РЕШЕНИЕ
№ 1501
гр. София, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110210598 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
011425 от 08.06.2021г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на ХР. ИВ. К. ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и
инвокира допълнителни доводи в подкпрепа на релевираните от жалбата.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят ХР. ИВ. К. е правоспособен водач на МПС от 13.06.2011
г. Същият е административно санкциониран с 2 фиша № В 279960/30.11.2011
г.и № GT738264/04.05.2021 г. за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП.
На 20.05.2021 г., около 21.55 часа жалбоподателят ХР. ИВ. К. е
управлявал МПС лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № .. в гр.С. по бул. С. с
посока на движение от бул.К.към ул. „М.“. При движението с автомобила на
кръстовището с ул. „Р.“, жалбоподателят К. навлязъл и преминал с МПС на
забранен светещ червен светофар на работещата в нормален режим
светофарна уредба. Същият е бил спрян за проверка от свидетелите АЛ. и Д.
В. М. от 03 РУ-СДВР.
Срещу жалбоподателя К. е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-011425 от 08.06.2021г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
ХР. ИВ. К. ЕГН:********** му е наложено административно наказание
парична „глоба“ в размер на 100.00 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, както и от представената от СО транспортна схема с
ясно отбелязване на местоположението на кръстовището и участъците на кои
улици и булеварди включва то, като от това писмено доказателства, че става
дума за кръстовището с с ул. „Р.“ гр.С.по бул. С.с посоката на движение
инкриминираният автомобил от бул.К. към ул. „М.“. Изложеното
обстоятелство, свързано с точното изясняване на фактите по делото от
въззивния съд не води до извод, че няма нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Напротив има такова. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите от свидетелите АЛ. и Д. В. М., въз основа на
които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като
корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
2
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна
страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, като отказът да се получи
АУАН е удостоверено по надлежният законов ред. Т.е. като инстанция по
същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките
на неговите пълномощиия, като всяко от констатираното нарушение с
възведената правна квалификация е изчерпателно описано в акта за
установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано
и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната
норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез
упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради
тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е
извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по
съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани.
Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя К. по
3
чл.6, т.1 от ЗДвП е доказано и установено.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;“
Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни
последици, предвидени в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 100
лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването;“
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП нарушение на правилата за
движение установени в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като навлизайки в кръстовище
на червен сигнал на светофара, е нарушил посочената норма. Нарушението е
ясно и точно установено. Местоположението на нарушението е безспорно
установено. Нарушителят е обективирал възражение, че приближил на жълт
сигнал и за да не създава затруднения на движението в кръстовището като
спре на средата му, решил да премине на червен светофар и съгласно
показанията на свидетелите Ц. и М.. Това води до извод, че нарушителят не е
обвързван от никакви правни норми, особено от нормите на ЗДвП, респ.
същият има изградено съзнание, че може да ги нарушава, като на 04.05.2021
г. за сходно нарушение отново е бил наказан по чл.6, т.1 от ЗДвП с ЕФ серия
GA № 738264/04.05.2021 г. От субективна страна нарушаването на правилата
за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
пряк умисъл - жалбоподателят е предвиждал общественоопасните последици,
които могат да настъпят от деянието, и е желаел тяхното настъпване, което е
видно от поведението му, тъй като съзнателно навлизайки в кръстовище на
червен светофар, същият много добре е съзнавал, че извършва нарушение на
императивно правило на ЗДвП.
Предвиденото наказание „глоба“ за нарушението по чл.183, ал.5, т.1 вр.
чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена в законоустановеният размер, като за съда не
съществува възможност да ревизира глобата, като я измени (намали), тъй като
същата е точно дефинитана по размер.
По възражението на жалбоподателя, че не е осъществил
административното нарушение, описано в АУАН – навлизане в кръстовището
на червен светофар, съдът намира, че от събраните доказателства се
установява категорично, че нарушението е извършено. Освен това,
твърдението на К. е голословно и неподкрепено с никакви доказателства, като
показанията на свидетелите М. и Цветански като очевидци на нарушението
доказват този факт – преминаване с МПС на червен забранителн сигнал,
което би създало предпоставки за ПТП на конкретното кръстовище и
опасност за живота и здравето на останалите граждани. Съдът намира, че
ясно АНО е посочил с думи и цифри и се е мотивирал от фактическа и правна
страна защо е наложил наказание на жалбоподателя в посочения размер и
вид. На следващо място, съдът намира, че от словесното описание на
4
нарушението става пределно ясно защо е наказан К. и не е налице неяснота по
този въпрос, както се твърди в жалбата. Словесното описание е напълно
достатъчно за да разбере наказаният субект защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН ("маловажен случай" на нарушение), доколкото
извършеното от жалбоподателя К. деяние не се характеризира като такова с
по-ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 93, т. 9 НК в
сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от този
вид. Следва да се отбележи, че от приложената по
административнонаказателната преписка справка-картон на водача спрямо
жалбоподателя Христов се установява, че последният е извършил две
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, последното от които е санкционирано с
глоба от дата 04.05.2021 г., поради което настоящият случай не е инцидентен
в живота му и практиката му като водач на МПС. С оглед на това съдът счита,
че правилно админнистративнонаказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършените административни
нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПOТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-011425 от
08.06.2021г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на ХР. ИВ. К. ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6