РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20201220100647 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Х. К. М. против Н. Д. Б.,
двамата от гр.Г. Д. за изменение на постановени от съда мерки относно упражняването на
родителските права върху непълнолетното към момента дете на страните, режима на лични
отношения и издръжката му, поради настъпила промяна в обстоятелствата. Иска се да бъдат
изменени определените с Решение № 584/10.02.2018 г ., по гр.дело № 1104/2017 г., по описа
на РС-Гоце Делчев мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето и режима на лични отношения и да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете М. Х. М., с ЕГН ,
родена 2006 г. от бащата Х. К. М. като се определи и местоживеенето на детето в дома на
бащата в гр. Г. Д., ул. “Д. “ , община съща , област Благоевград .Също така се иска да се
прекрати изплащането на дължимата от бащата издръжка за детето, определена и утвърдена
с Решение № 584/10.02.2018 г., по гр. дело № 1104/2017 г при РС-Гоце Делчев , като бъде
осъдена майката Н. Д. Б. да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си М. Х. М., с ЕГН ,
родена 2006 г , в размер на 160/сто и шестдесет / лева, считано от датата на завеждане на
настоящата молба до настъпване на законна причина налагаща изменяването или
погасяването на задължението за издръжка, която издръжка да бъде заплащана, чрез бащата
и законен представител - Х. К. М. по предоставена банкова сметка . Майката Н. Д. Б. да има
право да осъществява лични отношения с детето всяка втора неделя от месеца , от 8.00 часа
сутринта до 17,00 часа следобяд , както и две седмици от летните месеци, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на бащата.
1
В исковата молба ищецът твърди , че с ответницата са бивши съпрузи , че брака им бил
прекратен с Решение № 584/10.02.2018 г ., по брачно дело № 1104/2017 г., по описа на РС-
Гоце Делчев за същата година.Че родителските права по отношение на малолетната им
дъщеря М. Х. М., с ЕГН към момента на постановяване на съдебния акт са предоставени и
упражняват от ответницата .Че е бил определен и режим за осъществяване на лични
отношения между детето и него като родител, като била дадена възможност за промяна на
посочените дни и периоди, определени за осъществяване на тези контакти по взаимно
съгласие между страните . Че била определена и месечна издръжка в размер на 130/сто и
тридесет / лева ,която да изплаща , по банков път, чрез ответницата до настъпване на
обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване на задължението , която издръжка се
заплаща според ищеца и до този момент .Твърди, че след развода стриктно спазвал
одобреното споразумение , относно режим на лични контакти с детето , стриктно изплащане
на издръжка и организиране на личния му живот така, че детето да бъде обгрижвано и да не
усеща липсата на ежедневни контакти с него.Твърди, че ответницата решила , че ще
ограничава всячески контактите му с детето , като не спазвала утвърденото от съда
споразумение , забранявала й да разговаря по телефона с него, не я пускала в дните , в които
трябвало да е при него или ако детето пожелаело да бъде с него в удобно за всички
време.Също твърди, че това наложило да се обърне с жалба до съответните органи и
ответницата била осъдена за неизпълнение на съдебно решение.Твърди, че дъщеря му,
когато живеела с майка й му е споделяла, че не се чувства добре, че не й обръщат никакво
внимание, че й забранява контакти с него,че й е забранено да излиза навън, да се среща с
приятели, да посещава клубове по интереси.Твърди, че в началото мислил , че тези
оплаквания от страна на дъщеря им са детски капризи, преход през трудната пубертетна
възраст, но детето упорито му се оплаквало, че не желае да живее с майка си , че не се
чувства добре, че не е желана, че времето на майка и е разделено между работата й и
приятеля и детето се чувства излишно. Твърди, че опитите му да разговаря с ответницата ,
по телефон или физически се провалили , тъй като същата му заявила , че няма време да се
занимава с него.Според него, преди около два месеца, дъщеря му се обадила по телефона,
много разстроена, казала му, че майка й и забранява всичко, забранено и е да излиза навън,
да ползва телефон, да общува с него. Обяснила му, че майка й се държи лошо с нея, обижда
я, опитва се да и посяга физически, била категорична, че желае да живее при него, че даже
си е приготвила куфари с дрехи и иска да я вземе при себе си. Попитал я дали е помислила
добре за това свое решение. Че решил, че е необходимо да проведе разговор и с бившата си
съпруга.Твърди, че се е свързал с нея, помолил я да се видят, да поговорят. Твърди, че тя му
казала , че няма какво да говори с него, че е на работа и не може да разговаря.Че я е помолил
в определено удобно време за нея да се видят, но че тя отказала.Твърди също, че вече почти
два месеца с дъщеря му живеят заедно, като и е осигурена в къщи самостоятелна, обзаведена
стая с всичко необходимо за отдих, домашни занимания и учене. Че жилището, в което
живеят има необходимите битови условия като баня, топла вода, обзаведена кухня, хол и
всичко необходимо за водене на нормален живот. Твърди, че майка му е пенсионер, вкъщи
си е и помага във всичко, свързано с грижи за подрастващо момиче, може да разчитам на нея
2
винаги, ако е необходимо да отсъства по работа.Твърди, че записал детето на плуване,
тенис, танци, които посещава с голямо желание.Че установил , че има проблеми със
зрението, като твърди, че детето споделило с него, че не вижда добре от около една година,
казала е на майка си, но същата под предлог , че няма време не е предприела необходимото
за здравето й, неглижирала е състоянието й.Според ищеца, след преглед при офталмолог се
оказало, че е необходимо детето да носи очила, които да регулират проблема с очите и че
към настоящия момент детето се чувства добре ,споделило , че не желае да живее и да се
върне при майка си.
Правна квалификация на предявения иск - чл.59, ал.9 от СК във вр. с чл.127, ал.2 от СК.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявения иск и фактическите твърдения на ищеца изложени в исковата молба.Застъпва
становище за неоснователност на претенцията на ищеца за промяна на постановените от
съда мерки относно упражняване на родителските права, като излага съображения, че към
настоящият момент няма настъпила промяна в обстоятелствата, която да налага промяна на
постановеният с бракоразводното решение режим на упражняване на родителските права и
респективно лични отношения с другия родител, поради което моли иска да бъде отхвърлен.
Оспорва изложената в исковата молба фактология, която в голямата си част според нея е
невярна, тенденциозна и заблуждаваща. Твърди, че действително от 30.06.2020г. детето
живее при баща си, но че начина по който станало това е изключително недостоен за
ищеца.Според нея той през цялото време е бил и вероятно е повлиял на дъщеря им за това
решение, че по всяка вероятност дори й е помогнал с пренасянето на багажа й. Твърди, че
целта му е преди всичко не толкова детето да живее при него и той да се грижи за нея,
колкото да не плаща издръжката.Според ответницата плащането на издръжката му е
проблема, а не това което твърди.Твърди, че наистина на 30.06.2020г. детето е отишло при
него, но не по изложените в исковата молба неверни твърдения, а защото детето е било
„убедено“ от ищеца да направи това. Според нея, едно дете в такава възраст не може да
предприеме всичките тези неща без активното участие и съдействие на бащата. За това
нещо тя била разбрала в късния следобяд на 30.06.20г. от другата им дъщеря, която живее
на друго место. Тя й казала, че сестра й се обадила и й казала, че щяла да остане да спи при
баща си, като я попитала дали М. й е казала и дали тя знае за това. Казала й че от нея
разбира за станалото, защото на нея малката им дъщеря не е казвала нищо такова.Твърди, че
веднага звъннала на М. по телефона да разбере какво се случва, но никой не и отговорил,
което я притеснило още повече. Казала на голямата й дъщеря да й звънне, мислейки си че й
е неудобно от нея, като след малко дъщеря й и казала, че и на нея не и се вдига телефона.
Твърди, че след ентото поредно звънене по телефона, М. й вдигнала най-накрая, като й
казала че иска да остане да спи при баща си (че изобщо не ставало и дума за постоянно
оставане), а междувременно баща й взел телефона й и започнал да я обижда и да и казва че
детето ще остане при него.Твърди, че преценила че е по-добре да се съобразя с детето,
защото мислила че това е временно. Твърди също, че когато се прибрах в къщи установила,
че голяма част от личните й неща ги нямало. Че разбрала, че цялата тази история не е
3
внезапна, а е добре замислена и планирана според нея. ( След няколко дни според нея
установила, че дъщеря й е ровила и в папката с документите и си е взела паспорта и
декларация-съгласието от баща й). Твърди също, че е разбрала, че нещата са сериозни и
бащата е замесен основно, затова на следващия ден се опитала отново да се свърже с дъщеря
й по телефона, но напразно - никой не и отговорил.Че й писала съобщения, но резултата бил
същия, докато не установила че тя я е била блокирала отвсякъде. Оказало се според
ответницата, че М. е блокирала телефонните номера и на сестра си и на майка й. Всичко
това според нея я накарало спешно да предприеме мерки, защото тези действия на детето не
били нормални според нея. Като имала предвид, че двете й деца са изключително близки и
си споделяли всичко, такова поведение от страна на малкото й дете я накарало да потърся
помощ от социалните, които след втората подадена от нея жалба предприели мерки.Че в
резултат на тези мерки според ответницата, дъщеря й дошла при нея в магазина като й
заявила че след ден-два ще се прибере в къщи. Че и е казала, че трябва да се прибере у дома
още същия ден, защото нещата ще се влошат.Твърди, че тя помълчала и тръгнала, след което
не се прибрала. Според нея едва след като я бяли извикали в социални грижи и тя дошла при
нея в магазина в който работи й казала че има нов телефон и й дала номера. Така разбрала,
че откакто е при баща си, детето избягва всякакви контакти с нея, със сестра си и с нейните
родители.Твърди, че детето е отчуждено и се опасява че това положение не е добре най-вече
за нея, тя е момиче и че е във възраст в която момичето има нужда в максимална степен от
майка до себе си по обясними и по разбираеми причини.Твърди, че откакто е при баща си
детето е много променено в отношението си към тях - нея, сестра си и родителите й. Че като
се има предвид предишното й поведение, това което се случва в момента не е добре за
самото дете.Че смяната на телефона и номера няма как да се случат без участието на бащата
според нея. Затова счита, че ищеца е в основата на това детето да отиде без нейно знание и
съгласие при него и да остане там.Твърди, че вероятно е имало обещания за много неща. Че
в исковата си молба ищецът твърди, че разбрал от думите на дъщеря им че тя се държала
лошо с нея, забранявала и е всичко, да излиза навън, да общува с баща си, обиждала я е, като
наред с това се е опитвала да й посяга физически.Твърди, че не знае дали детето му е казало
такива неща или той си ги измисля, но истината според ответницата е тази, че детето има
контрол, и се опитва да я учи да е отговорна.Твърди също, че много пъти са се карали и
спорили за какво ли не, а имайки предвид и възрастта й това е повече от нормално, никога
обаче не и е посягала, нито се е опитвала да й посяга, ако е искала, би го направила, но знае
че това не е начина.Според ответницата, всичко което казва в исковата си молба ищецът,
просто не е вярно.Според ответницата ограничава й понякога претенциите, забранявала и е
някои неща, които е счела че не са добри, но и е обяснявала защо го правя.Според нея всеки
отговорен родител прави така и факта, че баща й не го прави за сега означава, че иска да
„спечели“ дъщеря им поне временно в битката си срещу нея, защото това е в основата на
всичко според ответницата. Според ответницата целта е да се прекъсне връзката или поне да
бъде нарушена до степен която него да го ползва. Твърди, че откакто родителските права са
предоставени на нея, тя се стреми да ги изпълнява в пълен обем изцяло и само в полза на
детето.Полаганите от нея грижи са постоянни и то не е било'лишено от нищо, което съм и
4
имала възможност да му го предоставя.Твърди, че обстоятелствата съществували към
момента на предоставяне упражняването на родителските права на мен на детето не са се
променили и не са се изменили - нито за нея, нито за ищеца. Според нея, това че детето в
момента живее при ищеца, въпреки нейното съгласие не е промяна в обстоятелствата по
смисъла на закона.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, изискани и представени са
социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Г. Д. От събраните по
делото доказателства, във фактическо отношение се установи следното:
Страните по делото са родители на непълнолетното към момента/малолетно към
датата на подаване на исковата молба/ дете М. Х. М. Страните са бивши съпрузи, като брака
им е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение№ 584/10.02.2018 г. по гр.д.№
1104/2017 година по описа на РС Гоце Делчев. Със същото решение е утвърдено
споразумение между двамата съпрузи, по силата на което упражняването на родителските
права върху детето М. Х. М. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти с детето, според който същия има право да го взема всяка първа и трета
събота в 10 часа и я връща в 18 часа на неделния ден, като взимането и връшането на детето
ще става по местоживеене на майката, както и право да взема детето 20 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и за новогодишните празници
през нечетните календарни години от 10 .00 часа на 28.12. до 17.00 часа на 01 януари и
през великденските празници по един от трите почивни дни.Присъдена е и издръжка която
бащата да заплаща на детето чрез неговата майка.
След развода, съгласно съдебното решение детето М. живяла с майка си в дом, в
който са създадени всички необходими условия за отглеждане и възпитание на детето.След
развода отношенията между страните не са били добри, което пречило на комуникациите
между двамата родители, дори и при решаване на въпроси свързани с тяхното дете.С
израстването на детето и навлизането му в пубертета възникнали известни конфликти
между майка и дъщеря, нормални при дете на такава възраст, при което Мария се опитвала
да се противопоставя на режима налаган й от нейната майка, целящ предпазването на детето
от възможни нежелани от всеки родител последици и свързани преди всичко с учебния
процес и провеждане на свободното време на детето.Явно опитваща се да излезе от контрола
на своята майка, малолетното дете решило да отиде да живее при баща си, който живее
също в гр.Г. Д. На 30.06.2020 година детето без да търси съгласието и без дори да
информира майка си, събрало багажа си и отишло да живее при баща си.След това въпреки
положените усилия от майката комуникацията между нея и детето била затруднена по
различни причини, в това число и поради закупуване от бащата на нов мобилен телефон с
нова карта на детето.Трудна била и комуникацията между двамата родители поради
влошените им отношения.
По делото са изготвени два социални доклада, изготвени от ДСП Гоце Делчев.Според
5
първия социален доклад, депозиран на 07.10.2020 г., се осъществило социално проучване,
при което било констатирано следното: М. Х. М. е родена 2006 г. от брака на Н. Д. М. и Х.
К. М.. Момичето е второ дете в семейството - има поголяма сестра, която е пълнолетна. С
Решение № 584 от 10.02.2018 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев, брака между съпрузите е
прекратен по взаимно съгласие, като родителските права за детето М. М. са предоставени па
г-жа М. (след развода г-жа Б.). На г-н М. е определена издръжка в размер на 130.00 лв.
месечно и режим на лични контакти - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; 20 дни от лятната ваканция, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката. М. Х. М. след развода на родителите си живее заедно с
биологичната си майка - г-жа Н. Б., която полага основните грижи за момичето. Съгласно
съдебното решение, детето поддържа контакти с баща си, като емоционалната връзка - дете-
родител не е прекъсната. В отдел "Закрила на детето" - ДС11 Гоце Делчев е работено по
случай за детето М. Х. М. от 21.12.2018 г., като спрямо момичето е била предприета мярка за
закрила - "съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда". Това се е наложило във
връзка с постъпил сигнал от бащата на детето - г-н Х. М. за нарушение в режима му на
лични контакти с детето поставен но решение на РС- Гоце Делчев. В хода на осъщественото
социално проучване по повод депозирания от г-п М. сигнал е констатирана необходимост от
оказване на съдействие на детето и родителят за възстановяване и укрепване па връзката -
дете - баща. Двамата родители и М. са насочени към Център за обществена подкрепа гр.
Гоце /Делчев, като им с предоставена социална услуга "работа с психолог". В резултат от
предприетата мярка за закрила спрямо непълнолетната М. М. и професионалната помощ
оказана на семейството от специалист-психолог е преодолян риска във взаимоотношенията
между детето и биологичният му баща са и контактите са възтасновепи. Със съгласието на
двамата родители. Отдел "Закрила на детето" е приключил работа но случаят за детето М. Х.
М., поради успешното изпълнение на заложените цели в плана за действие по случаят, който
е съгласуван с всички заинтересовани страни. На 20.07.2020 г. в ДСП гр. Гоце Делчев
постъпил сигнал от г-жа Н. Б., в който съобщава, че без нейно знание и съгласие
непълнолетната й дъщеря М. М. е напуснала жилището им, като се е установила да живее
при баща си, чисто местоживеене също е в гр. Гоце Делчев. Отдел "Закрила на детето"
извършил обстойна проверка по депозираната жалба от майката на непълнолетната М. М.
При проведените разговори на социален работник с детето и баща му било установено, че
след възникнало противоречие по битов въпрос между момичето и майка му, М. е решила да
погостува при баща си. Г-н М. бил позволил на детето да остане на гости за по-дълго време,
позовавайки се на правото дадено му по съдебно решение да прекарва заедно с дъщеря си 20
дни през лятото, несъвпадащи с платеният годишен отпуск на майката. Гостуването на
непълнолетната М. за 20 дни при бащата, не било съгласувано от тях с г-жа Б. В ДСП Гоце
Делчев двамата родители и непълнолетната им дъщеря били консултирани за
необходимостта да се придържат стриктно към нормите указани в Решение №584 от
10.02.2018 г. на Районен съд Гоце Делчев. На 17.08.2020 г. в Отдел "Закрила на детето"
постъпил сигнал от г-жа Н. Б., в който жената съобщава, че от 30.06.2020 г., когато дъщеря й
самоволно е напуснала домът им, същата не се е завърнала в жилището на майката и отказва
6
всякакъв контакт с нея. Жената споделила, че М. и баща й не са я уведомявали за планирано
гостуване при него. За периода на престоя на детето при г-н М., майката е предприела
няколко опити за разговор по телефона или чрез вайбър с непълнолетната М., но момичето
не е отговаряло на повикванията. При проведена среща па социален работник ОЗД с г-н Х.
М. и непълнолетната му дъщеря М. споделили, че към момента момичето по свое желание
продължава да живее в домът на баща си и се чувства много добре и спокойно под неговите
грижи. По данни от г-н М. същият е предприел действия по съдебен ред, за промяна в
упражняването на родителските права спрямо детето. Бащата споделил, че двамата с М.
имат желание той да поеме упражняването на родителските права. Г-н М. твърди, че по
никакъв начин не си е позволявал да влияе на дъщеря си в посока разрушаваме на връзката
дете-майка, като многократно насърчавал Мария да се свърже с г-жа Б., за възстановяване
нормалният контакт между двете. Непълнолетната М. споделила, че е приета да продължи
образованието си в НПГ "Д. Т.", като е записана в 8-ми клас по специалност "конструиране
и моделиране на облекло от текстил", редовна форма на обучение. Момичето има избран
личен лекар - др Палкова. Родителите и детето не съобщават за наличие на тежки
здравословни проблеми. В Отдел "Закрила на детето" г-н М. и непълнолетната М. са
консултирани, относно необходимостта родителите и детето да спазват постановеният в
Съдебното решение №584/2018 г. режим па упражняване па родителските права, както и
режима на лични контакти на бащата с непълнолетната му дъщеря, тъй като понастоящем
горе - посоченото съдебно решение продължава да бъде в сила. М. М. е запозната от
социален работник ОЗД, че в най-добрият й интерес е да има пълноценни контакти и с
двамата си родители. След развода на роди телите и до краят па месец юни 2020 г.
основните грижи за детето са полагани от биологичната му майка -г-жа Н. Й. От месец юли
2020 г. и до настоящият момент непълнолетната М. по свое решение и без съгласието на г-
жа Й., напуска домът па майката и се установява да живее заедно с баща си в неговото
жилище. Понастоящем основните потребнос ти на детето адекватно са задоволени от страна
па бащата - г-н Х. М. Момичето познава роднините си, както по бащина, така и по майчина
линия. Детето има изграден приятелски кръг сред връс тниците си и е добре прието в
обичайната си социална среда. Отдел "Закрила на детето" при ДСП Гоце Делчев отворил
работа по случай за непълнолетната М. Х. М., поради констатиран риск от родителско
отчуждение спрямо майката. Детето и родителите му са насочени към ЦОП гр. Гоце Делчев
за ползване на социална услуга - "психологическа подкрепа - работа с психолог", с оглед
оказване професионална помощ за преодоляване на създалата се кризисна ситуация във
взаимоотношенията па детето с майката. Основни грижи за детето: Г-жа Йоргова е полагала
основните грижи за непълнолетната си дъщеря Мария като се е стремила да подсигури
адекватно битовите, здравните и образователните потребности на детето. В дома на г-жа
Боргова детето разполага е всички необходими нужди и потребности за нейното правилно и
адекватно развитие. За периода, в който Мария е живеела при майка си,са се задоволявали
всички потребности на детето - храна, облекло, дневни средства, образователни и здравни
нужди. Видимо Мария е с много добре поддържана лична хигиена. По данни от г-н М. и
дъщеря му М., през последните приблизително два месеца, от както момичето се е
7
установило в домът на баща си. той е поел непосредствените грижи за детето.В домът на г-н
М. детето, също разполага със собствен кът за подготвяне на домашните задания и уроци,
както и за отдих и сън. Г-н М. осигурява и задоволява основните нужди и потребности на
детето - храна, облекло, дневни средства, образователни и здравни нужди. Видимо М. е с
много добре педдържана лична хигиена. При нужда от здравни грижи родителите реагират
адекватно, като провеждат консултации с личния лекар - д-р Палкова. Детето няма
специални потребности. Направени са необходимите имунизации и профилактични
прегледи. Поради диагностициран проблем със зрението по информация от детето и баща
му, г-н М. е закупил на дъщеря си предписаните й от лекар-специалист очила за корекция на
проблем със зрението на момичето. Жилищни условия и среда за детето: Жилището в което
живее г-жа Б. е собственост на майка й представлява двуетажна къща, иаходяща се в гр. Г.
Д. Г-жа Б. ползва първи жилищен етаж, който се състои от 4 стаи - кухня, хол и две спални
със санитарен възел. За непълнолетната М. има отделна стая за подготвяне па уроците за
училище, както и място за отдих и сън. Жилището е обзаведено с всичко необходимо за
едно домакинство. На втория жилищен етаж живее братът на г-жа Б. Бащата Х. М., също
разполага с добри жилищно-битови условия. Жилището е апартамент в гр. Г. Д., находят се
па четвърти етаж от жилищна кооперация, която се състои ог четири стаи с кухия и
санитарно - хигиенен възел. Обзаведено с всичко необходимо за бита в ежедневието. В
жилището има осигурен самостоятелен детски кът за непълнолетната М. В жилищата и на
двамата родители е подредено п уютно, и се поддържа добра битова хигиена. Няма рискови
фактори, създаващи опасност за здравето и сигурността на детето. Трудова заетост, работно
време и доходи: Г -жа Б. работи в гр. Гоце Делчев - магазин "Ф." като продавач-консултант.
Месечният й доход е от работна заплата и е в размер па 750.00 лв. От ДС11 - Гоце Делчев,
гжа Б. получава семейни надбавки, съгласно чл. 7 01 ЗСИД в размер па 40.00 лв. Г-н М.
работи към Гранична полиция гр. Гоце Делчев, като началник склад АИТ ГСМ. Месечния
му доход по негови данни е от работна заплата в размер на 750,00 лв. Роднински и
приятелски кръг на детето и семейството: Непълнолетната Мария познава както роднините
си по майчина линия, така и с тези по бащина. Контактува при възможност с братовчедите
си. Детето е изградило приятелски кръг и сред своите връстници и е добре социализирано в
обичайната си среда. Възпитание, обучение, образование и социална интеграции па детето:
През учебната 2019/2020 г. М. Х. М. е завършила успешно основното си образование в
Първо основно училище "Св. С'в. Кирил и Методий" гр. Гоце Делчев. По данни от детето и
родителите му, през стартиралата нова учебна 2020/2021 година М. е записана като ученичка
в 8-ми клас на НПГ "Димитър Талсв" гр. Гоце Делчев, където ще продължи образованието
си в по-горен етап. Момичето ще се обучава по специалност: "конструиране и моделиране
па облекло от текстил". И двамата родители па непълнолетната М. в общуването им с нея се
стараят да подпомагат и насърчават интелектуалното разви тие па детето. Не проявяват
безотговорност към нуждите на момичето и предприема мерки и действия за задоволяването
им. Г-жа Б. и г-н М. като родители умеят да напътстват и да налагат ограничения и правила
на детето. Емоционални взаимовръзки и стабилност: Към момента се наблюдава нарушена
емоционална връзка между непълнолетната М. М. и биологичната й майка - г-жа Н. Б. По
8
наблюдения на майката момичето има променени отношения в отрицателна посока и
спрямо по-голямата му сестра, с която М. до скоро е имала доверителни отношения. Детето
споделя, че в домът на баща си се чувства спокойно и обгрижвано. Във връзка с
възникналият кризисен момент в отношенията майка-дете, от страна на Отдел "Закрила на
детето" спрямо непълнолетната М. М. е предприета мярка за закрила в семейна среда, съгл.
чл.23, т. 1 и т.6 от ЗЗД. а именно: "Осигуряване на педагогическа, психологическа и правна
помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми
свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата" и "Социална работа за
улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в
отношенията". По искане на г-жа Б. и след обстоен анализ на създалата се кризисна
ситуация в контактите между родителя и детето, от страна на Отдел "Закрила па детето" е
издадено направление за ползване на социална услуга "работа с психолог" в Център за
обществена подкрепа към Фондация "Символ на любовта" гр. Гоце Делчев от родителите и
непълнолетната М. Родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка: Г-
жа Н. Б. и г-н Х. М. оказали пълно съдействие на Отдел "Закрила на детето", относно
извършване на социалното проучване и изготвяне на социалния доклад по предстоящото
гражданско дело №647/2020 г., както и по предприетата мярка за закрила. От проведените
разговори с родителите е видно, че взаимоотношенията между тях са крайно влошени и
липсва нормална комуникация помежду им. Въпреки извършените консултации и
информираност, че всички тези си действия влияят на психоемоционалното състояние на М.
и в бъдеще ще доведат до проблеми в нейното развитие, до момента не е постигнат
положителен резул тат във взаимоотношенията на родителите. Двамата родители и
непълнолетната М. М. са запознати от социален работник, относно спазване на изискванията
па чл. 21, ал. 1, з. 15 от Закона за закрила на детето, а именно на родителите, настойниците и
попечителите или други лица, които полагат грижи за детето, както и на децата, навършили
14 години, им се дава възможност да ее запознаят е изготвения социален доклад или
становище, преди предоставянето му на искащия орган. Заключителна част: Родителите на
непълнолетната Мария Христова Маркова са разведени, като съгласно решението на
Районен съд Гоце Делчев родителските права за детето се упражняват от майката - г-жа
Николина Боргова. За бащата е постановен режим на лични контакти е детето и месечна
издръжка за него, която да бъде изплащана чрез майката. След развода на родителите,
поставеното съдебно решение не е спазвано и от двамата родители в определени периоди от
време, а именно: Първоначално г-н Марков не е успявал да упражни правото си на лични
контакти е непълнолетната си дъщеря, която е отказвала тези срещи и не желаела да
поддържа контакт е баща си, като по данни на г-жа Б. е нравела всякакви опити да се
изгради връзка между баща - дете, но без успех, като заявява че поведението на бащата е
причината М. да не поддържа контакт с него. В последствие г-жа Б. иеможе да упражнява
предоставените й родителски права над детето си, съгласно поставеното съдебно решение,
като М. е отишла да живее при баща си и възпрепятства контактите е майка си. Г-н М.
заявява, че насърчава непълнолетната си дъщеря да се прибере при майка си, но детето не
желаело. Предвид гореизложеното в отдел "Закрила на детето" гр. Гоце Делчев е отворена
9
работа по случай в семейна среда, съгласно разпоредбите на закона за закрила на детето и
правилника за прилагането му, като мярката се осъществява чрез социална услуга в
общността психолог при Център за обществена подкрепа гр. Гоце Делчев. Към настоящият
момент за детето М. Х. М. се полага грижи от страна на биологичният баща Х. М. Видимо
са задоволени основите потребности на непълнолетната в битов, образователен, здравен и
социален аспект, като детето е заживяло заедно е баща си в неговото жилище. В жилището
па г-жа Б. също разполага с добри битови условия и са се задоволявали всички нужди и
потребности на М. Г-жа Б. и г-н М., както и непълнолетната М. са консултирани в ОЗД -
ДСП Гоце Делчев, че в най-добрият интерес на детето е да се придържат към изложените в
Съдебно решение №> 584/2020 г. норми за режим на лични контакти на бащата с детето,
както и редовното изплащане на дължимата месечна издръжка за момичето, тъй като
посоченото решение е в сила и не е променяно по съдебен ред. В хода на осъщественото
социално проучване се установило, че и двамата родители на детето имат необходимият
родителски капацитет за отглеждане и възпитание па детето. Г-жа Б. и г-н М. разполагат е
необходимите битови условия и удобства за отглеждане и нормалното развитие на детето,
както и получават доходи, позволяващи им да подсигурява! основните потребности на
непълнолетната М. М. Отдел "Закрила на детето" при ДСП Гоце Делчев счита, че в най-
добрият интерес на детето М. Х. М. е да получава обич. грижи, а също така морална и
емоционална подкрепа, и от двамата си родители. С оглед изграждаме и запазване на
пълноценни и хармонични отношения дезс-родител. Отдел "Закрила на детето" е
предоставил на заинтересованите страни ползване на социалната услуга "психологическа
подкрепа - работа с психолог" в Център за обществена подкрепа.
Според втория социален доклад,изготвен от ДСП Гоце Делчев и представен в съда на
23.12.2020 година, се касае за дете на възраст 14 години което е изпратено за ползване на
социалната услуга „ психологическа подкрепа” в ЦОП „Символ на любовта” гр. Гоце
Делчев с Направление №НП/Д-Е-ГД-051 от 05.10.2020г. от ОДЗ гр. Гоце Делчев. М. Х. М.
постъпила в ЦОП „Символ на любовта” на 09.10.2020г. и ползвала социалната услуга
„Психологическа подкрепа”С баща й Х. М. работил психолог Илияна Гущераклиева по
график. С майката Н. Б. и детето М. М. работил психолог Камелия Воденичарова по график.
По информация от психолог Илияна Гущераклиева Господин Х. М. ползва услугата
психолог към ЦОП гр. Гоце Делчев от 14.10.2020г. Сесията се провежда веднъж седмично с
времетраене един астрономичен час като посещенията му са били редовни и по график. Към
момента на ползване на услугата господин М. полагал основни грижи за детето М. Х. М. в
следствие на настъпили противоречия между дъщерята и майката. Те живеят в жилището на
господин М. като съжителстват с бабата по бащина линия. Жилището предоставя добри
условия за отглеждане на детето М. М. Основни грижи за детето Към настоящият момент
основни грижи за детето М. М. полага баща й Х. М. в домът на бабата по бащина линия. На
детето е осигурено необходимите обувки, облекло спрямо възрастта, пола и сезона. Налице е
достатъчно жилищно пространство в дома в гр. Гоце Делчев. Не са установени данни и не
се допускат форми на насилие спрямо детето. Не са установени индикации за злоупотреба с
10
алкохол, цигари или наркотици в домашната обстановка, поддържа се среда с необходимата
хигиена за детето. Бащата се старае начина на отглеждане на детето да бъде съобразен с
възрастовите потребности и нужди без особености в това отношение. Жилищни условия и
среда за детето Господин Х. М. притежава необходимите жилищни условия за да отглежда
детето си. Етажът, на който живеят, се състои от: кухня и хол със съответната мебелировка -
маса и диван, готварска печка, пералня, климатик, телевизор, електрифицирано и
водоснабдено, спалня за господин М. с необходимата мебелировка, стая, която обитава
неговата майка, детска стая с легло, бюро, гардероб, необходимия за обучение лаптоп и две
санитарни помещения с необходимото оборудване.Всички стаи са застлани с килими и
пътеки, обзаведени със съответната мебелировка и вещи за бита, предоставящи
необходимите условия и достатъчно жилищно пространство. Жилището предлага
възможност за лично пространство на детето и място за организация на учебния процес.
Възпитание, обучение,образование и социална интеграция на детето Детето М. М. е на
възраст 14 години и 3 месеца. Обучава се в Неврокопска професионална гимназия „Димитър
Талев”гр. Гоце Делчев по направление „Производствени технологии - текстил, облекло,
обувки и кожи. По информация от бащата, детето е добра ученичка и има добър успех, не
прави безпричинни отсъствия, старае се в часовете и в домашната подготовка. Господин М.
информира за бъдещи планове да запише дъщеря си на индивидуални занимания по
математика, за да бъдат разяснени пропуските в обучението. М. също така посещава уроци
по английски език, а в свободното си време ходи на народни танци.Това осигурява на детето
освен поддържането на контакти с близкия семеен кръг, но и разширена социална среда.
Емоционални взаимовръзки и стабилност От моментът, в който М. се е изнесла от дома на
майка си, рядко подържа връзка с нея. По информация от бащата причината е нежеланието
на детето да общува с майка си. Господин М. уверява, че никога и по никакъв начин не
възпрепятствал комуникацията и срещите между майка и дъщеря, напротив, даже подтиквал
М. да възстановят нормалния контакт по между си с госпожа Б. При поведени разговори с
бащата и дъщерята се констатира, че е налична силна психо - емоционална връзка между
двамата. Господин М. заявява, че притежава необходимия родителски капацитет, в това
число необходимите родителски качества, според него е налице емоционална привързаност
между него и М. и че той е подходящия родител за упражняване на родителски права спрямо
нея. Родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка Въпреки
създадения алгоритъм за режим на контакти между двамата родители и детето, госпожа Б. и
господин М. не подържат необходимите взаимоотношения и контакти с цел синхронизиране
на действията по взимане и предаване на детето за престой. При направената обща среща
между родителите, двамата отказали да уточнят начин на взаимодействие по между си.
Господин М. споделя, че многократно е правел опити да контактува с госпожа Б., но
насрещен отговор получавал от майката на бившата си съпруга. Наблюдава се дефицит в
посока родителско сътрудничество и от двете страни, поради привнасяне на лични
отношения между двамата родители, не е налице необходимата толерантност. Към
настоящият момент основни грижи за детето М. М. полага баща й - Х. М. и е поел своята
родителска отговорност спрямо детето си. Господин М. декларира и презентира възможност
11
и личностен капацитет в посока ресурс за отглеждането, възпитанието и образованието на
детето си и изразява готовност в бъдещ аспект да полага грижи за дъщеря си М. М. По
информация от психолог Камелия Воденичарова Емоционални взаимовръзки и стабилност:
От момента на прекратяване на брака по взаимно съгласие между Н. Д. М. /г -жа Б. след
развода/ и Х. К. М. с решение № 584 от 25.12.2017г., родителските права за непълнолетната
им дъщеря М. Х. М. са предоставени на г - жа Б. От тогава до 30.06.2020г., когато М.
самоволно напуска дома на майка си, основните грижи по отглеждането й се осъществяват
от г - жа Б. За времето от началото на срещите Н. Б., която е полагала основните грижи за
момичето до преди напускането на дома й съобщава, че от посочената дата момичето не е
при нея като е напуснала дома им без нейно знание и е отишла при баща й. Г - жа Б. е
правила и продължава да прави опити да се свърже с дъщеря си като й звъни по телефона,
като е имало период, в който номера й е бил блокиран от М. За времето на работа с Н. били
проведени една индивидуална среща с нея, две съвместни срещи с дъщеря й М., една среща,
на която присъствали г-жа Б., г -н М. и дъщеря им, няколко телефонни разговора с Н. и Х. и
няколко срещи с М. По време на първата среща с Н., на която фокус на разговора било
какво е довело до корената промяна в поведението на дъщеря й, за да предпочете да живее
при баща си, Николина не успяла да конкретизира причина като според нея тази промяна се
дължи на това, че я е по - строга към нея, защото е в специфична възраст. В хода на
разговора станало ясно, че често пъти излизала навън и закъснявала както и, че няколко
пъти тя като родител и баща й не били наясно къде е М., защото не казала на нито единия,
нито на другия, което много я притеснило и в тази връзка й наложила наказание да не
излиза. Според Н. в моментите, в които се държи по - строго с нея, дъщеря й отива при баща
си, в случаите, когато той й се скара се връща при нея. По думите на майката, когато
момичето се прибере в нейния дом се държи по начин сякаш не се е случило нищо. По
време на съвместните срещи между майка и дъщеря двете разговаряли свободно помежду
си, без напрежение основно за теми свързани с училището, взаимоотношенията на момичето
с връстници, учители и братовчеди. В предварителните разговори често г-жа Б. съобщавала
за ситуации свързани с М. относно общуването й с връстници, които будят притеснение у
нея. Личала загрижеността й, относно здравословното състояние на дъщеря й предвид това,
че момичето било облечено с по - тънки дрехи както и желанието й М. да живее при нея. И
на двете съвместни срещи между майка и дъщеря било договорено М. да посети майка си в
дома й, за което бил информиран и г - н М. До посещение не се стигнало като момичето
изтъквало различни причини като напр., че я е „домързяло” да отиде при майка си. Станало
ясно също така, че при опити на г - жа Боргова да се свърже по телефона с дъщеря си, М. не
винаги й вдига, за което момичето отвръща, че „не чува телефона, защото е на безшумен
режим, а когато го види, забравя да й позвъни”. Г- жа Б. била подкрепена и насърчена в това
да продължава да търси контакт с М. по телефона, въпреки че такъв не винаги се
осъществява. Били й дадени насоки, че е необходимо да комуникира с г -н М. и да спазва
добрия тон на разговор за благото на М. В тази връзка била реализирана съвместна среща
между бившите съпрузи в присъствието на дъщеря им, но въпреки положените усилия и
дадени насоки бившите партньори продължават да са нападателни и упрекващи се един
12
друг, съществува непреодолима бариера в общуването им без да си дават реална представа,
че това се отразява неблагоприятно на М. На индивидуалните срещи М., споделила с
психолога, че се чувства добре с баща си, защото „по - малко ми се кара” и „ходим на повече
места”. Било й разяснена важността и необходимостта да поддържа връзка с майка си и с
членовете на разширеното семейство по майчина линия като привидно се съгласява, но до
реализиране на срещи не се достигнало, освен до няколко проведени разговора с майка й и
посещение от страна на М. за кратко на работното й място. На последната проведена среща
с момичето на 25.11.2020г., споделила, че се чувства добре при баща си като на този етап
предпочита да бъде там без да успее да конкретизира защо прави този избор. В хода на
разговора станало ясно, че определя комуникацията между родителите си като затруднена и,
че „не могат да се разберат”, чувства се объркана от създалата се ситуация и за нея
родителите й се държат „като деца” и „само се карат и не могат да си говорят спокойно”,
което било потвърдено и от предложената й проективнатата методика на Рене - Жил, в
която поставя себе си на еднаква дистанция и от двамата си родители. По време на работата
с М. личаха типичните за възрастта опозиционни и противоречиви отговори на зададени от
психолога въпроси. Към момента въпреки положените усилия продължава да е нарушена
комуникацията и емоционалната връзка между М. и майка й. Не се поддържа връзка и с
членовете на разширеното семейство по майчина линия, с които момичето е живяло преди
да напусне дома си на 30.06.2020г., което води до начален етап на отчуждение между М., г-
жа Б. и баба й и дядо й по майчина линия. Родителско сътрудничество и желание за активна
родителска връзка. По време на работа с г - жа Б. и г - н Х. им била разяснена важността и
необходимостта от това да поддържат добър диалог помежу си, относно интересите на
детето. И двамата родители изразили желание да си сътрудничат в родителските си роли. В
тази връзка била реализирана съвместна среща между г-жа Б., г - н М. и дъщеря им, но
въпреки положените усилия и дадени насоки бившите партньори продължават да са в
обтегнати отношения, нападателни и упрекващи се един друг. Съществува непреодолима
бариера в общуването им без да си дават реална представа, че това се отразява
неблагоприятно на М.
Разпитани са свидетелите Д. П., Х. Ч., М. Д. и В. В. Изслушан бе социалния работник
Т., психолога Воденичарова и детето М. М. Изслушани бяха и страните по делото.
Според свидетелката Ч. ищецът и е споделял, че детето М. М. е била удряна от майка
си, но не знае кога и по какъв повод.Тази свидетелка веднъж твърди, че детето е казало, че
сега се чувства по добре – при баща си, а веднага след това, че М. не й е била казала, а че е
наблюдавала детето.Също така твърди, че ищецът и е казвал, че детето се е оплаквало без да
е било пряк свидетел на това, че майка и се усамотява в стая с приятел и че е чувало неща,
който дете на нейната възразст възрприема по един единствен начин.Според Ч. М. и е
кавала, че не иска да бъде при майка си но че не и е обяснявала защо.Според свидетеля П.
отношенията между страните са влошени и между тях лисва нормална комуникация.Твърди,
че ищеца му е споделял, че М. не се чувствала комфортно при майка си и че я е било страх
от нея.Твърди, че М. му е споделила за шамар от майка й през 2020 година.Научил е от
13
ищеца, че по-млад мъж е отивал в дома на ответницата под предлог, че извършва ремонт и
се е затварял с майката в стая, където са оставали поде един час.Споделя за грижите, които
полага ищеца за дъщеря си, както и за влошените му отношения с по-голямата им дъщеря
след като М. е отишла да живее при него.Свидетеля Д., която е майка на ответницата описва
дъщеря си като отговорен и грижовен родител, полагащ всички необходими грижи за детето
си, което живее при създадени добри условия.Обяснява по какъв начин детето е напуснало
дома им и е отишло да живее при баща си, като е имало период от три дни, през който се е
върнала обратно при тях, след което отново е отишла при баща си и повече не се е връщала
в техния дом.Детето прекратило отношенията не само с майка си, но и с баба си и дядо си
по майчина линия, а и със сестра си, с която са били изключително близки преди
това.Твърди, че дъщеря й е споделилила, че си има някакъв приятел, но същия никога не е
идвал в дома им и нямало как М. да стане свидетел на случай, при който майка й е била с
мъж в стая от жилищния етаж.Свидетеля В. описва състоянието на ответницата след като
дъщеря й е отишла да живее при баща си, а именно, че е било „… притеснена и
уплашена…“.Виждала е детето два пъти след като е отишло да живее при баща си и според
този свидетел детето е било много различно, много дистанцирано.Посетила майка си в
магазина и се държала дистанцирано и мълчала.Тази свидетелка, която е учител, споделя, че
майката се старае да упражни контрол, който трябва да има детето с излизането навън, с
прибирането вечер.Описва притеснителен случай с участието на детето по времето през
което живее при баща си в района на Културния дом, при който детето е играло на игра с
момчета, при която е трябвало да бъде целуната от момче и опипана.Разбирайки за този
случай майката „ … според мен загуби звук, картина и не можа да реагира …“.Според В.,
която както бе споменато е и педагог, нещата са извън контрол, смята, че М. търси
свободата и търси начин да я намери.Социалния работник Т. твърди, че детето е в такава
възраст в която е възможно да бъде манипулирано и то да манипулира.При изслушването в
съдебно заседание детето М. М. заяви, че се чувства добре при баща си и иска да продължи
да живее при него.Според психолога Воденичарова, при първия й разговор с детето, същото
й е заявило, че се чувства по добре при баща си, защото майка й е по страго, а при него е по
свободна.Мисли, че детето търси свобода.Причината според Воденичарова е строгостта на
майката, затова е отишла при баща си.Според психолога Воденичарова „ … Детето е в
такава възраст, че може да допуснем и е възможно то да си гледа собствения интерес
…“.Според Воденичарова е нарушена комуникацията между майката и детето.При
изслушването им страните по делото изразяват своите позиции по случая, като от
изслушването му, а и от останалите доказателства по делото става ясно, че същите са в
изключтелно влошени отношения, които безспорно се отразяват и върху детето им М.
В разглеждания случай, анализа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и резултатите от извършените социални проучвания, не сочат на извод
за настъпила промяна на обстоятелствата, такава по смисъла на чл.59 ал.9 от СК, която да
обосновава необходимост от промяна на мерките относно родителските права по отношение
детето на страните.Единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на която е
14
допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права, е
изменение на обстоятелствата. Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите
изводи се съобрази с разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума
на ВС, които са актуални и при СК от 2009 година и са задължителни за съдилищата.
Съгласно дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под
"изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение,
като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка
следва да се изхожда изключително от интересите на детето.В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на
децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в
която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н.
Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за
съда /Решение № 331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№ 2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В процесния случай след преценка на събраните по делото доказателства и при
преценка най – добрия интерес на детето, съдът намира, че не е налице промяна в
обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим по смисъла на чл.59, ал.9 от
СК, налагаща промяна на мерките по отношение родителските права.
Съдът кредитира отчасти показанията на разпитаните свидетели Д. П., Х. Ч. и М. Д.,
като отчита пристрастността и предубедеността на всеки от тях, доколкото са близки или
роднини на страните по делото и произхождащите от това противоречия в изнесените от тях
факти и обстоятелства.Особена тенденциозност съдът наблюдава в показанията на
свидетеля Ч., които са изключително противоречиви и целящи да опишат ответницата като
лице, което не притежава необходимите морални качества да отглежда и възпитава детето
си.В показанията си свидетеля Ч. сочи обстоятелства на които не е била очевидец, а са и
били споделяни от ищеца по делото.Веднъж твърди, че лично детето и е казало че се чувства
по-добре при баща си, а веднага след това, че този извод е въз основа на нейни лични
възприятия.Въпреки, че твърди, че познава добре създалата се ситуация, заявява че откакто
детето е с баща си не знае дали то поддържа някакви взаимоотношения с майка
си.Свидетеля П. е близък приятел с ищеца и безспорно е заинтересован от изхода на делото,
като описва в преобладаваща си част случаи, на които не е бил очевидец, а които са му били
споделени от ищеца.И двамата свидетели на ищцовата страна твърдят за шамар нанесен от
майката на детето, като обаче за каквото и да е физическо насилие от страна на майката
липсват данни в изготвените социални доклади, а и в останалите събрани доказателства по
15
делото.Досежно наведените твърдения за среща на майката с мъж в дома й и усамотяването
им в стая, съседна на стаята в която е било детето, съдът намира същите за неубедителни с
оглед събраните по делото данни за моралните и личностни качества на майката, а и доста
нелогични, доколкото в жилището освен майката и детето са живели и родителите на
ответницата.А и според показанията на свидетелите твърдящи това обстоятелство
информацията за това са получили от ищеца по делото.Несъмнено заинтересована от изхода
на делото е и свидетелката Д., която е майка на ответницата и нейните показания също
следва да бъдат преценявани много внимателно.Съдът счита, че изцяло следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля В., за която не се установи да е в особено близки
отношения с ответницата.Същата е педагог – учител и безспорно може да направи по-
обективна и професионална оценка на отношенията майка – дете – баща, доколкото е била
очевидец на отношенията на майката и детето както преди, така и след като същата е
отишла да живее при баща си.Описва майката като добър и отговорен родител, полагащ
необходимите усилия да възпита добре детето си и да му даде добро образование, като в
тази връзка е упражнявала и контрол върху детето с оглед неговата възраст.Особено
показателен в тази връзка е описан случай по времето когато детето е отишло да живее при
баща си, който макар и да е било детска играе е имало елементи на играта, притеснили
сериозно майката.Според този свидетел се наблюдава голяма промяна в поведението на
детето след като е отишло да жиее при майка си.Както от показанията на свидетеля Влахова,
така и от изготвените социални доклади, а и от изслушването на социялния работник и
психолог може да се направи извод, че детето Мария Маркова предвид липсата на каквато и
да е комуникация между родителите й по отношение на нейното възпитание и образование,
се стреми да извлече своите ползи от това, като търси родителя, при който ще бъде
упражнявам по малък контрол върху нея, ще има повече свобода да прави това което тя
желае, да бъдат изпълнявани всичките й желания, като ако в един момент прецени че това в
по-голяма степен може да бъде дадено от другия й родител, то е свободно да отиде да живее
при него.Все пак не следва да се забравя, че е имало и случай когато М. е напуснала баща си
и за три дни се е върнала при майка си, след кото отново е заживяла при баща си.Особено
показателно в тази връзка според съда е и извода на социалния работник Т. в съдебно
заседание, че „ … Нямаме съмнение нито в качествата на майката, нито какъв
професионалист е бащата, а и детето е в такава възраст – доколкото е възможност да бъде
манипулирано, толкова е възможно и то да манипулира …“.А според психолога
Водденичарова „ … Детето е в такава възраст, че може да допуснем и е възможно то да си
гледа собствения интерес …“.И всичко това се осъзнава според съда от самото дете, което
при изслушването заявява, че „ … Искам и мисля, че е добре майка ми и баща ми да се
разберат, но дали могат – това е важния въпрос.Те ако искат, аз като ги гледам – единия
иска, другия не иска“.
От писмените и гласните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че детето М. М. трябва да живее при майка си, съответно
родителските права следва да продължат да се упражняват от нея.
16
За да достигне до този извод съдът оценява обстоятелството, че при развода си
страните са постигнали споразумение, с което сами са преценили, че детето е най-добре да
живее с майка си, която да упражнява родителските права върху него.Съдът отчете и факта,
че детето е момиче и че с оглед възрастта в която се намира би получила в по голяма степен
отговор на възникващи въпроси и проблеми, както и подкрепа от своята майка.Също така
според съда, с оглед събраните по делото доказателства майката би осъществила
неоходимия с оглед възрастта на детето контрол върху детето, за да може същото да получи
добро възпитание и образование, съобразявайки се и с неговите потребности и интереси,
доколкото чувството за свобода и безконтролност и стремеж да се угажда на всеки каприз и
желание на детето за да се покаже, че единия от двамата родители е по-добър от
другия/предвид сложилите се отношения между родителите/ предвид възрастта на детето би
могло да доведе до последици за детето в бъдеще, които не са желани от нито един от
двамата родители.Също така ако детето М. М. живее със своята майка, това би довело до
възстановяване на близките отношения с – по-голямата й сестра, прекъснати след отиването
при баща й и възможността да получи подкрепа от още един близък човек.И двамата
родители притежават необходимия родителски капацитет, създали са добри жилищни и
битови условия за отглеждане и възпитание на детето, работят, и двамата имат желания да
се грижат за детето си.За съжаление обаче нито преди, нито по време на производството по
делото двамата родители не положиха необходимите усилия да постигнат консенсус относно
това по какъв начин следва да продължат напред отношенията им с детето и евентуално за
прилагането и на по съвременни способи за упражняване на родителските права, като се
съобразят и с интересите на детето и с възможностите и капацитета на всеки един от тях,
още повече, че живеят в едно и също населено място.
Предвид на всичко изложеното до тук, предявеният иск за изменение на одобрените от
съда мерки относно упражняването на родителските права върху детето на страните и
възлагането на тези права на ищеца, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а оттам и
искането за имнение и на местоживеене, режим на лични отношения и издръжка по
отношение на детето.
В заключение съдът намира за необходимо да напомни, че особено важно е и двамата
родители да имат предвид, че разривът в личните им отношения не следва да пречи на
поддържането на нормалните отношения родител - дете. Детето по никакъв начин не бива да
става инструмент за решаване на междуличностните проблеми на родителите, тъй като това
ще има еднозначно негативни последици за него в бъдещ план. Страните следва да са
наясно, че детето има нужда и от двамата си родители, независимо от това дали те живеят
заедно или по някаква причина са разделени. Поради това всеки опит за въздействие в
насока отчуждаване или настойване на детето срещу някой от родителите, или ограничаване
на личните му контакти с който и да е от двамата, в крайна сметка ще се отрази неминуемо
негативно върху израстването и оформянето му като личност. И именно в тази насока
следва да насочат своите усилия страните, като се ръководят от интересите на детето, а не от
17
своите собствени такива, в случай че загрижеността им към детето е достатъчно искрена.
По отношение направеното от страните искане за присъждане на разноски, съдът
счита, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски, поради следното:
В случая правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, респ. по чл.59, ал.9 от СК пред първата
инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото
производство, в производството по чл.127, ал.2 от СК /чл.59, ал.9 от СК/ не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски права,
признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита най- добрия интерес на детето, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. В посочения смисъл е Определение
№385/25.08.2015 г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за настоящия съд съдебна
практика.
Водим от горното и доказателствата по делото, на основание чл.59 ал.9 от СК във вр. с
чл.127 ал.2 от СК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Х. К. М., ЕГН **********, от гр.Г. Д., ул.Д. №
против Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.Г. Д., ул.Х. С. № за промяна на режима на
упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка
по отношение на детето М. Х. М., ЕГН , определени с Решение № 584/10.02.2018 г ., по
гр.дело № 1104/2017 г., по описа на РС-Гоце Делчев.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд
гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18