Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 23.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД  № 91 по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

В.Б. Д., ЕГН ********** *** е подала жалба чрез административнонаказващият орган до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 19 – 0286 - 00258 / 21.01.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К.,, в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично, подробно излага доводите си и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № Д362746 / 05.12.2019 г., че на 05.12.2019 г. в 07.55 часа в гр. К., на ул. „Д.Д.“ управлява, с посока на движение от ж. п. гара К. към ЦДГ „Р.“ лек автомобил „Д.Д.“ с рег. № РВ 70 05 КТ, собственост на фирма „Н.Т.“ ЕООД, като на кръстовище с ул. „Ц.Ц.“ не спира и отнема предимство на идващия отдясно на нерегулирано кръстовище по ул. „Ц.Ц.“ лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № СО 21 41 АН, с което става причина за ПТП и по този начин е нарушил чл. 48 от ЗДвП.  

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 19 – 0286 – 001258 / 21.01.2020 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2, вр. с 175 ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП е наложил на В.Б. Д., ЕГН ********** ***  административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля Б.Г.В. и К.Г.К.  - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.02.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № 286 000 - 974 / 09.02.2020 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел беше разпитан актосъставителят К.Г.К., който потвърждава авторството и констатациите в съставения от него АУАН. Същият заявява, че кръстовището не е било регулирано с пътни знаци. Сочи, че на нерегулирано кръстовище, на равнозначни пътища, водачът на л.а. Д.Д.“ не пропуснал приближаващия му от дясната страна и навлизащ в кръстовището л.а. „Ф.П.“, като му отнема предимството, в резултат на което причинява ПТП. Инцидентът настъпил на улиците „Д.Д.“ и ул. Ц.Ц.“. Жалбоподателката категорично сочи, че тя също е била на път с предимство – ул. „Д.Д.“ и в момента на ПТП – то не е имало никакви пътни знаци на кръстовището.

 Съдът счита, че в случая от значение била скоростта на двата автомобила, като водачът трябвало да се съобрази с местоположението и скоростта на дясно стоящия, за което доказателства не са представени.

Също така в хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че с писмо рег. № 286 000 – 2898 / 14.08.2019 г. зам. началник на РУ – К.  е изпратил искане до Кмета на община К., с което с оглед осигуряване на безопасността на движение е поискано на ул. „Х.Б.“ да се поставят пътни знаци Б2 „Спри ! Осигури предимство !“ и на ул. „Д.Д.“ на пътни знаци Б3 „път с предимство“.

Няма данни за поставяне на знаците към датата на ПТП – то.    

След анализ на събрания в настоящото производство доказателствен материал, съдът намира, че така описаната фактическа обстановка не може да се приеме за безспорно установена и доказана, въпреки, че цени събраните по делото гласни / отчасти / и писмени доказателства като последователни и достоверни. Съдът кредитира показанията на актосъставителя отчасти, като отчита, че същият не е очевидец на настъпилия инцидент и в тази връзка не възприема за доказана тази част, от тях, касаеща механизма на настъпилото ПТП, който според него бил ясен, тъй като не се подкрепя от съвкупния анализ на останалата доказателствена маса.

При изследване на материалноправната законосъобразност на наказателното постановление и предвид събрания по делото доказателствен материал, съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за нарушение, което не е доказано от  обективна и субективна страна.

Съгласно възприетата от административните органи като нарушена разпоредба на чл.48 от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. Съответно приложените санкционни разпоредби са чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, като първата разпоредба предвижда наказание  глоба в размер на 200 лв. за всеки, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Във връзка с тази норма е посочена санкционна разпоредба на чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва  с глоба в размер 150 лв. всеки, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В случая, за да е установено безспорно извършването на вмененото административно нарушение, от обективна страна следва да е установено преминаването на МПС през кръстовище с  равнозначни пътища без санкционираното лице да пропусне ППС, намиращо се или приближаващо от дясната му страна. Действително в случая е допуснато ПТП, настъпило на равнозначни пътища, за което не се спори. Изводът за вина на жалбоподателя обаче не се явява подкрепен от събраните по делото доказателства. Ударът не се доказва да е пряка и непосредствена последица от неспазване на  предписанието на закона, дадено в чл. 48 от ЗДвП. На практика не са извършени на мястото на ПТП необходимите замервания и не са уточнени отстоянията, които са от значение за определяне на скоростта на участващите в инцидента МПС и необходими за преценка на правнорелевантния въпрос дали именно поведението на жалбоподателката има пряка причинно-следствена връзка за настъпването на ПТП. Тази скорост би могла да има основно значение за резултата. Липсват обаче данни да са предприети действия за установяването й от контролните органи, както и доказателства в тази насока. Предвид на това съдът приема, че няма безспорни доказателства, от които да се направи извод, че санкционираното лице е  допуснало нарушение на правилата за движение в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.

Жалбоподателят е санкциониран от административно наказващия орган при липса на безспорност относно неговата вина за констатираното нарушение. Настоящата инстанция намира, че в случая  АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне, но същите не са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателката, тъй като по безспорен начин не е доказано извършеното нарушение, респ. вината на сочения нарушител. Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност / чл.6 от ЗАНН /.

Ето защо съдът намира, че поради недоказаност обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

         Р       Е       Ш     И :

 

       

         ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 19 – 0286 - 001258 / 21.01.2020 г.  издадено от Началник група към ОДМВР– С.,  РУ - гр. К.,  с което на В.Б. Д., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 179 ал. 2, вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5, пр. 4 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева.    

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                              

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :