е бил подбуден от подсъдимия Н.С., който от своя страна бил подбуден да осъществи тези действия от подсъдимите М.и К..  

Съдебният състав след обсъждане на всички доказателствени средства и направена съвкупна преценка за разкритите чрез тях факти счита, че обемът на същите е достатъчен да изгради категорични изводи за осъществените престъпления и участието на подсъдимия С.К.в тях. Последният е реализирал признаците от обективната страна на престъпленията по чл.142 и 116 от НК като подбудил С.П.и М. Х. и помогнал на същите да лишат противозаконно С. от свобода, както и да се осъществи умъртвяването на жертвата на инкриминираната дата.

Подбудителство към първото престъпление е налице, тъй като К. умишлено е склонил подсъдимия П. да извърши в съучастие с Х. отвличане на пострадалия, с цел да бъде лишен противозаконно от свобода. Двамата подсъдими не отричат, че между тях са се състояли няколко срещи, по време на които К. е мотивирал П. да вземе решение за извършване на престъплението по чл.142 от НК. Върху последния е въздействано директно с обещание за предоставяне на финансови средства и даване авансово на такива, в резултат на което първият не изпитал сериозни колебания във връзка с вземане на решението за поемане на поръчката. Воден изцяло от користни мотиви, П. се съгласил и убедил, заедно с К., Х. да участва в реализирането на престъпните намерения на първия. Наистина свидетели очевидци на срещите на двамата подсъдими по делото и конкретни данни за уговорките помежду им не са налице, но верността на обясненията им, в частта в която са кредитирани от съда, свързана със съучастническата им деятелност се потвърждава от доказателствата, приобщени посредством разпитите на свидетелите Ф.Ф., Н.Д., Ц.и Р.Д.. Анализът на тези гласни доказателства води до извод за наличие на връзка между двамата подсъдими и осъществявана постоянна комуникация, в резултат на което са постигнати конкретни договорки за отвличане и убийството на пострадалия. Резултатите от проведения следствен експеримент потвърждават достоверността на разказите на К.и П.в частта им, в която се твърди, че първият показал на съучастника си мястото на работа и жилището на пострадалия, за да може вторият да реализира престъпленията, за които е подбуждан. Помагаческата дейност на К. по отношение на престъплението по чл.142 от НК се изразява в описаните по-горе действия- посочване на жертвата и нейните месторабота и местоживеене, предоставяне на оръжие и средство за мобилна връзка, набавяне на финансови средства, с които отвличането да бъде извършено. Всички тези действия следва да се квалифицират като умишлено улесняване осъществяването на престъплението от страна на подсъдимия К..

 Казаното важи в пълна степен за поведението на К., който в същия инкриминиран период месец ноември 2007г.- 06.03.2008г. и посредством изброените вече действия мотивирал П. към извършване на престъпление по чл.116 от НК и улеснил осъществяването на същото, давайки съответните съвети и разяснения на извършителите. Обяснил им по какъв начин ще се осъществи комуникацията с лицата, които желаят да се срещнат с потърпевшия, както и че следва да действат съобразно получените от тях указания след приключването на срещата. За съществуването на предоставеното на П. оръжие, макар и неоткрито по делото не се спори, като по този начин К. снабдил последния с годно средство за реализиране на общата за съучастниците цел- убийство на жертвата. Важно е да се отбележи, че К. е подбудил извършителите да осъществят и двете престъпления отвличане и убийство на жертвата, като по този начин е създал у тях предварителна нагласа и увереност, че пострадалият не само трябва да бъде противозаконно лишен от свобода и превозен от едно населено място до друго, но и да бъде физически премахнат. Тези негова проява била съпътствана от деятелност по улесняване извършването на престъпленията по посочения вече начин. Безспорно подсъдимият К. е съзнавал квалифициращите признаци на двете престъпления и формирал в съзнанието на извършителите такива нагласи, че първото трябва да се осъществи от две лица и то въоръжени, с користна цел, а второто- предумишлено и отново по финансови подбуди. По делото са ангажирани достатъчно убедителни доказателства за участието на К.в извършване на престъпленията- гласни такива, свидетелстващи за първоначалните му намерения да открие лица, които да извършат отвличане и убийство на жертвата, споделени и афиширани пред свидетелите Д.Д., Ф.Ф.и анонимните свидетели, както и данни от проведения следствен експеримент по време на досъдебното производство, от които става ясно, че К. е бил сериозно ангажиран с осъществяване на намеренията си да открие лица, които да извършат престъпленията. В кредитираните от съда обяснения на П.и К., в достоверността, на които според настоящия състав няма съмнение, двамата споделят за срещите си и уговорките във връзка с осъществяване на престъпленията. От приложените по отношение на К. специални разузнавателни средства става ясно, че последният малко след извършване на инкриминираното деяние отново е водил разговори с други лица, по време на които е планирал отвличане на жертви срещу откуп. В тази връзка са обсъждани имотното състояние на близки на набелязаните лица, с цел да насочат претенциите за парични суми срещу финансово обезпечени близки на отвлечения. Последиците от извършените престъпления, плод на престъпната деятелност на К.и съучастниците му са коментирани неколкократно и в разговорите му с Ф., отразени в приложените по делото веществени доказателствени средства.

По повод направеното възражение от процесуалния представител на подсъдимия К. следва да се отбележи, че действително в диспозитива на прокурорския акт не е посочено мястото на извършване на престъплението по чл.116 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК. Настина е допуснат пропуск от държавното обвинение, но подробно е фиксиран периода от време на осъществяване на инкриминираните действия, а в обстоятелствената част на акта детайлно са описани местата, посещавани съвместно от К.и П.в обсъждане на начина на извършване на общественоопасните деяния, поради което съдебният състав е счел, че от една страна не са накърнени права на подсъдимия К., а от друга само това обстоятелство не е достатъчно, за да мотивира и обоснове недоказаност на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.116 от НК.

Подсъдимият К. е осъществил престъплението по чл.116 от НК при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено на основание чл.66 от НК.

От субективна страна К. е извършил престъпленията по чл.142 и 116 от НК при условията на пряк умисъл. В съзнанието му са съществували представи не само за всяко едно от двете престъпления, в реализирането на които е подбуждал извършителите, но и за техните квалифициращи признаци, за осъществяване, на които самият К. е допринесъл. Следователно последният е имал желание да упражни такова влияние върху психиката на извършителите, че да ги мотивира на всяка цена да извършат вменените им престъпни посегателства. К. е предвиждал неблагоприятните последици и трагичен изход от осъществяване на престъпленията и независимо от това е желаел настъпването на тези вредни последици. Тези негови амбиции са се изразили в начина, по който е подбудил съучастниците си и улеснил техните действия- с ясното съзнание, че провокира други лица към извършване на общественоопасни прояви, като без всякакви колебания и угризения ги насочил към осъществяване на описаната по-горе деятелност, довела като последица до лишаване от човешки живот.По делото е установено също така, че К. не е познавал пострадалия и провокиран единствено и само от материалния финансов стимул предприел посочените действия за подбуждане на извършителите и улесняване на дейността им, насочена към отвличане и убийство на жертвата.  

Съдебният състав е признал К. за невинен в това, че е извършил престъпленията по чл.142 и 116 от НК в съучастие с подсъдимия Н.С.и след като е бил подбуден от подсъдимите М.и К.. Мотиви за това становище на съда вече бяха изложени, като в допълнение следва да се отбележи, че по делото отсъстват каквито и да са доказателства, че Н.С. е действал в съучастие с К. като подбудител и помагач на П.и Х., както и че е бил подбуден и подпомогнат за тази си деятелност от подсъдимите М.и К.. Единствено подсъдимият П. твърди, че С. е бил съпричастен към отвличането и убийството на жертвата, като според съдебният състав това са просто негови предположения, произтичащи от факта , че е виждал последният в компанията на подсъдимия К.. Никакви конкретни действия обаче на Н.С., които да са подкрепени от другите, събрани по делото доказателства не са посочени нито от П., нито от полицейските служители Д.и Ц..  

Анализът на приобщените по делото доказателства и логиката на развилите се събития преди и на инкриминираната дата позволяват да бъде формирано убедително становище, че подсъдимият К. е имал съучастници, които са го мотивирали да предприеме, описаните по- горе действия. Това безспорно са лица или лице, които са желаели отвличането и смъртта на пострадалия и са финансирали дейностите по намиране на хора, които да ликвидират физически С.. Както вече се спомена не са представени убедителни доказателства за съпричастност и отношение на подсъдимите К.и М. към дейностите по убеждаване на К. да участва в извършване на деянията, като липсват данни включително за непряко или косвено въздействие върху него. Не са установени и изяснени причините, поради което тези „поръчители“ на отвличането и убийството са желаели толкова силно да причинят смъртта на жертвата, но безспорно мотивите им са били различни от финансовия такъв, заинтригувал К.и провокирал желанието му за участие в престъплението, без да познава или има някакви лични отношения с пострадалия.

Съдът намира, че от ангажираните в съдебното следствие гласни  и приобщени писмени материали не може да бъде направено категорично и убедително заключение и да бъде формулиран единствено възможен извод, подкрепящ тезата, че подсъдимите С.М., Г.К.и Н.С. са извършили престъпленията, в които са обвинени. Не са събрани доказателства, за това че посочените лица са осъществили деянията, които са им вменени.

По делото отсъстват непротиворечиви и несъмнени данни, за участие и каквато и да е съпричастност на подсъдимия М.в подготовката или реализирането на престъпленията отвличане и убийство на пострадалия С.. Единствено подсъдимият К.в обясненията си твърди, че М. е поискал ликвидирането на потърпевшия, като е финансирал подготовката на това мероприятие и осигурил средството за неговото осъществяване- пистолет, който не е открит в хода на разследването. Това негово изявление е било достатъчно, за да счетат органите на досъдебното производство, че М. е действал като подбудител и помагач в извършване на противоправните деяния, за които му е повдигнато обвинение. Обясненията на К.в тази им част не са кредитирани от съда, тъй като се опровергават от останалия, събран по делото многоброен доказателствен материал, но дори и да бяха ценени без резерви, изнесените в тях твърдения са крайно недостатъчни, за да се формира непоколебимо и убедително становище по въпроса за неговата съпричастност към извършеното. Крайно неубедително и житейски неправдоподобно е твърдението на държавното обвинение, че конкретният повод М. да поиска смъртта на С.и предприеме активни действия и усилия, за да бъдат осъществени намеренията му е обстоятелството, че последният не е пожелал да закупи предлагания му имот. Този факт, сам по себе си няма как да бъде достатъчен, за да провокира толкова силни чувства на омраза, мъст, отмъщение, като се стигне впоследствие до тяхното ескалиране под формата на възлагане на неговото отвличане и убийство на други лица. Дори да приемем, че зад посочената по- горе офшорна фирма „*****“ са стояли лица, свързани по някакъв начин с подсъдимия М., твърдение за което също не са ангажирани убедителни доказателства в настоящото производство, то това мнение отново следва да бъде разглеждано като едно недоказано предположение по изложените вече изводи. Единствено свидетелят М. заявява, че К.и М. са проявявали интерес към сделката със съседния на „******“ парцел, консултирали са го във връзка с преговорите по повод на сключването и, както и че последният е присъствал на една от срещите му с потърпевшия, но тези твърдения не са достатъчни, за да обосноват действия по подбуждане и подпомагане на лица, които да осъществят физическото убийство на С.. Тези негови изказвания от една страна се оспорват от подсъдимия К., който убедително заявява, че не е имал никакъв интерес към подобна сделка, но както вече беше посочено, дори да бъдат ценени в частта им относно интереса на М. към продажбата няма как да доведат до приетото от прокуратурата заключение за реализиране на деятелност по подбуждане на едни лица, които от своя страна да подбудят и окажат съдействие на други за извършване на престъпленията срещу личността на пострадалия. 

Пазарните цени на имотите в инкриминирания период са били относително стабилни и следователно не е била налице тенденция за внезапното им покачване или друга някаква икономическа логика, която да обоснове желание за тяхната продажба/съседния парцел/ на всяка цена. Не е имало никакви пречки продавачите да изчакат, да водят преговори относно цената и след постигане на взаимноизгодни параметри да осъществят сделката. Нещо повече анализът на гласните доказателства и конкретно показанията на свидетеля К. сочи, че в един период от време С. е бил готов да закупи имота, включително на предлаганата от М. цена, но станало ясно, че продавачите не проявяват вече желание към сделката. Следователно в хода на производството не са събрани в необходимия обем доказателства, анализът на които би довел до извод за съпричастност на подсъдимия М., с конкретни действия или дори изказвания към вменените му престъпления. Твърденията за негови изявления, че човешкият живот няма никаква стойност, направени по повод на разговор, касаещ жертвата са непотвърдени по делото и сами по себе си без реализиране и предприемане на обективни постъпки и конкретни дела от страна на автора им, могат да бъдат квалифицирани единствено като направен коментар в процеса на разговора, ако такъв въобще е бил проведен. Касае се следователно за разменени думи и реплики по време на разговор, но не и за обективиране на реални намерения, именно М. да се отдаде на такива занимания лично или като ангажира други лица за това. Важно е да се отбележи, че конкретно този израз, приписван на М. не е възприет от никой от свидетелите пряко, а по-скоро става дума за преразказ на казаното от трети лица. Тази информация следователно има производен характер, базирайки се на сведения на трети лица и не се потвърждава от първични доказателства.

По делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на тезата на прокуратурата, че М. е подбуждал и извършвал помагаческа дейност по отношение на подсъдимия Н.С., мотивирайки него и подсъдимия К. да открият и ангажират хора за убийството на жертвата. Още по-малко такива данни са налице това да е правил подсъдимия К.. Не е спорен единствено факта на познанството на М.с подсъдимите К., С.и К., но това все още не означава, че през инкриминирания период от време тези лица са се виждали, за да правят планове и уговорки за убийството на пострадалия. Подсъдимият П. споменава името на подсъдимия М. само по време на водения с него разговор от полицейски служители, при условията на СРС, но внимателния прочит на изказванията на всеки от участниците в този диалог, без да бъдат вадени отделни реплики от контекста на същия показва, че въпросите са задавани некоректно, подсказвали са отговори или са предполагали формулиране на едносричен такъв, след отправяне на питане, в което се е съдържал предварително очаквания от полицейските служители отговор. Данни за съпричастност на М. към вменените му деяния не се съдържат и в разпитите на свидетелите Д.Д., Ф., Д., Х.и Н.Д.. Последните коментират само отношенията си със подсъдимите П. или К., но нямат никаква информация за участие на М.в престъпленията. Данни за това, че последният е бил едно от лицата, разговаряли с пострадалия в гр.О. също  не са налице и липсват. Правени са предположения, които са останали изцяло недоказани по време на делото. Всички ангажирани от държавното обвинение гласни и писмени данни, свързани с личността на М. или не са относими към главния факт, подлежащ на доказване в хода на настоящия процес, или  са крайно недостатъчни за формиране на заключение за осъществена от последния съставомерна деятелност, по което и да е от двете обвинения, поради което и съдебният състав го призна за невинен в тяхното извършване на основание чл.304 от НПК.

По делото не са събрани доказателства, анализът на които би могъл да доведе до заключение за авторство и съставомерни действия, предприети конкретно от подсъдимия Г.К., които да се квалифицират като подбудителска или помагаческа дейност, насочена към мотивиране на подсъдимите С.и К. да открият извършители за отвличането и физическото убийство на С.. В хода на съдебното следствие не са приети доказателства, които да потвърдят мнението на прокуратурата за наличие на съучастническа престъпна дейност между подсъдимия К.и подсъдимите С.К.и Н.С.. В този смисъл включително са и разказите на подсъдимите К.и П., които по време на полицейските мероприятия, провеждани спрямо тях убедително заявяват, че познават Г.К., но той няма никакво отношение към подготовката, организацията и реализирането на инкриминираното деяние. Изявленията им се потвърждават от показанията на свидетелите Д.Д., Ф., Д., Х.и Н.Д.. Следователно отсъстват каквито и да се гласни доказателства за участие на К. във вменените му престъпления. На са налице и писмени такива или веществени доказателствени средства, които биха потвърдили това недоказано от държавното обвинение предположение. Не става ясно какво конкретно, според прокуратурата, би могло да мотивира К. да участва в инкриминираните деяния –икономически интерес, отмъщение, обида и ненавист към С., с който няма данни въобще да се е виждал и комуникирал. Следователно по делото не е проведено необходимото доказване по време, на което да се съберат уличаващи подсъдимия К. данни в извършване на вменените му деяния по време на сочения инкриминиран период. И най-прецизния и внимателен прочит на материалите по делото няма как да мотивира или насочи съдебния състав към положителен отговор на въпроса относно авторството на К. във връзка с деянията, за които е предаден на съд и му е повдигнато обвинение. Ето защо последният беше признат за невинен и оправдан на основание чл.304 от НПК по тези обвинения.

Държавното обвинение не е посочило какви действия конкретно са извършили М.и К.и то установени, посредством приетите по делото доказателства, за да подбудят и подпомогнат Н.С.и С.К. да открият лица за извършване на убийството. Подбудителството се е изразявало в умишлено склоняване на последните двама да намерят хора за отвличането и убийството, а помагаческата дейност се е свеждала до улесняване извършването на престъплението посредством даване на съвети и разяснения на същите относно работното място и дома на пострадалия, както и предоставянето на сумата от 60 000 евро. Макар и бланкетно описана, твърдяната подбудителска и помагаческа дейност от прокуратурата остава категорично недоказана по делото. На първо място не са налице въобще конкретни данни за провеждане на разговори между М.и К.и другите две подсъдими лица във връзка с отвличане и убийство. Факт е, че  четиримата са се  познавали помежду си и са имали близки отношения, като последните двама са помагали на първите във връзка с дейността им или по повод на отправени към тях молби за извършване на лични услуги, това обаче съвсем не означава, че помежду им са се дискутирали въобще такива теми. Недоверие предизвиква също така и твърдението, че първите двама са завели С.и К. до офиса и дома на пострадалия, тъй като за него не са ангажирани съответните доказателства. Същото следва да се каже и за получаването на сумата от 60 000 евро. Не е преодоляна изначалната липса на годни и относими материали по повод доказване на тезата за предадени на К. 60 000 евро. Това е така защото размерът на получената сума се коментира не само от самия него в обясненията му, но и в много от показанията на свидетелите, приобщени по делото, като никъде посочената цифра не е еднаква. Още по- малко са налице необорими и безспорни доказателства за това кое е лицето, което е предоставило суми на К., за да извърши поръчката. Такова доказване по делото не е проведено, като просто са приети без проверка и резерви твърденията на К..

Не се спори по делото, че подсъдимият Н.С. е познавал подсъдимите К.и М., както и подсъдимите К.и П.. Отношенията и връзките му с първите двама вече бяха обсъдени по-горе, като се посочи, че липсват данни, документи или каквато и да е информация някой от тях да е подбуждал или подпомагал подсъдимия С. към извършване на вмененото му деяние. Не са ангажирани никакви доказателства за предприемане на негови активни действия, които могат да бъдат квалифицирани като склоняване или улесняване на подсъдимия П.и починалия понастоящем М. Х.при извършване на инкриминираното деяние. Отсъстват данни С. да е давал съвети, разяснения, да е помагал за отстраняване на спънки, набавил средства или оказал помощ по друг начин във връзка с реализиране на престъплението. Познанството му с подсъдимия К. съвсем не означава, че е бил наясно с намеренията на последния и желанието му да открие лица за осъществяване на престъплението. Действително установено е, че са се виждали често и разговаряли редовно, но не и съдържанието на тези разговори и конкретно обсъждани теми. Нещо повече- самият К. потвърждава това обстоятелство в обясненията си, кредитирани от настоящия съдебен състав, твърдейки, че Н.С.и Г.К. не знаят нищо за неговите планове да се отвлече и ликвидира потърпевшия. Няма данни някой от тях и конкретно С. *** с цел и намерение да проучва жертвата, като придобие преки впечатления за навиците и обичайните маршрути на придвижване и често посещавани места, още по малко са ангажирани доказателства, че това са правили други лица. Подсъдимият П. също не изнася факти, в своите обяснения, за съпричастност и осведоменост на Н.С. по въпроса с какво се занимава приятеля му К.. Единствено споменава, че при едно от посещенията си в неговото заведение К. бил придружаван от Н.С., за да разговарят с М. Х.. Това негово твърдение обаче не се подкрепя от другия, събран по делото доказателствен материал. Липсват обективни данни, че Н.С. е посещавал гр.О., за да се срещне с отвлеченото лице. Предположение в тази насока прави единствено подсъдимия П., но повечето от неговите твърдения, свързани с личността на подсъдимия С. са направени след проведени разговори с полицейски служители, които заявявали, че такава връзка между посочените по-горе подсъдими лица категорично съществува.        

 Поради откроилата се в съдебното следствие доказателствена празнота по отношение на въведените обвинения срещу подсъдимия С., обоснована от невъзможността за събиране на данни, свидетелстващи за настъпване на някое от твърдените съставомерни обстоятелства и относими факти, съдът е намерил обвинението в казаната част за необезпечено, поради и което и счете същото за недоказано. Обсъждането  на ангажираните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства не може да доведе до категорично и убедително заключение за това, че Н.С. е извършил дейности по подбуждане и подпомагане на лицата П.и Х., които от своя страна трябвало да извършат престъпленията по чл.142 и чл.116 от НК.

По тези съображения съдът призна подсъдимия С. за невинен и на основание чл.304 от НПК постанови оправдателна присъда.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

Престъпленията по чл.142 и чл.115 от НК с техните квалифициращи признаци, предмет на обвиненията в настоящото производство представляват едни от най-тежките посегателства срещу личността. В първия случай се касае за противозаконно лишаване на жертвата от свобода и накърняване на обществените отношения, регламентиращи телесната неприкосновеност и правото на избор и свободно придвижване. Това е начин за неправомерно принуждаване на пострадалия, против волята му с насилие, упражнено от две лица да съобразява изцяло поведението си с разпорежданията на същите, които от позицията на силата го заставят да търпи посочените по-горе вмешателства в личното си пространство, ограничавайки по този начин личната му свобода. Принудата упражнена по отношение на жертвата, за да се качи в лек автомобил, въпреки желанието си и под заплахата от физическо нараняване или убийство, отвеждането и в друго населено място безспорно представляват обективни действия, насочени и целящи грубо да ограничат правата на потърпевшия, като по този начин се афишира безцеремонно незачитане на утвърдените в обществото законови порядки. Причинявайки му този емоционален шок, посредством откъсването от семейната среда и близките му хора и неизвестността от предстоящото, извършителите постигнали търсения резултат, който в настоящия случай се свежда не толкова до желание за причиняване на психическа травма и стрес, а до осигуряване присъствието му за разговор с трети лица. Обстоятелството, че тези субекти- поръчители на убийството не са пожелали да се срещнат в нормална, делова обстановка с пострадалия и да решат проблемите си по предвидения в закона ред и начин говори за ясно изразени намерения да бъде упражнено насилие върху личността на С.с цел принуждаване да изпълни определени условия или просто за показване на превъзходство и демонстриране на сила. Убийството на С. е извършено с активни действия посредством огнестрелно оръжие и произвеждане на изстрел с него, довел до леталния изход. Престъплението по чл.115 от НК е резултатно като последица от неговото осъществяване е смъртта на жертвата. С постигане на този резултат деянието е било довършено. Касае се за изключително грубо погазване на отношенията, охраняващи правото на живот и неприкосновеността на личността. На практика, лишени от емоции и водени изцяло от финансов мотив, без да познават жертвата съучастниците са причинили смъртта и по нареждане на трети лица, след което хладнокръвно и методично са предприели необходимите действия за заличаване следите от извършеното престъпление. Нещо повече, за да бъдат прикрити тези следи и се предотврати разгласяването на подробности по случая П. ликвидирал своя съучастник, за което деяние е признат за виновен и осъден с влязъл в сила съдебен акт. Касае се следователно за груба демонстрация на противоправно поведение, изразяващо се в незачитане на основните права и свободи на човешката личност, което следва да бъде санкционирано по определения от закона ред, посредством предвидените в процесуалния кодекс форми на наказателна репресия.     

   Всички тези обстоятелства съдебният състав взе предвид при определяне на наказанието на подсъдимите П.и К., признати за виновни по посочените вече текстове от НК.

         За извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл.142 ал.3 вр. ал.2 т.1 и 2 вр. ал.1 от НК към момента на неговото осъществяване законодателят е установил граници на наказанието лишаване от свобода от три до дванадесет години.  В преценката си за размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимият, съдът съобрази следното: извършеното от П. престъпление е с висока степен на обществена опасност, с оглед характера на засегнатите обществени отношения и особеностите на конкретния случай на посегателство срещу личността. Съдът отчете обремененото съдебно минало на П., последно осъден за друго тежко умишлено престъпление против личността на Х. от Окръжен съд гр.Варна, както и факта, че първият е бил инициатор и заемал водеща роля при осъществяване на деянието. От друга страна същото не се отличава с по-висока обществена опасност, в сравнения с престъпните посегателства от същия вид- срещу пострадалия не е упражнено грубо насилие или жестокост по време на сломяване на неговата съпротива или поне отсъстват данни това да се е случило. Подсъдимият П. е оказал съдействие на разследващите и е имал коректно процесуално поведение. По тези съображения съдът прецени, че наказанието следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства в размер около средния, а именно лишаване от свобода за срок от осем години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

         При определяне на наказанието за извършеното от П. престъпление по чл.116 вр. чл.115 от НК следва да се обсъдят отново степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За преценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се отчетат на първо място вредните последици от деянието. Подсъдимият П.с това противоправно поведение на практика е лишил две малки деца /едно към момента на извършване на деянието/ от баща, от грижите и възпитанието, от опората която е той в живота им. На следващо място, това е липсата на личен мотив да лиши от живот С. – двамата не са се познавали и нямат отношения и по никакъв начин не може да се приеме, че последният с действията си или поведението си е  мотивирал П. да желае смъртта му. Друго обстоятелство имащо значение за определяне степента на обществената опасност на дееца е приобщената по делото информация, макар и неподкрепена с многобройни доказателства, че последният често е извършвал престъпления срещу личността, против правото на живот и физическата неприкосновеност на гражданите. Фактор в тази насока е и упоритостта при осъществяване на деянията– необходими са били предварителни проучвания и подготовка, които П. е извършил без да прави впечатление или остави следи. П. е взел дейно участие в осъществяване на деянията-осигурил е участието на Х., лек автомобил, с който да се придвижват и отведат жертвата на указаното им място. Не по- малко значение има и факта, че извършеното от подсъдимия П. престъпно посегателство е в най- висока степен общественоопасно и морално укоримо, тъй като с него се засяга най- ценното човешко благо– животът. От посочените в процесуалния кодекс три възможни алтернативи при налагане на наказанието съдът е приел първата, преценявайки че наказание лишаване от свобода, макар и най-леко като тежест от изброените е адекватно на степента на обществена опасност на дееца и тежестта на извършеното. Съдебният състав отчете отегчаващите вината на П. обстоятелства и конкретно –водещата лидерска позиция при извършване на престъплението- в това число обсъждане и договаряне размера на възнаграждението при осъществяване на същото- умъртвяване на пострадалия, получаването на оръжието за извършване на убийството и мобилния телефон за връзка с поръчителите на престъплението, обремененото съдебно минало, характеризиращо П. като личност с трайно изразени престъпни нагласи и склонност към престъпни посегателства срещу личността. Съдът взе предвид и смекчаващите вината обстоятелства- добросъвестно процесуално поведение и оказаното съдействие на разследващите за разкриване на престъплението. Като  обсъди всички, посочени по горе факти, имащи  значение за размера на наказанието, съдът прие, че за постигане целите на личната и генерална превенция по чл.36 от НК адекватно и справедливо на извършеното престъпление и дееца се явява наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, което да бъде изтърпяно от П.в затвор при първоначален строг режим. Според съда размерът на същото, определен при превес на отегчаващите вината обстоятелства е достатъчен, за да изиграе своя поправящ и превъзпитаващ ефект, като ще мотивира и дисциплинира подсъдимият да преосмисли поведението си и се въздържа от подобни противообществени прояви.

         На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на П., измежду така наложените, а именно лишаване от свобода за срок от 18 години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 09.06.2011г.

При определянето на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия К. за извършените от него престъпления, съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на НК, отчете степента на обществената опасност както на извършителя, така и на всяко негово деяние, взел предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и съответно спазил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Деянието по чл.142 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, както вече беше посочено се отличава с висока степен на обществена опасност и представлява умишлено посегателство върху личността на пострадалото лице, лишавайки го от правото да се придвижва на територията на страната и формира свободно воля при избор на поведение, с оглед наложените му ограничения в резултат на противозаконното лишаване от свобода. Деянието безспорно има за последица понасяне на психически травми от потърпевшия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на личен мотив за осъществяване на престъпната деятелност на К.. Последният не познавал жертвата и нямал отношения с нея, но независимо от това осъществил вменените му действия, изразяващи се в подбуждане на извършителите да осъществят изпълнението на престъпния замисъл и умишленото улесняване на осъществяване на посегателствата срещу личността на С.. К. е проявил изключителна активност, за да мотивира своите съучастници, осигурил е оръжието на престъплението, възможности за комуникация помежду им, предоставил е информация за обичайните места на пребиваване на жертвата т.е. постарал се е всячески да улесни действията им, включително чрез предоставяне на уговореното финансиране. К. е осъждан многократно, включително на наказание лишаване от свобода, ефективно изтърпяно. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете липсата на данни за мотивиране на извършителите да извършат престъплението посредством упражняване на физическо насилие срещу жертвата и факта, че самото противозаконно лишаване от свобода не е продължило прекалено дълго, като времетраене. Като такива трябва да бъдат преценявани и оказаното съдействие на разследващите по време на досъдебната фаза на производството и наличните по делото данни за недоброто финансово и социално положение на подсъдимия- многодетен баща. Съдът прецени, че наказанието трябва да се наложи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което определи такова в размер на девет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Според настоящия състав К. е изиграл водеща роля на съучастник- подбудител и помагач при извършване на престъплението по чл.142 от НК. Той е човекът посочил на извършителите местоработата и домашния адрес в *** на С.. Той е финансирал мероприятието и осигурил оръжие за неговото реализиране, както и мобилен телефон, за да осъществят връзка по време и след осъществяване на престъпленията. Без значение в случая е обстоятелството дали К. от своя страна е получил от други лица финанси и друга помощ, важното е ,че последният упорито и с настойчивост е търсил лица, които да отвлекат и впоследствие умъртвят пострадалия. Тази негова целенасоченост и последователност се извеждат от обстоятелството, че един път последният ангажирал макар и неуспешно лица за изпълнение на поръчката, но това не го демотивирало, напротив решил да прояви нужната инициатива, като сам открие подходящите за случая извършители на планираните престъпления. По мнение на настоящия състав наложеното наказание е в съответствие със степента на обществена опасност на дееца, водещата му роля за осъществяване на престъплението и е адекватно на тежестта на извършеното като в максимална степен ще способства за постигане целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК, изигравайки своя поправящ и превъзпитаващ ефект върху личността на подсъдимия.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

За деянието по чл.116 от НК са предвидени три наказания– лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Безспорно убийството на С. е изключително тежко и участието в същото е признак на човешка деградация и липса на всякакъв респект към личността и нейната неприкосновеност. Ето защо и склоняването към извършване на такова престъпление и улесняване реализирането на същото трябва да се третират, макар и съобразно степента на участие в осъществяването им с цялата строгост на закона, отчитайки освен степента на обществена опасност и подбудите на съучастникът- подбудител и помагач. От друга страна вече беше отбелязано, че процесното деяние не разкрива признаците на такова, което следва да се квалифицира като по-тежко, в сравнение с останалите престъпления от същия вид. По тези причини съдът е на мнение, че престъпната деятелност на К. следва да бъде санкционирана посредством избора на първото по вид и тежест наказание, а именно лишаване от свобода. Личността на К. безспорно е с висока степен на обществена опасност, като последният следва да се квалифицира като лице, което проявява склонност и към извършване на противоправни деяния. Подбудите и мотивите на последния са изцяло користни с цел финансово възнаграждение. По тези съображения трябва да се отбележи, че действията му по подбуждане и улесняване извършването на престъплението срещу личността на С. са в разрез с всякакви лични, обществени, нравствени и законови норми на човешко поведение и го характеризират, както и П. като личност без задръжки. Безспорно престъпното деяние освен общественоопасно е и морално укоримо, тъй като с него се засяга най- ценното човешко благо– животът. Последиците от осъществяването на престъпленията са се изразили, както вече беше посочено в оставяне на близки и любими хора без грижи, възпитание и опора в живота. Не без значение е и липсата на личен конфликт и отсъствието накаквито и да е отношения или познанство с пострадалия. Отегчаващо вината обстоятелство е и проявената упоритост при преследване на престъпните цели и намерения на К., докато не открива лица готови да се ангажират с отвличането и убийството на жертвата.                                           

Смекчаващи вината обстоятелства са първоначалното оказано съдействие на разследващите по време на досъдебното производство и готовност да съдейства за разкриване на механизма на престъплението. Наличието на семейство и малки деца, за които К. трябва да полага грижи също представлява смекчаващо вината обстоятелство. Като обобщение на казаното становището на съдебния състав е, че наказанието лишаване от свобода трябва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер от осемнадесет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Действително подсъдимият не е извършил конкретни действия за физическото премахване на жертвата и нейното умъртвяване, но пък по отношение на него е налице допълнителен квалифициращ признак, а именно осъществяване на същото при условията на опасен рецидив. Според съда такава  санкция ще подейства достатъчно предупредително и превъзпитателно върху К.и ще съдейства за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК.                               

Доколкото подсъдимият е извършил двете престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът след като  наложи наказание за всяко отделно на основание чл.23 ал.1 от НК определи К. да изтърпи общо наказание в размер на най-тежкото, а именно осемнадесет години лишаване от свобода. Постанови същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. 

Подсъдимият К. е оправдан по обвиненията в това, че е извършил престъпленията в съучастие с Н.С.и след като е бил подбуден и подпомогнат от подсъдимите Г.К.и С.М..

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

    

Исковете предявени срещу подсъдимите П.и К.и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес намират своето правно основание в института на непозволеното увреждане, основаващ се на принципа, че никой не може да вреди другиму. Съда приема, че с оглед на гореизложеното безспорно е налице доказана вина на подсъдимите в причиняването на вредоносния резултат - смъртта на пострадалия. Съдът счита, че с деянията са причинени болка и страдания на наследниците на починалия от загубата на баща и син. Детето Г.С.- ЕГН ********** е загубило опората в живота си, човекът който да се грижи за него, да го възпитава и осигурява средствата които са му необходими. Майката  и бащата – М.и Г. Г.са загубили сина си, на който са разчитали, както за морална подкрепа, така и в случай на необходимост за материална издръжка. Безспорно С. е бил професионално реализиран, в разцвета на силите си и това в още по голяма степен дава основание на родителя да разчита на материална и морална подкрепа на старини. Несъмнено няма по-голяма загуба, нито по-голяма човешка трагедия за родител, загубил дете.

Поради това и съобразно принципите за справедливост на базата, на които съда се произнася по размера на предявените граждански искове в наказателното производство подсъдимите С.П.и С.К. бяха осъдени да заплатят солидарно на Г.С. сумата от 170 000 лева, представляваща обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116 вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, а гражданският иск до пълния му предявен размер беше отхвърлен като недоказан.

Подсъдимите С.П.и С.К. бяха осъдени да заплатят солидарно на М.Г.- майка на починалия сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претъпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116 вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер гражданския иск беше отхвърлен като недоказан.

Подсъдимите С.П.и С.К. бяха осъдени да заплатят солидарно на Г.Г.- баща на починалия сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116 вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер искът беше отхвърлен като недоказан.

Подсъдимите С.П.и С.К. бяха осъдени да заплатят солидарно на М.Г.и Г.Г.- сумите от по 3265 лева на всеки, представляващи обезщетение за претъпените от тях имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата.

В тежест на подсъдимите се възложиха солидарно държавната такса върху уважените размери на гражданските искове, както и разноските за адвокатско възнаграждение на частните обвинители и тези направени по делото.

В изпълнение на ангажимента си, произтичащ от нормата на чл.301 ал.1 т.11 от НПК, настоящият състав се разпореди какво да стане с веществените доказателства по делото.

С допълнителна присъда съдът отхвърли предявените срещу подсъдимите С.М., Г.К.и Н.С. от наследниците на пострадалия граждански искове,  претендирани като обезщетение за претъпените неимуществени  и имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.116 от НК. Съдът прие, че гражданските претенции за причинени вреди от непозволено увреждане са неоснователни, поради това че по делото не е доказано наследниците на С. да са претърпели такива вреди в резултат на виновно и противоправно поведение от страна на оправданите подсъдими.

 

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.

                  

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                

 

        ЧЛЕН: