Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ N 2226/2013ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подсъдимите И.А.А., ЕГН **********, Б.Ю.А., ЕГН ********** и А.К.М., ЕГН ********** в това, че
През периода
05-08.05.2013г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два
пъти, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си, в
немаловажен случай, чрез използване на технически средства, отнели чужди движими
вещи – 3бр. реактори за електровоз серия №43, 1бр. Статор-двигател компресор за
електромотрисни влакове серия 32 и 2бр. зарядни
устройства /токоизправители/ за зареждане на електрокари тип ЕПК 80/60а5,
всичко на обща стойност 4530.60лв., от владението на “Локомотивен и вагонен
завод”ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и
т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимите за виновни, като им наложи
предвидените за това наказания.
Подсъдимите дават обяснения в хода на съдебното следствие, в които
отричат извършването на престъплението. В хода на досъдебното производство
подсъдимите И. А. и Б.А. дали подробни обяснения,
представляващи по своята същност самопризнания. Подсъдимите и защитниците им
молят Съда да признае подсъдимите за невинни и ги оправдае по предявените
обвинения, като излагат аргументи за недоказаност на обвиненията.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимия И.А.А., роден
на ***г***, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия Б.Ю.А., роден
на ***г***, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия А.К.М., роден
на ***г. в гр.Русе, живущ ***,
български гражданин, средно образование, неженен, не работи, осъждан,
ЕГН **********.
Тримата подсъдими се познавала отпреди, тъй като
изтърпявали наказания “Лишаване от свобода” в едни и същи затворнически
заведения.
През м.май 2013г., подс.А.М. участвал в протестни
действия, в палатков лагер в централната част на гр.Русе, пред Съдебната палата.
На 05.05.2013год. в гр.Русе,
преди обяд, подсъдимите Б.А. и И.А.
се разхождали в центъра на гр.Русе, където срещнали подс.А.М. и тримата
се заговорили. По време на разговора М. казал на А. и А., че
му е известно място, откъдето могат да вземат метали, които да издадат за
вторични суровини. Споделил им, че става дума за предприятието “Локомотивен и вагонен
завод”ЕАД -Русе. Предложил им да отидат
тримата заедно и им покаже мястото където се съхраняват детайлите от метал. Тъй
като подсъдимите А. и А. нямали парични средства, се съгласили. Тримата заедно
се качили на автобус и около обяд отишли до завод “ЛВЗ. Минали покрай оградата на предприятието и след
като намерили подходящо място за преминаване и се уверили, че в района няма
служители на охраната, тримата
прескочили оградата. След това се насочили и стигнали до южната стена на “Локомотивен Цех”. На височина
около 182 см. от земята, едно от стъклото на цеха липсвало. На мястото тримата решили в цеха да влязат подсъдимите А.
и М., а подс.А. да остане отвън да пази, а впоследствие и да поеме
отнетите вещи. След това М. и А. се прехвърлили през прозореца и влезли в
“Локомотивен цех” - помещение
„Автоматични спирачки".
В помещението подсъдимите М. и А. открили
складирани един електроповдигач и две зарядни устройства за
зареждане на електрокари /токоизправители/ тип „ЕПК 80/60а5"
с инвентарни номера № 30915 и № 30921. С намерени в цеха инструменти,
двамата подсъдими започнали да разглобяват двете зарядни устройства, като целта им била да отделят частите съдържащи цветните
метали - мед. След приключване на демонтажа, М. и А. поставили медните
детайли в найлонова торба и я подали през прозореца на чакащия ги
от вън А.. На място останали само опаковъчните
ламарини на корпусите на токоизправителите. Двамата напуснали
цеха, като отново минали през прозореца с липсващото стъкло, след което тримата
заедно прескочили оградата и напуснали района на предприятието.
Носейки в себе си чантата с отнетите медни бобини,
подсъдимите се насочили към пункт за изкупуване на вторични
суровини - „ Кондор-Илиеви " ЕООД, намиращ се в района на Център за
психично здраве-Русе. По това време, като закупчика в пункта работел свид.К.Д.. След
като огледал и претеглил представените от тримата подсъдими детайли, и
установил, че теглото им е 12кг., свид.Д. вписал
сделката в отчетната книга на пункта и изготвил декларация за произхода на
отпадъчните метали на името на подс.И.А.. За
изкупените метали Д. дал на подсъдимите сумата от 86,40лв., която след
напускане на пункта, М., А. и А. си поделили.
Малко по-късно се разделили.
На 08.05.2013г. сутринта подсъдимите М., А. и А. отново се срещнали на площад “Свобода” в
гр.Русе. А.М. им споделил, че в “ЛВЗ” гр.Русе, намерил голямо количество цветни
метал, но били тежки и не можел сам да ги изнесе. Предложил им да отидат
тримата и изнесат металите заедно, след което да ги предадат за вторични
суровини, а получените пари си поделят. А. и А. се съгласили, поради което,
малко по-късно тримата заедно отново се отправили към “ЛВЗ”-Русе.
Като пристигнали, прескочили оградата и се
насочили към южната страна на завода
към сградата на “Локомотивен Цех”, в частта, където липсвало стъклото от
прозореца. След това тримата един след друг прескочили през прозореца и
проникнали във вътрешността на цеха. Минали през помещение „Автоматични
спирачки” и стигнали до входната врата на склад “Радиаторно”.
Подсъдимите установили, че двата катинара, които заключвали вратата били със срязани халки, като по този начин бил осигурен
достъпа до вътрешността на помещението. След като влезли в склада,
тримата подсъдими открили сандъци, в които били
складирани три неупотребявани “Реактори за електровоз” серия № 43 и “Статор двигател –компресор” за Електромотрисни
влакове (ЕМВ).
За да достигнат до медните детайли във вътрешността на реакторите
за електровоз и статор-двигател компресор, подсъдимите решили да ги разглобят. Изнесли
ги от склада на ръце и ги пренесли в цех “Автоматични спирачки”. Отново с
откритите в цеха инструменти подсъдимите М.
и А. започнали да ги разглобяват, като отделяли само медните намотки.
Междувременно подс.А. прескочил през липсващия
прозорец, излязъл извън помещението и останал там да ги изчака и наблюдава за
появата на охранители.
Използвайки инструментите от цеха подсъдимите М. и А.
успели да разглобят два реактора и да отделят от тях медните детайли, които поставили
в три чувала, намерени в цеха. Другият реактор и статор двигател-компресора
подсъдимите, въпреки опитите си, не успели да разглобят, поради което ги оставали
на място. След това подали чувалите през прозореца на подс.А.,
от където и те напуснали “Локомотивен Цех”. Насочили се към ограда, прескочили я и с носените от тях откраднати части, напуснали
района на предприятието. Когато стигнали до моста на “ЛВЗ” подсъдимите скрили в
растителността близо до пътя чувалите, а подс.А. позвънил по телефона на свой познат таксиметров шофьор –
свид.Т.И.,
и го помоли да дойде ги вземе. И. се съгласил и малко по-късно пристигнал с управлявания от него лек таксиметров
автомобил „Дачия" с рег.№ Р 1603 РН. След спиране на автомобила, тримата подсъдими донесли и натоварили в багажното му отделение
чувалите, след което и те се качили
в автомобила. Казали на И. да кара в посока пункта за вторични суровини в ж.к.”Чародейка”. Когато стигнали ул.”П.Д.Петков”
в гр.Русе, в района на “Пантеона”, подс.М. казал, че иска да
слезе. Свид.И. спрял автомобила и от него слязъл подс.М.. След това, И. продължил и откарал подсъдимите А.
и А. до пункт за вторични суровини на „НИКТРАНС"ЕООД гр.Русе,
в района на гробищен парк “Чародейка”.
Когато
пристигнали в пункта И. влязъл с автомобила вътре, а след като А. и А.
разтоварили чувалите, излязъл отвън да ги изчака. След като свид.К.Д.
– закупчик в пункта проверил съдържанието на чувалите и претеглил металните
изделия, установил, че те тежат 92кг. За да не буди съмнение голямото
количество цветни метали предадено от едно лице, А. и А. решили да го разделят
на три и го предадат от името на три лица. Решили да извикат подс.М. на пункта, но не знаели номера на мобилният му
телефон. Междувременно видели, че в пункта пристига свид.Е.А.
– братовчед на подс.Б.А., който носел свои метали за издаване. Подс.А. помолил свид.А. да предаде от
свое име част от металите – 30кг., без да му обяснява какъв е произхода. Е.А., след като бил уверен от Б.А.,
че металите не са предмет на престъпление, се съгласил. Тогава свид.Д., вписал три отделни сделки в регистъра на
пункта, на името на трите лица – подсъдимите А. и А. и свид.А. и им платил общата
сума от 685.00лв. За услугата, подс.Б.А. дал 20лв. на св.Е.А.. След това А. и А. се качили в
таксиметровия автомобил и се отправили към Кооперативен пазар-Русе. Там
заплатили курса на свид.И. и слезли. По-късно, когато се срещнали с подс.А.М.,
А. и А. му дали сумата от 100лв., а останалите пари поделили помежду си и
изхарчили за свои лични нужди.
На
09.05.2013г. сутринта, свид.Р.З. – Началник охрана към СОД „Юсис"
ООД – фирмата, която осъществявала физическа
охрана на “ЛВЗ” гр.Русе, предприел периодичен обход на завода. При огледа на склад “Радиаторно” в “Локомотивен Цех” той установил срязаните халки от катинарите на
вратата. Направило му впечатление, че в склада има видими следи от проникване на външни лица, поради което
незабавно уведомил свид.Д.Г. -синдик на “ЛВЗ" ЕАД и органите на полицията - Районна
Управление „Транспортна полиция" гр.Русе.
Било сформирана оперативна група под ръководството на свид.Л.Р.
– полицейски служител в РУ”ТП”-Русе, която отишла на
мястото на произшествието.
При извършения оглед, със съдействието на служители в
предприятието, полицейските служители установили, че от сандъците от склад Радиаторно липсват
три неупотребявани
“Реактори за електровоз” серия № 43 и “Статор двигател
–компресор” за Електромотрисни влакове. В съседното
помещение, били открити остатъчна ламарина от два от реакторите, както и
третият реактор и Статор
двигател –компресор, с унищожена изолация. След това огледът продължил
в цех “Автоматични спирачки”, където полицаите установили липсата на
съхраняваните там два броя зарядни устройства за зареждане на електрокари. На
пода в помещението открили само остатъците от опаковъчните ламарини. На една от
ламарините била открита и иззета годна дактилоскопна следа. В хода на огледа
била установена и прозоречната конструкция на цех “Автоматични спирачки”, на която
липсвало едно от стъклата.
По повод констатираните липси, свид.Р. предприел проверки
по пунктовете за изкупуване на цветен метал. В изкупвателния пункт на
фирма „НИКТРАНС"ЕООД -Русе, свид.Р. показал на свид.К.Д.
мостра от намотките на бобината на реактора за електровоз. Тогава Д. му заявил,
че предния ден такива подобни намотки били предадени от лицата Б.А., Е.А. и И.А.. Представил му и документите, които били
оформени за предаването на металите, както и видеозапис от видеокамерата
инсталирана в пункта. От записа свид.Р. установил лицата предали вторичните метали, както и
таксиметровия автомобил, с който пристигнали в пункта.
Впоследствие, свид.Р. посетил и пункта за вторични суровини на “Кондор-Илиеви”,
в близост до ЦПЗ-Русе. Там от разговор със свид.К.Д. разбрал, че на
05.05.2013г. три лица предали като отпадъчен метал 5-6бр. медни бобини. От
представените му документи за сделката, Р. констатирал,
че лицето, което било вписано за продавач е подс.И.А.. От видеозаписа на камерата в пункта, свид.Р. установил, че другите две лица, присъствали при предаването
на бобините били подсъдимите Б.А. и А.М..
Въз основа на събраната информация, свид.Р. установил
самоличността на всички лица съпричастни към предаването на вторичните метали в
двата пункта и им снел обяснения. Подс.И.А. признал стореното от него и подсъдимите Б.А. и А.М., като подробно и
детайлно описал действията им в двата дни по проникване в предприятието на “ЛВЗ”-Русе, отнемане на вещите и последващите действия по
реализирането им в пунктовете за вторични суровини. Съгласил се да покаже и
опише на място механизма на проникване и напускане на предприятието, което
сторил на 17.05.2013г., в присъствието на свидетелите Н.Н.,
В.А. и Ю. ***. При снемане обяснения от А.М., същият отрекъл да е съпричастен към престъпните
деяния. Междувременно подс.Б.А. бил напуснал
страната, поради което от него не били снети обяснения.
Въз основа на събраните в хода на предварителната
полицейска проверка данни било образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена икономическа
експертиза, от заключението на която става ясно, че общата стойността на
предмета на престъпно посегателство - 3бр. реактори за електровоз серия №43,
1бр. Статор-двигател компресор за електромотрисни
влакове серия 32 и 2бр. зарядни устройства /токоизправители/ за зареждане на
електрокари тип ЕПК 80/60а5, възлизала на 4530,60лв.
Била
назначена и дактилоскопна експертиза, която установила, че дактилоскопната
следа открита върху опаковъчната ламарина на зарядните
устройства за зареждане на електрокари е оставена от подс.Б.А.. Били изготвени и
технически експертизи за изследване на видеозаписите от камерите в двата пункта
за вторични суровини, при което били фиксирани и възпроизведени фотокадри
относими към процесните деяния на тримата подсъдими.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по безспорен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - обясненията на подсъдимите И.А. и Б.А., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
от Съда по реда на чл.279, ал.2, вр.
ал.1, т.3 от НПК, потвърдени по несъмнен начин от показанията на
свидетелите Р. З. /тези дадени в съдебното производство и в частта им приобщена
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2 от НПК/, Т.И. /дадени в хода на съдебното
производство/, К.Д., К.Д., Л.Р. /тези дадени в
съдебното производство и в частта им приобщена по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2
от НПК/, Н.Н., Ю.Ю. /дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/ и В.А. както и от приложените и
приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него,
заключенията на икономическата дактилоскопната и техническите експертизи,
справки и разпечатки на телефонни разговори от мобилни оператори, протоколи за
доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство, преписи от
регистри на пунктове за вторични суровини, покупко-изплащателни
сметки, декларации за произход и договори за покупка на отпадъци, стокови разписки, справки за съдимост, декларации
за семейно и имотно състояние, автобиографии.
За да изгради описаната по-горе фактическа обстановка,
Съдът възприема изцяло като достоверни обясненията на подсъдимите И.А. и Б.А., дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени от Съда по реда на чл.279,
ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. Същите се отличават с
изключителна последователност при излагане на фактите и детайлност и обстоятелственост при описване на случилото се на 05 и
08.05.2013г. В обясненията на двата подсъдими се съдържат такива подробности,
които биха могли да бъдат известни само на лица лично присъствали на мястото на
престъпното посегателство и участвали в неговото реализиране. Това
обстоятелство категорично изключва тезата на подсъдимите, че признанията били
направени от тях под давлението на полицейският служител Л.Р.
и разследващият полицай. Нещо повече, тази теза звучи изключително наивно и
недостоверно, предвид обстоятелството, че снемането на обяснения в хода на
досъдебното производство от подсъдимите И.А. и Б.А. било извършено в присъствието на техните защитници.
Категорично, в хода на съдебното производство, посредством назначената тройна
почеркова експертиза, бе отхвърлено и твърдението на подс.Б.А.,
че такива /като приобщените/ обяснения не бил давал и не бил подписвал
протоколите за привличане и разпит. Освен това, обясненията на обв.И.А.,
дадени на досъдебното производство, се подкрепят еднозначно и от показанията на
свидетелите Н.Н.,
Ю.Ю. и В.А., в присъствието на които А., напълно доброволно, без оказан какъвто
и да било психически или физически натиск от страна на присъстващите полицейски
служители /сред които и свид.Р./ подробно разказал и показал на място в предприятието
ЛВЗ-Русе начина на проникване и напускане на помещенията, от които били
извършени кражбите, механизма на отнемането на вещите и тяхната последваща
реализация.
Обясненията на подс.И.А., дадени в хода на досъдебното производство се
подкрепят напълно и от показанията на свид.Л.Р. – полицейски служител в РУ”ТП”-Русе,
извършил предварителната полицейска проверка и снел обяснения от А..
Съдът
възприема изцяло показанията на свид.Р., дадени в хода на съдебното производство /както и в
досъдебното производство, в частта им приобщена по реда на чл.281, ал.4 от НПК/,
тъй като същите са последователни, изчерпателни и не противоречат на
останалите, събрани по делото доказателства.
Несъмнено,
обясненията на подсъдимия от предварителната проверка, пресъздадени от свид.Р. в
показанията му, представляват по своята същност извънсъдебно признание, като
без съмнение, такова свидетелско показание представлява източник на косвени,
производни доказателствени факти.
Безспорно,
разпитаният като свидетел полицейски служител може да установява всички факти и
събития от обективната действителност, които лично е възприел. В тази насока
процесуалните норми не съдържат ограничения и забрани. Поради това, при разпита
му в качеството на свидетел, полицейския служител може да установява и
извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в
рамките на конкретен наказателен процес придобиват процесуалното качество на
обвиняеми, респ. подсъдими, стига да ги е възприел лично. Без съмнение, такова
свидетелско показание представлява източник на косвени, производни
доказателствени факти, поради което осъдителна присъда не би могла да се
основава само и единствено на такова свидетелско показание, както и при наличие
на съществени противоречия между него и останалите доказателства, които биха внесли
съмнение за достоверността на извънсъдебното признание за извършеното
престъпление. В конкретния случай обаче това не е така. При анализ на
показанията на свид.Р. и съвкупната им оценка с
останалите доказателствени източници, Съдът констатира еднозначност и безпротиворечивост, които дават основание да се приемат
направените от подсъдимия А. извънсъдебни признания за достоверни. Не бяха
представени и не се събраха каквито и да било доказателства, свид.Р. да оказвал психически или физически натиск върху подс.А. при снемане на обясненията, нито да имал специално
негативно отношение към него или останалите подсъдими.
Действително,
в дадените хода на съдебното производство показания, свид.Р. заявява,
че подс.А. му казал, че той и А. в действителност са
ходили само веднъж в предприятието “ЛВЗ”, а бобините от
двете зарядни устройства за зареждане на електрокари,
били отнети на 05.05.2013г. само от подс.М., като не поддържа показанията си дадени в хода на
досъдебното производство, различаващи се в тази им част.
Обстоятелството,
че от извършването на предварителната проверка от свид.Р. до
депозирането на показанията му пред Съда е изминал значителен период от време и
е нормално и житейски оправдано свидетеля да не си спомня ясно подробности и
конкретни обстоятелства, да е налице и известно объркване от неколкократно
провежданите беседи с А. /нещо, което и той лично заявява пред Съда/, дават
основание на Съда да приеме за достоверни показанията дадени от свид.Р. в хода на досъдебното производство. Нещо повече,
тези показания се подкрепят по категоричен начин от отразеното в изготвеният от
свид.Р.
констативен протокол /макар безспорно по своята същност той да не представлява
доказателство, събрано по реда на НПК/, чието съдържание в значителна степен бе
възпроизведено от свидетелите по изготвянето му.
Следва
да се отбележи също така, че обясненията на подсъдимите А. и А. са в значителна
степен еднозначни и взаимно допълващи се. Това, като се отчете и същественият
факт, че били дадени през значителен период от време, при явна липса на
възможност за контакт между двамата и предварително наговаряне, налагат извода
за тяхната достоверност.
Освен
това, обясненията на двамата подсъдими, дадени на досъдебното производство, в
частта им за последващите престъпните деяния действия – по реализиране на
отнетите вещи, се подкрепят категорично от показанията на свидетелите Т.И., К.Д. и К.Д., както и
от заключенията на техническите експертизи за изследване на видеозаписите
от камерите в двата пункта за вторични суровини, при което били фиксирани и
възпроизведени фотокадри относими към присъствието и съвместните действия на
тримата подсъдими в първия пункт и на подсъдимите А. и А. във втория.
По
безспорен начин, от събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите К.Д., К.Д. и Ю.Ю. и протокола за оглед на
веществени доказателства /2бр. намотки от реактор за електровоз/ са установени
и вещите предадени от подсъдимите в двата пункта за вторични суровини на 05 и
08.05.2013г. и тяхната идентичност, с детайлите, чиято липса била констатирана
от помещенията на “Локомотивен и вагонен завод”ЕАД гр.Русе.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите А.М., И.А. и Б.А., дадени в
хода на съдебното производство, в които отричат своето и на останалите
подсъдими участие в престъпните посегателства. Възприема същите като защитна
теза, изградена в доста по-късен момент, когато тримата подсъдими,
с взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” били настанени в едно и
също затворническо заведение и явно са имали възможност да обсъдят своето
бъдещо процесуално поведение, с оглед неблагоприятните последици за тях от
делото. Тези обяснения освен това съществено противоречат на останалите събрани
по делото доказателства, което изключва тяхната достоверност.
Съществен момент, оборващ по категоричен начин и
компрометиращ обясненията на подс.А. от съдебното производство, както в частта им: “ Категорично
заявявам, че никога не съм влизал в ЛВЗ и никога не съм вземал никакви предмети
и железа от там.”, така и изцяло, е откритата върху една от
инкриминираните вещи дактилоскопна следа и идентифицирана по несъмнен начин
като оставена от подс.Б.А..
Всички обсъдени дотук доказателства, разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност налагат следните
правни изводи:
От обективна страна подсъдимите И.А.А., Б.Ю.А. и А.К.М. осъществили състава на престъплението чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 05-08.05.2013г.
в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, в условията
на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай,
чрез използване на технически средства, отнели чужди движими вещи – 3бр.
реактори за електровоз серия №43, 1бр. Статор-двигател компресор за електромотрисни влакове серия 32 и 2бр. зарядни устройства
/токоизправители/ за зареждане на електрокари тип ЕПК 80/60а5, всичко на обща
стойност 4530.60лв., от владението на “Локомотивен и вагонен завод”ЕАД, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Безспорно е установено, че отнетите движими вещи била
чужди за подсъдимите. Те били собственост на “Локомотивен и вагонен завод”ЕАД и били в негово владение, съхранявани
съответно в Цех “Автоматични спирачки” и склад “Радиаторно”
в предприятието на пострадалото лице. Липсвало изрично съгласие на собственика
и владелец на вещите за своенето им от страна на подсъдимите.
Подсъдимите, на двата
пъти взели инкриминираните вещи – медни бобини от 2бр. зарядни устройства
/токоизправители/ за зареждане на електрокари тип ЕПК 80/60а5, както и всички
медни детайли от 2бр. реактори за електровоз серия №43, изнесли ги извън територията на
предприятието и се отдалечили с тях. Така прекъснали владението на собственика
им и установили трайна фактическа власт над вещите, а в последствие и се разпоредили
с тях, като придобитите парични средства похарчили за свои нужди.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4
от НК, тъй като подсъдимите А. и М. използвали технически средства –
инструменти от цеха, за да разглобят агрегатите и отделят от тях необходимите
им медни детайли.
Налице е и
квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като деянията
подсъдимите извършили в условията на предварителен сговор помежду си. Решението
за тях взели във време предхождащо го, в една спокойна обстановка, като избрали
подходящо място, време и средства за реализация на намисленото. Всеки от
подсъдимите участвал в самото извършване на престъплението, както във фаза на
отнемането на вещите, като прекъснали фактическата власт на пострадалото лице
над предмета на престъплението, така и при установяването на трайната
фактическа власт над отнетите вещи, като ги взели отдалечавайки се с тях от
местопрестъплението, с което си осигурили възможност за безпрепятствено им
разпореждане с тях.
Престъплението било
осъществено чрез две самостоятелни деяния, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление - такова по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 от НК, извършени били през непродължителен
период от време – три дни, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Това дава основание на Съда да приеме, че е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, осъществено
от подсъдимите на два пъти, в периода 05 - 08.05.2013г.
Следва да се отбележи, че
по отношение на две от вещите - 1бр. Реактор за електровоз серия №43 и 1бр.
Статор-двигател компресор за електромотрисни влакове
серия 32, деянието от 08.05.2013г. приключило във фазата на опит, тъй като тримата
подсъдими започнали изпълнението на намисленото престъпление, като изнесли
агрегатите от едното помещение и ги пренесли в другото и предприели действия по
разглобяването им, но изпълнителното деяние не било довършено, по независеща от
волята на подсъдимите причина, а именно невъзможността да демонтират
облицовъчните капаци.
В същото време, Съдът
намира, че квалифициращите обстоятелства, характеризиращи двете довършени престъпни
деяния – използване на техническо средство, предварителният сговор и рецидива
по отношение и на тримата подсъдими, се отразяват значително върху тежестта на
цялостната престъпна дейност, поради което не са налице предпоставките на
чл.26, ал.5 от НК, за квалифициране на продължаваното престъпление като опит. В
тази насока Съдът отчита и високата стойност на отнетите вещи, причинените
имуществени вреди на пострадалия, извън инкриминираните – повреждане и
унищожаване на специфични агрегати.
От субективна страна е налице пряк умисъл
у подсъдимите И.А., А.М. и Б.А.. Те действали с ясното
съзнание за противоправността на извършваното от тях. Съзнавали
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици,
при което целели настъпването на противоправния резултат, тъй като решили да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Подсъдимите
били наясно и с обстоятелството, че осъществяват деянието съвместно един с
друг, след предварително сговаряне. Налице е общност на умисъла у тримата подсъдими,
обективиран от конкретните им действия по своенето на вещите от пострадалия.
Деянието подсъдимите А., М. и А.
осъществили в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29,
ал.1, б.”б” от НК, тъй като с отделни присъди били осъдени на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, а изпълнението на част от тях
не било отложено по реда на чл.66 от НК. Не били изтекли и пет години от
тяхното изтърпяване.
Поради
изложеното дотук, подсъдимите И.А., А.М. и Б.А. следва
да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия И.А.А.,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, признанието на вината
в хода на досъдебното производство, както и оказаното съществено съдействие за
разкриване обективната истина по делото, още в хода на предварителната
полицейска проверка.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са невъзстановяването на предмета на
престъплението, натрупването на квалифициращи обстоятелства и предходните
осъждания на подсъдимия, неоказващи влияние на правната квалификация.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице минимален превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона и
ориентирано към средата.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 7 години.
С оглед предходната съдимост на лицето, Съдът констатира,
че не са налице предпоставките на чл.66 от НК, за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание, поради което същото следва да се изтърпи ефективно, при
строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
От изтърпяването на това наказание, съобразно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от
НК, следва да се приспадне срока, през който подс.И.А. е бил задържан по делото.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Б.Ю.А.,
Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелства, признанието на вината
в хода на досъдебното производство и младата му възраст.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са невъзстановяването на предмета на
престъплението, натрупването на квалифициращи обстоятелства и предходните
осъждания на подсъдимия, неоказващи влияние на правната квалификация.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице минимален превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона и
ориентирано към средата.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 7
години.
С оглед предходната съдимост на лицето, Съдът констатира,
че не са налице предпоставките на чл.66 от НК, за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание, поради което същото следва да се изтърпи ефективно, при
строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
От изтърпяването на това наказание, съобразно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от
НК, следва да се приспадне срока, през който подс.Б.А. е бил задържан по делото.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия А.К.М.,
Съдът не отчита смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са невъзстановяването на предмета на престъплението,
натрупването на квалифициращи обстоятелства и предходните осъждания на
подсъдимия, неоказващи влияние на правната квалификация.
Предвид това, Съдът приема,
че при наличие само на отегчаващите отговорността обстоятелства, следва да бъде
определено наказание между средния и максималния размер на предвиденото в
закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 10
години.
С оглед предходната съдимост на лицето, Съдът констатира,
че не са налице предпоставките на чл.66 от НК, за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание, поради което същото следва да се изтърпи ефективно, при
строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
От изтърпяването на това наказание, съобразно
разпоредбата на чл.59, ал.1 от
НК, следва да се приспадне срока, през който подс.А.М. е бил задържан по делото.
Съдът намира, че с оглед данните за липса на имущество и
тежко им финансово състояние, на подсъдимите не следва да се налага
предвиденото в чл.196, ал.2 от НК наказание “Конфискация”.
Подсъдимите
следва да заплатят направените на досъдебното производство разноски - в полза на ОД на
МВР-Русе сумата от 75.00лв., всеки от тях и сумата от 12.00лв., всеки от тях,
по сметка на РРС, за разноски в съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: