Присъда по дело №6479/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 300
Дата: 14 май 2024 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110206479
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 300
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело частен характер № 20231110206479 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА М. Р. Р., родена на ****г. в гр. Р*,
българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше
образование, без работа, с едно дете - К* С.а, живуща в гр. С*, бул. “Б*”
№******* и гр. Р*, ул. ************, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВНА В
ТОВА, ЧЕ за това, че за периода от 17.11.2022 г. до 21.04.2023 г. на
територията на гр.Разград и гр.София в условията на продължавано
престъпление с 14 (четиринадесет) отделни деяния, осъществяващи
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при еднородност на вината и при една и съща фактическа
обстановка, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, не е изпълнила и по какъвто и да
е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в сила на
23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа
на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*
С*С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:********* 4, което следва да бъде
предавано от майката М. Р. Р. на бащата С. Ц. С. по местожителството на
детето по силата на установения режим на лични отношения, както следва:
„Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
1
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване, както и
Всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа,
както и
Общо 30 (тридесет) дни през лятото (в отразъка 15 юни – 15 септември),
както и
Всяка четна година за Новогодишните празници от 09:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване, като
за всички посочени дни и часове бащата ще взема детето от адреса по
неговото местоживеене и ще го връща отново там или от съответната детска
градина/ясла или учебно заведение в зависимост от ангажиментите на детето
и ще го връща по неговото местоживеене“, като случаят е особено тежък,
както следва:
1.). На 17.11.2022г. (трети четвъртък на месец ноември) в гр.София, бул.
********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
2.). На 18.11.2022г. (трети петък на месец ноември) в гр.София,
бул.************ подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
3.). На 15.12.2022г. (трети четвъртък на месец декември) в гр.София,
бул. ********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
4.). На 16.12.2022г. (трети петък на месец декември) в гр.София, бул.
*********подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
2
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К*С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
5.). На 31.12.2022г. (Новогодишни празници) в гр.София, бул. ****
подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила постановеното
влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. №
61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването
на родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*С*
С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всяка четна година за Новогодишните празници
от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване) не го е
предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето на Новогодишните
празници от 09:00 на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване.
6.). На 05.01.2023г. (първи четвъртък на месец януари) в гр.София, бул.
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К*С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
7.). На 06.01.2023г. (първи петък на месец януари) в гр.София, бул.
********* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С*С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
8.). На 19.01.2023г. (трети четвъртък на месец януари) в гр.София, бул.
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К*С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
3
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
9.). На 20.01.2023 г. (трети петък на месец януари) в гр.Разград, ул.
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
10.). На 17.03.2023 г. (трети петък на месец март) в гр.Разград, ул.
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К*С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
11.). На 06.04.2023г. (първи четвъртък на месец април) в гр.София, бул.
************** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*С* С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети четвъртък от месеца от
17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: **********
за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
заявяваща „Няма да я вземеш, защото тя не иска да я вземеш. Аз ли да
извикам полиция или ти ще повикаш“, като затворила вратата на жилището, и
стоейки с кръстени ръце заявила, че „Аз насила няма да ти я дам“ , детето
К*С*С.а отговорило към бащата С. Ц. С. думите „Лош си. Няма да право да
влизаш в къщата ми“, „Защото така“, „Мама няма да отвори, защото тя
не иска да ме взимаш. Няма никога да ме вземеш, никога няма да ме видиш“;
12.). На 07.04.2023г. (първи петък на месец април) в гр.София, бул.
************* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
4
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*С* С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с
приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето
от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00
часа на неделния ден с приспиване, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
отваряйки леко вратата на жилището и заявявайки многократно „Насила няма
да ти дам детето. Детето го е страх от баща си“, детето К* С* С.а, по
домашни дрехи и босо, което майката отказала да облече, отговорило на баща
си С. Ц. С. думите „Лош си“, след което вратата на жилището била затворена
от майката М. Р. Р., казвайки на бащата, че той биел детето и го наказвал,
вследствие на което то не искало да отива при него;
13.). На 20.04.2023г. (трети четвъртък на месец април) в гр.София, бул.
********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*С* С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети четвъртък от месеца от
17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: **********
за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
заявяваща „Детето не желае да дойде при теб, ще извикам полиция“, „Аз се
чудя колко си нагъл изобщо да го искаш това нещо“ , детето К* С* С.а, което
било необлечено и необуто, отговорило към бащата С. Ц. С. думите „Ще си
платиш за това, ще си платиш за това“, след което майката М. Р. Р.
затворила вратата на жилището, а след повторно отваряне на входната врата в
присъствие на полицейски служители майката М. Р. Р. отговорила на бащата
С. Ц. С., че „Аз не се меся във Вашите отношения“, чувайки се как през това
време детето К* С* С.а ръмжало в хола на жилището и блъскало вратата;
14.). На 21.04.2023г. (трети петък на месец април) в гр.София,
бул.*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и
по какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло
в сила на 23.07.2020г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К* С*С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с
приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето
от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00
часа на неделния ден с приспиване, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
отваряйки вратата на жилището, детето К*С* С.а, държащо рисунка с мъж и
жена, които били задраскани, отговаряло на бащата С. Ц. С. „Против теб,
против теб, против вас двамата с Таня“ , след което майката М. Р. Р.
5
заявила „Извикала съм полиция“, затваряйки входната врата на жилището,
като при повторното й отваряне в присъствие на полицейски служители
майката М. Р. Р. казала „ Детето не желае да отиде при баща си, аз отворих
вратата и ето“, „Детето не желае да дойде при теб, ако те обичаше,
щеше да дойде“ - ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ от частен
характер по състава на чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, ПОРАДИ
КОЕТО и НА ОСНОВАНИЕ чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.55,
ал.1, т.2, б. „б“ от НК Я ОСЪЖДА на 1.). НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ“ на
основание чл.42а, ал.3, т.1 вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4 вр. ал.1 от НК
ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ и за следните срокове – 1.1.)
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година и 6
(шест) месеца пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; 1.2.) задължителни
срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца
и 1.3.) включване в програми за обществено въздействие за срок 1 (една)
година и 6 (шест) месеца за изграждане на социални навици и умения за
законосъобразно поведение, КАКТО и НА КУМУЛАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на 2000.00 (две хиляди)
лева, платима в полза на Държавата.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМАТА М. Р.
Р., с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от
8 267.57 лева, представляваща сторените разноски за експертизи и свидетели
в съдебното производство, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима в полза
на Софийски районен съд държавна такса за служебно издаден изпълнителен
лист.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМАТА М.
Р. Р., с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С. Ц. С., с ЕГН: ********** (със снета
по делото самоличност) сумата от 14.20 лева, представляваща сторените в
наказателното производство разноски за заплатена държавна такса за
предявената тъжба.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК
приложените по делото веществени доказателства - аудиозаписи,
видеофайлове и други, инкорпорирани в оптичните носители - на л.106, том
1; на л.113, том 1; на л.629, том 2; на л.859, том 3 и на л.904, том 3 от СП ДА
ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ към доказателствения материал по
наказателното производство.

Присъдата може да бъде обжалвана в 15 (петнадесет) дневен срок от
днес пред Софийски градски съд по реда на глава XXI от НПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НЧХД № 6479/2023 г. по описа на СРС, НО, 9 състав

I.). С писмена тъжба (от „тъжен съм“, „тъгувам“, от „тъжни
слова” - дума със славянски произход) с вх. № 132725/12.05.2023г. е
повдигнато наказателно обвинение за престъпление от частен характер от
частния тъжител С. Ц. С. с ЕГН: ********** (и със снета по делото
самоличност) срещу подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** (и със снета
по делото самоличност), за това че за периода от 17.11.2022 г. до 21.04.2023
г. на територията на гр.Разград и гр.София в условията на продължавано
престъпление с 14 (четиринадесет) отделни деяния, осъществяващи
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при еднородност на вината и при една и съща фактическа
обстановка, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, не е изпълнила и по какъвто и да
е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в сила на
23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа
на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К. С.
С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН: , което следва да бъде предавано от
майката М. Р. Р. на бащата С. Ц. С. по местожителството на детето по силата
на установения режим на лични отношения, както следва:
„Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване, както и
Всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа,
както и
Общо 30 (тридесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни – 15
септември), както и
Всяка четна година за Новогодишните празници от 09:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване, като
за всички посочени дни и часове бащата ще взема детето от адреса по
неговото местоживеене и ще го връща отново там или от съответната детска
градина/ясла или учебно заведение в зависимост от ангажиментите на детето
и ще го връща по неговото местоживеене“, като случаят е особено тежък,
както следва:
1.). На 17.11.2022г. (трети четвъртък на месец ноември) в гр.София,
*************** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К. С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
1
2.). На 18.11.2022г. (трети петък на месец ноември) в гр.София,
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К. С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
3.). На 15.12.2022г. (трети четвъртък на месец декември) в гр.София,
******* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К. С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
4.). На 16.12.2022г. (трети петък на месец декември) в гр.София,
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К.С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
5.). На 31.12.2022г. (Новогодишни празници) в гр.София,
************* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К. С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всяка четна година за
Новогодишните празници от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02
януари с преписване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за
времето на Новогодишните празници от 09:00 на 31 декември до 19:00 часа на
02 януари с преписване.
6.). На 05.01.2023г. (първи четвъртък на месец януари) в гр.София,
***********подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
2
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К. С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
7.). На 06.01.2023г. (първи петък на месец януари) в гр.София,
************ подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К.С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
8.). На 19.01.2023г. (трети четвъртък на месец януари) в гр.София,
************** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К. С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
9.). На 20.01.2023 г. (трети петък на месец януари) в гр.Разград,
************ подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К. С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
10.). На 17.03.2023 г. (трети петък на месец март) в гр.Разград,
************подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К.С. С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
3
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
11.). На 06.04.2023г. (първи четвъртък на месец април) в гр.София,
************* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К.С.а С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети четвъртък от месеца от
17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: **********
за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
заявяваща „Няма да я вземеш, защото тя не иска да я вземеш. Аз ли да
извикам полиция или ти ще повикаш“, като затворила вратата на жилището, и
стоейки с кръстени ръце заявила, че „Аз насила няма да ти я дам“ , детето
К.С. С.а отговорило към бащата С. Ц. С. думите „Лош си. Няма да право да
влизаш в къщата ми“, „Защото така“, „Мама няма да отвори, защото тя
не иска да ме взимаш. Няма никога да ме вземеш, никога няма да ме видиш“;
12.). На 07.04.2023г. (първи петък на месец април) в гр.София,
************* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К. С. С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с
приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето
от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00
часа на неделния ден с приспиване, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
отваряйки леко вратата на жилището и заявявайки многократно „Насила няма
да ти дам детето. Детето го е страх от баща си“, детето К.С. С.а, по
домашни дрехи и босо, което майката отказала да облече, отговорило на баща
си С. Ц. С. думите „Лош си“, след което вратата на жилището била затворена
от майката М. Р. Р., казвайки на бащата, че той биел детето и го наказвал,
вследствие на което то не искало да отива при него;
13.). На 20.04.2023г. (трети четвъртък на месец април) в гр.София,
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К.С. С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети четвъртък от месеца от
17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: **********
за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
заявяваща „Детето не желае да дойде при теб, ще извикам полиция“, „Аз се
4
чудя колко си нагъл изобщо да го искаш това нещо“ , детето К. С. С.а, което
било необлечено и необуто, отговорило към бащата С. Ц. С. думите „Ще си
платиш за това, ще си платиш за това“, след което майката М. Р. Р.
затворила вратата на жилището, а след повторно отваряне на входната врата в
присъствие на полицейски служители майката М. Р. Р. отговорила на бащата
С. Ц. С., че „Аз не се меся във Вашите отношения“, чувайки се как през това
време детето К. С. С.а ръмжало в хола на жилището и блъскало вратата;
14.). На 21.04.2023г. (трети петък на месец април) в гр.София,
************** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К. С. С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с
приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето
от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00
часа на неделния ден с приспиване, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
отваряйки вратата на жилището, детето К. С. С.а, държащо рисунка с мъж и
жена, които били задраскани, отговаряло на бащата С. Ц. С. „Против теб,
против теб, против вас двамата с Таня“ , след което майката М. Р. Р.
заявила „Извикала съм полиция“, затваряйки входната врата на жилището,
като при повторното й отваряне в присъствие на полицейски служители
майката М. Р. Р. казала „ Детето не желае да отиде при баща си, аз отворих
вратата и ето“, „Детето не желае да дойде при теб, ако те обичаше,
щеше да дойде“ - продължавано престъпление от частен характер по
състава на чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В тъжбата на тъжителя С. Ц. С. и чрез процесуалното
представителство на повереника адвокат М. Г. в хода на пренията се
релевират твърдения за безспорна доказаност на извършеното престъпление
по чл.182, ал.2 от НК вр. чл.26, ал.1 НК от обективна и субективна страна.
Извършва се изчерпателен анализ на доказателствената съвкупност.
Съпоставят се обективните находки от извършеното престъпление. Инвокира
се, че е установено престъплението с включените към него деяния. Прави се
искане съдът да постанови осъдителна присъда, с която да ангажира
наказателната отговорност на подсъдимата Р..
Подсъдимата М. Р. Р. лично и чрез процесуалното представителство
на упълномощения си професионален защитник адвокат В. К. оспорват
твърдяното като извършено продължавано престъпление по състава на чл.182,
ал.2 от НК вр. чл.26, ал.1 НК. Счита, че това престъпление е недоказано.
Извършва се изчерпателен доказателствен анализ. Излага се, че осъдителна
присъда не може да се основава на недоказаност на фактите и единствения
изход от случая е съдът да признае подсъдимата Р. за невиновна и да я
оправдае за твърдяното като извършено от нея престъпление по чл.182, ал.2
от НК вр. чл.26, ал.1 НК.
5
В правото си на последна дума по чл.297, ал.1 от НПК подсъдимата Р.
заявява, че се надява на обективност.
II.). Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III.). От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Частният тъжител С. Ц. С., на 47 годишен, е роден на********г. в гр.
В., българин, български гражданин, няма съпружеска връзка с подсъдимата,
не живеят на семейни начала, неосъждан, има пет наказателни дела с
подсъдимата от същия тип, с висше образование, ************, с едно дете -
К. С.а, постоянен адрес гр. С., *************, настоящ адрес гр. С.,
***********, ЕГН: **********.
Подсъдимата М. Р. Р. , е родена на ******** г. в гр. Р., българка,
български гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше образование, без
работа, с едно дете - К. С.а, живуща в гр. София, ************* и гр.
Разград,************с ЕГН: **********.
Тъжителят С. Ц. С. е неосъждано лице. По призвание е адвокат. Вписан е
като член на Софийска адвокатска колегия. Притежавал и притежава висок
авторитет сред правните среди на успешен професионален защитник. Срещу
него липсвали образувани производства по Закона за защита от домашно
насилие. Тъжителят С. не бил насилник, нито агресивна личност. Не нападал
жени, а още повече и деца. Нямал никаква склонност да тормози хората и/или
да ги насилва, включително и деца. Бил търпелив, толерантен, дипломатичен,
възпитан, подреден и много диалогичен. Общувал нормално с лицата от
своето обкръжение. Показвал високо правосъзнание. Срещу подсъдимата М.
Р. Р. липсвали образувани висящи и/или неприключили наказателни
производства за престъпления от общ характер. Била неосъждана. Тя имала
висше образование по специалност „начална училищна педагогика“, както и
магистърска степен по „международни икономически отношения“. Тъжителят
С. имал брак с друга жена, но нямали заедно собствено дете по обективни
невиновни причини. На 21.08.2018г. била родена К. С. С.а, като общо дете на
тъжителя С. Ц. С. и подсъдимата М. Р. Р.. (Детето било заченато с инвитро
процедура по тяхна договорка и взаимно съгласие). Подсъдимата Р. искала да
заживее с тъжителя С. и да станат семейство, а те самите - по нейно виждане
(и искане) - и партньори помежду си. Преди и след раждането на детето К.
С.а, подсъдимата Р. знаела, че тъжителят С. имал брачно правоотношение с
друга жена (от около двадесет години). Подсъдимата Р. започнала да изпитва
силни чувства (обич, любов и други), но и интензивни негативни емоции към
тъжителя С. - например гняв, разочарование и други. Тези негативни емоции
преобладавали. Те предопределяли цялостното й поведение и реакции към
него занапред. Искала да го нарани, измъчва и да му отмъсти, като му създаде
всякакви затруднения пред него, същият да не може да вижда и взема детето
6
им К.С.а. Отношенията им рязко, дълбоко, трайно и невъзвратимо се
влошили. Приемала, че само тя еднолично можела да решава за детето К. С.а
и какво да се случва с него. Подсъдимата Р. започнала да сменя многократно
и често местопребиваването си и за двата си адреса в гр. София,
***************** и в гр. Разград, *************. Не съобщавала на
тъжителя С. къде се намирала с детето им К. С.а и на кой от двата адреса са.
Тя не предоставяла детето К. С.а на нейния баща С. (той искал да я вижда и
взема при себе се). Отказвала му. Изтъквала медицински причини за
невъзможността детето К. С.а да бъде предадено на баща си С.. Не
предоставяла информация за медицинското състояние на детето им на бащата
С.. Когато предоставяла (в редките случаи) детето К. С.а на баща й С., след
това подсъдимата Р. обвинявала бащата С., че не можел да се грижи за детето
и че го връщал болно (и конкретно става дума за случая от 17.04.2022г.,
когато детето, поради повръщане и вирусна инфекция е било настанено в
„Аджибадем Сити Клиник“ в гр. С. и след това - изписано по настояване на
подсъдимата Р.). Това поведение на подсъдимата Р. станало трайно към
тъжителя С.. Комуникацията между тях по имейл била емоционална.
Обвинявали се взаимно. Тъжителят С. с разговор и с общи решения искал да
разреши спора му с подсъдимата Р. за детето им К. С.а. Подсъдимата Р. не се
съгласявала с исканията и предложенията на тъжителя С. за детето им. Ако
подсъдимата Р. изразявала с думи съгласие в определени моменти, в
последствие с действия и бездействия не ги изпълнявала (своите обещания) и
фактически не предоставяла детето на баща му С.. Възникнало решението
тъжителят С. да образува съдебно охранително производство по Семейния
кодекс пред Софийски районен съд (СРС) за определяне на режим на лични
отношения с детето му К. С.а. Той се снабдил с изпълнителен лист на
21.05.2020г. по гр.д. № 61670/2019г. по описа на СРС, III ГО, 92 състав във
връзка с определените от съда в негова полза привременни мерки за
предварително определяне на режима на лични отношения с детето К. С.а
(докато траел съдебния процес с решаването му до влязъл в сила съдебен акт).
Тъжителят С. с молба образувал изпълнително дело № № 1138/2020г. по
описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 по описа на КЧСИ и с район на действие
СГС. Тъжителят С. се надявал чрез помощта на ЧСИ да вижда детето си К.
С.а. Действията, дори на ЧСИ били, обаче, без резултатни - подсъдимата Р.
или не е била намирана на адрес, или не осигурявала детето за предаване, или
изтъквала, че е то болно. С влязло в сила на 23.07.2020г. решение №
157832/23.07.2020г. по описа на СРС, III ГО, 92 състав по гр.д. № 61670/2019г.
в пункт 1.3. - след навършване на четири годишната възраст на детето
(относимо към инкриминираният период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г.) ,
било утвърдено споразумение относно упражняването на родителските права
и лични контакти с малолетното дете К.С. С.а, родена на 21.08.2018г., което
следвало да бъде предавано от подсъдимата М. Р. Р. на частния тъжител С. Ц.
С. по местожителството на детето по силата на установения режим на лични
отношения, както следва:
Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване, както и
7
Всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа,
както и
Общо 30 (тридесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни – 15
септември), разделени на два периода от по 15 (петнадесет дни), във време,
несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както и
Всяка четна година за Новогодишните празници от 09:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване,
както и всяка четна година на Великденските празници (съобразно
православния календар, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа
на първия понеделник, след Великден, с преспиване.
Страните по споразумението договорили, че за всички посочени дни и
часове бащата ще взема детето от адреса по неговото местоживеене и ще го
връща отново там или от съответната детска градина/ясла или учебно
заведение в зависимост от ангажиментите на детето и ще го връща по
неговото местоживеене.
Подсъдимата Р. не изпълнявала и отказвала да изпълнява влязлото в
сила на 23.07.2020г. решение № 157832/23.07.2020г. по описа на СРС, III ГО,
92 състав по гр.д. № 61670/2019г. относно утвърденият режим на лични
отношения на тъжителя С. с детето им К. С.а. Тъжителят С. подавал сигнали
до прокуратурата - общо за периода 2020г.-2023г. били около 40
(четиридесет) (преди престъплението по чл.182, ал.2 от НК да стане от
частен характер по волята на законодателя). Тъжителят С. подавал сигнали до
различните дирекции на ДСП в гр.София и гр.Разград. Търсел съдействие от
административния орган. Административните органи чрез служителите си
изготвяли доклади - единият такъв бил например от 26.07.2022г. Изработил се
план за действие на 08.08.2022г. Провеждали се разговори и срещи с двамата
родители. Било установено, че отношенията между двамата родители били
обтегнати, при липса на комуникация и желание за разбирателство.
(Първоначално подсъдимата Р. в продължителен период от време - през
2021г., дори на служителите от ДСП гр.София не оказвала никакво
съдействие, отказвала комуникация с тях и не връщала обратни отговори на
позвъняванията към нея). Служителите от различните дирекции на ДСП
гр.София и гр. Разград изслушвали всяка от страните в спора - тъжителят С. и
подсъдимата Р.. Те били консултирани, че влошените им отношения
поставяли в риск детето К. С.а. Било е направено предложение за
предприемане на мярка по чл.23 от Закона за закрила на детето. За детето К.
С.а възникнал риск за нейното добро психо-емоционално състояние и риск за
проявата от нейна страна на поведенчески отклонения - във връзка с
влошените отношения и нарушената комуникация между родителите на
детето. Провежданите срещи между подсъдимата Р. и тъжителя С. под
надзора на ДСП гр.София и гр.Разград не постигали резултат. Те двамата
продължавали да комуникират чрез имейли. Упреквали се. Подсъдимата Р. не
предоставяла детето на баща му С. по причини, свързани с твърдяното от нея,
че К. С.а многократно боледувала. Тъжителят С. се тревожел за дъщеря си, за
нейното здравословно състояние и за липсата на информация за нея от майка
8
й Р.. Дори, когато тъжителят С. пътувал до гр.Разград и обратно - около 700
км. (но напразно), оставал разочарован, тъй като не успявал да види детето си
К.С.а (на рождения си ден - на 14.07.). Подсъдимата Р. и тъжителя С. били
консултирани от служителите на ДСП гр.София и гр. Разград за техните
отношения и за проверка на техния родителски капацитет със съответни
срещи при очертан план за действие. Било преценено, че подсъдимата Р. се
нуждаела от обследване на родителския си капацитет с информирането и
консултирането й за рисковете за детето от действията и бездействията на
родителите му, за нуждите на детето, съобразно възрастта му, и за
пораженията за него от въвличането му в конфликта на родителите му.
По изпълнителното производство с № 1138/2020г. по описа на ЧСИ С. Я.
с рег. № 844 по описа на КЧСИ и с район на действие СГС е било приложено
за изпълнение влязлото в сила на 23.07.2020г. решение № 157832/23.07.2020г.
по описа на СРС, III ГО, 92 състав по гр.д. № 61670/2019г. ЧСИ определял
дати с покани за доброволно изпълнение, на които длъжникът в лицето на
подсъдимата Р. следвало да предава детето К. С.а на своя баща - взискателят
С.. На датите, на които е следвало да предава детето, подсъдимата Р. не го
осигурявала. Представяла (изпращала ли ги от разстояние и след консултации
с адвокат) медицински документи, че детето К. С.а се разболявало по нейни
оплаквания (за самото дете) (например поради гадене и повръщане,
температура и други), поради което му се предписвало домашно лечение. На
адреса си в гр. София,************ подсъдимата Р. не е била намирана от
ЧСИ. Били налагани глоби (потвърдени от съда) в размер от по 200.00 лева на
няколко пъти на подсъдимата Р. от ЧСИ за неизпълнение на задължението за
предаването от нейна страна на детето К. С.а на бащата С. (взискател) по
изпълнителното дело на посочените от органа по изпълнението дати.
С порастването на детето К. С.а и с навършването на четири годишна
възраст на 21.08.2022г. (и доколкото детето можело да говори), подсъдимата
Р. започнала да го манипулира и да го използва като свое „оръдие“, за да не
може бащата С. да го вижда и взема при себе си. Детето изпадало в конфликт
на лоялност към майка си. То нямало избор за крехката си възраст. Детето
започнало да взема нейната страна и да изпълнява какво му кажела неговата
майка. Подсъдимата Р. използвала и здравословното състояние на детето К.
С.а, като причина да не го предоставя на баща му С.. На 19.10.2022г. в писмен
имейл до тъжителя С., подсъдимата Р. му съобщила, че допълнително щяла
да го уведоми, кога точно пристигала в гр.Разград с детето К. С.а, а до това
време бащата можел да я вижда на адреса им в гр.София. Подсъдимата Р.,
обаче, реално не изпращала и не предоставяла информация на тъжителя С., че
се намирала точно на един от двата адреса в гр. София, *********** и/или в
гр. Разград, *************, за да може бащата да вижда поне детето, ако не
може да го вземе за дните и периодите, когато е следвало тъжителят С. да
бъде с детето си. Подсъдимата Р. обективно не осигурявала детето на тези
адреси. Не предоставяла информация на бащата С. къде точно се намирала на
територията на страната, за да се ползва той от правата си на родител за
детето К. С.а и съгласно утвърденият от съда режим на техни лични
отношения.
9
На 15.11.2022г. тъжителят С. подал писмен сигнал до Държавна Агенция
за закрила на детето (ДАЗД) и до съответните дирекции на административния
орган в гр.Разград и гр.София (за ДСП-Лозенец), поради упражняваното
емоционално и психическо насилие над детето К. С. С.а чрез отчуждаването
му от майката - подсъдимата Р., която не го предоставяла за лични срещи на
бащата (тъжителят С.), като тя (майката) упражнявала системен психически и
емоционален тормоз над детето им, поставяйки го в конфликт на лоялност
към нея, за да изпълнява нейните „нареждания“ как да се държи с бащата, в
случаите, когато се виждали в режим на лични отношения. Към писмения си
сигнал от 15.11.2022г. тъжителят С. приложил видеозапис, на който е било
заснето детето К. С.а, което се оплаквало от своята майка (подсъдимата Р.) -
последната настройвала детето срещу бащата (по изявления на детето);
налагала му ограничения; казвала му какво да говори пред бащата, като
детето изразявало, че майка му не искала детето да е при своя баща.
В 16:06 часа на 17.11.2022г. подсъдимата Р. изпратила имейл на
тъжителя С., че детето К. С.а не се чувствала добре, следвало да премине
нощта и тогава, ако е в състояние на другия ден, можело да бъде взета от
бащата. Подсъдимата Р. не предоставила друга информация за
здравословното състояние на детето, нито къде се намирали. Тъжителят С. й
отговорил в 16:56 часа на 17.11.2022г. , че тази информация му е дадена в
последния момент, както всеки път. В имейла си тъжителят С. изразил
притеснения до подсъдимата Р. за здравословното състояние на детето им,
съобщавал, че идвал към нея, за да я види и за да я заведат на лекар при
необходимост. 1.). На 17.11.2022г. (трети четвъртък от месец ноември), в
17:00 часа в присъствие на свидетеля С. Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса
на подсъдимата Р. в гр.София, ************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К. С.а (или поне най-малкото с цел
визуално да я види). Тъжителят С. позвънил на входната врата на жилището.
Почукал на нея. Никой не я отворил. Тъжителят С. чакал да му бъде отворена
вратата. Нямало отговор. Позвънил на телефона на подсъдимата Р. с №
*************. Сигналът на позвъняването бил свободен. Никой не вдигнал
обаждането на тъжителя С. на телефона на подсъдимата Р.. Тъжителят С.
позвънил на Национален телефон 112 в 17:10 часа и подал сигнал за неспазен
режим на лични отношения с дете. Повикал полиция. Пристигнал полицейски
патрул. Последвало позвъняване на вратата на подсъдимата Р.. Никой не
отворил. Режим на лични отношения и контакти не бил осъществен. Детето К.
С.а не било предадено на бащата С. от подсъдимата Р. - за всеки трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа. Същата не осигурила
възможността най-малкото бащата да я види. В 18:25 часа на 17.11.2022г.
подсъдимата Р. изпратила писмен отговор по имейл до тъжителя С. с
информацията, че детето им К. С.а била на преглед в болница; че детето
имало нужда от спокойствие и силна храна; че подсъдимата Р. се
притеснявала за нея; че детето нямало да бъде предоставено на бащата С.,
тъй като нееднократно той (бащата С.) е „показал“, че не можел да се грижи
адекватно за К. С.а, особено, когато тя е болна. Подсъдимата Р. съобщила, че
на другия ден 18.11.2022г., ако тъжителят С. пак уведомявал органите на
10
полицията, с цел да упражни режима си на лични отношения, тя нямало да
му отвори входната врата на жилището й в гр.София. Подсъдимата Р. му
заявила, че детето имало нужда от спокойствие, при което бащата С. следвало
да проведе „наказателната си акция“ без нея (майката). Подсъдимата Р. не
предоставила друга информация за здравословното състояние на детето, нито
къде се намирали.
2.). На 18.11.2022г. (трети петък от месец ноември), в 17:00 часа в
присъствие на свидетеля С. Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.София, *******, за да упражни родителските права и
лични контакти с детето им К*С.а (или поне най-малкото с цел визуално да я
види). Тъжителят С. позвънил на входната врата на жилището. Почукал на
нея. Никой не я отворил. Тъжителят С. чакал да му бъде отворена вратата.
Нямало отговор. Позвънил на телефона на подсъдимата Р. с № **********.
Сигналът на позвъняването бил свободен. Никой не вдигнал обаждането на
тъжителя С. на телефона на подсъдимата Р.. Тъжителят С. позвънил на
Национален телефон 112 в 17:15 часа на 18.11.2022г. Подал сигнал за
неизпълнено решение за режим на лични отношения. Повикал полиция. На
място пристигнал патрул от 04 РУ-СДВР. Полицаите констатирали, че никой
не отварял входната врата на апартамента. Била съставена докладна записка
по случая. Пред жилището на подсъдимата Р. се намирал нейният автомобил
с рег. № ********. В жилището й светела лампа. Режим на лични отношения
и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено на бащата С.
от подсъдимата Р. - за времето на трети петък, събота и неделя от месеца от
17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване.
Същата не осигурила възможността най-малкото бащата да я види. В 19:04
часа на 18.11.2022г. тъжителят С. изпратил имейл съобщение до подсъдимата
Р., в което изразявал притесненията си за физическото и емоционалното
състояние на детето си К* С.а. Отговор не последвал от подсъдимата Р..
Подсъдимата Р. не предоставила друга информация за здравословното
състояние на детето, нито къде се намирали.
С писмен отговор от 30.11.2022г. на Директора на РД „СП“ гр. Разград
тъжителят С. се уведомявал по повод на сигнала му от 15.11.2022г., че спрямо
детето К* С* С.а е била приложена мярка за закрила в семейна среда по чл.23
от Закона за закрила на детето. Детето К* С.а е бил оценена като дете в риск,
което е било въвлечено в продължителен междуродителски конфликт от
липсата на ефективна комуникация между родителите по въпросите, касаещи
отглеждането и възпитанието. Според този писмен отговор, подсъдимата Р.
изразила само готовност да ползва социална услуга при административния
орган в гр.Разград за работа със специалист за превенция на родителско
отчуждение. Подсъдимата Р. не използвала реално тази услуга.
На 14.12.2022г., в 14:37 часа подсъдимата Р. изпратила имейл
съобщение до тъжителя С., според което, детето К* С.а след престоя си при
бащата в дните 02.12.2022г.-04.12.2022г., е било върнато при майката в
увредено общо състояние, отслабнало един кг., „супер дехидратирана и
стресирана“. Подсъдимата Р. приела, че детето не се чувствало добре при
своя баща; че било невъзстановено; че е дала на тъжителя С. здраво дете, а
11
той я е бил върнал с увредено състояние; че тя (майката Р.) не искала да
рискува живота и здравето на детето, при което не можело да бъде му
предоставено, докато то не се стабилизирало. В 22:31 часа на 14.12.2022г.
тъжителят С. отговорил на подсъдимата Р., че тя спекулирала със
здравословното състояние на детето им; че детето, когато е следвало да го
върне при нея, се е гушкало в бащата и не е искало да се връща при майката;
че детето е било „натровено“ с мусака, която майката приготвила; че майката
използвала детето, за да постигне целите си спрямо бащата; като тъжителят
С. изразявал притесненията си за здравословното състояние на детето К* С.а
и за липсата на грижи от страна на майката към него. Тъжителят С. изразил
желанието на следващия ден да види детето, и да го вземе за режима на
личните си контакти и отношения с него. 3.). На 15.12.2022г. (трети
четвъртък от месец декември), в 17:00 часа в присъствие на свидетеля С*
Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса на подсъдимата Р. в гр.София,
*************, за да упражни родителските права и лични контакти с детето
им К* С.а (или поне най-малкото с цел визуално да я види). Тъжителят С.
позвънил на входната врата на жилището. Почукал на нея. Правил това
многократно. Никой не я отворил. Тъжителят С. чакал да му бъде отворена
вратата. Нямало отговор. Позвънил на телефона на подсъдимата Р. с №
*************. Сигналът на позвъняването бил свободен. Никой не вдигнал
обаждането на тъжителя С. на телефона на подсъдимата Р.. Тъжителят С.
позвънил на Национален телефон 112 в 17:09 часа и в 17:39 часа. Подал
сигнал за неизпълнено решение за режим на лични отношения. Повикал
полиция. На място пристигнал патрул от 04 РУ-СДВР. Полицаите
констатирали, че никой не отварял входната врата на апартамента. Била
съставена докладна записка по случая. Режим на лични отношения и контакти
не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено на бащата С. от
подсъдимата Р. - за времето на всеки трети четвъртък от месеца от 17:00 часа
до 19:00 часа. Същата не осигурила възможността най-малкото бащата да я
види.
4.). На 16.12.2022г. (трети петък от месец декември), в 17:00 часа в
присъствие на свидетеля С* Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.София, *************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К* С.а (или поне най-малкото с цел
визуално да я види). Тъжителят С. позвънил на входната врата на жилището.
Почукал на нея. Никой не я отворил. Тъжителят С. чакал да му бъде отворена
вратата. Нямало отговор. Позвънил на телефона на подсъдимата Р. с №
**************. Сигналът на позвъняването бил свободен. Никой не вдигнал
обаждането на тъжителя С. на телефона на подсъдимата Р.. Тъжителят С.
позвънил на Национален телефон 112 в 17:10 часа на 16.12.2022г. Подал
сигнал за неизпълнено решение за режим на лични отношения. Повикал
полиция. На място пристигнал патрул от 04 РУ-СДВР. Полицаите
констатирали, че никой не отварял входната врата на апартамента. Била
съставена докладна записка по случая. Режим на лични отношения и контакти
не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено на бащата С. от
подсъдимата Р. - за времето на всеки трети петък, събота и неделя от месеца
12
от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване.
Същата не осигурила възможността най-малкото бащата да я види.
На 29.12.2022г., в 11:43 часа подсъдимата Р. уведомила тъжителят С., че
детето К* С.а е била болна и не можело бащата да я вземе за режима на
личните им отношения за 31.12.2022г. На 30.12.2022г., в 10:21 часа
тъжителят С. изпратил имейл съобщение до подсъдимата Р., с което се
посочвало, че той (бащата) се притеснявал за здравословното състояние на
детето К* С.а и че на следващия ден, искал да я види за празниците. Отговор
не последвал от подсъдимата Р.. 5.). На 31.12.2022г. (четна година), в 09:00
часа в присъствие на свидетеля С*Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.София, ***************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К*С.а (или поне най-малкото с цел
визуално да я види). Тъжителят С. позвънил на входната врата на жилището.
Почукал на нея. Правил това многократно. Никой не я отворил. Тъжителят С.
чакал да му бъде отворена вратата. Нямало отговор. Позвънил на телефона на
подсъдимата Р. с № ************. Сигналът на позвъняването бил свободен.
Никой не вдигнал обаждането на тъжителя С. на телефона на подсъдимата Р..
Тъжителят С. позвънил на Национален телефон 112 в 09:16 часа на
31.12.2022г. Подал сигнал за неизпълнено решение за режим на лични
отношения. Повикал полиция. На място пристигнал патрул от 04 РУ-СДВР.
Полицаите констатирали, че никой не отварял входната врата на апартамента.
Била съставена докладна записка по случая. Режим на лични отношения и
контакти не бил осъществен. Детето К*С.а не било предадено на бащата С. от
подсъдимата Р. - за времето на всяка четна година за Новогодишните
празници от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с
преписване. Същата не осигурила възможността най-малкото бащата да я
види.
На 04.01.2023г., в 12:23 часа подсъдимата Р. уведомила тъжителят С., че
детето К* С.а продължавала да се лекува, поради което е било невъзможно
бащата да я вземе за режима му на лични отношения с нея за пети и шести
януари 2023г. На 04.01.2023г., в 13:57 часа тъжителят С. изпратил имейл
съобщение до подсъдимата Р., с което се посочвало, че въпреки нейните
„добри желания и намерения“, бащата не можел да види детето К* С.а.
Тъжителя С. написал, че се притеснявал за здравословното състояние на
детето си и искал най-малкото да го види. Отправил молба към подсъдимата
Р. да не се крие, а да поговорят за състоянието на детето. Отговор не
последвал от подсъдимата Р.. 6.). На 05.01.2023г. (първи четвъртък на
месец януари) в 17:00 часа в присъствие на свидетеля С*Д. Г.а, тъжителят
С. посетил адреса на подсъдимата Р. в гр.София,**************, за да
упражни родителските права и лични контакти с детето им К* С.а (или поне
най-малкото с цел визуално да я види). Тъжителят С. позвънил на входната
врата на жилището. Почукал на нея. Правил това многократно. Никой не я
отворил. Тъжителят С. чакал да му бъде отворена вратата. Нямало отговор.
Позвънил на телефона на подсъдимата Р. с № *************. Сигналът на
позвъняването бил свободен. Никой не вдигнал обаждането на тъжителя С. на
телефона на подсъдимата Р.. Тъжителят С. позвънил на Национален телефон
13
112 в 17:16 часа на 05.01.2023г. Подал сигнал за неизпълнено решение за
режим на лични отношения. Повикал полиция. На място пристигнал патрул
от 04 РУ-СДВР. Полицаите констатирали, че никой не отварял входната врата
на апартамента. Била съставена докладна записка по случая. Режим на лични
отношения и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено
на бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки първи четвъртък от
месеца от 17:00 часа до 19:00 часа. Същата не осигурила възможността най-
малкото бащата да я види.
7.). На 06.01.2023г. (първи петък на месец януари) в 17:00 часа в
присъствие на свидетеля С* Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.София, **************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К* С.а (или поне най-малкото с цел
визуално да я види). Тъжителят С. позвънил на входната врата на жилището.
Почукал на нея. Правил това многократно. Никой не я отворил. Тъжителят С.
чакал да му бъде отворена вратата. Нямало отговор. Позвънил на телефона на
подсъдимата Р. с № *************. Сигналът на позвъняването бил
свободен. Никой не вдигнал обаждането на тъжителя С. на телефона на
подсъдимата Р.. Тъжителят С. позвънил на Национален телефон 112 в 17:18
часа на 06.01.2023г. Подал сигнал за неизпълнено решение за режим на
лични отношения. Повикал полиция. На място пристигнал патрул от 04 РУ-
СДВР. Полицаите констатирали, че никой не отварял входната врата на
апартамента. Била съставена докладна записка по случая. Режим на лични
отношения и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено
на бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки първи петък, събота и
неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния
ден, с приспиване. Същата не осигурила възможността най-малкото бащата
да я види. На 07.01.2023г., в 17:37 часа тъжителят С. изпратил имейл
съобщение до подсъдимата Р., с което я уведомявал, че бездействието й да му
предостави детето К* С.а, са довели до невъзможност да я види и вземе; че се
притеснявал за нейното здравословно състояние; че отказвала разговор с
тъжителя С.; че майката била в готовност да съдейства само на думи. Отговор
от подсъдимата Р. не последвал.
На 18.01.2023г., в 13:00 часа подсъдимата Р. уведомила тъжителят С., че
детето К* С.а се е било „заразило“ от вирус от контакта си с други деца,
поради което с оглед предписаното й домашно лечение, е било невъзможно
бащата да я вземе за режима му на лични отношения с нея за 19 и 20 януари
2023г. Според социален доклад от 18.01.2023г. на ДСП-Лозенец гр.София,
при среща (една от случилите се такива със съдействието на Дирекцията)
между детето К* С.а и бащата - тъжителят С., служителите на
административният орган възприели, че подсъдимата Р. твърдяла пред тях по
нейни думи, че детето К* С.а „гледа уплашено и да не се притеснява“ .
Същевременно, детето К*С.а се гушнала в баща си. Не искала да се отделя от
него, въпреки, че подсъдимата Р. не била съгласна то да се гушва в него.
Седейки в скута на баща си, детето К* С* се чувствала спокойна, разказвала
за заниманията им с баща им, къде ходели на разходка, за посещението им на
музей и т.н. Тъжителят С. се отнасял с разбиране към детето си. Изслушвал е
14
К* С* и тя е отговаряла на въпросите му. Служителите на ДСП-Лозенец
наблюдавали двамата. (Техните обективни констатации са залегнали в
доклада им от 18.01.2023г.). Било установено, че детето К*С* С.а не
проявявала уплаха или нежелание да контактува с баща си. При посещение на
адреса на майката - подсъдимата Р., детето К* С.а е наблюдавано в нейно
присъствие - същото не говорело, смучело си пръста, глезело се, казвало
думите „че има проблеми“ и „че трябва да я спасиме“. Подсъдимата Р.
бързо се намесила при тези думи на детето и тя посочила на служителите на
ДСП, че е била обяснила на детето си, че служители на ДСП щели да ги
посетят и че тя трябвало да разкаже какво се е случвало, докато е била при
баща си и че те („леличките“ от ДСП) са щели да я спасят. Детето К* С*
казала, че искала да е само при баща си, но тя (подсъдимата Р.) не искала
(така заявило детето). Подсъдимата Р. се намесила в разговора им и задавала
насочващи въпроси към детето К* С.а - например въпрос на подсъдимата Р.
„Кажи тате бие ли те“ с последвал отговор на детето К* С.а „Да“;
например въпрос на подсъдимата Р. „Ти казвала ли си на тате, че не искаш
да спиш при него“ с последвал отговор на детето К*С.а „Да“; въпрос на
подсъдимата Р. „А той какво ти казва“ с последвал отговор на детето К*С.а
„Не“. Пред служителите на ДСП гр.София детето К* С.а заявила в
присъствие на майка си - подсъдимата Р., че „баща ми е лош“, че „той има
лошо сърчице, защото не иска да спря при мама и не ми дава да й се
обадя“, че „баща й не я харесва, защото е лоша“. Според доклада на ДСП
гр.София за детето К* С.а възникнала вреда за психиката й, поради
влошените отношения между родителите му, които се отразявали на детето и
то самото несъзнателно се опитвало да ги манипулира. Комуникацията между
родителите С. и Р. се считала за нарушена. Тя е била единствено чрез имейли
и по повод на детето им К* С.а.
На 19.01.2023г., в 08:32 часа тъжителят С. изпратил имейл съобщение
до подсъдимата Р., с което се посочвало, че на всички дати в периода
17.11.2022г. до 20.01.2023г. (определени в съдебното решение) получавал
имейли от нея, че детето им К* С.а боледувало; че искал да се вземат мерки
за стабилизиране на здравословното й състояние и от двамата родители, че
около два месеца не е виждал детето си и желая да я види, прегърне и да й
предаде купените от него подаръци за нея; че щял да посети адреса им в
гр.София за осъществяване на режима на личните отношения. Отговор не
последвал от подсъдимата Р.. 8.). На 19.01.2023г. (трети четвъртък на месец
януари) в 17:00 часа в присъствие на свидетеля С* Д. Г.а, тъжителят С.
посетил адреса на подсъдимата Р. в гр.София, **********, за да упражни
родителските права и лични контакти с детето им К* С.а (или поне най-
малкото с цел визуално да я види). Тъжителят С. позвънил на входната врата
на жилището. Почукал на нея. Правил това многократно. Никой не я отворил.
Тъжителят С. чакал да му бъде отворена вратата. Нямало отговор. Позвънил
на телефона на подсъдимата Р. с №***********. Сигналът на позвъняването
бил свободен. Никой не вдигнал обаждането на тъжителя С. на телефона на
подсъдимата Р.. Тъжителят С. позвънил на Национален телефон 112 в 17:19
часа на 19.01.2023г. Подал сигнал за неизпълнено решение за режим на
15
лични отношения. Повикал полиция. На място пристигнал патрул от 04 РУ-
СДВР. Полицаите констатирали, че никой не отварял входната врата на
апартамента. Била съставена докладна записка по случая. Режим на лични
отношения и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено
на бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки трети четвъртък от
месеца от 17:00 часа до 19:00 часа. Същата не осигурила възможността най-
малкото бащата да я види.
9.). На 20.01.2023г. (трети петък на месец януари) в 17:00 часа в
присъствие на свидетеля С. Ю. С., тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.Разград, *************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К*С.а (или поне най-малкото с цел
визуално да я види). Тъжителят С. позвънил на входната врата на жилището.
Почукал на нея. Правил това многократно. Никой не я отворил. Тъжителят С.
чакал да му бъде отворена вратата. Нямало отговор. Позвънил на телефона на
подсъдимата Р. с № **************. Сигналът на позвъняването бил
свободен. Никой не вдигнал обаждането на тъжителя С. на телефона на
подсъдимата Р.. Тъжителят С. позвънил на Национален телефон 112 в 17:13
часа на 20.01.2023г. Подал сигнал за неизпълнено решение за режим на
лични отношения. Повикал полиция. На място пристигнал патрул от РУ-
Разград. Полицаите констатирали, че никой не отварял входната врата на
апартамента. Била съставена докладна записка по случая. Режим на лични
отношения и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено
на бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки трети петък, събота и
неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния
ден, с приспиване. Същата не осигурила възможността най-малкото бащата
да я види. На 21.01.2023г., в 10:52 часа тъжителят С. изпратил имейл
съобщение до подсъдимата Р., с което я уведомявал, че бездействието й за
пореден път да му предостави детето К* С.а, е довело до невъзможност да я
види и вземе; че се притеснявал за нейното здравословно състояние; че
третирала (майката) детето като вещ, а не като родител с отговорно
присъствие. Отговор от подсъдимата Р. не последвал. На 26.01.2023г., в 14:36
часа тъжителят С. изпратил имейл съобщение до подсъдимата Р., с което
искал да бъде „компенсиран“ от нея за времето, в което не е виждал детето
К*С.а. В 15:38 часа на същия ден в имейл, адресиран и до адвокат К.
(защитникът на подсъдимата Р.), подсъдимата Р. съобщила на тъжителя С., че
в периода 27.01-29.01.2023г. тя нямала възможност да му предостави детето
им (не посочила причините за това), а на 02.02.2023г. подсъдимата Р. щяла да
направи всичко възможно да осигури детето. В 16:11 часа на 26.01.2023г.
тъжителят С. изпратил обратен отговор до подсъдимата Р. и изразил
опасенията си че и на тази дата и за други дни извън периода на режима на
лични отношения, тя (майката) нямало да му предостави отново детето К*
С.а. В периода 16.02.2023г. - 17.02.2023г. последвали с няколко взаимни
имейл съобщения между тъжителят С. и подсъдимата Р.. Тъжителят С. й
съобщавал, че тя (майката) непрекъснато сменяла работата си; че тя (майката)
не го информирала къде е с детето и от къде може да го вземе; че тя (майката)
не му предоставяла детето; че щял да посети адреса й на 16.02.2023г. в
16
гр.София. Тъжителят С. съобщавал, че на 17.02.2023г. бил взел детето от
адреса в гр.София и щял отново да го вземе и на 17.02.2023г. Подсъдимата Р.
съобщила на тъжителя С., че след 20.02.2023г. можела да бъде намерена с
детето в гр.Разград, от където той да вземе при себе си и върне след това К*
С.а. Подсъдимата Р. не виждала смисъл всеки път да бъде питана от тъжителя
С. къде се намирала.
Към 06.03.2023г. детето К* С.а имала болки в гърлото, хрема и
температура. В периода 06.03.2023г. - 12.03.2023г. подсъдимата Р. била извън
страната. На 15.03.2023г., в 10:11 часа подсъдимата Р. уведомила тъжителят
С., че детето К* С.а се разболяла и е било невъзможно бащата да я вземе за
режима му на лични отношения с нея за 16.03 и 17.03.2023г. Друга
информация не му предоставила за детето. На 16.03.2023г., в 08:56 часа
тъжителят С. изпратил имейл съобщение до подсъдимата Р., с което се
посочвало, че не получавал информация от нея за здравословното състояние
на детето; като искал да види детето К*С.а в други дни чрез компенсиране на
невъзможността да я види за определените му от съда дни. Отговор не
последвал. 10.). На 17.03.2023г. (трети петък на месец март) в 17:00 часа в
присъствие на свидетеля С. Ю. С., тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.Разград, ************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К* С.а. Тъжителят С. позвънил на
входната врата на жилището. Почукал на нея. Подсъдимата Р. отворила
вратата. Казала на тъжителя С., че нямало да му предостави детето К* С.а,
тъй като е била болна. Отказала. Отказала да предостави възможност на
тъжителя С. най-малкото да я види (по негова молба). Подсъдимата Р.
отказала да предостави на тъжителя С. и информация за състоянието на
детето и от какво е болна К* С.а. Подсъдимата Р. подканила тъжителя С. да
звънне в полицията. Тъжителят С. звъннал на телефон 112. Подал сигнал за
неизпълнено решение за режим на лични отношения. На място пристигнал
патрул от РУ-Разград. Полицаите поканили на няколко пъти подсъдимата Р.
да покаже детето К* С.а, но тя отказала. На адреса била и сестрата на
подсъдимата Р. - свидетелят Р. Р. Р.. Режим на лични отношения и контакти
не бил осъществен. Детето К*С.а не било предадено на бащата С. от
подсъдимата Р. - за времето на всеки трети петък, събота и неделя от месеца
от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване.
Същата не осигурила възможността най-малкото бащата да я види.
На 05.04.2023г. в 14:19 часа тъжителят С. изпратил имейл до
подсъдимата Р., с която искал да бъде уведомен от нея, къде и на кой адрес се
намирала, за да я посети и за да осъществи режима си на лични отношения с
детето К*С.а. След 16:00 часа на 05.04.2023г. подсъдимата Р. уведомила
тъжителят С., че щяла да бъде на адреса си в гр.София (във връзка с делата
срещу нея - упреквала го). Заявила му в своя имейл до него, че тъжителя С. не
следва да идва да взема детето им, тъй като то не се чувствало добре и нямало
как да я вземе. 11.). На 06.04.2023г. (първи четвъртък на месец април) в
17:00 часа в присъствие на свидетеля С*Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса
на подсъдимата Р. в гр.София, ************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К* С.а. Тъжителят С. позвънил на
17
входната врата на жилището. Почукал на нея. Подсъдимата Р. подала
сигнал в 17:02 часа на телефон 112 (съобщила, че детето се страхувало от
своя баща; че детето не желаело да я вземе неговият баща; като подсъдимата
Р. била насочена към подаването на искане за ограничителна заповед и жалба
до ДАЗД) и след това отворила входната врата . Тъжителят С. поискал от
подсъдимата Р. да вземе детето К* С.а за изпълнение на режима на личните
им отношения. Подсъдимата Р. отговорила на тъжителя С., че „Няма да я
вземеш, защото тя не иска да я вземеш. Аз ли да извикам полиция или ти ще
повикаш“. Детето К*С.а било босо и необуто, т.е. неприготвено.
Подсъдимата Р. затворила вратата на жилището си. Тъжителят звъннал след
това на телефон 112 на 06.04.2023г. Подал сигнал за неизпълнено решение за
режим на лични отношения. На местопроизшествието пристигнали
полицейски служители от 04 РУ-СДВР. В тяхно присъствие (след като на
позвъняване входната врата на жилището отново била отворена) тъжителят С.
помолил подсъдимата Р. да му предаде детето К*С.а. Тя казала, заставайки
със скръстени ръце, че насила не може да му я предостави. Самото дете К*
С.а казало на глас към тъжителя С., че „Лош си. Няма да право да влизаш в
къщата ми“, „Защото така“, „Мама няма да отвори, защото тя не иска да
ме взимаш. Няма никога да ме вземеш, никога няма да ме видиш“. Режим на
лични отношения и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било
предадено на бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки първи
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа.
На 07.04.2023г. след 09:00 часа , тъжителят С. уведомил с имейл
подсъдимата Р., че тя (майката) тормозела детето им; че стресирала детето К*
С.а; че то се страхувало от майка си; че по този начин се нанасяли
психически увреди на детето им, като съобщавал, че на деня 07.04.2023г.
имал за цел да вземе детето, за да бъде изпълнен режима на личните им
отношения. Отговор не последвал. 12.). На 07.04.2023г. (първи петък на
месец април) в 17:00 часа в присъствие на свидетеля С* Д. Г.а, тъжителят
С. посетил адреса на подсъдимата Р. в гр.София, ************, за да
упражни родителските права и лични контакти с детето им К* С.а. Тъжителят
С. позвънил на входната врата на жилището. Почукал на нея. Подсъдимата Р.
звъннала на телефон 112 в 17:03 часа (съобщила, че детето било стресирано
и тормозено при своя баща и че детето не искало да бъде взето от своя баща)
и след това отворила леко входната врата . Тъжителят С. поискал от
подсъдимата Р. да вземе детето К* С.а за изпълнение на режима на личните
им отношения. Подсъдимата Р. отговорила (на няколко пъти) на тъжителя С.,
че „Насила няма да ти дам детето. Детето го е страх от баща си“. През
това време детето К*С.а било облечено само по домашни дрехи и босо, т.е. то
е било неприготвено. Подсъдимата Р. отказала да облече и приготви детето
К* С.а. Тя заявила, че няма да се намесва в отношенията на тъжителя С. с
детето К*С.а. Самото дете казвало на тъжителя С. думите „Лош си“, „Няма
да ме вземеш, тъй като мама не иска да ме вземеш“, „Няма да ме вземеш,
няма да ме видиш“. Подсъдимата Р. отговорила на тъжителя С., че той биел
дъщеря им и че я наказвал, при което детето не искало да дойде при него, тъй
като то се страхувало от баща си. Казала, че ще звънне в полицията.
18
Посочила, че ако детето е обичало тъжителят С., то е щяло да тръгне с него.
Подсъдимата Р. затворила вратата на жилището си. Режим на лични
отношения и контакти не бил осъществен. Детето К*С.а не било предадено на
бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки първи петък, събота и
неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния
ден, с приспиване.
На 18.04.2023г. подсъдимата Р. по нейно желание била насочена към
консултация с детски невролог, въпреки че на тази дата детето нямало
оплаквания по клинична картина - не е имало увеличени лимфни възли, имала
необложен език, дишала нормално, без хрипове, с нормална сърдечна дейност
и добро общо здравословно състояние (виж обективно - реално състояние в
амбулаторен лист на л.427 том 2 от СП). На 19.04.2023г. в 10:11 часа
подсъдимата Р. уведомила тъжителят С., че се намирала на адреса си в
гр.София. 13.). На 20.04.2023г. (трети четвъртък на месец април) в 17:00
часа в присъствие на свидетеля С* Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.София, *************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К* С.а. Тъжителят С. позвънил на
входната врата на жилището. Почукал на нея. Подсъдимата Р. звъннала на
телефон 112 (съобщила, че бащата тормозел нея и дъщеря им; че детето се
страхувало, тъй като бащата го тормозело психически и физически (т.е. че
тормозел детето си); че имали медицински документи за детето; че детето не
желаело да посети своя баща и че тя (майката) не допускала
възпрепятстването на виждането им) и след това отворила вратата.
Тъжителят С. поискал да вземе детето. Тя казала на тъжителя С., че „Детето
не желае да дойде при теб, ще извикам полиция“ През това време детето К*
С.а било облечено само по домашни дрехи и босо, т.е. то е било
неприготвено. Тъжителят С. поискал майката Р. да облече детето и да му го
предаде. Подсъдимата Р. отказала да облече и приготви детето К* С.а. Тя
заявила на тъжителя С., че „Аз се чудя колко си нагъл изобщо да го искаш
това нещо“. Детето К*С.а, заявила на баща си думите „Ще си платиш за
това, ще си платиш за това“. Подсъдимата Р. затворила вратата на
жилището си. В 17:07 часа тъжителят С. звъннал на телефон 112. Подал
сигнал за неизпълнено решение за режим на лични отношения. Пристигнал
патрул от 04 РУ-СДВР. Подсъдимата Р. отворила вратата на апартамента си
(след позвъняване). Тя казала в присъствие на полицейските служители към
тъжителя С., че „Аз не се меся във Вашите отношения“, чувайки се как през
това време детето К*С.а ръмжало в хола на жилището и блъскало вратата.
Детето К* С.а не било облечено и обуто, т.е. то е било неприготвено.
Подсъдимата Р. затворила вратата на жилището си. Режим на лични
отношения и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено
на бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки трети четвъртък от
месеца от 17:00 часа до 19:00 часа.
14.). На 21.04.2023г. (трети петък на месец април) в 17:00 часа в
присъствие на свидетеля С* Д. Г.а, тъжителят С. посетил адреса на
подсъдимата Р. в гр.София, *************, за да упражни родителските
права и лични контакти с детето им К* С.а. Тъжителят С. позвънил на
19
входната врата на жилището. Почукал на нея. Подсъдимата Р. подала
сигнал на телефон 112 в 17:03 часа (съобщила подобно на всички нейни
сигнали до националния оператор, че бащата тормозел нея и дъщеря им; че
детето се страхувало, тъй като бащата го тормозело психически и физически,
т.е. че тормозел детето си; че имали медицински документи за детето; че
детето не желаело да посети своя баща и че тя (майката) не допускала
възпрепятстването на виждането им) и след това отворила вратата.
Тъжителят С. поискал да вземе детето. През това време, детето К* С.а,
държала в ръце рисунка с мъж и жена, които били задраскани и отговаряло
своя баща „Против теб, против теб, против Вас двамата с Таня“ .
Подсъдимата Р. казала на тъжителя С., че е била извикала полиция, след
което затворила входната врата на дома си. Тъжителят С. в 17:12 часа
позвънил на телефон 112 и подал сигнал за неизпълнение на режим на лични
отношения. Пристигнал патрул от 04 РУ-СДВР. Подсъдимата Р. отворила
вратата на апартамента си (след позвъняване). Тя казала в присъствие на
полицейските служители към тъжителя С., стоейки пред детето К* С*, че
„Детето не желае да отиде при баща си, аз отворих вратата и ето“, и че
„Детето не желае да дойде при теб, ако те обичаше, щеше да дойде“ .
Подсъдимата Р. затворила вратата на жилището си. Режим на лични
отношения и контакти не бил осъществен. Детето К* С.а не било предадено
на бащата С. от подсъдимата Р. - за времето на всеки трети петък, събота и
неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния
ден, с приспиване.
На 26.04.2023г. тъжителят С. подал сигнал до ДСП гр.София срещу
подсъдимата Р.. Последната била изслушана от служители на
административния орган и пред тях заявила, че детето К* С.а боледувало и че
то имало нужда от майчина подкрепа, като това е била основната причина за
неосъществения режим на лични отношения с тъжителя С.. Подсъдимата Р.
посочила, че детето било ангажирано със занимания по математика, плуване и
балет, че общувало с множество деца и че не възпрепятствала режима на
лични отношения с тъжителя С.. Подсъдимата Р. продължила да не изпълнява
реално (обективно, фактически) и след 21.04.2023г. (включително и за дните
от месец май 2023г.) влязлото в сила на 23.07.2020г. решение №
157832/23.07.2020г. по описа на СРС, III ГО, 92 състав по гр.д. № 61670/2019г.
Тя не осигурявала и не предоставяла детето К* С.а на баща му С. на
определените дати, според споразумението им, което е било утвърдено от
съда.
В резултат на неосъществените лични контакти и родителски отношения
с детето му К* С.а, тъжителят С. станал неработоспособен като адвокат.
Намалила се концентрацията му. Ситуацията и невъзможността да види
дъщеря си, са му се отразили зле на емоционалното състояние. Чувствал се
безсилен, тъй като майката осуетявала срещите с детето им К* С.а. Тъжителят
С. намалил работата си като адвокат. Не бил ефективен. Тревожел се, особено
като изминал напразно над 700 км. до град Разград и обратно до София и не
успял да се види с детето си през лятото, когато тъжителят С. имал рожден
ден - на 14.07.2022г. Тъжителят С. не можел да организира почивка за детето
20
си. Не можел да организира, дори живота си. Бил притеснен и тревожен.
Тъжителят С. се разстройвал, когато например чуел думата „семейство“,
поради невъзможността да прекарва време с детето си - нито за половин час,
нито за един час.
С влязла в сила на 29.09.2023г. присъда по НЧХД № 14746/2020г. по
описа на СРС, подсъдимата Р. била призната за виновна и освободена от
наказателна отговорност по чл.78а, ал.1 от НК с наложено административно
наказание парична глоба в размер на 1000.00 лева за извършено престъпление
по чл.182, ал.2 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК в производство, образувано по
инициатива на тъжителя С. за неизпълнение на режима на личните му
отношения с детето К*С.а за периода от 06.06.2020г. до 17.09.2020г..
Съгласно заключението на КСППЕ от 06.10.2023г. на вещите лица д-р А.
М.-П. и детския психолог Л. Т.-Т. е било установено (експертизата е важима
само за настоящото наказателно производство) със съответните
психологически методи на изследване и наблюдение на детето К* С.а и след
изслушване на родителите С. и Р., че детето К*С.а е напрегната, недоверчива,
като в началото на прегледа след това се успокоявала и разведрявала.
Изследваното дете имало оживен съответен лицеизраз с добър очен контакт.
Детето К* С.а за крехката си възраст е била психично ориентирана, като с нея
се установявал лесен словесен контакт. Мисловният процес на детето според
експертизата е бил с правилен темп, без нарушения. Липсвали нарушения в
нейните паметови и възприятийни представи. КСППЕ е наблюдавала детето
едновременно в присъствието на двамата родители заедно и поотделно.
Вещите лица излагат заключението, че детето К*С.а в присъствието на
майката е било емоционално съзвучно, изявяващо желание да рисува по
таблет, адаптираща се към експертите да разговаря свободно с тях. Вещите
лица са поставяли въпроси на детето К* С.а, но то преди да отговори, търсело
първо зрителен контакт с майка си за потвърждение на отговора й. Детето К*
С.а се считало според експертите за апсихотична. При необходимост за
контакт с баща й С., детето с категоричност отказвало, но приело след това,
след като майка й казала, че ще е пред вратата на кабинета. КСППЕ приема,
че детето К* С.а се въздържала от проявлението на емоционална радост към
своя баща С., която изпитвало, избягвайки зрителен контакт с него. В негово
присъствие отговаряла с отрицателната форма на „не“. Детето казало, че не
иска подаръка му с думите, че „той боде“. Детето К*С.а правело плах опит да
вземе подаръка на баща си, но след това отказвало по причина на цветовия
признак на подаръка. Възприето е от експертизата наличието на дистанция
между детето К* С.а и баща й С. и въздържане на самото дете да покаже
емоцията си към него - според вещите лица поведението за тази реакция на
детето е препоръчано да се покаже от друг възрастен за нея авторитет
(какъвто е майката - изводът е на съда). В присъствието на двамата родители,
детето К* С.а показвало емоционална дистанция към своя баща и при опит да
бъде приобщена, тя търсела, според експертите, одобрителния поглед на
своята майка - според вещите лица това състояние на детето К*С.а
представлявало обективен извод за наличие на тревожност и неувереност у
нея (у детето) дали е постъпило добре. КСППЕ счита, че поведението на
21
дистанция и въздържане на емоцията на детето К* С* към баща й С. е било
индуцирано (създадено, внедрено и изградено) от тревожността и опасенията
на подсъдимата Р. (които майката лично имала за себе си). Вещите лица д-р
П. и психолога Т. считат, че е налице един вид соматизиране
(преувеличаване, придаване на значителна тежест на тялото и симптомите му
във връзка с определени изпитвани преживявания) на състоянието на детето
К* С.а от самото дете. КСППЕ на д-р П. и психолога Т. е установила, че
бащата С. проявява по време на контактите с детето си топлина, положителна
емоция, търпение, разбиране, изчакване (включително, когато детето
отказвало да има контакт с него, като не искала да общува и да се виждат
заедно). КСППЕ счита, че бащата не изграждал и не създавал рискове за
детето - виж разпит на вещи лица от съдебен протокол на л.544, том 2 от СП
предпоследен абзац). Бащата С. е предоставял възможност на детето само да
взема решения. Експертизата посочва, че на срещите с баща си, детето К* С.а
е идвала напрегната, уплашена и дистанцирана. Било е наблюдавано
„тревожно чувство на страх“ у детето К*.а, поради заявеното от нея, че ще
мълчи; че майка й не й позволявала да говори с баща си; че той е щял да я
вземе за много дни; че не искала да отива при него; че детето е мечтало
винаги да е само с майка си. В присъствието на майката вещите лица не са
имали възможност да наблюдават детето К* С.а дали ще се отпусне пред своя
баща - за повече време например за 20 минути. КСППЕ е приела
заключението, че страховете на детето К*С.а са били сходни и съвпадали със
страховете на подсъдимата Р. - че баща й е щял да вземе детето за много дни
и че той е нямало да я върне. Детето К* С.а е било свидетел на негативното
отношение на подсъдимата Р. към тъжителя С.. Експертизата е наблюдавала,
че майката Р. винаги е подканяла детето К* С.а да споделя на вещите лица
негативни истории, в които тя (детето) не се е чувствала добре. Детето К* С.а
излагало, че баща й е лош, а този страх според КСППЕ е бил внушен
(индуциран) в съзнанието й (на детето) от майката Р. или поради
многократните коментари (на майката) в присъствието на детето, че тъжителя
С. е лош, агресивен човек и т.н. Вещите лица приемат, че детето К* С.а е била
привързана към подсъдимата Р. (и с оглед това, че детето по-дълго време
пребивава при нея, отколкото при бащата - изводът е на съда), като нейна
майка и като значим възрастен, полагащ основните грижи за физическото и
психическото й състояние. Влошените отношения на родителите на детето К*
С.а пораждали у нея индуциран страх, тревога, напрежение и отцепване от
очакваните й срещи с нейния баща С.. Експертизата посочва, че детето К* С.а
е била въвлечена в конфликта между родителите от майката, като тя
(подсъдимата Р.) е разказвала кой какво е казал/направил без знанието на
другия. На поставени въпроси към детето К*С.а, тя е изпадала в конфликт на
лоялност към своята майка - като вид защитна реакция детето е избрало
страна, а именно тази на майката, за да може да спре да участва в този
конфликт. КСППЕ намира, че негативното отношение от страна на майката
към бащата, страховете, които тя е споделяла пред детето си, силната й
идентификация с детето К* С.а, силната връзка помежду им, при липсата на
обективни данни за действителни (реални) (изводът е на съда) застрашаващи
22
събития с баща й С., сочат, че е налице сугестиран страх у съзнанието на
детето К* С.а от нейната майка - подсъдимата Р.. Вещите лица д-р П. и
психолога Т. приемат заключението, че детето К* С.а видимо се разстройвало
пред своя баща С. при среща с него (не желаело да се среща с баща си), тъй
като изпадала в конфликт на лоялност към майка си („мама каза да не говоря
с него“ - (въпреки че майката не е била до детето, когато тя няколкократно
съобщила това изявление на вещите лица), „аз ще мълча“ „мама не ми
дава“, „хваща ме за ръката, в колата, вкъщи и не води никъде, нищо не ми
дава“, въпреки че за баща си е споделяла, как той я водел „при
динозаврите“, „на море“ и т.н.), като детето се страхувало, че ще бъде взета
от баща си за много дни. В присъствие на майката, детето К* С.а била по-
дистанцирана от бащата С., въпреки любопитството и желанието й да
контактува с него. Детето К* С.а е обгрижвано дете. Когато детето е било
спокойно, тя ставала общителна, любознателна, отворена към света,
обличана, хранена, посещаваща извънкласни занимания. КСППЕ категорично
и единодушно приема заключението, че негативното отношение на
подсъдимата Р. към тъжителя С. е оказало своето негативно влияние върху
тяхното дете (и доколкото детето се е намирало повече време при нея - детето
е съблюдавало изискванията на този родител, с който живее повече време -
виж протокол на л.544 том 2 СП - гръб), отчуждавайки я от него, за да не
може да му се доверява за изграждането на връзката баща-дъщеря (въпреки
че детето е проявявало любопитство с поглед да го види, знаейки, че майка й
е заета с нещо друго в момента). Вещите лица считат, че детето К*С.а
волеизявява по нареждане на своята майка неискани от нея отговори, на които
вътрешно се е противопоставяла по причина, че ако не изпълни нареждането,
може да претърпи някакви лишения или ограничения - в случая детето К* С.а
харесвало подаръците на своя баща С., но заради лоялността към майка си, не
е вземало подаръците му с думите на вербализация, че „мама не ми дава да
говоря с тате“. Дори не е било нужно да има „нареждане“ детето К* С.а да
направи или каже нещо, тъй като тя (детето) знаело според експертизата, че
родителите й са били в конфликт; че водели дела; че ставала свидетел на
начина, по който майка й се чувствала и преживявала конфликта и
възприемайки негативното отношение на майката към бащата. В тази
ситуация, детето К*С.а избирало страна, за да не наранява майка си, според
експертизата. Вещите лица считат, че страховете на майката детето ги
припознало за свои. Самото дете, според вещите лица е изградило защитни
механизми, за да се дистанцира от конфликтите на своите родители. С оглед
възрастта си, детето К* С.а можело интуитивно да усети желаното
(подкрепяното) от страна на майка й Р. поведение, да го следва, за да се
чувства значима и обичана. Детето К* С.а разбирало, че трябвало да е лоялно
към майка си, за може последната да удовлетворява нуждите й и емоциите.
КСППЕ сочи, че поради негативните емоции у детето, самата К* С.а
започнала да соматизира състоянието си - че й се повръщало, че й лошо, че й
слага свещички в дупето. Вещите лица считат тази последица на
соматизиране на състоянието си от детето К* С.а, че се дължи на поведението
(„интоксикирането“ - сочи експертизата) на и от майката Р., на нейното
23
хиперболизиране на тревожностите й или на средата, в която е била
отглеждана тя. КСППЕ единодушно е установила, че за детето К* С.а са
налице множество рискови фактори, които благоприятстват (улесняват,
предпоставят, обуславят) отчуждаването на детето К*С.а от баща й С., поради
това че - майката давала информация, че бащата пренебрегвал детето; че
двамата родители твърдели, че другия оказвал насилие върху детето; че се
давала информация, че детето не е било привързано към другия родител; че се
обезценявали близките на другия родител; че се пресилвали определени
събития или отношения към другия родител; че е налице тенденция за
очерняне на другия родител; че е липсвала самокритичност у родителя за
причините за конфликта; че е имало тенденция към възлагане на
отговорностите на детето - само да решава, избира, преценява; че майката
ясно показвала, че не се ангажира с подкрепа на връзката на детето с бащата;
че от само начало майката трудно приемала да остави детето с бащата; че са
били налице дълги периоди на откази от нейна страна, детето да се вижда със
своя баща под предтекст, че детето К* С.а се връщала разстроена, гладна,
травмирана; с оглед противоречивата информация, че детето К* С.а се
чувствала добре със своя баща, докато е била при него, като след връщането
на майката, то се връщало при майка си и отказвало контакт с баща си.
КСППЕ приема, че детето К* С.а соматизирало детските си негативни
емоционални преживявания като защитен механизъм, за да покрие
тревожността и изискванията на своята майка. Последната считала тези
соматизирани емоции на детето като болестност. Вещите лица не са
установили данни за насилие спрямо детето К*С.а от страна и на двамата
родители.
IV.). Изложената фактическа обстановка съдът изведе след анализ на
приетите и приложените по делото, съгласно реда и способите на доказване
по НПК доказателства и доказателствени средства – 1). писмени; 2.).
писмени доказателствени средства – протоколи от съдебни заседания; 3).
гласни доказателствени средства; 4.). веществени доказателства -
аудиозаписи и видеозаписи; 5.). способи на доказване – 5.1.). разпити на
свидетели; 5.2.). заключения на експертизи. С оглед анализа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства в мотивите на
постановената присъда не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Академик
Стефан Павлов с научния му труд „Наказателен процес“, издание 1979 г.,
стр.660 и сл. В тази насока е и Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по
НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“. По отношение на
събраните в наказателното производство доказателства и гласни
доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК подходът на
решаваща инстанция на СРС при техния доказателствен анализ следва да
бъде всестранен, обективен, пълен, безпристрастен и логичен. По настоящото
24
дело съдът ще анализира всички доказателства и доказателствени средства,
както и изпълнените експертизи, които са допустими и са събрани в
съдебното следствие по реда и способите на НПК. Същите ще бъдат
съпоставени поотделно и в тяхната съвкупност. В рамките на
доказателствения анализ на съда ръководно-решаващият орган на
наказателното производство по правилата на НПК и принципите на
формалната логика ще обследва събраните писмени доказателства,
показанията на съответните разпитани свидетели и изпълнените експертизи.
По този начин на процедиране от решаващата инстанция на СРС съдът ще
може да обективира и изгради своето вътрешно убеждение, основано на
доказателствата по делото и закона в съответствие с принципите на НПК. В
този смисъл е Решение № 538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г.
на Второ НО – делото „Чората“, според което вътрешното убеждение на
съда се изгражда въз основа на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, а според
Решение № 574/08.05.2013 г. по НД № 1902/2012 г. на ВКС, Трето НО –
„Делото за двойното убийство край р. Камчия“ съдът е задължен да
подложи на проверка, както доказателствата, които разобличават
подсъдимата Р., така и доказателствата, които я оневиняват. Подробният
доказателствен анализ на всички събрани доказателства и твърденията и
възраженията на страните изключва предубедеността на съдебния
състав. В тази насока е решение № 450 от 19.12.21014 г. по НД № 1356/2014
г., Първо НО на ВКС (делото за убийството на студента Стоян Балтов).
В рамките на доказателствениа анализ на съда в мотивите на постановената
присъда изводите му по доказателствата не могат да са произволни, лишени
от доказателствена основа за извършване на деянието и неговото изпълнение.
Съдът не следва да допуска превратна оценка на доказателствата в присъдата.
В тази връзка обясненията на подсъдимия (подсъдимата) са гласно
доказателствено средства и съдът следва да ги включи в анализа на
доказателствената съвкупност. В тази насока е Решение № 122/25.03.2010 г.
по НД № 727/2009г. на ВКС, Второ НО. Анализът на доказателствата се
осъществява през призмата на цялата доказателствена съвкупност и в аспекта
на спазването на дължимите формални правила за тяхна индивидуална
оценка – от гледна точка на последователност, убедителност, логичност и
вътрешна непротиворечивост. В тази насока е Решение № 149 от 18.09.2019
г. на ВКС по НД № 490/2019 г. Първо НО – „Делото Килърите“. Съдебният
състав наМ., че събраните по делото по реда и способите на доказване по
НПК доказателства и доказателствени средства обосновават в пълнота
възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно производство в
съдебната му фаза фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
25
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване.
Съдът при очертаване на фактическата обстановка по делото е съобразил
и анализирал само онези факти и доказателства, свързани с изясняването на
отношенията между тъжителя С. и подсъдимата Р., възникнали от зачеването
с инвитро процедурата на детето Криста Станчева С.а - родена на
21.08.2018г., до датата на инкриминирания период на последното деяние от
тъжбата - до 21.04.2023. Само тези факти, касаещи този период, са
релевантните за произнасянето на присъдата на състава. Съдът цени
единствено писмените доказателства и гласните доказателствени средства
относно приетите за установени факти в тези времеви предели. Останалите
доказателства по делото, извън периода от 17.11.2022г. до 21.04.2023г. , не
следва да бъдат съобразявани, но се отчитат от съда, като потвърждаващи
изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първата инстанция,
изяснена въз основа на релевантната доказателствена съвкупност.
Показанията на свидетелите С* Д. Г.а и С. Ю. С. за кредитираните от съда
при анализа от разпитите им факти и обстоятелства, залегнали в настоящата
фактическа обстановка, описани в мотивите на постановената присъда, са в
подкрепа на събраните в наказателното производство доказателства при
пълното и цялостно изследване на фактите по делото. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално, логично, обичайно и допустимо всеки
един свидетел в настоящото наказателно производство да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка
по начина, по който ги е възприел със сетивата си, останали в съзнанието на
свидетеля и възпроизведени в един последващ по-късен момент. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
26
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимата М. Р. Р. и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
множество от писмени и веществени доказателства, както и гласни
доказателствени средства с приетите по делото съдебни експертизи.
Показанията на свидетелите С* Д. Г.а и С. Ю. С. са пълни, логични,
точни, изчерпателни, достоверни, чистосърдечни, хармонични,
непротиворечиви, безпристрастни, незаинтересовани, добросъвестни, единни,
последователни, взаимодопълващи се и корелиращи помежду си и на
останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Показанията на
свидетелите Г.а и С. притежават качествени характеристики във висока
степен на надежден и сигурен доказателствен източник на факти и
доказателствена информация. Липсва твърдяната от защитата на подсъдимата
Р. заинтересованост и нелогичност у възприятията на свидетелите Г.а и С..
Цялостната деятелност на подсъдимата Р., описана във фактите на мотивите
към постановената присъда, се основава на показанията на свидетелите Г.а и
С., които се потвърждават изцяло от кредитираните от съда писмени и
веществени доказателства, както и от изпълнените КСППЕ, САТЕ и СВТЕ.
Показанията на свидетелите Г.а и С. не са изолирани. Те се подкрепят и от
писмените доказателства, но и от веществените доказателства - от
аудиозаписите на сигналите на тъжителя С. до телефон 112 и от
видеозаписите на тъжителя С., но и от независимата КСППЕ. Показанията на
свидетелите Г.а и С. съдържат фактически констатации за настъпилите факти
в тяхната темпорална проявеност в обективната действителност, така както
съдът ги е възприел причинно, последователно и хронологично, приемайки ги
за установени. Показанията на двамата свидетели (Г.а и С.) са основен
източник на фактическите обстоятелства, свързани с последователната и
хронологично осъществената от подсъдимата Р. за инкриминирания период
нейна престъпна деятелност (за всички включени в нея четиринадесет деяния)
по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Решаващата инстанция на СРС
съпостави и изследва показанията на свидетелите Г.а и С. и чрез техните
възприятия, кредитирайки писмените и веществените доказателства и
изпълнените експертизи, очерта фактите по делото, следвайки логиката им
по повод на съдържащата се в тях възприятийна цялост на извършеното
продължавано престъпление от частен характер от страна на подсъдимата Р.
по състава на чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Тези факти и доказателства от
показанията на свидетелите Г.а и С., не представляват твърдения сами по себе
си, тъй като същите се подкрепят изцяло от кредитираните от съда събрани и
проверени в хода на наказателното производство чрез процесуалния
инструментариум на НПК писмени и веществени доказателства и изпълнени
експертизи - включително и от КСППЕ. В показанията на свидетелите Г.а и С.
27
съдът не установява изначално премълчаване на факти, преиначаването на
такива и/или придаването на смисъл на фактите, какъвто те нямат. В
показанията си свидетелите Г.а и С. не интерпретират факти. Нито измислят
такива. Нито излагат субективни такива. Напротив, показанията им са
обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Показанията на
свидетелите Г.а и С. от разпитите им в първонстанционното производство
пред настоящия съдебен състав се отличават с вътрешна подреденост, с
липсата на противоречия и с наличието на подробна обстоятелственост във
връзка с непосредствено възприетите и запомнени от тях факти. Показанията
на свидетелите Г.а и С. се ценят от решаващата инстанция на СРС, като
достоверни сведения за инкриминираните бездействия и действия - в общата
им съвкупност (по приетия за установен начин от съда в мотивите на
присъдата му от 14.05.2024г.), на подсъдимата Р. да изпълни постановеното
влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. №
61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав в рамките на
четиринадесетте дати, касаещи инкриминираният период от 17.11.2022г. до
21.04.2023г., а именно - 17.11.2022г., 18.11.2022г., 15.12.2022г., 16.12.2022г.,
31.12.2022г., 05.01.2023г., 06.01.2023г., 19.01.2023г., 20.01.2023г.,
17.03.2023г., 06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г. и 21.04.2023г.
Достоверността в показанията на свидетелите Г.а и С., и доколкото същите
(показанията им) кореспондират изцяло на съдържанието на аудиозаписите на
телефон 112 във връзка със сигналите на бащата С. (за същия период) и на
видеозаписите, които той е създал за поведението и реакциите на детето
К*С.а към нейната майка Р., се извежда според съда от последователността,
конкретността и логичността на възприятията им (тези на двамата свидетели
Г.а и С.). Решаващата инстанция на СРС намира, че изложените от
свидетелите Г.а и С. за подсъдимата Р. неблагоприятни факти, водещи до
основателното и законосъобразното ангажиране на наказателната й
отговорност, се дължат на желанието им да бъде разкрита добросъвестно
обективната истина. Съдът кредитира писмените доказателства по делото,
материализирани в писмените 14 (четиринадесет) броя протоколи от дати
17.11.2022г., 18.11.2022г., 15.12.2022г., 16.12.2022г., 31.12.2022г.,
05.01.2023г., 06.01.2023г., 19.01.2023г., 20.01.2023г., 17.03.2023г.,
06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г. и 21.04.2023г., съставени в
присъствието на свидетелите Г.а и С. (на съответните дати). Тези писмени
доказателства - констативни протоколи за неизпълнения режим на лични
отношения между детето К*С.а и тъжителя С. кореспондират изцяло на
показанията на свидетелите Г.а и С.. Датите на съставянето им (на
протоколите) съответстват на датите на аудиозаписите от Национален
телефон 112, изследвани от съдебната аудио-техническа експертиза на
вещото лице П. В.. Решаващата инстанция на съда приема (и съпоставяйки
датите и часовете на констативните протоколи), че аудиозаписите от телефон
112 по сигналите на тъжителя С. за инкриминирания период от 17.11.2022г.
до 21.04.2023г. са от същите дати в съответните часове (според фактите,
отразени в обстоятелствената част на мотивите на присъдата на съда), на
които са били регистрирани сигналите на тъжителя С., че детето К* С.а не е
28
било осигурявано от майката М. Р. Р. и на двата адреса в гр. София,
б*********** и в гр. Разград,*********** за изпълнение на регламентирания
режим на лични отношения и родителски контакти (с детето), съгласно
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав (и
респективно, че майката Р. не е изпълнявала решението на съда). Решаващата
инстанция на СРС кредитира двете съдебни аудио-техническа и
видеотехническа експертизи на вещото лице П. Ц. В. като обосновани,
мотивирани и професионално защитени. Тези експертизи не са установили
данни за техническа манипулация на съдържанието на изследваните по
делото многобройни аудиозаписи от Национален телефон 112 и видеозаписи,
предоставени от страните и събрани по инициатива на съда. Двете експертизи
на вещото лице В. документират дословно съдържанието от веществените
доказателства - например гласовите данни от всички аудиозаписи от телефон
112 са снети на хартиен носител с писмен текст (за всеки аудозапис от всеки
сигнал). Това се отчита да е изпълнено надлежно от вещото лице В. и за
съдържанието на видеозаписите - документирани са със снимки и отново
дословно с писмен текст за звуковия им фон. Експертизите на вещото лице В.
са обективни, безпристрастни и независими. Общият обем на двете
експертизи е около 100 (сто) страници. За съда липсват основания да се
съмнява в обосноваността на заключенията на вещото лице В.. Съдът
кредитира изцяло като еднопосочни, пълни и точни писмените материали от
изп.дело № 1138/2020г. на ЧСИ Ст* Я* с рег. № 844 по описа на КЧСИ и с
район на действие СГС. Материалите по изпълнителното производство и
писмените доказателства по делото, установяват, че подсъдимата Р. не е
изпълнявала постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832
от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92
състав, включително и за инкриминирания период от 17.11.2022г. до
21.04.2023г. Подсъдимата Р. не е била мотивирана от органа на изпълнението,
дори и с глоби на няколко пъти да изпълнява решението на съда спрямо
тъжителя С. за режима му на личните му отношения с детето К* С.а. ЧСИ по
реда на ГПК не разполага с друг изпълнителен способ за директното
принудително изземване на детето К* С.а от неговата майка за предаването
му на неговия баща С.. ЧСИ можел да налага само глоби. Само по този начин
по реда и способите на ГПК длъжникът по такъв вид специфичен вид
изпълнителни дела можел да бъде заставен да изпълни задълженията си по
изпълнителния титул. Съдът кредитира социалните доклади и становища на
ДСП гр.София - Лозенец и ДСП гр.Разград за инкриминирания период от
17.11.2022г. до 21.04.2023г. Тези доклади, както и всички останали доклади,
извън инкриминирания период, доказват според съда, че отношенията на
тъжителя С. и подсъдимата Р. са били (и са и към момента) изключително
влошени, конфликтни, динамични, емоционални и тежки. Липсвало е и
липсва съгласие и разбирателство между тях (между родителите) по повод на
изпълнението на режима на лични отношения и родителски контакти с детето
К* С.а. Тези констатации на ДСП гр.София и ДСП гр.Разград за характера и
отношенията на двете страни в спора са били наблюдавани от трети
29
независими длъжностни лица, (включително и от независимите съдебни
експерти определени от съда по изпълнената в процеса КСППЕ).
Отношенията между подсъдимата Р. и тъжителя С. са били документирани в
писмени доклади. Динамичността на техните отношения и тяхната влошеност
се обективира и извежда от решаващата инстанция на съда и от съдържанието
на всички имейл съобщения между тъжителят С. и подсъдимата Р. - както и
от кореспонденцията им по имейл за инкриминирания период от 17.11.2022г.
до 21.04.2023г., така и за дните и периодите преди самият инкриминирания
период, така и за дните и периодите след него (дори и към дните на имейл
кореспонденцията им, близка по дати на постановената от първата инстанция
на 14.05.2024г. присъда). За детето К* С.а е възникнал сериозен риск от
емоционално, физическо и психическо увреждане, поради нарушените
междуличностни отношения на неговите родители. Дори е била приложена от
Дирекцията „СП“ гр.София мярка на закрила по чл.23 от Закона за закрила на
детето за изследване на родителския капацитет на тъжителя С. и най-вече -
този на подсъдимата Р.. Изследването на техния родителски капацитет според
плановете за действие и докладите на ДСП гр.София и ДСП гр.Разград се
изразявало в консултирането на двамата родители за последиците от
пренасянето на конфликта върху детето К* С.а; за рисковете от засягането на
неговото емоционално и здравословно състояние; за начина, по който
родителите е следвало взаимно да общуват в своите личностни отношения и
при осъществяването на утвърдения между тях режим на личностни
отношения. Съдът кредитира всички справки по делото - например 1.).
актуалната справка за съдимост на подсъдимата Р. - най-близката
(последната) по дата към датата на постановената присъда; 2.). приложеният
заверен препис от постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение №
157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО,
92 състав, както и 3.). социалния доклад на ДСП гр.София от 18.01.2023г.
Тези писмени доказателства са официални удостоверителни документи,
съставени от трети независими (равноотдалечени от страните) длъжностни
лица в изпълнение на техните задължения по служба въз основа на закона. За
решаващият съд липсват основания да се съмнява в достоверността на
удостоверените чрез тях факти, като от друга страна тези писмени
доказателства, както и кредитираните от съда останали писмени и веществени
доказателства (посочени малко по-горе), кореспондират изцяло на
показанията на свидетелите Г.а и С.. Съдът отчита, че в рамките на
инкриминирания период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г. е налице независимо,
обективно и безпристрастно писмено доказателство - въпросният доклад на
ДСП-Лозенец гр.София от 18.01.2023г., според който подсъдимата Р. е
въздействала на детето си К* С.а. Трети независими длъжностни лица от
държавна институция, в кръга на своята служба по закон, са установили по
независимите си наблюдения, а не по това какво им е казвала субективно
подсъдимата Р., че за детето К* С.а е настъпила реална вреда за психиката й,
поради влошените отношения между родителите му, които конфликтни
отношения му се отразявали и то несъзнателно се опитвало да ги манипулира
- т.е. самото дете ги изменяло, нагаждало и приспособявало в присъствието на
30
майката. Документирано е според този независим и обективен доклад, че
подсъдимата Р. твърдяла по свои думи, че детето К* С.а „гледало уплашено и
да не се притеснява“. Същевременно, детето К* С.а се гушнала в баща си С..
Не искала да се отделя от него, въпреки, че подсъдимата Р. не е била съгласна
на това. Според доклада, седейки в скута на баща си, детето К**се чувствала
спокойна, разказвала за заниманията им с баща им, къде са ходели на
разходка, за посещението им на музей и т.н. Тъжителят С. се е отнасял с
разбиране към детето си. Изслушвал е К* С* и тя е отговаряла на въпросите
му. Тези изводи 1.). за положителния родителски капацитет на тъжителя С.,
въпреки обратните неоснователни твърдения на подсъдимата Р. в обясненията
й първата инстанция за липсата на такъв капацитет, както и 2.). изводите, че
страховете, тревожностите и устните нежелани изявления на детето К* С.а
към баща й С. са били сугестирани, индуцирани и предизвикани от самата
майка Р., са напълно потвърждаващи се не само към 18.01.2023г. от доклада
на ДСП-Лозенец гр.София, но и към датите на четиринадесетте деяния от
17.11.2022г., 18.11.2022г., 15.12.2022г., 16.12.2022г., 31.12.2022г.,
05.01.2023г., 06.01.2023г., 19.01.2023г., 20.01.2023г., 17.03.2023г.,
06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г. и 21.04.2023г., както (най-вече) и от
изводите на заключението на КСППЕ на вещите лица д-р А. М.-П. и детския
психолог Л. Т.-Т.. За предмета на делото съдът цени само онези експертизи,
които са изпълнени в настоящото наказателно производство и са събрани по
реда и способите на НПК. Само тези доказателства и доказателствени
средства, събрани по реда и способите на НПК притежават достовереност и
доказателствена сила за съда. Съдът не цени и не кредитира частните
психологически експертизи, становища, мнения, доклади и други на
подсъдимата Р., които нейният защитник е представил по делото за
психологическия статус на детето К* С.а и за родителския капацитет на
неговата майка (самата подсъдима Р.). Не е спазен принципът на
непосредствеността за тези експертизи и становища, така както е зачетен този
принцип за допуснатата за изпълнение КСППЕ на д-р П. и психолога Т..
Частните психологически консултации от становищата и заключенията на
различни психолози спрямо подсъдимата Р. и детето К* С.а не обвързват
съда. Същата е заплатила парична сума за тях, за тези становища по
договорка и те съответстват на исканата услуга - да се извърши
консултирането на подсъдимата Р., както за нея, така и за детето К* С.а.
Частните експертизи на подсъдимата Р. удостоверяват благоприятни за нея
факти, без обаче, да е спазен принципът на непосредствеността за тях и без да
са били събрани по реда на НПК. Съдът кредитира становището на вещото
лице по КСППЕ - психолога Т., че тя и д-р П. са действали като експерти, не
като консултанти и психолози. При използването на експертния потенциал на
вещите лица, изследванията им са по-задълбочени на ниво съдебна
експертиза, която по преценката на съда е изключително обективна,
безпристрастна и независима. Разочарованието на подсъдимата Р. от
заключението на КСППЕ на д-р П. и психолога Т., което тя е изложила в
обясненията си, е още едно доказателство, че КСППЕ в настоящото
наказателно производство е обективна, точна, безпристрастна и
31
непредубедена. КСППЕ изцяло кореспондира на показанията на свидетелите
Г.а и С., както и на кредитираните от съда писмени доказателства. Детето К*
С.а е изпаднало в състояние на тежък емоционален конфликт, водещ до
проявлението (от страна на малкото дете) на лоялност към нейната майка,
която представлява най-близък образ на пряк авторитет в постоянното й
обкръжение. Тези изводи, както и обективността, безпристрастността и
независимостта на двете вещи лица по КСППЕ д-р П. и психолога Т. се
потвърждават изцяло 1.). от писмените доказателства по делото, които съдът
кредитира, включително и от доклада на ДСП-Лозенец гр.София; 2.). от
показанията на свидетелите Г.а и С.; 3.). от аудиозаписите от телефон 112 за
релевантния период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г. по сигналите на бащата С.
(само тези, без да се отчитат сигналите до телефон 112 на подсъдимата Р.);
както и 4.). от видеозаписите на бащата С., в които са документирани
емоционалните страдания на детето К* С.а, в случаите, когато то е следвало
да бъде върнато при майка му Р., детето не е искало да е при нея; че искало да
я „спасят“ от нея, а не от баща й тъжителят С. или от „леличките“ от ДСП-
Лозенец, посетили дома на подсъдимата Р., съгласно доклада от 18.01.2023г.
на ДСП-Лозенец, гр.София. Детето К*С.а се е разстройвала според съда, след
като се връщала при своята майка, не заради поведението или реакциите на
бащата С. към него или заради полаганите грижи. КСППЕ, докладът на ДСП-
Лозенец от 18.11.2023г., показанията на свидетелите Г.а и С., както и
видеозаписите на тъжителя С. с детето му, документират и доказват, че той
(бащата) се отнася и се е отнасял изключително топло, благо, търпеливо,
отговорно, положително, подкрепящо и внимателно със своето дете. От
бащата С. не е установено каквото и да е проявление на родителско
отчуждение. Такова е установено да е предизвикано у детето К* С.а от
подсъдимата Р.. КСППЕ на независимите и авторитетни в своите
професионални области вещи лица доказват тези факти за инкриминирания
период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г. Но не само. Те потвърждават трайното,
продължителното и тежкото родителско отчуждаване на детето К* С.а от
бащата С. по всякакъв възможен начин чрез действията и бездействията на
подсъдимата Р. (които са успешни за постигането на тази цел за
инкриминирания период, дори и след него). Тези начини на отчуждаване на
детето К* С.а от майката - подсъдимата Р. са няколко и те се основават на
доказателствата по делото, изведени от приложените по НПК способи на
доказване - 1.). от и чрез негативно говорене от майката Р. в присъствието
на детето К* С.а за бащата С. - за неговите отрицателни качества (такива
липсват), че бащата например е лош човек; че я тормози; че ги тормози - и
двете; че не полага грижи за тях; че не се интересува от детето; че не поема
финансовата издръжка на детето за заниманията му; че ги преследва чрез
постоянни неоснователни обвинения и т.н.; 2.). от и чрез пряката
манипулация към детето К* С.а от подсъдимата Р. , същото да говори пред
баща си на датите 06.04.2023г, 07.04.2023г., 20.04.2023г. и на 21.04.2023г.
вътрешно нежелани и поставящи го в конфликт на лоялност заучени
(многократно повтаряни и от самото дете, и от самата майка към него) изрази,
характерни за лица, които са на по-голяма възраст. Според вътрешното
32
убеждение на решаващата инстанция на СРС крехко дете на четири години не
е логично да говори по този начин, по който е било научено да говори от
подсъдимата Р. за посочените инкриминирани дати - 06.04.2023г,
07.04.2023г., 20.04.2023г. и на 21.04.2023г.; 3.). чрез прехвърляне на
тревогите, страховете, напреженията, гнева, разочарованията, омразата
и други негативни емоции на подсъдимата Р. върху детето К*С.а, насочени
към бащата С., при което страховете, тревогите и негативните емоции на
майката Р. ставали и страхове, тревоги и негативни емоции на детето К* С*,
когато то е било в нейно присъствие (тогава се казвали и обективирали) при
липса на обективно и реално животозастрашаващо събитие към детето
(докато е било в обкръжението на бащата С.) и в противовес на топлото,
доброто, отговорното, зрялото и добросъвестното отношение на бащата С.
към детето К*С.а. Доказателствата по делото не установяват бащата С. да е
сугестирал по същия начин детето К* С.а към неговата майка, както
последната обективно с действия и бездействия го е правела към бащата,
използвайки като свое оръдие общото им дете. Тъжителят С. не е насилник
според съда и съгласно показанията на свидетеля Г.а. Обратни за този извод
писмени доказателства по делото липсват. КСППЕ не е установила травми от
физическо насилие върху детето К* С.а - било от страна на тъжителя С.а,
било дори и от майката Р. към него. Спрямо тъжителят С. не са били
образувани производства по Закона за защита от домашно насилие. КСППЕ
не е установила, поради обективна невъзможност с по-подробно заключение,
(тъй като майката Р. стояла пред вратата на кабинета на експертите), ако
например детето К*С.а е останела повече време с бащата С. в деня на
експертното изследване, дали то е можело да се отпусне в присъствието на
баща си - необходимо е било време според експертите от около 20-30 минути,
за да се успокои детето. Пред вещите лица подсъдимата Р. е предизвикала
обективни пречки за даване на отговор на този въпрос от експертите (въпреки
че съдът е отправил към нея указания да не създава пречки за изпълнение на
експертизата във всичките й части). Но, дори и да няма изричен (категоричен)
отговор в тази насока, изводът на съда е, и съгласно показанията на
свидетелите Г.а и С., както и с оглед данните от видеозаписите на тъжителя
С., че неговото дете К* С.а е могла и реално се е отпускала в присъствие на
своя баща. Факт по делото относно допуснатата от съда КСППЕ е, че
подсъдимата Р. изрично и най-демонстративно отказа на решаващата
инстанция на съда да осигури детето К* С.а за експертни изследвания, което
доведе логично от своя страна до обективиране на последващи
организационни съдебни постановления съдът да поиска директно съдействие
от органите на МВР, поради задължителността за решаването на предмета на
делото за изпълнението на необходимата по НПК КСППЕ. По независим
начин се установява според данните от видеозаписите на бащата С., приети по
делото, че детето К* С.а в присъствието на своя баща е била емоционално
стабилна, спокойна, усмихната, обгрижвана, самото то споделяйки, че се
чувства добре при своя баща и споделяйки, че не е искала да се върне при
своята майка Р.. Тези видеозаписи на тъжителя С. не са манипулирани. Те са
непредизвикани (за разлика от видеозаписите на подсъдимата Р., която
33
целенасочено създала, за да документира определено поведение и/или
нежелани реакции на детето К* С*). Видеозаписите на тъжителя С.
документират обективно заснетата (в спокойна среда) фактическа обстановка.
От негова страна, съдът не установява неправомерно поведение към детето
или майката Р., съгласно данните от записите. Такива не се извеждат и от
кредитираните от съда гласни доказателствени средства от разпитите на
свидетелите Г.а и С.. Въпросите на бащата С. към детето от видеозаписите му
не са насочващи. Те не съдържат отговор в себе си, по начина, по който
подсъдимата Р. например е задавала въпроси на детето за негативните му
случки (които тя твърдяла, преувличавала и измисляла) с бащата С. в самите
нейни видеозаписи и пред служителите на ДСП - Лозенец гр.София, според
приетият по делото доклад от 18.01.2023г. Свидетелите Г.а и С. не излагат
възприятия тъжителят С. да е манипулативен човек. За съда е логично същият
като родител да се тревожи и притеснява за детето си К*С.а. Същият е
изключително отговорен, зрял за личността си човек. Тези качества съдът не
съотнася за подсъдимата Р. по никакъв начин. Тя не притежава такива
качества, респективно не е показала, че притежава такива качества в рамките
на инкриминирания период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г., дори и след това.
Същата е подхождала към детето К* С.а и тъжителя С. изключително
безотговорно, незряло, необмислено, манипулативно, демонстративно с
форма на крайно несериозно отношение, с една показна (желана) театралност
и незаинтересованост (особено към бащата С.), само и само за постигне целта
си тя да може еднолично да решава за човешката съдба на едно живо малко
същество по начин, че детето К* С.а го настройвала (и използвала) срещу
неговия баща С., като свое „оръдие“, без да осъзнава вредите за самото дете
от тези нейни противоправни и недобросъвестни действия; без да зачита
правата на личните контакти на другия му родител - тъжителят С.; без
съобразява какви щети и вреди нанася не само на детето К*С.а, но и на
неговия баща С.; и без да осъзнава, че детето К* С.а оставало и остава по този
начин травмирано за цял живот. Подсъдимата Р. според съда си придава, дори
и качеството на съдебната институция - само тя можела да решава какво да се
случва с детето; кой да се грижи за него; кой да го вижда; от какво да е болно;
къде да се лекува или преглежда - независимо дали има или няма клинична
картина, и т.н., и т.н.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата М. Р. Р. и
показанията на свидетеля Р. Р. Р. - сестра на подсъдимата М. Р. Р.. Тези
гласни доказателствени средства са заинтересовани. Обясненията на
подсъдимата Р. са основното й средство за защита, с което същата иска да
избегне инициираното срещу нея наказателно преследване за престъплението
по чл.182 ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Обясненията й, интерпретациите,
изявленията й и доводите на защитника й адвокат К. обслужват правото й на
защита. Обясненията на подсъдимата Р. са недостоверни. Те се опровергават
от КСППЕ на вещите лица д-р П. и психолога Т., от видеозаписите на бащата
С., от показанията на свидетелите Г.а и С., от доклада на ДСП - Лозенец
гр.София от 18.01.2023г., както и от останалия кредитиран от съда
доказателствен материал. По силата на закона подсъдимата Р. в качеството си
34
на обвинено лице е освободена от задължението да говори истината. Тя може
да говори неистини с недоказани твърдения, за да се представи в
благоприятна светлина. Това е логично, тъй като правото на защита е
естествена реакция срещу повдигнато й обвинение. Подсъдимата Р. е
реализирала правото си на защита в производството чрез даването на
обяснения. Тя може да не отговоря на въпросите на съда и страните (от което
право да не отговаря на въпросите на съда дали изпитва чувства към тъжителя
С. тя се е възползвала). Тези гласни доказателствени средства (на
подсъдимата М. Р. и свидетеля Р. Р.) изначално противоречат на показанията
на свидетелите Г.а и С., и на заключението на КСППЕ, изготвена от
независими вещи лица, които са равноотдалечени от страните. Решаващата
инстанция на съда приема, че показанията на свидетеля Р. Р. Р. са нелогични
и заинтересовани. Те са дадени в светлината на разпоредбата по чл.119 от
НПК, регламентираща отказа от свидетелстване и по чл.120-122 от НПК със
забраната за самоуличаване или за уличаване на своите близки (включително
и сестра) в престъпление при предварителното й разяснение от съда и дадено
след това съгласие за обективиране на показания. Свидетелят Р. Р. Р. няма
правото по закон да уличава своята сестра М. Р. в престъпление и всъщност
това прави. Защитава я. Това е логично и житейски оправдано. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Н. В. Й. Същите обслужват защитната
линия на подсъдимата Р. да избегне инициираното срещу нея наказателно
преследване. В показанията на свидетеля Йовчева се излагат мнения, оценки,
предположения. Същата споделя информация, която подсъдимата Р. й е
разказала за тъжителя С.. Показанията на свидетеля Й., се опровергават от
заключението на КСППЕ, от показанията на свидетелите Г.а и С., както и от
писмените доказателства по делото. Показанията на свидетеля Й. са изцяло
защитни за подсъдимата Р.. Свидетелят Й. няма преки възприятия за
тъжителя С. и не го познава. Изложенията й за него се основават на
препредадена й превратно интерпретирана информация от подсъдимата Р..
Дори детето К* С.а да е боледувала, свидетелят Й* не е медицинско лице и
според съда не може да дава такава оценка. Твърденията на свидетеля Й*, че
подсъдимата Р. винаги е спазвала режима на лични отношения на бащата С.,
се опровергават от доказателствата по делото. Възприятията на свидетеля Й*
се основават на инцидентно присъствие, по молба на подсъдимата Р., за
кратко време в дома й. Не е логично свидетелят Й* да излага твърдения за
факти, които изискват повече време за възприемане, наблюдение и
установяване, освен ако не са й били споделени от подсъдимата Р..
Съдът е приел в съдебното заседание от 14.05.2024г., че не следва да
разпитва свидетелите полицейски служители от 04 РУ-СДВР, които са се
били отзовали на сигналите на страните на датите за съответните деяния в
периода от 17.11.2022г. до 21.04.2023г., тъй като според съдебният състав
делото е било изяснено от фактическа страна и без тези гласни
доказателствени средства. Свидетелите полицейски служители от 04 РУ-
СДВР, които са посещавали адресите на подсъдимата Р., не са контактували с
нея за деянията от 17.11.2022г., 18.11.2022г., 15.12.2022г., 16.12.2022г.,
31.12.2022г., 05.01.2023г., 06.01.2023г. и за 19.01.2023г. На тези дати
35
подсъдимата Р. не е била намирана на адреса си в гр.София, ************. Тя
не е отваряла вратата на жилището си, нито е предоставяла детето К* С.а на
бащата С.. Липсвал е визуален контакт с подсъдимата Р.. За останалите дати
от 20.01.2023г. и от 17.04.2023г. също не е следвало да се издирват за разпити
полицейски служители от 04 РУ-СДВР, тъй като деянията са били извършени
на територията на гр.Разград. Единствено за деянията от 06.04.2023г.,
07.04.2023г., 20.04.2023г. и 21.04.2023г. на адреса на подсъдимата Р.
служителите на 04 РУ-СДВР са пристигали и са осъществявали визуален
контакт с нея. Следва да бъде отчетено, че полицейските органи и служители
от 04 РУ-СДВР не са свидетели очевидци на отношенията на тъжителя С. и
подсъдимата Р.. Наблюденията им биха били инцидентни. Сигналите на
тъжителя С. и на подсъдимата Р. до телефон 112 на посочените четири дати за
месец април 2023г. според съда са достатъчни, тъй като те пресъздават
твърденията на бащата С. и тези на майката Р. по начина, по който биха били
съобщени от тях като сведения на самите полицейски служители там на
място. От друга страна, събитията от 06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г. и
21.04.2023г. са документирани и с видеозаписи от страните. Налице са
доказателства за фактите по делото. Според съда е безпредметно диренето на
полицейски служители от 04 РУ-СДВР, тъй като фактите са изяснени според
съдебния състав от останалите доказателства и доказателствени средства,
приложени по делото в значителен обем (в три тома съдебно производство и в
един том изпълнително производство). Противното би довело до
„шиканиране“ на наказателно производство, до неговото забавяне и до загуба
на време - изначално това не е било допуснато от първата инстанция, тъй като
съставът е гарантирал на всяка от страните ефективен достъп до правосъдие,
като конституционно утвърдена ценност във всяка правова и демократична
Държава.
Освен показанията на свидетеля Й* в такава защитна насока са и
представените от подсъдимата Р. чрез нейния защитник медицински
доказателства за здравословното състояние на детето К* С.а. Подсъдимата Р.
е защитавана от професионален защитник. Била е съветвана от него как да се
защитава и с какви доказателства. Същата е създала превратно по
недобросъвестен начин доказателства по делото, за да упражни правото си на
защита, но според съда те нямат доказателствена стойност и убедителност,
тъй като противоречат на останалия кредитиран от състава доказателствен
материал. Тези доказателства са - 1.). медицинските доказателства за
състоянието на детето К* С.а и 2.). аудиозаписите й от сигналите срещу
тъжителя С. за дните 06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г. и 21.04.2023г., в
които (според твърденията на майката Р. в сигналите) бащата е искал да се
възползва от правата си за изпълнение на утвърдения от съда режим на лични
отношения с детето К* С.а. В границите на периода от 17.11.2022г. до
21.04.2023г. се търси наказателната отговорност на подсъдимата Р.. В тези
времеви граници е рамката на произнасянето на присъдата на съда; в тях се
събират доказателства и само в тези граници е от значение здравословното
състояние на детето К* С.а. Подсъдимата Р. не може да иска избягване на
наказателната си отговорност, поради влошеното здравословно състояние на
36
детето К* С.а за дните, които са извън инкриминирания период от
17.11.2022г. до 21.04.2023г. Същата не може да се позовава и на събития
относно здравословното състояние на детето, случили се отново извън
инкриминирания период. Подсъдимата Р., обаче, в имейл кореспонденцията
си до тъжителя С. за инкриминирания период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г.,
се е позовавала на накърненото здравословно състояние на детето К* С.а.
Медицинските доказателства за здравословното състояние на детето К* С.а,
които са извън инкриминираният период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г., не се
отчитат от съда и не следват да се включват в доказателствения анализ. В
тази насока, заключението на СМЕ на вещото лице д-р Д. Н. за експертните
му изводи относно медицинските доказателства за състоянието на детето К*
С.а за дни, които не съвпадат и не се обхващат от дните на периода от
17.11.2022г. до 21.04.2023г., са ирелевантни, респективно не се кредитират.
Съдът не кредитира заключението на СМЕ на д-р Д. Н. и за дните
04.12.2022г., 06.01.2023г., 14.03.2023г. и 18.04.2023г. Вещото лице д-р Н.
посочва например за дата 06.01.2023г., че детето К* С.а не е следвало да се
придвижва с оглед поставената му диагноза „остра инфекция на горните
дихателни пътища, неуточнена“, за която е било предписано домашно
лечение за периода от 29.12.2022г. до 10.01.2023г. Т.е. детето К* С.а не е
следвало да се придвижва за целия период от 29.12.2022г. до 10.01.2023г., но
съгласно медицинската бележка от 06.01.2023г. на д-р С* П. в гр.Ботевград
(майката Р. е пътувала с детето К* С.а до гр.Ботевград от гр.София или от
гр.Разград) е прегледала детето К* С.а и е медицирала, че то е било болно от
диагноза „остра инфекция на дихателните пътища, неуточнена“, поради което
се нуждаело от домашно лечение за 13 дни от 29.12.2022г. до 10.01.2023г. Без
да бъде прегледано детето, медицински документ от 06.01.2023г. е
незаконосъобразно да се издава (иначе в противен случай представлява
лъжливо документиране по чл.311 от НК, включително, ако анамнезата за
детето, залегнала в документа, е била изложена от майката Р., без да е бил
осъществен реален преглед на детето). Възниква логичният въпрос, ако този
медицински документ е издаден на 06.01.2023г. и ако прегледът на детето е
извършен на 06.01.2023г., защо се удостоверява за минал период от
29.12.2022г. до 05.01.2023г. (дни съвпадащи с дните, в които детето К* С.а е
следвало да бъде при своя баща съгласно решението на съда), че домашното
лечение на детето К* С.а е следвало да започне тогава - от 29.12.2022г., а не
от 06.01.2023г. занапред. Ако прегледът е бил извършен на 29.12.2022г. защо
се удостоверява медицинският документ да е от по-късна дата 06.01.2023г.
Това създадено медицинско доказателство е по искане на подсъдимата Р., за
да може същата да се освободи от задължението да предаде детето К* С.а на
бащата С. съгласно режима му на лични отношения. Този подход на
подсъдимата Р. и с оглед нейното поведение спрямо детето К* С.а съгласно
заключението на КСППЕ, води до крайния и логичен извод на съда изначално
да не кредитира писмената медицинска документация на л.706-л.712 от том 3
от СП, за дните 04.12.2022г., 06.01.2023г., 14.03.2023г. и 18.04.2023г., както и
приложената такава в цялото наказателно производство за инкриминирания
период, тъй като и тя е била създадена по същия начин и със същата цел
37
(проявена е една злоупотреба с права). Тази медицинска документация, дори
и да документира заболявания на остра вирусна инфекция за детето К* С.а, то
тя е била създадена привидно за целите на производството, за да обслужва
правото на защита на подсъдимата Р., респективно, за да осуети
наказателното й преследване и нейната юридическа отговорност. Следва да
бъде отчетено, че в медицинските документи от 04.12.2022г., 06.01.2023г.,
14.03.2023г. и 18.04.2023г. липсват лекарски предписания на забрани и/или
запрети грижи за детето да не може да полага родителят С. Ц. С.. Т.е.
медицинските документи от посочените дати за инкриминирания период и
цялостната медицинска документация не налагат лекарски забрани тъжителят
С. да не може да вижда детето си; да не може полага грижи за него и/или да
не може да го взема при себе си и/или най-малкото да не може да получава
информация за неговото здравословно състояние, каквато готовност е имал,
както и каквито искания и молби е отправял лично към подсъдимата Р.
(според данните от тяхната имейл кореспонденция за инкриминирания
период). Тези изброени права на тъжителя С. са част от правата му на
родителски контакти и лични отношения с детето му К*С.а съгласно
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав.
Решаващата инстанция на СРС отчита, че анамнезата за детето К* С.а от
представената медицинска документация се е давала не от самото дете К*
С.а, поради малката си четири годишна възраст, а от самата подсъдима Р. по
нейни устни твърдения пред медицински лица. КСППЕ е установила, че
тревогите и страховете на майката Р. са ставали тревоги и страхове на детето
Криста С.а. Последното соматизирало своите оплаквания, при което майката
ги приемала и тълкувала за негова болестност. Соматизирането представлява
психично състояние на стрес, в което човек изпитва редица телесни
симптоми, за които не може да бъде намерена реална телесна причина. При
соматизацията симптомите се преживяват в действителността. От значение за
соматизацията е психическото здраве на лицето, а КСППЕ и докладът на ДСП
- Лозенец от 18.01.2023г. са установили, че за детето К* С.а са възникнали
значителни и интензивни психически вреди, поради въвличането й от майката
Р. в конфликта с баща й С.. Медицинският документ от 18.04.2023г. за
нарушение на вестибуларната функция на детето К* С.а е препоръка за
консултация с невролог по искане и устната анамнеза на майката Р., без да е
имало отразена в медицинския документ клинична картина (симптоми) на
този вид заболяване или диагноза на самото дете. Преглед с невролог не е бил
извършен от подсъдимата Р.. От друга страна, за датите 20.04.2023г. и
21.04.2023г. подсъдимата Р. не се позовава на медицински документи, а на
поведението и реакциите на самото дете К* С.а, която тя, обаче, е създала
чрез него в съзнанието му, използвайки го като свое оръдие и съгласно
заключението на КСППЕ.
За целите на производството, за да обслужва правото на защита на
подсъдимата Р., са и нейните привидно подадени сигнали от аудиозаписите
от телефон 112 срещу тъжителя С. за дните 06.04.2023г., 07.04.2023г.,
20.04.2023г. и 21.04.2023г., в които бащата е искал да се възползва от правата
38
си за изпълнение на утвърдения от съда режим на лични отношения с детето
К* С.а. Твърденията на подсъдимата Р. от сигналите й до телефон 112 -
1.). от 06.04.2023г. в 17:02 часа, че детето се страхувало от своя баща; че
детето не желаело да я вземе неговият баща; като подсъдимата Р. била
насочена към подаването на искане за ограничителна заповед и жалба до
ДАЗД; 2.). от 07.04.2023г. в 17:03 часа , че детето било стресирано и
тормозено при своя баща и че детето не искало да бъде взето от своя баща;
3.). от 20.04.2023г. след 17:00 часа , че бащата тормозел нея и дъщеря им; че
детето се страхувало, тъй като бащата го тормозело психически и физически
(т.е. че тормозел детето си, както и 4.). от 21.04.2023г. в 17:03 часа подобно
на всички нейни сигнали до националния оператор, че бащата тормозел нея и
дъщеря им; че детето се страхувало, тъй като бащата го тормозело
психически и физически, т.е. че тормозел детето си; че имали медицински
документи за детето; че детето не желаело да посети своя баща и че тя
(майката) не допускала възпрепятстването на виждането им, не отговарят на
обективната истина. Тези нейни субективни твърдения са личните желания
на подсъдимата Р., които са се прехвърляли от нея върху детето К* С.а, като
нейно оръдие, то да изявява сугестирано, вместо нея, че не иска да се вижда с
бащата С., по начин все едно, че детето е извършило самостоятелен, осъзнат,
желан и независим избор. Не е от значение какво едно лице субективно
твърди с думи, а какво обективно прави с действия. Заключението на КСППЕ,
докладът на ДСП-Лозенец гр.София от 18.01.2023г., показанията на
свидетелите Г.а и С., аудизаписите от сигналите до телефон 112 и
видеозаписите на тъжителя С., доказват, че за детето К* С.а не е имало
животозастрашаващо реално, действително и истинско събитие, което да е
било предизвикано от бащата С.. КСППЕ на д-р П. и психолога Т. установява,
че детето К*С.а е било отчуждено от бащата С., поради действията на
подсъдимата Р.. Експертизата е установила, че поведението на дистанция и
въздържане на емоцията на детето К* С* към баща й С. е било индуцирано
(създадено, внедрено и изградено) от тревожността и опасенията на
подсъдимата Р. (които майката лично имала за себе си), а не защото самото
дете е имало опасения за себе си от общуването й с бащата С.. Самото дете
Криста С.а е признавало, че „мама каза да не говоря с него“, „аз ще мълча“
„мама не ми дава“, „хваща ме за ръката, в колата, вкъщи и не води
никъде, нищо не ми дава“. Тези изявления на детето К*С.а влизат в
противоречие и се допълват с изявленията на детето от датите 06.04.2023г.,
07.04.2023г., 20.04.2023г. и 21.04.2023г. към бащата С. - „Лош си. Няма да
право да влизаш в къщата ми“, „Защото така“, „Мама няма да отвори,
защото тя не иска да ме взимаш. Няма никога да ме вземеш, никога няма да
ме видиш“; „Лош си“, „Няма да ме вземеш, тъй като мама не иска да ме
вземеш“, „Няма да ме вземеш, няма да ме видиш“; Ще си платиш за това,
ще си платиш за това“; „Против теб, против теб, против Вас двамата с
Таня“. Не детето К* С.а желае да не се вижда с бащата С., а неговата майка -
подсъдимата Р.. КСППЕ безспорно е установила, че детето К* С.а е проявило
емоция на радост, при виждането на нейния баща, но тя е била задържана,
поради присъствието на майката Р., след което под нейния одобрителен
39
поглед, детето не пожелало да стои до баща си С., да отиде при него и да се
вижда с него - тези действия на детето, създадени от подсъдимата Р.,
протоворечат на самите действия на детето, което според доклада на ДСП-
Лозенец гр.София от 18.01.2023г. се гушвало при своя баща, стояло при него,
говорело си с него, въпреки противопоставянето на подсъдимата Р.. Дори
детето искало да бъде „спасено“ от майката Р., а не от „леличките“ от ДСП -
Лозенец гр.София. Налице е значителна поляризация на емоциите и
действията на детето, установени като предизвикани от подсъдимата Р.,
съгласно заключението на КСППЕ и останалия кредитиран доказателствен
материал. Съдът приема, че детето К* С.а е изпаднала в тежък емоционален
конфликт, приемайки да е лоялна към своята майка Р., като изпълнява
нейните устни нареждания (на които вътрешно се противопоставяла,
изпадайки в конфликт и борба на мотиви - особено при действието дали да
приеме или да не приеме подаръка на бащата С. пред вещите лица по
КСППЕ).
Тези факти мотивират съдът да приеме, че следва да се преценят
внимателно обясненията на подсъдимата Р. и създадените от нея
доказателства - медицинските документи за дните 04.12.2022г., 06.01.2023г.,
14.03.2023г. и 18.04.2023г. и сигналите й до телефон 112 в периода
06.04.2023г. - 21.04.2023г., с които обслужва правото си на защита и защитна
линия в наказателното производство. Същата не следва да се счита за
освободена от отговорност да изпълни влязлото в сила на 23.07.2020г.
решение № 157832/23.07.2020г. по описа на СРС, III ГО, 92 състав по гр.д. №
61670/2019г. за дните на четиринадесетте дати, касаещи инкриминираният
период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г., а именно - 17.11.2022г., 18.11.2022г.,
15.12.2022г., 16.12.2022г., 31.12.2022г., 05.01.2023г., 06.01.2023г.,
19.01.2023г., 20.01.2023г., 17.03.2023г., 06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г.
и 21.04.2023г.
Решаващата инстанция на СРС наМ., че фактите по делото, изведени не
само от писмените и веществените доказателства и гласните доказателствени
средства, са подкрепени и чрез събраните в цялото наказателно производство
съдебни експертизи. Съдът ги приема като обосновани и мотивирани. (СМЕ
не следва да се включва към тези правни изводи на съда, поради изложените
по-горе съображения в мотивите на постановената присъда) Всяка от
експертизите - КСППЕ, САТЕ и СВТЕ се основава на собствени заключения
от отделните области на науката за всяко вещо лице-експерт. Експертизите не
съдържат правен анализ на доказателства и доказателствени средства. Те
изследват с научен подход и специализация обективните находки по делото с
оглед предмета на всяка експертиза. Заключенията на посочените експертизи
са и неоспорени от страните и за съда няма основания да се съмнява в
безпристрастността, добросъвестността и професионализма на вещите лица.
КСППЕ на д-р П. и психолога Т. прилага свой собствен, индивидуален
подход на изследване на изследваното лице К* С.а относно нейния
психологичен и психиатричен статус. Съпоставят се обективните находки,
свързани с изследване на неговото поведение на изследваното лице,
човешките му реакции (на детето К* С.а), съзнание, волева насоченост и
40
възприемане на фактите от обективната действителност. Експертизата се
обоснова по изявен експертен начин. КСППЕ на д-р П. и психолога Т. е
изключително авторитетна. Тя обследва обективните находки. Същата е
независима, обективна и безпристрастна. Изготвена е от вещи лица със
значима квалификация и с висока степен на експертност на показаната пред
съда и страните ерудиция в областта на психологията и психиатрията. Съдът
отчита, че не страните, нито той, нито защитникът адвокат К., нито
подсъдимата Р. са вещи лица и експерти от областта на психологията и
психиатрията. Отговорите на вещите лица са съобразени с поставените им
задачи и се основават на пълно изследване на релевантните въпроси.
По тази съображения и с оглед изложеното настоящият съдебен състав
наМ., че е положил значителни усилия да осъществи пълен, детайлен и
всеобхватен анализ на събраните в производството доказателства и
доказателствени средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за
страните, но и за да спази принципите на правовата и демократична държава,
според които съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при
решаването на въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК.
V.). От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав приема за доказано от обективна страна с
постановената от съда на 14.05.2024г. присъда, че подсъдимата М. Р. Р.,
ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност) е извършила
продължавано престъпление от частен характер по смисъла на чл.182,
ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, като за периода от 17.11.2022 г. до 21.04.2023 г.
на територията на гр.Разград и гр.София в условията на продължавано
престъпление с 14 (четиринадесет) отделни деяния, осъществяващи
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при еднородност на вината и при една и съща фактическа
обстановка, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, не е изпълнила и по какъвто и да
е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в сила на
23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа
на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*
С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:*** което следва да бъде предавано от
майката М. Р. Р. на бащата С. Ц. С. по местожителството на детето по силата
на установения режим на лични отношения, както следва:
„Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване, както и
Всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа,
както и
Общо 30 (тридесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни – 15
септември), както и
Всяка четна година за Новогодишните празници от 09:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване, като
за всички посочени дни и часове бащата ще взема детето от адреса по
41
неговото местоживеене и ще го връща отново там или от съответната детска
градина/ясла или учебно заведение в зависимост от ангажиментите на детето
и ще го връща по неговото местоживеене“, като случаят е особено тежък,
както следва:
1.). На 17.11.2022г. (трети четвъртък на месец ноември) в гр.София,
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К*С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
2.). На 18.11.2022г. (трети петък на месец ноември) в гр.София,
*******подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
3.). На 15.12.2022г. (трети четвъртък на месец декември) в гр.София,
********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К*С*С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
4.). На 16.12.2022г. (трети петък на месец декември) в
гр.София************ подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е
изпълнила постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832
от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92
състав относно упражняването на родителските права и лични контакти с
родното им малолетно дете К*С* С.а, родена на 21.08.2018 г.,
ЕГН:**********, като по силата на установения режим на лични отношения
(всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с приспиване) не го е предала на
бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето от петък, събота и неделя от
месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с
приспиване;
42
5.). На 31.12.2022г. (Новогодишни празници) в гр.София, ************
подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила постановеното
влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. №
61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването
на родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К* С*
С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всяка четна година за Новогодишните празници
от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване) не го е
предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето на Новогодишните
празници от 09:00 на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване.
6.). На 05.01.2023г. (първи четвъртък на месец януари) в гр.София,
***********подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
7.). На 06.01.2023г. (първи петък на месец януари) в гр.София,
************** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
8.). На 19.01.2023г. (трети четвъртък на месец януари) в гр.София,
************** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети
четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С.
Ц. С. ЕГН: ********** за времето от 17:00 часа до 19:00 часа;
9.). На 20.01.2023 г. (трети петък на месец януари) в гр.Разград,
*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С*С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
43
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
10.). На 17.03.2023 г. (трети петък на месец март) в гр.Разград,
********* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по
силата на установения режим на лични отношения (всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН:
********** за времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
11.). На 06.04.2023г. (първи четвъртък на месец април) в гр.София,
б*********** подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К* С* С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети четвъртък от месеца от
17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: **********
за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
заявяваща „Няма да я вземеш, защото тя не иска да я вземеш. Аз ли да
извикам полиция или ти ще повикаш“, като затворила вратата на жилището, и
стоейки с кръстени ръце заявила, че „Аз насила няма да ти я дам“ , детето
К*С*С.а отговорило към бащата С. Ц. С. думите „Лош си. Няма да право да
влизаш в къщата ми“, „Защото така“, „Мама няма да отвори, защото тя
не иска да ме взимаш. Няма никога да ме вземеш, никога няма да ме видиш“;
12.). На 07.04.2023г. (първи петък на месец април) в гр.София,
************* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*С* С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с
приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето
от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00
часа на неделния ден с приспиване, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
отваряйки леко вратата на жилището и заявявайки многократно „Насила няма
да ти дам детето. Детето го е страх от баща си“, детето К* С* С.а, по
домашни дрехи и босо, което майката отказала да облече, отговорило на баща
44
си С. Ц. С. думите „Лош си“, след което вратата на жилището била затворена
от майката М. Р. Р., казвайки на бащата, че той биел детето и го наказвал,
вследствие на което то не искало да отива при него;
13.). На 20.04.2023г. (трети четвъртък на месец април) в гр.София,
*************подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К*С* С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети четвъртък от месеца от
17:00 часа до 19:00 часа) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: **********
за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
заявяваща „Детето не желае да дойде при теб, ще извикам полиция“, „Аз се
чудя колко си нагъл изобщо да го искаш това нещо“ , детето К*С* С.а, което
било необлечено и необуто, отговорило към бащата С. Ц. С. думите „Ще си
платиш за това, ще си платиш за това“, след което майката М. Р. Р.
затворила вратата на жилището, а след повторно отваряне на входната врата в
присъствие на полицейски служители майката М. Р. Р. отговорила на бащата
С. Ц. С., че „Аз не се меся във Вашите отношения“, чувайки се как през това
време детето К* С* С.а ръмжало в хола на жилището и блъскало вратата;
14.). На 21.04.2023г. (трети петък на месец април) в гр.София,
************* подсъдимата М. Р. Р., ЕГН: ********** не е изпълнила и по
какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на постановеното влязло в
сила на 23.07.2020г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по
описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването на
родителските права и лични контакти с родното им малолетно дете К* С* С.а,
родена на 21.08.2018 г., ЕГН:**********, като по силата на установения
режим на лични отношения (всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с
приспиване) не го е предала на бащата С. Ц. С. ЕГН: ********** за времето
от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00
часа на неделния ден с приспиване, а в присъствие на майката М. Р. Р.,
отваряйки вратата на жилището, детето К*С* С.а, държащо рисунка с мъж и
жена, които били задраскани, отговаряло на бащата С. Ц. С. „Против теб,
против теб, против вас двамата с Таня“ , след което майката М. Р. Р.
заявила „Извикала съм полиция“, затваряйки входната врата на жилището,
като при повторното й отваряне в присъствие на полицейски служители
майката М. Р. Р. казала „ Детето не желае да отиде при баща си, аз отворих
вратата и ето“, „Детето не желае да дойде при теб, ако те обичаше,
щеше да дойде“.
Решаващата инстанция на СРС намира., че са доказани от обективна
страна всички съставомерни признаци на извършеното продължавано
престъпление от частен характер по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК с
включените към него четиринадесет деяния. Всички четиринадесет деяния на
продължаваното престъпление са безспорно установени чрез процесуалния
45
инструментариум на НПК. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК
родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин
осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и
глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с
лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди
лева. Посочената правна норма охранява правото на упражняване на
родителски права и лични контакти с детето от единия от родителите, на
който не са предоставени родителските права и по този начин се гарантира
правото му на семеен живот. Съдебното решение представлява държавен
правосъден акт, чрез който се установява материалноправното положение
между страните. То има императивен характер, ползва се с последиците на
“res judicata” и задължава страните по него да възприемат занапред
поведение, което да отговоря на установеното от него. Поради това,
подсъдимата М. Р. Р. е задължена да изпълнява посоченото съдебно решение
относно датите на личен контакт между тъжителя С. и детето К*С.а. Докато
не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на
личните контакти на детето, първоначалният следва да бъде съблюдаван и
спазван. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че при постановяване на
решението относно режима на упражняване на родителските права,
компетентният съд, е преценил всички обстоятелства с оглед интересите на
детето К*С.а. Обект на престъплението по чл.182, ал.2 НК са обществените
отношения, свързани с нормалното осъществяване на родителските права и
задължения в интерес на детето, както и правата на детето да бъде отглеждано
и възпитавано по начин, който да му осигури нормално физическо, умствено
и социално развитие от равнопоставен контакт и с другия му родител.
Подсъдимата М. Р. Р. при усложнена форма на деятелност 1.). на
17.11.2022г. (трети четвъртък на месец ноември) за времето от 17:00 часа до
19:00 часа; 2.). на 18.11.2022г. (трети петък на месец ноември) за времето от
петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа
на неделния ден с приспиване; 3.). на 15.12.2022г. (трети четвъртък на месец
декември) за времето от 17:00 часа до 19:00 часа; 4.). на 16.12.2022г. (трети
петък на месец декември) за времето от петък, събота и неделя от месеца от
17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване; 5.). на
31.12.2022г. (Новогодишни празници) за времето на Новогодишните
празници от 09:00 на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преписване;
6.). на 05.01.2023г. (първи четвъртък на месец януари) за времето от 17:00
часа до 19:00 часа; 7.). на 06.01.2023г. (първи петък на месец януари) за
времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до
18:00 часа на неделния ден с приспиване; 8.). на 19.01.2023г. (трети четвъртък
на месец януари) за времето от 17:00 часа до 19:00 часа, не е изпълнила в
гр.София,*************спрямо тъжителят С. Ц. С. в пункт 1.3.).
постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020
г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти на тъжителя С. с
родното им малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018г.
46
Подсъдимата М. Р. Р. при усложнена форма на деятелност 9.). на
20.01.2023г. (трети петък на месец януари) за времето от петък, събота и
неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден
с приспиване и 10.). на 17.03.2023 г. (трети петък на месец март) за времето
от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00
часа на неделния ден с приспиване, не е изпълнила в гр.Разград,
************* спрямо тъжителят С. Ц. С. в пункт 1.3.). постановеното
влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. №
61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно упражняването
на родителските права и лични контакти на тъжителя С. с родното им
малолетно дете К* С* С.а, родена на 21.08.2018г. Подсъдимата М. Р. Р. при
усложнена форма на деятелност - 11.). на 06.04.2023г. (първи четвъртък на
месец април) за времето от 17:00 часа до 19:00 часа; 12.). на 07.04.2023г.
(първи петък на месец април) за времето от петък, събота и неделя от месеца
от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване;
13.). на 20.04.2023г. (трети четвъртък на месец април) за времето от 17:00
часа до 19:00 часа и 14.). на 21.04.2023г. (трети петък на месец април) за
времето от петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до
18:00 часа на неделния ден с приспиване, в гр.София, ********* не е
изпълнила (бездействала е) и по какъвто и да е начин е осуетила (с
активни действия) изпълнението спрямо тъжителят С. Ц. С. в пункт 1.3.).
на влязлото в сила на 23.07.2020г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д.
№ 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав относно
упражняването на родителските права и лични контакти на тъжителя С. с
родното им малолетно дете К*С* С.а, родена на 21.08.2018г. Продължаваното
престъпление с последното четиринадесето деяние, включено към него е
довършено на територията на гр.София - а именно в гр.София, ***********.
На всяка от четирите дати - 06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г.,
21.04.2023г. подсъдимата Р. не е предавала детето Криста С.а на бащата С. за
осъществяване на режима им на лични отношения. Не е проявила активно
поведение за изпълнение. Бездействала е. По същия начин е бездействала,
като не е предала детето К* С.а на баща й С. и за всички останали десет
деяния, поради което не е изпълнила влязлото в сила на 23.07.2020г. Решение
№ 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето
ГО, 92 състав. Подсъдимата Р. не е осигурявала възможност на тъжителя С.
да вижда детето, да присъства при детето, когато твърдяла, че е болно и да му
дава възможност той като неин родител да полага грижи за дъщеря си,
респективно да получава информация за детето, къде се намира, какво е
състоянието му и т.н. - а това са според съда неотменими (задължителни)
права от правото на лични родителски контакти и отношения на тъжителя С. с
детето му К* С.а. Липсват доказани уважителни причини за непредаването на
детето К* С.а на баща й С.. На всяка от четирите дати - 06.04.2023г.,
07.04.2023г., 20.04.2023г., 21.04.2023г. подсъдимата Р. не е подготвяла детето
с дрехи, не го е обувала да бъде взето от своя баща и напрактика е
бездействала да изпълни решението на съда. На всяка от четирите дати -
06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г., 21.04.2023г. подсъдимата Р. е
47
проявявала и активно поведение, като с действия е осуетила по какъвто и да е
начин изпълнението на съдебния акт относно регламентираните родителски
контакти на тъжителя С. с детето Криста С.а. На всяка от четирите изброени
дати от месец април 2023г. подсъдимата Р. е подавала преди да отвори
входната врата на дома си в гр.София неоснователни сигнали до телефон 112
с твърдения, че детето не искало да е при баща си; че бащата ги притеснявал;
че майката не е била възпрепятствала бащата да вземе детето и други. На
всяка от четирите изброени дати от месец април 2023г. подсъдимата Р. е
говорела пред детето К* С.а и оставяла привидно детето „само да решава“
дали иска да е отиде при баща си. На всяка от четирите изброени дати от
месец април 2023г. подсъдимата Р. е казвала пред детето К* С.а в
присъствието на бащата С., че тя (майката) „не се месела в техните
отношения“, че „Няма да я вземеш, защото тя не иска да я вземеш. Аз ли да
извикам полиция или ти ще повикаш“; че „Аз насила няма да ти я дам“ , че
„Насила няма да ти дам детето. Детето го е страх от баща си“, че
Детето не желае да дойде при теб, ще извикам полиция“, „Аз се чудя колко
си нагъл изобщо да го искаш това нещо“, и че Детето не желае да отиде
при баща си, аз отворих вратата и ето“, „Детето не желае да дойде при
теб, ако те обичаше, щеше да дойде“. В присъствието на бащата С. и
неговата майка Р., детето Криста С.а казвало на всяка от изброените дати
изразите „Лош си. Няма да право да влизаш в къщата ми“, „Защото така“,
„Мама няма да отвори, защото тя не иска да ме взимаш. Няма никога да ме
вземеш, никога няма да ме видиш“; „Лош си“; „Ще си платиш за това, ще
си платиш за това“ , както и израза „Против теб, против теб, против вас
двамата с Таня“, докато детето К* С.а е държало рисунка с мъж и жена,
които били задраскани. С едновременното осъществяване и на двете форми
на изпълнителното деяние по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК за всяка от
четирите дати - 06.04.2023г., 07.04.2023г., 20.04.2023г., 21.04.2023г. на
същото място, от един и същи субект, по същото време, насочени към една и
съща престъпна цел за реализирането на едно и също престъпление се
извършва според настоящия съдебен състав едно престъпление (ако липсваха
предпоставките на продължаваното престъпление - тези изводи се излагат от
съда за пълнота). Накърнява се същият вид на закриляните обществени
отношения с наслагване на вредните последици, но това става едновременно с
едновременната реализация и на двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението и при зачитане на останалите предпоставки, които се
посочиха. Друго би било положението, ако двете форми на изпълнителното
деяние по чл.182, ал.2 от НК се осъществят по различно време. Тогава се
считат за самостоятелни престъпления, извършени по различно време.
Едновременното осъществяване на двете форми на изпълнителното деяние по
чл.182, ал.2 от НК и при зачитането на останалите предпоставки, ще се
отчетат при индивидуализация на наказанието.
Случаят по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК е особено тежък
съгласно чл.93, т.8 от НК. При особено тежкият случай следва да
съществуват и други допълнителни факти, които да придават изключителна
тежест, обществена опасност и настъпили вредни последици от извършеното
48
престъпление. Те могат да бъдат от най-разнообразно естество -
многобройност на съставомерните квалифициращи елементи,
характеристични данни за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от
гледище обема на засегнатите правно защитени блага, особената дързост при
осъществяване на посегателството, извършването му от множество лица,
обществен резонанс от престъплението и други подобни, които трудно могат
да бъдат предварително фиксирани и се преценяват във всеки конкретен
случай. По правило това са деяния, които засягат самите устои на обществото
и се превръщат в заплаха за нормалното му функциониране. При особено
тежкият случай съдът следва да отчита броят на деянията, времето на
извършването им, обстановката, при която са били осъществени и наличието
на други вредни последици за пострадалото лице, като се прецени характера
и степента на увреждане на обществените отношения по чл.182, ал.2 от НК
вр. чл.26, ал.1 от НК, включително и съществуващите подбуди за
извършването на престъплението/престъпленията с включените към него
деяния, като обществената опасност на особено тежкия случай следва да
надхвърля обществената опасност на обикновените случаи на престъпленията
от същия вид. Особената тежест на случая по чл.182, ал.2 от НК вр. чл.26,
ал.1 от НК съдът преценява от многократно извършените деяния от
продължаваното престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Реализирани си четиринадесет престъпления по чл.182, ал.2 от НК за кратко
време от 17.11.2022г. до 21.04.2023г. Подсъдимата Р. е продължила да не
изпълнява и да осуетява по всякакъв начин изпълнението на влязлото в сила
влязлото в сила на 23.07.2020г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. №
61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав, и през месец май
2023г. за всички регламентирани дни за режима на лични отношения и
родителски контакти на детето К* С.а с тъжителя С.. Преди инкриминираният
период от 17.11.2022г. до 21.04.2023г. подсъдимата Р. също не е изпълнявала
съдебния акт на съда, като според състава тя е „шиканирала“ изпълнителното
производство пред ЧСИ С* Я* От 2020г. до месец май 2023г. подсъдимата Р.
трайно, упорито и тотално не е изпълнявала и е осуетявала изпълнението на
решението на съда. С изключителни усилия тъжителят С. успявал да вземе в
периода от 2020г. до месец май 2023г. детето К* С.а за кратко време. Съдът
отчита, че действията и бездействията на подсъдимата Р. от неизпълнението
на влязлото в сила на 23.07.2020г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д.
№ 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав са довели до
въвличането на детето К* С.а по нейна инициатива (по инициатива на
майката) в конфликта й с бащата С. С.. Възникнали са трайни, интензивни и
тежки емоционални психологически увреди за детето К* С.а. Същото не е
растяло в здрава, сигурна и спокойна среда в обкръжението си при
пребиваването си в жилищата на подсъдимата Р. в гр.София и гр.Разград.
Последната не е притежавала родителски капацитет, а това е довело до
неоснователното въвличане на детето в личния й конфликт с бащата С.. Не се
е подавала на никаква правомерна законова принуда. Действията по
консултирането й за родителския й капацитет от ДСП-Лозенец гр.София и
ДСП гр.Разград не са били постигнали никакъв резултат. Детето К* С.а е
49
продължавало да бъде въвличано от неговата майка в конфликта й с бащата
С.. Били са създадени предпоставки за увреждане на емоционално,
психическото и физическото състояние на детето К* С.а, заради действията и
бездействията на подсъдимата Р., съгласно установените по делото факти, а
от действията на бащата С. към детето му К* С.а, които са били изцяло
правомерни, изрядни (и добросъвестни). Подсъдимата Р., дори не е била
респектирана от паричните глоби, които ЧСИ Стоян Якимов й налагал на
няколко пъти с влезли в сила съдебни актове за непредаването на детето К*
С.а на бащата С.. За последният, съгласно показанията на свидетелите Д. и С.,
са възникнали интензивни и продължителни по време от 2020 г.,
включително и към 21.04.2023г. тревоги, притеснения, тъга и разочарование
от невъзможността да вижда детето си К* С.а в режим на утвърдените от съда
лични отношения и родителски контакти с него. Тъжителят С. станал
неработоспособен в адвокатската си дейност. Постоянно мислел за детето си.
Тревожел се за него. Нямал информация за него, къде се намира то и дали е
здраво. Подсъдимата Р. тотално е неглижирала задълженията си да
предоставя детето К* С.а на баща й С. и да гарантира възможността
родителят С. да упражнява личните си отношения и родителски права с
детето им по силата на влязъл в сила съдебен акт. Подсъдимата Р. на всяка
цена с всякакви възможни средства е искала бащата С. да не може да се
вижда с детето К* С.а и да не са заедно, по начина, по който тя искала да е с
тъжителя С.. Детето К* С.а е имала засегнато здравословно състояние, не
докато е била при своя баща С. С. - в редките случаи на срещите им, а в дома
на подсъдимата Р. - докато детето е било повечето време с нея, живеело при
нея и е растяло при нея. Т.е. според съда са възникнали рискове и вреди за
физическото, психическото и емоционалното състояние на детето К* С.а,
която е използвана от подсъдимата Р. като нейно „оръдие“, с което е целяла
(и напрактика постигнала) да накара тъжителят С. да страда, да се измъчва и
да не може да се вижда с детето им дълго продължително време.
Съдът наМ. че деянията по чл.182, ал.2 от НК са извършени в условията
на чл. 26 от НК, а именно – продължавано престъпление, тъй като отделните
деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, като последващите
се явяват продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението по чл.182, ал.2 от НК е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата Р. е разбирала
своите постъпки и е можела да ги ръководи, имала е възможност да прояви
активно поведение за действие, но не го е сторила, като умишлено,
целенасочено и устремено е искала да не изпълни и е осуетила с действия
изпълнението на влязлото в сила на 23.07.2020г. Решение № 157832 от
23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав
относно упражняването на родителските права и лични контакти на детето
К*С.а с нейния баща С. Ц. С., което напрактика е постигнала за
инкриминираните деяния за инкриминирания период.
Решаващата инстанция на СРС отбелязва, че съдията-докладчик при
ръководенето на съдебните заседания е подхождал изключително обективно,
50
строго, дисциплиниращо, организационно, непредубедено и безпристрастно
към подсъдимата Р.. Последната е обективирала към състава емоционални
реакции на лично недоволство и крайно неуважение, съпътстващи съдебния
процес 1.) в заседанието, в което изрично същата демонстративно отказа да
осигури детето К* С.а за изследване от вещите лица по допуснатата за
изпълнение КСППЕ, както и 2.). в заседанието от 14.05.2024г., когато отказа
изрично да отговаря на въпросите на съда дали изпитва чувства към тъжителя
С., заявявайки „тука (т.е. съдебната зала) да не е психологически кабинет“.
Съдът не е имал и няма нищо против личността й, доколкото оценките на
подсъдимата Р. и отказите й да сътрудничи на съда са в резултат на изразено
лично недоволство. Това от своя страна, решаващата инстанция на съда го
зачита спрямо подсъдимата Р. като част от свободното й изразяване и като
част от правото й на съдебна и/или извънсъдебна критика към съдебния
състав. Това поведение на подсъдимата Р. не е довеждало до възникване на
основания за отвод на съдебния състав, доколкото съдебният състав е
проявявал толерантно и уважително отношение към подсъдимата Р..
Председателят на съдебния състав й е разяснявал правата и процесуалните
гаранции във всяко заседание, правото на отводи на съдебния състав,
осигурявана й е била възможността да получава преписи от всички съдебни
протоколи и събрани по делото доказателства, гарантирана й е била
възможността да се изказва и лично и непосредствено пред съдебния състав
при личното упражняване на правото й на защита и да участва във всяко
съдопроизводствено действие, включително в разпитите на свидетели и вещи
лица, което напрактика е и правела. Съдът е имал за цел да ръководи процеса
като безпристрастен арбитър без да навлиза, в която и да е от процесуалните
функции в производството. Присъдата на съда от 14.05.2024г. се основава на
фактите по делото, на събраните и проверени по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, на закона и на вътрешното
убеждение на съдебния състав. Съдът, а не страните, е овластен от
Конституцията и закона да гарантира достъп до правосъдие на страните и
останалите членове на обществото. В настоящия случай това е сторено от
съдебния състав. Съдът е гарантирал ефективен, бърз и качествен достъп до
правосъдие за страните. Ръководел е процеса. Решенията му по делото
подлежат на инстанционен контрол и не са окончателни. Приложен е закона.
Съдът наМ., че не е давал в наказателното производство указания към която и
да е от страните как следва да упражняват процесуалните си функции. В тази
насока е Решение № 166/02.12.2020 г, на ВКС по н.д. № 408/2020 г. на Първо
НО. Съдът е гарантирал правото на защита на подсъдимата Р., извършвал е
процесуално-следствени действия по линията на защитата й – разпитвал е
свидетели, събрал е писмени доказателства, давана й е възможност да поставя
задачи към съдебни експертизи и други. В хода на пренията защитникът на
подсъдимата Р. - адвокат К. изключително спокойно, обективно и
професионално е излагал пледоарията си, без да релевира към съда в хода на
последните заседания по делото възражения за отводи на съдебния състав
или възражения по ръководеното на наказателното производство.
Решаващата инстанция на СРС наМ., че обективността, безпристрастността и
51
независимостта на съдебния състав при вземане на решения по делото, при
процедирането му и при постановяването на съдебните актове са видни
според съдържанието на съдебните актове (а подробните мотиви и пълния
доказателствен анализ от съда са сигурен белег за наличие на
обективност, безпристрастност и независимост) и изготвяните протоколи,
и с оглед балансирания подход на съда при задаването на въпроси към всички
свидетели – равнопоставено с осигуряване на възможност за страните за
задаване на въпроси и по линията на обвинението, и по линията на защитата и
служебно по инициатива на съда.
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за
извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от
закона цели. Според чл. 36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната (общата) превенция. В различните правни
системи съществуват различни възгледи за съотношението между
индивидуалната и генералната превенция. Ако се приеме, че наказанието е
ориентирано главно към престъпника, който трябва да бъде поправен, то
видът и размерът на наказанието зависят преди всичко от индивидуалните
особености на конкретната личност. Ако се приеме, че основната цел на
наказанието е да въздейства върху другите членове на обществото, т.е.
генералната превенция, то наказанието трябва да съответства на тежестта на
престъплението.
Нашият Наказателен кодекс е изграден върху разбирането, че
наказанието трябва да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо.
Това определя съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35,
ал. 3 НК) и за целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и
съотношението между двете цели на наказанието - генералната и
индивидуалната превенция. Според нашето право справедливото наказание е
целесъобразно. Посредством справедливо наказание (което съответства на
тежестта на престъплението) се постига крайната цел на наказателно-
правното въздействие - общата превенция. А индивидуалната превенция е
само средство за реализиране на общата превенция. Излизайки от това
именно разбиране законодателят е приел, че неправилното
индивидуализиране на наказанието (б.м.) (при което не са съобразени целите
на наказанието) обуславя несправедливост на наказанието. И обратно -
справедливото наказание поначало е целесъобразно (Академик Стефан
Павлов, книгата „Наказателен процес на НРБ“, гр. София, 1989г., стр.
595) – аргумент от Решение № 528 от X.1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. на
ВС, с докладчик - съдията Никола Филчев, както и Решение№ 386 от
52
29.V.1973 г. по н. д. № 338/73 г., I н. о. на Върховния съд на Република
България.
При определянето на наказанията по чл. 182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК
съдът следва да се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, с предвиденото за
извършеното продължавано престъпление наказание, със степента на
обществената опасност на деянието и дееца, с личността на подсъдимата и
със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието по чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът
следва да отчита, както конкретната вина на дееца, така и всички други
обстоятелства, които макар да нямат пряко отношение към субективната
страна, по един или друг начин са способствали за извършване на
престъпната деятелност, но могат да бъдат отчетени при преценката за
индивидуализацията на наказанието или наказанията в светлината на чл.36 от
НК. Решаващата инстанция на съда отчита, че понятието степен на
обществена опасност включва обстоятелствата, свързани с личността на
дееца, с обстоятелствата, характеризиращи неговото поведение преди, по
време на и след извършване на престъплението. Преценката на обществената
опасност на деянието касае преценката какво е негативното въздействие (и
при какви изменения) върху съществуващите обществени отношения
(съобразно техния характер и значение) в резултат на извършеното
престъпление. В тази връзка, завишената степен на обществена опасност на
деянието, при установена престъпна упоритост изисква по-сериозна реакция
за пресичане на такива прояви, както от дейците, така и от останалите
членове на обществото. В тази насока е решение № 450 от 19.12.21014 г. по
НД № 1356/2014 г., Първо НО на ВКС (делото за убийството на студента
Стоян Балтов).
За престъплението по чл.182, ал.2 от НК се предвижда наказание
пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи
- с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет
хиляди лева.
Съдебният състав наМ., че спрямо подсъдимата М. Р. Р. е неприложим
института на чл.78а, ал.1 НК, тъй като продължаваното престъпление по
чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което беше установена нейната вина в
настоящото наказателно производство и продължаваното престъпление по
чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е била освободена с
административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 лева на
основание влязлата в сила на 29.09.2023г. присъда по НЧХД № 14746/2020г.
по описа на СРС се наМ.т в съотношение на съвкупност (множество от
престъпления) съгласно чл.23, ал.1 от НК. Същите - двете продължавани
престъпления по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК по настоящото наказателно
производство и по НЧХД № 14746/2020г. по описа на СРС не са били
разделени помежду с отделни влезли в сила осъждания, като от друга страна
не са едно общо престъпление. Налице е материално ограничение в
разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК за приложението повторно на института на
чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на
53
подсъдимата Р. и по настоящото обвинение за престъплението по чл.182, ал.2
вр. чл.26, ал.1 от НК. Следва да се отчете, че институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визиран в
чл.78а от НК, дава възможност да се санкционират извършителите на деяния,
за които не е оправдано да се използва наказателна репресия и при които
деецът се третира по-благоприятно, в сравнение с общия ред за търсене на
наказателна отговорност. Този вид освобождаване от наказателна
отговорност може да се ангажира само при наличие на кумулативните
предпоставки, изрично указани от законодателя в чл.78а, ал.1, б. „а“-„в“, ал.6
и ал.7 от НК.
С присъдата на съда от 14.05.2024г. на подсъдимата М. Р. Р. съдът й
наложи на основание чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.2, б.
„б“ от НК наказание „пробация“ на основание чл.42а, ал.3, т.1 вр. чл.42а,
ал.2, т.1, т.2 и т.4 вр. ал.1 от НК при следните пробационни мерки и за
следните срокове – 1.1.) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1 (една) година и 6 (шест) месеца пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; 1.2.)
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и 6
(шест) месеца и 1.3.) включване в програми за обществено въздействие за
срок 1 (една) година и 6 (шест) месеца за изграждане на социални навици и
умения за законосъобразно поведение, както и кумулативно наказание
„парична глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева, платима в полза на
Държавата.
За да индивидуализира тези наказания, съдебната инстанция отчете
следното. Подсъдимата М. Р. Р. е неосъждано лице. Налице е смекчаващо
вината обстоятелство - чисто съдебно минало. Установяват се от съда
значителни по брой и тежест отегчаващи вината обстоятелства, а именно:
1.). Извършени са изключително голям брой деяния - общо 14
(четиринадесет) по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
2.). Деянията от 06.04.2023г., от 07.04.2023г., от 20.04.2023г. и от
21.04.2023г. са реализирани с две форми на изпълнителните деяния за
всяко от четирите деяния - подсъдимата Р. не е изпълнила с бездействие и е
осуетила с действия по какъвто и да начин изпълнението на постановеното
влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. №
61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав.
3.). Налице е престъпна упоритост. Подсъдимата Р. тотално е
неглижирала изпълнението на съдебно решение на съдебна институция
относно определения режим на родителските отношения на пострадалия С. с
детето К*С.а, който той безусловно е изпълнявал (и зачитал).
4.). Налице е престъпна организираност в начина на извършването на
четирите деяния от продължаваното престъпление от 06.04.2023г., от
07.04.2023г., от 20.04.2023г. и от 21.04.2023г. - 4.1.). подсъдимата Р.
подавала неоснователни сигнали на телефон 112, че детето й не искало да
бъде взето от баща й; че то се страхувало от него; че бащата ги притеснявал;
че бащата биел и тормозил детето и че майката не възпрепятствала режима на
54
детето с бащата; 4.2.). подсъдимата Р. е манипулирала детето К*С.а и го
използвало като свое оръдие, въвличайки го в конфликта й с тъжителя
С. и подготвяйки го с думи и с рисунка, дори, с надраскани мъж и жена
(семейство), за да се оправдае в рамките на четирите деяния от посочените
дати, че детето не искало самостоятелно да се вижда със своя баща в режим
на лични отношения, като КСППЕ е установила, че инкриминираните
изявления на детето К* С.а са били предварително сугестирани (индуцирани)
от майката Р.; 4.3.). подсъдимата Р. умишлено не е обувала и приготвяла
детето К* С.а, да бъде взето от баща й С. на дати 06.04.2023г., от
07.04.2023г., от 20.04.2023г. и от 21.04.2023г. - на всяка от посочените дати
детето К* С.а е било босо, с домашни дрехи, без да е било облечено за дните,
в които е следвало да бъде със своя баща С., за да изтъкне, че детето
самостоятелно е нямало желание да тръгне към своя баща.
5.). Краткият период от време от 17.11.2022г. до 21.04.2023г. от около
шест месеца, в който общо 14 (четиринадесет) пъти е било неизпълнявано и е
било осуетявано изпълнението по какъвто и да е начин от страна на
подсъдимата Р. на постановеното влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение №
157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за 2019 г., Трето ГО,
92 състав спрямо тъжителя С..
6.). Продължаването от страна на подсъдимата Р. и през месец май
2023г. за всички регламентирани дати да не изпълнява и да осуетява
изпълнението по какъвто и да е начин на постановеното влязло в сила на
23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на
СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав спрямо тъжителя С.;
7.). Значителното време от 23.07.2020г. до 17.11.2022г. на трайното и
продължителното неизпълнение и осуетяването на изпълнението по какъвто и
да е начин от страна на подсъдимата Р. на постановеното влязло в сила на
23.07.2020 г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на
СРС за 2019 г., Трето ГО, 92 състав спрямо тъжителя С.;
8.). Възникналите трайни, интензивни и тежки емоционални
психологически увреди за детето К* С.а от въвличането й от подсъдимата Р. в
конфликта й с бащата С.; от липсата на здрава, сигурна и спокойна среда за
детето К* С.а в обкръжението си при пребиваването си при нейната майка;
9.). Липсата на какъвто и да е правен ефект от налаганите глоби и
положителен за тъжителя С. резултат от предприетото принудително
изпълнение ЧСИ С* Я* с рег. № 844 по описа на КЧСИ и с район на действие
СГС по изп.дело № 1138/2020г. на постановеното влязло в сила на 23.07.2020
г. Решение № 157832 от 23.07.2020 г. по гр.д. № 61670 по описа на СРС за
2019 г., Трето ГО, 92 състав - подсъдимата Р. е показала, че няма никакъв
респект, уважение и признателност, нито към социалните служби, нито към
съдебния изпълнител, нито към съдебните актове на съда, нито към съда като
институция, включително и към настоящия съдебен състав, или към органите
на МВР и прокуратурата.
10.). Постигането на родителското отчуждение на детето К* С.а от
нейния баща - тъжителят С.. Подсъдимата Р. е манипулирала детето К* С.а.
55
Въздействала му е. Сугестирала го. В присъствието на детето е коментирала
качествата на бащата С. и излагала своето негативно отношение към него.
Въвлякла е детето в конфликта с баща й. Използвала е детето си, за да
„наказва“ тъжителят С.. Не възприемала, че въвличайки го в конфликта си с
другия родител, проявявала трайна форма на липса на родителски капацитет
да се грижи за детето К* С.а.
11.). Изпитваните от тъжителя С. тревоги, притеснения, тъга и
разочарование от невъзможността да вижда детето си К*а С.а в режим на
утвърдените от съда лични отношения и родителско контакти с него, не само
в периода от 17.11.2022г. до 21.04.2023г., но за дни и периоди, преди и след
инкриминираните деяния. Тъжителят С. станал неработоспособен и
неефективен като адвокат. Продължително време от 2020г. до месец май
2023г., включително е търпял значителни негативни емоции. Правел
непрестанни опити да комуникира с подсъдимата Р. като зрял и отговорен
родител. Изисквал логично такова отношение от подсъдимата Р. към него, но
най-вече към детето им К* С.а. Тъжителят С. търпял всякакви ограничения и
притеснения, постоянно бил в движение, като, дори на 14.07.2022г.
пропътувал напразно от гр.София до гр.Разград и обратно над 700 км, за да
вземе детето си от неговата майка за рождения ден, но без успешно.
Решаващата инстанция на съда приема, че за особено тежкия случай на
извършеното от подсъдимата Р. продължавано престъпление от частен
характер по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК не следва да се индивидуализира
по реда на чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода“ в пределите до шест
месеца и парична глоба от 5000.00 лева до 10 000.00 лева, тъй като са
несъразмерни на пропорционалността на наказателната репресия, която
следва да се упражни в материалното наказателното правоотношение по
санкционирането на едно престъпление от правораздавателния орган с
наказание по НК. Съдът счита, че наказателната репресия на Държавата,
преди да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в конкретен размер за
престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и фактите по делото
изискват да се преценят обществената опасност на извършеното
престъпление и обществената опасност на неговия извършител, както и дали
целите на личната и генералната превенция не могат да се постигнат и с друго
по-леко съразмерно и пропорционално наказание по реда на чл.55 от НК.
Независимо, че по делото липсват многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключително смекчаващо вината обстоятелство, съдът
следва на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, при липсата на минимум на
наказанието „лишаване от свобода“ до шест месеца за престъплението по
чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, да го замени с наказание пробация, като за
паричната глоба за особено тежкия случай на посоченото престъпление от
5000.00 лева до 10 000.00 лева, съдът следва да слезе под минимума с малко
над 1/2 на основание чл.55, ал.3 от НК (в наказателното правосъдие съдът
може всякога да снижи интензитета на наказателната репресия като определи
по-ниско по размер наказание, но не и по-високо) и да определи на
подсъдимата Р., освен наказание пробация с пробационните мерки - 1.1.).
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година и 6
56
(шест) месеца пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; 1.2.) задължителни
срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца
и 1.3.) включване в програми за обществено въздействие за срок 1 (една)
година и 6 (шест) месеца за изграждане на социални навици и умения за
законосъобразно поведение, така и кумулативно наказание „парична
глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева, платима в полза на
Държавата. Тези наказания в тяхната кумулативност, вид и определени
срокове (срокът на пробационните мерки е индивидуализиран в средния
предел межди минимума и максимума на наказанието пробация от шест
месеца до три години с оглед множеството отегчаващи вината обстоятелства -
общо 11 (единадесет)) с категоричност ще изпълнят целите на чл.36, ал.1 от
НК да се постигне с приоритет най-вече личният (и желан от съда според
правораздавателната му преценка) предупредителен ефект подсъдимата Р. да
се въздържа от реализирането на престъпления и изначално да не извършва
такива по чл.182, ал.2 от НК занапред, да зачита установеният в страната
правово ред и да спазва закона, съдебните актове на съда и правата и
интересите на своето дете К*С.а, което има правото да общува, да расте и да
се обгрижва и от двамата си родители по равнопоставен начин. Именно, тези
съображения, липсата на каквато и да е базова правна култура, липсата на
морални и волеви задръжки във връзка с причинените на детето К* С.а
емоционални вреди, които то е търпяло, и притесненията, тревогите,
безпокойствата и стреса на тъжителя С., мотивират решаващата инстанция на
съда да приеме допълнително, че само двете основни мерки на пробацията
спрямо подсъдимата Р. няма да спомогнат за постигане на целите на
наказанието й по чл.36 НК. Следва Държавата да се намеси по метода на
силата и принудата и да определи допълнителна пробационна мярка, която да
осигурява включването на подсъдимата Р. в програми за обществено
въздействие за срок една година и шест месеца за изграждане на социални
навици и умения за законосъобразно поведение. Така същата ще се мотивира
цялостно към законосъобразно поведение, което да съобразява с принципите
на правовата и демократична Държава, с действащите закони и със съдебните
актове на съда. Пробационната мярка включване в програми за обществено
въздействие за срок 1 (една) година и 6 (шест) месеца за изграждане на
социални навици и умения за законосъобразно поведение ще изгради
коректив в поведението на подсъдимата Р., ще я подкрепи, ще запълни
липсващият дефицит в поведението й и ще засили ефективно контрола
спрямо нея при изпълнението на двете основни пробационни мерки в
определените от съда срокове. По този начин чрез трите пробационни мерки в
тяхната съвкупност за очертаните срокове ще се засили предупредителното
въздействие на личната превенция на наказанието пробация спрямо
подсъдимата Р.. Чрез третата допълнителна пробационна мярка спрямо
подсъдимата Р. ще се спомогне да се изградят положителни социални умения
и нагласи у нея, както и ясно правосъзнание, които следва да водят до бъдещи
положителни прояви на зачитане на закона, съдебните актове на съда и
правата на другия добросъвестен родител на детето й К* С.а да има лични
57
контакти и родителски отношения с него в условията на равнопоставеност. С
наказанието пробация в рамките на определите от съда три пробационни
мерки за очертаните срокове и с оглед наложената й глоба в разумен,
балансиран и справедлив размер спрямо подсъдимата Р. ще се постигнат
целите на наказанието, но и ще се даде възможност същата да спазва закона и
решенията на съда, охранявайки интереса на детето К* С.а, давайки
равноправна възможност то да контактува свободно със своя баща С. и да
осъществяват пълноценно в негов висш интерес, като тяхно родно дете
режима на личните им отношения и лични контакти. Подсъдимата Р. не може
да си вменява самоволно функции на съдия, полицай и прокурор и сама да
решава дали да изпълнява или не съдебните актове на съда, установените в
страната закони и да не предоставя детето при равни права като нейните в
качеството на родител на нейния баща С.. Същата следва да има респект към
закона и съдебните решения на съда. Този съдебен състав приема, че такъв е
постижим в рамките на определената пробация и глоба. Съдът приема, че
наложените на подсъдимата Р. наказания пробация и глоба при съобразяване
на целите на наказанието ще реализират изпълнението на задълженията на
Държавата адекватно, своевременно, разумно, балансирано и
пропорционално да предприема активни мерки за защита на правния интерес
на детето и на добросъвестния родител, който е възпрепятстван от
недобросъвестния родител да упражнява определеният му от съда режим на
лични отношения и контакти с детето им. В тази насока са делата „Ченгез
Килич срещу Турция“ на ЕСПЧ от 2006 г., „Караджич срещу Хърватия“
от 2004 г. на ЕСПЧ и други.
Наказанията на съда с присъдата му от 14.05.2023г. са определени от
съда кумулативно, преценени като постигащи заедно и общо целите на чл.36
от НК. В тази насока е Решение № 90 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
167/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова, според
което определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен
математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по
цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната
конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането на
онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре
отговаря на целите по чл. 36 от НК.
Съдът приема, че наказанията са определени от състава по балансиран
начин с балансиран подход. Определянето на по-ниски наказания от
индивидуализираните такива ще се счита за неоправдано снизхождение и ще
закрепят чувството за безнаказаност на подсъдимата Р.. Първата инстанция
счита, че санкцията в нейната цялост спрямо подсъдимата Р. е справедлива и
съответна на тежестта на извършеното престъпление и на личността на
извършителя, тъй като способстват към постигане на специалната и на
генералната превенции. В тази насока е Решение № 13 от 14.02.2019 г. на
ВКС по н. д. № 24/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова,
според което процесът на индивидуализация на комплексната санкция не
може да бъде разкъсван, респективно (изводът е на съда) правилата за
58
индивидуализацията на отделните наказания от една кумулативна санкция от
наказания следва да съответстват поотделно и общо в съвкупност на целите
на наказанието по чл.36 от НК вр. чл.57, ал.2 от НК. Наложените на
подсъдимата Р. кумулативни наказания са индивидуализирани по вид и
размер съответстват на целите на чл.36 НК при съобразяване на фактите и
установените по делото отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
„Съдът следва да съобрази целите на наказанието, които са свързани, както с
личната, така и с генералната превенция. Те не са откъснати една от друга, а
се наМ.т в диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може
да се разгледа като средство за осъществяване на общата”– Р № 36/
03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС. С индивидуализираните
и наложените на подсъдимата Р. наказания съдът отдава превес най-вече с
приоритет спрямо нея за постигането на личния предупредителен ефект на
наказанието, за да й се отнеме за дълго време възможността да извършва
престъпления по чл.182, ал.2 от НК. Съдът счита в рамките на наложените й
кумулативни наказания по НК за извършеното продължавано престъпление
по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, че този ефект е реално постижим спрямо
личността на подсъдимата Р..
В заключение, съдът не следва да отчита по никакъв начин какво
въздействие е оказало върху личността на подсъдимата Р. наказателния
процес, тъй като наказателният процес няма превъзпитаващи и/или
предупредителни цели, насочени към изграждане на задръжки и бариери
срещу извършване на престъпления по смисъла на чл.36 от НК вр. чл.1 от
НПК. Превъзпитаващо и предупредително въздействие законодателят е
предвидил, че се постига само с наказанията по чл.37 от НК, които са
задължителен елемент от наказуемостта на всяко престъпление. Участието на
един обвиняем в наказателен процес изпълва целите на наказателния процес
по чл.1 от НПК и на основание чл.269, ал.1 или чл.269, ал.2 от НПК съдейства
за гарантиране на правото му на защита при изследване на въпросите по
чл.102 от НПК има ли извършено престъпление, какъв процесуален и
материален закон следва да се приложи и при установяване на вина какво
наказание по вид и размер следва да се наложи на обвиненото лице с
присъдата на съда. Това е основната непосредствена цел на наказателния
процес, позитивно уредена в чл.1 от НПК. Наказателният процес няма за
задача да превъзпитава или предупреждава едно обвиняемо лице съгласно
чл.36 от НК срещу извършване на престъпления по НК. При
индивидуализиране на наказания по НК съдът приема, че не следва да се
съобразява обстоятелството дали процесът е постигнал превъзпитаващо и
предупреждаващо въздействие върху обвинението лице, и това да рефлектира
пропорционално върху интензитета на наказателната репресия чрез нейното
снижаване например. Тази преценка се извършва само с наказанието за
конкретния престъпен състав, при установяване на основанията за това в
съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон.
С присъдата на съдебния състав от 14.05.2024г., съдът осъди основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата М. Р. Р. да заплати в полза на Софийски
районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 8 267.57 лева,
59
представляваща сторените разноски за експертизи и свидетели в съдебното
производство, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима в полза на Софийски
районен съд държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
С присъдата на съдебния състав от 14.05.2024г., съдът осъди основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата М. Р. Р. да заплати в полза на частният
тъжител С. Ц. С. сумата от 14.20 лева, представляваща сторените в
наказателното производство разноски за заплатена държавна такса за
предявената тъжба.
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
С присъдата на съдебния състав от 14.05.2024г., съдът постанови на
основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК приложените по делото веществени
доказателства - аудиозаписи, видеофайлове и други, инкорпорирани в
оптичните носители - на л.106, том 1; на л.113, том 1; на л.629, том 2; на
л.859, том 3 и на л.904, том 3 от СП да останат приложени към
доказателствения материал по наказателното производство.
По тези съображения, настоящият съдебен състав обективира мотивите
към присъдата си, като изрази волята си и вътрешното си убеждение по
силата на събраните по делото доказателства, установените въз основа на тях
факти и след приложение на закона.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ)
60
Съобщи за изтекли лични данни