№ 409
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20211110125678 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно съединени иск на кредитор за осъждане на
длъжника му да изпълни задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и
договорна лихва, с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от същия Закона, предявени от “Б. П.П.Ф.” ЕАД с ЕИК**** със седалище и
адрес на управление в гр. С. в община М. в жилищен квартал М. ІV в “Б.П. – С.” в сграда ***,
представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д., против Р. А. В. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н.И.
на ул. „В.“ №8 във вход Б на етаж I в апартамент VII, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. С. на пл. „В.П.“ №3 на етаж II в офис ** чрез особения
представител адвокат П. Ц. Н.. Исковете са предявени при условията на чл. 422, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежат на разглеждане по реда на Общия исков
процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в
едномесечния срок за отговор, изтекъл на 27. VІІ. 2023 година, е постъпил такъв от особения
представител на ответната страна.
След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са
допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат
уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с
чл. 157 от същия кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:
Банката ищец твърди, че сключила с ответника Договор за банков кредит. Банката
изпълнила задълженията си по договора, като предоставила в заем на ответника уговорената
с договора сума. Ответникът обаче не изпълнил задължението си да върне заетата сума и
1
изпаднала в забава. Във връзка с горното банката обявила кредита за предсрочно изискуем,
за което уведомила ответника.
Във връзка с горното банката ищец предявила заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на
ответника, че дължи на банката ищец следните суми:
4 073.93 лева главница по договор за заем;
4 765.57 лева възнаградителна лихва за времето от 20. IV. 2016 година до 20. I. 2021 година;
335.17 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 20. V. 2016 година до 11.
IІІ. 2017 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 20. IІІ. 2017 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Особеният представител на ответника оспорва иска, като твърди, че съобщение за
настъпване на предсрочна изискуемост не е редовно връчвано. Поддържа още, че
процесният договор съдържа неравноправни клаузи. Развива правни доводи.
2. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:
В тежест на банката-ищец е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията
си, в това число:
наличието на облигационно отношение, по силата на което ответникът дължи връщане на
заета сума на банката – сключване на договор за банков кредит;
изпълнението на банката по договора за банков кредит;
обстоятелството, че неизпълнението на ответника по договора за банков кредит се дължи на
причини, за които той отговарят;
настъпването на предсрочната изискуемост;
съобщаването за нея на ответника;
В тежест на банката-ищец е да докаже и обстоятелствата, свързани със заповедното
производство: подаването на заявление, възражението на ответната страна, подаване на
исковата молба в срок.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си,
доколкото са направени такива в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс.
3. ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
4. ДА СЕ ПРИЛОЖИ частно гражданско дело №17174 по описа на Софийския районен съд за
2017 година.
5. УКАЗВА на страните, че на основание чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс в
откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът пристъпи
към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни и допълни
исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не
е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, като страните са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства.
6. ПРЕДУПРЕЖДАВА:
ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не вземе становище по отговора на
2
исковата молба и не поиска разглеждане на делото в свое отсъствие, ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс;
ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в свое отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска на
основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
страните, че ако ищецът не посочи и не представи доказателства с исковата си молба и
ответникът не подаде в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да направят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото ще бъде
прекратено на основание чл. 238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
страните и техните законни представители, попечители и пълномощници, ако имат такива,
че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс;
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;
при промяна на посочен електронен адрес за връчване без уведомяване на съда или при
посочване на неверен или несъществуващ адрес всички съобщения ще се приложат към
делото и ще се смятат за връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс.
7. На основание чл. 145, ал. 3, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс
ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като във връзка с горното им УКАЗВА, че:
със сключване на Съдебна спогодба делото се прекратява, а постигнатото между страните
Споразумение, одобрено от Съда има последиците на влязло в сила Съдебно решение –
силата на присъдено нещо и изпълнителна сила.
за постигане на съдебна спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
при постигане на съдебна спогодба се дължат държавни такси в размер на 02.00%, докато
при решаване на делото по същество държавните такси са в размер на 04.00% върху цената
на предявените искове.
8. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че:
е длъжен да приема съобщения и призовки на електронния си адрес по силата на чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс и то по реда на чл. 38, ал. 2 от същия кодекс, затова
изявления, с които отказва да приема електронни съобщения или прави уговорки, че такива
ще се считат връчени след потвърждение, няма да се вземат предвид от съда.
при връчването на електронен адрес съобщението, съдържащо информация за изтегляне на
3
призовката, съобщението или книжата, ще се смята за връчено в първия ден след изтичането
на 7-дневен срок за изтеглянето му, ако не бъде изтеглено до изтичането на същия срок, по
а
силата на чл. 41, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от
същия кодекс.
15
9. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07. II. 2024 година в 15 часа.
10. За откритото съдебно заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото с връчване на
препис от настоящето определение.
11. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
на ищеца по следния начин:
1. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 58 от същия кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на
хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, бъде изтеглено от
адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис
от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на
съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44,
ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, не бъде изтеглено от
адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна
записка.
12. Ответникът да се призове по общия ред чрез особения представител адвокат П. Ц. Н..
13. На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на особения представител на ответника.
Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и възможност за
обжалването му не е изрично посочена в закона, поради което и по аргумент от противното
основание на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс то не подлежи
на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4